Волфганг Холбайн
Ад от огън и лед (9)

9.

Час по-късно Черити вече не бе убедена, че идеята на Лестър беше добра. Някак си все пак успяха да се изкатерят по стълбата до терасата. Черити откри, че дотогава не е знаела истински какво значи думата виене на свят. В минали времена, когато тази планета бе нейната родина и още не бе превърната в днешния ад, тя няколко пъти бе изкачвала планински върхове и се смяташе ако не за способна, поне за средна алпинистка. Никога обаче не бе опитвала да изкачи стълба с височина сто и петдесет метра!

Всички бяха така изтощени, че се проснаха неподвижни на тясната платформа в горния край на стълбата и чакаха, докато отново почувстват изтръпналите си ръце и рамене.

Както винаги, и сега Скудър се възстанови пръв от изтощението, стана прав и хвърли поглед надолу, но в същия миг се смъкна светкавично на пода.

Терасата, която отдолу изглеждаше като сребриста драскотина в стоманеното небе на залата, се оказа и в действителност не много по-широка; имаше около метър широчина, а такъв лукс като парапет никога не бе притежавала.

Скудър пребледня, когато пълзешком се примъкна предпазливо напред и погледна в бездната. Подът на залата със странните машини и още по-странните обитатели се губеше безкрайно дълбоко под него. На Черити също се замая главата, когато след малко се надигна и също като Скудър, пълзейки по колене и ръце, измина няколко крачки по терасата и отправи поглед надолу. Потръпна цялата само при мисълта, че ще трябва да прекосят залата по цялата й дължина, като пълзят по широката само една крачка метална лента. Дори и да останеха незабелязани, което щеше да бъде следващото чудо, все някъде щяха да направят погрешна стъпка и да полетят надолу, или щяха да бъдат просто изхвърлени от тясното мостче при някое от мощните сътресения на металохода.

Преди Черити да успее да измисли още поне дузина варианти с неблагоприятен изход, което винаги й се удаваше, Лестър и другите воини също се изправиха. Черити отново съзря признаците на паника по лицето на Филипсен и без да се колебае, направи единственото, което сметна за разумно — обърна се, без да издава страха си от бездната, тръгна с изправено тяло и сигурни, уверени крачки.

Не беше толкова лошо, колкото си го бе представяла. Беше още по-лошо.

Откакто бяха на борда на тази невероятна машина, подът под краката им непрестанно се тресеше и подскачаше, понякога се наклоняваше наляво-надясно като палубата на кораб в открито море, понякога като че ли се изплъзваше изпод краката им, когато колосът правеше поредната крачка. Черити бе вече привикнала донякъде с това и почти не й правеше впечатление, но тук, на терасата, всяка секунда беше опасно приключение. На няколко пъти тя загуби равновесие, но успяваше да се свлече на колене и лакти, мъжете след нея се справяха не по-лесно. Истинско чудо бе, че все още всички се крепяха върху тясната метална ивица.

А може би не.

Неизбежното се случи, когато още не бяха преодолели и една трета от пътя. Черити чу зад себе си смразяващ вик и когато сепнато се обърна, видя Фалър точно в мига, в който тялото му, като застинало в някаква гротескна, неестествено наклонена назад поза, политаше в пропастта, а той размахваше безпомощно ръце. Още преди Лестър и Скудър да се хвърлят към него от две различни посоки, бе ясно, че няма да успеят. Викът на Фалър премина в див крясък, през това време той продължи да пада назад и накрая увисна под невероятен ъгъл над бездната, все още размахвайки лудо ръце и с изкривено от ужас лице.

И остана така.

Това не беше краткият миг на привидна безтегловност, в който тялото застива, преди да рухне надолу. Измина половин, после цяла секунда, през това време Скудър и другият воин се заковаха на място, след още една секунда Фалър спря да размахва ръце и смъртният страх от лицето му се замени с безгранично удивление.

Той не падна. Тялото му висеше над пропастта, наклонено назад под ъгъл над четиридесет и пет градуса, но някаква невидима сила го поддържаше.

Измина още една секунда, през която всички бяха вцепенени от видяното и бяха в състояние само да гледат с изумление. Тогава Лестър направи решителна крачка напред към ръба, сграбчи Фалър и с мощен тласък го изправи отново на площадката. Фалър инстинктивно се просна по-далеч от ръба, блъсна се в стената, обърна се и изгубил самообладание, погледна надолу.

