Сюзън Кери
Любовен зов (7)

Седма глава

Бен остави слушалката и я последва. Доближи се и я прегърна. Тя не се отдръпна, но не се и обърна.

— Тери — рече той, — ела с мен. — Тя само поклати глава. — Ще намерим нещо да облечеш. Нали ти обясних… Аби и аз сме просто приятели.

Само ако знаеш колко бих искала да ти повярвам, помисли Тери.

— Арч намекна, че ти е любовница — отвърна глухо.

Последва кратко мълчание.

— Така беше — призна Бен. — Някога. Непосредствено след като тя скъса с мъжа си. Напусна го и беше много нещастна. Ние… Мисля, че и двамата търсехме утеха. Но откакто ти се върна, аз не съм…

— Не ми дължиш никакви обяснения!

— Може би. Но ти казвам истината. Откакто ти прекрачи прага на лабораторията, не съм пожелавал никоя друга.

— Тогава не отивай! — обърна се и обви ръце около врата му.

— Трябва, скъпа. Обещах на Аби.

— Защо не си намери някой друг да я придружава? — Тери стисна упорито устни. — Достатъчно е хубава и богата.

— Не ми е приятно да ти разказвам нейната история, но се боя, че ще се наложи. Аз съм единственият, когото Майк няма да изхвърли с гръм и трясък пред очите на роднините и приятелите й, ако се появи там, след като хубавичко си е пийнал.

— Майк нейният съпруг ли е?

— Може би си чувала за него — кимна Бен. — Майк Уилямс, писател на детективски романи. Има къща на Кептива, съседния остров. — Тери мълчеше.

— Той е особен — продължи Бен. — Приветлив и симпатичен, но невъздържан. Ако се привърже към някого, човек после трудно може да се откачи от него. Въпреки че Аби и аз… — Той млъкна, разбрал грешката си, после сви рамене. — Може да се каже, че ме смята за свой приятел.

Тери не желаеше да слуша. Разбираше, че и да настоява, няма да го склони. Каквото и да свързва Аби и Бен, той няма намерение да прекрати тази връзка.

— Тогава върви — каза мрачно. — Изпълни дълга си. Аз не искам да се мотая наоколо и да гледам как тя се държи като твоя любовница. Макар и да не ви се е случвало напоследък.

За момент й се строи, че той ще се разсмее. Ако беше го направил, всичко щеше да бъде наред. Но той само отпусна ръце.

— Сега ти си моя любовница, независимо дали го признаваш, или не — каза отчетливо, обърна се и тръгна към къщата.

Откриването бе предвидено за пет и половина, а вече наближаваше пет. Тери седеше в ъгъла на дивана с книга в ръка. Бен се появи от спалнята. Дъхът й секна, като го видя. В снежнобяла риза, тъмна вратовръзка, безупречно вечерно сако и тесни черни панталони. Прилича на прекрасно диво животно, помисли тя. Красиво и опасно.

— Сигурна ли си, че не си променила мнението си? — попита я навъсено, докато закопчаваше ръкавелите.

— Сигурна съм.

Той вдигна рамене и я погледна студено.

— Е, чувствай се като у дома си. Не ме чакай.

Вратата хлопна и след малко Тери чу ръмженето на джипа. За миг изпита страх и почти бе готова да изтича навън и да му каже, че е променила решението си. Но наистина нямаше какво да облече. Освен това бе твърде късно. Той вече потегли. И още по-добре, рече си тя. Като го имам, не значи, че съм готова на всичко, за да го задържа. Стана и с неприязън започна да разглежда колекцията от направените от Аби фотографии. Ще му се наложи да избира между нас двете! Дълбоко в сърцето си обаче Тери съзнаваше, че преиначава ситуацията. Беше й казал истината за отношенията си с Аби, без да прави опит да скрие нещо. В крайна сметка, той върши това, което смята за свой приятелски дълг. Не бих го обичала тъй силно, помисли Тери, ако можех да го въртя на пръста си. Не бих се възхищавала от него. Чувстваше се виновна. Бе нервна и неспокойна. Отиде да си вземе още една бира от хладилника. Поддавайки се на порива, извади от пътната чанта стария дневник, който бе взела, без сама да знае защо. Седна в шезлонга на терасата и зарея поглед към залязващото слънце.

