Кони Мейсън
Господарят на драконите (18)

17

„Розите са украшенията на природата,

с чието богатство тя кичи красотата на земята.“

Кроули

На Роуз никак не й харесваше да седи, без да прави нищо, докато хората, които й бяха скъпи, се намираха в опасност. За съжаление, нямаше начин да попречи на вуйчо Мърдок да залови Робина, Пиърс и Вела, преди да са стигнали до Драгоник. Макар да не познаваше Мърдок като брутален човек, за всяко нещо си имаше първи път и това беше изцяло по нейна вина. Ако те не се бяха съгласили да й помогнат, сега нямаше да бъдат изложени на опасност.

Тя чу резето на вратата да изтраква и се обърна, за да застане с лице към нея. С ускорен пулс се огледа из стаята, за да намери оръжие, с което да се защитава. Ако трябваше да бяга, сега беше моментът. Каната, която беше използвала срещу Гън, беше сменена с друга и тя я хвана за дръжката, вдигайки я високо, докато чакаше вратата да се отвори.

Когато една сивокоса жена, която Роуз разпозна като готвачката на Мърдок, отвори вратата и се вмъкна вътре, Роуз свали каната и я върна на умивалника.

— Телма, какво правиш тук?

— Донесох ти нещо да хапнеш, Роузи. Мърдок ми даде ключа и каза да се погрижа да се наядеш. Не знам какво мисли той напоследък — каза тя, поклащайки глава. — Не бива да те държи затворена така. И сега прогони сладката Робина. Тя е добра жена; Мърдок няма да намери друга като нея. Мисля, че си е изгубил ума.

Тя остави подноса, който носеше, и цъкна с език.

— Той не мисли за нищо друго, освен да се сдобие с наследник, а Гън не мисли за нищо друго, освен за власт. Според мене Мърдок е виновен, че Робина не му е дала наследник. Семето му може да е обилно, но не е достатъчно силен, за да създаде дете.

— Ако не си съгласна с това, което ми причинява вуйчо ми, ще ми помогнеш ли да избягам?

— Не знам, момиче. — Изражението й стана замислено, после тя се усмихна. — Може би е възможно. Мърдок остави няколко мъже да защитават кулата, двама от тях са собствените ми синове.

Искрица надежда озари лицето на Роуз.

— Ще ми помогнат ли? Мърдок трябва да бъде спрян. Сигурно е полудял, за да си мисли, че ще се омъжа за Гън при каквито и да било обстоятелства. Аз съм съпруга на Дракона и нищо не може да промени това. — Хрумна й внезапна мисъл. — Отец Баен още ли е в замъка?

— Да, момиче, моли се в параклиса.

— Можеш ли да ми го доведеш?

Разбиране освети угриженото лице на Телма.

— Да, Роуз, ще ти го доведа. — Махна към подноса. — Хапни си нещичко, докато чакаш.

След като готвачката излезе, Роуз седна и опита храната, която й беше донесла Телма. Беше прегладняла и изяде всичко от подноса. Като че ли беше гладна през цялото време напоследък, но сега нямаше време да проучва каква е причината за увеличения й апетит. Имаше известни подозрения, но засега ги остави настрана.

Телма се върна след малко с отец Баен. Свещеникът, висок, слаб мъж, нахлу в стаята след Телма и се усмихна доброжелателно на Роуз.

— Какво мога да направя за тебе, дете? Надявам се, можеш да обясниш бързото отпътуване на Мърдок. Знае, че не мога да остана дълго. Надявах се днес да ви оженя с Гън.

— Отче, не мога да се омъжа за Гън нито днес, нито когато и да било. Вече съм омъжена. Мърдок не ви ли каза, че имам съпруг?

Свещеникът погледна към Телма за потвърждение. Когато тя кимна, той се намръщи.

— Мърдок каза, че бракът ти с английския ти съпруг бил незаконен, че вече си била обещана на Гън.

— Излъгал е. Не съм била обещана на Гън. Нито татко, нито вуйчо са подписвали договор за годеж. Баща ми щеше да ми каже, ако е имало такъв документ.

