Сандра Браун
Дръзко предложение (5)

Пета глава

— Отдел за отношенията с посетителите. Мис Аштън е на телефона — съобщи Хейли в слушалката.

Бе пристигнала в увеселителния парк само преди половин час, но бюрото й вече бе отрупано с кореспонденция и съобщения. Продължаваха да прииждат посетители, но тя бе забелязала, че през последните две седмици бяха настъпили някои демографски промени. Тъй като учебната година вече беше започнала, гостите, които посещаваха парка, бяха значително по-възрастни.

— Добро утро, мис Аштън. Познайте кой се обажда.

Не беше необходимо да се опитва. Този глас бе изпълвал сънищата й през цялата спокойна нощ. От колко време не беше спала така непробудно? А сутринта се бе събудила, поруменяла от спомените за предишната вечер.

— Да не би да сте онзи радиослушател, който се отказа от спечелената награда?

— Не.

— По дяволите! Нямам късмет. Може би сте човекът, който се опитва да ме убеди, че ще изпере завесите и килимите ми на по-ниска цена?

— Отново не позна.

— Знам, че не сте приятелят ми. Той…

— Какъв приятел? — гласът от другия край на жицата изгуби веселите си нотки и неочаквано стана суров.

Хейли се разсмя:

— Само проверявах дали ме слушаш.

— Добро утро — повтори той. Тонът му отново се промени. Този път беше приглушен и интимен.

— Добро утро — прошепна в отговор тя.

Той се изкашля.

— В парка всичко наред ли е? Преди малко разговарях с Хърмън и той като че ли ме увери, че е така.

— Да. Наред е, доколкото може да бъде две седмици преди края на сезона. Неколцина гости се оплакаха, че някои атракции са вече затворени. Обясних им, че част от служителите ни са студенти, което налага през септември да процедираме така. Не успях да ги убедя, но нали все от нещо трябва да се оплакват!

— Справяте се чудесно, мис Аштън.

— Благодаря ви, сър.

— Ще ти липсвам ли, като замина?

Сърцето й се сви и тя стисна силно слушалката в ръка.

— Заминаваш? — запита с внезапно изтънял глас.

— Боя се, че да. Налага се да се върна в Атланта за няколко дни. Много бързам, но реших да ти се обадя, преди да тръгна. Трябва да хвана самолета в Кноксвил и ако се забавя още, сигурно ще го изпусна.

— Разбирам — чувстваше се така, сякаш някой я бе полял със студена вода. Настроението й спадаше с всяка изминала секунда. Трябваше да предвидиш това, Хейли…

— Оставям Фейт на грижите на една от управителките на хотела. Предполагам, че ще се справят добре, но тъй като жената не може да шофира, чудех се дали не би могла да правиш компания на дъщеря ми и да я разведеш из града. Ще ми направиш голяма услуга.

Струваше й се, че и сърцето й и времето са спрели. Взираше се в календара срещу бюрото си, докато буквите и цифрите се замъглиха.

— Хейли, там ли си?

— Да — отвърна тя с учудващо спокойствие. Хладната, отговорна, компетентна Хейли! Нищо не бе в състояние да я извади от равновесие. На нея можеше да се разчита във всяка ситуация. — Да, тук съм.

Приемайки отговора й като съгласие, той продължи:

— Благодаря ти, Хейли. Знаех, че няма да имаш нищо против. Вие двете се разбирате много добре. Можеш да й бъдеш от голяма полза.

Всяка дума се забиваше като нож в сърцето й. Тя искаше да се разбира добре с Тайлър. Искаше да бъде от полза за него. Той дори не я бе попитал дали е спала добре. Не й бе казал, че му е било ужасно трудно да я остави снощи. Просто се беше осведомил за увеселителния си парк и сега я молеше да влезе в ролята на бавачка на дъщеря му. Проклет да е!

— Сигурно ще бъда много заета, но ще видя какво мога да направя. Има ли нещо друго? — запита делово. — Не бих искала да изпуснеш самолета си, а и аз имам много работа.

