Робърт Джордан
Нож от блянове (6)

Глава 5
Нещо… странно

Барабаненето на дъжда по покрива на шатрата, продължило почти през цялата нощ, вече позатихваше. Файле пристъпи към стола на Севанна — тежко резбован позлатен трон, поставен в центъра на яркоцветните пластове килими на пода — грижливо свела очи, за да избегне оскърблението. Бе ранна пролет, но мангалите стояха незапалени и в утринния въздух се таеше лека хладина. Тя приклекна в дълбок реверанс и поднесе подноса от сукано сребро. Айилката взе златния бокал с вино и отпи, без дори да я погледне, но Файле повтори дълбокия реверанс, преди да се отдръпне и да постави подноса върху обкованата с месинг синя ракла, на която вече стоеше сребърна кана за вино с висока шийка и други три бокала, а после се върна да си заеме мястото при другите единадесет гай-шайн, застанали между све-тилниците на стойки покрай стената от червена коприна. Шатрата беше просторна и висока. Никакви ниски айилски шатри за Севанна.

Често й беше трудно изобщо да гледа на нея като на айилка. Тази сутрин Севанна седеше отпусната в копринения си халат, стегнат така, че беше зейнал почти до кръста й и изложил на показ половината и пищна гръд, макар да носеше предостатъчно гердани със скъпоценни камъни, смарагди, огнекапки опали и перли, за да изглежда почти прилично. Айилците не носеха пръстени, но виж, Севанна имаше поне по един с тежка гема на всеки пръст. Дебелата златна верижка с огнекапки, стегната над сгънатия син копринен шарф, задържащ на тила дългата й до кръста руса коса, наподобяваше на коронка, ако не нап-раво корона. Нищо айилско нямаше в това.

Файле и останалите, шест жени и петима мъже, бяха събудени посред нощ да стоят край ложето на Севанна — два дебели пухени дюшека, поставени един върху друг — в случай че тя се събуди и поиска нещо. Кой владетел на света го обслужваха дузина слуги, докато спи? Тя едва успя да надвие прозявката си. Много неща можеха да донесат наказание, но прозявка със сигурност щеше да го донесе. От гай-шайн се очакваше да са хрисими и да горят от нетърпение да удовлетворят господаря си, а това май означаваше да са раболепни до унижение. На Байн и Чиад, колкото и свирепи да бяха иначе, като че ли им беше лесно. На Файле — не. В последния месец, откакто я съблякоха и овързаха едва ли не като ковашка главоблъсканица за криене на нож, девет пъти я бяха били с камшик за дребни оскърбления, които изглеждаха сериозни в очите на Севанна. Последните отоци още не бяха съвсем спаднали и тя нямаше намерение да си спечели нови от невнимание.

Надяваше се Севанна да си мисли, че я е опитомила след онази нощ, когато я оставиха вързана на студа. Само Ролан и мангалите му бяха спасили живота й. Дано само да не се опитомяваше. Преструваш се много дълго в нещо и то вземе, че се превърне в истина. Уж беше пленничка по-малко от два месеца, а не можеше да си спомни преди точно колко дни я плениха. Понякога й се струваше, че носи белия халат от година или повече. Понякога белият колан и нашийникът от плоски златни каишки й се струваха естествени. Това я плашеше. Здраво се беше вкопчила в тази надежда. Скоро щеше да се спаси. Трябваше да се спаси. Преди Перин да се е появил и да се опита да я спаси. Защо все още не се беше появил? Шайдо вече стояха на стан при Малден от дълго време. Не беше възможно да я е изоставил. Нейният вълк щеше да дойде да я спаси. Трябваше да се спаси, преди той да се самоубие, като опита да го направи. Преди да е престанала да се преструва.

— Колко още ще продължаващ да наказваш Галина Седай, Терава? — попита строго Севанна и изгледа намръщено Айез Седай. Терава слдеше кръстато пред нея на синя възглавничка с пискюли, изправи-ла гръб и невъзмутимо спокойна. — Снощи тя направи банята ми прекалено гореща, а е толкова отекла от бой, че се наложи да заповядам да я набият по петите. Това не е много ефективно, след като трябва да може да върви.

Файле беше отбягвала да поглежда към Галина, откакто Терава я доведе в шатрата, но сега очите й неволно пробягаха към нея, щом споменаха името й. Галина беше коленичила с изправен гръб по средата между двете айилки. Бузите й бяха отекли, беше цялата мокра от ситния дъжд, под който беше вървяла за да дойде тук, краката й бяха окаляни. Носеше само златния си нашийник, отрупан с огнекапки, и колана и изглеждаше по-гола от гола. От косата и веждите и бяха останали голи стърнища. Всяко косъмче от главата до петите й беще опърлено с Единствената сила. Файле беше чула как Айез Седай я овесили за глезените за първия й бой. От дни половината приказки между гай-шайн бяха за това. Само няколко души, които знаеха какво означава лишеното й от възраст лице, все още вярваха, че е Айез Седай, а и от тях някои хранеха същите съмнения, които тормозеха Файле затова, че е заварила Айез Седай сред гай-шайн. В края на краищата лицето го имаше, както и пръстена, но защо една Айез Седай ще позволява на Терава да се държи с нея така? Файле често си задаваше този въпрос, без да стигне до никакъв отговор. Продължаваше да си казва, че Айез Седай често правят каквото правят по причини, които никой не може да разбере, но това не беше твърде задоволително.

