Сюзън Кери
Любовен зов (10)

Десета глава

— О, и аз искам, ако не възразяваш! — изникна до тях Арч и целуна Тери по бузата.

Бен го изгледа смръщено. Всички се смееха доволни и оживено коментираха благополучния изход. Бен се ръкува с Джон Невил и приятеля си от Министерството.

— Изглежда ще се уреди — усмихна се Невил. — До две седмици комисията ще излезе с решение. Ларсен ще се опита да го оспори, разбира се. Но мисля, че нещата вече са предрешени.

— Аз ще ви държа в течение за хода на законопроекта — каза Макензи. — Може да повикам вас двамата за ден-два, когато се внесе за разглеждане.

Дейв кимна.

— Защо не дойдете с нас да пийнем по нещо? — Поканата на Бен се отнасяше за Невил и Макензи. — В настроение съм да празнуваме.

— Съжалявам, аз не мога — отвърна Невил. — Имам дело утре рано сутринта.

— Аз също трябва да тръгвам — отказа и Макензи. — Довечера заминавам за Бел Глейд.

Стиснаха си отново ръцете и се разделиха. Тери слизаше редом с Бен по широкото мраморно стълбище и си мислеше как сега целият екип на базата е наясно, че отношенията им с Бен са далеч извън рамките на професор и аспирант. Ще има, разбира се, клюки и съответно по-малко възможности да остават насаме.

Долу, в дъното на голямата колонна зала, стояха Ларсен, надзирателят му и адвокатът.

— Всички вие учени-всезнайковци, какво си мислите, че ме направихте на глупак ли? — рече злобно Ларсен. — Е, знайте, че няма да се предам така лесно! Аз също имам свои хора по-нависоко.

За момент никой не отвърна.

— Това не е лична борба, що се отнася до нас — обади се спокойно Бен. — Ние само правим това, което смятаме, че е правилно за околната среда.

— По дяволите! Не ви ли стига тая земя, дето баща ми ви я остави, да си тичате след птичките и пеперудите? Сега искате и от моята! Отдавна възнамерявах да строя на това място и ще го направя! Ако не, ще пусна добитъка и ще го опасе до голо през октомври! — Обърна се и се закани с пръст на Джанет. — И гледайте тази да не припарва на земята ми, че тогава вече ще си имате неприятности!

Арч прегърна защитнически Джанет през раменете. Ларсен и хората му се качиха в голям бял кадилак, паркиран демонстративно на бордюра. Потеглиха със свистене на гумите, прозвучало като последна заплаха.

— Мисля, че говори сериозно — обърна се Дейв към Джанет. — Искам да внимаваш за граничната линия, разбираш ли ме?

Тя кимна. Лицето й бе напрегнато. Арч стисна окуражително ръката й.

— Не им давай да те сплашат — каза. — Хайде, да тръгваме! Спомням си да чух нещо за пийване в тукашната кръчма? Отиваме ли?

Той се качи с другите при Дейв, така че Тери и Бен останаха сами в джипа.

— Сигурно не трябваше да те целувам така пред всички — каза Бен и сложи ръка на коляното й. Изчакваха червен светофар. — Искам да бъдем заедно, но истината е, че сме в неловко положение, скъпа.

— Да. Зная — отвърна Тери.

Той не каза нищо повече, но тя остана с впечатлението, че с усилие се сдържа да не добави това, което е в ума му. Когато шестимата се настаниха удобно в ъгловото сепаре на едно просторно заведение, Тери продължаваше да се чуди какво ли премълча Бен. Може би той също има желание да подновят рухналите им навремето планове за женитба, но не отваря дума за това от страх да не би подобна стъпка да провали кариерата й. Или пък, мислеше си печално, може би такова нещо и през ум не му минава. Случилото се преди шест години може да му е повлияло така, че сега да не иска нищо повече, освен, както се изрази сам, „да бъдат заедно“. Е, във всеки случай ще взема поне това, което мога, реши Тери. Дори да го има по този начин, като тайна негова любовница, е повече, отколкото се бе надявала. Донесоха им питиетата. Почти веднага Арч я покани на танц. Тя охотно се съгласи, сякаш да танцува с него бе най-голямото удоволствие на света. Измъкнаха се от сепарето и видя, че Бен покани Джанет. Много добре, защото в момента Джанет явно се нуждаеше от благосклонен жест от страна на ръководството на базата. Скоро обаче Бен и Тери неизбежно се оказаха заедно, танцувайки под звуците на бавна и тъжна мелодия.