Рояк чайки се носеха с писък над водата, кацаха и потапяха глави, търсейки храна. Зад нея къщата бе някак тиха и празна без Бен. Той я е построил, за да ми достави удоволствие, мислеше Тери. И аз толкова я харесвам. Не искам нищо друго, освен да живея тук с него. Завинаги. Каквото и да се случи, да се завръщам в това убежище на нашата любов.

Тогава ти, вероятно, допусна голяма грешка, като отказа да отидеш с него тази вечер, прошепна й някакъв вътрешен глас. Той вече беше в ръцете ти и ти го изпусна. Сама го изостави. А сега от гордост не искаш да се бориш за това, което желаеш. Тери въздъхна тежко и отвори наслуки дневника. Погледът й попадна на разговора с Бен следващата сутрин, след като се бяха любили за първи път. Нямаше нужда да чете, за да си го припомни. Той я бе дръпнал настрани, под дърветата близо до къщата.

— Взимаш ли нещо? Забравих да те питам вчера. — Срещнал недоумяващия й поглед, той я хвана за ръце и й обясни като на изоставащ ученик. — Таблетки против забременяване! — Последва разговор, по време на който Тери се чувстваше ужасно неудобно. Бен извлече нужната му информация за датата на месечното й неразположение. — Е, в такъв случай няма страшно — каза. — Може би.

А после я откара в града да я прегледа лекар. По пътя Тери мълчеше. С болка преосмисляше романтичните си представи.

— Кажи нещо — обади се Бен, давайки си вид, че е погълнат от шофирането. — Ще ти стане ли по-леко, ако ти кажа, че те обичам?

Тя се извърна към него и устните й затрепериха.

— Наистина ли?

Той я погледна със смесица от раздразнение и озадаченост.

— Вероятно правя нещо не както трябва, щом не си се досетила.

— О, Бен! — хвърли се тя на шията му.

— Тогава кажи ми, по дяволите!

— Какво?

— Кажи, че ме обичаш!

Тези му думи сега отекваха в съзнанието й, заедно с прибоя на вълните. Винаги е бил такъв — упорит и настойчив в преследването на това, което смята за правилно. С мъка разбираше сега, че й е казал истината за Аби и действително е искал да отиде с него на изложбата.

А ти, глупачке, го отблъсна, напомни й злорадо вътрешният глас. Тери отчаяно затвори очи.

В този момент на външната врата се позвъни. Бен? Но той има ключ. Може да е Каси. Сигурно идва да почисти или да донесе прането. Тери отвори и се озова срещу висок строен мъж на около трийсет и пет, с приятна външност и силен тен. Около светлокафявите му очи имаше множество ситни бръчици, каквито се образуват при често примижаване или смях. Но той не се усмихваше. Беше облечен официално. Тя долови лек дъх на уиски.

— Здрасти — каза непознатият. — Бен тук ли е? Не виждам джипа.

— Съжалявам, няма да бъде вкъщи тази вечер. — Нещо я накара да добави: — Може би ще го срещнете, ако отивате на изложбата на Аби Уилямс.

— Не съм сигурен дали ще бъда посрещнат с добре дошъл — каза той с кисела гримаса и лек южняшки акцент.

— О! — отрони се неволно от устата й. — Вие трябва да сте съпругът на Аби…

Смущението й го накара да се усмихне.

— А вие сте старата любов на Бен, момичето, за което смяташе да се ожени навремето. Чух, че сте отседнали тук.

Очевидно новините бързо се разпространяват сред малкото затворено общество на острова.

— Всъщност бяхме сгодени известно време — поясни тя хладно. — Но това бе много отдавна.