Каквито и да бяха причините на Галина да търпи такова насилие, сега очите й бяха широко отворени и изплашени, и приковани в Терава. Дишаше толкова задъхано, че гърдите й се вдигаха. Имаше основания да се страхува. Всеки, който минеше покрай шатрата на Терава, можеше да чуе как Галина вие вътре за милост. Файле на няколко пъти вече беше зървала Айез Седай забързана по някаква работа, обез-космена и гола като сега, затичана с все сила, с изписана на лицето й паника — и всеки ден Терава подновяваше лентите отоци, нашарили Галина от раменете чак до колената. Файле беше чула Шайдо да мърморят, че се отнасят прекалено жестоко с Галина, но никой и не помисляше да противоречи на една Мъдра.

Терава, висока почти колкото повечето аийлски мъже, намести тъмния си шал със звън на златни и костени накити и изгледа Галина, както синеока орлица би изгледала мишка.

Герданите й, също от злато и кост, изглеждаха простички в сравнение с тези на Севанна, тъмните й вълнени поли и бялата й блуза алгоде бяха направо невзрачни, но от двете Файле се боеше много повече от Терава, отколкото от Севанна. Севанна можеше да я накаже дори за едно препъване, но Терава можеше да я убие или да я прекърши, стига да й хрумнеше. И щеше да го направи със сигурност, ако опитът на Файле да избяга се провалеше.

— Докато и най-малкото оточе стои на лицето й, цялата също ще е на отоци. Отпред съм я оставила без отоци, за да може да бъде наказвала за други прегрешения.

Галина затрепери. По бузите й се застичаха сълзи. Файле извърна поглед. Беше болезнено да се гледа. Дори да успееше да вземе палката от шатрата на Терава, щеше ли Айез Седай все още да й е от помощ в бягството? Показваше всички признаци, че е напълно прекършена. Жестока мисъл, но една пленничка преди всичко трябва да е практична. Щеше ли Галина да я предаде, за да се отърве от боя? Беше заплашвала да я предаде, ако Файле не успее да се сдобие с палката. Севанна щеше много да се заинтересува от жената на Перин Айбара, но Галина изглеждаше достатъчно отчаяна, за да е готова да опита всичко. Файле се молеше тази жена да намери сили у себе си и да издържи. Разбира се, че кроеше планове да избяга сама, в случай че Галина не успее да спази обещанието си и да я вземе със себе си, щом си тръгнеше, но щеше да е много по-лесно, много по-безопасно за всички, ако Айез Седай успееше. О, Светлина, защо Пе-рин все още не се беше появил? Не! Трябваше да се съсредоточи.

— Така не е много впечатляваща — промърмори Севанна, вече намръщена над бокала си. — Дори този пръстен не може да й придаде вид на Айез Седай. — И поклати раздразнено глава. По причина, която Файле не разбираше, за Севанна беше много важно всички да знаят, че Галина е Сестра. Дори беше започнала упорито да я нарича с почетната й титла. — А ти защо толкова подрани, Терава? Още не съм хапнала. Искаш ли вино?

— Вода — каза твърдо Терава. — Колкото до това, че съм подранила, слънцето вече е почти над хоризонта. Закусих, преди да е изгряло. Ставащ мързелива като влагоземка, Севанна.

Лусара, приятно закръгленка доманска гай-шайн, изприпка да-напълни бокал с вода. Севанна като че ли се надсмиваше на упоритостта, с която Мъдрите пиеха само вода, но им я даваше. Всичко друго щеше да е оскърбление, дори да искаше да го избегне. Меденокожата доманка беше бивша търговка и доста над средна възраст, но няколкото бели косъма в черните, падащи под раменете й коси не се бяха оказали достатъчно, за да я спасят. Беше възхитително красива, а Севанна събираше богатите, властните и красивите, като просто ги отнемаше, ако бяха гай-шайн на някой друг. Гай-шайн бяха толкова много, че малцина се оплакваха, ако им отнемат някой. Лусара прик-лекна в изящен реверанс с подноса пред Терава, съвсем чинно, но докато се връщаше към стената, се усмихна на Файле. Нещо по-лошо, усмивката бе заговорническа.

Файле потисна въздишката си. Последният й бой беше заради въздишка в неподходящ момент. Лусара беше една от заклелите й се във вярност през последните две недели. След Аравайн Файле се беше старала да подбира внимателно, но отхвърлянето на някоя, която иска да ти се закълне във вярност, създаваше възможност за предателство така че имаше вече твърде много привърженички, в които не беше сигурна. Започваше да вярва, че Лусара е благонадеждна или че поне няма да я предаде нарочно, но тази жена гледаше на плановете за бягство като на детска игра, без нищо да й струва, ако загубеха. Изглежда, се беше отнасяла по същия начин и с търговията, натрупала беше и беше изгубила няколко състояния, но Файле нямаше да има шанс да започне отново, ако изгубеха. Нито Алиандре или Мейгдин. Или Лусара. Гай-шайн на Севанна, които се бяха опитали да избягат, ги държаха оковани във вериги, когато не й прислужваха или не изпълняваха други задачи.

