Ребека Уинтърс
Любовни ритуали (6)

Шеста глава

Кортни благодари на пилота, докато Джонас й помагаше да се качи в лимузината. Тя потъна в меката тапицерия и затвори очи. Джонас седна до нея на задната седалка и даде инструкции на шофьора. Преди да усети, и колата бе преминала охраната на входа на остров Ла Горе и бе спряла пред вилата. Гигантско мангрово дърво бе разперило клони сред потъналия в зеленина парк.

Делия, икономката, се втурна по парадните стълби и придружи Кортни до стаята за гости, декорирана в бледорозов цвят. Бе отсядала в нея още няколко пъти. За голямо нейно облекчение, Джонас остана навън да разговаря с градинаря.

Делия й разказваше нещо ентусиазирано, докато махаше превръзките й и не подозираше за голямото напрежение, което изпитваше Кортни.

След малко тя влезе в банята, за да се наслади на един продължителен освежаващ душ. Делия й извади чисти дрехи и предложи да й помогне да си измие косата.

Удобствата на цивилизацията рязко контрастираха с девствеността на Евърглейдз. Блестящите бели мраморни подове с орнаменти зашеметяваха Кортни. Домът на Джонас бе едновременно удобен, функционален и сдържано елегантен. Не можеше да отрече, че притежава завиден вкус. Бе усетила полъха на климатична инсталация. Въпреки че обичаше Евърглейдз, Кортни не можеше да издържа дълго на задушаващата влага. Свежият хлад тук я накара да се почувства като в рая, нещо повече — облекчи болките й.

Колкото и да харесваше красотата и скромността на микосукските дрехи, трябваше да признае, че в джинси и блуза се чувства много по-удобно. Но семейството й очакваше от нея да носи традиционните индиански дрехи и тя го правеше всеки път, когато ги посещаваше.

Кортни откри между козметичните си принадлежности своя любим парфюм „Фльор дьо Рокай“. Не беше го използвала в Евърглейдз, защото ароматът привличаше насекоми, но сега нямаше защо да се тревожи.

— Влез — извика тя, когато някой почука на вратата на банята. Но на прага се появи Джонас, а не Делия.

Бе се изкъпал и бе облякъл бежови панталони и светлосиня памучна риза, която още повече подсилваше цвета на зелените му очи.

— Делия отиде да ни приготви обяда, преди да тръгнем към клиниката. Какво ще кажеш да ти помогна да измиеш тази грива?

Мисълта за ръцете му, заровени в косата й, я развълнува и ужаси едновременно.

— Ще изчакам Делия — побърза да отвърне тя.

— Но докторът иска да те прегледа преди два!

Нямаше друг избор, освен да му позволи да й помогне. Косата й вече бе мокра от душа и той изля цяла шепа шампоан с мирис на рози и започна нежно да масажира главата й, превръщайки шампоана в обилна пяна.

— Имаш вълшебни пръсти — прошепна тя, замаяна от приятното усещане. Гърдите му опираха гърба й. Усети и твърдите мускули на краката му, когато той наведе главата й, за да отмие пяната.

— Ухаеш божествено — прошепна Джонас в отговор.

Топлината на тялото му заедно с нежната миризма на рози и дъхът му, който пареше страната й, възпламениха нейните чувства. Би трябвало да си дава сметка какво й причинява. Много скоро тя сама щеше да го помоли да я люби. Въздействието му върху нея бе толкова силно, че съвсем бе забравила за гнева си след измяната му.

Когато вече си мислеше, че не би могла да понесе нито миг повече близостта му, той се пресегна, взе една пухкава розова хавлия и се зае да суши косата й. Енергичните движения й помогнаха да се отърси от еротичното напрежение, което явно бе завладяло и него. Бе необичайно притихнал.

— Обърни се, Кортни… — Дрезгавият му глас го издаде, когато взе четката и започна да разресва дългите кичури. Блестящите му очи й напомниха за други интимни моменти.

— Благодаря ти, Джонас. Ще помоля Делия да я среши по-късно — опита се да се измъкне тя, но той я хвана за лактите.

