Рут Ланган
Гнездото на сокола (1)

Пролог

Англия, 1870 г.

— Той е повикал американеца — прошепна гласът.

Стаята в кулата се осветяваше от една-единствена свещ. Срещаха се тайно тук и не се осмеляваха да палят огън от страх да не бъдат разкрити. С всяка дума от устните им литваше облаче пара.

— Защо?

— Подозира нещо и смята, че неговият блестящ приятел ще му се притече на помощ.

— Значи трябва да го спрем.

Последва кратко мълчание.

— Да не би да предлагаш…?

Покритата с качулка глава кимна. Мълчанието сякаш продължи цяла вечност. Изведнъж се разнесе злокобен шепот:

— Какво значение има един в повече? Трябва да направим необходимото. Няма да му позволим да проваля плановете ни.

Повя леден вятър и угаси свещта. Стаята потъна в мрак.

— Усещаш ли нещо? Нещо… свръхестествено…

Две студени ръце намериха други две. Разнесе се успокояващ глас:

— Просто течение. Американецът трябва да бъде отстранен.