Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Колелото на времето (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Knife of Dreams, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 90 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
vens (2007)

Издание:

ИК „Бард“, 2006

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от lerek)

Глава 31
Къщата на улица „Пълнолуние“

Трябва да са заедно — заяви твърдо Елейн. — Впрочем, вие двете също няма да излизате сами. Винаги по три-четири заедно, където и да било из. Кемлин. Само така ще сте в безопасност. Бяха запалени само два от светилниците: пламъчетата им изпълваха дневната със смътна светлина и с аромат на лилии — маслото беше толкова гранясало, че вече добавяха благовония. Пращящият в камината огън отнемаше отчасти хладината на ранния час.

— Понякога една жена иска да остане насаме — отвърна кротко Сумеко, все едно че поредната Родственичка не беше загинала заради това, че е поискала да остане насаме. Гласът й поне беше кротък, но пълничките й длани нервно заоправяха тъмносините й поли.

— Сумеко, ако не им внушиш страха на Светлината, ще го направя аз — заяви Алайз. Миловидното й обикновено лице този път беше строго. Изглеждаше по-стара от двете, със сиви кичури в косата, но всъщност беше с над двеста години по-млада от Сумеко, чиято коса бе лъскава и черна. Алайз беше проявила неустрашим кураж, когато падна Ебу Дар и бяха принудени да избягат от сеанчанците, но и нейните ръце сега шареха по кафявите й поли.

Отдавна беше минал часът за лягане, постановен от племенничка-та на Есанде Мелфейн, но колкото и да беше уморена непрекъснато, щом се събудеше, Елейн не можеше повече да заспи, а и топлото козе мляко не помагаше. Вкусът на топло мляко беше още по-лош, отколкото на студено. Щеше да накара проклетия Ранд ал-Тор да пие топло козе мляко, докато потече през ушите му! Веднага щом разбереше какво го е наранило така тежко, че самата тя бе усетила жегващата болка — но всичко останало в малкото възелче на връзката в тила й, което беше той, си оставаше лишено от чувства като камък. Оттогава всичко отново бе като камък. Значи Ранд трябваше да е добре… ала все пак нещо го бе наранило достатъчно дълбоко, за да може тя изобщо да го усети. И защо Пътуваше толкова често? Един ден се оказваше далече на югоизток, на следващия — на северозапад и дори още по-далече, в по-следващия — някъде другаде. Бягаше ли от онзи, който го бе наранил? Но засега Елейн си имаше своите грижи.

Неспокойна и неспособна да заспи, тя облече първото, което й попадна — тъмносива рокля, и излезе да се поразходи и да се наслади на тишината в двореца в ранните часове на утрото, докато дори слугите все още си бяха в леглата. Примигващите пламъчета в светилниците бяха единственото, което се движеше в коридорите освен нея. И охраната й, разбира се, но тя вече свикваше да не обръща внимание на присъствието й. Обичаше самотата и й се наслаждаваше, докато двете жени не я срещнаха и не й съобщиха тъжната вест, която иначе щеше да изчака до изгрев слънце. Беше ги довела в тази малка дневна, за да обсъдят проблема зад преграда срещу подслушване.

Сумеко намести едрото си тяло в креслото и изгледа ядосано Алайз.

— Реане ти позволи да престъпваш граници, но като Най-стара очаквам да…

— Не си Най-стара, Сумеко — отвърна й хладно дребничката Алайз. — Тук властта е твоя, но според Правилото Плетящия кръг се състои от тринайсетте най-стари между нас в Ебу Дар. Вече не сме в Ебу Дар, тъй че не съществува Плетящ кръг.

Кръглото лице на Сумеко стана твърдо като гранит.

— Поне признаваш, че имам власт.

— И очаквам да я използваш, за да предотвратиш смъртта на други от нас. Препоръките не са достатъчни, Сумеко, колкото и настоятелно да препоръчваш. Не са достатъчно.

— Спорът няма да ни доведе доникъде — каза Елейн. — Знам, че сте на ръба. Аз също. — Светлина, три жени, убити с Единствената сила за последните десет дни, бяха предостатъчно, за да изнервят всеки. — Но да се дърлим е най-лошото, което можем да направим. Сумеко, трябва да действаш твърдо. Не ме интересува колко искала някоя Да остава насаме. Никоя не може остава насаме нито за миг. Алайз, Ще ги убедиш. — „Убеждаване“ беше силно казано. Алайз не убеждаваше. Просто очакваше всички да правят каквото каже и те почти винаги го правеха. — Убеди останалите, че Сумеко е права. Двете заед-но трябва да…

Вратата се отвори и влезе Дени; затвори я и се поклони с едната ръка на дръжката на меча, другата — на дългия кривак. Боядисаните с червен лак гръдни брони и щитове, поръбени с бяло, бяха доставени едва предния ден и едрата жена не преставаше да се усмихва, откакто беше взела своите, но сега изглеждаше строга.

— Простете, че ви прекъснах, милейди, но дойде една Айез Седай, настоява да се види с вас. Червена, ако се съди по шалай. Казах й, че сигурно спите, но тя бе готова да влезе и да ви събуди.