— Дай да видя ръцете ти!

Затаила дъх, тя му показа дланите си. Черното отровно вещество бе започнало да избледнява, а поразените места да зарастват, но раните се нуждаеха от лекарска интервенция.

— Колкото по-скоро отидем при доктор Джонс, толкова по-добре! — изкриви той устни в съчувствена усмивка.

Делия беше сложила обяда в слънчевата стая, която се намираше точно срещу правоъгълния басейн на западната морава. Кортни умираше от глад и изяде с удоволствие студената пилешка салата, която й сервираха. Салата бе подправена с грозде и бадеми и с гарнитура от крем с джинджифил.

Джонас й предложи кифла с портокалово сладко.

— Изглеждаш ми отслабнала — рече той, докато й наливаше чаша бяло вино. — Каква е причината?

Тя изпи бавно виното, готова да му зададе същия въпрос.

— През последните седмици ядохме на вечеря предимно еленско месо, а аз никога не съм го харесвала особено. Не можеш да си представиш колко вкусен ми се струва този обяд!

— Мисля, че мога. При едно от служебните ми пътувания в Китай ни оставиха цял месец на тамошна кухня, с която едва ли се свиква по-лесно, отколкото с индианската.

Познаваше Джонас и знаеше, че той никога не се оплаква. Беше от този тип мъже, които можеха да се справят във всяка ситуация и винаги намираха начин да се забавляват. Не си спомняше да е срещала друг като него. Опита се да не мисли за това и рязко стана от масата.

— Ще помоля Делия да ми оправи косата и можем да тръгнем. — Без да дочака съгласие, тя напусна бързо стаята. Бе забелязала погледа му. Искаше й се да облече нещо по-подходящо за клиниката, но нямаше други дрехи, освен джинси. Не бе й помислила, че ще се озове в Маями Бийч под покрива на Джонас.

Докато Делия разресваше косата й, Кортни се закле, че щом приключи делото на Томи, ще довърши дисертацията си и ще замине при баща си в Заир. Срещата с Джонас бе разрушила крехката защитна бариера, която се бе опитала да издигне срещу неговото опасно излъчване.

Посещението при лекаря не продължи дълго. Той й предписа антибиотик и намаза дланите й с обезболяващо лекарство, като обясни, че билковото лечение се е оказало много ефикасно. След като покри с марля раните, й предписа леко успокоително, за да може да спи.

На връщане към къщи обсъдиха положението на Томи. Кортни предвидливо се мъчеше да избягва теми, които биха ги засегнали лично. Когато пристигнаха във вилата, тя резервирано благодари на Джонас и посегна към дръжката на вратата.

— Закъде бързаш толкова?

— За леглото. Мислех да взема лекарството и да поспя. — Всяка минута, прекарана в компанията му, беше опасна.

— Ще мина през стаята ти по-късно. Ако си будна, ще ти донеса нещо за вечеря.

Загрижеността му я трогна до сълзи.

— Моля те, не си прави този труд! Не искам присъствието ми тук да пречи на задълженията ти…

Всяка проява на внимание от негова страна я караше да мечтае още повече за него.

— Мисля, че ти си най-хубавото ми задължение — подхвърли той и й помогна да излезе от колата, като побърза да се извини и тръгна към кабинета.

Тя го проследи уморено с поглед как се отдалечава и сама се оттегли в стаята си. Все още не можеше да си обясни защо бе толкова внимателен с нея. Със сигурност не беше само заради делото на Томи. Не биваше да се интересува толкова от мотивите, нито от чувствата му…

Успокоителното й подейства почти веднага, след като се пъхна в хладните копринени чаршафи. Потъна в безпаметен сън и се събуди по някое време след полунощ, умираща от глад. Дори Джонас да бе й носил вечеря, тя не беше разбрала. Но сега беше толкова гладна, че не можеше да затвори очи, ако не хапне нещо.