— Но съдът…

— Шотландски съд, отче. Аз съм английска поданичка и съм извън юрисдикцията на шотландските закони. Вуйчо Мърдок е представил петиция за анулиране на брака ми пред съда в Стърлинг и няма да се учудя, ако е пуснал нещичко в нечия ръка, за да постигне благоприятно решение.

— Сигурна ли си, момиче?

— Да. Не бих ви лъгала, отче. Не мога да се омъжа за Гън. Освен това, Мърдок ме държи тук против волята ми.

— Искаш ли да се върнеш при английския си съпруг?

Роуз се усмихна замислено.

— Да, той е моят живот. Обичам го и ми липсва. Можете ли да ми помогнете? Искам да се прибера у дома.

Лицето на отец Баен се втвърди във възмутено изражение.

— Ако това, което казваш, е истина, момиче, тогава ще тръгнем оттук заедно. Няма нужда да оставам повече, ако няма да има сватба. И не мога да съединя мъж и жена, ако и двамата не го желаят. Кога ще можеш да се приготвиш?

Възторг оцвети думите на Роуз.

— Веднага. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Чакай ме тук. Ще се върна за тебе, след като си събера нещата и кажа една молитва за безопасното ни пътуване.

— Никога няма да мога да ви се отблагодаря достатъчно, отче.

— Моли се за мене, дете, това е всичко, от което имам нужда.

— Ще приготвя храна за из път — каза Телма, излизайки след свещеника.

Верен на думата си, отец Баен се върна за нея след малко.

— Готова ли си, дете?

Роуз грабна наметалото си и изхвръкна от стаята. Телма стоеше в коридора с двамата си синове.

— Всичко е наред, Роуз — каза тя. — Хю и Дъглас разбират и няма да те спрат.

— Ами другите? — запита Роуз.

— Остави ги на мене, дете — успокои я отец Баен. — Аз съм божи човек и ти си под мое покровителство; ако ти навредят, рискуват вечно проклятие.

Думите на свещеника се оказаха верни. Придружавани от Хю и Дъглас, Роуз и отец Баен слязоха по стълбището и минаха през залата на път към предния вход, без никой да ги спре. Свещеникът беше уредил да доведат конете им; Калинка и неговият кон стояха в двора. Хю помогна на Роуз да се качи на седлото, а Телма й подаде кошница с храна.

— Вуйчо Мърдок ще се ядоса на тебе и на синовете ти, задето сте ми помогнали — каза Роуз, вземайки кошницата от ръцете на Телма.

— Не се притеснявай за нас, момиче — каза Телма. — Дори вуйчо ти не може да се противопостави на един божи човек. Върни се при съпруга си, Роуз, и му дай много деца.

Отец Баен дръпна юздите на коня си и го насочи към портата. Роуз го последва. Не можеше да повярва колко лесно стана всичко, докато излизаха през портата, без никой да ги спре. Несъмнено Бог бдеше над нея.

 

 

Доминик водеше рицарите си към шотландската граница с бърз ход. Раната му, макар и почти излекувана, го понаболяваше и той усещаше, че се уморява, но щеше да бъде необходимо нещо повече от някакво дребно неудобство, за да го спре. Роуз имаше нужда от него; той го чувстваше дълбоко в душата си, знаеше го с всеки дъх, който си поемаше. Изражението му беше мрачно; нямаше и следа от мекота в тъмните му, безмилостни очи. В мига, когато излезе от Драгоник, се превърна в свирепия воин, от когото се плашеха мъжете, в смелия рицар, когото бардовете обезсмъртяваха в стихове.

Дракона тъкмо беше преминал в Шотландия, когато видя трима конници да се приближават от север. Вдигна ръка, за да накара хората си да спрат, и зачака конниците да се приближат. Сър Ерик се приближи към него.

— Лейди Роуз ли е?

Доминик присви очи срещу заслепяващата слънчева светлина, докато се опитваше да идентифицира ездачите. Разочарование проряза душата му, когато осъзна, че Роуз не е нито една от двете жени, придружаващи мъжа.

— Това са Пиърс и Вела — каза Ерик, когато тримата се приближиха достатъчно, за да ги идентифицира. — И ако не греша, съпругата на Мърдок е с тях. Разпознавам лейди Робина, защото често придружаваше Мърдок при посещенията му в Драгоник.