Терава отпи глътка вода, после остави бокала на цветния килим до себе си и прикова Севанна със стоманен поглед.

— Мъдрите смятат, че е крайно време да се преместим на североизток. Там лесно можем да намерим защитени долини сред планините. Можем да стигнем за по-малко от две недели, колкото и да ни бавят гай-шайн. Тук е открито отвсякъде, а набезите ни за храна трябва да стигат все по-далече.

Зелените очи на Севанна срещнаха погледа й, без да мигнат. Файле се съмняваше, че самата тя би могла да го постигне. Севанна се дразнеше, когато другите Мъдри се събираха без нея, и често си го изкарваше на гай-шайн, но сега се усмихна, отпи глътчица вино и заобяснява с много търпелив тон, като на човек, който не е достатъчно схватлив, за да разбере.

— Тук има добра почва за сеитба, а ние имаме зърното им, за да го добавим към нашето. Кой знае каква ще е земята в планините? Набезите ни носят също така добитък, овце и кози. Тук има добри пасища-Знаеш ли нещо за пасищата в тези планини, Терава? Тук имаме повече вода, отколкото е имал някога който и да е клан. Знаеш ли къде е водата в тези планини?

Колкото до отбраната ни, кой ще дойде срещу нас? Влагоземците бягат от копията ни.

— Не всички бягат — отвърна сухо Терава. — Някои дори ги бива в Танца на копията. А ако Ранд ал-Тор прати някой от другите кланове срещу нас? Няма и да го разберем, преди роговете им да заехтят. — Изведнъж и тя се усмихна с усмивка, която така и не докосна очите й. — Някои разправят, че замисълът ти е да те пленят и да те направят гай-шайн на Ранд ал-Тор, за да можеш да го съблазниш и да се ожени за тебе. Смешно, нали?

Файле неволно потръпна. Тъкмо безумното намерение на Севанна да се омъжи за ал-Тор — наистина трябваше да е луда, за да си мисли, че е възможно! — поставяше Файле в опасност от страна на Галина. Ако айилката не знаеше, че Перин е свързан с ал-Тор, Галина можеше да й го каже. Щеше да й го каже, ако не можеше да докопа онази проклета палка. Тогава Севанна нямаше да рискува да я загуби. Щяха да я оковат толкова сигурно, колкото ако я хванеха при опит за бягство.

Севанна изглеждаше всичко друго, но не и развеселена. Очите й блеснаха и тя се наведе така, че халатът й зейна и откри гърдите й изцяло.

— Кой казва това? Кой?

Терава вдигна бокала си и отново отпи. Като разбра, че няма да получи отговор, Севанна се изправи и намести халата си. Очите й обаче продължаваха да блестят като гладки смарагди, а в думите й вече нямаше небрежност. Излязоха толкова твърди, колкото бяха очите й. — Аз ще се омъжа за Ранд ал-Тор, Терава. Почти го бях хванала, ако не ме беше провалила ти заедно с другите Мъдри. Ще се омъжа за него, ще обединя клановете и ще завладея всички влажни земи!

— Куладин беше Кар-а-карн, Севанна — изсумтя Терава. — Още не съм открила Мъдрите, които му разрешиха да отиде до Руйдийн, но ще ги открия. Ранд ал-Тор е създание на Айез Седай. Те му казаха какво да каже при Алкаир Дал и черен ден бе онзи, в който му се разкриха тайни, които малцина са достатъчно силни да знаят. Да си благодарна, че повечето повярваха, че лъже. Но забравям. Ти никога не си ходила до Руйдийн. И също повярва в лъжливите му тайни.

През процепа на входа започнаха да влизат гай-шайн с прогизна-ли от дъжда бели халати — бяха ги вдигнали чак до коленете си. Всеки носеше златния нашийник и колана. Меките им бели ботуши оставяха кални следи по килимите. По-късно, след като изсъхнеха, щяха да се Почистят, но да си окаляш халата беше сигурен път към боя с камшик. Севанна държеше гай-шайн да са безукорно чисти, когато са край нея. Никоя от двете айилки не обърна и най-бегло внимание на новодошлите.

Севанна изглеждаше изненадана от думите на Терава.

— Защо те интересува кой бил дал разрешение на Куладин? — Махна с ръка, все едно че отпъждаше муха, след като не получи отговор. — Куладин е мъртъв. Ранд ал-Тор носи знаците, както и да ги е получил. Ще се омъжа за него и ще го използвам. Щом Айез Седай могат да го контролират, а видях как го дундуркат като бебенце, значи и аз мога. С малко помощ от твоя страна. А ти ще помогнеш. Нали си съгласна, че обединяването на клановете е важно дело, както и да се постигне? По-рано беше съгласна. — Странно, в тези думи се долавяше нещо повече от заплаха. — Ние, Шайдо, ще станем най-могъщият от клановете само с един скок.