Червена. Имаше донесения за поява на Червени в града от време на време, макар и не толкова често като някога — повечето Айез Седай в града ходеха без шаловете си, криеха своите Аджи — но все пак какво можеше да иска една Червена от нея? Всички те със сигурност вече знаеха, че тя е на страната на Егвийн и против Елайда. Освен ако някоя най-сетне не бе решила да й потърси сметка заради сделката с Морския народ.

— Кажи й, че…

Вратата рязко се отвори, блъсна Дени в гърба и я избута настрана. Жената, която нахълта, с извезания на лозници шал, заметнат над лактите й така, че да се набиват на очи дългите червени ресни, беше висока. Можеше да мине за хубава, ако устата й не беше стисната толкова, че пълничките й устни изглеждаха тънки. Роклята й бе толкова тъмна, че можеше да мине за черна, но бледата светлина от светилниците открояваше тъмнопурпурни тонове, а полите бяха обшити с по-светлочервени ивици. Дуара Басаин никога не криеше своята Аджа. Преди време Сумеко и Алайз щяха моментално да скочат и да заприк-лякат пред една Айез Седай, но сега останаха седнали и само я изгледаха. Дени, обикновено спокойна жена, поне външно, се намръщи и заопипва кривака си.

— Приказките, че събираш при себе си дивачки, явно са верни — каза Дуара. — Много жалко. Вие двете си вървете. Искам да поговоря с Елейн насаме. Ако сте разумни, ще си заминете още тази нощ, всяка в различна посока, и ще кажете на всички останали да направят същото. Бялата кула смята за неприемливо дивачки да се събират на едно място. А се знае, че когато Кулата смята нещо за неприемливо, са се разтърсвали тронове.

Сумеко и Алайз не помръднаха. Алайз дори повдигна вежда.

— Те могат да останат — заяви хладно Елейн. Беше прегърнала Силата и чувствата й не подскачаха от една посока в друга. Бяха застинали в леден гняв. — Те са добре дошли тук. Ти, от друга страна… Елайда се опита да ме отвлече, Дуара. Да ме отвлече! Ти можеш да напуснеш.

— Много лошо посрещане, Елейн, след като дойдох в двореца веднага щом пристигнах. След път, толкова тежък за описване, колкото и за изтърпяване. Андор винаги е имал добри отношения с Кулата. Кулата възнамерява да се погрижи да си останат добри. Сигурна ли си, че искаш тези дивачки да чуят всичко, което имам да ти кажа? Е, щом настояваш… — Плъзна се до един от резбованите странични бюфети, сбърчи нос над сребърната кана с козето мляко и си наля чаша тъмно вино, след което се разположи на стола срещу Елейн. Пренебрегна двете Родственички, все едно че бяха престанали да съществуват. — Жената, която те упои, беше наказана, Елейн. Беше набита с камшик пред собствения й дюкян, пред очите на цялото село. — Отпи от виното и зачака реакцията на Елейн.

Тя не отвърна нищо. Много добре знаеше, че Ронде Макура е била наказана заради провала си, а не защото й бе наляла в устата онзи отвратителен чай, но ако го кажеше, това щеше да накара Дуара да се зачуди откъде го знае, а това можеше да доведе до неща, които беше по-добре да си останат скрити.

Мълчанието се проточи и най-сетне Дуара продължи:

— Трябва да знаеш, че Бялата кула много държи ти да седнеш на Лъвския трон. За да се постигне това, Елайда ме изпрати да бъда твоя съветничка.

Въпреки волята си Елейн се изсмя. Елайда я е изпратила за нейна съветничка? Беше нелепо!

— Имам си Айез Седай, които да ме съветват, ако ми потрябва съвет, Дуара. Не може да не знаеш, че се противопоставям на Елайда. Нищо не бих приела от нея.

— Твоите тъй наречени съветнички са бунтовнички, Чедо — заговори й укоризнено Дуара, с голяма доза отвращение на думата „бунтовнички“. И махна с чашата вино в ръка. — Според теб защо толкова много Домове ти се противопоставят, и толкова много стоят настрана? Те със сигурност знаят, че нямаш подкрепата на Кулата. Стана ли аз твоята съветничка, това се променя. Мога да поставя короната на главата ти до една неделя. В най-лошия случай едва ли ще отнеме повече °т месец-два.

Елейн срещна невъзмутимия й поглед също толкова невъзмутимо. Ръцете й понечиха да се свият в юмруци, но тя ги задържа спокойни в скута си.

— Дори да беше така, щях да откажа. Очаквам всеки ден да чуя, че Елайда е свалена. Бялата кула отново ще е цяла и тогава никой няма да може да твърди, че съм лишена от подкрепата й.

Дуара погладна за миг чашата си. Лицето й беше самата маска на айезседайска ведрост.