— Едва се сдържам! — прошепна й Бен и я привлече към себе си, доколкото се осмеляваше пред останалите. — Повече от седмица не сме били заедно. Трябваше онази вечер на хълма да те прелъстя.

— Сега и аз съжалявам, че не го направи — усмихна се Тери. — Но моментът не беше подходящ.

— Може би тази вечер ще нахълтам в стаята ти, както едно време — промърмори той.

Но не дойде, а и тя всъщност не очакваше, че ще го направи. Дълго лежа будна. Луната надничаше през прозореца и бележеше сребърна пътечка от светлини и сенки. Нали разправят, че пълната луна действа особено на хората и ги изнервя, мислеше Тери. Във всеки случай й предстоят няколко напрегнати дни. Няма да й е лесно да чака до четвъртък, когато двамата с Бен ще заминат в Сейнт Питърсбърг за конференцията, а после на Санибел. За три вълшебни дни. Сами на острова. Той може да поиска да пътуват отделно, в две коли, за да не заподозре някой.

На другия ден полусериозните й размисли за луната се оказаха смайващо точни. Сутринта започна уж спокойно. На закуска всички, в това число и Бен, изглеждаха необяснимо раздразнителни, кисели и без настроение. Като че ли не бяха спечелили, а загубили първото дело с Ларсен. На обяд бяха не по-малко мълчаливи и необщителни. Седяха, забили поглед в чиниите си.

Сегашната им трапезария е била зимната градина на Олаф Ларсен, спомни си Тери. Мина й през ум, че синът му Виктор има за какво да се ядосва. Едва ли това е единствената къща, която баща му е притежавал, но тук той бе израснал и прекарал голяма част от живота си. Поразяващо е, все пак, как не разбира изключителната екологична ценност на това място и се отнася с пълно пренебрежение към природата. Опазването на околната среда ни най-малко не го интересува. Поне малко да бе наследил благородния дух на баща си.

Бен стана и се извини, че напуска масата. През изтеклата седмица бе посветил цялото си време на акцията за „Лейк Ени“ и Тери знаеше, че сега използва всяка свободна секунда да довърши монографията.

Джанет, изглежда, също нямаше апетит. Хапна на две — на три и тръгна на обиколка край езерото. Търсеше пресни следи от пантерата. Атмосферата бе някак тягостна. Тери също се чувстваше унила и потисната. Дори не й се работеше днес. Мислеше само за Бен. За нетърпимото желание да бъде сама с него, да могат безпрепятствено да показват един на друг своята любов. Сутринта се беше върнал Боб и единствено той гореше от нетърпение да поработи на полето.

Тери реши също да излезе. Не можеше просто да се мотае наоколо в очакване на уикенда. Въпреки настроението й, работата я увлече. Занимателният свят на птиците, надникването в техния живот я очароваше. Аз наистина обичам тази работа, мислеше си тя. Дори да я нямаше любовта към Бен, заниманията в базата й доставяха огромно удоволствие. А това, че Бен споделя същите интереси само задълбочава удовлетворението. Както и любовта й към него. Колко би искала дисертацията да не пречи на личния й живот. Да обича Бен и да се отдаде спокойно на любимата си работа. Вървеше сред ниски, гъсти шубраци, когато чу клаксона на джипа. Звукът долиташе откъм просеката. Излезе на откритото и видя Арч да й маха като обезумял.

— Тери! — крещеше. — Тери, ела бързо!

Тя припряно взе да си пробива път между храстите. Изподра ръцете и краката си.

— Какво има? — извика. — Какво се е случило?

— Не чу ли изстрела?