В продължение на секунда никой не каза нищо, после Скудър извади от джоба си пакетчето с неприкосновения запас храна, протегна ръка над ръба на площадката и го пусна. Първоначално то полетя като камък надолу, после описа елегантна дъга и се приземи точно в краката на Скудър.

Черити погледна пакетчето почти със страхопочитание, после се наведе внимателно и колебливо протегна ръка надолу. Бездната, която се откри под нея, като че ли я привличаше със свръхестествена сила, за миг главата й се замая, но тя преодоля страха си, протегна още по-ниско ръка и тогава се натъкна на съпротивление. Не виждаше нищо, нито чувствуваше нещо, но все пак то беше там, пръстите й като че ли проникваха в една податлива, но здрава стена от вата или мека гума, която ги изтласкваше обратно с мека съпротива, без това да се чувства действително. Озадачена, тя се изправи отново.

Скудър я погледна сериозно. Лицето му изразяваше по-скоро страх, отколкото облекчение.

— Каква изненада, а? — запита той.

Черити кимна против волята си. Явно тази машина не бе никак примитивна. Въпреки всичко Черити не бе много изненадана. Всичко беше на мястото си. Може би най-загадъчното при мороните бе това постоянно противоречие между невероятна супертехнология и прости, почти примитивни машинарии.

— Поне остатъкът от пътя ни ще бъде по-лек — каза Лестър.

— Да — промърмори Черити. — Стига да нямат и някаква префинена алармена инсталация.

Продължиха и без други произшествия стигнаха другия край на терасата. Черити бе донякъде разтревожена, че досега бяха останали напълно незабелязани. Наистина — те пълзяха на височина повече от сто метра над залата и сиво-зелената материя на техните защитни облекла, а още повече димът във въздуха, осигуряваха прекрасна маскировка. Въпреки това за нея бе непонятно защо командният център на гигантската машина не се охранява по-добре.

От друга страна, това не бе бойна машина, а пътуваща фабрика. Във фабриките на старата Земя също нямаше въоръжени постове на етажите на управлението. Поне невинаги.

Успяха да се промъкнат дотук, без да бъдат разкрити и застреляни, но на това място вече щастието ги напусна.

Терасата свършваше на малка площадка, подобна на тази, с която започваше от другата страна на залата. От нея се спускаше друга стълба — странна конструкция от триъгълни метални плочи, заварени към стената на неравни разстояния, без никакви съединителни елементи. Но тя не водеше до полусферата на централата, а минаваше плътно покрай нея и стигаше до ниска триъгълна врата, която водеше отново във вътрешността на машината.

Осъзнала, че са попаднали встрани от целта Черити изпусна въздишка на разочарование. После се овладя, усмихна се окуражително на войниците и спусна крак на първото стъпало.

Знаеше, че не съществува опасност от падане, но в първия момент получи виене на свят. Колкото и да бяха масивни стоманените стъпала, те видимо вибрираха под тежестта й, а корпусът на огромната машина продължаваше да се люшка и подскача. Стъпалата бяха само десетина на брой, но Черити бе обляна в пот, когато накрая влезе през вратата и усети стабилна основа под краката си.

Скудър също бе пребледнял по-силно от обикновено, Фалър и Филипсен трепереха с цяло тяло. Само Лестър не проявяваше и следа от несигурност.

Така бе поне до момента, в който той се наведе, за да мине последен през вратата и коланът с екипировката му се закачи на рамката й. Той успя да се справи бързо, но компасът му се откачи, издрънча на последното стъпало на стълбата, подскочи и безшумно изчезна в бездната.

Черити изтръпна, Лестър също изгуби част от непоклатимото си самообладание, когато осъзна, че тук липсваше невидимият парапет, който ги пазеше горе на терасата.

Той остана неподвижен за секунда, като гледаше с широко отворени очи надолу към залата, след което се завъртя рязко към Черити с намерението да подхвърли една от обичайните си забележки, но тя с поглед му даде знак да мълчи. Останалите двама войници не забелязаха малкото произшествие. Вероятно така бе по-добре, Филипсен не бе възвърнал все още самообладанието си. Черити бе сигурна, че той, а може би и Фалър, щяха да рухнат при първото натоварване.