Влезлите гай-шайн смъкнаха качулките си и се подредиха безшумно покрай стените на шатрата, всичко девет мъже и три жени. Сред тях бе и Мейгдин. Лицето й беше мрачно още от деня, в който Терава я беше заварила в шатрата на Мъдрата. Каквото и да й беше направила Терава, Мейгдин казваше само, че иска да я убие. Ала понякога хлипаше насън.

Терава премълча това, което мислеше за обединяването на клановете, и каза само:

— Твърде много настроения има против оставането ни тук. Много главатари на септи всяка сутрин притискат червения диск в своите нар’баха. Съветвам те да се вслушаш в Мъдрите.

Нар’баха? Това май трябваше да означава „кутия с глупци“ или нещо такова. Но какво можеше да е? Байн и Чиад продължаваха да я учат на айилските нрави, когато намереха време, но не бяха споменавали за такова нещо. Мейгдин се спря до Лусара. Един строен кайри-енски благородник, Дойрманес, спря до Файле. Беше млад и доста хубавичък, но хапеше нервно устната си. Ако беше научил за клетвите за вярност, налагаше се да бъде убит. Беше сигурна, че е готов всеки миг да притича до Севанна.

— Оставаме тук — заяви ядосано Севанна, тръшна бокала си на килимите и виното се плисна. — Говоря от името на главатаря на клана и казах!

— Каза — кротко се съгласи Терава. — Бендуин, главатарят на септата Зелени блата, е получил разрешение да отиде до Руйдийн. Заминал е преди пет дни с двайсет от своите алгай’д’сисвай и четири Мъдри за свидетелки.

Едва след като новите гай-шайн застанаха до всеки от вече присъстващите, Файле и останалите вдигнаха качулките си и тръгнаха в колона към изхода, сбрали халатите си над коленете.

— Той се стреми да ме измести, а дори не съм уведомена?

— Не теб, Севанна. Куладин. Като негова вдовица ти говориш от името на главатаря на клана, докато новият главатар се върне от Руйдийн — но не си главатарят на клана.

Файле спря отвън под студения ситен и сив утринен дъжд и спусналото се платнище прекъсна отговора на Севанна. Какво все пак ставаше между двете жени? Понякога, като тази сутрин, изглеждаха про-тивнички, но в други моменти приличаха по-скоро на изпитващи взаимна неприязън заговорнички, обвързани с нещо, което не дава покой и на двете. Или навярно самият факт, че са обвързани, не им даваше покой. Е, и да можеше да го разбере, това едва ли щеше да й помогне за бягството, тъй че всъщност беше без значение. Но загадката я глождеше.

Пред шатрата плътно една до друга стояха шест Деви, с провисна-ли на гърдите була. Късите им копия бяха затъкнати в коланите, държащи калъфите на лъковете на гърбовете им. Байн и Чиад гледаха с презрение Севанна затова, че използва Деви на копието за своя почетна стража, при все че никога не е била Дева, както и защото винаги държеше шатрата й да се охранява — Девите винаги бяха поне шест, денем и нощем. Двете също така гледаха с презрение и на Девите Шайдо затова, че го позволяват. Нито да си главатар на клан, нито да говориш от негово име даваше на човек толкова власт, колкото имаха повечето благородници. Пръстите на тези Деви мърдаха в бърз безмълвен разговор. Файле на няколко пъти улови знака за Кар-а-карн, но не и достатъчно от останалото, за да разбере какво си казват и дали е за ал-Тор, или за Куладин.

Да се задържи достатъчно дълго, че да разбере, стига да можеше да разбере, беше немислимо, след като останалите вече се бяха разбързали по разкаляната улица. Първо, Девите щяха да станат подозрителни, а освен това можеха самите те да я набият с камшик, или още по-лошо, да я напердашат със собствените й ботушки. Вече бе получавала доста тежка доза от някои Деви затова, че имала „нагли очи“, и изоб-що не държеше на повече. Особено след като това означаваше да бъде публично съблечена гола. Това, че е гай-шайн на Севанна, не осигуряваше никаква закрила. Всеки Шайдо можеше да дисциплинира всеки гаи-шайн, за когото реши, че се държи неподобаващо. Дори дете можеше да го направи, ако са му наредили да наблюдава дали добре си вършиш работата. Второ, студеният дъжд, колкото и да беше лек, много скоро щеше да се просмуче през вълнения й халат. Пътят й до шатрата беше къс, не повече от четвърт миля, но едва ли щеше да го измине, без да я спрат някъде поне за малко. Челюстта й изпука от прозявката, щом обърна гръб на голямата червена шатра. Ужасно копнееше за завивките си и за поне няколко часа сън. Следобеда щеше да има друга работа. Още не знаеше каква ще е. Нещата щяха да са много по-прости, ако Севанна определеше кой какво да прави и кога, но тя, изглежда, избираше имената напосоки и винаги в последния момент. А с това планирането на каквото и да било, да не говорим за бягство, ставаше много трудно.