— С теб, изглежда, няма да тръгне съвсем гладко — отрони тя, все едно че Елейн не беше казала нищо. — Точно това беше частта, за която си помислих, че няма да искаш дивачките да я чуят. А и тази стражничка! Тя да не си въобразява, че ще те нападна? Все едно. След като короната кацне твърдо на главата ти, ще трябва да си назначиш регент, защото тогава трябва да се върнеш в Кулата, да завършиш обучението си и евентуално да бъдеш подложена на изпитанието за шала. Не бива да се боиш, че ще бъдеш наказана с бой с брезови пръчки като бегълка. Елайда приема, че Сюан Санче ти е заповядала да напуснеш Кулата. Виж, претенцията ти, че си Айез Седай, е друг въпрос. За това ще трябва да платиш със сълзи.

Сумеко и Алайз се размърдаха и Дуара чак сега ги „забеляза“.

— А, вие не знаехте ли, че Елейн всъщност е само Посветена?

Елейн стана и я изгледа отгоре. Обикновено седящият имаше предимство над правия, но погледът й беше много твърд, а тонът й — още по-твърд. Искаше й се да я зашлеви!

— Аз бях издигната в Айез Седай от Егвийн ал-Вийр в деня, в който самата тя беше издигната в Амирлин. Избрах Зелената Аджа и бях приета. Никога повече не казвай, че не съм Айез Седай, Дуара. Огън да ме изгори, ако го допусна още веднъж!

Устата на Дуара толкова се сви, че устните й заприличаха на тънка резка.

— Помисли и ще разбереш в какво положение си — най-сетне отвърна тя. — Добре помисли, Елейн. И една сляпа ще види колко съм ти необходима, както и благословията на Бялата кула. Ще си поговорим по-късно. Нареди да ме заведат до покоите ми. Ужасно се уморих от този път. Крайно време е да си легна.

— Ще трябва да си намериш стая в някой хан, Дуара. В двореца няма легло, на което да не спят по трима-четирима души. — И сто легла да имаше свободни, едно нямаше дай предложи. Обърна й гръб, отиде до камината и застана там, изпънала ръце да ги стопли. Позлатеното махало на часовника на резбованата поставка над камината изкънтя три пъти. Може би още толкова часове оставаха до изгрев слънце. — Дени, намери някой да придружи Дуара до портите.

— Няма да ме отпъдиш толкова лесно, Чедо. Никой не отпъжда Бялата кула. Помисли и ще разбереш, че съм единствената ти надежда.

Коприна прошумоля в коприна, докато тя излизаше. Вратата щракна след нея. Изглеждаше напълно възможно Дуара да й създаде неприятности, за да докаже колко й е нужна. Но всичко щеше да си дойде по реда. Едно по едно. Елейн се обърна и попита:

— Внуши ли ви съмнения?

— Не — отвърна Сумеко. — Вандийн и другите две те приемат за Айез Седай, тъй че трябва да си Айез Седай. — Тонът й беше много уверен, но пък и тя имаше причина да го вярва. Ако Елейн се окажеше лъжкиня, бляновете й да се върне в Кулата и да бъде приета в Жълтата Аджа умираха.

— Но тя вярваше, че говори истината. — Алайз разпери ръце. — Не казвам, че се съмнявам в теб. Не. Но тя вярва.

Елейн въздъхна.

— Положението е… сложно. — Все едно да каже, че водата е мокра. — Аз съм Айез Седай, но Дуара не вярва. Не може, защото това е все едно да признае, че Егвийн ал-Вийр наистина е Амирлинският трон, а Дуара няма да го направи, докато Елайда не бъде свалена. — Надяваше се, че тогава Дуара ще повярва. Да го приеме поне. Кулата трябваше да се обедини. — Сумеко, ти все пак ще заповядаш на Родственичките да стоят на групи, нали? Винаги? — Дебелата жена измърмори, че ще го направи. За разлика от Реане, Сумеко нямаше нюх за водачество, нито й допадаше. Жалко, че не се беше появила някоя по-стара Родственич-ка, да я облекчи от това бреме. — Алайз, ще се погрижиш да се подчинят, нали? — Алайз го потвърди бързо и решително. Щеше да е идеалният кандидат, ако Родството не определяше йерархията си по възраст. — Значи направихме каквото можем. Крайно време е да си лягате.

— Крайно време и за тебе — каза Алайз и стана. — Да повикаме ли Мелфейн?

— Няма нужда да я лишавате и нея от сън — каза припряно Елейн. И твърдо. Мелфейн беше нисичка трътлеста весела жена, винаги готова да се засмее, и много различна от леля си в други отношения, също така. Но весела или не, акушерката беше тиранка и никак нямаше да е Доволна, ако научеше, че още е будна. — Ще спя, когато мога.

Щом двете напуснаха, тя освободи сайдар и взе една от няколкото книги на другия бюфет до стената, поредната история на Андор, ала Не можа да се съсредоточи. Без Силата й стана кисело. Огън да я гори дано, толкова беше уморена, че очите й сякаш бяха гурелясали. Но знаеше, че ако си легне, ще зяпа в тавана, докато слънцето не изгрее. Все едно, беше зяпала в страницата не повече от няколко минути, когато Дени отново се появи.