— Хей, не се сърди! Като си ядосана, веднага си проличава, че още го обичаш…

Тя за малко щеше да тръшне вратата под носа му.

— Не разбирам как се осмелявате… — започна.

Той се ухили. Усмивката правеше лицето му привлекателно, но то си оставаше някак тъжно и умислено.

— Не знаеш ли, че писателите са ексцентрични грубияни? Особено тези, които си попийват. Между другото, нека поясня. Не одобрявам, че старикът Бен не те е поканил да отидеш. Той не оценява хубавите неща, когато ги има.

— Покани ме.

— Ааа, ясно… — рече с разбиране Майк Уилямс. — Тогава защо не отиде, сладурче?

Тери неволно се усмихна.

— Вероятно и друг път сте чували подобно оправдание, но Бен… съвсем ненадейно ми го съобщи и аз нямам какво да облека за случая. Нищо по-изискано от джинси.

— Значи, ето какъв е проблемът — потърка Майк брадата си. — Само това ли е?

— Не… Но сега…

— Сега искаш да отидеш? — Тя кимна. Той й харесваше. — Как се казваш? — попита я.

— Тери.

— Е, Тери, може би ще си направим услуга един на друг. Ако ти уредя един великолепен тоалет, ще бъдеш ли моята дама? Под ръка с теб ще изглеждам почтен и достоен за светската сбирка. Аби ще е принудена да ме пусне.

Той все още я обича, помисли Тери.

Майк предложи съвършено налудничав план. Всички магазини на острова били вече затворени, но той имал близка приятелка, притежателка на моден бутик и знаел къде тя държи резервния си ключ. Ще влязат и ще изберат облекло и обувки. Той ще остави чек на тезгяха и бележка.

— Това е лудост! — разсмя се Тери. — Абсолютно безумие. Във всеки случай, не мога да ви позволя да го направите.

— Разбира се, че ще го направим! — усмихна се той заговорнически и изведнъж заприлича на малко момче. — Не мислиш ли, че си заслужава? Просто да им видим физиономиите?

Съвсем безразсъдно тя се съгласи. Много й се искаше да отиде. А и той не си беше пийнал чак толкова. Ако тя го държи под око, може би…

Колкото и невероятно да й струваше, тя се качи заедно с бившия съпруг на Аби в неговия светлобежов кадилак. Не след дълго спряха пред малко магазинче. И там на витрината, върху един манекен…

— Това е роклята, която искам! — рече уверено Тери.

Майк подсвирна.

— Добър вкус имаш. Чакай да паркирам моята гемия някъде другаде, да не бие толкова на очи от улицата.

Над вратата висеше фигура на пеликан. От една кухина в него Майк извади ключ и отвори.

— След теб — каза. — Надявам се да ти е по мярка, защото наистина е красива.

Чувствайки се малко като престъпник, или по-скоро като участник в глуповата комедия, Тери изпробва роклята, която й бе хванала окото — дълга, силно вталена и без ръкави, от плетена на една кука коприна с цвят на ръждивозлатиста мед. Предницата беше разрязана до кръста и дръзкото деколте разкриваше част от нежния овал на гърдите. Стана й като по мярка и придаде топъл меден отблясък на кожата й. Дрехата падаше по тялото, подчертавайки изящните му форми. Висока и стройна, Тери приличаше на гръцка богиня.

Добре изглеждам, помисли тя със задоволство. Повече от всичко на света искаше Бен да я види именно в този вид. Сложи бледолилав грим, подчерта с туш правите си дълги мигли и разреса русата си къдрава коса.

— Ами обувки? — попита, като излезе от пробната и се престори, че не забелязва възхитения поглед на Майк Уилямс. — Онези на манекена бяха малки.

След минута той беше издирил изрязани сандали без ток с цвета на роклята.

— Подай ми етикетите, за да напиша чека — каза Майк, докато драскаше бележка на приятелката си. — И не забравяй, че към роклята има жакет. Оставила си го там отзад, на прозореца.

