Сандра Браун
Дръзко предложение (9)

Девета глава

Приготвянето на закуската беше вълнуващо занимание, когато Тайлър даваше нареждания, а Хейли и Фейт ги изпълняваха. Някак си, въпреки цялата суматоха, палачинките и беконът бяха подредени на масата.

Хейли беше впечатлена от обзавеждането на къщата. Кухнята беше оборудвана с всичко необходимо. В никоя от стаите не се усещаше характерната миризма на застояло, типична за затворените и рядко проветрявани домове. Колко ли често Тайлър идваше тук? Дали е водил и Моника? Съмняваше се. Всичко изглеждаше прекалено ново, за да има нещо общо с брака им, разтрогнат преди повече от десет години.

Дали пък това не беше неговото убежище, мястото, където се криеше от напрежението в света на бизнеса? Дали бе водил тук други жени? И колко?

— За какво мислиш, Червенокоске?

Въпросът на Тайлър я извади от тревожните й размисли. Беше се взирала с невиждащ поглед в празната си чаша за кафе и не бе усетила кога Фейт бе напуснала кухнята, за да застане отново пред телевизора.

— За нищо — отвърна тя с безразличен глас, който обикновено вбесяваше мъжете.

Но той не се остави да бъде заблуден.

— Ще ти кажа какво се въртеше в главата ти — каза и се облегна на масата, за да улови ръката й.

— Аз знам какво се върти в твоята глава — вметна тя, опитвайки се да запази сериозното си изражение.

— Виновен. Откакто срещнах една висока сексапилна червенокоса лейди с блестящи зелени очи, в главата ми се въртят само непристойни мисли. Така че се признавам за виновен. Можеш да оковеш ръцете и краката ми във вериги. Заслужавам само най-жестоко и необикновено наказание.

— Стига! — разсмя се тя. — Човек може да помисли, че си затворник.

— Все още не, но никога не мога да отхвърля нещо с лека ръка, преди да съм го проверил — той се усмихваше, разкривайки съвършените си бели зъби, които, тя знаеше от опит, можеха да причинят страдание.

Докато го наблюдаваше, закачливият израз напусна лицето му и силата на пръстите, галещи ръката й, се съсредоточи върху палеца, описващ леки кръгове върху дланта.

— Виновен съм за много неща, Хейли, но не и за множество връзки с най-различни жени, появявали се и изчезвали от живота ми.

Върху лицето й се изписа удивление. Това беше някакво тайнство. Начинът, по който разчиташе мислите й, беше свръхестествен.

— Точно за това мислеше, нали? Колко жени съм водил тук и с колко от тях съм имал връзка.

Хейли сведе поглед.

— Това не ме засяга.

— Погледни ме, Хейли — нареди той и тя се подчини. — След развода си съм имал съвсем малко връзки с жени, при това те са били краткотрайни и несериозни. Никога не съм ухажвал жена така настойчиво, както ухажвам теб.

— Така ли? — отчаяно искаше да му повярва.

— Да. Никога не съм позволявал на никоя жена да застане между мен и работата ми. По време на онова пътуване, което направих неотдавна, свърших само за седмица работа, която обикновено би ми отнела две, само защото не можех да понеса мисълта да бъда далеч от теб.

Слепоочията й пулсираха, но не само от думите му, а и от убедителния начин, по който ги изричаше. За да прикрие чувствата си, тя се изправи бързо и започна да раздига масата с треперещи, непохватни ръце.

— Обикновено когато съм на важна бизнес среща, се концентрирам единствено върху дискутирания въпрос. А знаеш ли какво правех на всички събирания, които съм посещавал, откакто те срещнах?

— Наистина трябва да почистим тук…

Тайлър улови ръцете й и я придърпа към себе си.

— Мислех за теб. За това как трябва да се разходим по брега и да се любим сред океана. Как ще те кача на един сърф и ще наблюдавам как водата се плиска в гърдите ти.

— Тайлър…

— В мислите си съм се къпал с теб хиляди пъти, сапунисвал съм всеки милиметър от тялото ти и съм те молил да ми направиш същата услуга.

Ръцете й се разтвориха и се плъзнаха по гърдите му. Притисна чело към него и поклати глава.

— Караш ме да се чувствам неудобно, Тайлър. Наистина не трябва да ми говориш така.