Тя се качи в джипа до Боб и Арч подкара бясно. Колата подскачаше и се тресеше, на места буксуваше и занасяше по пясъка. Внезапно Тери си спомни, че бе чула подобен звук, но го помисли за изгърмяване на спукана гума от близкото шосе.

— На „Лейк Ени“ ли? — попита.

Арч кимна. О, Боже! Джанет ще пострада заради тази пантера! Дано само… Поеха по същия неравен път, по който минаха с Бен в деня, когато Джанет бе налетяла на Кевъндиш. Пътуването бе кошмарно и й се стори безкрайно дълго. Зърна Джанет. Младата жена стоеше с побеляло като платно лице, но изражението й бе дръзко и непокорно. Беше зад оградата, върху земята на Ларсен. Кевъндиш бе насочил пушката към гърдите й.

— Казвам ти да се махаш оттук, докато не съм извикал полиция! — Той дръпна предпазителя. — Ще броя до десет…

За всеобщо изумление, Джанет отказа да помръдне.

— Това, което се опитахте да направите, е незаконно — отвърна му с треперещ глас.

Кевъндиш започна неумолимо да брои.

— Джанет! — извика Тери. — За Бога! Направи каквото ти казва!

Затича се нататък, препъвайки се по неравната земя. Дочу зад гърба си бръмченето на друга кола. След секунда Бен я блъсна встрани и се вмъкна през оградата. Арч приближи и я хвана здраво за ръката. Кевъндиш обърна пушката към Бен.

— Ти стой настрана! Влязъл си в чужда собственост като нея. Махай се веднага!

— След като свалиш тази пушка. Няма да допусна да стреляш по нашите студенти само защото са направили крачка на твоята земя. — Замълча за момент и добави: — Вече чух един изстрел.

— Той стреля по пантерата, Бен! — обади се Джанет с поукрепнал глас. — Аз я видях. Беше невероятно красива! А после прескочи оградата и се разнесе изстрел…

— Видяла си пантерата?!

Очите на Тери се разшириха от ужас. Как могат да стоят там и да си говорят най-спокойно, когато Кевъндиш държи пръст на спусъка? Но надзирателят бе забравил да поднови броенето.

— Ами да! — Джанет гледаше Бен с насълзени очи. — Нямаше да тръгна след нея, макар сърцето ми да се късаше от мъка. Но когато той… — Тя посочи с треперещ пръст към надзирателя. — Когато той стреля по нея, не можах да се въздържа…

— Разбирам — каза кратко Бен. — Излез оттам! Веднага!

Тя безропотно изпълни нареждането му. От другата страна Тери и Арч я поеха в прегръдките си. Бен все още стоеше на земята на Ларсен. Гледаше намръщено дулото на пушката.

— Ти също! — озъби се Кевъндиш. — Махай се!

Той губи трета битка с омразните биолози, и в частност с Бен, мислеше със страх Тери. Наранената му гордост го прави още по-опасен. Вероятно Бен долови същото.

— Добре — каза. — Успокой се, тръгвам си. — Направи крачка назад, после добави назидателно: — Но да знаеш, тя е права за стрелянето по пантери. Глобата е петстотин долара. Следващия път добре си помисли.

Тери затаи дъх, когато Бен се обърна с гръб и тръгна преднамерено бавно. Стигна до оградата и сложи ръце на горната летва. Вече се канеше да прескочи, когато надзирателят отново вдигна и насочи пушката.

— Бен! — изкрещя Тери. — Погледни!

Той не скочи, нито замръзна неподвижен. Напротив, обърна се назад. Гласът му бе дрезгав от сдържана ярост:

— Значи ще ме застреляш в гръб, така ли? Защо не хвърлиш тази пушка и не се биеш като мъж?

Слисан от неговото хладнокръвие, Кевъндиш се поколеба.

— Страхливец — рече презрително Бен, без да повишава тон, сякаш казваше нещо пределно очевидно.

Кевъндиш почервеня.

— Ако искаш бой, ще си го получиш! — изкрещя и хвърли пушката зад гърба си. — Ела да те видим!

