Сандра Браун
Дръзко предложение (10)

Десета глава

— Да не би да се опитваш да ме напиеш? — запита тя, докато той й подаваше още една чаша с изстудено бяло вино.

— Естествено. Нали така постъпват развратниците с невинните момичета? Първо ги напиват, след това ги разсъбличат.

— Но аз вече съм гола.

Той се усмихна и я изгледа похотливо.

— Така е — наведе се напред от мястото, където беше седнал и зарови лице в разбърканите й коси. — И аз съм вече пиян. От теб.

Целувката беше продължителна и част от виното се разплиска по килима. Когато най-накрая се отдръпна, Хейли въздъхна доволно.

— Наистина ли се чувстваш добре?

Очите й бяха замъглени и сънливи, а лицето й пламна.

— Да — прошепна. — Наистина се чувствам добре. Ръката му погали гладката кожа на бузата й.

— Аз също, Хейли — повличайки я със себе си, Тайлър се отпусна отново върху възглавниците, които бяха смъкнали от дивана и бяха подредили на пода пред камината.

Тя се изтегна до него, облегна се на лакът и се наведе към лицето му.

— Толкова се страхувах, че… че съм неопитна, че не съм достатъчно добра за…

Накара я да замълчи, като сложи показалеца си върху устните й.

— Беше съвършена — дълго гледа разтревожените й очи, после продължи нежно: — одобрението на другите е решаващо за теб, нали, Хейли? Защо? Ти правиш всичко много добре. И си толкова красива.

— Не бях, преди да те срещна — отвърна тя с благодарност.

— Винаги си била, но не си го осъзнавала. Кой глупак те накара да мислиш, че не си привлекателна? Някой мъж?

— Не — срамежливо каза тя. — Не някой определен човек. Никога не съм чувствала…

— Искаш да кажеш, че всички хора, с които си общувала, заедно са те карали да се чувстваш нежелана? Не мога да го повярвам, Хейли. Сигурно през пубертета не си била красавица. Но кой от нас е изглеждал добре по онова време? Не, твоите комплекси са формирани вътре в теб много преди това.

— Предполагам, че е така — каза тя, мислено припомняйки си детството. — Около мен никога не се суетяха и не ме глезеха, както правеха с Елън. Аз бях по-голямата. От мен се очакваше да бъда добрият пример. Когато сестра ми направеше някоя беля, прегрешението й биваше бързо забравяно, защото тя не понасяше добре наказанията. Не спираше да се оплаква, докато татко и мама не се почувстваха неудобно, че са я наказали. Аз понасях всичко стоически и никога не им разкривах как се чувствам. Може би точно в това беше грешката ми. Но Елън наистина беше възхитително дете. Непослушанието я правеше само още по-очарователна. А аз бях само едно добро дете. Мисля, че отношението на родителите ни към нас напълно съвпадаше с поговорката: „Само скърцащите колелета се смазват.“. Тъй като никога не им създавах проблеми, те ме пренебрегваха без угризение.

— Как може някой да те пренебрегне? — очите му се плъзнаха към гърдите й, които се издигаха и спускаха съблазнително съвсем близо до лицето му. — Особено пък мъжете.

Хейли се разсмя.

— Когато си с три сантиметра по-висока от момчетата в гимназията, обикновено те пренебрегват. Поне като секссимвол. Когато учих в колежа, трябваше да се грижа за родителите си, което много ограничи социалните ми контакти. А докато завърша образованието си…

— Вече бе издигнала около себе си стени, които да те предпазват от всякакви вълнения. И никога не би допуснала някой романтично настроен мъж да проникне зад тях.

Хейли го погледна през спуснатите си ресници и отвърна:

— Ти проникна зад тях.

Той се разсмя доволно и снижи гласа си до прелъстителен шепот:

— Харесва ми, когато се изразяваш така грубо.

Присъедини се към смеха му и отметна назад разпиляната си коса с толкова естествен жест, без да осъзнава скритата в него сексуалност.

Смехът затихна и тя свенливо извърна глава.

— Тайлър, научи ме… Научи ме… Искам да ти доставям удоволствие.