Устните му се движеха по косата й.

— Може би предпочиташ да зарежем думите и да преминем направо към действие? — тя изпусна дъха си в нещо като полувъздишка и полустон. Тайлър обхвана лицето й с ръце и повдигна главата й.

— Можеш да се притесняваш за всичко друго, но не и за другите жени в живота ми, Хейли.

Плъзна ръка под колана на дънките й, притисна я плътно към ханша си и я целуна.

 

 

Тайлър нае една моторна лодка и тримата прекараха цялата сутрин в езерото. Към обяд, освежени от вятъра, развеселени и прегладнели, унищожиха голямо количество чийзбургери и пържена риба в близката закусвалня.

— Какво ще правим сега? — запита Фейт, след като изпразни чинията си.

Тайлър и Хейли изстенаха едновременно.

— Ще си починем — с надежда отвърна той.

— О, хайде! Нека да пояздим малко. Или пък да се поразходим. Освен това мисля, че наблизо има място, откъдето можем да наемем мотори.

Отначало се спря на разходката, но после предпочете да поиграе тенис на маса. Докато Тайлър и Хейли се възстановяваха от петгеймовия мач, Фейт играеше на електронните игри. Запозна се с едно момиче на нейната възраст, също голяма почитателка на тези развлечения. В края на краищата трябваше да бъде изтръгната почти насила от компанията на новата си приятелка и от залата за игри.

Когато се върнаха в къщата, тримата бяха изтощени.

— Предлагам ви да си починем, преди вечерята — каза Тайлър. — Ще ви заведа на едно място, където правят барбекю и свири някаква кънтри група.

Дамите се съгласиха и всички се оттеглиха в стаите си след напрегнатия ден. Хейли се изкъпа в голямата вана и поправи грима си. Беше оставила косата си разпусната и къдриците се спускаха свободно около шията и лицето й.

Облече тъмна памучна пола и риза с висока яка, която се закопчаваше отзад. Копчетата на гърба я затрудниха и тя помоли Фейт за помощ.

— Йее, изглеждаш много красива, Хейли! — възкликна момичето, сякаш се прекланяше пред своя идол.

— Благодаря ти. Точно смятах да ти кажа същото. Този тоалет нов ли е?

— Да — гордо отвърна Фейт, показвайки новата си пола и яркосиньо поло. — Харесва ли ти? Татко ми го купи, но доста трябваше да го уговарям.

— Е, по-често трябва да му даваш да разглежда модните ти списания.

— Добре! — разсмя се Фейт и двете тръгнаха към баща й.

— Кое е толкова смешно? — запита той.

— Не е нещо, което един мъж може да разбере. Беше чисто женски разговор — Тайлър се намръщи и Фейт се разсмя още по-силно.

Ресторантът беше препълнен и много шумен, но всички се забавляваха. Дансингът наподобяваше боксов ринг, на който двойките се блъскаха една в друга под ритъма на музиката. Липсата на техника от страна на групата се компенсираше със силата на звука.

Точно приключваха вечерята си, когато Фейт скочи от мястото си и извика:

— Хей, Ким! — замаха с ръка към едно момиче, което седеше в средата на залата. — Това е приятелката ми! — забързано обясни на Тайлър и Хейли, преди да се втурне да си поговори с новата си позната.

След малко се върна, водейки със себе си Ким и майка й.

— Здравейте — любезно поздрави жената, надвиквайки шума в ресторанта. — Аз съм Франсис Харпър. Моята дъщеря Ким се е запознала с вашата днес следобед. Двете толкова добре се разбират и така добре се забавляват, че се питах дали бихте позволили на Фейт да остане у дома този нощ.

Фейт и Ким, която беше малко по-пълна и по-ниска, стискаха ръце, неспособни да прикрият притеснението си, че позволението няма да бъде дадено.

Първа заговори Фейт:

— Моооля! Тя има онзи нов албум, който търся от толкова време, и много друга музика, и аз ще се държа добре, обещавам. Моооля!

Възрастните се разсмяха на ентусиазма й.

— Ще ми направите голяма услуга, ако я пуснете да дойде — обади се мисис Харпър. — Двамата със съпруга ми се наслаждаваме тук на почивката и спокойствието, но се опасявам, че това стана доста досадно за Ким, особено като се наложи да я освободим от училище, защото мъжът ми има само една свободна седмица. Ние живеем на същата улица в червената тухлена къща с колоните. Фейт няма да ни притеснява и аз непрекъснато ще я наблюдавам.

