Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Falsin’s Lair, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 48 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2010)
Разпознаване и корекция
asayva (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
in82qh (2013)

Издание:

Рут Ланган. Гнездото на сокола

ИК „Бард“, София, 1999

Американска. Първо издание

Редактор: Теди Николова

История

  1. — Добавяне

Глава седма

Двамата стояха разделени, без да се докосват. Ала въпреки това, когато Фелисити затвори очи, усети как Гарет я вдига на ръце. С бързи крачки той прекоси павирания двор и се запъти към дърветата, които ограждаха градините. Пусна я да стъпи на крака и постла наметалото си върху земята. Тя отвори очи. Стори й се, че той е на няколко крачки от нея, ала това бе невъзможно, тъй като внезапно се намери притисната до силните му гърди, а устните й бяха завладени от буйните му целувки.

Фелисити усети промяната в него, настойчивостта и напрежението, които едва контролираше. Дали това бе гняв? Или тъмната страна на една страст, която тя не разбираше?

— Почакай. Аз… — тя отстъпи.

Гарет сякаш съжали за своята невъздържаност и докосването му стана много по-нежно. Когато Фелисити отново затвори очи, той я целуна, но този път много по-бавно — устните му едва докоснаха нейните, подобно крила на пеперуда.

— Все още има време да се откажеш, Фелисити — гласът му бе дрезгав и задавен. — Ще те разбера, ако си тръгнеш. Не искам да те принуждавам — лъжеше, разбира се. Щеше да се моли, дори да пълзи в краката й, за да я има. Но нямаше да я застави насила.

Фелисити пое дълбоко дъх.

— Няма да си отида, Гарет — повдигна се на пръсти и притисна устни към неговите. — Не мога. Опитах се да отрека това, което чувствам. Но вече знам, че е било съдено да се срещнем и обикнем. О, Гарет, прегърни ме! Люби ме, сега, сега…

Огромната трептяща топла вълна ги обгърна и ги заслепи. Двамата се хвърлиха един към друг, устните им жадно се търсеха, телата им диво се притискаха.

Той обсипа с бързи леки целувки челото й, клепачите, бузите, върха на носа. С всяко негово нежно докосване тя все повече се отдаваше на страстта му и се отпускаше в ръцете му. Разтвори устни и пое неговите. Езиците им се преплетоха в чувствен танц.

— Мека — промърмори той. — Ти си толкова мека. Вече бях забравил…

Устните му се плъзнаха по брадичката, после покрай ухото, леко го засмука и захапа. Сърцето й ускорено заби. Ръцете му изследваха всяко кътче на тялото й, карайки я да тръпне от възбуда.

Накрая се сключиха около кръста й и без усилие я повдигнаха от земята. Внезапно той си спомни един друг път, когато я бе държал по този начин и устните му застинаха. Вдигна глава и очите му се присвиха от гняв.

— Като си помисля за онова, което едва не се случи на стълбите…

— Шшт, Гарет! Сега няма да мислим за това, любов моя — Фелисити докосна с пръст устните му.

„Моя любов…“ Гарет грабна ръката й и я притисна към устните си.

— Добре. Ще ти покажа колко те обичам.

Колко те обичам. Думите му предизвикаха вълна от чувства, които тя никога досега не бе изпитвала. Той я обичаше! И тя го обичаше! Отчаяно!

Топлите му устни се спуснаха по гърлото, после по рамото, по изящната извивка на ключицата и накрая откриха заоблените й твърди гърди. Двамата се отпуснаха на влажната трева. Ала нищо не можеше да охлади трептящата топлина между тях.

— Мили Боже! Фелисити! Какво правиш с мен? — взе ръката й и я притисна към сърцето си. То биеше бясно, също като нейното.

Тъмното небе бе обсипано с безброй звезди, които блестяха като диаманти. Вятърът донесе ясните и чисти звуци на цигулка. Въздухът ухаеше на първите пролетни цветове. Сякаш целият свят бе разцъфнал, сгрят от чувствата им.

