Сандра Браун
Дръзко предложение (7)

Седма глава

— Как, за бога, можеш да изпуснеш такъв страхотен мъж от погледа си дори за минута, Хейли? Дори и само за да донесе бутилка от това скъпо и хубаво вино? — Елън се промъкна по-близо до Тайлър и го погледна под прикритието на дългите си ресници.

— Може би тя не смята, че съм страхотен — сухо отвърна Тайлър.

Хейли забеляза, че той не е безразличен към начина, по който Елън се притискаше към него, нито към пищната й гръд.

Смехът на Елън беше като звън на камбанка.

— Тогава сигурно е ненормална — тя плъзна длан с дълъг, добре поддържан маникюр по ръката му и се обърна към сестра си. — Защо се криеш зад тази врата, Хейли? Няма ли да ме прегърнеш?

Хейли тръгна към нея и се остави в прегръдката й, като преднамерено отбягваше погледа на Тайлър. Той сигурно наблюдаваше Елън по начина, по който обикновено я гледаха мъжете. А тя не би могла да понесе това.

Тази вечер беше положила толкова усилия да изглежда привлекателна. При Елън това се получаваше съвсем естествено. Оригиналните й дънки, заедно със спортната риза, оставена разкопчана до средата на гърдите й, изглеждаха като подигравка на скромния черен тоалет на Хейли. Нейната коса беше спусната, докато Елън бе вързала своята в стегнат кок. Изведнъж се почувства като свещ, чийто пламък е угасен.

— Радвам се да те видя, Елън — излъга тя. — Не те очаквах.

— А, това се вижда — Елън кимна многозначително и намигна на Тайлър. — Аз ти обещавам, че няма да остана повече от минута. Идвам от Нешвил, защото много исках да те видя, и трябва да се връщам веднага.

— Това е доста път. Ами работата ти? — обезпокоена запита Хейли.

— Обадих се, че не се чувствам добре следобед. Точно затова трябва да се връщам още тази нощ. Утре сутринта ще трябва да си отработя часовете.

Тайлър се бе приближил до Хейли и бе обвил ръка около раменете й. Тя се обади припряно:

— Извинете ме. Вие запознахте ли се?

— Не. Аз съм Тайлър Скот, мис Аштън.

— Елън — засмя се по-младата жена и стисна протегнатата му ръка. — Надявам се, че ще се видим отново.

Тайлър погледна към Хейли, но тя бе свела глава и не успя да забележи топлината в погледа му. Но чу отговора, който й прозвуча като обещание.

— Ще се видим.

— Хейли — обърна се Елън към сестра си, — наистина трябва да тръгвам. Не бихме ли могли…

— Ще погледна пържолите — каза Тайлър, уловил намека. Преди да тръгне към кухнята, стисна силно рамото на Хейли.

— Да отидем в стаята ти — прошепна Елън и стисна ръката на Хейли, повличайки я след себе си.

Затвори вратата на стаята след тях, облегна се на нея и запита с широко отворени очи:

— Боже мой, Хейли, къде си го крила досега? От колко време си с него? Кой е той? Къде го срещна? Разкажи ми всичко.

Хейли прекоси стаята, отиде до тоалетната си масичка и като взе несъзнателно четката си за коса, започна да разресва разбърканите си къдрици.

— Няма много за разказване. Познавам го от няколко седмици. Запознахме се чрез дъщеря му, когато я бе ужилила една пчела.

— Страхотен е! А тази кола! И тези шикозни дрехи!

Някакво перверзно желание да шокира сестра си я накара да добави:

— Той е собственик на увеселителния парк. Притежава още доста неща.

— Хей, сестричке, значи си уцелила десетката! Предполагам, че е неотразим в леглото.

За момент ръката, стискаща четката за коса, остана неподвижна във въздуха, но веднага се зае отново да разресва къдриците.

— Е? — нетърпеливо настоя Елън.

— Какво?

— Как е в леглото?

Хейли улови отражението на Елън в огледалото. Очите й блестяха въодушевено. Отново реши да се възползва от факта, че мъж като Тайлър Скот прекарва вечерта насаме с нея.