Мисис Харпър се обръщаше непрекъснато към Хейли, сякаш тя бе тази, която трябваше да вземе решението. Внезапно я осени мисълта, че жената съвсем естествено бе допуснала, че тя е майката на Фейт.

— Знам, че ще я наблюдавате… — какво би могла да каже?

— Не виждам защо да не може да отиде, нали Хейли? — запита Тайлър. От интонацията му и от начина, по който непринудено сложи ръката си на рамото й, можеше да се предположи, че тя е негова съпруга и майка на детето му.

— Да. Смятам, че ще бъде чудесно.

— О, благодаря ви — извикаха двете момичета едновременно.

— Благодаря! Благодаря! — Фейт целуваше последователно баща си и Хейли. После се втурнаха към мистър Харпър, който бе останал на масата.

— Ким има резервна нощница, така че можем да вземем Фейт направо оттук.

— Ще дойдем да я приберем утре сутринта. Благодарим ви, че я поканихте — каза Тайлър.

— И аз ви благодаря, че я пуснахте. Радвам се, че се запознах с вас. Ще се видим сутринта — мисис Харпър се върна към своята маса.

Хейли се чувстваше наранена. Беше съвсем очевидно, че мисис Харпър ги бе помислила за съпруг и съпруга. Но тя не беше негова жена. Каква му беше тогава? Компаньонка за уикенда? Любовница, докато й се насити? „Краткотрайни и несериозни връзки“ — с тези думи беше описал отношенията си с жените. Но бяха ли те точни? Нямаше ли да ги повтори и на жената след нея, която пожелаеше, за да я накара да се почувства по-различна? За да я прелъсти?

— Хейли?

— Извинявай — примигна към него тя. — Какво каза?

— Попитах дали си свършила. Би ли желала нещо друго?

— Не, беше ми достатъчно.

— Да си тръгваме тогава.

Отправиха се към изхода. Фейт им помаха и им изпрати въздушни целувки от масата на семейство Харпър, където изчакваше да приключат с вечерята си.

— Студено ли ти е? — попита Тайлър, докато вървяха към паркираната кола. От допира на пръстите му по гърба й тя потръпна.

— Да, малко.

— Като се приберем вкъщи ще запаля огън.

Вкъщи?

По време на краткото пътуване до къщата тя седеше сковано до него, без да пророни дума.

Тръгнаха по алеята и малко преди да стигнат до вратата, той улови ръката й и я дръпна.

— Пълнолуние. Виж отражението в езерото.

Гледката наистина беше изумително красива, но Хейли нямаше желание да я наблюдава. Не искаше вечерта да бъде толкова романтична. Предишната нощ присъствието на Фейт ги бе принудило да останат разделени. Сега кой щеше да я предпази от евентуалното прелъстяване? Можеше ли да разчита на себе си, че ще намери достатъчно сили да му се противопостави? Господ да й бъде на помощ!

Тайлър затвори входната врата и закачи спортното си сако на дървената закачалка.

— Подготвих камината, докато ви чаках с Фейт да се облечете, така че сега само трябва да запаля огъня.

— Добре.

— Искаш ли малко кафе? Или вино? Или нещо друго?

— Не.

— Сигурна ли си? Остана още от онова превъзходно бургундско. Една малка чаша?

— Не.

Както бе клекнал пред камината, той се извърна и я погледна.

— Да не си си отхапала езика?

— Не.

Той се разсмя и се изправи. В камината около подредените дърва се заизвиваха пламъчета.

— От всички думи, които изрече, откакто излязохме от ресторанта, може да се направи само едно просто изречение — приближи се и стисна леко раменете й. — Знаеш, че не трябва да се притесняваш от това.

Миглите й се повдигнаха и зелените очи се впиха в неговите.

— Не трябва да се тревожа от кое?

— От това, че мисис Харпър по погрешка те взе за моя съпруга. Беше съвсем естествено да сбърка, Хейли.

— Да. И ще си направи съответните изводи за мен, когато разбере, че не съм ти никаква.

— Кога ще престанеш да съобразяваш всяка своя постъпка с мнението на другите и ще се оставиш да те ръководят единствено инстинктите ти?