— Хейли? — тя вече познаваше този оттенък в тона му. Два пъти той я бе докарал почти до лудост, ала сега разбираше, че това е била просто една преструвка.

— Очакват ме на другия телефон, мистър Скот. Дочуване — затръшна слушалката върху телефона и извика: — И дано да гориш в ада!

Струваше й се, че стените я задушават. Ако не излезеше веднага навън, щеше да полудее. Бързо прекоси кабинета си.

— Отивам да проверя нещо отвън, Шърлин. Моля, приемай съобщенията за мен.

Хейли тръгна бързо по алеите на парка, без да знае накъде да върви, но чувствайки, че трябва да продължава да се движи.

Как бе могла да постъпи така глупаво и да не забележи това веднага? Та то е било тук през цялото време, но тя просто не е гледала в правилната посока. Трябваше да се досети. Човек с репутацията на Тайлър Скот в света на бизнеса никога не би се забъркал в нещо с някоя секретарка или служителка.

Онова, което му е било нужно през цялото време, е било бавачка за дъщеря му, за която той беше прекалено зает и прекалено себичен, за да се грижи сам. И още при първите признаци за готовността й да отстъпи пред настойчивото му ухажване, той й бе отредил именно тази роля.

— Извинете — измърмори, минавайки покрай двойка съпрузи, които разглеждаха картата на парка.

— Кажете, мис — спря я мъжът, — вие тук ли работите? Къде се намира Къщата на духовете? Не е отбелязано на картата.

Разбира се, че е отбелязана на картата, идиот такъв! Искаше й се да извика, но вместо това заговори търпеливо и любезно:

— Разбира се, сър. Ето я — тя посочи с пръст върху цветната, лесна за разчитане карта, върху която бяха нанесени атракциите. — Вървете покрай кукления театър. Не е възможно да я пропуснете.

— А, добре — отвърна мъжът и поведе съпругата си по алеята.

— Няма защо — измърмори Хейли под носа си. Грубостта на някои хора не преставаше да я учудва. А тази мисъл я върна назад към мрачните размишления върху характера на Тайлър Скот.

Ако беше дошъл като при нормално човешко същество и й бе обяснил колко много дъщеря му е привързана към нея, да й обясни емоционалните проблеми на момичето след смъртта на майка му, тя сигурно щеше да изпита съчувствие. И може би сама щеше да предложи да се среща често с Фейт. В края на краищата нямаше какво да прави през свободното си време, а и момичето й харесваше.

Но той не бе направил нищо подобно.

Той бе погъделичкал женската й суета, беше злоупотребил с инстинктивната необходимост на всяка жена да се чувства привлекателна и… обичана. Беше я обсипал с комплименти, изпод които тя веднага трябваше да прозре истината. Никога не бе била красива. Защо така отчаяно копнееше да повярва в думите на Тайлър? Ако тялото й беше в състояние да докара един мъж до лудост, нали щеше да го забележи по-рано? Беше се държала като глупачка.

Утринният въздух беше все още остър и студен, но страните й пламнаха от спомена за това как безсрамно бе откликвала на ласките, ласкателствата и целувките му. Как ли се е наслаждавал тайно на бързата си победа! Снощи той не я бе оставил заради уважението, което изпитваше към нея, както наивно си бе въобразила. Беше си тръгнал, защото бе разбрал, че тя вече е като глина в ръцете му, готова да прави всякакви услуги.

По дяволите услугите, които бих ви направила, мистър Скот!

Тъй като изобщо не обръщаше внимание накъде вървеше, тя внезапно осъзна, че се е озовала близо да Сайдуиндър. Точно тук, почти на същото място, за първи път бе срещнала сивите стоманени очи. Очите, които можеха да я накарат да се държи по толкова нехарактерен за нея начин, че тя едва се познаваше.