Нямайки търпение да разбере защо Роуз не е с тях, Доминик пришпори коня си, за да пресрещне пътниците.

— Лорд Дракон — каза Пиърс. — Слава богу. Страхувах се, че няма да стигнем Драгоник, преди Мактавиш да ни настигне. Как разбрахте, че трябва да ни търсите в Шотландия?

— Просто предположих. Бързо, къде е Роуз? Защо не е с вас?

— Ще се опитам да обясня, ако може — каза Робина. — Аз съм Робина, съпругата на Мърдок. Той се натъкнал на Пиърс, Вела и Роуз, докато бил оттатък границата, и ги доведе насила в крепостта ни. Не ми хареса какво направи той и намерих начин да поговоря насаме с Роуз. Тя каза, че Мърдок заплашвал да нарани Пиърс и Вела, ако тя не се съгласи да се омъжи за Гън.

— Мърдок е полудял — изсумтя Доминик. — Роуз е омъжена. Не знае ли, че тя не може законно да се омъжи за друг?

— Мърдок е упорит мъж. Твърди, че Роуз била обещана на Гън, и помоли съда в Стърлинг да обяви брака й с вас за невалиден. Съдът се съгласи, но Роуз не се съгласи, затова Мърдок заплаши, че ще убие васалите ви, ако тя не се омъжи за Гън. Тя ме помоли да освободя Пиърс и Вела, за да ви доведат в Шотландия.

— Защо Роуз не дойде с вас? — запита строго Доминик.

— Върнах се за нея — обясни Робина, — мислех, че ме следва. Когато разбрах, че я няма зад мене, се обърнах, за да я намеря, и видях, че е твърде късно. — Тя закърши ръце, поемайки си въздух, преди да продължи. — Видях Гън да я влачи обратно. Той не ме видя и аз се върнах бързо да кажа на Пиърс и Вела. Решихме да тръгнем без нея и да ви доведем. Вие сте единственият, който може сега да помогне на Роуз.

Тя направи пауза, за да си поеме дъх.

— Не можех да остана при Мърдок, след като го предадох. Роуз каза, че ще ме защитете и ще ме изпратите благополучно във владението на баща ми близо до Стърлинг.

— Да, ще ви защитя — закле се Доминик. — Можете ли да се върнете сами в Драгоник, Пиърс?

— Да, милорд.

— Тогава вземете лейди Робина с вас и помолете лейди Емили да я настани.

— Внимавайте — каза Робина. — Мърдок не може да е далече зад нас. Щом ги няма Пиърс и Вела, той няма с какво да държи Роуз и не може да я накара да се омъжи за Гън. — Ридание се изтръгна от гърлото й. — Той ще ми е ужасно ядосан.

— Постъпили сте добре, лейди Робина — каза Доминик. — Вървете с… — Изречението му прекъсна, той наведе глава и се вслуша в далечния тропот на конски копита, достигнал до ушите му. — Чувате ли?

— Това е Мърдок! — ахна Робина.

— По дърветата, хора! Половината от тази страна на пътя, другите от другата — извика Доминик, подканвайки Пиърс, Вела и Робина да се скрият в гората. — Стойте тук — нареди той рязко.

Извади меча си и зачака Мърдок да влезе в капана. Ездачите се появиха след няколко минути. Макар и тежковъоръжени, носещи щитове, те нямаха брони. Доминик нададе боен вик и излезе иззад дърветата. Мърдок изглеждаше объркан, когато рицари с герба на Дракона на надризниците си бързо го обградиха заедно с хората му.

Мърдок се поколеба само един миг, преди да измъкне меча си и да нападне най-близкия до него рицар. Битката беше жестока. Едни падаха, други се биеха. Шотландците бяха в неизгодно положение без ризници и започнаха да отстъпват. Доминик видя Гън да пада и скочи от коня си. Избягвайки мечовете и падналите тела, той стигна до Гън, преди шотландецът да беше станал, и притисна върха на меча си в гърлото му.

Кипейки от гняв при мисълта, че Гън е докосвал Роуз, Доминик се приготви да сложи край на мизерния му живот, когато отчаян вик спря ръката му.

— Не! Спри! Не го убивай!

