Линда Тейлър
Да започнеш на чисто (3)

Трета глава

Ела пожела Мат от първия момент, в който го зърна. Беше дошла от Лондон в началото на лятото, за да поговори с него за курса. Тогава все още бе издокарана по последната мода в Ситито. Осъзна колко неподходящ е деловият костюм с къса пола и високи токчета за подобно събеседване чак когато сви към двора на колежа. Трябваше да мине по асфалтирана алея, осеяна с кравешки тор и кал, заобиколена от опитни участъци, преди да си намери място за паркиране до една постройка, която подозрително наподобяваше обор. Сетне тръгна към административната сграда — малко бунгало сред трактори, дизелови косачки и хлапета с високи до коленете ботуши и дрипави пуловери. Пред входа спря за малко, колкото да почисти токчетата си от калта. Вътре се мотаеха неколцина служители, но вниманието й моментално бе привлечено от един мъж, който стискаше някакви книжа под мишница. В същия момент мъжът ритна здраво копирната машина с грубите си обувки и се разсмя високо.

Определено излъчваше нещо. Заразителна енергия, свеж въздух, добро настроение и чувственост. Ела го гледаше от вратата и се надяваше никой да не я види, за да може да му се полюбува още малко. Вероятно гонеше четиридесетте, беше невероятно висок, над метър и деветдесет, със здрава и мускулеста фигура. Денят бе топъл и облеклото му се състоеше от обикновена бяла тениска — порядъчно износена, а не от модерните, с нарочно направени гънки — и тесни избелели дънки „Ливайс“. Имаше рошава кестенява коса и кожа, загоряла от работа на открито. Ела се облегна на вратата в малко неудобна поза, за да зърне очите му, но той изведнъж вдигна глава и я погледна. Ела едва сдържа възхитената си усмивка. Сини очи, ярки и пълни с живот. Той я измери от глава до пети — костюма, фините чорапи, италианската чанта — и повдигна развеселено едната си вежда.

— Ти просто трябва да си Ела. Ако не, значи си от Би Би Си. Най-сетне са решили да ми предложат собствено предаване.

— Аз съм Ела — осведоми го тя.

Отиде със ситни крачки до него, ръкуваха се и се усмихнаха един на друг. Когато се докоснаха, сякаш нещо сложи феромоните й в буркан от сладко, затвори ги херметически и му ги даде да си ги хапва с препечени филийки на закуска.

И без това искаше да се запише в курса. Страшно й бе харесало да обикаля по селските улички, докато намери колежа. Бе очарована от гледката на машинарии, курсисти и добитък, който мирно пасеше до тях. Навярно бе имала нужда от един последен тласък, който да бутне разклатената стена на предишния й живот. И Мат й го осигури. От този момент нататък тя бе готова да се запише в курса му, дори ако се наложеше да прибегне до подкупи, изнудване или убийство. Докато седяха в тесния му кабинет, отрупан с папки, градинарски сечива и непромокаеми дрехи, тя откри, че не е нужно да бъде дълго убеждавана. Мат изглеждаше развеселен, заинтригуван от решението й да промени изцяло живота си и поласкан от желанието й да се запише при него. После Ела си отиде, обвита в облак от еуфория, и пое по шосе М40 с надута до дупка уредба. Това беше съдба. Всичко в нея крещеше, че постъпва правилно.

Едва когато започна курса, научи, че е женен.

 

 

— Нали не се каниш да направиш каквото си мисля? — попита Фейт в кухнята, като я сграбчи за лакътя, докато Ела отваряше поредната бутилка вино.

Мат седеше, видимо притеснен, в дневната, Миранда беше довела Оливър и Майк от кръчмата, очевидно възнамерявайки да направи избора си в последната минута, а Фейт се мотаеше наоколо в напразни опити да намери къде да седне и да прикрие смущението си от присъствието на толкова много хора в къщата. Сюзън и Джайлс бяха изчезнали по някое време при последните поръчки, което доста обезпокои Миранда, а другите се бяха разотишли с колите или пеш. Тяхната група се придвижи до къщичката, залитайки и отклонявайки се от пътя на окъснелите коли. Сега Ела започваше да се чуди как ще се измъкне дискретно с Мат в спалнята пред очите на другите. От дневната долиташе оживен разговор. Не можеха да седят и да пият цяла нощ в очакване другите да изпопадат. Но вероятно щеше да им се наложи.