— Господин Нори дойде, милейди. С някой си Харк. Каза, че ечул, че сте будна, и пита дали може да им отделите няколко минути.

Чул е, че е будна? Ако се е разпоредил да я следят… Важността на това надделя над киселото й настроение. Харк. Не беше водил Харк от онова първо посещение преди десет дни. Не, вече единайсет. Възбуда смени раздразнителността. Каза на Дени да ги покани да влязат и я последва чак до преддверието, в което пъстрият килим покриваше повечето червено-бели плочки. Тук също горяха само два от светилни-ците на стойки и хвърляха смътна треперлива светлина с аромат на рози.

Господин Нори повече от всякога приличаше на газеща в блато птица с бял гребен с дългите си тънки крака и туфите косми, стърчащи зад ушите, но този път изглеждаше почти възбуден. Чак потъркваше ръце от възбуда. Тази нощ не носеше кожената си папка; макар и на смътната светлина, петната от мастило личаха по пурпурния му табард. Едно от тях беше зачернило края на опашката на Белия лъв. Удостои я със скован поклон, а невзрачният Харк непохватно повтори жеста му, като за всеки случай се чукна с юмрук по челото. Беше облечен в по-тъмнокафяво от предния път, но носеше същия колан и тока.

— Простете, че ви притесняваме в този необичаен час — подхвана сухо Нори.

— Как разбрахте, че съм будна? — строго попита тя. Чувствата и отново заподскачаха.

Стреснат от въпроса й, Нори примига.

— Една от готвачките спомена, че ви пратила топло козе мляко, когато слязох да взема за себе си, милейди. Топлото козе мляко ми действа успокоително, когато не мога да заспя. Но тя спомена и за вино, затова реших, че имате гости и сигурно все още сте будна.

Елейн изсумтя. Още й се искаше да зашлеви някого и й беше много трудно да го прикрие.

— Предполагам, че ще докладвате за свой успех, господин Харк?

— Проследих го, както наредихте, милейди, и той е в същата къща вече три нощи, ако смятаме и тази. Тя е на улица „Пълнолуние“. Новия град. Единственото място, където ходи, освен кръчмите и гос-тилниците. Пие доста. И на зарове играе също така. — Мъжът се поколеба и нервно затърка длани. — Мога ли да си тръгвам вече, милейди? Ще го махнете ли онова, дето ми го поставихте?

— Според данъчните регистри къщата е собственост на лейди Ши-ейн Аварин, милейди — каза Нори. — Тя, изглежда, е последната от Дома им.

— Какво друго можете да ми кажете за тази къща, господин Харк? Кой още живее там освен тази лейди Шиейн?

Харк нервно се почеса по носа.

— Ами, не знам дали живеят там, милейди, но тази нощ в нея има три Айез Седай. Видях една от тях да изпраща Мелар, докато другите две влизаха, и едната от тия, дето влизаха, рече: „Жалко, че сме само двете, Фалион, както ни мачка лейди Шиейн“. Само че това „лейди“ го каза, все едно че не го мисли, нали разбирате. Странно. Носеше една улична котка, проскубана като нея. — И се поклони боязливо. — Простете, милейди. Не исках да ви обидя, като се изразих така за една Айез Седай, но ми трябваше малко време, докато разбера, че наистина е Айез Седай, нали разбирате. Светлината от входа беше добра, ама тя беше толкова тънка и невзрачна, с един такъв нос, че никой не би взел за Айез Седай, ако не я огледа добре.

Елейн го хвана за ръката. Възбудата кипна в гласа й и тя не се опита да я прикрие.

— С какъв акцент говореха?

— Акцентът ли, милейди? Ами, тази с котката, тя ще да е оттука, от Кемлин, според мен. Другата… Хм, тя каза само няколко думи, но бих казал, че ще да е от Кандор. Нарече другата Марилин, ако това с нещо ще помогне, милейди.

Елейн се засмя и се завъртя весело няколко стъпки. Вече знаеше кой е пратил Мелар и се оказа по-лошо, отколкото се бе опасявала. Марилин Гемалфин и Фалион Бода, две Черни сестри, избягали от Кулата, след като бяха извършили убийство. Беше за да улеснят една кражба, но тъкмо убийствата щяха да доведат до усмиряването и екзекутирането им. Тя, Егвийн и Нинив бяха пратени извън Кулата тъкмо за да издирят тях и другите с тях. Черната Аджа беше внедрила Мелар близо до нея, най-вероятно за да я шпионира, и тази мисъл бе смразяваща. По-лошо, отколкото се бе опасявала. И все пак това, че вече бяха разкрити, бе като довършване на кръга.

Харк я беше зяпнал с отворена уста. Господин Нори усърдно оглеждаше зацапаната лъвска опашка. Тя спря веселия си танц и скръсти ръце. Глупаци!

— Къде е сега Мелар?

— В стаята си според мен — отвърна Нори.

— Милейди, ще го махнете ли вече? — примоли се Харк. — И мога ли да си вървя? Направих каквото ме помолихте.