Гарет много нежно и внимателно я съблече. Копринената рокля се свлече, разкривайки фината долна риза. Пръстите му, силни и сигурни, развързаха панделките и след миг и тя се свлече на земята.

— О, моя любов, колко си красива! — пръстите му се плъзнаха по голата й кожа и той видя как очите й потъмняват от страст.

Още от онзи кратък миг, когато я бе зърнал през първата й нощ в „Гнездото на сокола“, знаеше, че тя е най-красивото същество, което някога бе виждал. Устните и пръстите му я галеха навсякъде, докато накрая спряха в чувствената вдлъбнатина между врата и рамото.

Той й разкриваше нови светове, каквито дори не бе и сънувала. Макар че се срамуваше и се чувстваше несръчна, Фелисити знаеше, че може напълно да се довери на Гарет. От устните й се отрони дълбока въздишка и тя изцяло се отдаде на удоволствието, което я завладя.

Устните и пръстите му се спуснаха по-надолу. Той усети как тялото й се напряга и дишането й се учестява. Сега нямаше да мисли за утрешния ден и за цената, която трябваше да плати заради тези незабравими мигове. Нито пък ще си припомня всички векове на самота и болка, които бе изстрадал. В този миг нямаше нито минало, нито бъдеще. Съществуваше единствено настоящето. Сега ще мисли само за удоволствието, което може да достави на жената в прегръдките си, защото това бе единственото, което можеше да й подари.

Тялото й тръпнеше, а кръвта й бясно пулсираше във вените. Фелисити изпита непреодолима нужда, каквато никога досега не бе познавала. За този мъж. За този миг. Нищо друго нямаше значение.

Искаше да го докосва така, както и той я докосваше. С бързи и припрени движения тя свали ризата от раменете му, надвеси се над него и прокара устни по гърдите му. Чу изненаданото му ахване и потрепери от щастие. Бе толкова вълнуващо да знае, че и тя му доставя удоволствие. Опиянена от силата си, младата жена протегна ръце, за да развърже панталоните му. Когато пръстите й неумело се заплетоха, той сложи ръце върху нейната и й помогна. Накрая дрехите му лежаха на земята до нейните.

Беше великолепен! Мускулите му се извиваха като змии под загорялата кожа. Имаше тялото на могъщ воин. Фелисити прокара пръст по плоския му корем и бе възнаградена, защото той потрепери и пое дълбоко дъх.

В очите му пламна желание. Той я привлече към себе си и впи устни в нейните. Пръстите му я галеха, карайки я да тръпне в сладката болка на очакването.

Как бе възможно той да е от друг свят, когато усещаше силните удари на сърцето му? Когато тялото му се притискаше към нейното? Когато ръцете и устните му творяха най-прекрасната магия?

Това не е призрак, каза си Фелисити. Гарет е мъж. Неин!

Запленена от новооткритата събудена страст, тя вкопчи ръце в гънките на наметалото, когато тялото й се разтърси от първите тръпки на удоволствието. То я обля като мощна вълна и я остави без дъх.

Гарет видя как очите й се разширяват и потъмняват от желание.

— Моля те, Гарет. Сега! Искам те сега…

Ръцете му се заровиха в разбърканите й коси и устните му страстно завладяха нейните. Цялата му нежност и търпение бяха изчезнали. На тяхно място нахлу една примитивна тъмнина, безмилостна и всепоглъщаща. Фелисити бе зашеметена.

Значи заради това той се бе съпротивлявал. Затова се бе опитал да я предупреди.

Но вместо да се изплаши, тя откри, че тази тъмна страна на страстта е изключително възбуждаща, тайнствено покоряваща. И тя започна с пръсти и устни да изследва тялото му, така както той изследваше нейното.

Гарет тръпнеше от желание, но все още се сдържаше. Искаше да й даде много, защото знаеше, че тази нощ е единствената.