Той вдигна очи към нея и си помисли, че тя не би могла да му достави по-голямо удоволствие. Тази коса, очите й, разкриващи толкова много, блясъкът на кожата, позлатена от отблясъците на огъня, всичко това, взето заедно, представляваше образец на такава съвършена женственост, че му се искаше да може да рисува или да пише стихове, за да увековечи лика й за радост на идните поколения.

Но би бил обзет от ревност, ако трябваше да я дели с някого другиго. След тази нощ щеше да бъде принуден да я отдели от целия свят. През целия си живот беше проявявал алчност, егоизъм и гордост от всичко, което притежаваше. И все пак би дал всичко, за да има нея. Душата й, разума й, тялото й.

Устните й бяха подпухнали и влажни от целувките му. Той знаеше на какво са способни. Когато я бе целунал за първи път, бе срещнал невинна съпротива. Сега устата й се отваряше за него освободена, даваща, зовяща.

Как можеше да не осъзнава колко привлекателна е? Дори видът й го възбуждаше. Гърдите й бяха съзрели за любов. Тъмнорозовите зърна бяха съвършени. Искаше му се да ги усети между устните си, с върха на езика си. „Хейли, не можеш ли да видиш, не можеш ли да оцениш собствените си достойнства?“

— Това ще бъде най-краткият урок в живота ти — каза той. — Ти вече ми достави удоволствие.

— Но искам да науча повече.

Придърпа я до себе си и веднага намери устните й. Косата й се спускаше от двете страни на лицето й на уханни вълни и за момент му се прииска да може да се обвие с нея. Сякаш отхапващи малки вкусни хапки от сочна праскова, устните му се отваряха и затваряха върху нейните.

Отдръпна се назад, изчака и веднага се поздрави за успеха си като учител. Хейли прилагаше на практика новите си умения, обогатявайки ги по свой собствен, уникален начин.

Гърдите й изпълниха дланите му и те започнаха да галят гладката им закръгленост, докато зърната им започнаха да се втвърдяват. Пръстите бавно чертаеха кръгове около тях, разливайки по тялото й вълни от все по-засилващо се желание. Накрая ги докосна с език.

Хейли го погледна учудено, когато се отпусна по гръб на възглавниците.

— Така ли? — запита той.

— Да.

Погледна мускулестите му гърди и нежно зарови пръсти в гъстите къдрави косми.

— Харесва ми как изглеждаш, Тайлър.

— И ти ми харесваш… Хейли…

Ноктите й бавно се плъзнаха към зърната на гърдите му и те веднага се втвърдиха. После проследи с език бледите белези и ги покри с устните си.

— Да… да… — стенеше той.

Без да чака повече напътствия, водена от видимото удоволствие, което му доставяше, Хейли плъзна уста по тъмната ивица, която се спускаше през корема му. Ръцете му се оплетоха в гъстите й къдрици и той започна да повтаря името й като в някакъв унес.

Едната му длан обхвана ханша й отзад, а другата намери чувственото възвишение между бедрата й. Почувствал топлата приветстваща влага, зарови пръсти в нея.

— Хейли, моля те…

Тя разбра какво искаше от нея. Любовта правеше и немислимите неща възможни. Искаше й се отново да почувства в себе си надигащата се жива сила, затова се извърна по гръб и нежно го придърпа към себе си.

— Хейли не — възрази той с безпокойство, когато тя се притисна към него.

— Да. Да.

Изоставяйки ролята си на учител, Тайлър започна да се учи от нея. Опитваше се да задържа страстта си, но настойчивите й движения правеха усилията му безполезни. С един последен страстен тласък отново съедини телата им в едно.

Когато най-после се отпусна по гръб до нея, върху лицето му бе изписано самообвинение и гняв.

— Съжалявам, Хейли. Знаех, че ще ти причиня болка. Нямах намерение да те любя отново толкова скоро. За нищо на света не бих те наранил. Ще ми простиш ли?

Хейли положи глава на гърдите му и го обви с ръцете си.

— Никога нямаше да ти простя, ако не го беше направил.

 

 

— Така изглеждаш доста симпатичен — подразни го тя, като излезе изпод душа. Тайлър стоеше до умивалника с кърпа около кръста си и наполовина насапунисано лице.

— И ти не изглеждаш зле — отвърна той и я погледна в огледалото.

Тя се поклони закачливо.