— Точно както предполагаш — неотразим — чу се да казва. Четката се изплъзна от пръстите й и падна върху масичката, сякаш да отрече изречената лъжа. Защо искаше да накара Елън да повярва, че спи с Тайлър? Нави косата си на стегнат кок и го закрепи с няколко фиби.

— О, сестричке, радвам се, че си щастлива — въздъхна Елън театрално. Хейли реши да изчака. Този път нямаше да попита какво се е случило. — Радвам се, че поне едната от нас е щастлива.

Хейли въздъхна и се хвана на уловката.

— А ти не си ли? Мислех, че новата работа и новите ти приятели много ти харесват.

— Приятели! Ха! Нали си спомняш за момичето, което се бе отнесло добре с мен? — Елън не изчака отговор. — Е, тя се оказа истинска кучка. Дължа й малко пари, които тя почти насила ми даде, а сега иска да й ги върна наведнъж. Кажи ми честно, как можеш да вярваш на хората?

Хейли се обърна към Елън, която бе седнала в средата на леглото и изглеждаше по-млада дори от Фейт. В зелените й очи блестяха сълзи.

— И колко е това „малко“? — запита тя без каквото и да било съчувствие.

— Петстотин долара — измърмори сестра й в отговор.

— Какво?! — извика Хейли шокирана. — Елън, но как си могла? Петстотин долара! И за какво?

— Не ми крещи, Хейли — изхълца Елън. — Казах ти, че тя почти насила ме накара да ги взема.

— Не ти вярвам.

— Така беше! Сега ти се държиш също като нея!

— Къде отидоха парите? — през съзнанието й преминаха ужасяващи мисли за наркотици, комар и конни надбягвания. — За какво ги похарчи?

— Преди всичко за дрехи. И за няколко бижута. Не ме гледай така, Хейли. Знаеш, че не мога да понеса да ми се разсърдиш, след като те обичам толкова много.

— Особено когато имаш нужда от пари.

— Не говори такива ужасни неща!

— Но точно за това си тук, нали? За да вземеш парите, които са ти нужни, от мен.

— Ще ти ги върна. Обещавам. Моля те, Хейли. Тя разказва на всички в службата ужасни неща за мен.

Защо, мислеше си Хейли, когато аз плача, изглеждам ужасно — с подпухнало лице и зачервен нос, а Елън изглежда толкова красива? Очите й блестяха от сълзите, ресниците й се спускаха тежко, а треперещите й устни й придаваха миловиден и уязвим вид.

Ала Хейли щеше да й даде парите не от съчувствие. Не можеше да съжалява сестра си. Изпитваше само презрение, което граничеше с отвращение. Но, давайки й парите, щеше да се отърве от нея, поне за известно време. Хейли не искаше Елън в живота си.

С присъщия си егоизъм, Елън щеше да й отнеме всичко, което можеше — парите, самоуважението, дори и Тайлър. Никакви скрупули нямаше да й попречат да си присвои всичко, за да задоволи суетата си.

— Как е името на онова момиче? Ще й напиша чек.

— Можеш да го напишеш на мое име.

— Кажи ми името й — рязко каза Хейли и извади чековата книжка от ръчната си чанта.

Елън не спори повече и продиктува името. Хейли й подаде чека, без да каже нищо повече. Лицето й изразяваше повече, отколкото би могла да обясни с думи.

Елън започна виновно:

— Благодаря ти, Хейли. Ти си най-добрата сестра…

— Аз съм единствената ти сестра, Елън, и точно затова си тук. Не се преструвай, че има нещо повече.

— Защо изведнъж стана такава?

Но Хейли не й отговори. Тя отваряше вече вратата, показвайки красноречиво, че сега, след като беше получила това, за което беше дошла, Елън трябваше да си върви.

Тайлър седеше на дивана във всекидневната, сложил глезен върху коляното на другия си крак и разглеждаше списание.

— Осъзнавате ли какво съкровище притежавате в лицето на сестра ми? — лицемерно се обърна към него Елън и прегърна Хейли.