Всевъзможни шатри обкръжаваха шатрата на Севанна — ниски черни айлиски шатри, островърхи шатри, шатри с прави стени, шатри с всякакъв въобразим вид, размер и цвят, разделени с плетеница от черни улици, сега превърнали се в реки от кал. След като техните не им достигаха, Шайдо прибираха всяка шатра, която можеха да намерят. Вече четиринадесет септи се бяха установили на огромни станове около Малден, сто хиляди Шайдо и още толкова гай-шайн, а според мълвата до няколко дни щяха да пристигнат още две септи, Мораите и Белият зъбер. Освен дечицата, шляпащи из калта с буйните псета, повечето хора, които можеше да види, бяха облечени в окаляно бяло и мъкнеха кошове и тежки чували. Освен ковачите, Шайдо рядко вършеха каквато и да било работа сами и както подозираше Файле, най-вече от скука. При толкова много гай-шайн да намериш работа на всички тях само по себе си беше работа. Севанна вече не беше единствената в Шайдо, която да си седи в коритото за баня и гай-шайн да й търкат гърба. Никоя от Мъдрите все още не беше стигнала дотам, но някои от останалите нямаше да се размърдат и на две крачки, за да вдигнат нещо, щом можеха да кажат на някой гай-шайн да го донесе.

Беше почти стигнала до гай-шайнската част на стана, плътно около сивите крепостни стени на Малден, когато видя една Мъдра да крачи срещу нея — тъмният й шал бе увит около главата й заради дъжда. Файле не се спря, но леко присви колене. Мейра не беше толкова страшна като Терава, но беше вечно намръщена. Тънките и устни винаги се свиваха още повече, щом се изправеше пред жена, по-висока от нея — а Файле бе по-висока. Според Файле вестта, че нейната септа, Белият зъбер, скоро ще е тук, би трябвало да й поразведри настроението, но нищо такова не личеше.

— Значи просто си се мотала — каза Мейра. Очите й бяха твърди като сапфирите, на които приличаха. — Оставих Риале да слуша дру-гите, защото се побоях да не би някой пиян глупак да те дръпне в някоя шатра. — И се огледа сърдито, сякаш очакваше някой пиян глупак всеки момент да направи точно това.

— Никой не ме е спирал, Мъдра — бързо отвърна Файле. Мнозина го бяха правили през последните няколко недели, кои пияни, кои-не, но Ролан винаги се появяваше на мига. На два пъти едрият Ме-ра’дин трябваше да се бие, за да я спаси, като единия път беше убил другия мъж. Беше очаквала какви ли не кавги и неприятности, но Мъдрите отсъдиха, че е било честен бой, а Ролан каза, че изобщо името й не се е споменало. Колкото и да настояваха Байн и Чиад, че било против обичая, тук нападенията постоянно застрашаваха жените гай-шайн. Файле беше сигурна, че и Алиандре са я нападнали веднъж, преди тя и Мейгдин също да се сдобият със свои сенки Ме-ра’дин. Ролан отричаше да ги е молил да помагат на хората й. Твърдеше, че просто били отегчени и искали да се занимават с нещо. — Много съжалявам, че се забавих.

— Недей да раболепничиш. Не съм Терава. Няма да те пердаша за удоволствие. — Тонът й беше твърд като на палач. Мейра можеше и да не бие за удоволствие, но Файле от личен опит знаеше, че има тежка ръка, когато размахва бича. — Сега ми кажи какво каза и направи Севанна. Тази вода, дето пада от небето, може да е удивителна гледка, но е ужасно да вървиш под нея.

Лесно беше да се подчини на заповедта. Севанна не се беше будила през нощта, а когато най-сетне се събуди, каза само какви дрехи и накити иска да носи, особено накитите. Нагръдникът й от накити трябваше да придържа облеклото й и беше отрупан с повече скъпоценни камъни, отколкото имаха повечето кралици. Преди да си е облякла каквото и да било, Севанна отделяше много време да пробва различни съчетания от гердани и пръстени и да се оглежда в позлатеното огледало на стойката. Всичко това беше много смущаващо. За Файле поне.

Тъкмо беше стигнала до влизането на Терава и Галина, когато всичко пред очите й се закъдри. Тя се закъдри! Не беше въображение. Сините очи на Мейра се опулиха толкова, колкото можеха — тя също го беше усетила. Всичко отново се закъдри, тя самата също, този път — по-силно. Стъписана, Файле се изправи и пусна халата си. Светът се закъдри за трети път, още по-силно, и тя имаше чувството, че може да се издуха като вятър или просто да се разсипе в мъгла.

Тежко задъхана, тя изчака четвъртата вълна — знаеше, че тя ще унищожи и нея, и всичко останало. След като вълната не се появи, тя облекчено издиша последната глътка въздух, останала в дробовете и.

— Какво стана, Мъдра? Какво беше това?

