Сюзън Кери
Любовен зов (3)

Трета глава

„Бен Рено е най-вълнуващият мъж, когото някога съм срещала“ — беше писала със закръглен, момичешки почерк. „Мама ни отпрати на верандата след вечеря и той седеше толкова близо до мен, че ме побиваха тръпки. Не знаех за какво да говоря. О, бих могла например да го помоля да ми разкаже нещо повече за себе си. Докато вечеряхме, ни разправяше за службата си във флота. Но той ме изпревари.

— Вече знаеш почти всичко за мен — каза с неговия особен, плътен и дрезгав глас. — Сега ми разкажи нещо за себе си.

Не можех да не усетя уханието на парфюма му, да не видя грижливо поддържаните нокти, бронзовия тен.“

Тери поклати глава и обърна страницата.

„Той изглежда забеляза втренчения ми поглед.

— Няма ли да ми отговориш? — попита.

Казах му, че възнамерявам да се занимавам с орнитология и смятам да стана квалифициран помощник на татко, а също и да участвам в неговия нов проект. Той ме погледна някак насмешливо, после хвана лявата ми ръка и заразглежда пръстена на Филип.

— Красив диамант — рече. — Доколкото разбирам, си сгодена.

Признах, че е вярно и споменах фамилията на Филип. Той веднага се хвана за нея.

— Не е месопроизводителят Моро, предполагам? — повдигна вежди по начин, който ме вбеси.

— И какво, ако е същият? — заех аз отбранителна позиция. — Той притежава и други качества, освен парите. Завършил е колеж. И работи.

— Къде? — повдигна той още по-високо вежди. — В някой от фамилните заводи ли?

Отговорих му рязко, че Филип работи в администрацията на корпорацията «Моро» и ми се прииска да си отхапя езика, защото разбрах, че той ми се подиграва.

— Разбира се — каза и очите му блеснаха насмешливо. — И през ум не ми е минало, че стои, потънал до глезени в кланицата.

После, като узна, че Филип заминава за Европа, докато аз ще съм с татко във Флорида, Бен каза, че годеникът ми е глупак.

— Ти си красива — рече, — макар и вироглава. — Аз не бих бил тъй нехаен, ако ти беше моя годеница.“

Препрочитайки сега думите му, Тери много добре си спомни как я бяха преследвали те навремето. Дори смекчаваха гнева й по-късно, когато той я упрекваше, че ако се омъжи за Филип, ще изостави научната си работа и ще се задоволява само с това да вижда името си по страниците на светската хроника. Би трябвало още тогава да си дам сметка, че съм влюбена в него, помисли Тери. А може дълбоко в сърцето си да съм го знаела. Но дълго време не исках да си го призная.

Онова лято, докато работеха заедно в парка „Ларсен“, Тери бе неотлъчно до него. Наблюдаваше го в захлас, когато не я виждаше, бе научила всичките му привички, можеше безпогрешно да разпознае широките му плещи сред хиляди други. Но той не показваше никакви признаци за някакво по-особено отношение. Птиците, които наблюдаваха, свиха гнезда, малките се излюпиха и опериха. Междувременно напрежението помежду им растеше с всеки изминал ден и понякога избухваше в малки разправии. Веднъж се бяха скарали по повод на някакъв научен въпрос, а трябваше да прекарат почивните дни заедно с родителите й на остров Санибел, където те бяха наели за лятото крайбрежната вила на семейство Карлтън. Майка й веднага забеляза, че има нещо нередно и реши да поговори с нея. Тери седеше пред къщата и сушеше косата си.

— Защо не харесваш Бен? — попита Мириам Даниълс. — Струва ми се много приятен.

Тери сви рамене, като се стараеше да не среща проницателния поглед на майка си.

— Не знам — отвърна, колкото може по-равнодушно. — Мисля, че не ми харесва неговата самонадеяност. Смята се за голям учен и се държи така, сякаш аз се отнасям несериозно към научната дейност.

Майка й я погледна с разбиране.

— Той ще омекне — отбеляза снизходително. — Ти също. Но, струва ми се, проблемът между вас лежи по-надълбоко.

