Сандра Браун
Дръзко предложение (6)

Шеста глава

Миг преди да се втурне към вратата, тя изживя удоволствието да го види напълно объркан. Седеше, впил в нея неразбиращ поглед. Хейли стигна до вратата точно в момента, в който Фейт спря крана на душа.

Бързо събра всичките си неща. Нямаше намерение да прекара вечерта с този мъж, дори с риск да нарани чувствата на Фейт.

Момичето се появи по бельо.

— Хейли, готова ли си да сплетеш косата ми? Каза, че трябва да се направи, преди да е изсъхнала съвсем.

Хейли въздъхна, но каза бодро:

— Разбира се, че съм готова.

Настани момичето върху леглото и започна да реше и сплита мокрите кичури на две плитки от двете страни на главата й.

— Хей, изглежда страхотно! Бих искала да се науча да го правя сама.

— Почти невъзможно е да го направиш сама. Аз се научих, когато решех Елън.

Докато се любуваше на новата си прическа в огледалото, Фейт каза:

— По-добре да побързаш и да се приготвиш. Мисля, че татко не обича да чака.

Хейли хвана нежно момичето за рамото и го извърна към себе си.

— Фейт, ще бъдеш ли много разочарована, ако те помоля да се прибера тази вечер? Много съм уморена, а и трябва да се погрижа за някои неща вкъщи — за прането и така нататък. Нали разбираш? — забеляза, че Фейт нищо не разбира и е готова да протестира за неочакваната промяна в плана, затова продължи: — Впрочем баща ти не те е виждал близо седмица. Струва ми се, че би се зарадвал да прекара вечерта само с теб.

Фейт бързо погледна към свързващата врата.

— Наистина ли мислиш така?

— Да. Вие, двамата, сигурно ще имате доста неща да си поговорите, щом не сте били заедно толкова дни.

— Не знам — неубедено отвърна Фейт. — Той обича да разговаря и с теб. Ти си по-близо до него по възраст.

Ако не беше толкова развълнувана от онова, което се беше случило преди минути, Хейли щеше да се разсмее на наивната забележка.

— Все още смятам, че ще е най-добре, ако си тръгна.

И веднага започна да се облича бързо. Грабна закачалката с роклята, която бе имала намерение да си сложи за вечерята, и голямата си чанта и тръгна към вратата.

— Баща ти вече знае, че няма да дойда с вас тази вечер — това беше чиста лъжа, но щом Тайлър можеше да си позволи подобна тактика, какво й пречеше и на нея? Беше сигурна, че той няма да я разобличи пред Фейт. — Ще ти се обадя утре, а?

— Добре — унило отвърна Фейт, след това грейна и се обърна с надежда към Хейли. — Смяташ ли, че татко ще ме хареса с новата прическа?

Във въпроса имаше такъв копнеж, че Хейли се наведе и целуна момичето по бузата.

— Ще те намери неотразима. Приятно прекарване! Ще ти се обадя утре.

Отдъхна облекчено едва когато бе изминала половината път до дома си. Всеки момент очакваше да види светлините на огромния линкълн в огледалото за обратно виждане, но очевидно беше успяла да избяга. От друга страна, Тайлър сигурно не се интересуваше особено дали тя ще вечеря с тях тази вечер или не. Романтичните му трикове бяха разобличени, а мъж като него нямаше да си губи времето с жена, от чиято страна среща съпротива. Щеше да си намери някоя по-леснодостъпна.

Когато влизаше през входната врата, ръцете й трепереха. Защо мисълта за Тайлър с друга жена я хвърляше в такова отчаяние? Идеята, че би могъл да целува друга със същата страст и нежност, с каквато беше целувал нея, я потискаше.

Реши да разтовари съвестта си заради лъжата, казана на Фейт, и наистина се зае с прането, с косата, с ноктите и с неплатените си сметки. Струпа залепените и надписани пликове на купчина върху една маса, за да може да ги вземе утре на излизане и да ги пусне в пощата, и се накани да си легне. Заниманията й не бяха успели да я изтръгнат от обзелата я депресия.

Напротив, само й показаха скуката и еднообразието в живота й. Улови се, че се пита какво ли вечерят Тайлър и Фейт. Със сигурност нещо по-вълнуващо от нейната консервирана супа. Какво ли е казал или направил Тайлър, след като бе разбрал, че е избягала? Дали се е ядосал? Или дори не е забелязал?