Жакетът бе от същата материя и изработка. Красеше го оригинална бродерия от сребристи морски звезди.

— Много си красива! — рече Майк, като се върнаха в колата. — Ако не бях вече влюбен в една упорита жена…

Тери не бе мислила за Аби от такава гледна точка. Но във всеки случай, не си я представяше да нахлува по подобен начин в магазин за дрехи. Тя сигурно не може да се справи с неговата чудатост и ексцентричност, а Майк пък се дразни от нейната сдържаност и умереност. Веднага ставаше ясно защо Аби е била привлечена от Бен, без да се смята привлекателната му външност. Той е също толкова безразсъдно дързък и авантюристичен, но може отлично да се владее.

Галерията се намираше в старинна сграда с пищна фасада и натруфени корнизи. Паркингът беше почти претъпкан с коли, повечето скъпи и луксозни. Сега, когато вече бяха тук, Тери не можеше да потисне безпокойството си. Докато вървеше със своя неочакван благодетел по алеята към главния вход, под надвисналите ветрила на кокосовите палми, я обзе пристъп на страх и малодушие.

Какво, общо взето, си въобразяваш, укоряваше се мислено тя. Бен може да го възприеме като плесница. Да се разяри, че покровителства бившия съпруг на Аби. Но сега бе изключено да изостави Майк Уилямс. Той беше тъй очарователен и мил, нещо като вълшебника-кръстник на Пепеляшка. Може би, ако вниманието на Бен не е ангажирано изцяло от Аби, ще успее да му представи нещата откъм смешната им страна.

Щом влязоха, зърна Лин Карлтън — изящна и стройна, редом с висок и мургав непривлекателен тип. Годеникът-адвокат, досети се Тери.

— Тери! — възкликна Лин и се спусна да я прегърне. — Толкова се радвам да те видя! — После повдигна вежди. — Е, здравей, Майк — отвърна на кривата му усмивка. — По какъв начин, за Бога, вие двамата…

Тери не отговори. Оглеждаше претъпканата зала, докато срещна погледа на Бен. Той стоеше до Аби, както можеше да се очаква, и изглеждаше поразително красив във вечерното си облекло. Държеше чаша. До него Аби оживено разговаряше с наобиколилите я гости. Жената, която Тери смяташе за своя съперница, беше облечена в сива кашмирена блуза с голи рамене, пристегната в кръста с широк колан от черен велур. Долната част на тоалета се състоеше от черни копринени панталони, богато надиплени и събрани на глезена в тесен маншет. Черните велурени обувки на висок ток и правата коса допълваха изисканата й елегантност.

Няма да мога да му обясня, помисли отчаяно Тери. Почувства, че я дърпат за ръката и откъсна поглед от Бен.

— Изглеждаш великолепно! — говореше й Лин. — Майк отиде да донесе нещо за пиене. Това е Дан Кетър от Сейнт Питърсбърг. Дан, запознай се с Тери. Как, все пак, ти и Майк се озовахте заедно?

Тери прояви благоприличието да се изчерви.

— Дълга история — каза. — Не е удобно да ти я разказвам тук. Хайде да обиколим и да хвърлим един поглед на фотографиите. Нали това се прави на изложба?

След минута Майк се върна с две чаши уиски със сода. Тръгнаха бавно покрай стените. Лин и Майк от време на време разменяха реплики с познати, коментираха изложените снимки. Тери неохотно трябваше да признае, че фотографиите са добри, дори много добри. Всяка една бе драматично доказателство за необходимостта от закрила на дивата природа. Любовта към природата беше очевидна. Без съмнение, при други обстоятелства Аби Уилямс вероятно би й харесала много.

— Бен се е вторачил в теб — прошепна Лин, когато Майк се обърна за момент да размени няколко думи със свой познат. — Какво разигравате двамата?

