Линда Тейлър
Да започнеш на чисто (2)

Втора глава

„Рол Оувър Бетовен“, която гърмеше от джубокса, показваше, че Фейт е някъде в кръчмата. Ела мина покрай акварела във фоайето с наведени очи и влезе в бара.

Когато се прибра, завари къщата празна. Отначало си помисли, че Миранда е извлякла навън Фейт, без да се церемони с нея, нямаше да се трогне дори ако не си е свалила ролките или е по сутиен и бикини. Миранда мразеше да излиза сама, макар че имаше навика да се освобождава от женската компания веднага след като пристигнеха в кръчмата. Ела вече беше прекарала няколко вечери, наблюдавайки съсредоточено разпръснатите по масата подложки за халби, докато Миранда хвърчеше насам-натам в преследване на тестостерона. Втората й мисъл бе, че Фейт е успяла да се скрие, за да не излезе, но един бърз преглед на спалнята й опроверга това предположение. Сетне Ела реши, че наркопласьорите са пристигнали, заварили са Фейт сама в къщата, отвлекли са я и сега я измъчват, като я карат да гледа „Спасяване на домашни любимци“, за да им каже къде са наркотиците. Накрая все пак разсъди и първата мисъл й се видя най-правдоподобна.

Изкъпа се набързо, после се гримира и остана доста доволна от резултата. Разреса си косата, така че да изглежда по-бухнала, очерта тъмните си очи с черна линия и нахлузи една черна рокля от времето, когато посещаваше луксозни заведения. Изглеждаше елегантна, но без готически привкус, което беше добре. Накрая прибави за контраст две алени обеци с клипс, грабна си палтото и се запъти към кръчмата.

Кевин и Андреа стояха зад бара. Андреа беше студентка, но изглеждаше като топмодел. Кевин пък беше барман, но приличаше на жокей. Когато Ела влезеше в кръчмата, той вечно сервираше и вечно бе влюбен. В момента чувствата му бяха насочени към Андреа. Дерек, съдържателят, чието изражение винаги подсказваше, че надушва нещо неприятно, се бе появил сред гостите. Какофонията от разговори и смях едва се чуваше от „ЕЛО“^[1], които гърмяха от тонколоните. Ела знаеше, че само един човек може да сложи „ЕЛО“ в джубокса — и това бе Фейт. Тя си проправи път до бара. Реши първо да си вземе нещо за пиене и чак след това да види кого е домъкнала Миранда на рождения й ден.

— Здрасти, грахче! — Кевин се наведе към нея през бара, като балансираше с четири пълни халби. — Чувам, че днес си била рожденичка.

Когато отнесе бирите и отново се обърна към нея, тя изстена:

— Само не ми напомняй!

— Голямото „три-нула“ се промъква към теб! — подкачи я той с дяволито намигване.

Двама мъже по на двадесет и няколко се обърнаха и я огледаха заинтригувано.

— Много ти благодаря, Кевин. Защо не вземем просто да го напишем на един плакат и да го окачим на вратата?

— Няма нужда. Миранда се зае с рекламата.

Ела се хвана за бара. Когато зърна изражението й, Кевин се разсмя.

— Мислех, че ще се зарадваш. На тридесет жените са в разцвета си, а на теб ти остава цяла година дотогава. Не помня къде го четох.

Двамата мъже я огледаха още по-внимателно и Ела направи гримаса.

— Аз пък съм чела, че е в средата на тридесетте. Но във всеки случай това не спира мъжете да точат лиги след осемнадесетгодишните, нали? — И го погледна многозначително, когато Андреа мина покрай тях, величествена като фигурата на носа на военен кораб, а Кевин едва не си изкриви врата подир нея.

— Тц, това са глупости — обади се един от мъжете от лявата й страна с палав блясък в очите. — Мен ако питаш, предпочитам някоя сладка зряла женичка.

— О, сладка ли? — усмихна му се Ела през рамо. — Значи не попадам в категорията.

— Какво ще пиеш? Първото е от мен. — Кевин я погледна закачливо. — Нещо порядъчно силно.