Точно изключваше нощната лампа върху масичката отстрани до леглото си, когато телефонът иззвъня. Сърцето й подскочи, като че ли спря, после лудо запрепуска. Дали нямаше да е… Можеше ли да е Тайлър? Искаше ли да чуе гласа му? Отричайки пред себе си, тя се замоли това наистина да е той и вдигна слушалката.

— Хейли? Хърмън се обажда.

Заля я разочарование.

— Здравей, Хърмън.

— Съжалявам, ако съм те събудил, но току-що ми се обади шефът. Върнал се е от не знам къде си и е като побеснял. Свиква всички директори на отдели на среща утре в осем сутринта. Навий си часовника да звъни поне час по-рано. Съветвам всеки да дойде навреме. Не смятам, че е в настроение да прави компромиси.

Тя преглътна с усилие.

— З-з-знаеш ли какво го е разстроило толкова?

— Разстроило е доста меко казано. Надявам се, че не е нещо, което съм направил аз. Ще се видим утре.

Той затвори телефона, но Хейли още дълго не можа да осъзнае това. Притеснено прехапа долната си устна. За разлика от главния управител на увеселителния парк, тя знаеше какво бе разярило Тайлър Скот. Надяваше се само никой от колегите й да не разбере.

 

 

На следващата сутрин около дългата маса в кабинета на Хърмън се събра напрегната група. Напрежението тегнеше в атмосферата като покров. Нанси бе направила кафе, но малцина се възползваха от него. Всички бяха изпълнителни и компетентни служители, но бяха нервни. Притесняваше ги фактът, че мистериозният работодател, който години наред бе обвит в тайнственост, неочаквано се беше появил и се бе намесил в ежедневната работа в парка. Дали вече не им вярваше и не желаеше да им повери ръководството? Кой бе допуснал грешката? Щеше ли Тайлър Скот да ги уволни всички тази сутрин?

Тайлър се промъкна през вратата и се отправи към челното място на масата, където никой не се бе осмелил да седне. Хейли гледаше американското знаме, сложено в единия от ъглите на стаята, но с периферното си зрение забеляза облеклото на Тайлър и се изненада. Беше очаквала строг работен костюм. Вместо това той носеше тениска и дънки. Бледожълтият цвят контрастираше със силно загорялото му лице и подчертаваше силните мускули, които тя вече познаваше добре. Преглътна с усилие буцата, заседнала в гърлото й, и продължи да гледа знамето.

— Добро утро — каза той с тон на съдия, който съобщава на подсъдимия: „Смятам ви за виновен.“.

Отговори му хор от неуверени гласове.

— Имаме проблем — заяви шефът, като сложи върху полираната повърхност на масата папка с документи. — Увеселителният парк ми носи много пари.

Дванадесет чифта очи се насочиха към него през масата. Върху лицата на всички ом изписа недоверие. След като всеки за себе си се убеди, че е чул правилно, всички отново погледнаха към него. Той се усмихваше. Из стаята се понесе нервен смях, изпълнен с облекчение.

— Благодарение на всички вас увеселителният парк приключва сезона успешно. Спечелих доста пари, които данъчните власти само чакат да грабнат, освен ако не ги върна обратно в компанията. Сега търся начин да ги похарча — Тайлър остави на масата молива, с който си играеше, и се облегна на стола. — Проявете въображение.

— Да не искате да кажете, че трябва да отделим още средства за някои допълнения към новите съоръжения, които обсъждахме, мистър Скот? — запита изпълнителният директор.

— Вие май сте сърдит, Дейвис — усмихна се Тайлър. — Трябва да съобщя на всички ви за покупката на три нови увеселителни съоръжения, които поръчах в една германска компания. Те ще бъдат монтирани и готови за пускане в движение до началото на следващия сезон. Двамата с Дейвис вече се погрижихме за това, Харисън — обърна се той към директора по поддръжката. — Очакваме ги през януари. Засега огледайте мястото, където ще бъдат поставени, и се запознайте с плановете. Нареждайте всичко, което сметнете за необходимо. Проявете екстравагантност.

— Да, сър.

— А междувременно доукрасете пейзажа, където сметнете за нужно.

— Да, сър.

— Добре, сега нека да чуем другите.

Завеждащият личен състав, който бе известен с чувството си за хумор, се обади:

— Като че ли всички бихме могли да понесем едно повишение на заплатите.