Бяха се придвижили към кръга от хора, наобиколили Аби, и Тери добре виждаше как Бен мрачно и неотклонно наблюдава приближаването й. Но не направи опит да отиде при нея. Не е за вярване, че миналата нощ спахме заедно, помисли тя. Той се държи сякаш сме непознати. С усилие можа да обърне внимание на приятелката си.

— Живея в къщата на Бен, докато правим преброяването за резервата „Динг Дарлинг“ — обясни й. — Бен искаше да дойда с него на откриването, но аз не съм взела със себе си нищо подходящо за обличане. Майк… ми уреди тази рокля.

Лин повдигна вежди.

— Един Господ знае какво имаш предвид под „уреди“. Сигурно я е откраднал отнякъде. Ще ти кажа нещо. Родителите на Аби едва ли ще го посрещнат с отворени обятия.

Това предсказание се оказа твърде умерено. Когато четиримата се присъединиха към групичката около Бен и домакинята, бащата на Аби, доктор Дейвис, успя да поздрави бившия си зет с едно престорено сърдечно „здрасти“. Но Франсин Дейвис само му кимна хладно. Радостното, възбудено оживление изчезна от лицето на Аби, като срещна погледа на Майк. Бе заменено от израз на безпомощно изумление, на някакво болезнено напрежение и уязвимост. Но тя бързо се съвзе.

— Здравей, Майк — усмихна се спокойно и му подаде ръка. — Не очаквах да те видя тази вечер.

— Знаеш колко много харесвам твоите снимки.

— Да. Зная… — Аби смутено издърпа ръката си. — Да те представя на Хари и Даяна Голдбърг. Това е Майк Уилямс, писател на детективски романи. Живее на Кептива. Майк, Хари е моят рекламен агент от Ню Йорк.

— Роднини ли сте? — попита непреднамерено Даяна Голдбърг, без, разбира се, да знае какъв нетактичен въпрос задава.

— Някога бяхме женени — отговори незабавно Майк.

Тери, която се опитваше да не поглежда Бен в очите, почувства ръката му да стиска китката й.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, като водиш тук Майк Уилямс? — изсъска той през зъби. — И откъде си взела тази рокля?

— Той още я обича, Бен — прошепна в отговор Тери. — И съвсем не е пил много.

— Още не… — Изразът му бе мрачен и заплашителен. — Не отговори на въпроса ми.

— Не питай — погледна го умолително тя. — Все едно няма да повярваш.

— Да чуя все пак — настояваше той.

Ето, помисли Тери, започва се. Повдигна се на пръсти и шепнешком му разказа накратко цялата история и как се е сдобила с роклята. Бен я слушаше и явно не му беше до смях.

— Еднакво сте откачени, скъпа. И ти не по-малко от него — поклати глава. — Но не трябваше да го водиш тук. Ще си навлечем доста неприятности.

Отново я нарече „скъпа“. Ядосан или не, но той изрече думата съвсем естествено. Освен това стисна ръката й, преди да я пусне. Тери видя, че Лин ги наблюдава. Чудеше се дали Аби знае, дали се досеща, че те с Бен отново са близки.

Но в момента всички усилия на домакинята бяха насочени да избягва очите на Майк и да се опитва някак да го отдели от групата, като не му обръща внимание. На няколко пъти тя хващаше Бен под ръка, докато разговаряше оживено с останалите. Но Тери улови един-два безпомощни погледа, които Аби отправи към родителите си, сякаш им казваше: „Не съм го канила. Нищо не мога да направя, щом е дошъл.“

Постепенно Тери разбра какво е имал предвид Бен. Майк се беше залепил като пиявица за Аби. Възпитано, но с патос уведомяваше всеки новоприсъединил се към групичката, че те с Аби някога са били мъж и жена. Нито Тери, нито Бен успяха да го накарат да се смеси с останалите гости. Не помръдваше и на крачка, но постоянно посягаше към таблата с напитките, когато наетият за тържеството келнер минаваше край тях. Нямаше начин да му попречат или пък да му покажат вратата. Дори от беглото впечатление, което бе получила за Майк Уилямс, Тери чувстваше, че това би било грешка. Пък и той все още се държеше. Ала постепенно южняшкият му акцент стана по-забележим, макар и да не заваляше много думите. С всяка нова порция алкохол ставаше по-агресивен спрямо Аби, два пъти сложи собственически ръка върху рамото й, въпреки че бе рязко отблъснат. Накрая Франсин Дейвис не издържа.

