Сара Дън
Голямата любов (3)

Трета глава

Късно вечерта същата неделя на вратата ми се позвъни. Бях прекарала последните двайсет и четири часа у дома, сама, в очакване на този момент. И бях напълно подготвена. В главата ми имаше дълга реч; реч, която започваше с общо порицание на отвратителното поведение на Том, преминаваше в психологическо изследване на трите замесени страни и накрая стигаше до идеята, че аз обичам Том и той ме обича, следователно можем да преодолеем това, но с двойното условие: ще се съгласи да тръгнем на семеен терапевт и ще ми обещае никога повече да не говори с Кейт Пиърс. Беше дяволски добра реч и честно казано, просто нямах търпение да я изпробвам. Приближих се до входната врата и надникнах през шпионката.

— Идвам да ви кажа нещо ужасно — обади се отвън един мъж, който не беше Том. — Вашият приятел има връзка с моята приятелка.

Свалих веригата и отворих вратата.

— Вие трябва да сте Андре — казах.

— Откъде знаете? — попита той.

— Знам всичко за Том и Кейт — отвърнах, — затова предположих, че вие сте Андре.

Видът на застаналия на прага ми Андре ме успокояваше с няколко неща, най-очевидното, от които беше, че не изглеждаше да е в по-добра форма от мен. Не говоря за облеклото му (дебел зелен анцуг) или факта, че явно не беше се бръснал от доста време, а по-скоро, че си бе направил труда да ме открие и да потропа на моята врата. Това бе акт на пълно, крайно отчаяние, в сравнение, с което се почувствах относително нормална. Пуснах го да влезе, седнахме на масата в кухнята и веднага наченахме едно от хубавите уискита на Том.

— Кажи ми всичко, което знаеш — рече Андре. — После аз ще ти разправя какво знам.

Не знаех много. Всъщност единственото, което знаех със сигурност, бе, че Том и Кейт са обядвали заедно, на което Андре кимна равнодушно, защото вече знаеше за обедите. Оказа се, че знае всичко. Шпионирал ги от месеци — от пет месеца, ако трябва да бъдем точни, тоест още от началото на връзката им — а каквото не успял да разбере от следенето, Кейт му казала направо преди четири дни, когато най-сетне скъсала с него. Искала от Андре да се изнесе от апартамента, но той упорито отказвал — вярвал, или поне така ми каза, че биха могли да преодолеят това, стига да не прибягват до крайни действия. Затова тя започнала да му излага унизителни подробности от връзката си с Том, надявайки се, предполагам, да апелира към достойнството му. Познавах Андре от петнайсет минути, но вече имах усещането, че да се апелира към неговото достойнство е грешен подход.

— И когато най-сетне разбра, че няма да мръдна от апартамента, се изнесе — завърши Андре.

— И къде е отишла? — попитах.

— Това е едно от нещата, които си помислих, че може да знаеш — отвърна той.

— Е, не зная. А и да знаех, не виждам каква полза бихме имали от това ти или аз.

Андре ме изгледа, сякаш бях абсолютна, безнадеждна наивница. Очевидно трябваше да установи местонахождението на Кейт и Том, иначе как щеше да продължи шпионирането.

— Защо е това отчаяно желание да си я върнеш? — попитах.

Той си пое дълбоко дъх.

— Тя е като наркотик.

— Страхотно — казах.

— Не мога да й се наситя — додаде той.

Поседяхме мълчаливо няколко секунди, Андре с многострадално изражение, и тъкмо се канех да кажа, че може би е време да си тръгва, когато той се обърна към мен и ме попита как е Том в леглото.

— Няма да ти кажа — отговорих.

— Хайде — настоя Андре. — Трябва да знам с какъв противник си имам работа.

— Не смятам, че нещата се свеждат до това кой как е в леглото.

Андре ме погледна учудено и попита:

— А до какво смяташ, че се свеждат нещата?

— Според мен Том преживява определен етап и има нужда да си отговори на някои въпроси.

— Така ли? — рече Андре.

— Да. И нямам намерение да правя от мухата слон — отвърнах.

— Знаеш ли, ти си много уравновесена — рече Андре. — Струваш ми се адски уравновесена личност.