— Ако спреш да се държиш като хлапак, ще ти призная, че това къпане беше най-еротичното преживяване в живота ми. Надмина дори най-смелите ми фантазии. Просто се чудя как не се удавихме.

Тайлър се засмя и прокара самобръсначката по бузата си.

— Забелязвам, че все още се изчервяваш. Въпреки разпуснатото ти държане, мис Аштън, ти все още си доста стеснителна.

— Така ли мислиш? — Хейли се приближи зад него и обви ръце около кръста му. — Какво трябва да направя, за да ти докажа, че вече нямам никакви скрупули?

Самобръсначката застина до адамовата му ябълка, без да докосва кожата.

— Сигурен съм, че ще измислиш някакъв начин. С едно неочаквано движение тя развърза кърпата около кръста му и я пусна на пода.

— Права си — предаде се той и я притисна към себе си. — Действително не би могла да станеш по-безсрамна.

Игривите пръсти под кръста му го подлудяваха. Дъхът му изсвистя между стиснатите зъби. Самобръсначката падна в мивката. Извърна се рязко, сграбчи я отзад и я повдигна. Забравил за крема за бръснене върху лицето си, зарови глава между гърдите й, все още топли и влажни от водата.

— Както я караме, може да умра млад, но поне ще бъда преситен — измърмори той и започна да я обсипва с целувки.

Хейли се отдръпна назад и извика. Той знаеше как му говори тя, когато е обзета от страст, и веднага усети, че сега ставаше въпрос за нещо друго. Отметна глава и я погледна с тревога.

— Тайлър — задъха се тя и от очите й изскочиха сълзи, — този крем, който използваш, ментов ли е?

 

 

— Ще ти го върна — предупреди го Хейли, без да спира да разбърква яйцата в купата.

Влизайки в кухнята, където тя приготвяше обилна закуска, той бе допуснал грешката да я запита с широка усмивка дали се чувства добре.

— Ти така се смееше, че дори не се сети да ми помогнеш да измия лицето си.

— Съжалявам, Хейли — извинително каза Тайлър, но в очите му продължаваха да танцуват игриви пламъчета. — Изобщо не помислих за това. Честно. Честна скаутска.

Тя се намръщи на разкаяната му физиономия.

— Любезните обноски изобщо не ти подхождат. Роден си да бъдеш груб, арогантен и самонадеян. Но бих могла да ти простя, ако подредиш масата.

— Става, но всичко по реда си — приближи се до нея и я обгърна с ръце. Веднага намери устните й и я целуна жадно, със страст, която цялата нощ не бе успяла да задоволи.

Когато най-сетне бяха станали от постелката пред камината, за да се преместят в огромното легло, си бяха обещали да поспят. Обещанието беше неизпълнимо и нито един от тях не го спази. Предложението му да бъдат предпазливи поради наскоро отнетата й девственост беше напълно пренебрегнато.

Сега се галеха и се целуваха с подновена енергия. Всяко докосване само засилваше желанието им. Едва когато маслото в тигана прегоря и изпълни кухнята с пушек, двамата се изтръгнаха от унеса си. Но без дори да си направят труда да почистят съда, започнаха отново.

В момента, в който Хейли му подаваше в устата последната хапка бекон от собствената си чиния, той каза:

— Трябва да се обадя в Атланта, за да проверя някои неща. Мислиш ли, че ще можеш да се позабавляваш сама, докато свърша? — облиза мазнината от пръстите й, но реши, че резултатът е незадоволителен и повтори процедурата.

Хейли наблюдаваше как устата му си играе с ръката й. Зъбите му нежно захапаха върха на показалеца. Думите излязоха от гърлото й.

— Аз… Мисля, че… бих могла да… п-по-почистя кухнята.

— Повикай ме, ако ти потрябвам — каза той и отново я целуна.

След двадесетина минути тя го намери, седнал от едната страна на леглото в спалнята да слуша съсредоточено гласа, който му обясняваше нещо от другия край на жицата.

— Явно, някой е объркал работата. До утре по това време открийте къде точно е станала грешката. Бих желал да разбера как смятате да поправите нещата — тръшна слушалката, без да добави нищо и Хейли изпита съжаление към служителя, предизвикал недоволството на шефа си.

— Проблеми ли имаш? — меко запита и погали косата му.