— Първо трябва да ни заведеш до тази къща — отвърна тя и се втурна покрай него през двете крила. — После ще говорим. — Надникна в коридора и видя Дени с още седем гвардейки, подредени от двете страни на вратата. — Дени, прати някоя да доведе лейди Биргит колкото може по-бързо, и някоя друга да събуди Айез Седай и да ги помоли също да дойдат, със Стражниците им и готови за езда. После събуждаш колкото гвардейки смяташ за нужно, за да арестуват Мелар. Не се налага да си прекалено нежна в това. Обвиненията са за убийство и затова, че е Мраколюбец. Заключете го в някой от складовете в мазето, под силна охрана. — Плещестата жена се усмихна широко и зараздава заповеди, а Елейн се прибра вътре.

Харк кършеше ръце и пристъпваше нервно от крак на крак.

— Милейди, какво искате да кажете с това „после ще говорим“? Обещахме ми да го махнете това от мене, ако го проследя, нали. И аз го направих, тъй че трябва да си спазите думата.

— Изобщо не съм казвала, че ще махна откривача, господин Харк. Казах, че ще бъдете прогонен в Бейрлон, вместо да ви обесят, но не бихте ли предпочели да останете в Кемлин?

Той се ококори, мъчеше се да гледа искрено. И не успя. Дори се усмихна.

— О, не, милейди. Мечтаех си за свежия селски въздух в Бейрлон, нали разбирате. Бас слагам, че там човек няма да се тревожи, че няма да намери гнило месо в яхнията си. Тук трябва да душиш, преди да хапнеш каквото и да било. С нетърпение го чакам, милейди.

Елейн изписа на лицето си строгата физиономия на майка си, когато въздаваше правосъдие.

— Ще избягате от Бейрлон две минути след стражите, които ви отведат там. А после ще увиснете на въжето затова, че сте избягали. Много по-добре е за вас да останете в Кемлин и да се заемете с друга работа. Господин Нори, можете ли да използвате човек с дарбите на Харк?

— Бих могъл, милейди — отвърна Нори, без изобщо да се колебае. На тънките му устни се появи доволна усмивка и Елейн разбра какво бе направила. Беше му дала инструмент, с който да навлезе в полето на госпожа Харфор. Но вече не можеше да се поправи.

— Работата няма да е толкова доходоносна като предишния ви „занаят“, господин Харк, но поне няма да ви обесят.

 

— Толкова какво, милейди? — попита Харк и се почеса по главата.

— Няма да ви се плаща толкова добре. Какво ще кажете? Бейрлон, където ще срежете някоя кесия или ще духнете и ще ви обесят за което и да е от двете, или Кемлин, където ще си имате постоянна работа, без да ви е страх от палача. Освен ако отново не я подкарате с рязането на кесии.

Харк се поколеба и потърка уста с опакото на ръката си.

— Трябва ми да пийна нещо май. — Сигурно вярваше, че „откривачът“ ще й позволи да разбере, ако е срязал кесия. Ако беше така, нямаше смисъл да го разубеждава.

Господин Нори го погледна навъсено, но щом отвори уста, тя го прекъсна:

— В малката дневна има вино. Да си налее една чаша, а после елате при мен в голямата.

Голямата дневна беше неосветена, но щом влезе, Елейн преля да запали двата светилника до облицованите с тъмно дърво стени и дървата в камините. После седна в един от столовете с ниски гърбове около масата с резбовани на спирали ръбове и отново освободи сайдар. След опита си да задържи Силата цял ден вече не я задържаше повече от необходимото. Настроението й се люшкаше от радостна възбуда към мрачна угриженост и обратно. От друга страна, беше сложила край на историята с Мелар и скоро щеше да хване две Черни сестри. Разпитът им можеше да я отведе до останалите, или поне да разкрие плановете им. А ако не, то тази Шиейн щеше да си има някакв свои тайни. Всяка, която „мъчи“ две Мраколюбки, трябваше да има тайни, които си струваше да се научат. От друга страна, какво ли щеше да направи Дуара в опита си да я принуди да я приеме за своя съветничка? Дуара Щеше да се опита да се намеси по някакъв начин, но Елейн не разбираше как. Огън да я изгори, само това й трябваше — нови трудности между нея и трона. С мъничко късмет тази нощ в клопката й щяха да попаднат не само две Черни сестри, но можеше да разкрие и трета, Десет пъти по-опасна убийца. Прехвърляше всичко това в ума си, от Фалион и Марилин до Дуара, дори след като господин Нори и Харк вече бяха дошли.

Харк, със сребърна чаша с вино в ръка, понечи да седне до масата, но господин Нори го потупа по рамото и му кимна към ъгъла. Намръщен, Харк отиде където му посочиха. Пресуши чашата на една Дълга глътка, завъртя я в ръцете си и я загледа. После изведнъж се сепна и погледна Елейн умолително. Но това, което видя на лицето й, го накара да трепне. Той заситни до дългата маса до стената, остави прекалено грижливо чашата и се върна пак ситнешком в ъгъла си.

Биргит пристигна първа; връзката бе изпълнена с умора и негодувание.