Ела кимна. Наистина беше в настроение за нещо силно. Настроеният за флирт мъж до нея нави докрай ръкавите на тениската си, за да покаже мускули, и прошепна нещо в смисъл, че е достатъчно силен. Ела предпочете да не му обръща внимание.

— Да бъде голяма водка с тоник. И недей да пестиш лимоните.

— Дадено.

— Значи, ако жените са в разцвета си в средата на тридесетте — продължи усърдно мъжът с бицепсите, когато Кевин тръгна да изпълни поръчката й, — ти имаш още шест години да се упражняваш, нали така?

Ела се обърна и го измери от глава до пети. Не изглеждаше зле.

— И?

— Ако си търсиш с кого да се упражняваш… — подхвърли мъжът и избухна в груб смях.

— Ами — отвърна замислено тя. — Ако имаш по-малък брат, можеш да му подшушнеш нещичко за мен. Мъжете достигат разцвета си на осемнадесет. И това го четох някъде.

— А? Аз не съм бил в разцвета си на осемнадесет!

— Бил си — отвърна съчувствено Ела. — Макар че може и да си го пропуснал.

Сподави кикота си и се обърна към Кевин, който бе пристигнал с поръчката й. От лявата й страна се чу разтревожено мърморене:

— Това не е вярно, нали, Дейв? Чувал ли си такова нещо?

— Тц, трябва да се майтапи.

— Благодаря за питието, Кевин. Ще се видим по-късно.

Той веднага тръгна към Андреа в другия край на бара. Ела се обърна да огледа залата, като се чудеше къде ли може да са се заврели Миранда и Фейт. Започна да си проправя път към отсрещния ъгъл, като остави двамата мъже да ръкомахат разпалено на бара. По някое време зърна лъскавите къдрици на Миранда. „Полунощната магента“ бе добавила плътни червени оттенъци към кестенявата й коса. Сега цветът й бе по-скоро като на конски кестен. Когато съзря Ела, тя стана и замаха лудо с ръка.

— Ето те най-сетне! Къде беше, по дяволите? Фейт каза, че си забравила нещо в колежа и е трябвало да се върнеш.

Ела стигна до масата и се огледа с колеблива усмивка.

— Да, извинявай. Здрасти на всички.

— Какво толкова забрави, че се наложи да се върнеш?

— Ами… нали се сещаш. Едни разсади.

— Разсади?

— Да, нуждаеха се от още малко… течен тор.

— И си се върнала само за да подхраниш растенията?

Ела я изгледа свирепо. Никак не й харесваше, че Миранда я кара да изглежда като смахната невротичка.

— Просто исках да бъда сигурна, че разсадите ми ще оживеят до утре.

След това си наложи да се усмихне и огледа лицата около масата, Фейт седеше точно между масата и джубокса. Изглеждаше така, сякаш е яла боровинки, и Ела се досети, че Миранда сигурно я е накарала да си сложи от нейното червило. До нея стоеше една жена с широки устни и вирнато носле. Сламенорусата й коса беше подстригана на практична къса черта, Фейт се беше наклонила на другата страна, сякаш искаше да се отдалечи от нея, но може би просто се стараеше да долепи ухо до джубокса, да не би да изпусне някоя нота от „ЕЛО“. Имаше двама непознати мъже, които хвърляха жарки погледи към Миранда, и за най-голямо удоволствие на Ела, трима от курса — Валъри, Джон и Пиер — си бяха направили труда да дойдат. Тя им махна радостно с ръка и седна.

— Благодаря ти, че настоя да го направим, Миранда.

— Не са дошли всички — отвърна разсеяно Миранда и надникна над рамото й към групата. — Очаквам още няколко души.

— Честит р-хожден ден.

Пиер се наведе през масата и й подаде златен станиолов плик. Ела се изчерви от удоволствие, когато се появиха още няколко плика.

— Веднага изпий това — заповяда Миранда и бутна една чашка под носа й. — Поръчахме го за теб. А и имаш да наваксваш.

Ела отпи голяма глътка и продължи по-умерено, вече от своята чаша. Всички отново се връщаха към прекъснатите разговори. Русата жена с вирнатото носле й протегна ръка през масата.

— Не се познаваме, нали? Аз съм Сюзън, една от лекарките във ветеринарната клиника.

