Лари Нивън
Вихрен свят (7)

Глава трета
Стволът

Денят настъпи бавно и също така бавно си отиде. Развидели се отново, експедицията продължаваше изкачването. Мъжете свалиха туниките и ги сгънаха в раниците си, малко по-късно същото сториха и жените. Клейв час по час хвърляше похотливи погледи към Джаян и Джини. Гавинг не искаше да се зазяпва, но гледката беше твърде изкусителна и пречеше на катеренето.

Джаян и Джини бяха двадесетгодишни близначки, еднакви като две капки вода, с бледа кожа и тъмна коса, миловидни овални лица и хубави твърди гърди. Повечето от членовете на племето ги вземаха за глупачки, вероятно защото не бяха много приказливи. Гавинг обаче не мислеше така. Държаха се рационално и практично. В момента например Джини се катереше редом с Клейв, докато Джаян беше далеч назад и подкрепяше изоставащата Мерил.

Отстъпил водачеството на Клейв, Джиован се катереше упорито и равномерно, а от устата му се сипеха проклятия: срещу вятъра, срещу кората на ствола, срещу отдавна липсващия крайник… И Алфин може да е водач, помисли си Гавинг. Но кой знае защо той непрекъснато спираше и гледаше надолу.

Раменете и краката на Гавинг пламтяха от умора. Прекалено често правеше грешки, котките му коварно се плъзгаха.

Всеки прави грешки, когато е уморен. Гавинг видя как Глори се подхлъзна, падна и започна да се свлича. Задържа се за един ръб на кората два-три метра по-надолу, с цената на огромни усилия. Отчаяно притисната към ствола, тя безпомощно наблюдаваше приближаването на Гавинг.

Беше почти парализирана от страх.

— Хайде, тръгвай — промърмори Гавинг. — Аз ще съм зад теб и ще те хвана, ако случайно се подхлъзнеш отново.

Тя погледна надолу, кимна и трескаво запълзя. Движенията й бяха неравномерни и някак конвулсивни, хабящи твърде много енергия. Гавинг забави темпото.

Глори скоро се подхлъзна отново. Гавинг се вкопчи в кората, протегна ръце и притисна хълбоците й към дървото. Залепена за ствола, тя дишаше тежко. След секунди набра сили и отново запълзя нагоре.

— Някой да е жаден? — извика Клейв и се обърна назад да огледа подчинените си.

Отговорът беше твърде очевиден. Разбира се, че бяха жадни.

— Завийте на изток — подхвърли Клейв. — Там ще намерим нещо за пиене.

 

 

Постоянно течащата вода беше издълбала канал по източната страна на ствола. Широк петдесетина метра и почти сух. Тук облаци минаваха рядко, влагата от тях кондензираше по кората, а вятъра и Кориолисовите сили я превръщаха в няколко жалки вадички, стичащи се надолу, към източния край на Туфата Куин.

— Внимавайте — обади се Клейв. — Много е хлъзгаво, вероятно ще се наложи да забиваме клинове.

— Насам! — извика високо над главите им Образования.

Групата предпазливо се насочи към него. Огромен къс скала се беше забил в дървото, вероятно преди стотици или хиляди години. Стволът го беше погълнал до половината. По този начин се беше образувало нещо като удобна платформа, край която потокът се разделяше на две. Клейв започна да забива клинове и когато Мерил и Джаян най-сетне се присъединиха към групата, между тях вече се бяха проточили удобни обезопасителни въжета.

Мерил се просна по очи, гърдите й напрегнато се вдигаха и отпускаха. Джаян й донесе вода.

Глори лежеше на скалата със затворени очи. По едно време се надигна и запълзя към дясното разклонение на потока. Там спря и се извърна към Клейв:

— Има ли някакви ограничения?

— В смисъл?

— Колко можем да пием. Тази вода отива в…

Клейв се изсмя и изведнъж заприлича на Председателя, по време на Празника на полугодието.

— Пийте колкото искате! — извика той. — Къпете се, пръскайте се до насита! Кой може да ни спре? Нямаше да сме тук, ако племето Куин се грижеше както трябва за своята вода!