Припомни си мига, в който го бе видяла за първи път, и разбра, че вълнението, което се бе надигнало в нея тогава, беше само наполовина гняв. Останалото беше горчиво отчаяние. Бе започнала да го харесва. Намираше се опасно близо до момента, в който щеше да го обикне. „Защо, Тайлър? — питаше тя образа, заседнал болезнено в съзнанието й. — Защо не можеш да ме обичаш заради самата мен? Защо искаш само да ме използваш?“

Усещаше отчаянието и примирението като тежък товар върху раменете си, когато се запъти обратно към офиса. Изобщо не забеляза, че дърветата се бяха позлатили и леките листа бяха започнали да капят по земята. Не забеляза, че есенните багри странно й подхождат.

Жените извръщаха завистливи погледи след стройната й фигура, златистата коса и блясъка на зелените, пълни със сълзи очи. Но тя не ги виждаше. Не виждаше също и как мъжете се заглеждаха в грациозната походка, в естественото, плавно движение на бедрата и в дългите й стройни крака и стегнатия й бюст. Беше сляпа за одобрителните им погледи, както винаги. В своето огледало тя се виждаше такава, каквато бе била в ранната си младост — съвсем обикновена, непривлекателна и нежелана.

Но тя не беше единствената жертва на заминаването на Тайлър. Същия следобед й се обади Фейт.

— Татко каза, че мога да ти се обадя, ако имам някакъв проблем, като ме предупреди да не те безпокоя много. Притеснявам ли те?

Самотата в нежния глас трогна Хейли. Не можеше да изкара яда си към бащата върху детето.

— Не, разбира се. А имаш ли някакъв проблем?

— Ами нещо такова — последва кратка пауза и Хейли си помисли за момент, че момичето усилено търси някаква причина, за да обясни обаждането си. — Смяташ ли, че трябва да накъдря косата си? Нали разбираш, нещо в стил Стиви Никс?

Хейли стисна устни, за да не се разсмее.

— Мисля, че бихме могли да обсъдим това по време на вечеря.

— Наистина ли, Хейли? Хей, ще бъде чудесно! — предишното униние веднага бе заменено от ентусиазъм.

— Защо да не отидем да хапнем в Пиджън Фордж?

— Добре! Какво ще облечем? — гласът на Фейт придоби интонацията на възрастна жена и Хейли се запита дали момичето не имитираше покойната си майка.

— Ще се облечем в избелели дънки и тениски. Нека да отидем някъде, където ще ни предложат салата в изобилие и ще можем да си поръчаме по два десерта.

Фейт се разсмя.

— Тогава и двете ще надебелеем и когато татко се върне, няма да може да ни познае.

Хейли си помисли, че Тайлър със сигурност няма да може да познае нея. Тя нямаше да бъде съпричастна и нетърпелива като предишната вечер, доказвайки, ако не с думи, то поне с държането си, че изпитва трепетно вълнение от допира и целувките му.

— Ще дойда да те взема в седем. Тази вечер ще приключа по-рано. Кажи на управителя на хотела…

— Хари.

— Добре, кажи на Хари, че ще те върна обратно в десет.

— Добре, доскоро — точно преди да затвори, Фейт добави: — татко каза, че сигурно ще измислиш нещо, за да прекарваме по-интересно времето си.

Така, помисли си Хейли, докато се отпускаше отново в стола, значи той беше предвидил, че тя ще изпълни желанието му. Знаел е, че без уговорки ще му направи тази услуга.

Когато отиде да вземе Фейт от хотела, вече се беше успокоила. Вечерта мина много весело, като поиграха на миниатюрен голф след обилна вечеря.

Двете прекараха заедно всички останали вечери. Хейли изпитваше удоволствие от компанията на момичето, което бе започнало да й разкрива някои от съкровените си тайни. Изслушваше го и осъзнаваше инстинктивно, че до този момент никой не бе засвидетелствал толкова внимание на това дете. След като веднъж бе открехнала вратата към душата си, Фейт беше неудържима.

Единственото, което смущаваше Хейли, беше постоянното връщане на разговорите към Тайлър. За Фейт той беше образец за идеален мъж — и физически, и интелектуално, и морално. Заради момичето тя се преструваше, че споделя нейното възхищение.

