Станислав Лем
„Предприятие Бит“

Когато се наема слуга, в неговата заплата се включва освен заплащането на труда му също така и на почтителността, която слугата е длъжен да оказва на господаря си. Когато се наема адвокат, то освен професионалните съвети се купува и чувство за безопасност. Онзи, който купува любов, а не само я получава, би искал същевременно да има нежност и привързаност. В стойността на самолетния билет отдавна се включват усмивките, както и приятелската тактичност на хубавичките стюардеси. Хората са склонни да заплащат „private touch“ — чувството за мнима загрижена интимност и благоразположение, които представляват немалка част от опаковката, обвиваща оказваните ви услуги във всички области на живота.

Животът обаче съвсем не се състои само от контакти със слуги, адвокати, хотелски работници и служители в бюра, самолетни линии и магазини. Напротив: връзките и отношенията, които са ни най-необходими, се намират извън сферата на платените услуги. Можеш да си купиш яхта, дворец, остров, разбира се, ако имаш пари, но не е възможно да станеш собственик на желани от тебе събития, като например геройска постъпка или изискана интелектуалност, спасяване на любимото момиче от смъртна опасност, голямата печалба на конните състезания и получаването на орден. Не можеш да си купиш симпатия, естествена привързаност и преданост; за факта, че именно тъгата по такива безкористни чувства измъчва могъщите владетели и богаташи, говорят много приказки; онзи, който разполага със съответните средства и може да купи всичко или просто да го поиска, в тях захвърля своето изключително положение, за да може, преоблечен — подобно на Харун ал Рашид, маскиращ се като просяк — „да търси човека“, тъй като привилегированото положение на подобен богаташ го изолира от истинските човешки отношения с непреодолима стена.

Следователно областта, която още не е подложена на преобразуване в стока, е субстанцията на всекидневния живот, както частен, така и обществен. Поради това всеки постоянно е под угрозата на онези малки неуспехи, присмех, разочарования, враждебност, случайности и презрение, срещу което е невъзможно да се откупиш — с една дума, в сферата на личната съдба положението е съвсем нетърпимо и в най-голяма степен заслужава изменение; тези изменения са по силата само на едрата промишленост за житейски услуги. Обществото, в което може да се купи — благодарение на някоя рекламна компания — положението на президент, стадо бели слонове, нарисувани с цветчета и хормонална младост, е в състояние да поеме върху себе си съответното уреждане на положението на човека. Там, където животът на всеки се намира под грижливата опека на могъщите предприятия за услуги, изчезват разликите между самопроизволните, тайно режисираните и умишлено организирани събития. Разликата между естествеността и изкуствеността на приключенията, успехите и неудачите престава да съществува, тъй като вече е невъзможно да се различи кое е резултат на чистия и кое на предварително платения случай.

Така в общи черти може да бъде представена идеята на романа на Е. Уейнрайт „Being Inc.“, т.е. „Предприятие Бит“. Оперативен принцип на тази корпорация е действието от разстояние — нейната резиденция не трябва да бъде известна на никого; клиентите установяват контакт с „Being Inc.“ изключително по пощата или по телефона; поръчките се приемат от гигантски компютър; той осъществява изпълнението на поръчката в зависимост от състоянието на банковата сметка на клиента, т.е. от съответната стойност на заплащането. Измяна, приятелство, любов, мъст, лично щастие и чужда зла съдба могат да се получат също така и на изплащане, в съгласие с една изгодна система за кредитиране. Съдбата на децата се оформя от родителите, но в деня, когато навърши пълнолетие, всеки получава от фирмата по пощата ценоразпис, каталог на услугите и брошура-инструкция, представляваща достъпен, но умно написан мировъзренчески трактат, а не обикновена рекламна макулатура. С ярък и възвишен език в него се разказва за това, което невъзвишено може да се разкаже по следния начин.