— Езда ли? — почна тя, а след като Елейн й обясни, започна да сипе възражения. Е, отчасти възражения; останалото си бяха просто обиди.

— За какви безразсъдни, тъпи и безумни планове говориш, Биргит? — попита Ванин, щом влезе в стята. Роклята й висеше като на закачалка. Беше на сестра й и щеше да стои идеално на Аделиз, докато беше жива, но белокосата жена беше изгубила тегло. Нейният Джа-ем, жилав мъж, изгледа изпод вежди Харк и застана така, че да може да го държи под око. Харк понечи да се усмихне, но усмивката му повяхна, след като физиономията на Джаем си остана твърда като желязо. Побелелият Стражник беше поолисял, но у него нямаше и трошица мекота.

— Кани се да залови тази нощ две Черни сестри — отвърна Биргит и хвърли ядосан поглед към Елейн.

— Две Черни сестри ли? — възкликна Сарейта, докато влизаше през вратата. И придърпа тъмното си наметало, сякаш думите я бяха смразили. — Кои? — Нейният Нед, висок широкоплещест младеж с жълта коса, изгледа Харк и опипа дръжката на меча си. И също си избра място, удобно да го следи изкъсо. Харк помръдна неловко. Сигурно си мислеше как да драсне навън.

— Фалион Бода и Марилин Гемалфин — отвърна Елейн и Сарейта стисна устни.

— Какво, Фалион и Марилин? — попита Кареане, щом се плъзна в стаята. Нейните Стражници бяха много различни — висок длъгнест тайренец, изопнат като меч салдеец и широкоплещест кайриенец. Тримата се спогледаха и Тейван, кайриенецът, се облегна на стената да наблюдава Харк, а Сиерил и Венр застанаха до входа. Устата на Харк се сви тъжно.

Нищо не й оставаше, освен отново да обясни всичко от самот начало. И го направи с нарастващо нетърпение, което нямаше нищо общо с капризните й настроения. Колкото повече се бавеха, толкова по-вероятна ставаше възможността Фалион и Марилин да ги няма, когато стигнат до къщата на улица „Пълнолуние“. Твърдо беше реше-на да ги хване! Но трябваше да накара Биргит да изчака, докато се съберат всички.

— Планът е добър според мен — каза Ванин, щом Елейн свърши разказа си. — Да, ще се получи добре. — Останалите не бяха толкова отстъпчиви.

— Никакъв план не е, това е проклето безумие! — отсече Биргит, изгледа Елейн изпод вежди и по връзката потече такава бъркотия от чувства, че Елейн едва успя да ги различи. — Вие четирите влизате в къщата сами. Сами! Това не е план. Това си е скапана дивотия! Страж — ниците уж трябва да пазят своите Айез Седай. Нека да влезем с вас. — Другите Стражници закимаха одобрително.

— Ние сме четири — отвърна Елейн. — Можем да се опазим сами. И Сестрите не молят своите Стражници да се изправят срещу други Сестри. — Лицето на Биргит помръкна. — Ако ми потрябваш, ще те повикам толкова силно, че ще ме чуеш дори да си тук, в двореца. Стражниците остават отвън! — бързо добави тя, щом Биргит отвори уста. Връзката се изпълни с безсилие.

— Вероятно можем да се доверим на този мъж — рече Сарейта и изгледа Харк много недоверчиво. — Но дори да е чул добре, нищо не доказва, че в къщата все пак има само две Сестри. Или че изобщо има. Ако са си заминали, няма никаква опасност, но ако има и други, ще е все едно, че сме си пъхнали вратовете в капана и сами сме го щракнали.

Кареане кимна.

— Опасността е твърде голяма. Ти самата каза, че когато са избягали от Кулата, са откраднали много тер-ангреали, някои от които са изключително опасни. Страхливка никога не са ме наричали, но не си представям как ще се опитам да се промъкна до някоя, която може да има палка, която може да прави белфир.

— Едва ли може да сбърка нещо толкова просто като „само двете сме“ — отвърна твърдо Елейн. Огън да я изгори, след като уж им внушаваше такъв респект, трябваше да скочат и да й се подчинят, а не да спорят. — Все едно, това не е обсъждане. — Жалко, че възразиха и двете. Ако беше само едната, щеше да е някаква податка. Освен ако и двете не бяха от Черната Аджа. Смразяваща костите мисъл, но планът й отчиташе и това. — Фалион и Марилин няма да разберат, че идваме, преди да е станало късно. Ако са си заминали, ще задържим тази Шиейн, но отиваме.

