Конкордия Мерел
В плен на любовта (7)

Глава VII

Младоженците се завърнаха в Лондон към средата на ноември. Те бяха решили да отворят голямата къща на Бъкингам Скуър, която Брент бе наследил след смъртта на баща си. Когато старият дом и мебелировката му бяха модернизирани, господин и госпожа Брент известиха чрез радиото, че се бяха настанили в дом №5 на Бъкингам Скуър, в югоизточната част на Лондон.

Това съобщение в светската хроника предизвика поток от покани и посещения, които Джейн не очакваше. Тя не знаеше, че Брент имаше такъв широк кръг познати. Тази рязка промяна бе в пълен контраст с тихия живот в Силвърхук и вълшебното усамотение от сватбеното им пътешествие.

Освен това в Лондон Брент беше твърде зает: всяка сутрин от рано той тръгваше за бюрото си в Сити и се връщаше за вечеря. Джейн оставаше сама почти през целия ден.

Кит се бе преобразил, откакто се бяха прибрали в Лондон: вместо жаден да види и да се възхищава турист и вместо пламенен съпруг, той се бе превърнал в погълнат и уморен от работите си мъж.

Джейн се опитваше да се убеждава: в Шотландия те прекарваха медения си месец… На Бъкингам Скуър се уреждаше съпружеският им живот със задълженията и отговорностите си такъв, какъвто щеше да бъде занапред. В Шотландия Кит се радваше на ваканцията си; в Лондон на него тежеше отговорността за управлението на едно огромно предприятие.

При това Джейн забелязваше, че тя от своя страна бе останала същата: сърцето й подскачаше винаги в гърдите, когато чуеше, че Брент се качва по стълбата и се топеше от радост, когато той я погледнеше усмихнат или я вземеше в силните си обятия, за да я целуне.

След като се настаниха в Лондон, Джейн имаше много свободно време. При родителите си тя помагаше редовно на Сюзи в домакинската работа, а сега бе освободена от нея. Многобройната и добре обучена прислуга се грижеше за всичко и оставяше за домакинята само една декоративна роля. В началото това безделие тежеше на Джейн, струваше й се, че е безполезно същество, но светските задължения не закъсняха да й наложат нови и не по-малко трудни задачи. След като влезе в допир с приятелите на съпруга си, свободното й време се запълни неусетно.

Тя се приспособи бързо към този динамичен начин на живот и след няколко седмици дните започнаха да й се виждат къси и прекалено запълнени.

Между роднините и познатите на Брент мненията за Джейн бяха доста различни.

Най-близката леля на Брент, Поли Доукинс, прекрасна жена, със завидно положение в обществото, одобри напълно избора на Кит. Откровеният характер, естественото държание, прекрасната непринуденост на Джейн я различаваха напълно от съвременните млади момичета, които госпожа Доукинс не можеше да понася. Още при първата им среща тя не скри живата симпатия, която й вдъхна Джейн.

— Наистина ли ме обичате? — запита младоженката, като поруменя от удоволствие.

— Известна съм с това, че казвам всичко, което мисля — отвърна госпожа Доукинс. — Тази вечер говори сърцето ми!

— Щастлива съм да го чуя, защото Кит държи най-много на вашето мнение. Освен това веднага щом ви видях и аз самата пожелах да получа вашето одобрение — прибави тя с въздишка на задоволство.

— Струва ми се, че Кит е счупил всички рекорди за бързо влюбване — забеляза старата жена лукаво.

— Да… Вие вярвате в мълниеносната любов, нали, лельо Поли?

Госпожа Доукинс не можа да не се засмее, като чу трогателния глас, с който Джейн й зададе този въпрос, сякаш щастието й зависеше от отговора.

— Не ми се ще да рискувам, като изкажа едно категорично мнение — каза тя. — Има случаи, при които са се влюбвали от пръв поглед и скоро са се озовавали в пристанището на щастието, но има много примери, при които корабокрушението е следвало почти веднага! Затова човек трябва да е по-въздържан. Не мислете, мое дете, че ще принудите да се изложи една стара и опитна жена като мен…

— О, лельо Поли — прекъсна я Джейн тържествуващо, — виждам по очите ви, че споделяте моята увереност… поне дотолкова, колкото се отнася до Кит и мене?