Ела повдигна вежди и едва се сдържа да не изтърси: „А, значи ти си Сюзън!“. Докато поемаше учтиво протегнатата й ръка, погледна крадешком към Фейт. Фейт беше извърнала очи встрани. През последния месец, месец и нещо Ела бе слушала доста неща за колегите й. Службата се ръководеше от един по-възрастен ветеринар, когото явно всички обичаха. Доколкото ставаше ясно, Сюзън бе следващата в йерархията, но от коментарите на Фейт Ела си бе изградила представа за някаква възрастна, скучна и напориста лелка. Сюзън й изглеждаше твърде крехка, за да вдига крави за копитата, но последвалото яко ръкостискане я накара да трепне. Когато се пуснаха, побърза да размачка пръстите си.

— Радвам се да се запознаем — едва успя да продума. — Аз живея в една къща с Фейт.

— Да, знам — отвърна Сюзън с непроницаемо лице. Ела я изчака да подхвърли някаква шега, но напразно.

— Така значи, доколкото чувам, вече е пристигнал новият ветеринар? — продължи неуверено Ела.

— О, да, Джайлс — отговори Сюзън и погледът й като че ли се оживи. Ела се премести към ръба на пейката.

— Както изглежда… — окуражи я с повдигнати вежди. Сухите обноски на Сюзън не я отблъскваха. И тя в миналото не бе имала приятелки, затова сега искаше да живее с други жени. Може би Сюзън се нуждаеше от малко момичешки приказки? Затова продължи настойчиво: — Фейт каза, че е…

Поколеба се, преди да е изрекла „тъпак“. Всъщност не помнеше Фейт да е казала нещо друго. Тя си напъна мозъка.

— Той е направо страхотен, ако това имаш предвид — отвърна Сюзън и устните й потрепнаха.

Ела нарочно повдигна едната си вежда.

— И?…

— Неженен.

Двете вежди се повдигнаха почти до корените на косата й.

— И?…

— И е истински тъпак — довърши Фейт, преди Сюзън да е отворила уста. После се изправи рязко. — Някой да иска още нещо?

Отдалечи се, без да дочака отговор. Ела цъкна с език след нея.

— Явно не е успял да спечели сърцето на Фейт. Да не би да я е обидил с нещо?

Сюзън гледаше замислено отдалечаващата се фигура на Фейт.

— Ще се оправи — отвърна с неочаквано разбиране. — Просто Джайлс е малко нетактичен. Така става с по-чувствителните натури, Фейт се привързва прекалено. Влюбва се във всички безпризорни животни. Изненадана съм, че още не те е убедила да вземете някое. Докато живееше с родителите си, прибираше по едно всяка седмица.

— Сериозно?

— Мисля, че именно това накара майка й да я изхвърли. Имаха нужда от стаята й за козите.

Ела отпи глътка водка и се замисли. Не бяха живели достатъчно дълго заедно, за да я опознае. Вероятно на Фейт й се искаше да вземат някакво животно. Всъщност Ела нямаше нищо против, стига да беше малко. И само едно. И да не умреше внезапно тъкмо когато всички са се привързали към него. Фейт сигурно тъгуваше за своите питомци и това можеше да я пооживи. От момента, в който се запознаха, досега нито веднъж не бе я виждала щастлива.

— Ще й кажа, че може да вземе някаква животинка.

— Добро решение — кимна Сюзън. — А, ето го и Джайлс.

Ела преглътна шумно водката, която току-що беше отпила. Джайлс? Джайлс, този страхотен ветеринар, също щеше да дойде на нейния рожден ден? Май започваше да става интересно. Тя изправи рамене, прокара ръка през гъстата си коса и уж случайно се обърна да го погледне.

Не изглеждаше никак зле. Имаше руса коса и загоряла кожа, а когато се приближи с халба в ръка, Ела видя чифт удивителни тъмнокафяви очи. Струваше й се, че ще пламне от страст още щом ги насочи към нея, но той срещна погледа на Сюзън и по лицето му се разля топла усмивка.