Групата, която тръгна след нея и Харк от Кралската конюшня, се оказа по-голяма, отколкото очакваше. Биргит бе настояла да вземе петдесет гвардейки, макар че единственото, което можеха да направят те, бе да не си доспят — в колона по две, с боядисани с червен лак шлемове и брони, черни в нощта, те се проточиха през двореца зад Айез Седай и техните Стражници. Щом излязоха, заобиколиха Площада на кралицата, голямото овално пространство, в момента запълнено с груби заслони, приютили спящи гвардейци и ратници на благородниците. Мъжете ги бяха настанили навсякъде, където можеше да се намери стая, но мазетата, таваните и свободните стаи в двореца отдавна бяха пълни, а парковете бяха заделени за кръговете на Родственич-ките, с които прехвърляха бойците където се наложеше. Боевете, които водеха, бяха по стените, тъй че всичките им коне бяха на коневръзи в по-големите дворцови градини. Няколко от постовете се размърдаха и ги изгледаха, но тъй като Елейн си беше нахлупила качулката, можеха да разберат само, че излиза голяма група гвардейки. Небето на изток все още беше тъмно, но до разсъмване едва ли оставаха повече от два часа. Светлината дано да дадеше дотогава Фалион и Марилин да са под стража. И още една. Поне още една.

Кривите улици ги поведоха около хълмовете, покрай тесните, покрити с керемиди покриви, които щяха да блеснат в стотици цветове, щом слънцето изгрееше, а сега меко сияеха под забулената от облаци лунна светлина, покрай смълчани дюкяни, тъмни ханове с каменни покриви и малки дворци, които щяха да подобават и на Тар Валон. Кънтежът на конски подкови и скърцането на кожените седла отекваха шумно в тишината. Нищо живо не се мяркаше, освен по някое улично псе. В този час улиците бяха опасни, но никой уличен разбойник нямаше да е толкова луд да се покаже пред такава голяма група. Половин час след като напуснаха Кралския дворец, Елейн преведе Огнено сърце през портата Мондел, широка и двайсет стъпки висока арка във високата бяла стена на Вътрешния град. Някога тук щеше да има градска стража, но сега Кралската гвардия беше разтеглена твърде много, за да си го позволи.

Щом навлязоха в Новия град, Харк свърна на изток, през лабиринт от улици, виещи се във всички посоки през градските хълмове. Яздеше непохватно на гърба на дорестата кобила, която му бяха дали — уличните крадци рядко сядаха в конско седло. Някои улици бяха много тесни, и точно в една такава той най-сетне дръпна юздите сред каменните къщи на по два, три, че и на четири етажа. Биргит вдигна ръка да спре колоната. Внезапно настъпилата тишина бе оглушителна.

— Ей зад оня ъгъл е, милейди — рече Харк почти шепнешком, — но ако влезем там на коне, може да ни чуят или видят. Ще прощавате, милейди, но ако тия Айез Седай са това, което казахте, че са, никак не държа да ме видят. — Смъкна се тромаво от коня, изгледа я отдолу закърши отчаяно ръце.

Елейн слезе, поведе Огнено сърце до пресечката и надникна иззад ъгъла на една тясна триетажна къща. Къщите по другата улица бяха тъмни освен една — на четири каменни етажа. Портата на конюшнята до нея беше затворена. Не бе кой знае каква сграда, но беше достатъчно голяма за заможен търговец или сараф. Сарафите и търговците обаче едва ли будуваха в час като този.

— Ето я — каза хрипливо Харк и посочи. Ръката му трепереше. Май наистина го беше страх да не го видят. — Оная със светлината на втория етаж.

— Да видим първо дали няма още някой буден — промълви Ван-дийн. — Джаем? Само не влизай в къщата.

Елейн очакваше, че старият Стражник ще се промъкне крадешком по улицата, но той просто закрачи, загърнат плътно в наметалото заради утринния хлад. Дори опасната му походка на Стражник сякаш изчезна. Вандийн май долови изненадата й и каза:

— Прокрадването привлича окото и предизвиква подозрение. Джаем сега е просто крачещ по улицата човек. И тъй като е рано да си на улицата, не се прокрадва, тъй че всеки, който го види, ще си помисли, че е излязъл по някаква най-обикновена причина.

Щом стигна до конюшнята, Джаем отвори вратата и влезе, все едно че си му е в пълното право. Изтекоха няколко тягостни мига, докато отново се появи, грижливо притвори вратата и закрачи обратно. Зави на ъгъла и леопардовата му походка се върна.

— Всички прозорци са тъмни освен онзи — каза той на Вандийн. — Кухненската врата не е залостена. Значи е задният изход. Води към страничната улица. Съвсем подходящо като за Мраколюбци. И доста опасно, за да се притесняват от крадци. Има един едър тип, спи в обора, горе в плевника. Достатъчно едър, за да сплаши всеки крадец, но е толкова пиян, че не се събуди, докато го връзвах. — Вандийн повдигна питащо вежда. — Реших, че ще е по-добре. Пияните понякога се събуждат, когато най-малко очакваш. Едва ли искаш да ви види на влизане и да вдигне шум. — Вандийн кимна одобрително.

— Хайде — каза Елейн, подаде юздите на Биргит и посегна да прегърне Извора. Беше все едно да се опиташ да уловиш дим. Душата й се изпълни с безсилие и гняв, с всички онези неща, които трябва да потиснеш, щом искаш да прелееш. Опита отново и пак не успя. Фали-он и Марилин щяха да се измъкнат. Да стигне толкова близо и. Трябваше да са в онази осветена стая. Знаеше го. И щяха да се измъкнат. Тъга смени гнева и изведнъж сайдар бликна в нея. Едва успя да потисне въздишката на облекчение. — Аз ще водя потоците, Сарейта. Вандийн, ти водиш Кареане.