После извади от раницата си единствената тенджера на експедицията и започна да облива всички около себе си: Мерил, която нададе радостни викове; Джиован, който заломоти неразбрано от изненада; Джаян и Джини, които се приближиха към него със заплашително огънче в очите.

— Не смея да се боря на тази коварна издатина — предупреди ги той и отпусна ръце. Близначките го нападнаха едновременно, търкулнаха го в потока и увиснаха на ръцете и краката му, за да не отлети настрана:

 

 

Изкачваха се спираловидно. Според Клейв целта им беше не само да вървят нагоре, но и да изследват околността. Гавинг слушаше монотонните ругатни на Джиован, докато накрая вятърът ги заглуши.

Хвърли в устата си шепа зелен памук. Клончето в раницата му вече беше почти голо. Далеч на хоризонта тъмнееха облаци, около тях се забелязваха десетина точици, които вероятно бяха езерца. Но бяха далеч, на стотици километри от тях. Беше му ясно, че по времето за сън всички щяха да изпитват осезателен глад…

Прекоси един белег в кората — цепнатина, която проникваше и в самото дърво. Приличаше на стара рана, която кората се опитва да излекува.

— Спрете! — извика изведнъж Образования. — Останете на място.

— Какво има? — попита Клейв.

— Маркировка на Племето Куин!

Без помощта на Образования, Гавинг никога не би разбрал, че тук е написано нещо. Текст беше виждал само един-два пъти в живота си, а и онези букви не бяха с размер от три-четири метра. Маркировката се състоеше по-скоро от символи, отколкото от ясен текст. Виждаше се комбинацията DQ, с орнаментална завъртулка през буквата D.

— Ще трябва да я поиздълбаем, тъй като не се вижда — каза Образования. — Би трябвало по-често да отскачаме насам.

Очите на Клейв пробягаха по лицата на хората:

— Гавинг, Алфин, Джини, започвайте да копаете. Образовани, ти ще ръководиш. Издълбайте само буквата Q, другата я оставете. Останалите мога да почиват.

— И мен ме бива за тази работа — обади се Мерил.

— Кажи ми го утре — отвърна Клейв, пристъпи към нея и я потупа по рамото: — Ако изобщо си в състояние да помръднеш схванатите си крайници…

Посочените се заловиха за работа. Дълбаеха кората с остриетата на харпуните си. Образования се движеше между тях. Буквата Q постепенно започна да се оформя. Гавинг изчака приближаването на Образования и попита:

— Защо тези букви са толкова големи? Едва могат да се прочетат.

— Не са предназначени за нас — отвърна Образования. — Направени са така, че да се четат поне от километър разстояние.

— От кого? — намеси се в разговора Алфин. — От някой, който пада в небето, или от птиците-саби?

Образования се усмихна и отмина. Алфин изруга зад гърба му и пристъпи към Гавинг:

— Този луд ли е?

— Може би. Но ако продължаваш да копаеш плитко и не се изравниш с браздата на Джини, знакът ще изглежда глупаво дори за птиците-саби…

— Казва половината от нещата и те оставя с пръст в уста! — оплака се Алфин — Винаги постъпва така.

Постепенно знакът на племето се очерта: дълбок и ясен. Вятърът духаше право върху тях и Гавинг почувства познатата болка в ушите си. Започна да преглъща и се разрови в спомените си. Те се появиха заедно с очакваното пропукване в ушите: за пръв път болката го връхлетя няколко дни след преминаването на Голд, в нощта преди първата му алергична криза.

Напоследък той почти не се сещаше за онази агонизираща болка в очите и носа. Той просто живееше с нея. Но никога не си представяше как ще се събуди на склона на дървото. Представяше си как се катери сляп…

Това го отвлече за малко, докато едно дебело въже с цвета на дървото се надигна от кората и се уви около кръста на Глори.

Глори изпищя. Гавинг я видя да се притиска към кората, като че ли не искаше да види какво става с нея. Въжето я дърпаше настрани, надалеч от него. Бръкна в раницата и измъкна харпуна си. Заобиколи пълзешком Глори и се насочи към живото въже.