— Кажи на хората си да свалят оръжията и може би ще пощадя наследника ти — заповяда Доминик.

— Оръжията долу, момчета! — викна Мърдок.

Един по един шотландците оставиха оръжията си на земята и се дръпнаха. Английските рицари веднага се скупчиха около тях.

— Готово — изръмжа Мърдок. — Държиш ли на думата си?

Доминик отстъпи от Гън и пъхна меча в ножницата. Гън се изправи неуверено.

— За разлика от тебе — изрече презрително Доминик, — аз ценя честта си.

— Аз съм честен мъж — изръмжа Мърдок.

— Кажи го на съпругата си.

Мърдок занемя.

— Какво знаеш за съпругата ми? Виждал ли си Робина?

Доминик посочи жената, излизаща от гората.

— Това не е ли лейди Робина?

Мърдок зяпна, виждайки Робина да язди към него. Тя спря коня си до този на Доминик.

— Какво ще правите с него, лорд Дракон?

— Ще го придружа до владението му и ще отведа съпругата си у дома. Още ли искате да ви изпратя във владението на баща ви?

— Не, не иска! — отговори Мърдок. — Прибираш се у дома с мене, Робина.

— Не, Мърдок, ти не ме цениш. Не си онзи мъж, за когото се омъжих преди десет години.

— Ще направиш каквото ти казвам! — изрева Мърдок.

— Забравяш едно нещо, Мърдок — намеси се Доминик. — Тук аз командвам. Лейди Робина помоли за защита и аз й я осигурявам.

— Нямаш право. Съпругата ми ме предаде.

— Не, Мърдок — извика Робина. — Направих каквото беше редно.

— Не я слушай, Мърдок — посъветва го Гън. — Остави я да си върви.

— Оу, Гън, страх те е, че ще дам на Мърдок наследник? — изрече подигравателно Робина.

Гън се засмя.

— Не ме е страх от една съсухрена стара вещица. Ти си безплодна, Робина, приеми го. Мърдок няма нужда от тебе.

— Стига! — изрева Доминик. — Ние с хората ми ще ви придружим до вашето владение и ако намеря, че дори един косъм е паднал от главата на Роуз, и двамата ще си платите.

— Не бих наранил собствената си племенница — изсумтя Мърдок. — Само искам най-доброто за момичето.

— Аз знам кое е най-доброто за Роуз и повярвай ми, не е Гън. Качвайте се, тръгваме на север.

— Съжалявам, Мърдок — изрече Робина. — Надявам се да намериш в сърцето си прошка за мене.

Завъртя коня си. Пиърс и Вела потеглиха с нея на юг към Драгоник.

— Глупачка — извика Мърдок.

 

 

Голямата група английски рицари и техните пленници продължиха на север. Кулата на Мърдок беше само на няколко левги, когато Доминик препусна покрай редиците и предупреди хората си да бъдат нащрек. Стените на крепостта на Мактавиш тъкмо се бяха появили пред тях, когато той видя от портата да излизат двама ездачи. Единият беше облечен в черни дрехи, а другият беше жена, чиято дълга руса коса се вееше зад нея като златна хоругва. Пришпорвайки коня си, Доминик препусна напред, като остави хората си в облак прах.

Чу вика на Роуз. Вятърът подхвана думите й и ги донесе до него. Чу я да вика името му и сърцето му едва не се пръсна. Роуз, неговата огнена Роуз, неговата красива Роуз, беше невредима.

Доминик дръпна юздите. Конят му се изправи на задните си крака, после спря рязко на няколко крачки от мястото, където го очакваше Роуз. Той скочи от седлото и изтича да й помогне да слезе. Тя се плъзна в ръцете му със сияещо лице и той я притисна здраво.

— Ти дойде! Знаех, че ще дойдеш, просто не те очаквах толкова скоро. Робина тръгна малко преди зазоряване с Пиърс и Вела. Видя ли ги? Вуйчо Мърдок излезе да ги настигне.

— Едно по едно, любов моя — каза Доминик, затваряйки устата й с целувка.

Не го беше грижа кой ги гледа. Не го интересуваше, дори целият свят да узнае колко е щастлив да види Роуз невредима и отново да я има в ръцете си.