Тя се отдръпна от него и се приближи до широкия прозорец. Сълзите в очите й правеха сребърното отражение във водата още по-нереално. Хладният октомврийски вятър накланяше клоните на дърветата в красиви извивки. Звездите бяха като лъскави украшения. Беше прекрасна нощ, един празник на дивата, първичната природа. И тя искаше да й принадлежи.

Тайлър й зададе въпроса, който тя бе задавала на себе си. Защо трябваше да се съобразява с това какво биха си казали хората за връзката й с него? Какво ще загуби? Самотата. Скуката. Животът, лишен от тръпка и любов. От всякакъв вид любов.

Бавно се обърна към него. Сълзите изсъхнаха, преди да бъдат пролети, но не и преди да предадат особен блясък на очите й. Лунната светлина танцуваше в косите й, а огънят хвърляше отблясъци върху лицето.

Той беше това, което тя желаеше. Висок, суров, интелигентен и с чувство за хумор. Косата му се спускаше на тъмни подредени вълни. Изпод гъстите вежди блестяха сивите му очи, които я наблюдаваха. Позата му беше съвсем обикновена — едната ръка подпряна на полицата на камината, но Хейли познаваше скритата под мургавата кожа сила.

— Мисля, че бих изпила чаша вино — каза тя.

— И аз ще пийна малко. Би ли наляла, моля? Искам да взема нещо от спалнята.

Когато се върна отново във всекидневната, понесла табла с две чаши и гарафата с виното, той застилаше постелката си на килима пред камината. Когато свърши, обиколи стаята и угаси всички лампи, оставяйки стаята да се осветява само от надничащата през прозореца луна и от огъня в камината.

Тя остави подноса на масичката за кафе и напълни чашите. Тайлър ги взе и й подаде едната. Пръстите й трепереха така, че едва удържаха крехкия кристал. Той чукна чашата си в нейната, отпи една глътка и я погледна над позлатения ръб.

— Ще ми направиш ли една услуга? — запита тихо. Взе чашата й и заедно със своята ги остави обратно върху подноса.

— Услуга?

— Имам един мускул на гърба, който от време на време ми създава проблеми. Днес, докато палех мотора на лодката, изглежда, съм го разтегнал.

— Тайлър — възкликна тихо тя, — сериозно ли е?

— Нищо, което не би могло да се излекува с малко разтривка — улови ръката й и я придърпа към себе си. — Можеш да започнеш, като ми помогнеш да сваля дрехите си.

Тя преглътна естествената си свенливост и остави ръката си там, където я бе сложил той — до разкопчаната яка на ризата си. Отхвърляйки последните остатъци от предпазливост, започна да разкопчава копчетата. Издърпа я от панталона и я свали от раменете му. Ризата падна на пода. Никакво парче плат не можеше да се сравни с гледката, която представляваха гърдите му. Погледът й се плъзгаше по всеки милиметър от силното му тяло.

— Можеш да се заемеш с колана и панталона последователно или едновременно. Както предпочиташ.

Хейли погледна към колана с обикновена тока и въздъхна облекчено. Треперещите й пръсти не биха били в състояние да се справят с нещо по-сложно. Откопчаването на колана не я затрудни, но й се струваше най-срамното нещо, с което й се бе налагало да се заеме. Поне така си мислеше, докато не й се наложи да смъкне ципа.

— Никога няма да ти причиня болка, Хейли — дочу дрезгав шепот над главата си.

Пръстите й намериха ципа и го смъкнаха. Сърцето й биеше лудо от страх пред това, което щеше да последва. И както винаги, Тайлър я изненада. Той отскочи назад и срита мокасините си.

— Благодаря ти — чорапите веднага последваха обувките. След това, без следа от някакъв срам, смъкна панталоните си и ги остави на облегалката на стола. Изглеждаше много по-едър и силен, отколкото в плувния басейн. В интерес на истината, сега тя не виждаше нищо повече, отколкото тогава, но все пак за нея съществуваше някаква разлика да го наблюдава тогава в изпънатите бански и сега, обут в меки памучни слипове.

Отстъпи крачка назад, когато той коленичи до нея.

— Не искаш ли да се отървеш от ботушите си?