Изгубила опора, Глори отново изпищя. Сега само живото въже я задържаше да не падне. Гавинг не посмя да го промуши. Насочи се към началото му, докато то продължаваше да се увива около тялото на жената.

В дървото имаше дупка. В полумрака се виждаше удебелението на живото въже, украсено с едно немигащо око. Гавинг замахна. Клепачът трескаво се затвори, пипалото потръпна. Усети удара на харпуна с цялото си рамо.

От огромната уста излетя грозен писък. Живото въже се разтърси и направи опит да отхвърли Глори встрани. Тя сама се спаси — оказа се, че е забила собствения си харпун в кафявото въже и се държеше здраво, с двете си ръце. Въжето се изви и се опита да нападне Гавинг.

Устата беше пълна с остри, триъгълни зъби. Гавинг измъкна харпуна си със завъртане, като че ли беше тренирал това цял живот. Насочи острието под зъбите, целта му беше гърлото. Устата се затвори с щракане, харпунът се блъсна в зъбите. Замахна отново към окото.

В мрачната дупка нещо потрепна. Устата се разтвори невероятно широко, после от дупката излетя някаква черна маса. Гавинг едва успя да отскочи встрани и да избегне сблъсъка, който щеше да го размаже. Звяр с размерите на колиба излетя в небето. Имаше три къси, дебели крака, съоръжени с огромни извити нокти. Късите крила се разпериха, единият крак се изви към него, но не успя да го стигне. Гавинг с изненада забеляза, че въжето всъщност представляваше част от носа на животното.

Помисли, че звярът иска да избяга. Но на десетина метра от бърлогата, той се обърна с изненадваща бързина. Гавинг насочи харпуна си напред и се притисна към кората на дървото.

Бясно размахало крила, животното правеше напразни опити да се отдалечи. Появи се атакуващия екип, в пълен състав. Въжета полетяха към тялото на Глори и дългия нос на звяра. Клейв издаваше заповеди на висок глас, едновременно с това дърпаше здраво, хванал едно въже заедно с Джини и Образования. Успяха да завъртят звяра така, че краката щръкнаха извън дървото. После го придърпаха и насочиха харпуни в главата му.

Гавинг замахна и започна да нанася силни удари. Усещаше как костите се трошат под острието, което бързо потъна в червено-сивия мозък. Така и не разбра кога животното спря да мърда. Дойде на себе си от веселото подвикване на Клейв:

— Гавинг, ти и Глори отговаряте за вечерята. Вие убихте звяра, вие ще го изчистите.

 

 

„Вие го убихте, вие ще го изчистите“… Една похвала, от която лесно може да се измъкне. Достатъчно беше да признае, че плячката го е наранила…

Джаян и Джини проникнаха в леговището на звяра и се заеха да правят огнище. Работеха бързо, умело, почти без думи, сякаш четяха мислите си. Другите останаха отвън и започнаха да къртят отломки от кората, за да запалят огъня. С помощта на въжетата и куките Гавинг и Глори придърпаха трупа на звяра пред входа на пещерата и се заловиха за работа.

Към тях се приближи Образования и предложи помощта си. Строго погледнато, той нямаше право на това, но беше изпълнен с желание, а и Глори беше изморена. Работеха бавно, оглеждайки любопитно странното същество, което убиха.

Образования отбеляза, че в него има онази особена тристранна симетрия, която се забелязва и в много други организми, обитаващи Мъгливия пръстен. Третото крило, разположено върху задната част на гърба, очевидно служеше за кормило. Докато предният чифт крила бяха двигателни и освен това (както ликуващо отбеляза Образования) служеха за уши. Отворите под всяко от тях се оказаха органи на слуха. Образования ги разряза и им ги показа. Крилата имаха свойството да се свиват като фунии и по този начин усилваха звука.

Животното беше от вида на ровещите. Крилата му бяха доста малки за продължителни полети. Всичко в Мъгливия пръстен малко или повече разчиташе на криле, но звярът пред очите им очевидно дебнеше плячката си от различни дупки. Дори хоботът му не беше достатъчно силен. Образования започна да търси жилото, което би трябвало да се намира на края му. Оказа се с размер на човешки пръст, забито дълбоко в раницата на Глори. Като го видя, тя почти припадна.