Отдавна бе осъзнала грешката си, че послуша Хартман и взеха тримата войници със себе си, вместо да тръгнат само със Скудър и Нет, както възнамеряваше първоначално.

Въпреки младостта си, тримата мъже бяха отлично подготвени елитни воини, тренирани за екстремни ситуации. Но това тук не бе екстремна ситуация — това бе материализирано безумие. Тук нямаше никаква логика. Нищо предвидимо. Присъствието на мороните най-вече късаше нервите на войниците. Скудър бе роден и израсъл в свят, който вече принадлежеше на извънземните. От своето поколение Черити сигурно бе имала най-продължителен контакт със звездните нашественици и бе успяла по някакъв начин да привикне с тях. Фалър, Лестър и Филипсен не бяха имали тази възможност. Тя трябваше отново да си припомни, че също като нея, тримата млади мъже бяха прекарали половин столетие в замразителните камери на бункера, но бяха излезли оттам едва преди седмица. Въпреки че я деляха петдесет години от тези събития, споменът за гибелта и унищожението на родината й бе ясен като от вчерашния ден.

Тя прогони тези мисли от съзнанието си и се обърна наляво — натам, където беше командната централа. Едва бе изминала няколко крачки, когато долови шум и застина на място. Нервно вдигна ръка, когато Скудър се опита да каже нещо. Той онемя на мига и затвори очи, ослушвайки се напрегнато.

Чуха се стъпки. Не стъпките на човек, а твърдото, неритмично потракване на роговата броня на краката на насекомите. Невъзможно бе да се прецени скоростта, с която се приближаваха. Сигурно бяха много, най-малко дузина.

— В прикритие! — прошепна тя с ужас. — Скрийте се някъде.

В същия миг тя се обърна светкавично, сграбчи и просто повлече Филипсен, който стоеше като вкаменен зад нея, но след няколко крачки отново се спря.

Коридорът се простираше на тридесет-четиридесет крачки напред и после се губеше в плавната извивка на корпуса на машината. Никъде не се виждаше врата или поне ниша, където да се скрие човек, още повече петима.

Мисълта й заработи светкавично. Стъпките на мравките се чуваха все по-близо. След миг сигурно щяха да изникнат иззад извивката на коридора.

— Обратно на стълбата! — заповяда Черити.

Филипсен понечи да възрази, но Черити го тласна грубо и той залитна към вратата. Скудър направи същото с Фалър, докато Лестър без колебание стъпи пръв на главозамайващата стълба и се изкатери бързо на няколко стъпала нагоре, за да направи място на останалите.

— Няма да се кача там! — промълви Филипсен и се опита да се отскубне.

Без да пророни дума, Черити сграбчи ръката му и я изви рязко, Филипсен изпъшка от болка, но спря да се съпротивлява и се залюшка пред нея. Но когато стигнаха вратата, той се вкопчи в рамката й със свободната си ръка и с все сила се противопостави на Черити.

— Не! — изпъшка той. — Недейте! Ще паднем! Сигурен съм!

— По дяволите! Бъдете разумен, човече! — Черити хвърли трескав поглед назад към коридора. Мравките бяха така близо, че сигурно след секунди щяха да се появят. — Ще заловят всички ни, ако не се стегнете!

Филипсен като че ли изобщо не я чу.

— И без това всички ще загинем! — изстена той — Ние…

Изневиделица зад гърба му изникна фигура в маскировъчен костюм на сиво-зелени петна, сграбчи го с две ръце за колана и яката и го метна, описвайки висока дъга, в бездната зад вратата.

В първата секунда Черити не бе в състояние да схване какво се бе случило. Изгубила самообладание, тя застина и вероятно щеше просто да си остане така, ако в следващия миг Лестър не я беше придърпал с все сили към себе, а после две стъпала нагоре по стълбата. В същата секунда чуха стъпките на мороните зад себе си в коридора.

Черити понечи да каже нещо, но Лестър й отправи отчаян знак с поглед да мълчи и се притисна плътно с гръб към стената. Черити последва примера му, още повече че в този момент машината потрепери така мощно, че тя за малко да загуби равновесие и за миг отклони вниманието си от шума на стъпките на мороните в коридора. С разширени от ужас очи тя не изпускаше Лестър от погледа си и не бе в състояние да събере мислите си. Фалър и Скудър също стояха като вкаменени, явно не по-малко шокирани от видяното.