Ръцете й не се отделиха от врата му, когато той обгърна лицето й с длани и започна да я целува така, че и двамата останаха без дъх.

— Толкова те обичам, Доминик — прошепна тя срещу устата му.

Той замря.

— Какво каза?

Роуз се засмя; веселият звук накара сърцето му да се изпълни с нежност.

— Не знаеше ли?

— Не, но се надявах. Несподелената любов не е щастливо състояние.

Роуз го изгледа втренчено.

— Несподелена? Искаш да кажеш… о…

Думите й завършиха в смутено избълбукване, когато основната част от дружината рицари ги настигна.

— Какво има, любов моя?

Роуз се взря в новопристигналите над рамото на Доминик.

— Вуйчо Мърдок и Гън са с твоите хора. Какво е станало?

— Срещнахме първо Робина, Пиърс и Вела. Докато ни обясняваха какво е станало в кулата, чухме Мърдок и хората му да се приближават. Скрихме се в гората и ги нападнахме из засада, докато минаваха. Има няколко ранени от двете страни, но за щастие никой не е убит.

— Трябва да е било жестока борба. Вуйчо Мърдок не се предава лесно.

— Предаде се едва когато Гън се озова под меча ми. Тогава Мърдок се предаде, за да не го убия. Пуснах Гън, но щях да го убия, ако ти беше направил нещо.

— Не ти ли казах, че племенницата ми е жива и здрава? — извика Мърдок. — Кажи му, момиче. Кажи на Дракона, че не съм ти направил нищо лошо.

— Момичето е опасно — изрече намусено Гън. — Още имам цицина на главата, за да го докажа.

Доминик вдигна вежда към Роуз.

— За какво става дума?

Роуз се изсмя дръзко.

— Той ме сграбчи и аз му дадох да се разбере. Каните за вода в кулата на Мактавиш са много добро оръжие.

Смях се надигна в гърлото на Доминик.

— Би трябвало да знам, че моята смела съпруга ще намери оръжие, достойно за уменията й.

— Какво ще правиш с нас? — запита Мърдок. — Получи каквото беше дошъл да търсиш. Получи и съпругата ми. Прати я обратно у дома и ще сключим примирие.

— Лейди Робина е под моя закрила. Ако пожелае да се върне при тебе, няма да се меся.

— Не можеш да крадеш чужди съпруги — нападна го Мърдок.

— Защо не? Ти открадна моята. Вашите шотландски съдилища нямат власт над английските поданици. Ако си искаш съпругата, предлагам да се разберете с нея.

— Мислех, че не те е грижа за Робина — каза Роуз.

— Сбърках — измънка Мърдок.

— Тогава предлагам сам да й го кажеш. — Тя положи ръка над лакътя на Доминик. — Няма нужда да го наказваме, нали? Не ми се е случило нищо лошо. Наистина, той ме заключи в стаята ми, но не бях лишена от нищо друго, освен от свободата си. Вярвам, че вуйчо Мърдок загуби повече, отколкото осъзнава, когато Робина го напусна.

— Много меко сърце имаш, скъпа.

— Моля те, Доминик, заради мене. Вярвам, че вуйчо Мърдок си е научил урока. Не може да претендира за Драгоник, а алчността му може да му е струвала уважението на мама, както и на Робина.

Доминик изгледа свирепо Мърдок.

— Какво ще кажеш, Мактавиш? Мислиш ли, че заслужаваш прошката на Роуз?

— Обичам племенничките си — измънка Мърдок.

— Каза, че си човек на честта. Докажи го. Закълни се, че ще ни оставиш на спокойствие, и можеш да се върнеш с мир заедно със съплеменниците си.

Главата на Мърдок се вдигна рязко.

— Никой никога не се е усъмнявал в честта на някой Мактавиш.

— Тогава го докажи.

— Ще оставиш ли един англичанин да те сплаши, Мърдок? — изръмжа Гън.

— Стига толкова, Гън — отговори Мърдок. — Притежаването на парче от Англия беше глупава, невъзможна мечта. Ще ти намеря друга наследничка да се ожениш. Съпругата ми вече е изгубена за мен. Не искам да изгубя сестра си и племенничките си. Печелиш, Драконе. Вече няма защо да се страхуваш от клана Мактавиш.