— Но не смятам, че самата тя го осъзнава — твърдо отвърна той, докато изучаваше лицето на Хейли от разстояние.

Хейли изобщо не чу думите му. Видя само, че Елън сгъна чека и го сложи в горния джоб на опънатата по гърдите й риза с преднамерено бавно движение, в което се съчетаваха подкана и съблазън.

— За мен беше удоволствие да се запозная с вас, Тайлър — тя се приближи до него, обви врата му с ръка и го целуна с показна сестринска нежност. Хейли забеляза как гърдите й се притискат към неговите. — Довиждане, сестра ми. И благодаря.

Без да каже нищо повече, Елън се отправи към входната врата. Стъпките й отекваха в съзнанието на Хейли като погребален звън.

Остана загледана във вратата, докато две силни ръце не я изтръгнаха от унеса й.

— Все още ли си гладна?

Изведнъж усети вкусната миризма, която се носеше от изпечените пържоли, но дори мисълта за храната предизвикваше гадене в стомаха й.

— Да. Струва ми се, че да.

— Добре, защото аз умирам от глад — Тайлър я целуна бързо, преди да я поведе към кухнята. — Подреди всичко, което си приготвила — а то изглежда наистина великолепно — на масата, а аз ще налея виното. Вече го отворих.

Той се опитваше да върне предишната радост и топлота, да започне оттам, където бяха спрели, но Хейли чувстваше, че би предпочел да последва Елън. Защо един мъж би трябвало да се задоволи с прост кварц, след като може да притежава истински блестящ диамант?

По време на вечерята той се опитваше да я въвлече в разговор. Не преставаше да говори за плановете си за увеселителния парк, да сипе похвали за предложението й по време на срещата, като през цялото време не преставаше да унищожава с удоволствие храната, която тя едва побутваше. Защо се преструваше? Защо просто не си тръгнеше? Дали пък не я съжаляваше!

Последното предположение я изпълни с гняв. Нямаше нужда от неговото съжаление и съчувствие. Отговорите на отправените към нея въпроси ставаха все по-кратки. Когато той изпразни чашата си с шоколадов мус, тя заяви, че ще почисти кухнята.

Тайлър отстъпи, без да спори, но настоя да й помогне да раздигат масата. Цяло чудо бе, че сервизът от китайски порцелан оцеля. Накрая той я остави с лошото й настроение, но с всяко хлопване на вратите на шкафа, с всеки звън на сребърните прибори тя му намекваше, че предпочита да прекара остатъка от вечерта сама.

Когато най-после угаси осветлението в кухнята и се промъкна през вратата, раздразнението й мигновено изчезна от гледката, която се откри пред очите й. В камината гореше огън. Върху масичката за кафе до ниския диван бяха подредени две чисти чаши, а наблизо бе поставена шампаниерата. Светлината бе приглушена. Тежките завеси бяха вдигнати и през прозореца се виждаше нощният Гетлинбург. Тайлър разглеждаше колекцията й от плочи, за да избере подходяща музика.

— Свърши ли? — запита той през рамо, след като долови шума от стъпките й.

— Защо си запалил огън?

— Реших, че ще бъде чудесно, а пък и вечерта е достатъчно прохладна.

— Не, имам предвид защо си си направил целия този труд?

— Изобщо не ме затрудни.

— По дяволите, Тайлър, защо си го направил, след като… след като…

— След като ще си тръгна скоро?

Тя наведе глава и призна:

— Да.

— Направих си целия този труд, защото твоите лоши маниери и грубото ти държане няма да ме отблъснат, Хейли.

Тя рязко вдигна глава.

— Грубо?…

— Да, грубо. По време на вечерята аз се опитвах да те въвлека в разговор, но ти не откликна. Освен това предполагам, че необходимостта да изчистиш кухнята си винаги те вбесява дотолкова, че да затръшваш вратите на шкафа и да тропаш със съдовете по този вандалски начин.