Ръцете му обхванаха гърдите й. Езикът му се плъзна бавно по набъбналото зърно, после устните му жадно го засмукаха. Фелисити простена от удоволствие. Тялото й се изви към него. Устните му се спуснаха надолу, удължавайки насладата.

Вятър разлюля клоните на дърветата, ала нищо не бе в състояние да охлади пламналите им тела.

Всички мисли бяха излетели от главата на Фелисити. Съществуваха само Гарет и удоволствието. Удоволствие, което приличаше на болка.

Тя се сгърчи и потрепери, когато тялото му се плъзна върху нейното. Той я повдигна високо, задържайки я на крачка от освобождението.

Ръцете й се вкопчиха в раменете му, когато достигна екстаза. Гарет не й даде възможност да поеме дъх и устните му отново завладяха нейните. В гърлото й заклокочи вик, когато той проникна в нея.

Всичките й сетива бяха изострени до крайност, тя обви бедра около кръста му и двамата потънаха в една безкрайна лудост. Гарет се изпълни с вкуса й, със свежото и чисто ухание, което бе само нейно. Знаеше, че вечно ще пази спомена за този рай.

Вече нито един от двамата не съществуваше. Сега бяха едно цяло. Завинаги слети. Завинаги променени.

Полетяха. Телата им потръпнаха. Двамата едновременно достигнаха до блестящата далечна звезда и се разбиха на милиони ослепителни частици.

— Господи, какво направихме? — лежаха, все още слети в едно. Бузата на Гарет почиваше до нейната. Той усети топлината на сълзите й, почувства соления им вкус върху устните си. Сърцето му замря. — Знаех, че си девствена. Невинна. А те обладах като някакъв див…

Фелисити закри устните му с длан.

— Ти самият каза, че ние сами правим своя избор. Ако не си забелязал, аз съм голяма жена и съм способна сама да взимам решения. Това беше моят избор.

— Да, но сълзите ти… Сега съжаляваш за своя избор.

Тя поклати глава.

— Това са сълзи от щастие. Никога не съм познавала нещо толкова… зашеметяващо.

Страховете му се стопиха. Сърцето му отново започна да бие.

— Наистина ли, мое малко щастливо личице? Не съжаляваш?

— Не.

С дълбока въздишка на облекчение, той се изтърколи на една страна, притисна я до гърдите си и я обви с наметалото си.

Беше й толкова хубаво. Фелисити прокара пръст по силната извивка на устните му и се засмя, когато той леко го захапа. Извърна поглед и плъзна ръка по гърдите му.

— Как така мога да те вкусвам, да те усещам, да изпитам всичко това, което преживяхме преди малко, ако си… Какво каза, че си?

Гарет повдигна брадичката й, за да я накара да го погледне. Думите му бяха пропити с безкрайна нежност, въпреки че очите му останаха сериозни.

— Не задавай въпроси на съдбата, любима. Просто бъди благодарна за това чудо. Вкуси го с цялото си същество, наслади му се докрай, защото твърде скоро ще ни поискат цената. И ние ще трябва да я заплатим.

— О, Гарет! — тя затвори очи, придърпа главата му и му поднесе устните си.

Доловила въздишката му на удоволствие, тя радостно потръпна от новооткритата си сила, Усети как страстта отново набъбва в него и мускулите му се стягат. Той буйно я привлече към себе си. Нейният мъж! Нейният любовник! Сърцето й запя от щастие.

— Не ме е грижа за цената. С радост ще я платя, стига тази нощ да бъде наша.

— Тогава нека не губим нито минута.

 

 

Зората обагри небето. Птиците запяха в градините. Във въздуха се разнесе миризмата на печено месо и пресен хляб. В кухнята на замъка явно вече бяха на крак.

Гарет и Фелисити все още лежаха, сгушени в тайното си убежище, сключили тела в страстна прегръдка.

През цялата нощ се любиха. Спаха малко. Събудиха се и отново се любиха. И двамата усещаха, че отреденото им щастие няма да трае дълго, затова се вкопчваха с диво опиянение един в друг, вкусвайки радостта от любовта си.

