Конкордия Мерел
В плен на любовта (5)

Глава V

Невероятните събития, които последваха, се развиха с такава зашеметяваща бързина, че Джейн нямаше време да се съвземе от първата си изненада. Когато по-късно си припомняше случилото се, тя си даде сметка, че бе присъствувала на тази сцена в едно състояние почти на безсъзнание.

От самото начало Едуард й заприлича на дявол, изскачащ от кутия с пружина: той скочи от мястото си, съпротивлявайки се, но Брент го застави грубо да седне отново на леглото. Той поднови на три пъти опита си, но все със същия резултат. На четвъртия път гневът му се разрази в бесни викове:

— Какво значи този ви начин на действие? Как се осмелявате да ме докосвате? Напуснете веднага моторницата! С какво право сте се вмъкнали тук?

Последната забележка беше твърде неуместна и Брент не закъсня да му отвърне, че и той самият се бе промъкнал на моторницата без разрешение от собственика.

— Най-после кажете какво целите? — изрева Едуард.

— Слушайте, недоносче — отвърна Брент, въпреки че противникът му беше едър почти колкото него, — аз трябва да искам обяснения от вас… Значи, вие се готвехте да избягате и да отвлечете това момиче? Според мене тази роля не ви подхожда и затова дойдох тук, за да сложа край на представлението… Ясно ли е?

— О, това става вече непоносимо — изрева Едуард. В същия миг той се хвърли към Брент със стиснати юмруци… Последният замахна с ръка и го отхвърли върху леглото, сякаш беше някакво малко, досадно котенце. Освен, че го превъзхождаше с физическата си сила, Брент имаше надмощие над Джил, защото бе запазил цялото си хладнокръвие, докато Едуард беше обхванат не само от луда ярост, но и от истински ужас, поради това, че миналото му можеше да бъде разкрито. Като се възползува от временното унижение на противника си, Брент натрупа върху него възглавниците и завивките, под които се бе скрил, хвана за ръката Джейн, която стоеше като закована в ъгъла, повлече я навън и подхвърли на жертвата си с подигравателен глас:

— Навярно си въобразявате, че сте все още в Бирма?

Когато излезе на палубата, Джейн се намери изведнъж заобиколена от гъста мъгла, която скриваше дори светлините на близкия бряг.

Брент привлече малката лодка до яхтата и скочи в нея. След това повдигна Джейн — сякаш тя беше чувал с брашно — и я постави на задната седалка. Младото момиче бе изпаднало в особено състояние на безразличие. Тя се настани несъзнателно на тясната скамейка и сложи тоалетната чанта на коленете си. Морският хлад я застави скоро да се опомни и тя се вгледа с изненада в човека, който седеше срещу нея.

— Вие… Вие!… — промълви тя.

Брент я прекъсна рязко и я посъветва да стои спокойно. Наведен над водата, той се мъчеше да оправи въжетата. Когато завърза другата лодка за тяхната, Джейн отгатна намерението му… Тяхната лодка бързо, се отдалечаваше от яхтата.

— Нима ще го изоставите — възкликна тя.

В същия миг един неясен силует се изправи като тъмно петно на палубата на яхтата… С ръкомахания и викове Едуард подканваше Брент да се върне веднага, но той продължаваше да гребе невъзмутимо, без да обръща внимание на заплахите му.

Джейн протегна ръка, за да спре ръката на Брент и извика:

— Не бива да го оставяте там!

— Късно е вече — отвърна отсечено младият мъж.

— Но той няма да може да се оправи с яхтата!

— Той възнамеряваше да избяга с вас към близкото пристанище… Защо да не бъде в състояние да направи същото във ваше отсъствие?

— Да, наистина… — измърмори тя, примирена. — Все пак това е една лоша постъпка — прибави тя, докато отчаяните викове на Едуард заглъхваха.

— Не е толкова лоша, колкото да се оставиш да бъдеш отвлечена от един млад мъж!

— Според мене това не е престъпление!

— Да се оставиш да бъдеш отвлечен, може да се извини при известни обстоятелства. Но без съмнение вие щяхте да се омъжите за тази жалка личност!

— Разбира се, аз тръгвах да се омъжа — се провикна Джейн възмутена само при мисълта за противоположното предположение.

— Е, добре, в такъв случай благодарете на небето, че попречих на проекта ви.

— Как можахте да го узнаете.

— Вашият „съвършен“ годеник ме заинтересува достатъчно, за да пожелая да го разуча основно! Чух го, когато ви развиваше плана си.

— О, къде бяхте вие?

— Бях скрит в храстите, сред които е поставена скамейката, на която седяхте.

— Значи сте чули всичко… Видели сте всичко! — промълви тя с неизказано смущение.

— Абсолютно всичко! Много забавно беше — уверявам ви! Предвиждах, че няма да се отегчавам на приема ви, но не очаквах такова празненство!

Джейн се чувствуваше така притеснена, че не намираше какво да каже. Изведнъж тя си спомни за настоящето, подскочи от мястото си й извика:

— Но какво ще стане с него?

— Ще подкара яхтата и ще отиде до най-близкото пристанище… Той ще стигне до брега преди нас.

— Наистина, не е изключено да успее да излезе на брега — призна тя.

— Не само че не е изключено, а е положително.

— Значи, не го грози никаква опасност?

— Никаква.

Това уверение изглежда сложи край на безпокойството на Джейн по отношение на Едуард. Когато се успокои от тази страна, тя изпита едно необикновено чувство на сигурност и на облекчение, чиято причина не можеше да си обясни.

Тя започна да се смее нервно.

— Какво ви прихвана? Каква е причината за този изблик на веселие?