Един от неговите бели халати бе преметнат на облегалката на плетения стол. Джонас беше достатъчно предвидлив да й го остави. Носеше си само тънка памучна нощница. Дрехата бе пропита с уханието на сапуна, който той използваше. Тя се облече и здраво завърза колана около тънката си талия.

Надяваше се, че всички спят. Излезе боса, на пръсти, от спалнята, мина през хола и заслиза по витото стълбище. Изтича бързо надолу и се насочи към кухнята. Всичко, от което имаше нужда, бе филийка и чаша мляко или сок.

Пълната луна осветяваше прохладната модерна кухня и не се наложи дори да светва лампите. Бързо намери каквото й трябваше. Сложи филийка да се препече в тостера и когато я изваждаше, кухнята внезапно се обля в светлина. Джонас се бе появил безшумно и бе запалил лампите. Тя премигна и ахна от изненада. Все още не бе лягал.

Той обходи с поглед разрошената й от съня коса, полуотворените устни и съгледал препечената филийка, рече:

— Мисля, че мога да ти предложа нещо по-добро.

Отвори хладилника и извади майонеза, маруля и печено месо. Отряза тънко парче и направи сандвич.

— Съжалявам, че те обезпокоих…

— Не си! Все още работя върху едни отчети и тъкмо идвах за чаша кафе. Болят ли те?

Тя погледна ръцете си. Дано той не усети как й въздейства близостта му.

— Бях забравила, докато не спомена.

Тя се съсредоточи върху сандвича, който бе поставил пред нея, и отхапа голяма хапка.

— Радвам се да го чуя — промърмори Джонас и си направи кафе. — Като знам в какво състояние беше… Скоро ще бъдеш съвсем добре. — Той й подаде един банан от купата на бар плота. — Заповядай, умираш от глад, нали?

— Да, така е — призна Кортни и го взе.

Ставаше нервна и несигурна в негово присъствие, а бяха съвсем сами. Той си наля кафе, облегна се на бара и я погледна.

— Твоите роднини помогнаха ли ти да напишеш историята на баба ти?

Тя кимна.

— Изумих се от многото информация, която ми дадоха. Всъщност научих дори някои факти от живота й, които тя вероятно нямаше да ми разкаже.

— Например? — Устните му се извиха в усмивка.

— Ами… — И нейните потръпнаха. — … в микосукската култура жената е глава на семейството, защото обществото е матриархално, но от време на време моят дядо поемал инициативата в свои ръце. Тя не одобрявала това. Веднъж, няколко години след като се били оженили, той отишъл на лов и… изчезнал. Тя тръгнала по следите му и макар да било нечувано унижение, успяла да го склони да се върне в колибата. И добре направила, защото иначе майка ми никога нямаше да бъде родена.

Очите на Джонас заблестяха весело, но в погледа му имаше още нещо, което тя не можа да определи.

— Твоят дядо е бил истински мъж!

— Знаех си, че ще кажеш нещо подобно — рече тя кисело.

Последва мълчание. Кортни непохватно обели банана и го изяде, като избягваше погледа му. Атмосферата отново се бе нажежила и тя безпогрешно усещаше напрегнатото му очакване. Един и половина след полунощ не бе най-удобното време за подобни разговори. Не и когато остро усещаше силните подводни течения, които възпламеняваха страстите им.

Тя остави банановата кора и рече:

— Благодаря за храната. Мисля, че сега вече ще мога да заспя. Лека нощ.

— Не си отивай! — спря я той тихо, когато тя се запъти към двукрилната врата.

Неочаквано усети ръката му върху рамото си.

— Късно е — прошепна тя.

— Наистина ли те е грижа колко е часът? — рече той с дрезгав глас и я прегърна през раменете.

Кортни се страхуваше от властта му над нея, но не можа да устои на огромното удоволствие, което премина през тялото й. Инстинктивно потуши желанието си за борба и се подчини на настойчивия зов на ръцете му.

Само изстена глухо, когато той нежно целуна тила й, а ръцете му обгърнаха бедрата й.