Всички се разсмяха, включително и Тайлър.

— И ще го имате. Четиридесет процента от първия ден на новия сезон — думите бяха посрещнати със спонтанни аплодисменти. Тайлър успя да придаде смирено изражение на лицето си и се обърна към завеждащия личен състав: — А също така и повишение на минималната надница. Искам в парка ми да работят само най-способните хора. И съм готов да плащам за това. Проучете ги внимателно, преди да ги наемете следващата година.

— Да, сър.

За голямо облекчение на Хейли от началото на дискусията Тайлър преднамерено я пренебрегваше. Ала сега сивите му очи се вдигнаха към нея.

— Не сме чули вашето мнение, мис Аштън. Имате ли някакви идеи?

Строгият му тон не я смути. Беше готова за него.

— Да, мистър Скот. Имам идея — той махна с ръка, подканвайки я да продължи. — От всички проучвания, извършвани от моя отдел, най-често повтаряното оплакване е от дългите опашки пред най-нашумелите атракции.

— Не можем да избегнем опашките. Съвсем естествено е пред най-популярните атракции да се образуват и най-дълги опашки.

— Не, разбира се, че не можем да избегнем опашките, но бихме могли да направим чакането по-малко досадно — вниманието на всички бе приковано към нея. — Бихме могли да наемем някоя група или оркестър, които да се местят постоянно от една атракция към друга и да развличат хората по опашките. Имам предвид десетина костюмирани музиканти, които да обикалят парка. Мисля също, че един опитен фокусник или дори гадател биха развеселили хората.

— И къде бихме могли да открием такива пътуващи музиканти в днешно време? — запита Тайлър, облегна лакти на масата и впи очи в нейните. Дали не мислеше за бягството й снощи?

— Имаме отдел, който отговаря за спектаклите на живо. Мисля, че те трябва да се погрижат за музиканти, фокусници, гадатели и така нататък.

Директорът на споменатия отдел се размърда неудобно върху стола си, когато всички погледи се извърнаха към него.

— Какво мислите за това, Нюел? Смятате ли, че можете да реализирате тази идея?

— Да, сър. Предложението е много интересно.

— Преди да се заемете с него, искам да се консултирате с мис Аштън. Искам тя да вземе участие в този проект.

През следващия половин час срещата продължи в същия дух. Точно преди да закрие съвещанието, Тайлър каза:

— А сега нека всички да излезем навън. Както виждате, аз съм тук, за да работя — посочи свободното си облекло. — Бих искал да обходя внимателно целия парк преди закриването на сезона. Тази последна седмица ще бъде доста натоварена, особено през уикенда. Искам всеки гост на парка да прекара времето си в него добре. Благодаря ви за успешния сезон.

Хейли се надяваше да напусне офиса, без да привлече вниманието му, но бе спряна почти до вратата.

— Мис Аштън, бих искал да поговоря с вас за момент — улови я за рамото и я поведе към вратата. — Ще вървя с вас до офиса ви, за да можем да поговорим по пътя.

До отварянето на парка оставаше още половин час и единствените минаващи наоколо бяха няколко служители, забързани към работните си места. Тротоарите и алеите бяха още мокри, след като грижливо бяха измити от работниците по поддръжката. В добре подредените алеи летните цветя бяха започнали да повяхват, но хризантемите приличаха на брилянти с медните си и златисти краски.

Хейли вървеше до него мълчаливо. Не искаше да мисли за това колко добре прилягаха дънките към силните му бедра, нито за бриза, развяващ леко падналата над челото му тъмна коса.

— Искам да изпробвам това — заяви той и като я хвана отново за рамото, я поведе към входа на една от атракциите. Тя представляваше наблюдателна кула, носеща белезите на историята на щата Тенеси, но беше модернизирана и снабдена с асансьор.

— Трябва да се връщам на работа — отбеляза Хейли, опитвайки се безуспешно да освободи ръката си.

— Но ти си на работа — изръмжа Тайлър. — Добро утро — обърна се към младия мъж, който обслужваше асансьора, и по този начин предотврати по-нататъшните спорове.

— Добро утро, мис Аштън — каза служителят, разпознал я веднага. След това кимна учтиво към Тайлър.

— Добро утро, Ранди — отвърна тя, след като прочете бързо пластмасовата табелка с името му.

— Бихме искали да се качим горе, Ранди — каза Тайлър.