— Ние си отиваме вкъщи — обърна се към дъщеря си. — Лин и Дан ще ни закарат. Ела си колкото е възможно по-скоро, скъпа… И доведи Бен, ако искаш.

Като злосторничката, виновна за появата на Майк Уилямс, Тери не очакваше да бъде включена в поканата на госпожа Дейвис. Но не очакваше и че погледът на студените й сиви очи ще я прониже като кама. Независимо, че е близка на семейство Карлтън, очевидно я смятат за натрапница. Не само за някой, който е имал глупостта или лошия вкус да доведе на тържеството бившия съпруг на Аби, ами за човек, който представлява истинска заплаха за благополучието на дъщеря й. Тя иска Бен за Аби, помисли Тери. И не толкова заради самия него, макар да го намира приемлив, колкото, за да предпази Аби, да не й позволи да се върне отново при Майк.

— Няма да е много скоро — отвърна Аби, обхождайки с поглед все още препълнената с посетители галерия. — Може да се наложи да помогна на Джина за продажбата.

— Джина Енрайт е собственичка на галерията и приятелка на Аби — обясни Бен.

Тери го погледна. Съвсем ясно долавяше свързващата ги интимна близост, макар Аби да го държеше под ръка. Очите му сякаш излъчваха одобрение и благодарност, че не проявява излишна ревност.

— Радвам се, че дойде — каза й. — А без теб няма да отида у Дейвис. Честно казано, вероятно ще приключа вечерта с откарването на Майк вкъщи.

Тя започваше да мисли, че Бен има право. Постепенно тълпата оредя и държането на Аби към Майк се измени. На лицето й се появи израз на безпокойство и загриженост, каквито никога не би показала в присъствието на родителите си. Към края на вечерта Аби се извини и отиде да помогне на Джина Енрайт при оформянето на една сделка, а Бен дръпна Майк настрана.

— Държиш се като глупак! — скастри го. — Пи твърде много, а знаеш колко е неприятно това на Аби. Защо да не те закараме с Тери у вас? Не е нужно да напускаш полесражението като напълно пропаднал тип.

— Трябва да говоря с нея, Бен — твърдеше упорито Майк. — Тя ме избягва. Направи така, че всички да си тръгнем заедно и да идем да пийнем по едно.

— Това е последното, от което имаш нужда в момента!

— Трябва да говоря с нея!

Тери си спомни какво й каза Бен за връхлитащия с „гръм и трясък“ Майк, когато е в подобно състояние. Още малко и това ще се случи. Очевидно Бен също го усети и бе принуден да се съгласи.

— Ще видя какво мога да направя. Ако ми дадеш мъжката си дума, че ще си тръгнеш кротко с нас, ако Аби откаже.

Майк се поколеба и допи чашата в ръката си.

— Добре. Ти си свестен човек и аз ти вярвам. Дори да си спал с нея. Сега имаш Тери.

Бен й хвърли бърз съчувствен поглед и отиде да говори с Аби. Тери решително хвана ръката на Майк, който се канеше да допие нечия чужда чаша с уиски, оставена на подноса до тях.

— Стига толкова. Ще ти донеса малко кафе. Мисля, че видях тук някъде…

Той поклати глава.

— Аз съм добре, сладурче. От кафето само ще ми призлее. Аз… Искам да говоря с Аби, това е всичко.

Вероятно за да избегне сцената, Аби се съгласи. Каза да отведат Майк до кадилака и да я почакат. Обеща да се измъкне през задния вход веднага щом й е възможно. Не искаше да я виждат, че си тръгва заедно с него. Бен предложи Тери да седне с Майк на задната седалка. Доста дълго почакаха, докато най-сетне Аби се появи и бързо се вмъкна отпред при Бен.