Сърцето на Тери щеше да изскочи. Двамата мъже започнаха да се обикалят един друг, зли и настръхнали. Кевъндиш беше поне с десет години по-стар от Бен, но по-тежък и много по-едър, направо огромен.

Той ще го убие, помисли отчаяно Тери. Не му трябва пушка, за да го направи. След миг двамата се вкопчиха и се чуха неприятните звуци на ударите, които си разменяха. Бен политна назад, загубил равновесие от огромната тежест на Кевъндиш. Устната му бе сцепена и кървеше. Само Арч, който здраво я бе стиснал за китката, й попречи да изтича нататък. Бен изтри уста с опакото на ръката си.

— Хайде, хубавецо-учен! — присмя се Кевъндиш. — Нали искаше да се бием? Ела ми тук и да свършваме!

— Не се тревожи — отвърна мрачно Бен. — Това и ще направя.

Пристъпвайки гъвкаво и грациозно като пантерата на Джанет той приближи до надзирателя. Получи нов юмрук в лицето, преди да докопа Кевъндиш за ръката. Изви я силно зад гърба му така, че онзи се преви.

— Карате — заяви Бен. — Кафяв пояс. Флота на Съединените щати. Отказвай се, докато си цял!

Кевъндиш се изсмя и се отскубна.

— Всички хубавци разправят същото! — рече подигравателно.

В следващата секунда летеше през рамото на Бен и след миг пльосна в прахта. Остана да лежи там без дъх. Бен взе пушката, извади патроните и ги сложи в джоба си.

— Довиждане — каза и тръгна към оградата. — И не стреляй повече по пантери, ако не искаш пак да си имаш работа с мен.

Тери хукна към него.

— Недей — прошепна той, когато тя протегна ръце и понечи да го прегърне. — Да се махаме оттук!

Без излишни думи, всички се качиха в колите. Бен беше пристигнал с камионетката на Дейв. Тери се качи при него, а Джанет отново зае мястото си в джипа. На скулата на Бен започна да се очертава голяма синина.

— Мили, той можеше да те убие — докосна ръката му Тери.

— Ами! — поклати глава Бен, без да отмести очи от пътя. — Иска само да спечели рунд в тази глупава игра.

— Не ми изглеждаше така.

Бен й хвърли кос поглед.

— И още нещо. Друг път не се хвърляй да ме прегръщаш пред хората.

Тя почувства, че бузите й пламват. Отдръпна ръката си.

— Ти направи същото снощи — рече глухо.

— Беше грешка. Както и това, че сега се връщаш с мен, а не с някой друг. Вече говорят за нас и аз нямам никаква представа дали…

Замълча на средата на изречението. Нито каза нещо друго, нито довърши мисълта си. След няколко минути пристигнаха в базата. Тери изгаряше от гняв и унижение. Бързо изскочи от колата и се отдалечи. След нея долетя гласът му.

— Тери! Би ли ми донесла от аптечката горе лейкопласт и торбичката за лед, ако обичаш?

Вземи си ги сам, искаше да му отвърне. Но не можа. Дожаля й, като си спомни кървящата му устна и подутата буза. Обърна се и го изгледа ядосано през рамо, но се качи да донесе каквото я бе помолил. Кипеше от обида и ярост. Думите му нараниха не само гордостта й. Струваше й се, че са отказ от любовта им. Правеха го чужд и далечен. Ще му покажа, че мога да съм точно толкова студена в това отношение, колкото и той, заканваше се, докато отиваше в кухнята за лед. Когато се върна, Бен седеше сам в лабораторията. Беше се измил и промиваше с кислородна вода раната.

— Благодаря — каза й лаконично. Синината на бузата му бе потъмняла и добила впечатляващи размери.

Тери стоеше безмълвно отстрани и го наблюдаваше. Нямаше представа каква враждебност излъчва лицето й. Известно време той също й отвръщаше с мълчание.

— Тери, изглеждаш ужасно — каза накрая. — Какво има?