— Няма особена причина — промълви тя, като продължи да се смее. — Така доволна съм, че не избягах… Така доволна съм, че се намирам тук!

— За пръв път откакто сме се запознали, ви слушам да не се изразявате противно на здравия разум!

— Не сте ли доволен и вие, че не ме отвлякоха? — подхвана тя със същия тон.

— Доволен! Какво ме засяга това?

Този отговор усмири незабавно чудното вълнение на Джейн и й подейства като студен душ.

— Значи вие не се интересувате ни най-малко от моята съдба?

— Какво ме засяга вашата съдба?

Въпреки несигурното положение, в което се намираше все още, Джейн намери достатъчно самообладание, за да реши да застави Брент да признае истинската причина за намесата си в последната минута.

Като го погледна право в очите, тя запита:

— В такъв случай, защо ми препречихте пътя, който ме водеше към олтара заедно с Едуард?

— Само защото ми прави удоволствие да объркам плановете на този „съвършен“ млад човек — отвърна той подигравателно.

Джейн бе доволна от мъглата, която скриваше червенината по страните й и печалното изражение на очите й… Тя реши да не проговори вече на събеседника си. Внезапно забеляза, че Брент бе престанал да гребе. Въпреки това лодката продължаваше да се носи бързо напред.

— Не мога да си обясня какво става — каза Брент неочаквано. — Повлечени сме или от прилива, или от някакво течение?

В същия миг ладията се полуобърна рязко, а след това започна да се върти все по-бързо и по-бързо… Брент пое греблата и се опита да гребе. Джейн не можеше да различи лицето на младия мъж, но чуваше ускореното му дишане… Брент успя най-после да овладее лодката, която продължи отново да се движи в права линия.

— Трябва да сме попаднали и да сме повлечени от течението Принг — извика Джейн. — Неговата сила е страшна.

— Къде извежда то?

— В открито море!

— Дали по пътя му има някакво препятствие? — запита Брент с неузнаваем глас.

— То заобикаля остров Принг…

— В коя посока е островът?

— Дайте наляво!

Джейн говореше сега със съвсем друг тон: близката опасност я караше да си служи с резки и откъслечни изрази.

— Добро момиченце! Можете ли да ми посочите приблизително на какво разстояние се намираме от острова?

— Не зная точно… Поддържайте лодката в същата посока.

— Добре… Другата лодка, която е зад нас, се блъска непрекъснато в нашата и спъва усилията ми. Ужасно е!

— Вината е ваша! Ако не бяхте толкова лош да вземете и втората лодка, нямаше да се борите сега и с това усложнение.

— Отложете упреците си за по-късно! Съсредоточете вниманието си изключително върху настоящия проблем… Протегнете ръце и в случай, че напипате някое дърво, заловете се за първия клон, който ви попадне.

Джейн последва съвета му, но нито вляво, нито вдясно можа да напипа дърво.

— Проклета мъгла — процеди Брент през зъби.

В същия миг лодката се удари в каменист бряг… С едно рязко разклащане носът й се вдигна и после се спусна с оглушителен шум. Брент се изправи и по една щастлива случайност ръцете му срещнаха стъблото на една върба, за която се улови с все сила. Задната лодка се блъсна страшно в първата и едва не я обърна.

Брент, който бе скочил вече на земята, успя да я изтегли към себе си.

— Потънах в кал до колене — се провикна той.

— О — отвърна Джейн разтревожена, — излезте веднага оттам, иначе ще затънете скоро до шия! Нямате представа колко са опасни тези места!

— Хайде, хайде, не започвайте с надгробното ми слово! По силата на удара разбрах, че сме излезли на камениста почва… Успокойте се, намерих вече твърда земя… В замяна на това острите камъни ще съсипят новите ми обувки! О, за последен път се намесвам да изтръгвам красавици от ръцете на похитителя им! Да запазиш равновесие върху тази камениста пътека е толкова трудно, колкото да танцуваш по движещ се паркет!

Докато мърмореше, Брент завързваше лодката за стъблото на върбата.

— Бързо, извадете ме оттук! Лодката се пълни с вода — извика внезапно Джейн, като почувствува водата да мокри краката й.

Тя протегна ръце към Брент, който я повдигна и я привлече към себе си, но поради усилието се подхлъзна по мокрия камък и двамата се стовариха тежко на земята. Тоалетната чанта на Джейн отхвръкна настрана и цялото й съдържание се разпиля по всички посоки: гребени, четки, гъби, нощници…

Зашеметени от удара, те останаха известно време запъхтени, плътно притиснати един към друг.

Брент се опита да се освободи пръв и каза с мъка:

— По-полека, Джейн! Не ме задушавайте напълно!

Младото момиче, което се бе вкопчило несъзнателно в него, се отстрани бързо. Брент продължи:

— Според думите ви заключавам, че сме излезли на остров Принг. Откъде носи това смешно име?

— Семейство Принг притежава единствената къща на острова и затова му е дало името си.

— Отлично! Значи ние не сме попаднали на пуст остров! Можем ли да влезем във връзка с обитателите му?

— Това не е лесно! Островът е пресечен от тесни заливчета, които трябва да се заобиколят, за да се стигне до къщата. Впрочем, ние ще постъпим много по-разумно, ако се постараем да не ни забележат: Прюдънс Принг е надарена с опасен език! Тя няма да пропусне да ни отрупа с въпроси и не ще закъснее да подозре истината, която ще разпространи украсена из цялата околност!

— Всяко младо момиче трябва да обмисли тежките последствия, на които се излага, преди да се съгласи да бъде отвлечено — забеляза той строго.

— Следващият път няма да пропусна да го направя, Брент — подхвърли Джейн.

— Да не би да възнамерявате да придобиете навик да ви отвличат?