Всички хора се стремят към щастие, но всеки прави това по свой начин. За едного щастието представлява издигане над останалите, самостоятелност, постоянна борба, риск и голяма игра. За други то е подчинение, вяра в авторитетите, липса на каквато и да е опасност, почивка и даже леност. На първия повече му се харесва собствената му агресивност; вторият обича много повече да я чувствува върху себе си. Известно е, че мнозина намират задоволство в състоянието на неспокойна тревога. Подобен тип хора стигат дотам, че когато им липсват реални тревоги, си измислят фиктивни. Изследванията доказват, че в обществото нормално активните и пасивните личности са еднакъв брой. Нещастие на старото общество, се казва в брошурата, беше това, че то не умееше да постигне хармония между наследените наклонности и житейския път на гражданите. Колко често сляпата случайност е решавала въпроса, кой ще победи и кой ще загуби, на кого ще се падне ролята на Петроний и на кого — на Прометей. Преди сляпата случайност решаваше кого очакват удоволствия и кого тъга; хората живееха ужасно, защото онзи, който обича да бие, получаваше удари, а онзи, който предвкусваше солиден побой, биваше принуден от извънредните обстоятелства сам да бие другите.

Принципите, по които действува „Being Incorporated“, не са се появили от нищо: женитбените компютри отдавна вече се ръководят от аналогични правила, свързвайки помежду им кандидатите за женитба. „Being Inc.“ гарантира на всеки клиент „организиране“ на живота му от момента на пълнолетието до самата му смърт, в съгласие с желанията, изложени от него върху бланката-поръчка на фирмата. Фирмата осъществява своята дейност, като се опира на най-новите кибернетични, социотехнически и информационни методи. При това „Being Inc.“ не изпълнява веднага пожеланията на клиентите, тъй като хората често сами не познават собствената си натура и не си дават сметка какво за тях е добро и какво лошо. Всеки нов клиент се подлага от фирмата на телепсихотехнически анализ; система от ултрабързи компютри установява индивидуалния профил и всички естествени наклонности на клиента. Едва след това фирмата утвърждава поръчката.

От съдържанието на поръчката не трябва да се срамуваш: то завинаги остава тайна на фирмата. Не трябва също така да се страхуваш, че при изпълнението на поръчката могат да бъдат нанесени щети на трети лица. Това вече е електронна грижа на фирмата. Например: мистер Смит иска да стане свиреп съдия, произнасящ смъртни присъди. В този случай той ще има работа само с подсъдими, които заслужават най-високата наказателна мярка. Мистер Джонс иска да пердаши децата си, като заедно с това им отказва всички удоволствия, но наред с всичко той трябва да е убеден, че е справедлив баща. Моля, тогава той ще има жестоки и лоши деца, чието наказание ще му отнема половината от живота.

Фирмата изпълнява всички заявки: наистина понякога се налага да чакаш ред — например ако искаш да убиеш някого със собствените си ръце, тъй като любителите на подобен вид развлечение са удивително много.

В различни щати хората, осъдени на смърт, биват убивани по различен начин: в едни ги бесят, в други ги отравят със синилна киселина, в трети за целта използуват електричество. Този, който иска да беси, ще попадне в щат, в който легално оръдие на наказанието е бесилката, и той дори няма да може да се озърне, преди да стане временно палач. Проектът, позволяващ на клиентите да убиват трети лица на полето, сред ливадите или в тишината на домашния уют, още не е узаконен, но фирмата търпеливо се движи към реализирането и на това нововъведение. Опитът на фирмата при организирането на нещастни случаи, доказан от милиони синтетични кариери, й позволява да преодолява трудностите, затрупващи пътя към осъществяването на поръчковите убийства. Така например виждайки, че вратата на килията му е отворена, осъденият бяга, а работниците на фирмата ще прекарат трасето на неговото бягство по такъв начин, че той ще попадне на клиента в условия, най-подходящи и за двамата. Да речем, че той ще се опита да намери убежище в дома на клиента по времето, когато той е зает със зареждането на ловната си пушка. Впрочем каталогът на възможностите, разработен от фирмата, е неизчерпаем. „Being Inc.“ е организация, която историята не познава. На предприятието се налага да организира огромно количество събития и вкарва в тях хиляди хора. Фирмата предупреждава, че истинските методи на нейната работа не са описани в книжката. Посочените примери са абсолютно условни! Стратегията по изпълнението на поръчката трябва да се пази в абсолютна тайна, за да не може клиентът никога да научи какво от това, което става с него, е напълно естествено и какво е резултат от операциите на компютрите на фирмата, стоящи невидимо зад гърба му. „Being Inc.“ разполага с армия от сътрудници, работещи под външността на обикновени граждани: това са шофьори, лекари, техници, домашни прислужнички, кърмачета, кучета и канарчета. Работниците са длъжни да бъдат анонимни. Работник, който макар и само един път е издал своето инкогнито, т.е. е позволил да се разбере, че е щатен сътрудник на „Being Inc.“, не само загубва мястото си, но фирмата го преследва до смъртта му и като знае неговите слабости, тя му организира живота по такъв начин, че той проклина онази минута, в която е извършил своята позорна постъпка.