Стъпките на мороните се приближиха до вратата, отминаха и постепенно затихнаха. Лестър предпазливо се промъкна покрай Черити, озърна се в коридора и с въздишка на облекчение се спусна от стълбата.

— Може да идвате — каза той. — Заминаха си.

Черити го последва. Коридорът бе напълно пуст, Лестър стоеше изправен и гледаше в посоката, накъдето бяха изчезнали мороните.

Когато той се обърна, Черити му нанесе изненадващ мощен удар с юмрук под брадичката, той залитна към отсрещната стена и се строполи на пода.

За миг остана замаян на колене, после несигурно се опита да се изправи и протегна ръка.

Черити скочи насреща му, сграбчи протегнатата ръка, изправи го наполовина и с рязък тласък изви ръката зад гърба му, така че той нямаше и минимален шанс за защита. В същото време обви шията му с другата си ръка и притисна главата му назад.

— Скудър! — заповяда тя. — Обезоръжи го!

— Какво значи това? — простена Лестър. Той говореше с мъка. — Какво правите?

Черити изви главата му още по-силно назад, така че той едва успяваше да си поеме дъх, докато Скудър му отне оръжието със светкавично движение и отстъпи крачка назад. Лицето му бе като от камък, но Черити прочете в очите му, че той също като нея успяваше с усилие да се овладее, за да не убие Лестър. Може би единствената причина да не го направи досега беше, че тя просто не можеше да разбере защо го бе извършил.

Тя пусна Лестър и отново му нанесе удар, който повторно го тласна срещу стената. В последния момент той овладя падането си и тромаво се извърна.

Черити извади лъчевия пистолет и го насочи заплашително към гърдите му.

— Само едно погрешно движение — каза тя тихо — и с удоволствие ще ви разстрелям, Лестър.

Младият лейтенант я зяпна с израз на пълно недоумение.

— Какво… какво правите? — заекна той. — Какво означава това? — После вдигна ръка, избърса с длан разцепената си устна и почти с упрек погледна кръвта. — Вие ме ударихте.

— Защо го направихте? — прошепна Черити. Неочаквано гласът й потрепна. Оръжието в ръката й затрепери така силно, че тя трябваше да си помогне с лявата ръка, за да го задържи неподвижно. За миг отново изпита онзи ужасяващ, почти неустоим импулс просто да натисне спусъка.

— Защо го направихте? — попита тя отново. — Защо го убихте?

Изражението на Лестър показваше, че той изобщо не разбира смисъла на въпроса й.

— Той представляваше опасност за нас — отговори той. — Щеше да издаде всички ни.

— Проклет негодник! — извика Фалър. — Ще те убия за това! Заклевам се, че няма да излезеш жив оттук!

По лицето на Лестър се четеше нарастващо изумление.

— Но аз трябваше да го направя — каза той. — Не съществуваше никакъв друг изход. Той щеше да издаде всички ни.

— Той беше ваш колега, Лестър — каза Черити тихо.

— Той се превърна в опасност за нас — възрази Лестър отново.

Черити изпита усещането, че нещо в нея се вледенява. Най-дълбоко бе потресена от факта, че Лестър влагаше в думите буквалното им значение, той мислеше точно това, което казваше. Не търсеше никакво оправдание.

— Застреляйте го! — каза Фалър. — Убийте го… или аз ще го направя!

— Може би наистина трябва да го направя — промърмори Черити. — А може би ще го направя. По-късно.

Тя направи към Лестър повелителен жест с оръжието:

— Обърнете се. Поставете ръцете си отзад.

Лестър я изгледа объркано, но после се подчини. Без да каже нито дума, Скудър застана зад него и завърза здраво ръцете му. Лицето на Лестър се изкриви от болка.

— Защо правите това? — попита той объркан. — Аз…

Скудър го зашлеви през устата с опакото на дланта. Лестър отново залитна към стената и се строполи с болезнен стон.

— Трябва да продължим — каза Черити. — Скудър… дръж го под око. Ако направи опит да избяга, застреляй го.

— Искате да мъкнем със себе си този тип! — избухна Фалър.