— Не говорете така. Знаете много добре какво исках да кажа.

— Добре! Не ни остава нищо друго, освен да почакаме първите проблясъци на деня, за да се върнем с втората лодка.

Брент стана и се отправи предпазливо към брега. Той се залови за върбата, блъсна настрана полупотъналата лодка и потърси пипнешком въжето, с което бе прикачена втората… Усилията му останаха напразни.

— Другата лодка е изчезнала — заключи той гласно.

— Не можахте ли да я завържете по-здраво?

— Чудесен и навременен съвет!

— Насмешката ви е неуместна. Ако се бях намесила аз, лодката нямаше да бъде отвлечена!

— Тогава, защо не предложихте да извършите тази работа, за която имате претенции, че сте специалистка?

Разпрата се разпали малко по малко, подхранвана от изопнатите им от непредвидените събития нерви. Като не можеше да намери повече убедителни доводи, Джейн се провикна:

— Забранявам ви веднъж завинаги да ми говорите с такъв тон! И също да ме наричате Джейн… А най-вече да си присвоявате волността да ме целувате… Разбрахте ли?

В раздразнението си тя се нагълта с мъгла и едва не се задави… Брент се разсмя чистосърдечно и като по чудо бурята, която бе изникнала между тях, утихна. Брент се наведе към нея и прошепна на ухото й:

— Да се споразумеем. Ще ви говоря с такъв тон, какъвто искам… Ще ви наричам Джейн и ще ви целувам, ако намеря за добре…

В същия миг той направи едно неуловимо движение, което приближи разделените им само от тясна ивица мъгла, лица… За нейно най-голямо неудоволствие Джейн се изви несъзнателно по същия начин и устните им се докоснаха.

— Виждате — подхвърли той, като отметна глава назад, — имах право като казах: всеки път, когато пожелая!

Джейн беше още по-смутена, понеже не беше в състояние да отрече пред съвестта си правотата на заключенията на Брент. След тази сцена тя реши за втори път да не му говори повече. Но не след дълго мълчанието започна да й се струва непоносимо. Като реши, че е намерила благовиден начин да подхване отново разговора, тя каза:

— От това място, където попаднахме, можем да стигнем пеша до пътя за Силвърхук. Морето покрива тесния провлак, който свърза острова със сушата, само по време на прилива.

Брент се задоволи да посрещне тази новина само с едно глухо възклицание.

Той разучи околността, като пристъпваше предпазливо и в края на краищата откри едно място, покрито с рядка тревица, което беше много по-удобно в сравнение с каменистата и кална почва, на която се бяха настанили. Подпомогната от Брент, Джейн се пренесе и седна на земята, като уви палтото си около краката. Краищата на роклята й бяха мокри и я караха да трепери от студ. След като събра с намръщено изражение разпръснатите по земята предмети и дрехи и ги натъпка безразборно в тоалетната чанта, Брент се върна и седна до младото момиче.

— Вие сте се запасили с цял чеиз за бягството си — забеляза той заядливо.

— Все пак не съм се подготвила за експедиция като тази — отвърна Джейн.

— Студено ли ви е?

— Да.

— Приближете се към мене тогава.

— Не!

— Джобният ви термометър ще продължава да спада: ваша работа!

Наистина на Джейн й ставаше все по-студено и по-студено, но тя бе решила да не го признае. Внезапно вниманието на Брент бе привлечено от лек шум, чийто произход не можеше да си обясни. Той се наведе рязко към спътницата си и откри, че зъбите й тракаха. Без да каже нито дума, той я прегърна през кръста и я привлече към себе си.

Не много убедително, но все пак неколкократно тя се опита да се освободи.

— Престанете с тази глупава игра, Джейн — смъмри я той. — Рискувате да получите сериозно, дори смъртоносно заболяване.

Докато говореше, Брент повдигна края на дебелото палто на Джейн и го отметна към гърба й: след това я притисна още по-плътно към себе си, за да влее малко от своята топлина в тялото на младото момиче.

— Не! Не… — промълви тя, като се опита да го отблъсне. — Предпочитам да изстина и да се изложа на смъртна опасност! Пуснете ме!

Протестите й останаха безрезултатни и в края на краищата, съзнавайки безпомощността си, Джейн престана да се бори.

— Чувствувам се изморена… много изморена — промълви тя, като сведе глава.

С едно властно движение Брент облегна главата й върху рамото си и каза:

— Най-после детето се вразуми!… Една малка дрямка ще ви подкрепи.

Брент изрече тези думи с глас, в който се долавяше благосклонна закачливост и това допринесе да се изпълни със смущение сърцето на Джейн. Тя не можа да удържи сълзите си.

— И таз хубава — се провикна той. — Какво ви прихваща? Защо плачете?

— Понеже… аз… — започна тя.

Джейн спря, объркана от чудноватото откритие, засягащо естеството на внезапното й вълнение: тя плачеше от радост.

В един миг пред очите й изникна истинската причина за това й вълнение. Тя беше щастлива, понеже обичаше Брент! Сълзите й засъхнаха незабавно. Щом като обичаше Брент, то в такъв случай не обичаше Едуард! В това отношение не можеше да има никакво съмнение: не само, че не обичаше Едуард, но никога не го бе обичала! За първи път в живота си тя изпитваше трепетите на любовта! Как бе могла да се заблуждава до такава степен за естеството на чувството си към Едуард?

Едуард? За нея той представляваше едно ласкателно завоевание, един блестящ светски успех? Всъщност, това не беше нищо. Тя бе поласкана, че бе пробудила такива бурни чувства у един изискан млад мъж, който слагаше в краката й огромното си богатство.