— Вие преминавате от общите случаи към частните. Склонна съм да възприема тезата ви, ако я ограничите до вас двамата! Ще ви поверя една тайна: така беше и с мене. Моят Ърнест не приличаше на Аполон и все пак аз го обикнах лудо от първия миг, в който го видях, до последния му час! Винаги ще го обичам и надявам се, че ще го намеря отново след смъртта си… Както и да е, аз се считам за привилегирована, че Бог ми дари двадесет и петгодишно идеално щастие. Сигурно вие се учудвате, моя мила, че с такова обикновено лице съм могла да вдъхна една романтична страст!

Джейн се вгледа внимателно в лицето й, с ясно подчертани черти, с открит израз, озарено от умни очи и каза:

— Може би вие не сте били никога „красавица“, но и до днес от вас се излъчва особен чар, който по времето на младостта ви трябва да е бил неудържим.

— Права сте, моя малка, никога не съм била красива, но за Ърнест моето лице беше най-хубавото и това ми стигаше!

— О, лельо Поли, и аз бих била задоволена, ако мога да се радвам двадесет и пет години на щастието си с Кит! И вие го обичате много, нали?

— Заместих майка му от третата му година и повярвайте ми, моя мила, в края на краищата започнах да мисля, че той е мой син! Аз не съм имала никога деца.

— За Кит е било истинско щастие, че е имал вашата обич, когато е останал сирак, но все пак ми се струва, че му се е отразило малко това, че не е познал дом с братя и сестри. Характерът се оформя и смекчава в семейната среда. Може би на това се дължи, че Кит е добил особено резки маниери… По някой път ми се случва да ги почувствувам доста грубо — прибави тя, като се усмихна.

— Да, на Кит му се случва понякога да не успява да се овладява… Аз полагах винаги големи грижи за възпитанието му, за да го направя изискан във всяко отношение, но…

Образът на Едуард изникна изведнъж пред очите на Джейн и тя побърза да заяви:

— Не мога да понасям изисканите и съвършени млади мъже…

— Е, добре, моя малка, тогава съдбата се е съобразила с това! — отвърна леля Поли със смях.

Разговорът продължи в същия сърдечен дух. Джейн бе щастлива, че бе спечелила тази леля на Кит, която му беше почти майка, а госпожа Доукинс не преставаше да хвали младата жена. Тя не скри от Брент, че считаше избора му за идеален. След като изброи всички качества, които бе открила у Джейн, тя прибави:

— Сега мога да ти призная, Кит, че много често ми беше мъчно и се страхувах, когато те гледах да се увърташ около Ванити Арджънс.

— Не може да се отрече, че Ванити е интересна! — отвърна Брент спокойно.

— Възможно е, но средствата, които тя употребява, за да се хареса, не са по вкуса ми! — заключи госпожа Доукинс.

От този диалог е лесно да се заключи, че въпросната млада личност не споделяше мнението на госпожа Доукинс за женитбата на Брент. Ванити Арджънс беше една прекрасна млада жена, тънка и стройна, винаги най-изискано облечена. Тя имаше черни и лъскави коси, големи светлокафяви очи, изящни тънки ръце и матовобяла кожа. С една дума, една рядко привлекателна жена. Единственият й недостатък беше, че нямаше пари. Съпругът й бе умрял внезапно и я бе оставил в едно много затруднено положение, от което можеше да се излезе само като се намереше заместник на „бедния Джим“!

Тя бе спряла веднага избора си на Брент. Той притежаваше значително състояние и й харесваше много. Младата жена не губеше време. Тя се вреждаше така, че да среща Брент колкото е възможно по-често, когато беше в Лондон, а по време на многобройните му пътувания по работа се явяваше случайно в местата, където щеше да прекара по-дълго време. Тази тактика бе увенчана с успех и скоро между тях се завързаха приятелски отношения. Неотдавна те бяха направили едно краткотрайно пътешествие из Средиземно море, по време на което бяха имали известни сантиментални разговори, от които госпожа Арджънс очакваше щастливи последствия.