Беше чувала думата „татко“ толкова често по време на постоянните им срещи, че когато чу Фейт да я извиква високо от водата на плувния басейн „Гленстоун Лодж“, в първия момент не осъзна, че той действително е там, че е застанал пред нея и я наблюдава, изтегната върху един от шезлонгите.

Очите й се отместиха от страницата на книгата към неговите с решителността на нощна пеперуда, полетяла към пламъка. В един безкраен, секващ дъха миг, те се взираха един в друг, преди той да се обърне към Фейт:

— Коя е тази грациозна русалка, която плува там?

— О, татко! — възкликна Фейт. — Гледай! Виж ме!

Тя се гмурна под повърхността на водата и над нея останаха само краката й. Те стърчаха нагоре като пилони, докато се подпираше на дъното с ръце. Когато отново се подаде над водата, която стигаше до кръста й, Фейт засия от комплиментите на баща си, а той се усмихна широко и изръкопляска.

— Виждам, че си се упражнявала — докато Фейт плуваше към тях, той се обърна към Хейли. — А ти откога се излежаваш тук в този оскъден бански и предлагаш на зяпачите гледка, която иначе могат да видят само в сънищата си?

Тя не искаше той да я дразни с остроумните си забележки, не искаше да изглежда толкова мъжествен и достатъчно сексапилен, за да завърти главата на всяка жена, която случайно минаваше покрай тях. Когато я гледаше по този начин и й говореше с този нежен, нисък, прелъстителен глас, изобщо не беше в състояние да мисли. И само с върховни усилия на волята успя да си припомни защо го презира.

Преди отново да се е направила на глупачка, тя се поизправи, спусна крака отстрани на шезлонга и запита:

— Как мина пътуването?

— Досадни делови срещи — отвърна той, като подръпваше опашчиците на Фейт и игриво изстискваше водата от тях.

Хейли пусна книгата в голямата плажна чанта, изправи се и облече халата си.

— Къде отиваш, Хейли? — запита Фейт. От брадичката й върху слабите гърди се стичаше вода. Устните й бяха леко посинели и тя трепереше. Очите й изглеждаха късогледи без очилата.

— Най-добре е да си тръгвам.

— Но нали щяхме…

— Какви бяха плановете ви? — Тайлър адресира въпроса повече към дъщеря си, отколкото към младата жена.

— Хейли донесе дрехите си тук и след плуването щяхме да отидем на вечеря.

— Това ми звучи добре — сърдечно отвърна Тайлър. — Бихте ли ме почакали, докато набързо и аз се потопя?

— Разбира се! — съгласи се Фейт и веднага се обърна колебливо към Хейли: — Имаш ли нещо против?

Ако откажеше да го изчака или да отиде на вечеря, щеше да й се наложи да дава обяснения на момичето. Тъй като в момента не можеше да направи нищо друго, само кимна в знак на съгласие.

— Разбира се, чудесно.

Тайлър я гледаше изпитателно, но веднага се обърна и щипна дъщеря си по брадичката.

— Веднага се връщам.

И наистина се върна след няколко минути, влезе през страничната врата и се отправи към басейна със самоувереността и грацията на езически бог, при това почти толкова гол.

Банските му бяха черни с бели ивици и прилепваха към ханша му така плътно, че Хейли не можеше да откъсне поглед от тях, въпреки че знаеше, че трябва да се извърне. Опита се да го стори, но се оказа безпомощна. Той имаше физиката на мъже на половината от неговите години, а зрелостта му само подсилваше мъжествеността му. Изглеждаше изпълнен със сила, но грациозен, докато плуваше в басейна, едва разплисквайки повърхността на водата.

Тайлър и Фейт си играеха и се пръскаха в огромния басейн. Хейли се беше усамотила в един малък басейн с постоянно течаща вода в единия ъгъл на огромната зала. Отпусна се сред топлите бълбукащи струи и затвори очи. В съзнанието й моментално изникна образът на Тайлър. Знаеше какво е усещането от допира до тъмната гъста коса. Но какво ли означаваше да докосне тъмната черта, която се спускаше от корема надолу и изчезваше под банските му?