В замяна на всичко това тя не бе изпитала никога и най-малка любов към него. Впрочем до тази нощ тя не знаеше в какво се състоеше любовта. Сега, притисната до гърдите на Брент, въпреки студа, влагата и мъглата, това й беше напълно ясно… Да, въпреки всичко, тя имаше чувството, че вкусва от прелестите на рая!

Нито грубите обноски, нито резкият език на събеседника й бяха в състояние да смутят щастието й.

— Стоплихте ли се? — запита Брент неочаквано.

— Да — отвърна тя едва доловимо.

Посред размишленията си върху любовната психология Джейн заспа неусетно. Когато се събуди, тя остана безкрайно изненадана, че наоколо й беше светло… След като се опомни къде се намира, тя забеляза, че главата й почиваше върху рамото на Брент, а здравата му десница я бе обгърнала през кръста… Тя се изправи живо и едва не катурна Брент!

— Каква муха ви ухапа? — попита той, като се опита да запази равновесие.

Джейн сякаш не обърна внимание на този въпрос: тя изглеждаше погълната от някаква мисъл, а очите й бяха приковани към къщата на семейство Принг, която се открояваше на хоризонта.

За нейно най-голямо неудоволствие тя бе забелязала разкривения силует на госпожица Прюдънс Принг, която се отдалечаваше бързо по тесния провлак. Нещастното момиче имаше чувството, че тя и Брент са били открити и наблюдавани известно време от лисичите очи на опасната госпожица Принг.

Джейн се наведе към ухото на Брент и прошепна поверително, като я посочи с пръст:

— Мисля, че тя ни е видяла!

— Тя трябва да е привикнала вече на корабокрушенци, изхвърлени от течението на този проклет остров — отвърна Брент, като прокара ръка по обраслото си лице.

— Без съмнение, но нашият случай е по-особен: аз спях с отпусната върху рамото ви глава, а вие ме бяхте прегърнали през кръста — подхвана Джейн с трагичен тон.

Брент не можа да се въздържи да не се засмее, но Джейн махна умолително с ръка и каза:

— Шшт! Моля ви се! Ясно е, че не познавате госпожица Принг!

— Какво значение има дали ни е видяла? Ние сме в състояние да дадем задоволителни обяснения?

— Никакво обяснение не ще успее да убеди госпожица Принг.

— Впрочем, убеден съм, че тя не е забелязала присъствието ни… Иначе не би се отдалечила преди края на представлението!

Госпожица Принг, хванала един съд за мляко в ръка, се отдалечаваше бързо и без да се обръща по посока към Силвърхук.

Младите хора я проследиха с очи и когато тя изчезна, побързаха да се завърнат в къщата на доктор Андерсън. Когато стигнаха в градината, те установиха, че къщата бе потънала все още в пълна тишина. Джейн отвори предпазливо задната врата и те се вмъкнаха безшумно вътре. Къщата беше все още в пълен безпорядък. За щастие на „корабокрушенците“ празненството бе завършило твърде късно и това бе продължило съня на господарите и слугите.

Двамата съучастници се изкачиха по стълбата, без да срещнат някого. Когато стигнаха в коридора на първия етаж, те се разделиха безмълвно. За да стигне до стаята си, Джейн трябваше да мине пред вратата на запазената за Джил стая… тя хвърли крадешком един поглед към нея. Чифт грижливо поставени обувки пред прага: тази склонност към реда хвърли изведнъж на Джейн лъч светлина върху природата и характера на Едуард. Очевидно никакви тревоги и събития не биха попречили на този педантично безупречен млад човек да постави, преди да си легне обущата си пред вратата, за да ги намери на другия ден грижливо почистени! Освен това тази вечер обущата му имаха още едно успокояващо значение: тяхното присъствие говореше, че Джил се бе върнал здрав и читав. Какво облекчение!

Джейн влезе безшумно в стаята си и затвори грижливо вратата.

Без да се бави тя свали изцапаната си рокля и я скри в дъното на гардероба. След това облече нощницата си, вмъкна се в леглото и се зави през глава с надежда да попречи на спомените, които я преследваха, да проникнат дотам! Напразно: Едуард, Брент, любовта продължиха да изпълват ума й… Една силна мъжка ръка, прихванала я през кръста, я притискаше упорито… И все пак тя заспа.

Силно почукване на вратата изтръгна Джейн от тежкия й сън… Тя подскочи и се изправи точно в момента, в който Агата влизаше в стаята, носейки една табла с чаша мляко и печени хлебчета. В кисело-сладката усмивка на Агата нямаше нищо окуражително… Джейн трябваше да направи истинско усилие, за да отговори любезно на поздрава й. Тя се протегна и се прозина, с надежда да измами бъдещата си зълва, че е спокойна.

Агата не й остави време да се залъгва с празни надежди.

— Нося ви закуската — каза тя със сух глас, като сложи таблата върху нощната масичка.

Тя остана до леглото, като се оглеждаше наоколо си, сякаш бе натоварена с полицейска задача и търсеше да открие компрометиращи улики. Със свито сърце Джейн си помисли: „Тя подозира нещо!“. След като свърши огледа си, Агата седна на леглото и подхвърли с внезапността на бомба:

— Джейн! Срещнах госпожица Принг, която се връщаше от Силвърхук.

Това въведение бе последвано от тягостно мълчание… Без да изпуска от очи нещастната Джейн, Агата продължи:

— Да, Джейн, срещнах се с Прюдънс Принг и тя ми разказа една невероятна, невъзможна история…

Джейн почувствува, че катастрофата наближаваше, но като събра цялата си смелост продължи да гледа Агата с най-невинно изражение, Агата разбра, че няма да принуди Джейн да говори, затова реши да открие играта си:

— Прюдънс Принг ме увери, че тази сутрин ви е видяла на плажа на острова… Вие сте спели дълбоко в обятията на един мъж! И този мъж — прибави тя след кратко мълчание — не е бил Едуард!