Женитбата на Брент сложи край на усилията й за сближаване: Ванити бе отчаяна, че плановете й бяха осуетени от една глупава и наивна провинциалистка. Все пак тя реши да не се отказва от борбата, преди да опита всичко възможно, за да спечели. Тя промени плановете си: реши да изостави временно главния фронт и да се постарае да хване в примките си Джейн. Младата жена успя без голяма мъка да стане приятелка, а скоро и близка приятелка с новата госпожа Брент, понеже Джейн вярваше в чувствата на симпатия, които Ванити й засвидетелствуваше… с думи. Щом спечели доверието на Джейн, тя се възползува, за да се вмъкне в къщата. Новата приятелка уреди една седмица светска програма, като се постара да остави колкото е възможно по-малко време за усамотяване на новите съпрузи. Приемите и поканите за театър следваха след вечерите в града със замайваща бързина. След като постигна тази първа победа, Ванити Арджънс се постара да заобиколи Джейн с един кръг от мъже и жени, които имаха голям светски опит и биха могли да я развличат. А в това време тя възнамеряваше да се заеме с Брент, като се надяваше, че по такъв начин щеше да възвърне малко по малко влиянието си над него.

Ванити разчиташе, че някой от новите приятели на Джейн можеше да я увлече и да я накара да прекрачи границите на позволения флирт… Тези й надежди обаче не се сбъднаха. Нито един от заобикалящите Джейн мъже не успя и не можа да накара младата жена да вземе участие в опасните игри на модерното общество. Погледът на Джейн, ясен като у дете, не окуражаваше никого. Усмивката й не пробуждаше никакви надежди. Думите й не съдържаха никакъв скрит смисъл. Ръката й оставаше безжизнена, ако някой я притиснеше.

В края на краищата Ванити трябваше да признае, че беше невъзможно да залови Джейн в слабост. Все пак тя не се признаваше за победена и измисляше все нови и нови планове. Всички пропадаха. Съвсем неочаквано лукавата жена откри, че между Кит и жена му бе изникнало някакво недоразумение.

Една сутрин Джейн засегна пред съпруга си въпроса за парите. Дотогава младата жена се придържаше за разходите си към нарежданията, които Брент й бе дал на другия ден след установяването в Лондон: „Правете поръчките и покупките си у доставчиците, чийто списък ще намерите в книгата ви за разходи: всички сметки ще бъдат представяни в бюрото ми“. В началото тази система вървеше отлично и задоволяваше напълно Джейн: на нея й доставяше радост да купува всичко, каквото поискаше в магазините, в които имаше открита сметка и не желаеше нищо повече. След известно време обаче тя забеляза, че тази система ограничаваше инициативите й.

Например новите й приятелки й посочваха някоя рокля или шапка, като уверяваха, че щяла да й стои чудесно и я завеждаха при шивачката или шапкарката, създателка на тези шедьоври… За нещастие, тези къщи почти винаги липсваха в списъка на Джейн! В края на краищата това започна да я дразни. Понеже, поради новия си начин на живот беше принудена да подновява често тоалетите си, нямаше ли да е по-естествено да има възможност да купува от всеки магазин, където откриеше нещо хубаво?

Тя се възползува от първата вечер, в която вечеряха насаме със съпруга си, за да засегне открито този въпрос.

— Кит, трябва да сменя гардероба си. Не можете да си представите колко бързо се развалят дрехите, когато човек излиза всяка вечер като нас… Мога ли да имам един чек?

Като чу желанието й, Брент я изгледа намръщено и отвърна сухо:

— Направете избора си и аз ще платя сметката.

— Но Кит… — започна тя объркана и спря, без да довърши.

— Съжалявам, че ще ви разочаровам — подхвана той с неприятен тон.

А в себе си мислеше: „Отдавна очаквах това искане!“.

— Мили, какво предполагате? — запита тя живо. — Вие сте бил винаги безкрайно внимателен към мене. Но Кит, искам само да мога да разполагам с известна сума джобни пари за разноски от първа необходимост.

— Защо ви са?

— Както ви казах за дребни разноски, такси и…

— Колата не ви ли е достатъчна? — прекъсна я той.

— Ресторант… Тъй като вие не се връщате за обед, от време на време каня някои приятелки.

— Сметката ми в „Мадрид“ се поддържа всеки месец.

— Без съмнение… Но нима трябва да се храня винаги в „Мадрид“?

— В Лондон няма по-добър ресторант.

— Без съмнение! Все пак, бих искала да го променям понякога.

— Ще трябва да овладеете това си желание.

— Еднообразието поражда скуката. Освен това, говориха ми за ресторанти, където се яде добре и много по-евтино от „Мадрид“, чиито цени са страшни.

— Все пак, след като обмислих всичко, не виждам никаква сериозна причина да променям програмата си — заяви той невъзмутимо.