Не приятелска, нито дори безцелно флиртуваща, а истински топла, сякаш беше бил целия път само за да я види. Ела завъртя чашата между пръстите си и едва не се нацупи, когато Сюзън отвърна на усмивката му със същата топлота.

Така значи. Едва пристигнал в селото, и Сюзън вече го беше обсебила. Макар че дори и в пристъп на най-голямо великодушие не можеше да се нарече красавица. Очевидно го привличаше единствено с личността си. Всъщност една обикновена крава, това бе Сюзън!

— О-о, кой е този? — прошепна напрегнато Миранда в ухото й.

— Тъпакът — измънка Ела с ъгълчето на устата си, преди Джайлс да се е приближил достатъчно.

Когато дойде, той остави халбата на масата, прокара пръсти през косата си и огледа насядалите около масата. Ела изви очи към Миранда. До този момент тя бе подмятала къдри между единствените двама мъже, които ставаха за нещо, очевидно затруднявайки се в избора си. Сега беше извила тялото си в невъзможно „S“, гладеше с пръсти дългата си чаша и гледаше Джайлс с премрежен поглед. Дори Валъри, която Ела се изненадваше да види в шумна кръчма като „Ралото“, се беше навела напред, за да го вижда по-добре.

Сюзън го представи на всички на масата. Така Ела узна, че двамата мъже срещу Миранда се казват Оливър и Майк. Джайлс се повъртя нерешително, търсейки къде да седне.

— Какво ще кажеш да дойда до теб, Сюзи?

Този път погледите на Ела и Миранда се срещнаха. Ела побърза да извърне очи, сподавяйки усмивката си. Сюзи, а? Наистина можеше да се нарече бърза работа. Едва ли бе успял да си извади чорапите от куфара, а Сюзън вече го бе свалила. Вероятно над пинцетите и тампоните. И някой полузашит мопс с набръчкано лице на име Наполеон.

— Ще трябва да се сместим — предложи Сюзън и погледна другите на пейката.

Оливър, Майк и останалата в края Валъри се помъчиха да направят още място. Валъри залитна и щеше да се изтърси на земята, но Джон протегна ръка и я хвана. Тя се изкикоти, Фейт се върна на масата и изгледа Джайлс. Беше седнал на мястото й.

— Браво — рече неприветливо тя.

— О, здрасти, Фейт — каза Джайлс и побърза да се изправи. — Искаш ли да ти донеса нещо за пиене?

— Не съм жадна — отвърна тя с каменно лице.

— Ако ти обещая, че няма повече да разказвам вицове за трикраки котки, ще седнеш ли до мен? — усмихна й се подкупващо той.

Всички очи се обърнаха към Фейт, но тя остана невъзмутима, с враждебен поглед. От желязо ли беше тази жена? Защо още не се бе хвърлила в скута му?

— Всъщност — рече тя, като гаврътна чашата си на един дъх и я остави на масата — вече трябва да си вървя. Благодаря за предложението.

— Фейт? — възкликна Ела и я улови за лакътя. — Не искаш ли да седнеш до мен?

— Фейт! — почти изкрещя Миранда, от което Ела подскочи стреснато. — Не можеш да си тръгнеш сега. Просто не можеш!

— Защо?

— Защото така!

Миранда сякаш се опитваше да й каже нещо с очи. Фейт подсмръкна.

— Виж — обади се Ела, като стана. — И без това трябва да отида до бара. Ела да ми помогнеш с питиетата. — После, без да дочака отговор, я сграбчи за лакътя и я поведе пред себе си между групичките правостоящи. Когато се отдалечиха достатъчно от масата, спря и стисна ръката й. — Виж, отивам да ти поръчам още едно. Искам тази вечер да те виждам усмихната.

Сърцето й се сви, когато видя зелените очи на Фейт да се наливат със сълзи. Още на събеседването беше научила, че Фейт е на двадесет и шест и до този момент е живяла с родителите си. Твърде късно бе да става самостоятелна. Не че се беше отдалечила кой знае колко от дома — майка й и баща й живееха на другия край на селото. Но у Фейт имаше нещо детско. По всичко личеше, че й е трудно да се оправя в света. Понякога на Ела й идеше да я цапардоса, друг път изпитваше нелепото желание да я пази. Тази вечер искаше просто да я види весела.