Мейра опипа ръката си, като че ли изненадана, че пръстите й не преминават през плът и кости. — Хм … не знам — бавно отвърна Мъдрата. Тръсна глава и добави: Върви си по работата, момиче.

И тръгна нанякъде почти тичешком, като плискаше кал. Децата по улицата бяха изчезнали, но Файле чуваше хленченето им в шатрите. Изоставени псета терепереха и скимтяха, подвили опашки. Хората по улицата се опипваха, опипваха се едни други, Шайдо, както и гай-шайн. Файле плесна с ръце. Разбира се, че беше плътна. Само беше почувствала, че се превръща в мъгла. Надигна отново полите на халата си, за да си спести повече пране, отколкото бе наложително, и закрачи. А после затича, без да я е грижа с колко още кал ще оплиска себе си или някой друг. Знаеше, че няма да може да избяга от друга такава вълна. Но все едно, затича толкова бързо, колкото можеше.

Шатрите на гай-шайн образуваха широк кръг около високите гранитни стени на Малден и бяха толкова разнообразни, колкото и във външната част на поселението, макар повечето да бяха малки. В собствената й островърха шатра можеха да спят двама души, но неудобно. Приютяваше нея и още три — Алиандре, Мейгдин и една бивша кайриенска благородничка, Дайрейн, една от онези, които се домогваха до благоволението на Севанна, като клеветят другите гай-шайн. Това усложняваше нещата, но нямаше как да се оправи, освен ако не я убиеха, а Файле нямаше да го подкрепи. Не и ако Дайрейн не се окажеше наистина заплаха. По необходимост спяха сгушени една до друга като кутренца, доволни от топлината на съседните тела в мразовитите нощи.

Вътрешността на ниската шатра тънеше в сумрак. Маслото за светилниците, както и свещите, бяха в оскъдица и не се хабяха за гай-шайн. Вътре беше само Алиандре — лежеше по очи на завивките си, с нашийника и с мокър парцал, напоен с билки, на отеклия си задник. Добре поне, че Мъдрите с охота даваха целебните си билки както на Шайдо, така и на гай-шайн. Алиандре не беше направила нищо лошо, но беше една от петимата, които най-малко бяха удовлетворили вчера Севанна. За разлика от някои, се беше справила доста добре, докато я наказваха — Дойрманес се беше разплакал още преди да го наведат над сандъка, — но пък като че ли беше една от избираните на всеки три-четири дни. Това да си кралица не те учи как да служиш на кралица. Но пък Мейгдин я избираха почти толкова често, а тя беше слугиня на благородна дама, макар и не толкова опитна. Самата Файле я бяха нарочили само веднъж.

Колко беше отпаднал духът на Алиандре си пролича по това, че изобщо не посегна да се покрие, а само се надигна на лакти. Все пак беше сресала дългата си коса. Ако не беше направила и това, Файле щеше да е сигурна, че е стигнала до дъното.

— Случи ли ви се нещо… странно… преди малко, милейди? — попита тя. Гласът й трепереше.

— Да — отвърна Файле. — Не знам какво беше. И Мейра не знае какво беше. Съмнявам се някоя от Мъдрите да знае. Но не ни навреди. — разбира се, че не им беше навредило. Разбира се. — И с нищо не променя плановете ни.

Прозя се, отвърза широкия златен колан и го пусна върху завивките си, после хвана халата да го издърпа над главата си. Алиандре отпусна глава върху дланите си и тихо заплака.

— Никога няма да се измъкнем. Довечера пак ще ме набият. Знам го. Ще ме бият всеки ден до края на живота ми.

Файле въздъхна, коленичи и погали васалката си по косата. Твърде много бяха отговорностите и долу, както и горе.

— И мен от време на време ме спохождат същите страхове — тихо призна тя. — Но отказвам да им позволя да ме завладеят. Ще избягам. Всички ще избягаме. Трябва да съхраниш куража си, Алиандре. Зная, че си храбра. Зная, че си имала работа с Масема и си удържала. Можеш да удържиш и сега.

Аравайн показа главата си през процепа на платнището. Беше грубовата, закръглена жена и със сигурност благородничка, според Файле, макар никога да не го изтъкваше. Въпреки сумрака Файле забеляза, че лицето й сияе. Аравайн също носеше колана и нашийника на Севанна.

— Милейди, Алвон и синът му донесоха нещо за вас.

— Ще трябва да почака малко — отвърна Файле. Алиандре беше спряла да плаче, но лежеше затихнала и неподвижна.

— Милейди, едва ли ще искате да чакате за това!

Дъхът на Файле секна. Възможно ли беше? Стори й се прекалено Да се надява на това.

— Мога да сдържа нервите си — каза Алиандре и вдигна глава да погледне Аравайн. — Ако това, което е донесъл Алвон, е същото, което се надявам, ще си сдържа нервите дори Севанна да ме подложи на разпит.