Джейн изгледа съпруга си внимателно. Тя не можеше да си обясни причината за този рязък скок в настроението му.

— Правилото има добрите си страни, но разнообразието и свободата имат своя чар! Освен това, Кит, при известни обстоятелства аз се чувствувам притеснена, като не мога да заплатя в брой една малка покупка… Какво неудобство виждате да ми дадете възможност да имам винаги пари в чантата си? Нима вие не се запасявате всяка сутрин, преди да излезете? — прибави тя след кратко колебание.

— Да, но моите собствени пари влизат в кесията ми! — отвърна той с крайно неприятен тон.

Джейн се облегна несъзнателно на гърба на стола, сякаш, за да се защити от удар, толкова жестоко я засегнаха думите на Брент. Тя не знаеше, че тези груби думи бяха краят на един безмълвен диалог, който Брент бе подхванал със себе си още от самото начало на разговора. Той си мислеше: „Знаех, че рано или късно тя щеше да се издаде! Омъжи се за мене, за да постигне тази си цел… Хитрият доктор я бе подпомогнал в подлия й план! Представям си последните му съвети: отначало действувай внимателно, дръж се като влюбена и покорна съпруга, а когато приспиш съмненията му, извлечи всичката възможна полза…“.

Разбира се, един здравомислещ човек би отхвърлил веднага тези невероятни предположения, но Брент бе така поразен след разговора си с доктор Андерсън, че беше повече от убеден в тяхната истинност.

Когато си даваше сметка, че е лудо влюбен в Джейн, въпреки сериозните улики за съучастничество в играта на баща й, той преставаше да се владее и гневът го заслепяваше. Не можеше да си обясни, как след дългия му опит по отношение на жените се бе оставил да бъде измамен от невинния чар и младежката непринуденост на Джейн Андерсън.

Сега лекият бял воал се бе раздрал и истината се откри грубо пред очите му: Джейн му искаше пари… естествено за начало една скромна сума, но исканията щяха да се увеличат малко по малко. Навярно ще се опита да облекчи нуждите на доктора и да изпълни прищевките на госпожа Андерсън. Отначало необходимото, а после лукс и излишество! Тази мисъл разпали още повече раздразнението на Брент…

Джейн, която бе преодоляла мъката, причинена й от думите на Брент, прекъсна мрачните му разсъждения:

— Да, така е, Кит, парите ви принадлежат — каза тя, като подчертаваше думите си, — но вие не бяхте ми дали никога досега да го почувствувам по този начин. Трябва да имате някаква скрита мисъл? Да не би да се страхувате, че ще пропилея състоянието ви, ако ми давате ежемесечно една определена сума? От това, което чух, повечето от жените от нашия кръг имат на разположение една малка сума: например Рей Бронсън или Кити Вой… Не би ли било по-удобно за мен и вашият контрол не би ли бил по-опростен?

— Не виждам нищо лошо в настоящата система… Твърдо съм решил да не ви давам парични суми на ръка, Джейн. Не настоявайте! — отсече той.

Джейн остана поразена от необяснимото упорство на съпруга си. Тя изпадна в тревожно мълчание.

Вечерята мина бавно и мъчително. След нея те се присъединиха към госпожа Доукинс, която ги бе поканила заедно с неколцина свои приятели в ложата си, за да присъствуват на премиера в операта. Затворена в себе си, Джейн имаше чувството, че е чужда на това, което ставаше около нея и трябваше да прави истински усилия, за да отговаря на забележките на съседите си.

Когато младите съпрузи се прибраха вкъщи, Джейн не можа да издържи повече. Тя се приближи до съпруга си, обгърна врата му с ръце и промълви:

— Кит, не мислех, че ще ви разсърдя, като изказах молбата си… Вие сте били винаги така щедър и мил към мене…

Брент отстрани ръцете й и каза мрачно:

— Вашите умилквания, Джейн, няма да променят решението ми.

Тези му думи възмутиха младата жена и тя отвърна остро:

— Никога не бих паднала тъй ниско, че да прибягвам към умилквания, заради отвратителния паричен въпрос! Напълно ми е безразлично дали ще ми дадете пари на ръка или не… — подхвърли тя и напусна стаята.

Джейн се качи право в спалнята си и легна почти веднага. Скоро след това и Брент се прибра, но младата жена се престори, че спи дълбоко.