— Само допусках, че…

— Допускаш прекалено много неща. Всъщност това е нещото, което правиш перфектно — да правиш смешни и грешни предположения. Последното от тях беше, че аз бих предпочел сестра ти, с нейните големи очи и пищна гръд, пред теб.

Фактът, че той бе налучкал така точно истината, я вбеси.

— Прекалено си самонадеян. Мислиш ли, че би ме заинтересувало, ако е истина?

— Да — спокойно отвърна той. — Мисля, че те интересува, въпреки че ти никога няма да си признаеш. От момента, в който тя влезе в стаята, ти се вкамени.

— Просто бях учудена от появата й, това е всичко — възпротиви се Хейли, като се отпусна на дивана с безразличен вид.

— Аха! Ти побесня, защото тя се беше увесила на ръката ми и двамата се смеехме. Не аз й предложих ръката си, тя сама се възползва от нея. А аз съм прекалено възпитан, за да я издърпам. Тя се смееше, защото не можеше да измисли нищо по-умно и сигурно защото беше наясно как ще реагираш ти. А аз се смеех, защото тя очевидно очакваше от мен да участвам в представлението.

— И ти се съгласи, защото си прекалено възпитан.

Той се усмихна и се отпусна на дивана до нея.

— Не. Аз просто не проявявам интерес към нея. Вече намерих своето момиче — протегна се и хвана ръката й. Палецът му чертаеше кръгове по дланта й. — Защо й даде парите, Хейли?

Очите й се отвориха широко.

— Откъде… Ти си подслушвал?

— Всяка думичка. Защо просто не я отпрати? Предполагам, че не за първи път те изнудва за пари или за нещо друго.

Хейли издърпа ръката си, изправи се и се приближи до камината.

— Не мога да повярвам, че умишлено си надникнал в личния ми живот. С какво право си подслушвал разговора ни? — тя се извърна рязко към него.

Той изобщо не изглеждаше смутен.

— Исках да разбера какво те накара да се промениш така драстично в момента, в който сестра ти се появи. Винаги ли отстъпваш пред сълзите й и й даваш всичко, което поиска?

— Не го правя заради сълзите й… — замълча, осъзнала внезапно, че ще разкрие за себе си повече, отколкото би желала.

— Продължавай — тихо каза той.

— Сълзите й не ме впечатляват — продължи Хейли след кратка пауза. — Мисля, че го правя повече по силата на някакъв стар навик, отколкото заради нещо друго.

— Това е навик, от който трябва да се отучиш заради доброто и на двете ви.

— Трудно е да се отучиш от нещо, което си правил цял живот.

— Значи тя винаги те е използвала, така ли? — Хейли поиска да отрече, но вместо това кимна в знак на съгласие. — Това е, защото тя ти завижда.

Младата жена го погледна изумено.

— Елън да ми завижда? — остро запита, след това се разсмя горчиво. — Но това е смешно. Красивата, очарователна Елън, от която всички се възхищават и която всички обожават, да завижда на незабележителната си сестра!

Тайлър се наведе напред, улови отново ръката й и я придърпа обратно на дивана, този път по-близо до себе си. След това я прегърна през раменете.

— Да. Тя отдавна е осъзнала, че ти си прекалено умна и че не може да те заблуждава, както прави с останалите. Ти я виждаш такава, каквато е — глупаво егоистично създание — и тя не може да понесе, че си узнала истината за нея. Затова и те наранява.

— Къде взехте дипломата си, господин Фройд? — саркастично запита тя.

Той се разсмя.

— Помисли си върху това. Рано или късно ще се отърсиш от комплексите си и ще признаеш, че съм прав — нещо в начина, по който пръстите му галеха врата й, я накара да пожелае да му повярва. Истината ли говореше? Наистина ли предпочиташе нея пред Елън?

— Защо се качи в стаята си и си върза косата? — запита Тайлър, като си играеше с омразните фиби. — Казах ти, че ми харесва, когато е разпусната.

— Елън изглеждаше толкова спретната, а аз…

— Да, тя носеше тесни дънки и плътно прилепнала риза и ти веднага се стегна и зае отбранителна позиция, обзета отново от параноята, към която и двамата знаем, че имаш склонност.