Файле грабна колана си — да я видят навън без колан или нашийник носеше почти същото сурово наказание, колкото опит за бягство — изхвърча от шатрата. Дъждът беше обърнал на ситна мъгла, но тя все пак придърпа качулката над главата си. Може да беше само ръмеж, но беше студен. Алвон беше набит мъж, доста по-нисък от длъгнестия Терил. И двам ата носеха оцапани с кал халати, ушити от зебло за шатри. Терил, най-големият син на Алвон, беше едва на четиринайсет, но Шайдо не вярваха заради ръста му, почти колкото на повечето мъже в Амадиция. Файле още от самото начало бе готова да се довери на Алвон. Той и синът му бяха станали нещо като легенда сред гай-шайн. Три пъти бяха бягали и всеки път на Шайдо им трябваше все повече време да ги хванат и върнат. И въпреки все по-жестоките наказания в деня, когато й се заклеха във вярност, те вече замисляха четвърти опит за бягство. Никой досега не се беше усмихвал пред нея, но този път усмивки се бяха изписали както на грубоватото лице на Алвон, така и на мър-шавото на Терил.

— Какво ми носите? — попита Файле, докато припряно стягаше колана на кръста си. Струваше й се, че сърцето й ще изхвърчи от гърдите.

— Моят Терил беше, милейди — рече Алвон. — Ей така си вървял, нали, нямало никой наоколо, ама никой, шмугнал се набързо и… Покажи го на милейди, Терил.

Терил свенливо бръкна в широкия си ръкав — халатите обикновено имаха пришити отвътре джобове — и извади гладка бяла палка, която приличаше на костена, около стъпка дълга и дебела колкото китката й.

Файле се озърна да види дали някой не наблюдава — освен тях улицата беше пуста, поне засега — и бързо я набута в ръкава си, за да я прибере в пришития там джоб. Джобът беше достатъчно дълбок да я задържи да не падне, но след като вече беше в ръката й, не й се искаше да я пусне. На допир беше като стъкло-и определено хладна, по-хладна от утринния въздух. Навярно беше ангреал или тер-ангре-ал. Това можеше да обясни защо Галина я искаше толкова, но не и защо не я беше взела сама. Файле я стисна още по-здраво. Галина вече не представляваше заплаха. Сега тя беше спасението.

— Алвон, разбираш, че Галина може и да не е в състояние да вземе тебе и сина ти, когато тръгне — рече тя. — Обеща го само на мен и на онези, които бяха пленени с мен. Но ти обещавам, че ще намеря начин да освободя вас и всички, които ми се заклеха. Всички останали също така, стига да мога, но вас — преди всичко. Заклевам се, в името на Светлината и в своята надежда за спасение и прерождение. — Представа нямаше как, освен да призове баща си да прати армия, но щеше даго направи.

Дърварят се изчерви и преглътна.

— Бе тая Галина няма да помогне на никой, милейди. Вика, че е Айез Седай и таквоз, но си е паленце на тая Терава, мене ако питате, тая Терава никогаж няма да я пусне. Все едно де, знам, че ако успее да ви освободим, ще се върнете за нас. Няма що да се кълнете таквоз. Казахте, че искате пръчката, ако някой може да я спипа, без да го забележат, и Терил ви я взе, това е.

— Искам да се освободя — обади се Терил. — Но ако измъкнем на свобода който и да било, значи сме ги надвили. — Изглеждаше изненадан, че е проговорил, и чак се изчерви. Баща му го изгледа навъсено, после кимна умислено.

— Много добре казано — нежно отвърна Файле на момчето. — Но аз дадох клетва и ще я сдържа. Ти и баща ти… — Млъкна, понеже Ара-вайн я стисна за ръката; гледаше над рамото й. Усмивката й се бе сменила с уплаха.

Файле извърна глава и видя Ролан — стоеше до шатрата. Беше с цели две педи по-висок от Перин, шуфата му бе нагъната около шията му, под нея върху широките му гърди висеше черно було. Дъждът беше сплъстил рижите къдрици на късо подстриганата му коса. От колко време беше тук? Едва ли от дълго, иначе Аравайн щеше да го забележи по-рано. Малката шатра не предлагаше кой знае какво прикритие. Алвон и синът му се бяха присвили, сякаш обмисляха дали да не скочат срещу високия Мера’дин. Мишка да нападне котка щеше да е по-лесно, както би казал Перин.

— Вървете си по работата, Алвон — бързо каза тя. — Аравайн, ти също. Хайде, тръгвайте.

Аравайн и Алвон намериха достатъчно благоразумие само да й кимнат, преди да си тръгнат с последно притеснено озъртане към Ролан, но Терил почти си вдигна ръката, за да се чукне по челото. Спря се обаче, изчерви се и заситни след баща си.

Ролан застана пред нея. Странно, в едната си ръка стискаше малка китка сини и жълти полски цветя. Файле не преставаше да мисли за палката, която държеше в ръкава си. Къде да я скрие? Само да разбереше Терава, че я няма, целия стан щеше да преобърне с главата надолу.

— Трябва да внимаваш, Файле Башийр — каза Ролан и се усмихна. Алиандре казваше, че не бил много хубав, но Файле беше решила, че не е съвсем права. Тези сини очи и тази усмивка го правеха почти красив. — Това, което си намислила, е опасно, а може и да не съм тук, за да те пазя повече.