Едно спречкване между младоженците беше част от новия план на Ванити Арджънс; тя търсеше отдавна средство, за да предизвика скарване, затова остана възхитена, когато на другата сутрин откри върху лицето на Джейн следи от буря. Наистина, Джейн бе твърде дълбоко наранена, за да може да прикрие мъката си. Още от пръв поглед Ванити отгатна сериозността на това спречкване. Тя обмисли веднага различните възможни причини и не след дълго се спря на истинската: парите.

Тя реши, че Джейн, леко опиянена от новата среда, бе надминала неволно откритата от съпруга й сметка… Навярно той й бе направил забележка и са се спречкали… Очевидно Брент трябва да е бил отчаян, като е видял как скромната Джейн, копринената буба от Силвърхук, се е преобразила и е разперила внезапно криле на пеперуда.

След като стигна до това откритие, Ванити Арджънс не побърза да направи и заключение. През следващите дни тя се задоволи да следи пребледнялото и почти разплакано лице на Джейн. От друга страна очевидното лошо настроение на Брент й доставяше истинска радост.

Ежедневните й наблюдения затвърдиха напълно първата й диагноза и тя реши да я провери открито. Една сутрин тя предложи на Джейн да поканят две от общите си приятелки, госпожа Бронсън и госпожа Вой, на обед, за да могат да отидат на едно дневно представление в театъра.

— Аз ще купя ложата, Джейн, а вие ще поемете обеда. Съгласна ли сте?

Джейн прие без възторг и прибави:

— Ще телефонирам в „Мадрид“, за да запазят една ъглова маса.

Госпожа Арджънс разтвори широко замислените си очи и запита:

— Защо избирате неизменно „Мадрид“? Добри познавачи ми казаха, че кухнята на „Мулстън“ била идеална, а ресторантът особено подходящ за жени.

За най-голямо задоволство на госпожа Арджънс, страните на Джейн се покриха с руменина: „Да, парите са причината“ — си помисли тя.

Джейн направи усилие да се овладее и каза с престорена небрежност:

— Кит предпочита „Мадрид.“

— И значи ние трябва да се съобразяваме с вкусовете му — забеляза Ванити с лека насмешка.

— Ни най-малко! Но и аз лично имам слабост към „Мадрид“ — побърза да заяви Джейн, като не искаше в никакъв случай да даде възможност да си помислят, че Брент се държи като тиранин.

Госпожа Арджънс я изгледа крадешком и подхвана натъртено:

— Мила, ние сме достатъчно близки, нали, за да си позволя да ви говоря съвсем откровено?

— Да… без съмнение!

Това съгласие бе изказано толкова въздържано, че не беше никак окуражително, но Ванити не обърна внимание, понеже беше решила предварително да й „говори“.

— Е, добре, мила, аз ви дължа истината — заяви доброжелателката, сякаш против волята си. — Приятелите започват да разменят забележки, да правят заключения…

— Какви забележки? Какви заключения? — запита Джейн с леко раздразнение.

— Ще ви съобщя, мила, при условие, че ще ми обещаете да не им обърнете внимание. Не мога да понеса мисълта, че ще ви причиня, макар и най-малка скръб — прибави тя с отлично изиграно вълнение.

— Желая да зная това, което се отнася до мене — настоя Джейн.

Ванити чакаше само това.

— Една от най-разпространените шеги е, че вие каните приятелките си неизменно в „Мадрид“, за да можете да впишете сметката в тази на Кит.

— Е, да! Нима това не е естествено?

— Но мила, за мене е истинско мъчение, когато слушам да се подиграват с вашето скъперничество.

— Моето скъперничество! — Възклицанието й издаваше ясно изненадата й.

— Самата аз зная колко е несправедливо това обвинение, но не се учудвам, че този слух се носи упорито: всички смятат, че една младоженка във вашето положение трябва да разполага със значителен месечен бюджет и не могат да разберат, че от време на време не жертвувате по няколко лири от икономисаните за приятелите и познатите си.

— Приписват ми значителен бюджет и считат, че се старая да икономисвам?

— Трябва да си дадете сметка, мила, че хората от нашия кръг са добре осведомени за доходите на Брент. От друга страна, тези от нас, които го познават по-отблизо, могат да свидетелствуват в полза на неговото великодушие и щедрост.

Последните думи тя изрече с такъв тон, сякаш искаше да каже, че е в състояние да разкаже два-три анекдота, които биха потвърдили думите й.