— Да — разсеяно отговори той. После, сякаш внезапно осъзнал, че тя е до него, я придърпа в скута си. — Да върви по дяволите всичко! — добави, вдигна пуловера над гърдите й и сведе поглед към тях, за да се наслади на резултата.

— Кога трябва да се върнеш?

— Не знам — отвърна Тайлър, все още погълнат от плановете си да се възползва от меката гладка гръд. Погледна я и се засмя. — Ако останем още малко тук, ще се наложи да отскоча да купя малко витамини. За мъж на моята възраст подобен сексмаратон не би могъл да мине без последствия.

— Да — театрално въздъхна Хейли. — Доста си възрастен. Тази посивяла коса, намаляваща енергичност, липса на издръжливост…

Тайлър хвана ръката й и я стисна силно.

— Хейли, има нещо, което трябваше да ти кажа по-рано.

Тонът му беше толкова унил и изражението му така сериозно, че сърцето й болезнено се сви. Може би имаше извънбрачни деца? Или пък не беше толкова богат, колкото се представяше? Или е свързан с мафията? Какво? Каквото и да беше, тя щеше да остане до него. Само, моля те, Господи, нека да не е нещо, свързано със здравето му. Всичко друго, но не това. Моля те.

Пръстите й продължаваха да галят нежно косата му.

— Какво има, Тайлър?

— Имаш страхотно дупе.

Тя скочи от скута му и го блъсна назад. Грабна една възглавница и започна да го удря с нея, докато той вдигна ръце в отбранителен жест.

— Май те накарах да побеснееш, нали, червенокоске? Но казах самата истина.

— Е, аз пък нямам търпение да го покажа на всички момчета в квартала — отвърна тя, хвърли възглавницата върху лицето му и тръгна към вратата.

— Къде отиваш?

— Да прибера дъщеря ти — извика тя през рамо и завъртя обекта на възхищението му, стегнат в тесни дънки. — И е твърде възможно изобщо да не се върнем.

— О, ще се върнеш. Прекалено много обичаш тялото ми — провикна се след нея той.

Хейли все още се смееше, когато външната врата се хлопна след нея. Целият свят изведнъж й се стори прекрасен. Стъпките й отекваха леко по алеята, докато крачеше към къщата на семейство Харпър, която предишната вечер бяха забелязали на връщане от ресторанта. Колко странно, че снощи се беше притеснила какво биха си помислили съседите, когато научеха от Фейт, че не е омъжена за мистър Скот! Сега то изобщо не я интересуваше. Отдавайки се на Тайлър, тя го бе направила от любов. Никой не би могъл да й отнеме това очарование. Не беше толкова наивна да мисли, че всичко щеше да продължава вечно. Тя не беше първата жена в живота на този мъж и сигурно нямаше да бъде последната. Но докато е с него, щеше да се наслаждава на всичко, което той й даваше. Тази любов щеше да остане единствената в живота й. Никога не би могла да обича друг. В това беше уверена.

Извървя разстоянието до къщата на Харпърови за няколко минути. Мисис Харпър я приветства топло и без капка от високомерното презрение, което бе очаквала.

— Фейт е много доволна. Двете с Ким си размениха адресите и ще могат да си пишат кога всяка от тях ще идва тук. Ние живеем в Ашвил, но често пътуваме насам през уикендите. Надявам се, че отново ще се видим.

— Аз също. Благодаря ви, че я поканихте.

Двете момичета се сбогуваха развълнувано и си обещаха да си пишат. Тъгата на Фейт бързо се разпръсна по пътя към дома. Тя изгаряше от желание да разкаже всичко на Хейли и не преставаше да бъбри:

— Майка й е толкова добра! Подари на Ким един комплект гримове, които не използва, и ние ги изпробвахме всички! Само че трябваше да й обещаем, че ще се измием, преди да си легнем. После поиграхме на електронната й игра, ама не много. През повечето време слушахме музика и си приказвахме. Беше тооолкова хубаво!

— А на теб беше ли ти хубаво? — Фейт не успя веднага да схване закачката във въпроса на Хейли, но веднага се обърна да я прегърне и двете се разсмяха.

— Да, но ми липсвахте двамата с татко.

Хейли се учуди на лекотата, с която детето произнесе думата. Двамата.