Младежът потърси с поглед позволение от Хейли.

— Всичко е наред, Ранди. Това е мистър Тайлър Скот. Той е собственикът на увеселителния парк.

Лицето на момчето пламна.

— О, да, разбира се… Аз… Разбира се — заекна то. — Просто нали знаете, не трябва да пускаме никого… Искам да кажа…

— Постъпи съвсем правилно — увери го Тайлър. — А сега можем ли да се качим? И моля те да не пускаш никого, докато сме горе. Планираме някои подобрения за следващия сезон.

— Разбира се, мистър Скот.

Хейли знаеше, че той се възползва от положението, ала не можеше да стори нищо, без да се злепостави или да постави Ранди в неудобна ситуация. Затова покорно тръгна след него в асансьора.

— Да имаш някаква непоносимост към височината? — запита Тайлър, когато кабината тръгна нагоре.

— Имам непоносимост само към арогантни мъже.

— В такъв случай не би могла да имаш нищо против мен, тъй като аз съм само въплъщение на чара — удостои я с ослепителна усмивка и в този момент асансьорът спря. — Дамите първо — подигравателно каза той и се поклони.

Тя се запрепъва несигурно пред него, но преди да направи няколко крачки, той я улови със силната си ръка за рамото и я извърна към себе си.

— Добре, Хейли. Всичко това стигна твърде далеч. Какво искаше да кажеш със загадъчната си забележка за бавачките, преди да се измъкнеш снощи?

— Не съм се измъкнала — горещо възрази тя. — Аз не съм малодушна страхливка!

— Наистина ли? Според мен да използваш едно дете, за да излезеш от някаква ситуация, е проява именно на малодушие.

— Не ми говорете за използване на хора, мистър Скот. Бих могла да науча доста неща от вас по този въпрос.

— Какво би трябвало да означава това?

— Като че ли не знаете! Използвахте комплименти и целувки, за да си осигурите безплатна бавачка.

— Така. Най-после го каза.

Вирна брадичка триумфално. Победата й беше сладка, но съвсем краткотрайна. Тайлър отметна глава и избухна в смях.

Когато най-после се успокои, той я погледна и заговори с глас, преливащ от хумор:

— Имаш твърде ниско мнение за себе си. Безплатна бавачка? Това ли мислеше, че искам от теб?

— А не е ли така?

Той поклати глава и стисна рамото й с пръсти.

— Не, Хейли. Какво би ми попречило да платя на някого за тази работа?

— Не става въпрос за парите. Работата е в това, че Фейт ме харесва. Съвестта те мъчи по-малко, когато ти се налага да я оставиш, но си сигурен, че аз съм до нея.

— Истина е, че много се радвам, че двете с нея така добре се разбирате. Казах ти, че можеш да й бъдеш много полезна и наистина мисля така. Ако тя не те харесваше, това би усложнило много нашата връзка.

— Нашата… Между нас няма нищо. И никога няма да има.

— Защо продължаваш да се противиш? — той поклати глава. — С риск да те разгневя още повече ще ти кажа, че разпитах Хърмън за теб — забеляза как гърбът й се изпъна и забързано добави: — Без да разпалвам любопитството му естествено. Исках да науча всичко за мъжете в живота ти. Той ми съобщи, че не малко от служителите в парка са се опитвали да привлекат вниманието на студената мис Аштън, но доколкото му е известно, никой не бил успял. Дори лицето на женения Хърмън светна, докато говореше за теб.

— Не ставай смешен.

— Виждаш ли? Точно за това говорех. Защо да ставам смешен?

— Защото мъжете не гледат на мен по този начин. Аз не съм жена от този тип.

Той се усмихна нежно.

— Точно от този тип жена си. Защо не можеш да ми повярваш, че те желая просто като жена, без да влагам никакви долни помисли в това? Първо беше сексуален тормоз, който застрашаваше работата ти. След това ми заявяваш, че те използвам като компаньонка за дъщеря си. Какви ще бъдат следващите обвинения, Хейли?

Обви ръка около раменете й и я притисна към стената.

— Единственото нещо, за което бих желал да те използвам, е да задоволя това желание, което изпитвам към теб. И бих желал ти да се възползваш от мен по същия начин.