— Благодаря.

— А си и приятна — добави той, като кимна замислено с глава.

— Благодаря.

Поседяхме мълчаливо още малко.

— Майка ми е на смъртно легло. Има рак на панкреаса — каза сухо той, сетне се пресегна през масата и хвана ръката ми.

Ама че неловко положение. Не можех да разбера дали се държим за ръце, защото майката на Андре предстои да умре от рак на панкреаса, защото са ни напуснали гаджетата или просто защото сме пияни. Издърпах внимателно ръката си.

— Съжалявам — рече Андре.

— Няма нищо — отговорих.

Завъртях чашата с освободената си ръка.

— Предполагам, че може и да си права — обади се Андре. — Да е само фаза.

— Според мен е етап — поправих го, — не фаза.

— Каква е разликата?

— Етапът предполага израстване — обясних. — Когато минеш през даден етап, се озоваваш на по-горно ниво.

— А какво е фазата, просто да заковеш нещо чуждо?

— Да, но както вече казах, не смятам, че нещата се свеждат до това.

— Всъщност няма значение. Сега, след като и двамата знаем за случилото се, то няма да продължи много дълго — рече той.

— Защо смяташ така?

— Тя ще се отегчи от него — обясни Андре. — И след това ще го изрита. И ти ще си го върнеш.

Не си представях, че Том ще се върне при мен такъв — с разбито сърце, подвита опашка и изритан от демоничната си любовница — но вършеше работа. Трябваше. „Обичам го“, помислих си.

— Обичам я — каза Андре. Изречено на глас, звучеше много по-зле, отколкото в мислите ми. — По-силно е от мен.

— Деветдесет и пет процента от щастието — рекох — е да избереш подходящия човек, когото да обичаш.

— А другите пет процента? — попита Андре.

— Виж, това не зная.

 

 

Накрая Андре си тръгна, но преди това ми даде визитката си, записа моя телефонен номер, накара ме да се закълна, че ще му се обадя, ако получа нова информация, както и обеща да ми се обади, ако той получи някаква. Не виждах каква полза може да имам от нова информация, особено след като тази, която току-що бях получила, беше достатъчна, за да ме катурне. Искам да кажа — единственото, което знам със сигурност за оприличаваната на наркотик жена е, че тя е по-добра в леглото от мен. Не че с Том сме имали някакви проблеми в това отношение, просто съм си разработила своя дефиниция за страхотен секс, а тя е секс без каквато и да било нужда от обсъждане, а сексът без обсъждане е нещо почти невъзможно за мен. Всъщност всичко ми е невъзможно без обсъждане. Понякога ми се иска да съм от хората, които виждам да вървят по улиците. Те изглеждат, сякаш нямат никакъв вътрешен свят — макар че е напълно възможно да си имат вътрешни светове; предполагам, че една от дефинициите за вътрешен свят е той да е невидим за другите, които те виждат да вървиш по улицата — но вие разбирате какъв тип хора имам предвид. Хора, които някак смогват да живеят живота си, без да мислят постоянно и за всичко.

Известно ми е, че когато ти се случи такова нещо, когато гаджето или съпругът ти те напусне заради друга жена, от теб се очаква да кажеш нещо от рода на: „Притеснява ме не толкова сексът, колкото лъжата“. Но истината в моя случай е, че ме притеснява именно сексът. Винаги съм била категорична по този въпрос. Да се ядосвам заради лъжата ми се струва безпредметно. Даже когато Андре си тръгна и започнах да сглобявам парченцата от мозайката, да разгадавам лъжите, които Том ми беше казвал — работа късно вечер, шестчасови турнири по скуош в събота следобед и командировки за почивните дни — това бе просто едно интелектуално упражнение (естествено, мазохистично, но все пак упражнение). Онова, което най-много ме вбесяваше, което смущаваше и най-дълбокия ми сън, бе мисълта за Том и Кейт заедно, за това как Том и Кейт правят секс. Не ми излизаше от ума. Представях си как се връщам по-рано от работа, отключвам входната врата, изкачвам стълбите, отключвам вратата на нашия апартамент, оставям чантичката си на масичката в антрето, събувам си обувките, влизам в спалнята и ги заварвам да правят секс. Надавам лек изненадан вик, обръщам се, хуквам надолу по стълбите и изхвръквам през входната врата, защото именно това, струва ми се, правят хората, при подобни обстоятелства, а и ми се иска да видя дали Том ще се втурне след мен. Иска ми се да видя дали — поне във фантазията ми — Том ще има благоприличието да стане от леглото, да увие хавлия около кръста си и да хукне след мен на улицата, крещейки: „Господи, Алисън! Не е толкова зле, колкото изглежда!“ Толкова пъти разиграх този сценарий в главата си, че накрая престанах да бягам. Просто влизах и заставах на вратата с изписано на лицето хладно отвращение, също като Гуинет Полтроу в „Плъзгащи се врати“. Толкова приличах на Гуинет Полтроу в „Плъзгащи се врати“, че сега, като се замисля, май от самото начало съм откраднала сцената от този филм. Но въпреки това го смятах за напредък.