— Ще приема думата ти, Мактавиш — каза Доминик. — Свободни сте да си вървите, след като се извините на Роуз за неприятностите, които й причинихте.

Мърдок доби измъчено изражение, но Доминик не изпита никакви съчувствие към шотландеца. Мина известно време, но накрая Мърдок изрече:

— Прощавай, момиче. Бях обзет от алчност и не мислех правилно. Ти и твоите хора вече няма защо да се страхувате от мене.

— Прощавам ти, вуйчо — отговори Роуз. — Може би един ден Доминик ще ти прости и пак ще можеш да посещаваш Драгоник.

— Малко вероятно — измърмори Доминик под нос. — Върнете оръжията на шотландците и ги пуснете да си идат — заповяда той на хората си.

— Става късно. Ще приемете ли гостоприемството ми за през нощта? — запита Мърдок.

— Не. Ще отведа съпругата си и ранените у дома — каза Доминик.

Прекалено беше да се иска от него да се довери на Мактавиш.

Шотландецът кимна в знак, че е разбрал, и се отдалечи, последван от съплеменниците си.

— Благодаря — изрече Роуз, а очите й сияеха от благодарност. — Вуйчо Мърдок не е лош човек, просто е заблуден.

Доминик не беше убеден.

— Щом така казваш, любов моя. Да тръгваме. — Дръпна я към себе си и я задържа за един кратък миг, преди да й помогне да се качи на седлото. — Нямам търпение да се върна у дома. Липсваше ми, Роуз.

Тя се наведе и докосна лицето му.

— Обичам те, Доминик.

После пришпори коня си и препусна, изпращайки му обещаваща усмивка през рамо.

Усмивката й обгърна сърцето на Доминик и го изпълни с любов. Изсмивайки се с цяло гърло от радост, той се качи на коня си и пое след нея. Не говореха, докато яздеха един до друг, но нямаше нужда от думи, за да изразят чувствата си.

По време на отсъствието на Роуз, знаейки, че тя може да е в опасност, той не си намираше място. Без Роуз беше станал празна черупка, сякаш всичко нежно, всичко уязвимо и грижовно в него вече не съществуваше. След като тя се върна при него, той се почувства обновен, по-мек и повече склонен да прощава. Намръщи се. Любовта имаше ужасно съблазнителен начин да накара мъжа да чувства неща, каквито никога досега не е чувствал.

 

 

Роуз беше по-щастлива, отколкото когато и да било досега в живота си. Дракона в действителност не беше казал, че я обича, но всичко, което беше казал и направил днес, изразяваше силната му привързаност.

Тя докосна корема си и се усмихна замечтано. Ако подозренията й се окажеха верни, значи носеше детето на Доминик. Беше пропуснала месечния си цикъл, първи признак, че може да е бременна. Не смееше да каже на Дракона от страх, че няма да й позволи да замине за Лондон, за да си сменят местата със Старла.

— Какво замисляш, Роуз? — запита Доминик, поглеждайки към усмивката й. — Виждал съм това изражение на лицето ти и преди.

Роуз го изгледа невинно.

— Нищо не замислям, Доминик. Просто се питах кога ще заминем за Уестминстър.

Той я изгледа недоволно.

— Би трябвало да те натупам, задето напусна Драгоник без мое знание или разрешение. Какво си мислеше? Изложи на опасност не само собствения си живот, но и този на васалите си.

— Направих каквото трябваше, Доминик. Знаех, че не е редно да те заблуждавам, но се надявах да ме разбереш.

Изражението му омекна.

— Може би боят е прекалено сурово наказание. Ще измисля нещо по-подходящо. Не опитвай втори път такова глупаво нещо. Ще отпътуваме за Уестминстър заедно до един-два дни.

— Благодаря, Доминик.

Небето беше потъмняло до тъмен пурпур, когато дружината стигна Драгоник. Веднага щом влязоха в полезрението на стражата на парапета, подвижният мост беше спуснат и те минаха по него. Подвижната решетка се вдигна; те минаха външния и вътрешния двор и спряха пред кулата.