За момент тя се предаде на убедителната сила на сивите му очи. Искаше да му вярва. Самотата, която бе изстрадала предишната нощ, бе непоносима. Когато не беше наблизо, той й липсваше. Въпреки че се караха още от първия миг, в който се бяха срещнали, тя искаше да го вижда, да чува гласа му. Искаше той да бъде част от живота й, но все пак…

— Аз съм все още твоя служителка — сковано каза тя.

— Да, така е. И имаш най-хубавите гърди, които някога съм виждал.

— Какво…

— Не откъсвах поглед от тях по време на цялата среща, докато някой говореше за нещо, свързано с парка, доколкото си спомням. Както и да е, мислих за тях и за това как изглеждат, докато се…

— Тайлър…

— … докато се целуваме. Формата им е съвършена. Едри, заоблени…

— Тайлър!

— Бели и гладки…

— Моля те…

— Ще продължавам в същия дух, докато ме целунеш. И тогава ще ги докосна…

Тя се вдигна на пръсти и притисна устни към неговите. Той отвори уста и стрелна език към нейната. Целуваше я със страст, която бе останала жестоко незадоволена предишната вечер. Хейли не се бореше с нуждата да отвърне на ласката му. Тя се притисна към него по начин, който би я довел до ужас седмица по-рано.

— Ще продължим дискусията след вечеря у вас — каза Тайлър между две целувки. — Аз ще донеса пържолите и виното. За останалото трябва да се погрижиш ти. Добре ли е в осем?

— Да — въздъхна тя, неспособна да му откаже каквото и да било.

Като в някакъв транс го последва обратно в асансьора. Той прибра зад ушите й една непокорна къдрица точно в момента, в който кабината спря.

Ранди ги очакваше нетърпеливо.

— Горе всичко наред ли е?

— Всичко е чудесно — отвърна Тайлър и хвърли многозначителен поглед към Хейли.

— Благодаря ви — каза момчето, докато те се отдалечаваха.

— Ще бъда в офиса на Сандърс, мис Аштън. В случай че ви потрябвам — извика Тайлър, достатъчно високо, за да го чуе Ранди.

— Благодаря ви, мистър Скот.

Той се извърна и я повика:

— А, мис Аштън?

— Да?

Приближи се към нея, допря устни до ухото й и прошепна:

— Наистина мисля всичко онова, което казах за гърдите ви.

 

 

Неочаквано за себе си тя откри, че изучава точно тази част от тялото си, след като излезе от банята същата вечер. Разглеждайки отражението си в голямото огледало, реши, че фигурата й съвсем не е толкова лоша за жена на нейната възраст. Това че е слаба, което винаги беше смятала за проклятие, сега й изглеждаше като благословия. Тялото й не би посрамило дори два пъти по-млада от нея жена.

През целия ден бе очаквала с нетърпение вечерята с Тайлър. Той не бе успял да я убеди напълно, че желанието му да я прелъсти няма нищо общо с дъщеря му. Усмихна се, докато обличаше бельото си. Възможно ли бе наистина да очаква да й докаже противното?

Но каквото и да очакваше, тя си избра достатъчно съблазнителен тоалет за вечерта, състоящ се от копринен черен панталон и доста разголена плетена туника. Черното й стоеше добре. То контрастираше с косата й и й придаваше загадъчен вид. Реши да изостави обичайното си въздържано поведение и да види какво ще стане. Остави косата си да изсъхне сама и си сложи златни обеци. Под плетената туника бе облякла черна дантелена камизолка.

Не е зле, помисли, докато критично разглеждаше отражението си в огледалото за последен път. И със сигурност беше нещо доста по-различно от обичайната въздържана, компетентна и разумна мис Аштън.

Но как щеше да я възприеме Тайлър? Докато се разхождаше из къщата, за да провери последните подробности, тя се учудваше на ускореното си дишане и на буцата, засядаща в гърлото й при мисълта за предстоящата вечер. Нямаше никакъв опит с мъжете. Можеше ли да се довери на думите му? Наистина ли той я намираше красива? И желана? И секси?

В хладилника се изстудяваше салата от марули, черни маслини и домати. Във фурната се печаха картофи, увити във фолио, а киселият сос, лукът и парчетата бекон бяха вече подредени върху подноса. Шоколадовият мус бе изсипан в кристални чаши.

Всичко бе готово. С изключение на Хейли. Тя беше като кълбо от нерви. Бе напрегната до такава степен, че подскочи, когато чу вратата на колата му да се затваря и долови бързите му стъпки по алеята.