Агата се бе приготвила да тържествува, но упоритото мълчание на жертвата й я отчая:

— Е, няма ли да кажете нещо във ваша защита? — запита тя гневно.

— Нямам какво да кажа — отвърна Джейн спокойно. — А какво отговорихте вие на госпожица Принг?

— Не скрих изненадата си, че си позволява да изкаже едно такова тежко обвинение срещу вас, годеницата на Едуард!

— Все пак, ако съдя по държанието ви, вие сте повярвали?

— Не можех да не се съглася с очевидното — отвърна Агата. — Госпожица Принг ми даде много подробни сведения.

— В такъв случай тя трябва да е определила самоличността на мъжа, който ме е придружавал и сигурно ви е съобщила името му — подхвърли Джейн небрежно, като отхапваше от печените хлебчета.

— Не, тя не го е познала — призна Агата. — Очевидно се касае за външен човек… Но точно фактът, че госпожица Принг не познава този мъж, помогна на мене да открия кой е.

Джейн едва не се задави, като глътна един по-голям залък от хляба. Когато се съвзе, тя запита:

— И кой е този тайнствен мъж?

Агата се наведе към нея и заяви:

— Кристоф Брент! От всичките ви гости той е единственият, когото госпожица Принг не познава!

— Знаменит извод — забеляза Джейн с насмешка. — Какво нещастие, Агата, че не се числите към полицията!

— Най-добре ще се смее този, който се смее последен. Бъдете сигурна, че тази работа няма да остане така. Навярно Брент беше този, с който ви изненадах да се целувате!

— Сигурна съм, че ще си губя времето, ако се опитвам да променя мнението ви: поради тази причина, въздържам се да споря с вас.

— Наистина, това е по-благоразумно! Ако бяхте в състояние да го направите, отдавна щяхте да ми дадете опровержение! Впрочем, смятам, че едва ли си правите илюзии за моралната стойност на Брент?

Злобата се насочваше сега в съвсем друга област.

Внезапно Джейн си припомни изражението в очите на Агата в момента, в който влезе в столовата под ръка с Брент: неприятното й лице сияеше под влиянието на някакъв вътрешен пламък. Очевидно, Агата не бе останала безчувствена пред налагащия се чар на Брент, който от своя страна бе окуражил този флирт… Джейн беше убедена впрочем, че държанието на Брент бе продиктувано от желанието да я дразни. Всичко ставаше ясно: възмущението на Агата не идваше само от факта, че годеницата на скъпия Едуард бе изложена, но и от това, че Брент бе съучастник в тази измяна. Това предположение даде нова увереност за удар.

Агата побърза да й отговори:

— Не зная за Брент нищо друго, освен слуховете, които се носят из обществото — каза тя, като пламна до бялото на очите си. — За него се твърди, че ухажвал всяка девойка, с която се запознавал. Бих могла да прибавя и това, което видях със собствените си очи… От друга страна, бих могла да опиша средствата, към които прибягвате, за да привличате мъжете!

След тези думи Агата стана и започна да се разхожда из стаята, като тършуваше из всички ъгли.

— Вашето надменно държание — подхвана тя раздразнено — е съвсем неуместно. Вие не сте в състояние дори да опровергаете точните сведения на госпожица Принг.

Джейн не се смути и възрази:

— Смятам, Агата, че не съм длъжна да ви давам сметка. Разберете веднъж завинаги, че моето държание не ви засяга с нищо. Занимавайте се със собствените си работи!

— Вие ставате все по-надменна и по-надменна! Но да почакаме края. Аз не ще ви изпусна така лесно!

Най-после Агата се реши да се оттегли. Джейн се изтегна отново в леглото си, за да обмисли начина, с който да отблъсне нападението, което се подготвяше. Преди всичко тя се намираше пред едно противоречие, след това малко по малко две неща се изясниха: първо тя разбра, че вече не можеше да става въпрос да се омъжи за Едуард Джил, дори ако той би бил все още склонен; и второ, налагаше се да предупреди колкото е възможно по-скоро Брент за скандала, който бе надвиснал над главите им. Това последно решение я накара да стане от леглото си и да завърши бързо тоалета си. Когато се облече, тя слезе предпазливо по стълбата, без да вдига шум, понеже се страхуваше да не срещне някой, преди да стигне до изходната врата. Какво щеше да стане, ако Едуард изникнеше на пътя й? Но точно когато стигна до последното стъпало, Джил излезе от столовата. Той се спря в хола, където бяха поставени куфарите и палтото му. Сърцето на Джейн заби лудо й тя се приготви да се изкачи бързо по стълбата. В този миг Джил вдигна очи и я забеляза… Лицето му стана мъртвешки бледо и с един сподавен вик той изрече името й.

— Забавих заминаването си, за да мога да ви говоря… Агата ми разправи всичко… — промълви той, като се отправи бързо към младото момиче.

Обзета от необяснима уплаха, Джейн изкачи заднешком три-четири стъпала и от това импровизирано прикритие можа да намери смелост да заяви на Джил, че не може да се омъжи за него! Той залитна като поразен от гръм. Той си бе представял най-различни разрешения на трагичното положение: въпреки заплахите на Агата, той беше готов да изслуша признанията на годеницата си и дори да й прости, но никога не бе помислял, че развалянето на годежа ще бъде предизвикано от Джейн. Джил не можеше да повярва на ушите си. Той се приближи до нея умолително и се опита да я склони да промени решението си… Изражението на измененото му от вълнение лице смути Джейн, но тя остана непоколебима. Със сълзи на очи младото момиче свали пръстена си и му го подаде, като каза с леко треперещ глас:

— Решението ми е непоколебимо, Едуард, скъпи Едуард! Аз не ви обичам… Не биваше да приема този годежен пръстен! Какъв смисъл да настоявате?

