Сара Дън
Голямата любов (11)

Единадесета глава

Имам една теория, че поне за известно време повечето мъже се отнасят зле с жените, с които излизат. При добрите мъже този период е просто фаза, период на справяне със смесените им чувства към обвързването и смъртността, докато най-сетне свикнат с идеята, че ще правят секс с една и съща жена до края на живота си и след това ще умрат. А лошите… е, точно тук е проблемът. Когато и добрите се държат зле с теб, и лошите се държат зле е теб, става доста трудно да ги различиш, нали? Моята приятелка Анджи се беше запознала с един тип по обява и след като излизаха седем месеца и бяха (поне по нейно мнение) много влюбени, откри, че той периодично отива с колата до жилището на бившата си приятелка и оставя бележници в пощенската й кутия. Анджи никога нямаше да научи, ако не беше отишла на тържеството по случай новото бебе на братовчедка си, където чула една жена да разправя за бившето си гадже, за бележките, за това колко жалък бил и какво изобщо била видяла в него. Жалкият тип се казвал Джулиан, а името на тази жена, поне според картичката на масата, било Дженифър с G^[1] и Анджи си помислила, че е странно, нейният Джулиан преди това ходел с някоя си Дженифър, затова, когато се прибрала вкъщи, го попитала как се пише името на онази Дженифър, той й отговорил, че с G, и Анджи го ритнала два пъти, по един за всеки пищял. И все пак — именно това е озадачаващото — той си признал всичко, извинил й се, престанал да го прави и сега Анджи и Джулиан са женени от две години и изглеждат много щастливи. Добре де — достатъчно щастливи. Изглеждат щастливи, както повечето ми женени приятели: жените имат облекчен вид, като гигантски морски костенурки, намерили подходящия плаж за яйцата си и прецапали прилива, без да бъдат всмукани обратно в океана; мъжете пък… е, те сякаш са се примирили с абсолютната неизбежност на всичко това.

Два дни след като с Хенри бяхме правили секс за втори път, влязох в кабинета му и затворих вратата.

— Здрасти — рекох.

— Какво става? — попита Хенри. В момента търсеше нещо в една купчина документи на бюрото си.

— Чудех се дали може да поговорим за нашата връзка.

(Знам. Знам. Нямам извинение. Всъщност отчаяно се мъча да измисля някакво извинение, някакво разумно обяснение за разговора, който сега ще ви предам, но истината е, че нямам такова. Това е онази част от мен, която никога няма да разбера, която никога няма да проумея и която ми се иска някоя нощ да изведа зад хамбара и да застрелям.)

— Връзка ли? — попита Хенри, все още зает с книжата. — Каква връзка?

— Знаеш — рекох. — Тази.

Хенри вдигна поглед от документите.

— Какво? — казах.

— Ами просто не знаех, че имаме връзка — отвърна той.

— А ти как би я нарекъл?

— Не знам. Не съм мислил. Не знаех, че има нужда от наименование.

— Спахме заедно четири пъти.

Хенри сбърчи чело.

— Спали сме заедно два пъти.

— Спахме заедно общо четири пъти, но в два отделни случая — поправих го.

— Не съм експерт, но ако говорим за връзка — той натърти силно на думата, сякаш беше измислена единствено за целите на този разговор, — мисля, че се брои за два пъти.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че този разговор е малко преждевременен.

— Добре. Чудесно. Вече имам отговора, който търсех — казах аз и се отправих към вратата.

— И какъв е той? — попита Хенри.

— Че е било просто чукане. Което напълно ме устройва. Просто исках да знам.

— Не бих го нарекъл така.

— А как би го нарекъл?

— Ами… ъъ… нека помисля. — Той се облегна назад и впери поглед в пространството. — Забавлявахме се. Това е нещо средно между „просто чукане“ и „връзка“.

— Добре — отговорих. Вече се чувствах малко по-добре.

— Отлично. И така, изяснихме ли този въпрос?

— Мисля, че да.

— Добре — рече той и отново насочи вниманието си към книжата.

Обърнах се към вратата. „Ето какво получаваш, когато спиш с шефа, помислих си. Ето какво получаваш, когато позволиш на новия си шеф да ти звънне от уличен автомат в единайсет вечерта и да дойде да прави секс с теб два пъти или най-общо казано, четири пъти в два отделни случая. Искала си да се забавляваш. Искала си нещо удивително. Искала си да бъдеш като момичетата от «Сексът и градът», а Хенри е изиграл ролята си, доставил ти е стоката и не е честно да се държа като побъркана. Той не се е абонирал. Човекът не се е абонирал.“

— Да, ама не… Аз не съм искала просто да се забавлявам — казах.