Пое си дълбоко дъх три пъти и с надеждата, че косата й няма да се разроши толкова скоро, отиде да му отвори. Изразът на лицето му прогони всичките й съмнения. Челюстта му увисна и очите му обходиха няколко пъти тялото й, преди да се спрат отново на лицето й.

— Изглеждаш много прелъстителна. Помисли си върху това, то е чудесна идея. Хайде да прескочим вечерята, за да мога да се възползвам от вида ти още сега.

Тя се изсмя нервно и сложи ръка на гърлото си, за да успокои пулса си.

— Тук нещо капе.

Той погледна към торбата, която носеше.

— Ооп, съжалявам — мина покрай нея и се отправи към кухнята. — Управителят на хотела цял ден съхранява тези пържоли.

Постави пакета в един алуминиев тиган и й го подаде.

— А Фейт? — меко запита тя.

— Няма да дойде. Тази вечер е само за възрастни.

— О! — изпита неудобство от задоволството, което я обзе от мисълта, че ще бъдат сами. Веждите му се присвиха над очите.

— Ела тук! — гласът му беше нежен, но не допускаше възражения.

Хейли тръгна към него като хипнотизирана. Ръцете му погалиха голите рамене.

— Така косата ти много ми харесва.

— Дай й само един час. Ще щръкне в деветнадесет различни посоки. Много е непокорна.

— На мен ми допада всичко варварско. Точно в момента самият аз се чувствам много примитивен — гласът му беше дрезгав и той я придърпа към себе си. Ръцете му се плъзнаха по гърба й. Пръстите галеха всеки прешлен по гръбнака й. С едва доловим натиск леко притисна тялото й към своето. — Ето, виждаш ли как ми въздействаш?

Устата и беше топла, тъмна пещера, която езикът му изучаваше с чувствена лекота. Погали небцето, зъбите и вътрешната част на устните й, докато я накара да се задъха. Беше неотстъпчив и безмилостен. Дланите му обхванаха ханша й и го притиснаха плътно към слабините му.

В нея се надигна тръпнеща болка и тя се притисна към него, долавяйки инстинктивно, че само той може да я облекчи. Тайлър издаде лек стон, когато откъсна устни от нейните и зарови лице в извивката на врата й.

— Хейли — прошепна той, — ако продължаваме така, сигурно ще ни се наложи да забравим за пържолите, за виното и за всичко, което си приготвила — езикът му си играеше със златната халка на ухото й. Ръцете му се плъзнаха напред и обхванаха гърдите й. — Какво ще кажеш?

Беше й трудно да каже каквото и да било. Устата му продължаваше да извършва чародейството си с ухото й. Цялото й тяло гореше от допира до него.

— Мисля — несигурно започна тя, след това се прокашля и продължи: — мисля, че трябва да се държим по-цивилизовано и да се заемем с вечерята, както бяхме планирали.

Той въздъхна. Целуна я бързо по устата и я отблъсна от себе си.

— Права си. Можеш ли да готвиш толкова добре, колкото се целуваш?

Тя се засмя и го погледна закачливо.

— На никой досега не му се е налагало да сравнява тези ми способности.

— Е, ако кулинарният ти талант е сходен с… хмм… с останалите ти дарби, аз гласувам за вечерята. Надявам се, че не си си направила труда да приготвяш десерт. Вече зная какво ще получа като такъв. Оставих виното в охладителната чанта в колата. Ще отида да го донеса, докато ти се оправяш с месото.

Той излезе и за момент тя се почувства объркана и трепереща. Когато се опита да се помръдне, краката й леко се подкосиха — резултат от слабостта, която я беше обзела от допира на ръцете му. Чувстваше, че се усмихва глупаво, усещаше надигащата се в гърдите й радост и щастие, които я накараха да си затананика фалшиво, докато слагаше сочните пържоли върху скарата.

Тайлър очевидно се чувстваше също толкова щастлив, защото тя дочу смеха му до входната врата. Той се смееше така сърдечно, че тя подаде любопитно глава навън.

Усмивката й моментално изчезна, щастието, което я бе обзело, се разби на парчета. Песента замря върху устните й.

Една червенокоса жена бе увиснала на ръката на Тайлър и очите й танцуваха из стаята, докато най-накрая се спряха на Хейли.

— Здравей, сестричке — извика тя весело.

— Здравей, Елън.