— Не можем да го оставим тук — отвърна Черити. — Ние също не можем да останем. — Тя кимна към вратата. — Може би вече са намерили трупа, ако не е паднал право върху главите им. Само след минути тук ще гъмжи от въоръжени мравки.

Фалър бе готов да кипне отново, но с един леден поглед Черити го застави да млъкне и тръгна, без да каже дума.

Бяха по-близо до командната централа на машината, отколкото се осмеляваха да се надяват. Само няколко крачки след извивката на коридора те се натъкнаха на масивна врата от същия сребрист матов метал, от който бе изработена вън в залата. Вратата даже не беше затворена, а стоеше открехната на една длан. Черити се възползва от това, за да се приближи внимателно и да хвърли поглед във вътрешността на помещението.

Това беше централата. Помещението имаше формата на полусфера, скосена в горната третина. Малкият участък, който се откриваше пред погледа й, по-скоро напомняше командния мостик на древен боен кораб, отколкото командна централа на такава странна машина.

В продължение на няколко секунди Черити внимателно разгледа мравките, които седяха зад пултове с необичайна конструкция или стояха прави пред контролните уреди по стените и работеха по тях с четирите си ръце.

— Изглежда, още не са намерили Филипсен — каза тя, като се върна при останалите. — Поне там вътре е спокойно.

Скудър безмълвно прибра пистолета и сне пушката от рамото си, но Черити поклати глава.

— Остани тук и пази Лестър — заповяда тя. — Ще отидем двамата с Фалър.

За нейна изненада Скудър не се възпротиви, а тя самата не даде възможност на Фалър да възрази. Черити сне пушката от рамо и с палец щракна малкото лостче, за да превключи смъртоносното оръжие на ниска доза енергия, необходима само за зашеметяване, после с движение на главата заповяда на Фалър да направи същото.

Един след друг те се приближиха безшумно към вратата. Черити се спря за миг, огледа се наляво и надясно и блъсна вратата с рамо.

Изненадата бе пълна. Централата беше много по-просторна, отколкото си бе представяла. Вътре имаше около дузина морони. Всички бяха невъоръжени и двамата с Фалър не им дадоха възможност да се нахвърлят върху им и да използват превъзходството на физическата си сила. С два-три продължителни енергийни откоса те покриха цялото помещение, така че мороните се свлякоха парализирани зад пултовете си, без да имат време да дадат сигнал за тревога. Тук-там избухнаха пламъци и дим от някои уреди, когато високочестотното излъчване на изстрелите причини къси съединения в електронните схеми. Пламъците изгаснаха почти веднага сами, без да причинят по-големи щети. Цялата акция продължи две или три секунди и централата беше вече във властта им. Всичко стана неочаквано леко.

— Извикайте Скудър! — заповяда тя, като отстъпи крачка встрани и описваше движения наляво-надясно с насочено оръжие. Имаше достатъчно опит с мравките, за да не разчита напълно на шоковото действие на оръжието. Тези твари бяха извънредно жилави, Фалър излезе и Черити използва тези няколко мига, през които беше сама, да огледа по-внимателно централата. Гледката потвърди предишните й заключения. Всеки квадратен сантиметър от стените, с изключение на големия шестоъгълен екран с диаметър около три метра на отсрещната стена, бе зает от контролни уреди и инструменти. Цареше невероятен хаос от супермодерни, непонятни компютърни системи, съчетани с недодялани, почти примитивни, но не по-малко странни лостове, превключватели и скали, които изглеждаха като част от някаква напълно различна, изостанала с хилядолетия технология.

Черити усети надигащо се отчаяние, когато осъзна колко безнадеждни бяха шансовете им да се справят с тази странна техника. Фалър и Скудър се върнаха. Скудър, който влачеше след себе си изгубилия самообладание Лестър, огледа с бърз, но доволен поглед централата. После тласна грубо Лестър срещу един от пултовете и той се свлече на пода.

— Фалър! — каза той. — Помогнете ми!

После се наведе, вдигна с лекота една от безжизнените мравки от пода и я изнесе в коридора. Фалър първоначално не схвана какво се иска от него, но после по примера на Скудър се опита да вдигне друга мравка. Силите му обаче не достигнаха. Той хвана две от четирите мършави ръце на насекомото и като пъхтеше, започна да го влачи след себе си към вратата.