— Мразя оживените кръчми — рече Фейт и направи гримаса, когато някой я блъсна. — Предпочитам „Розата и короната“. Там никой не ходи.

— Добре, другия път ще идем там, но тази вечер няма да мърдаш никъде. Е, ще опиташ ли въпреки всичко да се повеселиш? Петък вечер е, момиче!

— Онова у дома здравата ме притесни — подхвърли с разширени очи Фейт и почти притисна устни до ухото на Ела. — Успя ли да се отървеш от него?

Ела се засмя.

— Само това ли те тревожи?

— И Джайлс — добави Фейт, сякаш не й се искаше да сложи точка на списъка.

Ела кимна. В погледа на Фейт имаше още нещо, сякаш се сърдеше. Е, в това нямаше нищо чудно. Един невероятен мъж щеше да работи всеки ден в службата, под носа й, и вероятно никога нямаше да й обърне внимание. А Сюзън явно не си бе губила времето. Ела прехапа устни, мислейки трескаво.

— Поприказвах си със Сюзън — рече накрая, като полека я насочваше към бара. Фейт очевидно беше забравила, че е била ядосана и се е канела да си тръгне.

— О, така ли? — каза тя и сви устни.

— Да — настоя Ела, но забеляза ледената реакция и си направи съответния извод. Фейт просто ревнуваше от Сюзън. — За животни.

Бяха стигнали бара. Ела кимна на Фейт, която явно нищо не разбираше.

— Нали се сещаш, болни животни.

— Да? — рече озадачено Фейт все още без да схваща.

Ела си пое дъх и продължи:

— Питах се дали не искаш да вземеш някое у дома.

Фейт се почеса по брадичката.

— Как, което си искам ли?

— Е, без крави или пилета, но някое пухкавелче ще ни се отрази добре. Смятам, че за повече нямаме условия. Бихме могли да бъдем приемни родители на някое от онези котенца, за които все ни разправяш, поне докато си намерят истински дом.

— Котенца ли? Та ние в момента нямаме котенца.

— Е, каквото и да е. — Ела опря лакът на бара и започна да рови в портмонето си, а Кевин мина покрай тях и им махна с ръка. — Хамстер или нещо подобно.

— Хората не изоставят хамстери. Не ги изхвърлят в чували като котките и кучетата.

Ела я погледна лукаво, като си мислеше, че е доловила сарказъм, но Фейт изглеждаше напълно сериозна.

— Добре, каквото решиш. Не знам. Какво имате?

Фейт се замисли дълбоко, а Ела повика Кевин и поръча питиетата, като му направи знак джинът с портокалов сок на Фейт да бъде голям. След това се обърна оживено към нея.

— Е, реши ли?

— Предполагам, че няма да искаш водна костенурка?

— Тя пухкава ли е?

— Явно не знаеш нищо за животните, а? — подхвърли важно Фейт.

Ела реши да насочи вниманието си към Кевин, понеже поръчаните питиета пристигаха едно по едно.

— Направо ги разби ония двамата — ухили й се той. — Сега са тръгнали да правят проучване из кръчмата. До тук е постигнат консенсус за двадесет и пет.

— Двадесет и пет какво? — попита недоумяващо Ела.

— Възрастта, на която мъжете са най-активни в сексуално отношение — обясни търпеливо Кевин, докато прибираше парите й.

— Аха. А ти кога беше най-активен сексуално, Кевин?

— На четиринадесети февруари хиляда деветстотин осемдесет и пета.

— Змии не обичаш, нали? — обади се Фейт.

— Кой? Аз ли? — попита сепнато Кевин, който тъкмо се канеше да хукне обратно към чекмеджето с парите.

— Не — каза Фейт. — Ела питам.

— Разбира се! — плесна се по челото Кевин, намигна още веднъж на Ела и изчезна.

— Има един стар питон, който се нуждае от дом. Не можем да го държим в службата.

Ела направи усилие да сподави усмивката си. Предполагаше, че именно на питона, колкото и стар да беше, се дължеше липсата на хамстери и котенца.