— Какво искаш да кажеш, Фейт?

— Искам да кажа — прошепна още по-тихо тя, — нали няма да го сваляш?

— Кого? — попита я Ела, като едва се сдържа да не прихне.

— Спалнята ти е до моята. А и както сама каза, той е женен.

Ела дръпна една чиста чаша от лавицата и ливна в нея малко вино. Имаха чаши оттатък, но разговорът с Фейт налагаше да се подкрепи. Предложи чашата първо на нея, но когато получи отказ, отпи голяма глътка.

— Днес имам рожден ден. Мога да правя каквото си искам, нали?

— Каза ми, че той има жена — направи гримаса Фейт. — А от вкуса ти към женени мъже и онзи противен гол тип в кръчмата направо ми се повдига.

— Фейт! — Ела я изгледа със старомодно възмущение и като пренебрегна забележката за женените мъже, се облегна на мивката, за да не й личи как се олюлява. — Голите мъже не са противни. Какво точно имаш предвид?

— Гадно ми беше, като го гледах как се люлее.

Ела едва не се изкикоти, Фейт изглеждаше искрено смутена. Отпи глътка вино и се опита да се съсредоточи. Фейт имаше много хубави очи, дори Миранда го бе отбелязала веднъж. Само дето обичаше да се крие под пластове дрехи и по всичко личеше, че не полага никакви усилия да изглежда привлекателна. Вероятно нямаше никакъв опит с мъжете — без разлика дали са голи, или облечени. Ела протегна ръка и перна краищата на кестенявата й коса. Фейт се стресна.

— Какво правиш?

— Имаш нужда от цялостна промяна. Защо не ни позволиш да се позанимаваме с теб с Миранда?

Фейт доби още по-уплашен вид.

— Малко грим — обясни Ела. — Просто да видим дали ще ти хареса. Искам да кажа, че Миранда ги разбира тези неща, нали е стюардеса. Прави се страхотно, нали? А и умее да подстригва. Тя ми го каза. Можем да те направим толкова готина, че мъжете да си припадат само при мисълта за теб. — После се наведе към нея с потайна усмивка. — Дори Джайлс.

— Пфу, боже, не! — Фейт грабна друга чаша, взе бутилката от ръката на Ела и си наля малко вино. — Не мога да го понасям. Толкова е самовлюбен!

— Е — отвърна замислено Ела. — Какъв тип мъже ти харесват тогава? Искам да кажа, по какви си падаш обикновено? Например, ако трябва да избираш между Оливър и Майк? Миранда не може да има и двамата. Всъщност може, но дори аз не бих се съгласила на такова нещо. Къщата е много малка. Стените са тухлени, но не и звукоизолирани. Все пак двамата са много сладки, нали? — настоя тя и леко объркана, прибави: — Които и да са.

— Аз ги познавам. Бяхме съученици.

— Така ли?

— Аха. Затова не ми обръщат внимание. Много добре ме познават. Знаят, че баща ми продаваше зеленчуци с микробуса. Някога разправяха, че съм миришела на ряпа.

— О, колко гадно!

Ела отпи още една глътка. От съседната стая се чуваше как Миранда и Мат си бърборят нещо. Това беше добре, но не биваше да ги изпуска от поглед. Не можеше да се разчита на Миранда, че знае кога един мъж е забранена зона.

— Виж, все трябва да има тип мъже, които да харесваш. Например някой от телевизията?

Фейт се загърна с якето си. Всъщност то приличаше по-скоро на анорак и Ела беше забелязала, че докато всички други нахвърляха връхните си дрехи на куп в антрето, Фейт беше останала с якето си. Сякаш можеше да й осигури още някаква защита. Но защита от какво?