— Аз не… Не съм… — опита се да се защити Хейли.

— Ти се промени пред очите ми. Радостта ти се стопи. Когато те докоснах, ти се напрегна, а само няколко минути преди това се извиваше от страст в ръцете ми.

— Това е вулгарно — извика тя, изправи се и се отдръпна от него.

— Но ти харесва — каза Тайлър, като я прегърна и я притисна към гърдите си. — Точно в това е бедата ти, мис Аштън. Много малко мъже са ти говорили вулгарно. Те всички се плашат от ледените стени, които си издигнала около себе си. Е, моята кръв е достатъчно гореща, за да не позволя на тези зелени очи да ме вледенят. Освен това не се предавам лесно. Видях те и те пожелах. И ще те имам.

С всяка дума устните му се приближаваха все повече, докато последната бе изречена пред самата й уста. Ръцете му се плъзнаха по гърба й. Гърдите й се притискаха към неговите и тя усети как зърната й се втвърдяват.

Той я положи назад върху възглавниците, подредени в единия ъгъл на дивана.

— Искаш ли малко вино?

— Вино? — произнесе думата така, сякаш я чуваше за първи път. — Не.

— А би ти се отразило добре — попривдигна се леко, само колкото да налее половин чаша червено вино. Приближи я до устните й и я наклони леко, изсипвайки върху тях една-единствена капка. Преди да успее да я погълне, той я пое с езика си.

И двамата бяха като опиянени. Но не от виното, а от близостта си. В бързината да изпразни чашата, той изсипа последната глътка и тя се разля по бузата й. Улови капката с върха на пръстите си и понечи да ги оближе. Но преди да успее да го стори, Хейли хвана ръката му и я вдигна към устните си. Наблюдавайки го плахо с притворени очи, тя плъзна език по палеца му.

— Хейли — прошепна той и скри лице в извивката на гърдите й. — Знаеш ли какво правиш? Имаш ли представа каква страст се таи под хладната ти външност? Разкопчей ризата ми — настоя нежно.

Мускулите на ръцете му се очертаха ясно, когато той се привдигна, за да й даде възможност да се заеме със задачата. След това се отпусна до нея и я погледна в лицето.

— Бих искал да ме опознаеш, Хейли. Не искам да те карам да правиш любов с непознат.

Сякаш доловил неудобството й, той я целуна. Завладяна от самоувереността и силата му, тя се отърси от обичайната си плахост и се остави да бъде поведена от чувствата си.

Започна като нежно погали косата, спуснала се от двете страни на разкопчаната яка. След това взе да изучава ушите му с върха на пръстите си. Отдели устни от неговите и приглади разрошените вежди. Очите му останаха затворени, докато пръстът й се спускаше по дължината на носа към горната му устна. Той долепи устни към топлата й длан.

Нагаждайки тялото си към неговото, Хейли обсипа шията му с целувки. После зарови пръсти в гъстите косми, покриващи гърдите му. Неочаквано докосна зърното на гърдата му. Тялото му се изопна и това я притесни. Бързо отдръпна ръката си. Той лежеше напрегнато, останал без дъх, със затворени очи. Сякаш привлечени от магнит, пръстите й се върнаха към гърдите му. Показалецът й колебливо докосна зърното. Бавно и несигурно започна да описва кръгове около него. После отново и отново.

— О, любов моя — изстена той, обхвана главата й с ръце и впи устни в нейните с едва сдържана страст. Хвана края на туниката й и я изхлузи през главата й. Устните му се плъзнаха към гърдите й. След това смъкна едната сатенена презрамка и обсипа рамото й с целувки. После по-надолу и още по-надолу.

Точно когато очакваше, че ще я отърве от камизолката й, той изпъна с ръка черната дантела. Очите му я изгаряха като пламък и зърната й отново се втвърдиха под настойчивия му поглед.

Тогава я целуна. Езикът му докосна зърното с леко неуловимо движение, което тънката материя само подсили. Устните му го засмукаха нежно. Инстинктивно ханшът й се повдигна към него и тя усети нарастващото му желание.