— Не. Змии категорично не. Ето, дръж това. — И й подаде две халби бира.

— Ами в такъв случай… — Фейт замръзна по средата на изречението.

— Хайде, носи тези, аз ще взема останалите.

Но очите на Фейт останаха вперени някъде в далечината зад Ела. Устата й се беше отворила, а в очите й имаше ужас.

— Фейт! Какво ти става, момиче?

— Олеле, боже! — промърмори Фейт.

Ела се обърна.

— Какво става?

— Старият Бил!

— Какво? — попита само с устни Ела, като огледа набързо тълпата, обърна се отново към Фейт и се помъчи да проследи погледа й. Едва тогава забеляза полицейската каска, която се открояваше сред множеството. Като че ли се придвижваше към ъгъла, където беше тяхната компания.

— Стана тя, каквато стана. Загазихме! — изскимтя Фейт.

Ела поспря за секунда да прецени ситуацията. В кръчмата имаше полицай. Определено се беше отправил към ъгъла. Когато се надигна на пръсти, той вече говореше с Миранда. Нямаше начин да разбере какво, но всички на масата бяха млъкнали и го гледаха. За момент Ела изпадна в паника, но бързо се съвзе и каза на Фейт:

— Слушай, не сме направили нищо лошо! Сега ще се върнем на масата с питиетата, сякаш нищо не се е случило.

— Ние сме съучастнички! — рече сломено Фейт. — Укрихме доказателства!

— Да, но никой не го знае, освен ти и аз — каза твърдо Ела, като я гледаше с нетрепващ поглед. — Освен това не сме знаели какво правим, така че не сме виновни.

— Непознаването на закона не е оправдание — отвърна едва чуто Фейт. Ела се запита колко ли адвокатски сериали е изгледала, докато е живяла при родителите си. Лицето й бе бяло като тебешир, ако не се смятаха оцветените с боровинковото червило устни.

— Хайде — нареди Ела, взе останалите чаши и се запромъква през тълпата към тяхната маса.

Когато наближи, преглътна и си пое дълбоко дъх, но усмивката й се получи малко неестествена.

— Ето ни и нас! Питиета за всички!

— Ела! — рече Миранда и се покашля. Беше си наложила маска на спокойствие. Всички около масата седяха в очакване.

— Да? — пропя Ела, сякаш не забелязваше присъствието на полицая отстрани.

Миранда кимна към него.

— Тук има един човек, който иска да говори с теб.

— О, така ли? — каза оживено Ела. Сърцето вече блъскаше в ушите й. — Да не би да съм забравила да му купя питие или нещо подобно? — Сетне се изкикоти и отпи на бързо голяма глътка водка. — Чакай, ще позная: иска да ме пита дали наистина е вярно, че мъжете са най-активни сексуално на осемнадесет години? Това е само едно мнение. Едва ли е незаконно да имаш мнение. — Срещна няколко объркани погледа и като скръсти предизвикателно ръце на гърдите си, най-сетне се обърна към полицая.

— Е, какво има? — изстреля тя към младото му лице. Всъщност бе невероятно младо, може би малко над двадесетте. Това я озадачи.

— Ела Нортън? — каза младежът и бръкна в джобчето си за тефтера.

Ела огледа униформата му с присвити очи. Като че ли в нея имаше нещо нередно. Беше твърде опъната на гърдите, на раменете му нямаше никакви знаци и май липсваше радиостанцията. Пък и копчетата не приличаха съвсем на копчета. Сякаш бяха декоративни, а униформата се държеше на… Изведнъж се чу рязък пращящ звук.

Бинго.

Коленете й най-сетне поддадоха и тя се отпусна на пейката.

— Обвинена сте в навършване на двадесет и девет години — произнесе той, разкопча куртката си с един замах, разтвори я и отдолу се показаха мускулести гърди.

— Милостиви боже! — възкликна Ела и закри лицето си с ръце. — Не е възможно да сте ми погодили такъв номер!

Надникна между пръстите си. Младежът беше извадил отнякъде шишенце бебешко олио и й го подаваше, а с другата ръка се галеше по гладките гърди. Очевидно я приканваше да последва примера му. Някой издърпа ръката й и изсипа върху дланта й локвичка студено олио. Когато стриптийзьорът свали с едно движение панталоните си и отдолу се показаха черни найлонови прашки, се чу колективно „Оооо!“.