Съзнавам, че ме грози опасността да отдам прекалено голямо значение на секса, ако това изобщо е възможно (в което тайничко се съмнявам — но може би само защото му отдавам твърде голямо значение). Винаги съм смятала, че ако имах малко повече опит в това отношение, ако бях спала с повече хора, щях да съм по-добре. Щях да имам по-богата база за сравнение. Но не беше така. Срамувам се да ви кажа с колко души съм спала, затова ще спомена само, че са по-малко от петима. Повече от един, но по-малко от петима. И не трима или четирима.

 

 

Част от проблема беше, че загубих девствеността си късно, всъщност абсурдно късно — бях на двайсет и пет, което мисля, ще се съгласите, ме прави порядъчно странна — и може би дори нямаше да го направя, ако терапевтката ми не ме беше убедила.

— Кога взе това решение? — попита Селест, моята терапевтка по онова време, когато най-сетне рухнах и й казах.

— Когато бях на тринайсет. На един лагер от църквата. Дадох обет — отвърнах.

— Пред кого?

— Какво искаш да кажеш?

— Пред кого даде този обет?

— Пред Бог.

— Пред Бог — повтори Селест и записа нещичко в жълтия си тефтер.

Вярата в Бог бе едно от нещата, от които Селест се опитваше да ме отърве. Всъщност не се изразих достатъчно точно: Селест нямаше нищо против вярата ми в Бог, просто искаше тя да не влияе върху важните неща, например свободата, решенията или половия ми живот. Разбира се, Бог е именно това — отказваш се от някои от най-интересните неща в живота и в замяна преставаш да се страхуваш от смъртта.

— Едно решение, което ти е вършило добра работа на тринайсет години, може би на двайсет и пет трябва да бъде преразгледано — каза Селест.

Така че го преразгледахме. Отново и отново. Селест го сравни с ембаргото върху кубинските пури. През шейсетте може да е било разумно, но сега? Когато Берлинската стена е съборена? Когато на Червения площад има „Макдоналдс“? Ако трябва да бъдем честни, не ми трябваше много убеждаване. Идеята започна да ми минава през главата още в единайсети клас, когато Ланс Бейтмън пъхна ръка в гащичките ми, но успях да устоя. Дълго чаках първата си брачна нощ. Незнайно защо, продължих да чакам дори когато това започна да изглежда глупаво, безполезно и пълна самозаблуда. Предполагам, че просто съм чакала достатъчно основателна причина да прекратя чакането.

Същата вечер отидох при гаджето си, Гил Хомосексуалиста, и му казах, че вече съм готова да правя секс с него. Ембаргото върху пениса бе паднало. Обясних му, че съм го обсъдила с терапевтката си, че едно решение, което ми е вършило работа на тринайсет години, на двайсет и пет може да не е твърде разумно, а тъй като ми е гадже, той е логичния кандидат за дефлорирането. Дори пътьом си бях купила опаковка от дванайсет кондома, мислейки си, че когато чуе новината, той ще ме събори на кухненския под и ще се прояви като мъж, може би не чак дванайсет пъти, но определено повече от три, което бе единствената друга опаковка, в която се продаваха кондомите. Гил обаче не ме събори на кухненския под, а просто продължи да седи, лъскайки обувките си с нова мека четка за зъби, и ми каза, че му трябвало малко време да помисли. Не бил сигурен, че е напълно навит.