— Хайде, да тръгваме! — каза.

— Накъде? — запали той двигателя.

— Няма значение! — Замисли се за миг, после предложи: — Може в „Бара на Зенка“. Вече е късно и едва ли ще срещнем там някой познат.

„Бара на Зенка“ бе крайбрежен ресторант, който с ярко осветения си вход и приканващо надвиснали палми бе посещаван по това време на годината предимно от туристи. Вътре свиреше приятно трио. Влязоха и заеха маса край дансинга.

— Само по едно! — предупреди Бен, обръщайки се към Майк с тон, нетърпящ възражения. — И после си тръгваме. Надявам се да се държиш прилично. Хайде, Тери, тук може и да потанцуваме.

Тери съблече жакета, сложи го на облегалката и стана. Аби дори не поглеждаше към тях. Вече се беше задълбочила в разговор с бившия си съпруг.

Оркестърът свиреше любима на Тери мелодия. Бен я привлече по-близо, сложи ръка на гърба й и плътно я притисна до себе си.

— Обичам да танцувам с теб! — прошепна й. — В тази рокля си толкова женствена и привлекателна, че ми се иска да я разкъсам още тук и да те любя до изтощение. Макар че тази вечер постъпи твърде неразумно.

Тя се сгуши в прегръдката му.

— Вече простено ли ми е?

— Отдавна. Сега… разбираш ли поне малко защо трябваше непременно да присъствам?

— Да. И ти вярвам за това, което ми каза днес на кея.

На масата Майк и Аби продължаваха тихо да разговарят и след малко той си поръча второ питие. Бен и Тери продължиха да танцуват, за да ги оставят насаме. После Аби им даде знак, че тръгва.

— Мислиш ли, че можеш да закараш Аби до вкъщи? — обърна се Бен към Тери, преди да се върнат на масата. — Скоростите на джипа не са по-различни отколкото на която и да е друга кола.

Тери погледна Майк. Той вече беше видимо пиян, явно не бе в състояние да шофира.

— Ще мога — отвърна.

— Добре. Не искам кадилака му да стои паркиран пред галерията цяла нощ. Като оставиш Аби, чакай ме на разклона.

Тя кимна. Чувстваше се малко неловко да пътува с Аби, но не искаше да му го казва. Известно време в джипа двете не промълвиха нито дума. Накрая Аби наруши мълчанието.

— Вероятно би трябвало да съм ти много сърдита.

Тери й хвърли бърз поглед и отново се съсредоточи върху пътя.

— Не си ли? — попита.

— Не, всъщност — въздъхна Аби. — Откъде можеше да знаеш… Ти сигурно си влюбена в Бен?

Тери премига.

— Той означава всичко за мен.

Последва продължително мълчание.

— Мисля, че и той те обича — обади се Аби. — Бих искала да не е така, но това е истината.

Ех, и аз да бях толкова сигурна, помисли Тери. Зная само, че той ме желае, че сега е мой за известно време.

— Не зная дали някога отново ще ми вярва — призна тя, подтикната към откровение от прямотата на Аби.

— Разбира се, че ще ти вярва! — отвърна Аби и затършува в чантата си. — Ще ми се той да е тъй… тъй пламенен към мен, както е към теб. Или да ме накара да чувствам това, което горкият Майк успява… — Тя запали цигара и издуха дима. — Ние с Бен… си допадаме — добави. — Не че той не е добър любовник, но сякаш нещо липсва.

— Фактът, че вие с Бен… — започна Тери с треперещ глас. — Не си първата, която ми го казва. Нито втората. Това няма значение. Аз го желая от цялото си сърце!

Известно време двете мълчаха.

— Извинявай. — Аби сложи ръка на рамото й. — Не исках да те огорча. Или може би исках… Толкова съм нещастна заради Майк и завиждам на вас с Бен за това, което двамата сте открили заедно.