— Знаех, че ако те докосна отново, ще се случи точно това — прошепна той без капчица смущение. — Желая те, Кортни!

Обърна я към себе си, сведе устни към нейните и жадно я целуна, оставяйки я без дъх. Кортни забрави всичките си терзания и се остави във властта на усещанията, като галеше гърба му и се наслаждаваше на силата му.

— Ще те отнеса в моята стая — прошепна той, вдигна я на ръце, угаси лампата и прекоси фоайето.

Кортни се опиваше от възможността да го докосва, да покрива лицето му с целувки, докато той застена от удоволствие.

— Ако продължиш, няма да успея да изкача стълбите — предупреди я той, но тя не можеше да престане да докосва с устни леко наболата му брада и да целува клепачите му. — Кортни — помоли я отново той с дрезгав от страст глас.

В този момент тя осъзна какво прави.

— Съжалявам… — прошепна и като се възползва от моментната му слабост, се изплъзна от прегръдките му и изтича нагоре по стълбите, сякаш животът й зависеше от това.

Той я догони със светкавична бързина и я хвана за китката, преди да е успяла да се скрие в спалнята си.

— Този път няма да ми избягаш! — просъска той и буквално я повлече към апартамента си. Но тя продължи да се съпротивлява.

— О! Значи ти си бил, Джонас! — извика женски глас през една открехната врата. — Стори ми се, че чух нещо…

Делия, по халат и с нощен крем, го завари неподготвен и докато той се чудеше какво да й отговори, Кортни се измъкна и се скри в спалнята си.

Чу гласове през затворената врата, но нямаше представа за какво си говорят. Можеше само да предполага как Делия би изтълкувала видяното.

Ако не бе слизала долу, това никога нямаше да се случи.

Кортни съблече халата на Джонас и се пъхна в леглото. Цялата трепереше. Съмняваше се, че изобщо ще може да заспи, но не смееше да вземе още едно хапче.

Отчаяно искаше да забрави какво бе изпитала в прегръдките му, затова светна нощната лампа и взе някакъв роман, но така и не го отвори.

След няколко минути й се стори, че чува слаб шум отвън. Нищо чудно и да й се причуваше. Остана да лежи така дълго време, притихнала, с колене свити под гърдите, в очакване да потъне в забравата на съня. Най-накрая се унесе.

Спа непробудно до единайсет на другия ден.

Слънчева светлина струеше от прозорците. Бе горещо и нямаше никакви изгледи да вали.

Кортни бързо се пъхна под душа, след което си облече къси панталонки и блуза, оправи леглото и слезе в кухнята, където завари Делия.

Икономката беше възпитана и мила — не спомена нищо за миналата нощ. Веднага направи закуска на Кортни и й обясни, че Джонас вече е хапнал и е отишъл в резервата. Беше оставил инструкции да не прави нищо друго, освен да се пече на слънце и да яде. Бе помолил да й предадат, че разглеждането на делото е насрочено за следващия ден.

Делия спомена, че го очаква да се върне за вечеря.

Кортни едва успя да скрие облекчението си, че няма да го види до довечера. Докато закусваше, позвъни на най-добрата си приятелка, Линда, и се уговориха да вечерят по-рано в любимия им ресторант. Линда работеше като бавачка и ангажиментът й приключваше към четири.

Кортни предупреди Делия, че няма да се върне вкъщи преди вечеря, повика такси и отиде в града. Мина през банката, след което се отби в един първокласен фризьорски салон в Бал Харбър, където дори леко подстригване струваше цяло състояние. Но за Кортни беше важно първото й подстригване да бъде направено от добър фризьор.

Беше оставила дълга косата си само от уважение към своята баба и майка си, една от малкото традиции, към които се бе придържала през целия си досегашен живот. Но сега и двете си бяха отишли, а Кортни не искаше да отлага повече.

Фризьорът цял час разисква с нея различни модни линии. Накрая, когато излезе от фризьорския салон, Кортни изпита непозната лекота. Сега косата й бе скъсена до раменете и свободно обгръщаше лицето, като подчертаваше екзотичните й очи и нежната форма на устните. Бретонът бе леко отметнат на една страна, сякаш небрежно развят от вятъра.