— Но, Ванити, всички тези предположения са неоснователни! — възрази Джейн.

— Точно това повтарям и аз непрекъснато, мила. Познавам ви твърде добре, за да повярвам в тази басня. Но фактите сами по себе си са красноречиви и мъчно могат да се опровергаят: пестели сте всеки месец огромни суми и никога не сте били щедра към околните си.

— Що за мисъл, Ванити! Какви измислици! Уверявам ви, аз имам най-голямо желание да задоволя прищевките на приятелките ни… — промълви Джейн напълно объркана.

Колебанието, смущението на Джейн не убегнаха от лисичите очи на събеседницата й. Тя дойде бързо до ново заключение и реши да провери веднага.

— Да не би да искате да кажете, мила — запита тя невинно, — че не разполагате със свой бюджет? Невъзможно е Кит да не ви дава пари всеки месец?

Това обаче беше възможно… и измъчваше Джейн, но тя не искаше да издаде тайната си. Младата жена не знаеше какво да отговори и беше готова да се разплаче.

Ванити побърза да се възползува от смущението й и прибави:

— При това, Джейн, Кит не е минавал никога за скъперник: напротив, винаги се е ползувал с име на щедър, дори разточителен човек.

— Кит не е скъперник — се провикна Джейн разпалено.

— И аз съм на същото мнение — съгласи се Ванити помирително. — Започвам да отгатвам действителната причина: приятно му е да си казва, че милата му женичка зависи за всичко от него. Тази слабост е присъща на много мъже. Така те имат чувството, че жена им има нужда от тях като от въздуха! Каквото и да мислят днешните млади хора, жената, която приема да играе ролята на бръшляна, прикрепен към съпружеското дърво, сигурно ще успее. Вие сте един добър пример за това… Кит ви обича много!

Джейн не беше вече толкова сигурна в това. Тя се измъчваше от мисълта, че макар и неволно бе открила истината на госпожа Арджънс. Съжаляваше за това, толкова повече, че винаги се бе възмущавала от циничната откровеност, с която новите й приятелки споделяха помежду си подробности от съпружеския си живот. Когато ги слушаше, Джейн бе взела решение да не открива интимния си живот на никого… А сега си даваше сметка, че неволно бе дала храна за любопитството на госпожа Арджънс! Не само, че Ванити бе осведомена сега за спречкването й с Кит, но тя знаеше дори, че се касаеше за пари.

Ванити реши, че засега можеше да се задоволи с резултатите на детективските си издирвания. Тя си придаде много безразличен вид и каза:

— Е, добре, да отидем в „Мадрид“. Във всеки случай никой не би могъл да критикува кухнята на този ресторант.

Джейн знаеше, че нямаше друг избор и се съгласи. Въпреки това тя се почувствува страшно унизена: щеше да бъде принудена да седне на масата с гостите си, които я считаха за скъперница, която се старае да икономисва пари. Освен ако не проявят повече прозорливост и не стигнат до заключението, че Кит е скъперник.

Кити Вой и госпожа Бронсън принадлежаха към категорията на жените с голям светски опит. Без съмнение, те бяха открили причината за неизменната привързаност на Джейн към „Мадрид“! Във всеки случай Ванити нямаше да пропусне да им предаде своите заключения.

Когато пристигнаха в „Мадрид“, Джейн сложи подписа си под най-скъпото меню, за да покаже, че „предпочитанието“ на Кит не се дължеше на скъперничество. Все пак тя се чувствуваше притеснена и имаше впечатлението, че госпожа Вой я наблюдаваше крадешком.

Неколкократно в разговора бяха вмъкнати намеци, които можеха да се приложат към живота на присъствуващите.

Когато свършиха обяда, четирите жени се качиха в колата на Брент и се отправиха към театъра. Посред пътя Кити Вой си припомни нещо и каза:

— Ако нямате нищо против, Джейн, бих искала да спра за миг пред моята банка.

— О, разбира се! Дайте адреса на шофьора — отвърна Джейн, като й подаде телефонната тръба.

За нейна изненада госпожа Вой даде името и адреса на една модна къща.

— Банка — възкликна Джейн.

Трите гостенки избухнаха във весел смях и си размениха многозначителни погледи. Джейн не можеше да разбере тази им веселост и се въздържа да вземе участие.