Иска ми се да мога да ви кажа, че още в същия момент съм скъсала с него, че съм казала нещо унищожително и жестоко и не съм го погледнала повече, но не го направих. Имах работа за него. Аз съм много практична в това отношение. Не съм от онези, които хвърлят един напълно изправен пасатор само защото шнурът му има нужда от малко бърникане, за да проработи. Идеята да започна наново от нулата — да срещна някой друг, да изляза с него веднъж, че дваж, че триж, а след това да му разправя за сексуалния си статус и да го гледам как се измъква полекичка от стаята с обяснението, че няма желание за такива сериозни неща, а честно казано, да правиш секс с една двайсет и пет годишна девственица си е твърде сериозно — ми се струваше просто непоносима. Така че след известно бърникане на шнура двамата с Гил Хомосексуалиста правихме секс, а после не само не скъсах с него, но и останахме заедно още осем месеца. Умът ми беше толкова объркан не от секса, който най-добре може да се опише с думата „механичен“, а от мисълта, че сега, след като съм му се отдала, трябва да се омъжа за него.

По времето, докато ходехме, не знаех, че Гил Хомосексуалиста наистина е гей. Искам да кажа, имах някои подозрения — трябваше да го видите как си оправя леглото — но правех всичко възможно да не им обръщам внимание, главно защото се чувствах адски облекчена, задето съм срещнала човек, който иска да ми бъде гадже, без да правим секс. Не можете да си представите каква находка беше той. Излизахме около три пъти седмично, след това отивахме у тях, гушвахме се и заспивахме, а на сутринта, още щом краката ми докоснеха пода, той се залавяше с леглото. Нареждаше възглавниците и кувертюрата с такава прецизност, че леглото заприличваше на едно от онези в магазините, на които не бива да се сяда. А това е другото нещо — не обичаше да сядам на леглото, след като го е оправил. Дори само за да си обуя обувките. Също така нощем ме караше да пия от картонени чашки, защото се кълнеше, че не можел да заспи, ако в мивката му има мръсни съдове. Аз пък бях известна със способността си да заспивам даже когато имам мръсни съдове в леглото си. Да кажем просто, че това се превърна в предмет на спорове.

Ето какви неща стават, когато чакаш прекалено дълго, за да правиш секс: тръгваш с мъже, които нямат интерес да го правят. Поне не с теб. А сетне, ако си от определен тип момичета, се омъжваш за един от тях и той продължава да е все така незаинтересован, а ти не можеш да се откачиш от него, защото е твой съпруг. Правиш нещата по правилния начин, спазваш буквата на закона, а накрая си тотално прецакана. Това е едно от нещата, които не ти казват на лагерите от църквата. Това и фактът, че всичките тези обети да не правиш секс ще ти създават ужасни спънки. Ще ви кажа колко големи са моите спънки: дори не участвам в собствените си сексуални фантазии. И с това не искам да кажа, че се намирам например в ъгъла, седнала на едно дебело кресло, пуша и наблюдавам — дори не съм в стаята! Намирам се на съвсем друго място! Напълно възможно е и да пазарувам! И истината, невероятно тъжната, жалка истина е, че имам късмет, задето изобщо успявам да имам някакви сексуални фантазии. Струва ми се, че пиперливите фантазии на повечето хора водят началото си от техни юношески фантазии, а манията ми на тази възраст беше Исус, а дори аз не съм толкова откачена, че да имам сексуални фантазии с Исус.

Казах ви всичко това, защото исках да разберете защо сексуалната увереност никога не е била сред силните ми страни и защо именно фактът, че Кейт е като наркотик, ме побърква от ревност, но вероятно трябва да знаете и че колкото и разстроена да бях, задето Том ме напусна и отиде при Кейт, ми минаваше през ум, че впоследствие може да правя секс с някой, който: първо, не е Том, и второ, не е гей. И тази възможност не ми звучеше твърде зле.