На следващия ден родителите й отидоха до Форт Майърс на покупки и щяха да вечерят там. Бен беше обявил, че цял ден ще работи в резервата „Динг Дарлинг“, на другия край на острова. След като поплува, Тери се върна във вилата и мислейки, че е сама, свали горнището на банския си костюм и тръгна към кухнята за нещо разхладително.

Зареяна в спомена за този съдбовен момент, тя бавно прелисти леко пожълтелите страници на дневника.

„Бен стоеше там, зад стъклената врата — беше писала. — По къси панталони и плажни чехли. Очите му сякаш ме поглъщаха. Аз не можех да помръдна. След секунда беше в стаята. Не разбрах как ме е взел в обятията си — едно отдавна мечтано убежище. Когато ме целуна, знаех какво желаем и двамата. Не ме беше страх. Той се отдръпна леко, горящите му сини очи бяха впити в моите. Взе шишето сода от ръката ми.

— Не искам да си жадна, когато се любим — каза и го отвори. — Хайде, Тери, пий! Остави малко и за мен.“

Тери тихо изстена. Дневникът се изплъзна от скута й. Тя стисна очи. Представи си как Бен отпи голяма глътка от бутилката, а после коленичи на пода и целуна гърдите й. Преди да е дошла на себе си, той започна да сваля бикините.

— Не! — беше възкликнала безсилно. — Недей! Аз съм сгодена…

— Е, и какво? — Дъхът му пареше кожата й и я караше да трепери. Чувстваше допира на горещата му буза върху бедрата си. — Нима отдавна не искаш същото?

Тя не възрази. Нито когато я поведе към малката, облицована със зелени плочки баня, и пусна душа. Гледаше го като омагьосана как подритна чехлите и свали панталоните си. Пристъпи към нея. Бе необикновено привлекателен…

После на малкото тясно легло той нежно сля тялото си с нейното. О, толкова нежно… За първи път тя изпита удоволствието, което могат да си доставят мъж и жена. Накрая той се отдръпна, легна по гръб и сложи главата й върху рамото си.

— Може би, след като преодоляхме сексуалното привличане, ще можем да се опознаем — рече.

Припомняйки си тези думи, Тери прегърна възглавницата и загаси лампата.

Когато се събуди на сутринта, слънцето вече нахлуваше през тесните цепнатини на щорите. В съзнанието й натрапчиво кръжаха откъси от съня. Нещо за нея и Бен, за плановете им да се оженят, за благословията на Хърбърт Даниълс… Тери зарови лице във възглавницата. Трябваше да се отърси от спомените. Посегна за часовника върху нощното шкафче. Беше осем и петнайсет. Долу на двора нямаше никой, освен Чарли, сина на Ан Несбит, който правеше кръгчета с велосипеда, докато чакаше автобуса за училище. Закуската в парка „Ларсен“ се сервираше рано, около седем и половина, ако редът бе все още същият. Сигурно всички вече са излезли на полето.

Да се успиш още първия ден, едва ли е най-подходящият начин да покажеш доколко сериозно се отнасяш към работата, каза си Тери. Отхвърли завивките и бързо се отправи към банята. След няколко минути слезе на двора Чарли Несбит спря безцелните си обиколки и се втренчи в нея.

— Закуската сигурно е свършила — усмихна се дружелюбно и малко смутено Тери. — Всички ли тръгнаха вече?

— Всички, освен доктор Торнтън — кимна момчето. — Майка ми е още в кухнята. Може да ти направи сандвич.

Ан Несбит я поздрави усмихнато, с готовност й наля портокалов сок и препече филийки. Дейв Торнтън пиеше кафе.

— Добре си дремна днес — обади се той. — Предполагам, ще станеш по-рано утре, за първия си официален работен ден тук.

— Можете да разчитате! — Тери се почувства неловко. — Съжалявам, че пропуснах да тръгна с групата тази сутрин.

— Те ще се върнат по обед. Ако искаш, можеш да отидеш след това. Между другото, Арч ще ходи до града за някои мои поръчки. Можеш да се присъединиш към него, ако нямаш какво друго да правиш.

Словоохотливият Арч изглеждаше доволен от компанията й и не спря да бъбри по целия път до Лейк Плесид — малко старомодно градче на десетина километра от базата, заобиколено от цитрусови плантации.