— Така ли? — попита Хенри.

— Така — отвърнах.

— Да не би да ме молиш да се оженя за теб?

— Не.

— Да не би да ме молиш да те помоля да се омъжиш за мен?

— Не.

— Искаш да живеем заедно ли?

— Не.

— Тогава не виждам какъв е проблемът.

— Няма проблем — казах. Помълчахме.

— Алисън — рече меко Хенри. — Това, че съм номер трети, не означава, че трябва да си влюбена в мен.

— Не съм влюбена в теб — отвърнах.

— Знам. Но ще се почувстваш по-добре, ако си го напомняш по-често.

Неизбежно ли е, питам ви, момиче като мен да мисли, че е влюбено във всеки мъж, с когото преспи? Нима резултатът винаги ще е такъв? Предполагам, че всъщност въпросът ми е: предвидихте ли го? Защото аз не. Честно. Според мен искрено смятах, че мога да правя нищо незначещ секс с Хенри, че той ще бъде моята мазна палачинка, а след това просто ще продължа да живея на бързи обороти, да го приема или отблъсна, без дори да се обърна назад. Изобщо това възможно ли е за мен? Не питам дали е оптимално, желателно или хубаво — просто дали е възможно. Чудя се. Чудя се, ако бях скочила в леглото с някой друг, с някой, който например да не говори същия език, дали моят експеримент с нищо незначещия секс щеше да бъде достатъчно нищо незначещ, за да избегна този сорт усложнения?

(Имайте предвид, че тук не говоря за всички жени. Никога не съм си въобразявала, че говоря от името на всички жени, но според мен трябва да изтъкна, че горното важи с особена сила. Зная, че има жени, които съумяват да участват в подобни дейности, без да се оплитат в чувства, без да смятат, че са влюбени в мъжа само защото той ги е видял да вървят голи до банята и обратно. Определено знам, че съществуват такива жени. Кордилия е една от тях. Тя е правила секс с осемнайсет мъже — число, което, признавам, не е чак толкова слисващо за жена на трийсет и четири години, но въпреки това ме слисва. Осемнайсет мъже. При последното преброяване! Но това, което искам да кажа, е: тя не се е влюбвала във всичките. Влюбвала се е само в някои от тях.)

Ако влюбването е неизбежно — имайте предвид, че още не съм стигнала до този извод, понеже не съм събрала достатъчно данни (дори не съм сигурна колко точно данни могат да се считат за достатъчни, но мисля, че ми трябват повече от трима), какво означава това за засегнатите страни? Казах, че Хенри не се е абонирал за моята побърканост, но вярно ли е това? Какво точно е искал, щом не е връзка или побърканост — да прави секс с мен? Не мога да не си мисля, че дори и преди разговора за трети номер, Хенри много добре е знаел е какво се залавя и не мога да не се питам какво, за бога, си е мислел. Какво си е мислел? Преди няколко години моят приятел Ерик ми каза, че през лятото, когато станал на тринайсет, имал по осем-девет оргазма дневно, повечето от които предизвиквал, като се притискал към някоя от водните дюзи в басейна на съседите. Една малка част от съзнанието ми не му повярва, друга малка част си помисли: „Добре, явно човекът има някакъв проблем“, но по-голямата част реши, че никога повече няма да ходя на басейн с Ерик. Споменавам го, защото не можах да го забравя — ще видите, и вие няма да можете — но и защото… е, може би просто заради това. Нищо чудно Хенри тъкмо такива работи да си е мислил — тоест изобщо да не е мислел. Може би следващия път, когато се хвана, че правя опити да открия някаква логика и разум в проблема с мъжете и секса, трябва просто да си представя как Ерик е заплождал басейна на съседите си.

И още нещо. Относно събирането на данни. Възможно е, докато събера достатъчно, за да стигна до някакъв извод относно неизбежността „момиче като мен“ да се влюбва във всеки мъж, с който преспи, вече да не бъда „момиче като мен“ и въпросът да е безпредметен. Самият акт на експеримента ще промени фундаменталната природа на пробата. Така че май трябва просто да го приема, да приема, че ще се влюбвам във всеки мъж, с когото преспя, и щом сме захванали тази тема, да приема, че когато преспя с достатъчно мъже, за да престана да се влюбвам, ще съм изцяло нова личност.