Роуз беше ободрена от това, че отново си е у дома, въпреки факта, че скоро щеше пак да замине. Когато Дракона я свали от Калинка, някой извика името й и тя вдигна очи. Емили стоеше на най-горното стъпало, викайки я по име, после повдигна поли и хукна надолу. Роуз се стегна за прегръдката й. После се появи Блайт и двете жени се опитаха да я прегърнат едновременно.

Робина последва с по-спокойна крачка, но не по-малко възторжена.

Роуз беше благодарна, когато Дракона се намеси, макар и донякъде смутена, когато той я вдигна на ръце и я понесе нагоре по стълбите.

— Роуз е изтощена, дами — подметна той през рамо. — Оттегляме се в покоите си. Не очаквайте да ни видите, докато слънцето не изгрее утре.

— Трябва да сте гладни — каза Емили, изтичвайки подир тях. — Искате ли нещо за хапване най-напред?

— Гладна съм — осмели се Роуз. — И ми се иска да се изкъпя.

Въздишката на Доминик съдържаше намек за разочарование.

— Много добре, най-напред баня, после ядене.

— Ще се погрижа незабавно — отговори Емили и побърза към кухнята.

Роуз затвори очи и се отпусна срещу Доминик. Гласът му беше нисък и мелодичен.

— Спиш ли, любов моя?

— Не, просто се наслаждавам, че съм отново в ръцете ти. Известно време се страхувах, че ще бъда принудена да стана двуженка, за да спася Пиърс и Вела. Тогава Робина дойде при мене и нещата започнаха да изглеждат по-светли.

Доминик я внесе в приемната и я остави на една скамейка пред огнището.

— Нека да напаля огън, преди да си се простудила.

— Нощта е топла, Доминик.

— Стаята е влажна.

Роуз не започна да спори. Облегна се назад и загледа възхитено играта на мускулите по гърба и седалището на Дракона, докато той се заемаше със задачата си. Обичаше го толкова много. А той обичаше ли я? Макар че не беше казал думите, действията му го потвърждаваха. Жената обаче имаше нужда от думи, които да пази в сърцето си и да вкусва.

Доминик стана и изтупа коленете си.

— Доминик, обичаш ли ме? — избъбри Роуз.

— Не си ли отгатнала досега?

— Никога не съм била особено добра в игрите с отгатване. Не можеш ли да кажеш думите? Знаеш какво чувствам; сега ми кажи това, което имам нужда да чуя.

Той хвана ръцете й в своите и нежно и привлече в прегръдките си.

— Никога не съм го казвал на друга жена, Роуз, но сега го казвам на тебе, защото сърцето ми е изпълнено до пръсване с любов към тебе. Ти не приличаш на никоя друга жена, която съм познавал, бодлива отвън, мека отвътре. Не мога да погледна към тебе, без да пожелая да те целувам безкрайно и да вляза в тебе.

Роуз му хвърли предизвикателна усмивка.

— Сигурен ли си, че вече не искаш Вероника?

— Коя Вероника? Само ти съществуваш, любов моя. Не искам никоя друга. Ако нямаше нужда от баня и храна, бих ти доказал тук и сега колко те обичам, колко много те искам.

Пръстите му нежно докоснаха лицето и той го обхвана в дланите си, задържайки я, за да я целуне. Напрегнатостта на нейната уста не беше по-малка от неговата, жаждата й за него също. Целувката стана по-властна, огън, настояващ за още подклаждане. Тя заби пръсти в косата му, докато той опустошаваше устата й. Точно когато огньовете в тях избиха извън контрол, се чу почукване на вратата.

— Махай се — изръмжа Доминик.

— Господарю, аз съм, Рахман. Хенри Ашфорд е пред подвижната решетка и иска да говори с вас. Казва, че е неотложно.

— По това време на нощта ли?

— Да, господарю. Казва, че не може да чака.

Доминик изригна проклятие.

— Придружи го до залата, Рахман, и кажи, че скоро ще сляза.

— Какво иска? — запита Роуз.

— Имам чувството, че става дума за крал Джон и Параграфите на бароните. Изкъпи се и си хапни, любов моя. Аз ще дойда веднага щом мога. Топли леглото за мене.

Целуна я отново страстно, после излезе от стаята.