Този път Джил разбра, че беше излишно да настоява. Той отстъпи назад, разгневен, вбесен.

— Всичко това е дело на Брент — се провикна той глухо. — Ще намеря начин да му отмъстя един ден! Да! Мъката, която ми причинява сега, не ще мине безнаказано!

Яростта му заглуши последните думи. Той се отдалечи тичешком, нахлупи шапката си, грабна палтото и куфара си и напусна къщата, без да се извърне.

Джейн остана на стълбата като вкаменена. Изражението, което бе изненадала в очите на Едуард, й причини истински ужас. Значи любовта можеше да вдъхне и престъпни мисли? Какво объркано положение!? Едуард я обичаше, тя обичаше Брент, а Брент… Тя не знаеше. Въпросът оставаше открит. Девойката изтича нагоре по стълбата… Внезапно пътят й бе препречен: тя вдигна очи и се намери пред Брент, който се бе спрял на горното стъпало и бе разперил ръце, гледайки я усмихнато.

— Добър ден, Джейн, как сте?

— О, моля ви, пуснете ме да мина — промълви тя.

— Не знаете ли, че е лошо да се разминеш по стълба? Но, небеса — прибави той, като промени тона си, — вие сте пораснали през нощта! Какво е станало с момиченцето?

Джейн пламна като мак и го помоли:

— Не се подигравайте с мене!

— Нямам ни най-малко подобно намерение, Джейн! Разгневявам се, търся да се скарам с някого, но няма с кого… Какъв хубав аромат на кафе! Елате да ми налеете една чаша.

Когато слезе на стъпалото, на което се бе спряло младото момиче, той я хвана за ръката, накара я да се обърне и я поведе към хола, като тананикаше един сватбен марш. Когато стигнаха в хола, Брент се наведе към нея и каза почти жлъчно:

— О, извинете, сбърках! Тази мелодия е запазена изключително за прекрасния Едуард!

Брент заведе Джейн в столовата и затвори вратата зад себе си. Тя се спря и го погледна право в очите.

— Виждам, че се подигравате — каза тя с болка. — Вие не подозирате какво ни очаква. Няма да има причина да се смеете.

— Наистина ли — отвърна той с философско спокойствие.

Без да губи време Брент седна и започна да реже големи парчета от сложената на масата шунка. Това привидно безразличие отчая Джейн. Тя се приближи до него и му съобщи откритията на Агата. Той не пожела да вземе работата на сериозно.

— Е, добре, моя мила, какво ни интересува това? — заяви той. — Не ни ли заобикаляше мъглата? Не бяхме ли повлечени от течението? Можехме ли да избегнем да прекараме нощта на острова? Не бяхме ли принудени да се притиснем един към друг, за да се запазим от студа и влагата?

Тези негови думи предизвикаха неволно следната забележка от страна на Джейн, която в първия момент не измери значението й.

— Само за да се стоплим ли ме прегърнахте през кръста?

Брент се сепна и я погледна изпитателно.

— Какво искате да кажете, Джейн? — запита той.

— О, самата аз не зная — каза тя объркана.

Брент я хвана за раменете, принуди я да се извърне към него и след това каза със смях:

— Признавам, че ако на ваше място беше Агата Джил, щях да я оставя да се вкочани сама!

Джейн се изненада от силата на радостта, която заля цялото й същество, когато той изрече тези думи. Нима тя не му е напълно безразлична? Почти нежното изражение на тъмните, блестящи очи, които се бяха впили в нейните, потвърди тази й надежда. Тя сведе ресници, за да върне мисълта си върху катастрофата, която я грозеше.

— Да — промълви тя, — точно това исках да кажа! Агата няма да повярва никога, че сме останали прегърнати цялата нощ, само за да се запазим от студа! Впрочем, това ще бъде общото мнение.

— Очевидно, ако представите въпроса по този начин, изводът ви няма да бъде оправдан — заключи той като плъзна ръката си по ръката на Джейн, за да улови китката й. — Истина е, че по-естествено е за приятели да седят един до друг.

— Точно заради тази интимност с един мъж се упреква една девойка, която е сгодена за друг!

— Не мога да повярвам, че сте сгодена окончателно за този индивид?

— Аз си оттеглих думата и той си отиде отчаян!

— Не хленчете за него. Суетата му, а не сърцето му е засегната!

— Не хленча… Не съжалявам за нищо — отвърна тя със сдържана пламенност.

— Точно така трябва да се реагира! Ще ви направя едно признание, Джейн: струва ми се, че и вие носите едно дяволче на рамото си!

— Досега нямах основания да мисля така… Но откакто ви срещнах, не съм вече толкова сигурна.

С едно рязко движение тя изтръгна ръката си от тази на Брент, отмести стола си настрана и каза почти през сълзи:

— Имам чувството, че ни грози буря… Тя може да избухне всеки миг… Как можете да продължавате да режете невъзмутимо от шунката и да намазвате хлебчета с масло при подобни обстоятелства? Това е нечувано!

— Какво искате: гладен съм — отвърна той с тон на ученик във ваканция.

— Виждам, че е губене на време да се опитвам да ви заставя да говорите сериозно — се провикна Джейн, като се отправи към вратата…

Едва бе направила две крачки, когато Брент я сграбчи за ръката и я застави да се върне.

— Каквото и да стане, Джейн, аз ще бъда до вас — заяви той неочаквано. — Ако се наложи, аз лично ще се боря с демоните. Не се тревожете.