Тери беше мълчалива. Чувстваше се странно откъсната от действителността и машинално следваше Арч из местните магазинчета. Отбиха се в железарията, бакалията, после Арч влезе в дрогерията да изпълни някаква рецепта. Тери спря на щанда за фотоматериали. Искаше да купи филмчета, щяха да й потрябват. Тъкмо обсъждаше с продавача кой от цветните филми е по-качествен, когато забеляза с периферното си зрение висока жена на около трийсет, която бе приближила и застанала до нея. Беше облечена в клин и яке с маскировъчен цвят, изглеждаше заинтригувана от разговора им. Отметна с ръка правата си кестенява коса, стигаща до раменете, и попита:

— Какво ще снимате? Аз съм фотограф. Мога да ви посъветвам.

Тери спомена двата типа филмчета, които имаше предвид, чувствителността им, както и това, че обект на снимките й са птици. Жената се усмихна. Имаше хубави бели зъби. Около лешниковите й очи се образуваха ситни бръчици.

— Аз предпочитам по-синкавия оттенък на този филм — посочи тя единия. — Другият подчертава повече жълтите тонове.

— Светлината обикновено е доста силна, когато снимам — кимна Тери. — Но ще правя снимки в облачни дни, а също и вечер. Ала никога не успявам да синхронизирам светлината и скоростта така, че да хвана птиците в полет.

— Четиристотин единици е достатъчно. Изберете филм с по-висока чувствителност и само поддържайте скоростта, за да не се загуби контрастът.

Тери благодари за съвета, плати и запрелиства някакви списания, докато чакаше Арч. Жената си поръча десет броя от същите филмчета, после излезе и се качи във виненочервен мерцедес.

Същият мерцедес беше паркиран пред стълбите на верандата, когато се върнаха в базата.

— Ха! — възкликна Арч, щом зърна колата. — Аби е пристигнала.

— Аби?

— Да. Аби Уилямс е фотограф — специалист по дивите животни. Нейните снимки са известни из цяла Флорида. Много се радвам, че е тук.

— Защо? — попита Тери, обзета от неприятно предчувствие. — Толкова ли я харесваш?

— Не аз — намигна той. — Макар да смятам, че е очарователна. Професор Рено я харесва, ако разбираш какво имам предвид. Когато Аби е тук, той е мил и любезен, самата благосклонност. Тогава и ние си отдъхваме.

Тери усети как гърлото й се сви. Не бе очаквала такъв обрат. Бен имаше любовница! Всъщност, би трябвало да се досети. Но да допуска тази вероятност и да се изправи лице в лице с действителната жена бяха две съвсем различни неща.

Пред вратата на трапезарията тя се поколеба. Бен и Аби стояха до стъкления шкаф, където бяха наредени различни предмети, събрани от Олаф Ларсен при отдавнашно негово пътешествие до Африка. Аби се засмя на нещо, казано от Бен, и отметна светлокестенявата си коса. Той се усмихваше с явно задоволство. За първи път, откакто Тери бе пристигнала, намръщеният израз бе изчезнал от лицето му.

Боже мой, помисли си тя. Та аз наистина съм го загубила! И едва сега си даде сметка колко много всъщност се е надявала тяхната връзка да бъде подновена. Щеше й се да стане невидима, когато отвори стъклената врата и влезе. Бен погледна към нея и й даде знак да се приближи.

— Бих искал да ти представя Тери Даниълс — обърна се той към Аби с превъзходно самообладание. — Аспирантката, за която ти говорих. Тери, запознай се с Аби Уилямс. Тя прави снимки на моите птици.

Тери кимна, като се стараеше лицето й да остане непроницаемо. Опита да изобрази дружеска усмивка и пое протегнатата ръка на Аби.

— Арч ми разказа за вашата работа, госпожице Уилямс.

— Госпожа Уилямс — усмихна се Аби. — Но нека не сме така официални. Радвам се, че се запознахме. Знаеш ли, Бен, ние с Тери се срещнахме тази сутрин на щанда за фотоматериали.

— Така ли? — Бен отправи към Тери неразгадаем поглед, после поведе Аби към масата, където икономката вече сервираше обяда. Безцеремонно остави Тери сама да се погрижи за себе си.