— Наистина ли?

— Да. Майката на Ким е чудесна, но родителите й не могат да се сравняват с вас с татко. Ти си много по-красива.

— Благодаря ти, но никога не бива да съдиш за хората по външния им вид.

— Знам, но не мога да не го забележа.

Хейли изгаряше от желание да запита дали Фейт бе казала, че двамата с Тайлър не са женени, но не можеше да се насили да изрече въпроса.

— А, питам се кой ли е дошъл? — каза Фейт и вниманието на Хейли бе привлечено от колата, паркирана пред къщата.

Сърцето й се сви от разочарование. Елън. Как ли ги беше открила? И какво би могла да иска?

— Това е колата на сестра ми — пусна ръката на детето и отвори вратата. Фейт влезе първа, но внезапно спря. Миг по-късно Хейли също застина неподвижно.

Елън и Тайлър стояха пред камината. Ръцете на жената бяха обвити около врата му. Неговите длани се притискаха към гърба й. Двамата се целуваха, притиснати плътно един към друг.

Усетил нечие присъствие, Тайлър отблъсна Елън от себе си. Тя примигна към него глупаво и проследи разтревожения му виновен поглед. Очите му бяха приковани в очите на Хейли и в тях се четеше страх и разкаяние.

— Здрасти, Хейли — измърка Елън.

— Млъкни! — изръмжа Тайлър. — Хейли…

— Върви по дяволите! — спокойно каза тя.

Извърна се и тръгна към спалнята си, за да събере багажа си и да си тръгне, преди да бъде напълно унижена.

— Хейли, спри! — нареди Тайлър.

Тъй като тя не се подчини, той се втурна след нея. Настигна я бързо и я сграбчи за раменете.

— Пусни ме! — изкрещя тя, извивайки се в желязната му хватка.

— Не. Знам какво си мислиш, но грешиш. Помисли си върху това и ще разбереш, че казвам истината.

— Не би могъл да знаеш какво си мисля — изстреля тя.

— Знам, по дяволите! Познавам тази гордо вирната брадичка и този предизвикателно изпънат гръб! Това означава, че вече си създала мнение по въпроса и нищо не е в състояние да го промени. Но, за бога, сега ще ме изслушаш, за да ти обясня това, което видя.

— Това, което видях, говори само по себе си.

Продължаваше да я притиска до стената. Тя вдигна към него зелените си очи, изпълнени с убийствен блясък. По-късно щеше да изстрада болката си. Сега чувстваше единствено заслепяваща ярост.

— Снощи ти си взе онова, което искаше. Ухажването ти се увенча с успех. И сега се втурна към ново предизвикателство. Нали точно от това се състои животът ти? От предизвикателства? От рискове? Е, спечели играта с мен. Сега ме пусни.

За миг в очите му се мярна болка.

— Това ли е мнението ти за мен, Хейли? — внезапно очите му отново станаха сурови. — Елън! — извика той.

— Какво? — обади се Елън от мястото пред камината, откъдето не беше помръдвала.

— Ела тук!

— Какво…

— По дяволите, казах да дойдеш тук! — изрева Тайлър.

Елън не посмя да пренебрегне застрашителната заповед. Щом се приближи на няколко крачки от тях, той се присегна и я дръпна грубо.

— Кажи й за какво дойде!

Елън вдигна към него големите си зелени очи, после се обърна към сестра си. Облиза устни и каза:

— Дойдох да го помоля да ми заеме малко пари.

— Какво? — произнесе Хейли, за момент забравила всичко останало.

Долната устна на Елън започна да трепери.

— Уволниха ме от работа, Хейли. И то само защото си взех няколко свободни дни, тъй като не се чувствах добре. Когато вчера сутринта отидох в службата, ми казаха да си разчистя бюрото. Отнесоха се толкова зле с мен — разхлипа се тя.

— Но защо дойде да искаш пари точно от Тайлър? Елън подсмръкна кокетно и остави няколко сълзи да намокрят ресниците й.

— Първо тръгнах към теб. В увеселителния парк ми казаха, че двамата сте дошли тук и аз ви последвах.

— Миналата седмица ти дадох пари, Елън. Сигурно си получила цял куп неплатени сметки.

Елън хвърли уплашен поглед към Тайлър и отново се обърна към сестра си.