— Д-д-да… — отвърна тя. Наведе се и потърси опора в голите му рамене. Галейки с ръце прасците й, той събу ботушите й един по един.

— Ето. Така е по-добре — каза той и се отпусна по корем върху завивката. — Животът ми е в твоите ръце, Хейли.

Чувствайки се наивна и съвсем безпомощна, тя коленичи до него. Ръцете й бяха само на милиметър от гърба му, когато той заговори отново и тя ги отдръпна стреснато.

— Когато пожелаеш, можеш да се настаниш по-удобно.

— И така съм добре — отвърна му бързо.

Той сви рамене и от това леко движение мускулите на гърба му се раздвижиха.

— Няма закъде да бързаме — облегна глава на ръката си. — Боли ме под дясната лопатка. Там има някакъв лосион. До дивана. — Посочи малкото пластмасово шише, оставено на пода, и затвори очи.

Някъде беше чела, че най-правилният начин да се прави масаж е, да се изсипе малко от лосиона върху дланта, а не да се излива направо върху кожата. По този начин той щеше да се стопли, преди да бъде втрит в нея. Изсипа малко от гъстия крем и го разтри с двете си ръце. Пое си дълбоко дъх и плъзна длани по мургавата му кожа.

Отначало движенията й бяха неуверени, но скоро доби повече кураж от факта, че той нито се помръдваше, нито протестираше против аматьорския й опит. Местеше ръцете си бавно по широкия гръб и после концентрираше вниманието си върху мястото, което му създаваше проблеми.

— Родена си за масажистка — измърмори той.

— Така ли? — попита тя, без да си дава сметка, че дъхът й гали врата му.

— Ръцете ти са вълшебни.

— Искаш да кажеш, че те разтривам точно както трябва? — закачливо продължи тя.

— Можеш да направиш кариера.

— Ще се проваля за нула време.

— Би могла да се упражняваш повече — каза Тайлър и я изненада, като неочаквано се обърна по гръб. — Ако ще навлизаш в този бизнес, трябва да си добре обучена. Така че трябва да се научиш как се разтрива и отпред.

Очите им се срещнаха и Хейли веднага видя предизвикателството. Той се опитваше да й вдъхне смелост. Гърдите му се вдигаха и отпускаха при всяко вдишване и издишване. Коремът му се спускаше от гръдния кош надолу, примамвайки я да проследи с пръст косматата ивица, която изчезваше в бельото му. Едното му коляно беше присвито и придаваше на позата му спокойна самоувереност. Това беше предизвикателство, което Хейли не можеше да си позволи да пренебрегне.

Без да откъсва очи от неговите, тя изсипа още малко лосион и го размаза между дланите си. След това се наведе над него и ги сложи от двете страни на врата му. С бавни движения ги плъзна към раменете, а след това надолу по ръцете му. Вирнала дръзко брадичка, го наблюдаваше изпод присвитите си ресници, докато масажираше леко здравите мускули. Периодично стягайки и охлабвайки пръстите си, стигна до обратната страна на лакътя му. И тогава ноктите й се забиха в чувствителната кожа.

— Ти току-що предреши съдбата си, Хейли — изръмжа той. Както лежеше под нея, обхвана главата й с ръце и я принуди да посрещне жадните му устни. За да запази равновесие, тя положи ръцете си от двете му страни върху завивката.

Ала лактите й започнаха да отмаляват и неспособна да се задържи повече, тя се отпусна върху него. Устните му проследиха извивката на шията й. Материята на блузата й не го възпря и той зарови лице в гърдите й, наслаждавайки се на пълнотата им.

Попривдигна се и я принуди да седне. Показалецът му се плъзна от челото към горната й устна.

— Сега е твой ред — прошепна той. Хейли седеше като омагьосана под хипнотизиращия му поглед, докато той разкопчаваше копчетата на гърба й. След като освободи и последното, дръпна блузата от раменете й. — Толкова си красива! — продължаваше да й шепне, плъзгайки показалец по извивката на гърдите над дантеления сутиен. Дръпна я, за да застане на колене и свали ципа на полата й. Без да каже нищо повече, й показа какво иска да направи.

Тя пристъпи настрани от полата си с такава женствена грация, че Тайлър не можа да въздържи усмивката си. С едно последно решително движение смъкна чорапогащника си и остана пред него само по сутиен и бикини. Нямаше смелост да го погледне, но забеляза ръката му, която улови нейната.