Тя седна между Арч и Боб. Не можеше да чува разговора между Бен и Аби, седнали в другия край на масата. Стараеше се да не гледа към тях. Нямаше апетит и почти не докосна храната. Чудеше се какво ли е разправял за нея на Аби. Явно не много, защото не забелязваше ревниви искри в погледа й. Джанет и Дейв още не се бяха върнали, но към края на обеда разговорът се прехвърли върху повторно забелязаната пантера. Аби незабавно прояви интерес и помоли да й разкажат.

— Ако мога да фотографирам флоридската пантера тук, в базата, това ще бъде едно от най-забележителните ми творения! — възкликна ентусиазирано и погледна Бен с нескрит възторг.

— Дори да е имало някога пантера тук, тя сигурно отдавна си е отишла — отвърна той. — Но Дейв и Джанет все още я издирват в района на „Лейк Ени“, частното имение, граничещо с парка Ще те заведа там днес следобед, ако искаш.

— Много бих искала!

— Добре тогава.

Следобед Аби натовари фотоапаратите, телеобективите и цялото си снаряжение в джипа на Бен. Той понечи да седне зад волана, после тръгна към Тери, която стоеше на верандата с Боб и Арч.

— Извинявай, Тери — каза й с по-мек тон, отколкото досега бе разговарял с нея, — но това значи, че днес няма да можем да обсъдим твоя проект. Защо не отидеш с момчетата да ти покажат какво са свършили досега?

— Добра идея — отвърна тя, поглеждайки го невъзмутимо в очите. — Така и ще направя.

Бен кимна и се отдалечи. Тери го проследи с поглед, докато той се качи в джипа и потегли. Сигурно си имат там някъде тайно местенце, където се любят. Надявам се Джанет да ги засече с бинокъла, помисли си злорадо. Сепна се, като разбра, че Арч й говори нещо. Той се ухили и повтори:

— Нали ти казах, че Бен не е чак толкова лош.

Не му отговори. Намръщено ги последва в лабораторията да вземат магнетофона и торбата с фъстъци, преди да излязат. Денят бе слънчев, листата на дърветата блестяха, облени в светлина, в тревата жужаха насекоми. Петите й потъваха в мекия рохкав пясък. Под тези палещи лъчи ще изгори още повече. Както я изгаря болката да е толкова близо до Бен и да съзнава огромното разстояние помежду им. Пропаст, през която няма брод. Мразя го, рече си.

Междувременно Боб подхвърляше фъстъци на сойките и ги примамваше с чудесно подражание на техните гласове.

Щом е влюбен в Аби, защо трябваше да ме целува снощи? Защо ме накара отново да изживея този див копнеж, мислеше си Тери.

— Искаш ли да опиташ? — попита Боб.

— Дай! — Взе шепа фъстъци и за момент забрави нерадостните си мисли. Една от пастелно оцветените синьо-сиви птички се стрелна надолу, кацна на ръката й и започна да кълве ядките, като ги белеше и разхвърляше настрани шушулките.

— Великолепни са, нали? — обади се Арч. — Истинско удоволствие е да работиш с тях.

— Да — отвърна Тери. — Много се радвам, че се върнах тук — добави и внезапно почувства, че е вярно.

През останалото време тя почти мълча. Това е животът, който ми липсваше, мислеше, гледайки как птичките защитават завоеванията си от нашествието на другите долетели пернати. Не само Бен. Но искам той да е част от живота ми. Може и да го мразя понякога, но истината е, че го желая. Дали все пак имам някакъв шанс? В горичката беше горещо, слънцето прежуряше.

Върнаха се рано. Ядосана на собствените си объркани чувства, Тери се надяваше да остане поне за минутка насаме с Бен. Но на вечерята някой спомена, че те с Аби са отишли до Лейк Плесид и ще се върнат късно. Тери прекара една тъжна вечер с Боб и Арч. Бе изтощена, чувстваше, че кожата й пламти, изгоряла от слънцето. Не й се участваше в разговора на новите й колеги, които обсъждаха резултатите от днешните изследвания и я питаха за мнението и намеренията й по предстоящите проучвания. После Боб отиде да гледа телевизия и Тери прие предложението на Арч да се разходят из базата и да послушат вечерните птичи гласове.

Вървеше умислена и бе истински изненадана, когато той спря, взе я в обятията си и опита да я целуне.

— Моля те… недей — отдръпна се тя внимателно.