— Опасно ли? — Стомахът й се смрази. — Какво имаш предвид? Къде отиваш? — Прилоша й при мисълта, че ще загуби закрилата му. Малко влагоземски жени се бяха отървали от ухажванията на мъже Щайдо. Без него…

— Някои от нас мислим да се връщаме в Триделната земя. — Усмивката му изстина. — Не можем да следваме лъжлив Кар-а-карн, и влагоземец при това, но може би ще ни оставят да заживеем живота си в своите твърдини. Мислим по това. От дълго време сме далече от родния край, а Шайдо ни отвращават.

Трябваше да намери начин да се справи, щом той замине. Трябваше! Все някак.

— И какво толкова опасно правя? — Постара се да го каже безгрижно, но беше трудно. Светлина, какво щеше да прави без него?

— Шайдо са слепи дори когато не са пияни, Файле Башийр — кротко отвърна той, смъкна качулката от главата й и затъкна едно цвете в косата й над лявото ухо. — Ние, Мера’дин, си отваряме очите. — Още едно цвете влезе в косата й, от другата страна. — Ти си създаде много нови приятели напоследък и се каниш да избягаш с тях. Дръзко, но опасно.

— И ти ще кажеш на Мъдрите или на Севанна? — Изненада се, че го каза толкова спокойно. Стомахът й се опитваше да се усуче на възли.

— Защо да им казвам? — попита той и затъкна ново цвете в косата й. — Джорадин мисли да отведе Ласайл Алдорвин със себе си в Тридел-ната земя, нищо, че е Дървоубийца. Вярва, че може да я убеди да направи брачен венец и да го положи в нозете му. — Ласайл беше намерила своя закрилник, като се пъхна под завивките на Мера’дин, който я беше направил гай-шайн, а Арела беше направила същото с една от Девите, които я бяха пленили, но Файле се съмняваше, че желанието на Джорадин ще се сбъдне. И двете се бяха нацелили в бягството като стрели в мишена. — И сега като си помислих, може и аз да те взема с мен, ако заминем.

Файле го зяпна. Дъждът започваше да се просмуква в косата й.

— В Пустошта? Ролан, аз обичам мъжа си. Казвала съм ти го и е истина.

— Знам — отвърна той, без да спира да втъква цветя в косата й. — Но засега все още носиш бялото, а това, което ти се случва, докато носиш бялото, се забравя, щом го свалиш. Твоят мъж не може да те вини за това. Освен това, ако заминем, щом се доближим до първия влагоземски град, ще ти кажа да си тръгнеш. Преди всичко изобщо не трябваше да те правя гай-шайн. В този нашийник и колан има толкова злато, че ще ти стигне да се върнеш читава при мъжа си.

Тя зяпна. И сама се изненада, когато го удари с юмрук в широките гърди. На гай-шайн никога не се позволяваше да упражняват насилие, но той само й се ухили.

— Ти! — Удари го още веднъж, по-силно. Биеше го по гърдите. — Ти! Не мога да измисля достатъчно лоша дума. Накара ме да мисля, че ще ме оставиш при Шайдо, а през цялото време си искал да ми помогнеш да избягам?

Най-сетне той хвана юмрука й, задържа го с лекота в шепата си и се засмя:

— Ако заминем, Файле Башийр. — Засмя се! — Не е решено. Все едно, един мъж не може да позволи на една жена да си мисли, че е твърде нетърпелив.

Тя отново се изненада от себе си — този път я изненада с това, че започна да се смее и да плаче едновременно, толкова силно, че трябваше да се облегне на гърдите му, за да не падне. Проклетото айилско чувство за хумор!

— Много си красива с цветя в косата, Файле Башийр — каза той и затъкна в косата й още едно. — Както и без тях. И засега все още носиш бялото.

Светлина! Тя имаше палката, опряна на ръката й, така хладна, а нямаше как да я даде на Галина, докато Терава не й позволеше отново да върви свободно, нямаше как да е сигурна, че Галина няма да я предаде, от отчаяние. Ролан й предлагаше спасение, ако Мера’дин вземеха решение да си тръгнат, но щеше да продължи да се опитва да я примами под завивките си, докато носеше бялото. А ако Мера’дин решаха да останат, щеше ли някой от тях да издаде плановете й за бягство? Ако можеше да се вярва на Ролан, всички го знаеха! Надежда и опасност, всичко толкова сложно заплетено. Какъв възел!

Оказа се, че е абсолютно права за реакцията на Терава. Малко преди пладне всички гай-шайн ги подкараха като стадо на открито и ги накараха да се съблекат до голо. Покрила се колкото можеше с ръце, Файле се свиваше с другите жени, с колана и нашийника — накарали ги бяха веднага да си ги сложат, — свиваше се да опази трошица приличие, докато Шайдо ровеха из шатрите на гай-шайн и изхвърляха всичко навън в калта. Единственото, което можеше да направи, бе да мисли за скривалището си в града и да се моли.

Надежда и опасност. И нямаше как да се разплетат.