Лари Нивън
Вихрен свят (1)

От Пръстеновия свят към Мъгливия пръстен

Много отдавна Държавата използваше космически кораби с досветлинна скорост, за да подготви звездните системи за колонизация от Човека. Обикновено корабите-сеялки пътуваха векове по маршрути, които започваха и свършваха на Земята. Смесеният екипаж от граждани и каторжници-„трупоносци“ оставаше завинаги на кораба си. Върховното управление на мисията се упражняваше от вграден „съветник“ — киборг, истинският тиранин на корабния микрокосмос.

Но почти нищо не потръгна нормално, когато „Дисциплина“ достигна двойната звездна система състояща се от T3 и звездата на Левой. Около неутронна звезда се бе оформила гигантска обвивка с външния вид на поничка, а огромният обем на този почти празен облак спокойно можеше да бъде населен от Човека. Макар и съдържащ минимално количество използваема земя, Мъгливият пръстен бе създал огромно многообразие от форми на живот, пригодени за условията на безтегловност, повечето от които бяха годни за ядене и всички можеха да летят.

Мъгливият пръстен се стори на уморения екипаж на „Дисциплина“ като рай и затова всички отлетяха там. Оставиха на кораба единствено Шарлс Дейвис Кенди — киборга на кораба. Изминаха пет века и повечето от потомците на бунтарите бяха забравили за Земята, Държавата, дори за „Дисциплина“. Но Шарлс Дейвис Кенди никога не забравяше за хората и някъде съвсем близо до Мъгливия пръстен той чакаше…