Тя не му отговори. Толкова много те обичам, мислеше си. Сините ти очи, смръщените вежди, високомерния ти нос и устните, които ме покоряват. Но няма да ти покажа колко ми е обидно, когато не ми позволяваш да се докосвам до теб. Ала запази самообладание и успя да се усмихне.

— Тъкмо смятах да те попитам същото.

Той повдигна рамене.

— О, за това ли? — докосна бузата си. — Не е толкова зле. Скъпа, бях ужасно груб преди малко.

— Всъщност да — сви тя устни. — Но ти изложи вижданията си.

— Хората вече ни гледат под око — поклати глава Бен. — Ще бъде истинско бедствие, ако оттук излезе мълвата, че имаме любовна връзка. Ще отменят назначението ти при мен. Колкото до моята служба… — Той замълча, махна компреса и провери дали устната му още кърви.

— Е? — подхвърли тя предизвикателно, изоставяйки всякакви преструвки на студенина и хладнокръвие.

— Какво за твоята безценна служба?

— Тя за мен е от значение — седна той на въртящия се стол пред бюрото и я погледна през леко спуснатите си клепачи. — Може би си позволих твърде много. Освен това струва ми се, ти също се вълнуваш за работата си.

Очите на Тери заплашително проблеснаха.

— Разбира се, че се вълнувам! — Чувстваше се оскърбена от неговите упреци и опасения. — Зная какво имаш предвид… че никога не съм се интересувала истински от науката… Че съм се върнала тук с единствената цел да подхвана отново любовна игричка с теб!

Бен стисна устни. На бузата му заигра нерв.

— А не е ли така?

Тя отстъпи, сякаш й бяха ударили плесница.

— Може и да е влизало в плановете ми! — каза гневно, решена да отвърне на удара. — И какво от това? Не се срамувам от чувствата си! Но дойдох, за да работя по темата, защото баща ми я започна и защото искам да имам своя собствена кариера! Ако искаш вярвай, но тя има огромно значение за мен! Просто си мислех, че любовта е нещо много по-важно от каквато и да е работа! А това не е любов, когато работата означава толкова много за теб, че не искаш да признаеш това, което чувстваш!

Тери бе останала без дъх. Беше се вторачила в него, очите й мятаха гневни мълнии. През цялото време Бен мълчеше зловещо.

— Значи ти мислиш, че аз не те обичам истински? — рече бавно накрая.

— Не по начина, от който имам нужда! — Тери се обърна и тръгна към вратата.

Но трябваше да знае, че не е толкова лесно да му се изплъзне. Бен светкавично скочи на крака и преди тя да разбере какво става, я сграбчи грубо за китката и я извърна към себе си.

— И какъв е този начин? — попита с дрезгав от усилието да се владее глас.

Тери беше на границата да се разплаче.

— Да мога да те докосвам, когато поискам! — отвърна му разтреперана и от вълнение, и от яд, че не може да скрие чувствата си. — Да те следя с поглед! Да ти показвам, че ми е мъчно, когато те боли, че ме засяга всичко, което става с теб! — Обърна се и изтри сълзите с опакото на ръката си.

Не видя как той стисна за миг очи, сякаш откровението й бе срутило отбранителните му позиции. Трепна, когато мъжът я прегърна и я привлече към себе си.

— И какво още? — попита я с гърлен шепот. — Да спиш с мен тук? Дори ако всеки знае за това?

Ако можеше в момента да разсъждава трезво, би разбрала колко неразумно е постъпила и щеше да направи нещо по-добро от това да отговори положително на въпроса. Но се чувстваше твърде наранена, твърде разгневена, за да се сдържа.

— Може би да! — възкликна и опита да се измъкне от ръцете му, но бе стисната като в железен обръч. — Може би точно това ми трябва — мъж, който не се ръководи от общественото мнение!

За мит й се стори, че ще я удари. Или ще я пусне да си отиде. Но той не направи нито едното, нито другото.

— Добре — каза тихо, макар гласът му да потрепваше от сдържано вълнение. — Ще правя както ти искаш. И ще се надявам само да не ме изоставиш, когато и двамата ни изритат оттук.