Действителността, показана в романа, се различава от онова, което се рисува в рекламната брошура на „Being Inc.“. Рекламата въобще премълчава най-главното. В съгласие с противокартелните закони в САЩ е забранено да се монополизира пазарът и поради това „Being Inc.“ не е единственият „организатор“ на живота. Тя се конкурира с други фирми. Именно това обстоятелство води до явления, които до този момент не е имало в историята. По-специално, когато се сблъскват интересите на клиентите на различни фирми, изпълнението на поръчките на всеки от тях може да се окаже свързано с непредвидени обстоятелства.

Да допуснем, че мистер Смит иска да блесне пред мисис Браун, жена на негов познат, която му харесва, и избира от ценоразписа точка „3960“, т.е. спасяване на живота й при железопътна катастрофа. В съгласие с поръчката и двамата трябва да останат невредими, но мисис Браун — само благодарение геройството на Смит. При този случай фирмата трябва твърде прецизно да режисира и организира железопътната катастрофа, както и да подготви всичко по такъв начин, че посочените лица в резултат на серия от случайности да се окажат в едно купе; монтираните в стените, пода и гърбовете на седалките на железопътния вагон оптиметри, доставяйки данни на компютъра, програмиращ събитията и скрит в тоалетната, ще се погрижат катастрофата да стане точно по плана; при това така, че Смит да не може да не спаси живота на мисис Браун. Нека той прави, каквото си иска, обаче стената на вагона ще се пробие точно на това място, където стои мисис Браун, купето ще се изпълни със задушлив дим и за да се измъкне навън, Смит ще бъде принуден първоначално да изтласка през отвора жената. Точно чрез това той ще я спаси от задушаване и сигурна гибел. Подобна операция не е чак толкова трудна. Преди десетина години беше необходима армия от компютри и също такава армия от специалисти, за да може да се спусне лунната кабина на няколко десетки метра от целта; сега един компютър, контролиращ операцията чрез система от оптиметри, без каквито и да е затруднения решава поставената пред него задача.

Ако обаче например конкурентна фирма е взела поръчка от съпруга на мисис Браун, който иска Смит да се окаже страхливец и негодяй, тогава възникват непредвидени трудности. Благодарение на промишления шпионаж конкурентът научава за планираната железопътна операция и естествено решава, че най-икономично ще бъде да се включи в чуждия организационен план. В резултат на това Смит, изтласквайки през дупката мисис Браун, ще разкъса роклята й, а като допълнение ще счупи двата й крака.

Ако „Being Inc.“ чрез своето контраразузнаване надуши за този паразитен план, ще предприеме допълнителни стъпки. В преобръщащия се вагон ще започне двубой между два компютъра. Зад потенциалния спасител на жената и зад самата нея като потенциална жертва стоят два молоха на електрониката и организацията. По време на катастрофата се разгаря — за части от секундата — чудовищна битка между компютри: трудно е да си представим колко гигантски сили се намесват — от една страна, за да може Смит да изтласка мисис Браун геройски и спасително, и от друга — страхливо и позорно. В резултат на все по-нови усилия, онова, което би трябвало да стане само незначителна проява на мъжество, може да се превърне в катаклизъм. В архивите на фирмата има сведения за две такива катастрофи, станали през последните десет години. След втората катастрофа, струвала на участвуващите страни 19 милиона долара, изразходвани под формата на електрическа, парна и водна енергия в продължение на 37 секунди, бива сключено споразумение за границите, които може да достигне стойността на операциите. Една операция не трябва да поглъща повече от 10¹² джаула на клиенто-минута; от средствата за реализиране на услугите бива изключена също и атомната енергия.