— Бих желал да съм в главата ти, за да мога да прочета мислите, предизвикали това изражение.

Очите й се отвориха мигновено и тя с неудобство забеляза, че той стои в басейна до нея. Шумът от течащата вода бе погълнал приближаването му. Той се отпусна до нея и прошепна:

— Всъщност бих желал да се намирам в теб.

Тя опита да се изправи и едва не загуби равновесие от силната водна струя.

— Не ми говори така! — изсъска.

Той се усмихна лениво.

— Защо?

— Защо?! Защото сме на обществено място, затова!

— Но тук сме съвсем сами.

Тя се огледа отчаяно и забеляза, че Тайлър е прав. Къде бяха отишли всички?

— Дъщеря ти е тук.

— Тя си играе под душа и не може да ни чуе.

— Все пак ти… О! Какво е това?

— Ръката ми.

Дързостта му я шокира.

— Тайлър…

Името му прозвуча по-скоро като нежна ласка, а не като суров упрек, както би желала. Къде бе останало хладното презрение, с което бе имала намерение да се отнася към него? Преднамерената й студенина? Пренебрежителните погледи? Само за броени минути след завръщането му тя отново бе зависима от благоволението му — объркана и останала без дъх.

— Тайлър, моля те, недей!

— Защо? — запита той, долепил устни до ъгълчето на устата й.

— Защото… Защото… — отчаяно търсеше в съзнанието си някаква разумна причина, но не намираше такава. Беше толкова приятно, когато ръката му галеше нежно гърба й. Пръстите му се движеха безсрамно по гладката влажна кожа. Отново затвори очи и отпусна глава назад. Ала тъй като не желаеше да признае поражението си, продължаваше да му признава правото за подобна свобода. — Защото не трябва.

— Ти също можеш да докосваш всяка част от тялото ми.

Заинтригувалата я тъмна линия по корема му отново се върна в съзнанието й. Ресниците й се повдигнаха и тя се втренчи в лицето му.

— Пусни ме — изтръгвайки се от настойчивите ръце, Хейли успя да се изправи и тръгна към тесните стълби на басейна. — И отсега нататък дръж ръцете си далеч от мен.

Обърна се и махна към Фейт от другата страна на залата.

— Хайде да отидем да се преоблечем за вечеря.

Момичето излезе от водата. Хейли го уви с голяма хавлиена кърпа и го поведе към апартамента на Тайлър. От всекидневната се влизаше в две спални и по-малката се използваше от Фейт.

Малката пожела първо да си вземе душ и Хейли започна да плакне банските костюми на мивката, когато на вратата се почука. Като изруга тихо, обви голото си тяло с хавлия и отиде да отвори.

— Да?

— Дойдох да взема сапун.

— Сапун?

— Да, нали знаеш — онова нещо, което се разтваря във водата и прави балончета.

Тя не обърна внимание на опита му да се пошегува.

— А къде е твоят?

— Ако знаех, щях ли да идвам за друг?

Хейли се върна в банята, където Фейт фалшиво тананикаше някаква популярна рок мелодия под душа. Взе един неизползван сапун с рекламата на хотела и открехна леко вратата, за да му го подаде.

Движението беше по-бързо от светлината. Китката й бе сграбчена в желязна хватка и за миг тя се озова безцеремонно просната върху дивана във всекидневната. Той лежеше върху нея, притискайки я здраво към възглавниците. Ръцете й бяха вдигнати от двете страни на главата й и силните пръсти стискаха китките й. Двамата дишаха толкова шумно и бързо, че тананикането на Фейт се чуваше като едва доловимо ехо.

— Хайде, да се изясним.

— Пусни ме да стана.

— В никакъв случай. Не и докато не разбера каква муха ти е влязла в главата.

— Не знам за какво говориш.