Отделиха ноктите му за Клейв. Той умееше да ги използва вместо остри краища на куките. Отделиха няколко къса месо, които щяха да сварят веднага. Други, значително по-големи парчета набучиха на пръти, за да ги опушат в дъното на дървената пещера.

Очите на Гавинг засмъдяха от изтощение. Лицето на Глори беше окъпано в пот.

— Спираме — промърмори той и постави ръце на раменете й.

— Работихте достатъчно — кимна и Клейв. — Идете да си почивате, а ние с Алфин ще разфасоваме останалото.

 

 

Нахраниха се до насита, после опънаха въжета пред пещерата. Вътре продължаваха с опушването на месото. От звяра беше останал един почти оголен скелет, с който препречиха входа.

— Какво е положението, граждани? — подвикна Клейв. — Как се справяме? Има ли ранени и болни?

— Мен ме боли навсякъде — каза Джиован и се усмихна на последвалите от всички страни подвиквания.

— Това да ти е болката… Глори, онова чудо успя ли да ти счупи някое ребро?

— Мисля, че не. Само охлузвания.

— Ясно — промърмори с лека изненада в гласа Клейв. — Никой не е паднал. Никой не е ранен. Да сме загубили някаква екипировка?

Настъпи кратка тишина, нарушена от Гавинг:

— Клейв, какво правиш тук?

— Ние изследваме ствола, подновяваме маркировките на Племето Куин, а може би ще успеем да се справим и с глада. Днешният улов беше първата правилна стъпка.

Гавинг беше готов да се откаже от по-нататъшни въпроси, но Алфин беше на друго мнение.

— Момчето пита какво правиш ТИ тук? — изръмжа той. — Как стана така, че велик ловец като теб е тръгнал да умира с недъгавите?

Наоколо се разнесе шепот, който обаче не беше реакция на определението „недъгави“.

— Задай въпроса иначе, уважаеми пазителю на Устата — усмихна се Клейв. — Защо племето си позволи да се лиши и от тебе?

Западният вятър беше поутихнал. Вълма пушек се носеха около дупката с месото. Алфин се насили да каже:

— Председателя мислеше, че е страшна шега. И никой… никой не се застъпи за мен.

— Защото никой не те обича.

Алфин кимна, от устата му излетя въздишка на облекчение.

— Вярно, никой не ме обича. А сега е твой ред…

Гавинг се ухили. Клейв беше притиснат до стената и го знаеше.

— Мейрин не ме обича — въздъхна ловецът. — Защото я замених за две по-хубави жени, които на всичкото отгоре и ме обичат… А Мейрин е дъщеря на Председателя…

— Има и друго, нали?

— Ако знаеш повече от мен, продължавай ти — разумно предложи Клейв.

— Образования ще ме подкрепи. Той знае почти цялата история на племето. Вождът е в беда, когато нещата тръгнат зле и поданиците престанат да са щастливи… Имаше опасност в тази експедиция да бъде включен и самият Учен! Председателя се страхува, това е причина за всичко. Поданиците са гладни, освен това знаят кой може да го смени… Той се страхува от ТЕБ, Клейв!

— Образовани?

— Учения знае какво прави.

— Той обвини за всичко теб! — извика Алфин — Чух го с ушите си!

— Знам — въздъхна Образования. — Има причини за това… — Усети напрежението у околните и се усмихна: — Не, сушата не е причинена от мен… Заобиколихме Голд и бяхме изхвърлени прекалено близо до Вой… Там, където Мъгливия пръстен изтънява. Това е гравитационен ефект…

— Хиляди благодарности за обясненията — подхвърли иронично Клейв. Гавинг изпита нещо средно между раздразнение и облекчение. Вероятно защото си даде сметка, че и останалите не разбраха нищо от несвързаните приказки на Образования… — Има ли нещо друго, което трябва да изясняваме?

Гласът на Гавинг прозвуча в настъпилата тишина:

— Как можем да причиним наводнение?

Чуха се смехове.

— Образовани? — попита Клейв.