На този фон се разгъва действието на романа. На новия директор на „Being Inc.“ Ед Хамър III-младши, предстои да разгледа лично поръчката на мисис Джесемин Чест, ексцентрична милионерша. Нейната необичайна заявка с извънценорасписен характер надхвърля компетентността на всички нива от администрацията на фирмата. Джесемин Чест жадува за живот, очистен от всички и всякакви организационни влияния; за изпълнението на това си желание тя е готова да заплати всякаква сума. Ед Хамър независимо от внушенията на съветниците си приема поръчката; задачата, която той поставя пред своя щаб — да се организира абсолютна липса на организация, — се оказва по-трудна от всичко, с което фирмата се е сблъсквала досега. Анализът показва, че нищо приличащо на стихийно течение на живота вече отдавна не съществува. Ликвидирането на подготовката на произволната организация разкрива — колкото и да са дълбоки пластовете — останки на други, още по-древни. Дори в лоното на „Being Inc.“ няма събития, чийто ход да не е бил предварително режисиран. Изяснява се, че три конкурентни фирми са се „организирали“ една друга до последния атом, т.е. са пробутали свои доверени хора на ключови позиции в администрацията и контролните съвети на конкурентите. Чувствувайки опасността, предизвиквана от това откритие, Хамър се обръща към директорите на конкурентните фирми с предложение да обсъдят създалата се ситуация. На тайно съвещание се изказват специалистите, имащи достъп до главните компютри. В резултат става възможно да се установи истинското състояние на нещата.

Оказва се, че в 2041 година върху цялата територия на САЩ вече никой не може да си хапне пилешко, да се влюби, да въздъхне, да пийне уиски или бира, да кимне с глава, да мигне или да се изплюе без висшето електронно планиране, което с години напред е изработило предначертаната дисхармония. Организирани са политическите партии, „организирана“ е метеорологията и дори самото появяване на бял свят на Ед Хамър III-младши също е резултат на определени поръчки, които на свой ред са резултат на други поръчки. Никой вече не може нито да се роди, нито да умре самоволно, никой не преживява нищо по волята на съдбата, тъй като всяка негова мисъл, всеки страх, болка и труд — всичко е само резултат на алгебричните операции на компютрите. Лишени са от смисъл такива понятия, като вина, наказание, морално отговорност, добро и зло, тъй като пълната „организираност“ на битието изключва извънборсовите качества. В компютърния рай, появил се благодарение на стопроцентовото използуване на всички човешки качества, са включени в една безпогрешна система, на която не достига само едно — съзнанието на нейните обитатели, че всичко стои именно така. Оказва се, че дори самото съвещание на тримата директори е било „организирано“ от главния компютър, който, съобщавайки им за това, представлява от себе си електрифицирано Дърво на познанието. Какво ще стане сега? Трябва ли да се захвърли идеално организираното битие, осъществявайки поредното бягство от Рая, за да се започне „всичко още веднъж отначало“? Или то трябва да се приеме, отказвайки се веднъж завинаги от бремето на отговорността?

Книгата не отговаря на този въпрос. Тя представлява само метафизическа гротеска, чиято фантастичност притежава определени връзки с реалния свят. Ако отхвърлим хумористичните отстъпления и богатството на авторовото въображение, ще остане проблемът за управлението на умовете и при това такова управление, което не противоречи на вековните представи за свободата на индивида. Авторовият замисъл вероятно не може да бъде осъществен в онзи вид, в който е изложен в „Being Inc.“, обаче не се знае дали нашите потомци ще успеят да избягнат други превъплъщения на подобно явление, може би по-малко забавни за описване, но може би и не така мъчителни.