— Какво има? — Арч продължаваше да държи ръката й. — Може би не си преодоляла мъката по покойния си съпруг?

— Не точно… — извърна се тя. — Нещата между мен и Филип отдавна се бяха променили.

— Тогава какво? Да не е великият професор Рено?

— Не! — Тери усети, че отговори твърде бързо и твърде категорично. — Всъщност ние с него не си допадаме особено.

— Не съм толкова сигурен — повдигна рамене Арч. — Но това не е моя работа. Във всеки случай не можеш да упрекваш един мъж, че се е опитал. Оставаме приятели, нали?

— Приятели! — отвърна тя с усмивка и стисна ръката му.

Вече си бе легнала, когато чу Бен и Аби да се качват по стълбите. Бен каза нещо с характерния си плътен дрезгав глас, но Тери не можа да разбере какво. Аби отговори тихо и уверено. После тежката врата към мъжката спалня в другия край на коридора хлопна и звуците секнаха. Самонадеян и предприемчив, както винаги, Бен е завел Аби в леглото си направо тук, в базата, с Арч и Боб в съседната стая и почти под носа й. Сломена, тя започна да рови в куфара за приспивателното, което докторът на семейство Моро й предписа след смъртта на Филип. Намери хапчетата, после ги захвърли. Не, каза си. Ще трябва да погледна истината в очите.

На сутринта Тери се бе подготвила за непреднамерената, но издайническа близост, която Бен и Аби щяха да покажат, идвайки в столовата на закуска. Но събитията се развиха доста по-различно.

Тя стоеше под душа в старомодната обща баня, сапунисваше се ожесточено и си мърмореше, че вече не се интересува от него, когато изведнъж почувства погледа му върху себе си. Не допускаше, че някой може да нахълта така и не бе дръпнала напълно найлоновото перде на душа. Извърна се и не повярва на очите си. Той стоеше на полуотворената врата, въоръжен с хавлия и принадлежности за бръснене, а очите му блестяха с познатия пламък — безсрамни и дръзки. Бавно плъзна поглед по насапунисаното й тяло.

— Арч е прав — каза с онази гърлена интонация, която винаги правеше пялата й твърдост и решителност на пух и прах. — Ти наистина си дяволски декоративен вид! А и този тен много подхожда на хубавите ти бедра.

Тери успя някак да възвърне самообладанието си и дръпна пердето, за да се прикрие.

— Как… Как се осмеляваш… да влизаш тук? — викна разярено.

— Вратата беше отворена.

— Аз я затворих!

— Тя не се затваря добре — повдигна той рамене. — Имаме си знак. Трябва да е запалена лампата.

Тя го гледаше смаяно.

— Би могъл поне да погледнеш встрани — пророни накрая.

Той покорно извърна очи към умивалника, после присмехулно повдигна вежди.

— Не е ли по-добре да продължиш с душа, за да могат и другите да се изкъпят?

— Веднага щом излезеш! Сигурна съм, че Аби няма да има нищо против, ако се забавиш малко! — добави иронично.

Веждите му подскочиха още по-нагоре.

— Аби ли? Тя замина снощи за Йенсен Бийч.

— Не вярвам! Чух ви да се качвате по стълбите… — Гласът й секна, а лицето й се изчерви като домат. Говори точно като ревнива глупачка. Колко ли е доволен Бен да разбере, че е лежала сама в тъмното и е страдала.

Но той изглеждаше озадачен.

— О! — рече накрая. — Значи ти мислиш… Е, тя наистина си замина, но не и преди да се любим.

— Махай се! — Тери трепереше.

Той стоеше спокойно, загледан над умивалника.

— Истината е, че не сме — обади се. — Макар да не виждам защо това трябва да ти влиза в работата. А сега, ще бъдеш ли така добра да привършиш с къпането, за да закусим и да излезем на полето? Двамата, ти и аз.

В главата й закръжиха рояк мисли.

— Бен — прошепна тя, — излез оттук. Моля те.

— Добре. Между другото, раменете и гърбът ти също са изгорели — усмихна се той. — И краката отзад.

— Но как… — ококори се Тери.

— Огледалото. Гледката беше чудесна! — разсмя се той и бързо се шмугна през вратата. Тъкмо навреме, за да избегне летящата към него сапунерка.