— Вземете Джейн със себе си… Тя ще види неща, които не познава… — каза внезапно Ванити, когато колата спря зад ъгъла на една малка уличка, извеждаща към Бон Стрийт.

На Джейн не й оставаше друго, освен да последва госпожа Вой. Те влязоха заедно в една тясна стая.

Посрещна ги висока жена със силно гримирано лице, облечена в дълга черна рокля. Кити Вой й се усмихна любезно и каза:

— Ето ме отново в затруднение, madame… Знаете ли някакво лекарство?

„Madame“ се усмихна с всичките си зъби.

— Е, добре! Точно сега имам прекрасни модели, които може да ви заинтересуват. Елате с мене… — каза тя и се оттегли настрана, за да могат двете дами да минат в съседния салон. Няколко минути след това госпожа Вой спря избора си на пет вечерни тоалета.

— Изпратете ги вкъщи. Двеста? — прибави тя, като повдигна вежди.

„Madame“ кимна утвърдително с глава, излезе и се върна с една връзка банкноти в ръка, които предаде на госпожа Вой… Последната ги прибра спокойно в чантата си.

— Небето да ви отрупа с благодат, стара лисица — подхвърли тя със смях.

Тази бърза сделка порази Джейн. Но госпожа Вой не й даде време да размишлява и я повлече живо навън. Когато се настаниха в колата, Ванити попита:

— Задоволителна ли бе сделката?

— Напълно — отвърна госпожа Вой.

— Съпрузите са полезни по някой път — подметна госпожа Бронсън с насмешка. — Що се отнася до мене, не мога да се оплача особено. Лесли се приближава до идеалния съпруг.

Джейн гледаше учудено ту едната, ту другата, ту третата от приятелките си. Госпожа Вой обясни:

— Хенри не иска да се откаже от старата си тактика. Убеден е, че като заплаща всичките ми сметки, няма да имам нужда от пари!

При тези думи, които й напомняха за нейното собствено положение, сърцето на Джейн започна да бие лудо. Госпожа Вой продължи:

— Прави си илюзии, че по този начин никога не ще изпадна в изкушение да извърша някаква лудост!

Продължавайки да се смее гласно, тя отвори натъпканата си с банкноти чанта и я показа на приятелките си.

— Мъжете имат своите малки слабости! — намеси се госпожа Бронсън.

— Понякога те са много неприятни — поправи я госпожа Вой. — Защо Хенри не ми отпусне доброволно една месечна сума, а ме принуждава да прибягвам към тези фокуси? С удоволствие ще престана да си моря ума, за да търся начини да си набавям пари за дребни разходи. Но нямам избор.

Джейн се опита плахо да протестира, като си даваше сметка, че уроците на госпожа Вой бяха насочени било нарочно, било случайно и срещу нейния съпруг.

— Нима е необходимо да се прибягва до такива средства? Когато една жена обича съпруга си, тя трябва да се съобразява с желанията му и да ги изпълнява… В края на краищата, в повечето случаи парите идват от кесията на съпруга. Може би от тяхна страна това е едно доказателство за любовта им…

— Хубаво доказателство за любов! — отсече Кити. — Кажете по-скоро една непоносима тирания.

— Джейн има право — забеляза Ванити. — Да се иска от една жена да зависи от съпруга си и за най-малките подробности, говори наистина за много нежна любов!

— О, не, основната им мисъл е следната: „Ще ви покажа кой е господарят. Аз съм единственият източник на всички блага и без моето разрешение вие няма да можете нито да ядете, нито да пиете, нито да се облечете!“. Всички жени не са склонни да останат жертва през целия си живот.

— Вие сте неблагодарна, Кити — прекъсна я госпожа Бронсън. — Вашият Хенри ви обожава.

— Моят Хенри гледа на мене като на собственост, която му прави чест — поправи я госпожа Вой. — Той харчи големи суми за мене от егоизъм и суета. Той е запазил манталитета си и може би сте забелязали един акцент, който не напомня по нищо оксфордския!

Джейн не можеше да разбере, как госпожа Вой, която се ползуваше свободно от огромното състояние на съпруга си, можеше да се подиграва със скромния му произход. Тя се въздържа да отговори, но госпожа Вой не се притесни да продължи:

— Ако Хенри ми даваше една сума от двеста лири за дребните ми разходи, в края на годината той би направил една значителна икономия. Но той е толкова богат, че не го интересува дали ще похарчи повече или по-малко: за него е важно да не позволи нито едно пени от неговите да мине през ръцете ми!