— Не съм си платила наема за миналия месец. Трябваше да си накупя толкова много неща, от които имах нужда. Хазяинът ме заплаши, че ще ме изхвърли. Не са ми дали заплата, защото ползвах няколко дни болнични. Дори да успея да си намеря работа веднага, ще минат няколко седмици, преди да получа пари.

Направи кратка пауза и кимна към Тайлър.

— Той има толкова много пари, Хейли. Би могъл да ми заеме малка сума, без дори да усети. Когато разбрах, че живеете заедно, реших, че е по-добре да се обърна към него.

— Боже мой! — Хейли затвори очи и сведе глава, засрамена от факта, че собствената й кръв и плът е способна да прояви такава наглост.

— Кажи й за целувката! — гласът му беше нисък и дълбок, но застрашителен.

— Той… Той каза, че бихме могли да измислим нещо…

Тайлър сграбчи рамото й и я разтърси с такава жестокост, че Хейли си помисли, че сестра й ще се разпадне пред очите й.

— Кажи й истината!

— Хейли, аз… Ти не би имала нищо против… Знаеш, че само се шегувах…

— Когато сълзливите й молби не помогнаха, тя промени тактиката. Хвърли се на врата ми и започна да ме целува. Точно в този момент влезе ти — докато говореше, той не откъсваше очи от жената, която обожаваше. Отдръпна ръка от рамото на Елън с такова отвращение, сякаш беше отвратително насекомо. Обърна се рязко към нея и изкрещя: — Махай се!

— Да се махам? — поразена повтори Елън. — Ти нямаш право…

— Имам право, по дяволите! Изчезвай!

— Хейли, трябва да ми помогнеш…

— И защо? Само защото винаги го е правила? Онова време отмина, Елън. Връщай се в Нешвил и изчакай да ти се обадя. Мисля, че имам подходяща работа за теб в една малка компания в Балтимор.

— Балтимор! Но това е…

— Достатъчно далече, за да нямаш възможност да тичаш при Хейли и да я изнудваш за пари. А сега се измитай, преди да съм ти хвърлил боя, който си заслужавала цял живот!

— Наистина ли ще му разрешиш да направи това? — обърна се Елън към сестра си.

Хейли вдигна глава и с огромно усилие я задържа изправена. Никога през живота си не се бе чувствала толкова сломена.

— Не ме интересува какво ще правиш, Елън. Просто ме остави на мира.

Лицето на по-младата жена се изкриви като на дете, което се кани да се разплаче.

— О, ти винаги си била толкова лоша! Никога не си предприемала нищо неправилно, нали! Изрядната малка светица! Е, трябва да знаеш, че никой никога не те е харесвал, защото всички се възхищаваха от мен! — изтича до вратата и я отвори рязко. — Дори и той ме харесва повече. И въпреки че отрича, отвърна на целувката ми!

Вратата се затвори с трясък и след секунда се чу шумът от мотора на колата й. После настъпи тишина.

В стаята всичко беше застинало. Хейли чуваше някъде близо до ухото си тиктакането на часовника на Тайлър. Ръката му продължаваше да я притиска към стената. Ала това му усилие беше съвсем излишно. Тя беше изгубила цялата си борбеност. Сякаш от нея бе останала само куха, празна обвивка. Денят, започнал така щастливо, я бе отвел към тъмнината на отчаянието.

— Тя лъже, Хейли.

— Няма значение.

— Не, има значение — възрази той и я разтърси леко.

Тя поклати глава.

— Не. Направихме грешка още в самото начало. Аз знаех какво искаш от мен. И ти го получи. Останалото беше само театър. Беше погрешно за мен, за теб, за Фейт…

Млъкна, внезапно осъзнала, че детето бе станало свидетел на ужасната сцена. Надникна през рамото на Тайлър и я потърси с поглед.

— Фейт? — извика тихо.

Тайлър я пусна, извърна се и също огледа стаята. Без да е необходимо да се наговарят, двамата се разделиха. Хейли провери в кухнята и в задната част на къщата. Той огледа всички спални и се втурна към двора.

Срещнаха се във всекидневната, всеки отправил към другия питащ, изпълнен с надежда поглед.

— Няма я — съобщи Тайлър с неприкрита тревога в гласа.