— Никога не съм… — пророни Фейт и пламна. После повъртя чашата между пръстите си и отпи глътка вино.

— Никога не съм… Нали се сещаш.

— Искаш да кажеш, че си?… — отвърна Ела, като кимна окуражително.

— Никога не съм…

— Можеш да го кажеш. Девствена си.

— … имала приятел — довърши Фейт.

— Какво си шушукате вие двете? Всички умираме от жажда, а на вас хич не ви пука! — Миранда беше отворила вратата на кухнята, надникна вътре и огледа първо Фейт, после Ела и накрая пак Фейт. — Добре ли чух?

— Шшт! — изшътка Ела и сложи пръст на устните си.

— Мамка му! Девственица на двадесет и шест?

Ела я огледа намръщено. Къдриците й изглеждаха доста унило, а очите й не фокусираха особено добре. И явно не усещаше, че крещи.

— Мили боже! На двадесет и шест вече бях стигнала до трицифрено число — продължи Миранда.

Ела не знаеше дали преувеличава. Нямаше да се учуди, ако бе истина. Въпреки че Миранда е била омъжена в продължение на… колко беше казала, четири години? Ела не вярваше, че дори и тогава е успяла да се запази моногамна.

— Виж, просто вземи бутилката и налей на всички — рече й тя и бутна шишето в ръцете на Миранда. Но Миранда продължаваше да зяпа Фейт, сякаш току-що бе слязла от летяща чиния.

— Как изобщо успяваш? Аз не бих могла. Щеше да ми стане нещо. Може би щях да ослепея.

Фейт сведе поглед към чашата си, изчервена като рак.

— Хайде, Миранда, разкарай се! — заповяда й Ела. — Ей сега идвам. Просто искам да си побъбрим насаме с Фейт.

— Не, добре съм! — Фейт отметна коса, бутна очилата си по-нагоре и вдигна гордо глава. — Не е нужно да ме третираш като дете. Мога и сама да се грижа за себе си.

— Да, знам, че можеш, просто…

— Не се дръж снизходително с мен! — викна Фейт и стовари чашата си върху плота.

Ела подскочи. Миранда също трепна, удари си главата в ръба на вратата и изруга.

— Дявол да го вземе, успокой се! — После потърка удареното.

— Аз съм напълно спокойна. И ако знаех, че тази къща ще се превърне в свърталище на порока, щях добре да си помисля дали да се нанеса при вас.

Ела и Миранда я зяпнаха недоумяващо.

— Няма нужда да ми се правите на невинни! — повиши глас Фейт и си пое дълбоко дъх. — Прелъстяване на женен мъж, тройка в леглото, освен това подушвам марихуана, затова не се преструвайте, че не разбирате.

Ела си пое дълбоко дъх.

— Божичко, права е! Предпочитам да не го правят, Миранда. Би ли им го казала?

— Аз извадих цигарата. — Миранда се изправи предизвикателно, после потърка отново главата си и направи крачка към кухнята. — Виж какво, Фейт. Тук всички сме възрастни. Това не ти е проклетият училищен салон. Обиколила съм почти целия свят и просто не разбирам защо една пораснала гимназистка трябва да ми чете лекции по добро поведение.

— Кротко, Миранда! — каза тихо Ела.

Донякъде и на нея й се искаше да се сопне и да изрече същите думи, освен това наистина се притесняваше от налагането на непредвидени ограничения. Наблюдаваше лицето на Фейт, разтреперено от вълнение, но също така си даваше сметка, че Миранда бе много пияна. Утре пак щеше да им се наложи да живеят заедно. Все още можеха да намерят начин да възстановят правилата.

— Е, майната ти! — възкликна Миранда.

Ела вече чуваше плах шепот от дневната. Тримата мъже пиеха вино (очевидно подавайки си цигарата с марихуана) и вероятно си разменяха учудени погледи, докато те се караха в кухнята. Не такова впечатление искаше да остави у Мат за къщата и начина, по който организираше живота си.

— Майната ти и на теб! — Фейт се вкопчи в яката на анорака си. — Мислиш, че всички си падат по теб, и сваляш мъжете като някаква разгонена тийнейджърка, но си на тридесет и пет! И някой трябва да ти го каже!