— Зарежи тази работа.

— Това би решило проблемите на всички. Дори и на Председателя.

— Глупости!… Наводнения стават, когато езерце се блъсне някъде около средата на стеблото. Тогава руква много вода, гравитацията я тегли надолу. Обикновено ловните експедиции ни предупреждават навреме и всички се изнасяме по клоните, далеч от ствола. Помните последното голямо наводнение, беше преди десет години… Повечето от нас оцеляха, но водата отнесе колиби, клетките с пуйките и по-голямата част от реколтата. Мина цяла година, преди да хванем някоя пуйка. — И все пак бих искал да стане още едно наводнение — подхвърли Образования. — Истината ви казвам… Учения мисли, че цялото дърво е… Всъщност, това няма значение. Но улавянето на езерце е невъзможно. Просто защото се намираме твърде навътре в зоната на газовия тор…

— Ето го там — каза Гавинг и посочи на изток към точка с метален цвят, заобиколена от розови въртопи облаци. — Мисля, че се е уголемило.

— Е, и какво от това? Може да дойде, а може и да не дойде. Дори ако доплува до тук, какво ще направиш, ще хвърляш въжета и куки? Зарежи тази работа. Просто я зарежи.

— Стига — каза Клейв. — Месото сигурно е готово. Да изкараме пушека и да влизаме…

 

 

Гавинг се събуди посред нощ. Не можа да разбере къде се намира.

Остана с впечатлението, че някой около него стене, но сега не чу нищо. Сред воя на вятъра се долавяше единствено дишането на спящите. Телата им излъчваха топлина, въздухът тежеше от миризмата на пушек и пот. Изпитваше болки навсякъде, сякаш някой го беше смазал от бой.

Наблизо се разнесе приглушен женски глас:

— И ти ли си буден?

— Да — отвърна мъжки. — Остави ме да спя…

Алфин?

Настъпи тишина. Главата на Гавинг се проясни. След изхвърлянето на костите, в пещерата се отвори достатъчно място за деветте изтощени катерачи. В момента отпадъците положително вече са достигнали Туфата Куин и хранят дървото.

Лежаха плътно притиснати един до друг. Гавинг нямаше как да не чуе тихия шепот на Алфин:

— Не мога да спя. Всичко ме боли.

— И мен — отвърна Глори.

— Чу ли стоновете?

— Клейв и Джаян… Предполагам, че не са стенели от болка.

— Завеждам им… А ти защо разговаряш с мен, Глори?

— Мисля, че можем да бъдем приятели.

— Само не се катери близо до мен, става ли?

— Добре.

— Страх ме е, да не ме бутнеш.

— А теб не те ли е страх, че сме толкова нависоко?

— Не.

— Мен ме е страх.

Настъпи пауза.

— Страхувам се да не падна… — промърмори след известно време Алфин. — Трябва да съм луд да не се страхувам.

Известно време цареше мълчание. Гавинг потъна в болката, която разкъсваше мускулите и ставите му. С раздразнение си помисли, че няма да го оставят да заспи. Алфин се обади отново, точно когато се унасяше:

— Председателя знаеше…

— Какво?

— Знаеше, че се страхувам от падане и точно по тази причина ме изпращаше на лов под клона. Там, където не можеш да се уловиш за нищо стабилно, преди да хвърлиш харпуна… Все пак мисля, че сме квит.

— Как така? — попита Глори.

„Вероятно и председателя мисли така“, рече си Гавинг.

— Няма значение. Ще легнеш ли с мен, Глори?

— Не, Алфин — напрегнато прошепна жената. — Не сме сами…

— Имаше ли любовник, там долу в туфата?

— Не.

— Повечето от нас нямат. Никой не възрази на тази гадна измислица на Председателя.

Глори отвърна с колебливо мълчание.

— Все пак не мога — въздъхна в крайна сметка тя. — Поне не тук…

— Клейв! — изведнъж повиши глас Алфин. — Трябваше да вземем някоя масажистка!

— Аз си имам, при това две — отвърна в тъмнината Клейв.

— Фураж за дървото — промърмори беззлобно и развеселено Алфин, после настъпи тишина.