— Ще те убия, Миранда, само да се приберем у дома! — изсъска Ела.

— Честит рожден ден! — отвърна й само с устни Миранда.

Не биваше да разочарова тълпата. Дори Валъри се беше качила на пейката зад масата, за да вижда по-добре. Ела колебливо сложи ръка върху гърдите му и раздвижи пръсти. Стори й се приятно. Тя хвърли кос поглед към ветеринаря Джайлс. Дали неговите бяха космати? Или гладки? Или може би със съвсем малко косъмчета? Тя се обърна развеселена към подаръка си и изведнъж замръзна от ужас. Черните найлонови прашки полетяха, описаха парабола над масата и се приземиха върху чашата на Валъри. Валъри ги вдигна очарована.

— О, много благодаря!

— Вижте сега! — започна Ела, но се оказа, че както е седнала, говори точно срещу най-важния орган на стриптийзьора. Младежът започна да се полюлява в такт с музиката. Ела вдигна ръка да го спре, отдръпвайки се максимално назад, и изписка, когато пръстите й опряха в топлата, нежна плът.

— Ела? — чу се един глас от разстояние.

Ела дръпна ужасено ръката си, но Мат вече си беше проправил път през тълпата, появи се с несигурна усмивка и я видя как държи някакъв гол мъж за онази работа. Стриптийзьорът изскимтя.

— О, боже, Мат! Не мислех, че ще дойдеш!

Ела вдигна изтерзан поглед към него. Не такава сцена трябваше да завари Мат при пристигането си. Беше си се представяла как, чувствено облегната с лакът на масата, разговаря с приятелите си за изискани неща. Трябваше да бъде впечатлен.

Цялото й тяло се напрегна. Стриптийзьорът нададе още един гърлен стон.

— Можете вече да го пуснете! — рече той, като завъртя страдалчески очи.

— О, извинете!

Ела разтвори пръстите си и момчето залитна назад към съдържателя Дерек, който крачеше към тях с мораво лице, смачкал салфетка за чай в ръката си.

— Не в моята кръчма! Махай се оттук, мръсник такъв!

Когато задните части на младежа докоснаха престилката му, Дерек го бутна силно и той отново политна напред. Миранда го подхвана ловко и веднага го придърпа в скута си.

— Няма нужда да се палиш, Дерек. Просто се забавляваме. Ела има рожден ден.

— Забавлявайте се, ама не тука! — сопна се той. — Кажи му да си взима дрехите и да се омита.

— Добре, добре, успокой се. — Младият стриптийзьор се изправи и започна да си събира дрехите с някакво подобие на достойнство. — Някой да ми е виждал прашките?

Ела погледна към Валъри, която извърна равнодушно очи.

— Хей, гащите ми, някой да ги е виждал? Много са скъпи, не мога да си купувам всеки път нови. — Сетне поклати глава и цъкна с език, докато нахлузваше униформата без прашките. — Все така става. Губя по два чифта седмично.

— Ох, горкичкият! — рече Миранда, изправи се и го потупа по главата. — Хайде, ще те изпратя до входа.

Ела се подкрепи с още малко водка, а Миранда помогна на стриптийзьора да навлече и останалата част от костюма, сложи му шлема и го отведе. Подаръкът не беше от най-удачните, но важното бе, че са се сетили. Ела потърка бузите си, за да върне цвета им, забравяйки, че ръцете й още са оплескани с бебешко олио. След това се обърна към Мат с приветлива усмивка и лъснало лице.

— И така, Мат, значи си дошъл само заради мен. Трогната съм.

Инстинктивно се отмести, за да му направи място на пейката. Той седна и се обърна към нея. Лицата им бяха на сантиметри едно от друго. Мат я погледна с проблясващите си сини очи и прошепна едва чуто:

— Жена ми ще отсъства за почивните дни.

— Така ли? — пророни тя със свито гърло.

— Да — измърмори Мат. — В такъв случай се запитах дали не бих могъл да правя любов с теб.