Изведнъж Джейн се почувствува отново залята от вълна на щастие. Като се страхуваше да не би лицето и да отрази радостта й, тя се освободи живо и избяга.

Бурята не се развихри веднага. Съобразно с обичая си, Агата изчакваше да събере нужните доказателства, преди, да действува. Когато я срещна, Джейн разбра по лицето й, че се готвеше да употреби най-силния си коз!

Сутринта мина сравнително спокойно. Доктор Том бе тръгнал да обиколи болните си още в зори, а госпожа Андерсън се събуди много късно. След като се разходи из градината, сякаш нищо необикновено не се бе случвало, Брент слезе в селото, за да се запаси с цигари. В замяна на това Джейн се чувствуваше като върху разгорени въглища.

Следобед по времето около чая се явиха първите признаци, предшествуващи бурята: през прозореца на салона Джейн зърна автомобила на баща си, който спря пред входа. Доктор Том не се спря в хола; без да губи време да свали палтото си, той влезе право в салона, затвори вратата и се облегна на нея, като спря намръщения си поглед върху дъщеря си.

— Джейн — запита той с треперещ от вълнение глас, — какво е станало? Тази сутрин, когато отивах да посетя един болен в Дарси, срещнах Едуард… Той ми съобщи, че вашият годеж…

— Това е самата истина, татко. Бях принудена да го разваля: открих, че не го обичам… Поради тази причина ми беше невъзможно…

Джейн се стараеше да сдържи сълзите си, но не можеше да прикрие мъката си.

Въпреки това докторът, който обикновено биваше така кротък и състрадателен, не изглеждаше ни най-малко затрогнат. Без да я гледа, той я прекъсна рязко:

— Значи инициативата изхожда от тебе… Не ти остава друго, освен да му пишеш, за да му се извиниш. Ще кажеш, че не си обмислила думите си! Чуваш ли?

Джейн подскочи от мястото си и погледна баща си с безкрайна изненада:

— Татко! — се провикна тя. — Не мога да оттегля думите си. Това е невъзможно! Аз не обичам Едуард.

Докторът се приближи до дъщеря си и подхвана с глух глас:

— В името на любовта ти към родителите ти, заклевам те, мое дете, да поправиш злото, което си извършила! Рядко съм си служил с бащиния си авторитет, но този път изисквам да се съобразиш…

Докторът почувствува, че му липсваха сили, за да продължи. Той прокара объркан ръка по челото си и се отдалечи. Джейн постави своята ръка върху рамото му, за да го задържи и каза:

— Татко, татко! Какво има? Защо придавате такова голямо значение на това скарване? Вие не може да желаете да се омъжа за човек, когото не обичам! Ако настоявате повече за това, то вие няма да бъдете вие! Не мога да си обясня държанието ви!

В същия миг вратата се отвори и Джейн отстъпи живо, за да направи път на майка си и Агата. Госпожа Андерсън подхвана незабавно бурята:

— Том, в течение ли си на новината? — се провикна тя, като разпери отчаяно ръце. — А ти, лошо същество — прибави тя, като се обърна към Джейн, — как си могла да се съгласиш да бъдеш отвлечена от този опасен човек? Това е работа на дявола! Всеки път, когато имам леко подобрение, вие подлагате нервите ми на нови изпитания и ми причинявате жестоки страдания!

Като каза тези думи, госпожа Андерсън се отпусна предпазливо на креслото си.

— Да бъде отвлечена! — повтори доктор Том несъзнателно. — Джейн отвлечена? От кого?

— Татко, ще ти… — започна Джейн.

Агата прекъсна опита й да даде обяснение, като му подаде едно късче хартия, изписано с молив.

— Ето какво намерих в стаята на Джейн — прошепна тя на ухото на доктора.

Джейн извика глухо, като позна писъмцето, което вечерта бе написала за родителите си. В залисията не бе се сетила сутринта да го скъса. Работите се усложняваха още повече: тя си припомни смътно, че бе пропуснала да спомене името на Едуард. При тези обстоятелства Агата си въобразяваше навярно, че героят на това романтично бягство е бил Брент! Как да докаже противното! Каква ужасна фаталност!

— Татко, аз бих могла лесно да ви обясня…

Но докторът я прекъсна с едно гневно движение и зачете писмото.

— Този човек е истински циклон? — промълви госпожа Андерсън. — Той няма никакво уважение дори към едно нещастно създание като мене! Бедният Едуард трябва да е напуснал къщата разярен!

Гласът на доктор Том заглуши оплакванията на жена му:

— Джейн — запита той, — с кого си напуснала дома ни?

— Не е ли съвсем ясно? — намеси се Агата. — Доктор Андерсън, мой дълг е да ви разкажа всичко. Скъпият Едуард има право да очаква от вас да разучите положението.

— Всичко е ясно! — прекъсна я госпожа Андерсън. — Джейн, аз съм поразена — прибави тя, като се извърна към дъщеря си. — Да се съгласиш да те отвлекат!

— Но, мамо… — подхвана Джейн с умолителен глас. — Уверявам ви, че инициативата не изхождаше от мене, аз се подчиних на желанието на…

В това време Агата излагаше на доктора обвиненията си срещу Джейн.

— Отгоре на всичко, докторе, госпожица Принг ги изненадала тази сутрин на острова, заспали прегърнати!

— Джейн — се провикна докторът, — ти не можеш да отречеш истината.

Джейн започна да кърши ръце от отчаяние и продължи да протестира живо.

— Вие се заблуждавате! — заяви тя почти разплакана.

Агата тържествуваше.

— В такъв случай, как ще обясните присъствието си на острова в този ранен час и интимността ви с Брент?