— Легни — меко нареди той. Тя се отпусна по корем, точно както бе лежал той допреди малко, и сложи пламналата си буза върху ръцете си. Без да го гледа, можеше да си представи как изсипва лосион върху дланите си, как ги разтърква и ги полага върху гърба й.

Всяко движение беше точно изчислено. Пръстите му бяха ту бързи и леки, ту бавни и настойчиви, но непрекъснато променяха темпото. Под опитните му движения тя се опитваше да остане неподвижна, когато й се искаше да се извива и гърчи с нарастваща възбуда.

Сутиенът беше отстранен само с едно движение на ръката му. Без възражения от нейна страна, бикините й бързо го последваха. Сякаш следвайки своя собствена логика, ханшът й се повдигна, за да го улесни.

Последните й остатъци воля се изпариха, когато усети ръцете му върху бедрата си. Ставаше й все по-трудно да диша, докато той втриваше лосиона в гладката й кожа.

Опря чело в завивката и издаде стон от истинското, животинското удоволствие, когато усети бедрата му да се притискат от двете страни на ханша й. Дланите му се плъзнаха под нея и обхванаха гърдите й. Веднага осъзна, че някак си той също се бе освободил от бельото си. Тежестта на тялото му й беше приятна. Можеше да почувства как гъстите косми по гърдите му гъделичкат гърба й.

Като сложи устни върху ухото й, Тайлър прошепна настойчиво:

— Хейли, позволи ми да те любя. Сега, любов моя, преди да съм умрял от това изгарящо желание!

Попривдигна се леко, докато тя бавно се извърна с лице към него. Очите му пробягнаха по цялата дължина на тялото й, изпълвайки я с трепет. Тогава внимателно, сякаш се докосваше до дълго очаквана награда, се отпусна върху нея.

Целуваше я. Езикът му се плъзгаше по устните й, изучаваше формата им. Освободена от всичките си задръжки, тя жадно отвръщаше на ласките му.

Реакцията й отприщи дълго въздържаната му страст. Гърдите й познаваха благословената болка, която предизвикваха устните му, а зърната им — нежната игра на езика му. Пръстите й се заровиха в гъстата тъмна коса, когато усети топлата, втвърдена плът между бедрата си.

— Хейли! — прошепна името й като молитва и отново се отпусна върху нея. Тя го приветства, движейки се така, както той я водеше чрез собствените си движения. Без да престава да я целува, проникна внимателно в нея и бе приет с готовност. — Хейли, любов моя…

Тя усети само острата болка и страха, когато той преодоля и последната бариера на нейната невинност. След това се отдаде на чувствените вълни, които заливаха тялото й една след друга.

— Тайлър… — не осъзна, че бе изрекла името му, докато той не вдигна глава.

— Да не ти причинявам болка? Кажи ми и аз ще…

— Не — прошепна тя, улови лицето му между дланите си и го наведе напред, за да го целуне. — Не, не. Никога не съм знаела… Дори не съм си представяла… — изви се под напора на надигащото се удоволствие и повдигна ханша си, за да го приеме изцяло.

— Вземи всичко от мен, Хейли — изстена той. — Така? Да, любов моя, движи се с мен. Така. Господи, прекрасно е!

Цялата вселена би могла да изчезне, но тя не би забелязала, не би се развълнувала. Новото откровение избухна в съзнанието й като ослепителна светлина, която би могла да замени слънцето. Всичко това беше предначертано, предопределено от съдбата. Но колкото и да беше вълнуващ, не самият акт я бе довел до този екстаз, а човекът, с когото го бе направила. Никога не би могла да го сподели с друг.

Тя обичаше Тайлър Скот.

Движенията им бяха съвършено синхронизирани, съединявайки в едно телата и душите им. Тя поверяваше в ръцете му любовта и живота си. Той я изпълваше цялата, обогатяваше душата й, докато у двамата едновременно не избухна удоволствието от освобождението.

За един дълъг миг двамата стояха притиснати в най-интимната прегръдка. Лицето й бе извърнато към неговото и всеки вдишваше дъха на другия. Когато ударите на сърцето му, които тя усещаше в собствените си гърди, станаха по-умерени, той се наведе и я целуна.

— Аз бях прелъстеният, любов моя, а не ти.