Новата прическа изискваше нови дрехи и грим. Когато след няколко часа Кортни се появи в ресторанта на Луиджи, Линда не можа да познае красивата елегантна дама с фигура на фотомодел, облечена в лека зелено-бяла рокля и високи ябълковозелени обувки. Кораловочервеното червило подчертаваше красивите й устни.

— Линда?

— Не мога да повярвам! — възкликна дребничката блондинка, когато разпозна Кортни. Промяната явно бе впечатляваща. — Ти беше най-красивото момиче в училище, но сега си направо невероятна! Как го постигна? Какво се е случило?

Кортни избегна погледа й. Джонас беше виновен за всичко. Не можеше да забрави докосването на ръцете и тялото му, докато миеше дългата й коса. Нима можеше да унищожи този дяволски спомен, като отреже косата си!

— Хайде да си поръчаме и след това ще ти разкажа.

— Джонас намери ли те? — веднага се зае да узнае подробностите Линда. Кортни кимна и се престори, че чете менюто. — Хайде, стига си ме измъчвала! Искам да знам всичко, до най-малките подробности!

Кортни се разсмя и остави менюто. Всъщност не й трябваше, защото винаги си поръчваше канелони. Линда я пронизваше със сините си очи.

— Ти си влюбена?!

— Да — прошепна Кортни с треперещ глас.

— Ще се омъжиш за него, нали? Точно така! И аз ще ти бъда шаферка.

— Не! — Кортни едва сдържаше сълзите си.

— Какво има, Кортни?

— О, Линда… — заплака тя и не можа да проговори в продължение на няколко минути.

Най-накрая се съвзе и й разказа какво се бе случило в офиса на фирмата, както и ужасната сцена в резервата.

След като свърши, Линда продължи да се взира в нея.

— Та той е луд по теб! Сигурна съм. Щом ти е казал, че баща му и Лора не казват истината, трябвало е да му повярваш. Освен случаите, когато е бил задължен да разисква бизнес въпроси с Лора, имаш ли други доказателства за романтична история между тях?

— Не — поклати глава Кортни.

— Тогава?

— Линда, ти трябваше да бъдеш там, когато Сайлас направи съобщението. Нямаше никакво съмнение, повярвай ми! — Гласът й затрепери при спомена за изпитаната болка.

— Не намираш ли, че е странно, да не кажем проява на лош вкус, баща му да си позволява толкова? Особено пък, ако Джонас отсъства? Една такава важна новина със сигурност би трябвало да бъде съобщена от Джонас и от никой друг! А ти не си ли ми споменавала, че той и баща му не се разбират много?

— Да.

— Започвам да разбирам защо. Как би ти харесало, Кортни, баща ти да съобщи нещо толкова лично за теб пред ваши познати? Особено пък ако не е вярно?

Кортни премига объркано.

— Бих била бясна! Но Линда, Сайлас обожава Джонас. Защо би лъгал? По този начин може да загуби уважението на сина си!

Линда се замисли.

— Не знам… Може би се самозалъгва? Или изживява собствените си осуетени амбиции чрез Джонас? Може би Сайлас се е възгордял, че синът му ще става депутат… Джонас е забележителен мъж, Кортни! Един на милион.

— Знам — прошепна тя измъчено.

— Мъж като него никога не би позволил някой друг да определя съдбата му или… — Тя замълча многозначително. — … да му избира съпруга! Помисли!

Кортни впери невиждащ поглед в чинията си.

— Мислила съм, но Лора каза на Рей…

— Хайде, Кортни! — изгледа я Линда. — Ако Джонас е искал да се ожени за Лора, щял е да го направи преди години. Нали е в кантората отдавна!

— Да, така е…

Линда въздъхна:

— Ако бях на твое място, щях да повярвам на Джонас. Това обяснява и факта защо е напуснал кантората. Нима би могъл да измисли някакъв по-добър начин да се измъкне от интригите им, освен като стане директор на резервата?