— Не съм на тридесет и пет! — викна Миранда.

— На толкова си! — кресна пронизително Фейт. — Не може да си на по-малко, понеже каза, че си се омъжила, когато си била на двадесет и осем, бракът ти е продължил четири години, а от две години си разведена. Така че направих сметка. — Тя вирна нападателно брадичка. — Най-обикновена аритметика!

— Крава такава! — кипна Миранда.

— Вижте, стига толкова! — рече Ела и протегна ръце към тях. — Обидите няма да ни доведат доникъде.

— Ако тук не ти изнася — подхвърли Миранда, като сложи ръце на хълбоците си и изгледа свирепо Фейт, — се върни при вашите. Стой си всяка вечер у дома с мазна коса и си гледай сапунените сериали, щом толкова искаш. Остави ни да живеем на спокойствие.

— Никъде няма да ходя — изпъчи се Фейт. — Имам си нотариално заверен договор и смятам да остана. Пък и двете с Ела си живеем чудесно, когато те няма. Защо ти не се изнесеш?

— Край! — кресна Ела и стовари юмрук върху дъската за сушене. Две купички паднаха на пода. — Никой никъде няма да ходи! Къщата е моя и казвам, че всички ще останем тук. Точка!

Всички млъкнаха. Миранда отпи глътка вино направо от бутилката и погледна Ела. Фейт прехапа устни и също впери очи в нея. Ела издиша бавно.

— А сега и двете ме чуйте. Взех ви в тази къща, защото знаех, че ще се получи. — Помълча малко, за да могат другите две да осмислят думите й. Те я гледаха ядосано. — Знаех, че няма да е лесно, защото сме различни. Но именно затова бях сигурна, че ще мелим брашно. Три жени със сходни характери не могат да живеят заедно. Няколко месеца нещата са наред, но после всичко отива по дяволите. Познавам хора, които са го преживели. Така че каквото и да стане, ще направим от тази къща щастлив дом. Така съм планирала нещата. Ясно?

Фейт погледна крадешком към Миранда. Миранда отпи още една глътка вино от бутилката и подсмръкна шумно.

— Добре. И без това не ме устройва да се изнасям сега.

— Чудесно, Фейт?

Фейт дъвчеше замислено устната си.

— Хайде, Фейт! Утре, когато изтрезнеем, ще се разберем. Ще направим нещо заедно. Например на душ-кабината трябва да се сложи една кукичка. Сигурна съм, че ако се напънем, все ще измислим нещо.

— Имаш нужда от подходяща бургия — смотолеви Фейт.

— Ето, виждаш ли? — вдигна победоносно ръка Ела. — Не можем да се справим без теб. Нужна си ни, иначе как ще разберем коя е подходящата бургия?

Фейт пристъпи от крак на крак.

— Ти си незаменима — продължи да сипе хвалебствия Ела. — Моля те, остани. Нека да опитаме.

Фейт нацупи устни, сведе поглед и кимна.

— Добре. Но само ако не си си променила решението за животинчето.

Миранда опря език в бузата си и погледна въпросително Ела.

— Има предвид истинско — обясни търпеливо Ела. — Нали се сещаш, с козинка и всичко останало.

— Аз съм алергична — заяви малко грубичко Миранда. Лицето на Фейт доби унило изражение. — Но само към котки.

— Ето, разбрахме се. Без котки.

Настъпи мълчание, Фейт отпусна краищата на анорака си и очевидно се поуспокои. Миранда търкаше разсеяно удареното на главата си.

— Значи сега, след като се разбрахме, мога да се връщам при гостите?

— За бога, разбира се! — сепна се Ела.

Миранда завъртя отегчено очи и се върна в дневната с бутилка в ръка. Ела докосна леко ръката на Фейт.

— Изглеждаш уморена. Но преди да си казала каквото и да било, не се опитвам да се отърва от теб. Ела при нас, ако искаш, но и няма да имам нищо против, ако отидеш да си легнеш. Можеш да правиш каквото ти хрумне. Все пак това е и твой дом.