— Повтарям ви, че бях с Едуард! — извика Джейн напълно смутена.

Агата побърза да отвърне с насмешка на това твърдение:

— Едуард е бил с вас на острова? О, как можете да лъжете така нагло?

— Не, не на острова — поправи се Джейн. — На яхтата. Позволете ми да ви обясня…

— Отдавна щяхте да го направите, ако можехте да отречете фактите, които говорят против вас.

Отчаяна, Джейн тропна с крак и повтори със сълзи на очи:

— Избягах с Едуард, ви казвам!

Това изявление изпълни всички с изненада. Агата възкликна възмутено. На свой ред госпожа Андерсън изхленчи едва доловимо:

— Въпреки че минавам за високо интелигентна, признавам, че не разбирам нищо от тази работа. Благодарна ще съм на този, който ми я разясни!

Без да обръща внимание нито на майка си, нито на Агата, Джейн се обърна към доктора, сякаш той беше единственото лице, чието мнение я интересуваше. Тя остана като поразена, когато в очите му я изненада изражение, което показваше, че той не вярваше на думите й. Нещастното момиче се опита отново да го убеди.

— Това е самата истина, татко! Повярвай ми! — заяви тя, хълцайки като дете.

Докторът я изгледа проницателно и след това каза:

— Сега твърдиш, че си избягала с Едуард, а преди малко ми каза, че си развалила годежа, си… Не си го обичала толкова, че да се омъжиш за него!

По общо мнение думите й не бяха убедителни. Може би бяха верни, но невероятни! Тя усети, че нямаше да успее да накара околните да ги разберат.

Агата не закъсня да направи нова забележка:

— Във всеки случай, в писмото ви не става дума за Едуард — каза тя.

Госпожа Андерсън побърза да я подкрепи.

— Какъв смисъл е имало за Едуард да прибягва към такава авантюра? Всички бяхме съгласни с близката ви венчавка.

— Така е… Но Едуард настоя да го последвам още снощи… Аз отстъпих и се съгласих.

— Не продължавай да поддържаш едно невероятно твърдение — заяви доктор Том със суров глас, като погледна студено дъщеря си.

— Може би твърденията ми изглеждат противоречиви, но аз зная, че те са верни. О, повярвайте ми, татко, умолявам ви!

В същия миг вратата на салона се отвори широко… Всички се извърнаха: Брент бе застанал на прага. Той бе чул последните думи на Джейн. Очите му минаваха последователно върху присъствуващите, сякаш искаше да разбере причината за спречкването.

Когато го видя, Джейн се поколеба за миг, но отчаяна, че не можеше да убеди родителите си, изтича към него и почти се хвърли в ръцете му. На Брент не оставаше друго, освен да я притисне към себе си.

— Е, Джейн — запита той, — какво става?

— Вие ми обещахте да ме защитите… Сега е моментът да се намесите… Аз изнемогвам — промълви тя, като се притисна още по-силно към него.

— Сами можете да се уверите — изсъска Агата — в истинността на моите сведения. Джейн ги потвърждава о държанието си.

С няколко откъслечни думи Джейн осведоми Брент за положението и прибави:

— Разкажете сега на татко как стана всичко.

Брент отстрани внимателно Джейн, пристъпи напред и започна да описва подробно случилото се. Едва бе свършил и Агата се провикна:

— Фактите са верни — заяви тя с насмешка, — но вие преобръщате ролите: вие сте отвлекли Джейн, а Едуард като истински кавалер се е притекъл на помощ на годеницата си!

Брент се вгледа в Агата, сякаш искаше да я измери от главата до краката, след това се обърна към доктор Том и заяви:

— Казах ви самата истина, господине!

Докато Брент говореше, Джейн наблюдаваше внимателно баща си и й се стори, че той си налагаше някак си да не приеме разказа на Брент, чиято истинност изглеждаше очевидна. В очите на доктора тя видя едно изражение, което я озадачи: сякаш той разсъждаваше, пресмяташе и премерваше положението… Когато се реши най-после да проговори, гласът му прозвуча някак чуждо, а думите му бяха лишени от обичайната си прямота.

— Твърде късно е вече, Брент, да се опитвате да спасите името на Джейн. Злото е станало: щом като Прюдънс Принг е била свидетелка на скандала, нищо на света не ще й попречи да го разпространи из цялата околност!

Брент изгледа доктора, сякаш за да отгатне мисълта му… Изглежда, че той остана изненадан, понеже се намръщи…

— Повикайте Джил по телефона — предложи той неочаквано. — Може би ще повярвате на него?

Госпожа Андерсън подскочи от мястото си и се възпротиви с изгаснал глас:

— Какъв дързък тон, каква рязкост! Нервите ми няма да издържат.

Без да каже нито дума повече, доктор Андерсън се отправи към хола, където се намираше телефонът.

В стаята се възцари гробно мълчание. През отворената врата присъствуващите следяха със затаен дъх всяко движение на доктора; той вдигна слушалката, поиска номера на бюрото на Едуард и зачака.

— Тук е доктор Андерсън. Едуард? Вие ли сте — каза той веднага щом получи връзка. — А, вие ли сте, господин Джил — поправи се той. — Бих искал да кажа две думи на сина ви…

Докато гласът от другата страна на жицата даваше своя отговор, присъствуващите бяха впили очи в устните на доктора. Той започна да говори на свой ред и каза:

— Да, благодаря.

След това се върна в салона и заяви, като натъртваше думите си:

— Едуард е напуснал Лондон. Заминал е по работа.

— Той се изплъзва в критичния момент — избухна Брент.

Доктор Том не обърна внимание на думите му и се задоволи да каже, без да вдигне очи:

— Брент, бих искал да поприказвам с вас в кабинета си.