— О, Хейли, любов моя…

Ръката му я обхвана отзад, притисна я по-силно и за един дълъг момент телата им пулсираха заедно. Пръстите намериха ципа на панталона й и бавно го смъкнаха. Дланта му се притисна към корема й. Пръстите не преставаха да галят пламналата кожа, докато разкопчаваше колана й. И накрая се осмели да се запознае с онова, което се криеше под бельото й.

Заля я непозната топлина и в нея се надигна порив да откликне на настойчивия допир. Кръвта, пулсираща бясно във вените й, се втурна на вълни към слабините й и тя се изви в дъга.

— Толкова си красива! — прошепна той, почувствал топлината и влагата. Тогава пръстите му докоснаха онова забранено еротично място и тялото й се стегна.

— Тайлър! — извика тя извън себе си и отблъсна ръката му. Реакцията й беше съвсем неочаквана и го изненада толкова, колкото я бе изненадал неговият допир.

Той леко се надигна. Внезапно осъзнал изумителната истина, потърси с поглед зелените, изпълнени със страх очи.

— Хейли? — палецът му подреждаше разпилените кичури върху лицето й. — Аз ли съм първият?

Неспособна да срещне погледа му, тя стисна очи и извърна глава.

— Аз съм доста по-особена. Опитах се да ти го обясня, но ти не ми повярва.

Трогнат от мъката в гласа й, той вдигна показалец и погали бузата й с нежност, сякаш беше дете, на което не искаше да причини болка.

— Не. Не си особена. Ти си нещо много специално за мен. Толкова специално, че почти изпитвам страхопочитание към теб.

Тя отвори очи, но не събра смелост да го погледне. Не можеше да повярва на онова, което беше чула. Беше очаквала подигравка, насмешка, дори пренебрежителен смях, но не и този нисък, пълен с обич и нежност глас.

— В това няма нищо мистериозно. То означава, че никой досега не ме е пожелавал.

И тогава той се разсмя с нисък радостен смях.

— Ти си девствена в още много отношения. Съвсем наивна си и по отношение на начина, по който мъжете гледат на теб. Но това ми доставя удоволствие, защото няма да ми се налага постоянно да си съпернича с тях.

Най-после събра кураж да го погледне. Устните му бяха разтегнати в нежна усмивка. От очите му струеше топлина.

— Все още ли ме желаеш? — не можеше да схване иронията във въпроса си. Въпреки че през цялото време бе настоявала, че двамата никога няма да станат любовници, неочаквано за самата нея отговорът му придоби огромно значение.

Той леко докосна устните й.

— Желая те повече от всякога. Толкова, че изпитвам почти физическа болка. Но никога не бих те наранил, Хейли. Никога не бих направил нещо, което би те разстроило. Тази вечер ти преживя доста вълнения. Моментът не е подходящ за любов. Когато му дойде времето, ние двамата ще го усетим. Аз винаги преследвам онова, което искам. И обикновено го получавам. Но научих, че колкото повече чакам, толкова повече ценя победата си.

Изправи я до седнало положение, вдигна презрамките и й помогна да облече отново туниката си. Докато закопчаваше ризата си, той й каза:

— Паркът затваря в събота вечерта. Рано сутринта в понеделник ти, Фейт и аз ще заминем на почивка.

— Какво?

— Ще се откъснем от всичко това тук.

— Не мога да замина веднага след затварянето на парка. Имам да върша куп неща.

— Ти си директор на отдела за отношенията с гостите. След като вече няма да има посетители, за какви отношения ще отговаряш?

Тя си позволи за миг да се наслади на усмивката му, но веднага си наложи да се върне към темата.

— Имам заявки за няколко групови посещения през следващия сезон. Трябва да организирам рекламната кампания. Да се погрижа за брошурите. И за билетите…

— Всичко това може да почака. Заминаваме. Наел съм едно бунгало на езерото Фонтана. Тръгваме в понеделник сутринта.

— Аз няма да дойда, Тайлър.