Фейт я погледна нерешително. На Ела й се стори доста пребледняла.

— Ако… ако се кача горе, нали няма да ми се присмивате зад гърба?

Ела се намръщи.

— Разбира се, че няма.

— Смятам да се кача в стаята си и да послушам малко музика преди лягане.

— Ами добре. Утре ще е един чудесен ден, има да се чудим защо изобщо сме се спречкали. Ще видиш.

 

 

Прелъстяването напредваше бавно, защото над главите им гърмеше Арета Франклин. Миранда на няколко пъти стана, сякаш се канеше да отиде горе и да натроши с чук уредбата на Фейт, но Ела я спираше с предупредителни погледи. Известно време се мъчиха да слушат своята музика на фона на другата, но накрая Миранда отиде до касетофона и го спря.

— Този път спечели — промърмори ядосано тя и се върна на мястото си, където Майк я очакваше, стратегически облегнал ръката си на дивана. Миранда се престори на пияна и кротко се сгуши до рамото му. Оливър стана, олюля се и тръгна към вратата.

— Е, довиждане.

Ела му махна едва-едва. Скоро се чу затръшването на входната врата. Погледна крадешком към Мат. Той седеше доволно в креслото, изпружил дългите си крака върху килимчето, но улови погледа й и й намигна.

— Е — изправи се бавно Мат и пресуши останалото в чашата му вино. — Аз вече трябва да тръгвам.

— Ммм.

Миранда вдигна равнодушно ръка от канапето, без да отваря очи. Майк беше заровил нос в косата й и нямаше възможност да отговори. Ела се изправи, напълно отчаяна.

— Ами довиждане тогава.

После вдигна кукичката на вратата към антрето и излезе. Мат я последва, като затвори тихо вратата след себе си. „ЕЛО“ продължаваше да гърми над главите им. Ела погледна нагоре към стълбите. От стаята на Фейт не се чуваше никакъв друг шум. Обикновено тропотът на стъпки — особено нейните — отекваше силно на долния етаж. Може би спеше на включена уредба. Дано да не я беше нагласила да се превърта постоянно. Мат докосна рамото й.

— Как смяташ да се прибереш? Колата ти е пред кръчмата, нали? — Мат не сваляше очи от нея. Тя се опита да проумее загадката. — А, да, ще трябва да ти повикам такси по телефона.

— Никъде няма да ходя — прошепна той в ухото й. Пръстите му я погалиха нежно по рамото, после се плъзнаха нагоре. Топлият му дъх я докосна и коленете й потрепериха.

— Наистина ли?

— А как иначе да се измъкнем от проклетата стая, без да кажем на останалите: „Качваме се горе да правим любов“? Това не е тяхна работа, нали?

— О! — въздъхна тя с разтуптяно сърце. — В такъв случай…

— В такъв случай ще е най-добре да ме заведеш в стаята си.

Третия път, когато встъплението на „Хорас Уимп“ задумка през стената на спалнята й, Мат се отпусна назад и поклати уморено глава.

— Съжалявам, Ела, просто се чувствам неспособен в тази дандания.

— Няма нищо.

Тя го накара да легне до нея и придърпа юргана, за да завие и двамата. Не така си представяше тази нощ. Вече бе четири сутринта и тя полагаше всички усилия да запази оптимизма си. Отначало им се струваше забавно да правят любов, докато музиката тресе стените. Така нямаше да се стесняват, че Фейт спи в съседната стая, а Миранда — в отсрещната. Фактът, че Миранда още не се беше показала на вратата с окървавена брадва на рамо, за да каже: „Всичко е наред, Фейт няма повече да ни безпокои“, означаваше, че вероятно е достатъчно пияна или заета, или пък и двете, за да й пука за „ЕЛО“. Но Ела вече бе уморена и искаше само да се гушне в Мат и да заспи до него. Дори не можаха да си поговорят нормално, какво остава за интимности.

Тя спусна крака на пода, зашляпа по мекия килим и откачи късия си хавлиен халат от закачалката на вратата. Облече го, като поглеждаше скришом Мат. Той се беше подпрял на лакът и й се усмихваше.