— Д… дори ако всичко, което казваш, е вярно, не съм убедена, че Джонас е приел назначението по тези причини, Линда! Той призна, че някога е смятал да се занимава с политика. Не съм съвсем сигурна дали се е отказал.

Линда се наведе и я потупа заговорнически по рамото.

— И за толкова ужасно ли го намираш? Не те разбирам. Нима е престъпление да се кандидатираш за губернатор!

— Не, разбира се, че не. Въпросът е за мотивите на Джонас в нашата връзка.

— Кортни… — провлече раздразнено Линда. — Какви други причини може да има да прекарва с теб всеки свободен миг, ако не е влюбен?

— Мога да измисля няколко. Опитва се да спечели гласове, и затова решава да повлияе чрез мен на онези, които са най-заинтересовани от спасяването на Евърглейдз. Сприятеляването му с индианците е част от плана. В появата ми той съзря златна възможност да се сдобие с нови поддръжници. Сайлас дори ми благодари пред всички, че съм улеснила Джонас в отношенията му с племето на майка ми.

— Не мога да повярвам! — поклати Линда глава. — Ти току-що ми каза, че племето е помолило Джонас да стане директор на резервата преди повече от година, преди още да си била отишла да работиш в неговата кантора. Помисли!

— Но той не е приел веднага. Вместо това започна да се среща с мен, месеци наред ме отрупваше с въпроси и се мъчеше да научи всичко за живота в резервата. Той беше толкова заинтригуван от мен и от произхода ми, че аз, глупачката, си помислих дали това не означава нещо друго… — Гласът й затихна.

— Нали ти казах какво е означавало…

— Грешиш! Джонас никога не ми правил предложение за женитба. Да бъдем честни, Линда! Виждаш ли ме като госпожа Джонас Пейн, съпруга на губернатора на щата? Мога да те уверя, че и той не може да си ме представи в тази роля. Но той не би поддържал каквито и да било отношения с някого, ако сам не го желае. Знам, че ме харесва… За това никога не ме е лъгал. Но бизнес въпросите са друго нещо. Той се е възползвал от племето като източник на пари за кампанията му. Имам доказателства за това.

Сега беше ред на Линда да премигне слисано.

— Той ли го призна?

— Да, спомена, че е запазил значителна част от двайсетте милиона за някакъв проект…

— А каза ли изрично, че е свързан с кампанията му?

— Не.

— Защо не поиска по-точен отговор?

— И така съм сигурна, че…

— Как можеш да си сигурна!

Тя навлажни устни.

— Не знам, но след това, което Рейнър каза на Лора, няма никакво съмнение.

— Но нали смяташ, че те играят някакви игри зад гърба на Джонас?

— Рейнър нямаше представа, че ги слушам! Те просто си говореха с Лора.

Настъпи дълго мълчание.

— Кортни, след като съм ти най-добрата приятелка, ще ти кажа нещо за твое собствено добро, дори да не искаш да го чуеш.

Кортни сведе поглед объркано.

— Мисля, че правиш голяма грешка. Позволяваш на хората да ти влияят. Защо не отидеш при Джонас и не го попиташ за истината? От това, което знам за него, съм убедена, че може да е всичко друго, но не и алчно подло чудовище. Виж какво направи за теб, докара те с хеликоптер от онази затънтена пустош, заведе те на лекар, дори е занесъл подаръци на роднините ти, без да чака благодарност! Казвам ти, че ако някой като Джонас се появи в моя живот, Бога ми, няма да го изпусна!

Кортни повдигна изпълнен с болка поглед към Линда.

— Според думите ти изглежда толкова просто, но изобщо не е така.

— Може би имаш право… Прости ми, но не понасям да те гледам нещастна.

— Няма за какво да ти прощавам. Имах нужда от този разговор — рече Кортни с треперещ глас. — Ти си ми като сестра и приятелството ни означава много за мен.

Линда изтри крайчеца на устните си със салфетка.