— О, не, разбира се. Разбрах, че нещо не е наред още когато ти се обадих, преди да замина за Атланта, но нямах време да го разнищвам. Сега съм тук и забелязвам, че пак си се наострила като таралеж и хвърляш искри всеки път, когато вдигнеш тези зелени очи към мен. Искам да знам защо?

— Няма нищо подобно — заяви тя твърдо и поднови опитите да се освободи. Но хватката му ставаше само още по-силна.

— В такъв случай би трябвало да искаш да ме целунеш толкова, колкото го искам и аз.

Устните му се впиха в нейните сурово и настоятелно. Тя се бранеше, стиснала здраво зъби, отказвайки да откликне на омразното желание, което дори сега се разливаше по тялото й.

Той вдигна глава и се вгледа в гневните й очи.

— Добре, моя опака лейди. Искаш да бъдеш убеждавана? Е, аз няма да те разочаровам.

Наведе се и започна да гали с устни кожата по врата й. Косата му нежно я милваше, когато положи глава върху гърдите й и започна да я обсипва с целувки по рамото.

— Липсваше ми. Колкото и да си твърдоглава, страшно ми липсваше.

Тя изпусна въздуха от гърдите си остро, когато устните му се разтвориха върху кожата й. Как бе възможно досега да не е чувала нищо за тази ерогенна зона? Езикът му я изгаряше и от гърлото й се изтръгна стон. Опита да свали ръцете си, но той не й позволи.

— Харесва ли ти? А ние едва сега започваме, Хейли.

Бореше се с вълнението, надигащо се в стомаха й, бореше се с влажната тежест, която усещаше между бедрата си. Съзнанието й крещеше, че го мрази, но единственият звук, който извираше от самото й сърце и се отронваше от устните й, беше неговото име.

— Да, любов моя. Погледни само колко си красива — сивите очи пробягаха по тялото й. — През цялата седмица си фантазирах как би изглеждала гола под мен. Исках да видя тези гърди, които бях докоснал в тъмнината. По-красива си, отколкото си те представях.

Устните му се плъзнаха отстрани на гърдите й и зърната й се втвърдиха. Едното му коляно се настани между краката й. Банските му бяха все още мокри и под тънката материя можеше да почувства желанието му.

— Толкова си сладка — шепнеше той. Тя усещаше, че погледът му я гали, преди да почувства топлия му дъх върху втвърдените зърна, които сякаш молеха да бъдат помилвани.

Толкова леко, че тя би могла да помисли, че е било фантазия, устата му докосна розовото зърно.

— Тайлър! — настойчиво прошепна, усетила влагата на езика му по кожата.

Ръцете й бяха освободени и потънаха в тъмната му коса. Пръстите й се плъзгаха из нея, притискаха главата му към гърдите й и сякаш го умоляваха да продължава да разпалва у нея топлината, която проникваше до дъното на душата й.

И другото зърно бе благословено със същото нежно внимание. Той шепнеше любовни думи върху топлината и аромата на кожата й, без да престава да я обсипва с целувки.

Когато най-после се надигна и се загледа в очите й, сега пламнали от страст, запита:

— Е, сега ще ме целунеш ли?

— Да. Да, Тайлър. Целуни ме.

Устните му отново намериха нейните. Без да правят никакви излишни движения, те се наслаждаваха на вкуса, на чувството и опиянението си.

Докато езикът му изучаваше нежната кожа зад ухото й, той измърмори:

— Не съжаляваш ли за времето, което изгубихме поради твоята враждебност?

Ако беше я ударил, нямаше да я изтръгне от унеса й така рязко. Какво се беше случило? Кога беше изгубила контрол? Боже мой, помисли си, нима беше забравила истинската причина за неговите ласкателства? Беше решила да го презира, да отхвърли романтичните му капани, а вместо това лежеше гола под него, умолявайки го с всяка фибра на тялото си да я вземе, да я използва.

Постави длани върху гърдите му и го оттласна с всичка сила от себе си. Сварил го неподготвен, тласъкът го накара да се претърколи на пода. Тя се изправи и се загърна с кърпата.

— По този ли начин плащаш на всичките си бавачки?