Черити понечи да му помогне, но в същия момент Скудър се върна в залата и поклати глава:

— Погрижи се за уредите — заповяда той. — Трябва да успеем да се заключим тук.

Черити се обърна неохотно и се върна при това, което смяташе за пулт за управление на машината: една маса във формата на подкова, с изрязани ръбове, която се намираше точно под шестоъгълния екран. Гигантският монитор не показваше друго, освен вечния снежен ураган, през който си пробиваше път металоходът. Под монитора бяха безредно разположени всевъзможни скали и малки екрани, по които се носеха поредици букви и цифри на неразгадаемо чуждо писмо. Тя не разбираше нищо.

Междувременно Скудър и Фалър извлякоха и последния морон навън в коридора и затвориха вратата. Напрегнала докрай волята си, Черити се опитваше да превъзмогне възбудата и да си наложи да мисли логически, но най-вероятно тази машина не функционираше по познатите й логически закономерности, или пък логиката й беше напълно чужда за хората. Черити не се осмеляваше дори да докосне някои от уредите. Това, че нападението над централата не бе все още незабелязано, й се струваше толкова невероятно, колкото и лекотата, с която я завладяха. Едва ли едни неразумни експерименти с управлението на машината щяха да бъдат по-безопасни от сблъсък с мороните от охраната, от които се бяха изплъзнали като по чудо. Просто нямаха необходимото време, за да проучат с подробен подход управлението на машината. Черити бе готова да признае, че бе допуснала грешка, като се съгласи с предложението на Лестър. За момент си зададе сериозно въпроса, защо всъщност бе направила това. Би могла на пръстите на ръката си да изброи какво можеше да очаква.

— Напредваш ли? — попита Скудър с нетърпение.

Черити поклати с разочарование глава.

— Абсолютно безсмислено е — каза тя. — Не разбирам нищо от тези машинарии. Абсолютно нищо.

Скудър я погледна със смесица от съмнение и нарастващ ужас.

— Но нали се справи с управлението на планера — каза той.

— Това бе нещо различно — отговори Черити. — Освен това имах помощ. Без Кайл нямаше да успея дори да пусна двигателите.

Погледът на Скудър обходи трескаво хаоса от уреди на пулта пред нея:

— Но все пак ти…

— Аз мога да ви помогна — каза Лестър.

Черити се извърна и го изгледа изпитателно.

Младият воин бе седнал с подвити крака на пода там, където го бе блъснал Скудър. От разцепената му устна все още се стичаше кръв и капеше по дрехите му, а лицето му продължаваше да изразява недоумение и лек упрек.

— Моля? — каза Скудър недоверчиво.

Лестър се опита да стане, но не успя и се свлече отново.

— Мога да ви помогна — повтори той. — Само ме развържете, и ще видя какво мога да направя.

— Как? — попита Черити с недоверие. — Познавате ли тази машина?

Лестър поклати отрицателно глава.

— Не — каза той. — Но се справям с всякакви машини. Някак си успявам.

Черити не му повярва и дума. У Лестър имаше нещо, което задейства алармена сирена в главата й. Объркана се запита защо не го бе забелязала по-рано.

— Не му вярвам — каза Скудър.

Черити не бе на друго мнение, но въпреки това кимна на Скудър и му даде знак да освободи Лестър. Скудър я изгледа с изненада, без да се помръдне от мястото си.

— Развържи го — каза Черити. — Все пак това е шанс.

Скудър се поколеба за миг, после мина зад Лестър и освободи ръцете му.

— Опитайте щастието си — каза Черити.

Лестър застана зад пулта за управление, разгледа го съсредоточено, после погледна екрана. Изображението върху него оставаше без промяна. От време на време от виелицата изплуваха и изчезваха неясни сенки, понякога картината се люшкаше встрани, когато машината изпълзяваше по някакво препятствие.

— Е? — запита Черити след малко.

Лестър прехапа замислен долната си устна и започна да я дъвче, макар че тя още кървеше. Видът му накара Черити да потръпне.

— Нужен ми е половин час — каза той. — Смятате ли, че ще успеете да ги задържите през това време?

— Кого? — попита Скудър.

Лестър не отговори. Но секунда по късно тъп удар улучи вратата на централата и във всяко помещение на машината прозвуча алармена сирена.