— Знаеш ли, с това изглеждаш много секси. Прави краката ти още по-дълги. Да не си ходила на солариум?

— Кой, аз ли? — засмя се кратко тя. — Това е естественият ми тен.

— Щастливка. Не се бави много.

Ела му се усмихна топло. Може би не всичко бе загубено. Той още не беше заспал, а и имаха време до сутринта.

Тя излезе от стаята и затвори вратата след себе си. Стаята на Фейт се намираше на две крачки разстояние. Ела почука силно точно когато Хорас събираше кураж да помоли момичето да се омъжи за него. После се поколеба. Думата „омъжи“ я обезпокои за момент, но беше твърде уморена и пияна. А и още не беше правила сносен секс с мъжа, който изпълваше фантазиите й от месеци насам. Потропа отново на вратата, този път по-нетърпеливо. Когато не последва отговор, бутна вратата и влезе в стаята.

Нощната лампа до леглото все още светеше. Малката розова лампа с оръфани дантелки по края, която Фейт си беше донесла от къщи. Може би я имаше още от детството. Самата Фейт лежеше, свита на кълбо на леглото, и спеше дълбоко. Беше си запушила ушите с тампони и хъркаше доволно.

Ела зацъка ядосано с език, прекоси стаята и изключи уредбата. В стаята се възцари плътна тишина. Ушите на Ела забучаха. Тя отиде решително до Фейт с желанието да я разтърси, да извади тампоните от ушите й и да я нахока, задето е постъпила толкова егоистично. Ала когато спря до леглото, се вгледа в нея. Бретонът на Фейт беше мокър и залепнал на кичури за челото, а бузите й бяха обагрени в червено, сякаш близнати от силно слънце. Без очилата клепките й изглеждаха по-дълги и фини. Бяха слепени. Изглеждаше така, сякаш е плакала. Ела постоя още малко със сбърчено чело, опитвайки се да измисли нещо с обърканата си глава. Накрая внимателно изгаси лампата и се измъкна от стаята.

Когато се върна в спалнята си, Мат вече хъркаше високо. Тя се спря до вратата и свали халата си. Този път нямаше кой да й се възхищава. Въздъхна тихо. Винаги ли ставаше така, когато допуснеш някого във въображението си? Винаги ли човек се чувстваше толкова разочарован? Може би Мат нямаше да оправдае очакванията й. Имаше силно тяло, здраво, мускулесто, изваяно — точно каквото си го бе представяла. В него нямаше нищо, което да я разочарова, и докато се събличаха взаимно, бяха преживели нещо дълбоко еротично и пълно с обещания. Ала когато стигнаха до същината, имаше чувството, че той го прави някак по принуда. Или просто й показва уменията си. Но определено не беше неповторимо преживяване и именно това я тревожеше.

Тя отиде тихичко до леглото и си легна. Той се примъкна до нея, сякаш инстинктивно, и веднага продължи да хърка. Ела изгаси нощната лампа и остана да лежи в тъмното, напрягайки слух за някакъв звук, който да я успокои. Но тук бе адски тихо. Не се чуваше дори далечният шум от преминаващи влакове, с който бе свикнала в Лондон. Обикновено тишината й харесваше, но тази нощ я караше да се чувства напрегната. И точно когато беше убедена, че няма да успее да заспи, изтощението започна да я унася.

 

 

Сякаш минути по-късно от другия край на стаята се чу яростно думкане и вратата й рязко се отвори.

Ела се поизправи стреснато на леглото, придърпвайки завивката към гърдите си и примигвайки на острата дневна светлина. Мат не се виждаше никъде, от дрехите му нямаше и следа, а Фейт стоеше на вратата с мъртвешки бледо лице.

— Господи! Какво има?

— Те са тук — заяви внезапно Фейт. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне.

Ела спусна крака от леглото и преглътна с мъка.

— Какво? Какво става? Кой е тук?

— Полицията — отвърна Фейт. — Долу са и искат да говорят с теб.