— При тези обстоятелства мисля, че най-добре е да отидем да изгледаме едно кино. Дават комедия малко по-надолу.

Кортни прие предложението. Така щеше да бъде далеч от Джонас още няколко часа. Разговорът с Линда бе засилил мъката й.

Двата часа смях се оказаха лекарството, от което Кортни имаше нужда. Когато Линда я откара пред вилата му в десет вечерта, тя бе приятно отпусната и вече бе в състояние да контролира чувствата си. Прегърна Линда и й обеща да се обади след два дни. После забърза нагоре по стълбите, като притисна покупките до гърдите си, за да си отвори.

Беше заключено.

Когато пръстът й се насочи към звънеца, тежката дървена врата внезапно се отвори и Джонас застана на прага като зъл демон. Лицето му беше пребледняло, а зелените му присвити очи я пронизваха гневно.

Кортни инстинктивно вдигна ръка, сякаш да се предпази. Веднага забеляза косата й. Един безкрайно дълъг миг той мълча. За разлика от възхитените погледи, които й хвърляха другите мъже, в неговия се четеше само гняв.

— Предполагам, не трябва да те питам къде си била. — Той се отдръпна, за да може да мине тя, после затвори вратата, облегна се на нея и скръсти ръце на гърдите си. — Защо го направи?

Знаеше какво точно има предвид. Добре помнеше преживяването от предишната нощ, дори още усещаше пръстите му, заровени в косата й.

— Защото всяка жена си променя прическата от време на време?

Не можеше да му обясни, че отрязването на косата й е защитна реакция след моментна слабост.

— Ти не си всяка жена! Вече не приличаш на Принцеса Суклатики…

Отново й напомняше това. Защо?

— Един мъж няма представа какво е да се грижиш за такава дълга коса ден след ден…

— Стига, Кортни! Край на старото и начало на Бог знае какво, нали? — нападна я той. — Имам чувството, че майка ти би се обърнала в гроба, ако те види.

Думите му дълбоко я засегнаха и тя не издържа:

— Не знаех, че като оставам в къщата ти няколко дни, трябва да се допитвам до теб как да живея живота си!

Той се изправи и сви юмруци.

— Казвам всичко това, защото бях в твоя дом. Асияхоло няма да те познае следващия път, когато дойде в резервата. — Гласът му изразяваше пълно неодобрение.

Тя вирна брадичка.

— Когато дойде следващия път, аз ще съм в Оклахома!

— И ще обърнеш гръб на семейството си?

Знаеше как да я нарани.

Тя заби нокти в дланите си, но почти не усети болка.

— Жестоко е, Джонас! Не ти влиза в работата как ще живея!

Стори й се, че пред нея стои непознат с непроницаема физиономия.

— Това ли да кажа утре на Томи?

— Ще бъда там утре, освен ако не си променил намерението си. В противен случай бих…

— … избягала. — Злорадството в гласа му я нарани повече отколкото си мислеше, че е възможно. — Върви, бягай, Кортни! Този път никой няма да те гони. Но за мен ти ще си мъртва, като онова дърво гостоприемник, покрай което минахме в Евърглейдз.

Представи си обреченото дърво и потрепери.

— Кога трябва да тръгнем за съда? — рече тя, като се опита гласът й да прозвучи безстрастно.

— В осем и половина.

— Ще бъда готова.

— Не се изненадвай, ако Томи се притесни, когато те види. Предполагам, че изобщо не ти е хрумнало да изчакаш един ден, преди да се преобразиш така.

В действителност Кортни не беше мислила да скъса връзките си с Джонас. Но за него външната й промяна беше доказателство, че го изключва от новия си живот. Не беше и помислила, че като отреже косата си, това би се изтълкувало като знак, че се отказва от микосукския си произход. Фактът, че Джонас го възприемаше така, й причиняваше непоносима болка.

— Ако нямаш да кажеш нещо повече за делото на Томи, аз се качвам в стаята си.

Тя мина покрай него и едва успя да се качи по стълбите. Строполи се върху леглото и притихна.