— Често срещам жени, които се оплакват от същото. Очевидно тази система е много разпространена между мъжете?! А що се отнася до вас, Кити, робството не изглежда да тегне толкова страшно върху раменете ви — забеляза госпожа Бронсън.

— Какво да се прави, жената е принудена да се защищава както може срещу брачната тирания. Какво щях да правя, ако нямах винаги в чантата си някоя банкнота от петдесет лири? Представям си как ще бъда принудена да посещавам само магазините, които са вписани в листа на моя господар, ресторантите, които са по вкуса му и фризьора, който той избере!

Докато говореше, тя отвори отново чантата си и започна да си играе с банкнотите. След това посочи с пръст към Джейн, която я слушаше с изражение на неодобрение, затвори чантата си и прибави следната забележка:

— Е, твърде много приказвах и може да скандализирам нашата „наивка“, като й откривам начините, по които човек може да се сдобие с пари, когато му липсват!

— Обзалагам се, Кити, че Джейн не е разбрала нищо от вашата банкова операция! — забеляза госпожа Бронсън.

— Съвсем нищо! — побърза да заяви Джейн, като се възползува от случая да изтъкне липсата си на опит по отношение на финансовите въпроси.

— В такъв случай, позволете ми, скъпо дете, да ви обясня механизма на тази операция: можете да се възползувате в бъдеще.

— Мисля, че бих предпочела да не бъда посветена в тази тайна — поправи я Джейн.

— Няма да ви навредя, като увелича хоризонтите ви и после, вие няма да бъдете принудена да приложите методите ми.

Джейн не отговори и мълчаливото й съгласие бе достатъчно за госпожа Вой.

— Ето: общата цена на петте рокли, които избрах, възлиза на триста лири приблизително… Като правя поръчката си, давам на шивачката да разбере, че имам нужда от двеста лири… „Madame“ ми ги предава с готовност. Сметката, която попада в ръцете на Хенри, има следния вид: пет вечерни тоалета със следните цени: 130 лири, 110 лири, 110 лири, 100 лири и 100 лири, всичко 550 лири. Той е доволен, като си мисли, че жена му е изтънчено елегантна и плаща, без да каже нито дума. Резултат: суетата на съпруга ми е задоволена. „Madame“ е доволна, че ме има за клиентка. Аз имам джобните пари, от които се нуждая! Какво повече може да се желае?… Но шшшт!… Между нас казано, нали?

Изражението на Джейн показваше ясно мнението й за тази грозна игра. Тя изгледа последователно трите наведени към нея лица на „приятелките“ си и те й се видяха внезапно такива, каквито бяха в действителност: лишени от принципи и всякаква морална стойност. Как можеше една почтена жена да се реши да залъгва така доверчивия си съпруг?

Тя презря тези жени и беше готова да спре колата, да се прибере незабавно вкъщи и да се приюти в обятията на Кит.

Младата жена успя все пак да се овладее и да придружи гостите си до театъра от учтивост. Веднага след представлението тя се извини, като каза, че имала неотложна среща, натовари шофьора си да заведе трите дами по домовете и взе едно такси, за да се прибере вкъщи.

Когато пристигна пред вратата, тя видя, че нямаше достатъчно пари и бе принудена да накара прислужника си да уреди сметката.

Това я раздразни толкова, че почти промени настроението й. Младата жена не можа да не си помисли: „Наистина е много неприятно да нямаш няколко монети в джоба си!“ Джейн се спря пред масата в хола и провери пощата. Имаше едно писмо от баща й, тя го взе и се прибра в стаята си, за да го прочете. Личните й грижи изчезнаха незабавно и бяха заместени от грижите, които й създаваше баща й. След като се бяха прибрали в Лондон, тя бе ходила два пъти в Силвърхук, но доктор Том отсъствуваше. С най-плачевния си глас госпожа Андерсън й съобщи, че напоследък той се съсипвал от работа. Джейн побърза да скъса плика и да прочете писмото.

„Скъпо дете,

Реших да си дам една кратка почивка. Намерих си заместник, за да мога да отсъствувам няколко дни.

Искам да те видя непременно. Ела утре. Бог да се смили над нас!

Татко.“

Необичайната краткост в съдържанието на писмото учудиха и изплашиха младата жена.