Ала сега, с настъпването на утрото, времето им изтичаше. Всеки миг бе скъпоценен. Имаха да си кажат още толкова много!

— Защо позволи на мен да те видя, когато се криеш от всички останали?

Гарет се усмихна.

— Ти си красива. Това не е ли достатъчно?

Фелисити поклати глава.

— Криеш нещо от мен. Какво е то?

Той хвана един неин кичур, избягвайки очите й. Меката като коприна коса се плъзна между пръстите му.

— Приличаш на една друга жена.

— Кара? И тя ли е имала червена коса? — думите се изплъзнаха, преди да успее да ги спре.

Видя как Гарет стисва челюсти, преди да кимне.

— Да. И зелени очи. Но има нещо много повече от физическото сходство. В теб има доброта и любов, каквито имаше и у нея — хвана я за раменете и се взря в очите й. — Любов, която слива душите, а твоята душа докосна моята.

Думите му я стоплиха, но тя с изненада установи, че усеща съвсем лека топлина при докосването му. Прониза я тревога. Фелисити седна и притисна устните си към неговите. Топлината се усили и тя въздъхна с облекчение.

— Ти ми каза, че си останал тук, в „Гнездото на сокола“, заради несвършена работа. Каква е тя, Гарет?

Фелисити усети как той се отдръпва. Сложи ръка на рамото му.

— Ако споделиш с мен, може би ще ти помогна.

Гарет поклати глава.

— Никой не може да ми помогне, любима. Аз сам направих избора си, който определи съдбата ми. Обречен съм да живея във вечността със съзнанието, че не мога да спася тези, които обичам най-много. А най-ужасното от всичко е, че във вечността съм сам, без наследници, защото избрах честта пред любовта.

— И аз направих своя избор миналата нощ — Фелисити обви ръце около врата му и му отдаде устните си. — Каква ще бъде моята съдба?

Вместо да я целуне, Гарет нежно помилва с пръст устните й. В очите му се таеше същата болка, която бе видяла през онази нощ на тяхната първа среща сред пустото поле.

— Ти си напълно искрена. Не умееш да криеш чувствата си, мое малко щастливо личице. Но сърцето ти ще бъде пронизано от меч.

Изпита силна болка. Дъхът й секна. Той наведе глава и нежно я целуна. Тя изчака да я облъхне познатата топлина. Напразно. Вместо това, мъжът до нея започна да се замъглява и избледнява.

Обзе я паника.

— Не ме напускай! Гарет! Страх ме е!

— Затвори очи, любима, и се дръж здраво за мен.

Тя се подчини. Чу звук като от връхлитащ вятър.

Клоните на дърветата над главата й се разлюляха и въздъхнаха. Сетне цялата земя притихна.

Измръзнала до кости, Фелисити отвори очи. Беше сама, коленичила във влажната трева. Облечена с роклята, която носеше предишната вечер и сега бе измачкана и мокра.

Нима бе заспала върху влажната трева? Нима всичко бе само сън?

Не! Гарет беше тук, с нея. Той я бе докосвал. Беше я любил. Това, което бе изпитала, бе много повече от въображение. Така ли бе наистина?

И все пак… сякаш още усещаше онези силни пръсти, които караха тялото й да изтръпва. И онези устни. Бяха ли се докосвали до нейните? Докосна ги с пръст. Това не бе само въображение. Или…

Мили Боже! Какво ставаше с нея? Възможно ли е тя, нормалната и разумна дъщеря на Робърт Андрюс, наистина да вярва, че се е любила с призрак?

Фелисити погледна нагоре в утринната тишина и видя един сокол да кръжи над главата й, бавно и безшумно. Сърцето й се устреми към него.

После погледна надолу към тревата. Тя все още пазеше отпечатъка на мъжко тяло. Докосна я. Беше още топла.

В очите й запариха сълзи. По дяволите, логиката! Всичко, което имаше значение, бе, че обича и е обичана от Гарет, първия господар на „Гнездото на сокола“.