— Не разбирам защо трябва да свързваме — измърмори Кафявата тайренка, но се приготви да прегърне Силата. — Щом те са две, а ние четири, превъзхождаме ги числено. Но ако свържем, ставаме две на две. — Какво искаше да каже? Може би искаше да са три на три?

— Две са достатъчно силни, за да ги надвият, дори да държат Силата, Сарейта. — Елейн се пресегна през нея, все едно че беше анг-реал, и сиянието на сайдар обкръжи другата жена, щом връзката се довърши. Всъщност обкръжи и двете, ала тя можеше да види само частта около Сарейта — докато не запреде около нея Дух. Тогава сиянието изчезна. Постави същия сплит върху себе си и приготви четири щита и още няколко сплита, всички извърнати навътре. Чак се замая от възбуда, но нямаше да допусне никакви изненади. Връзката все така пулсираше от безсилие, но иначе Биргит се беше изпънала като стрела. Елейн я докосна по ръката. — Всичко ще е наред. — Биргит изсумтя и заметна дебелата си плитка през рамо. — Дръж под око господин Харк, Биргит. Жалко ще е, ако се наложи да го обесим затова, че е опитал да избяга.

Харк изхленчи уплашено.

Елейн погледна Вандийн и тя кимна и каза:

— Да почваме.

Четирите закрачиха бавно по улица „Пълнолуние“, все едно че са излезли на разходка, а после се шмугнаха в затуления в сенки двор пред конюшнята. Елейн бавно открехна вратата за кухнята, но пантите се оказаха смазани добре и не издадоха звук. Кухнята с тухлени стени бе осветена само от мигащото пламъче в широкото каменно огнище, над което висеше котел, но и то бе достатъчно, за да я прекосят, без да се блъснат в някоя маса или стол. Някой въздъхна и тя вдигна предупредително пръст пред устните си. Вандийн се намръщи на Кареане, а тя я погледна смутено и разпери ръце.

Къс коридор водеше към стълбището в предната част на къщата. Елейн сбра полите си и пое нагоре безшумно. Постара се да държи Сарейта пред себе си, за да й е под око. Вандийн правеше същото с Кареане. Със Силата не можеха да направят нищо, ала това не значеше, че не могат да направят нищо друго. На следващия етаж чу гласове. От една открехната врата струеше светлина.

— …не ме интересува какво мислите — говореше женски глас. — Мисленето го оставете на мен и правете каквото ви казвам.

Елейн пристъпи тихичко до вратата. Видя дневна с позлатени стойки със светилници и богати килими по пода, и висока камина от син мрамор — но очите й се спряха само на трите жени вътре. Седеше само една, жена с остро лице. Това трябваше да е Шиейн. Другите две стояха с гръб към вратата и с наведени глави като каещи се грешници. Очите на онази с острото лице се облещиха, щом я видя на прага, но Елейн не й остави време да си отвори устата. Двете Черни сестри извикаха уплашено, щом щитовете се смъкнаха върху тях и потоци на Въздух стегнаха ръцете им. Други потоци от Въздух затегнаха Шиейн в позлатеното кресло.

Елейн вкара Сарейта в стаята и се отдръпна встрани, за да може да вижда лицата на всички. Сарейта понечи да отстъпи, може би от почитание, но Елейн я дръпна за ръкава, за да държи и нея под око. Вандийн и Кареане също влязоха. Тясното лице на Марилин остана спокойно, както подобава на Айез Седай, но Фалион тихо изръмжа.

— Какво означава това? — попита строго Шиейн. — Познавам те. Ти си Елейн Траканд, Щерката-наследница. Но това не ти дава правото да нахлуваш в дома ми и да ме нападаш.

— Фалион Бода — заговори спокойно Елейн, — Марилин Гемалфин, Шиейн Аварин, арестувам ви като Мраколюбки. — Е, гласът й поне беше спокоен. Отвътре ликуваше. А Биргит си мислеше, че щяло да бъде опасно!

— Това е нелепо — сряза я с леден тон Шиейн. — Аз вървя в Светлината!

— Едва ли, щом си с тези двете — отвърна й Елейн. — Знам със сигурност, че в Тар Валон са се доказали като Сестри от Черната Аджа. Както и в Тийр и Танчико. Не чуваш да го отричат, нали? Това е, защото знаят, че аз…

Изведнъж тялото й заискри от главата до петите. Тя потръпна безпомощно, мускулите й се сгърчиха и сайдар се изплъзна от прегръдката й. Видя как Вандийн и Кареане също се сгърчиха и по телата им също заиграха искри. Всичко това продължи само миг, но щом искрите угаснаха, се почувства все едно са я прекарали през преса. Трябваше да се задържи за Сарейта, за да не падне, а Сарейта също толкова здраво се вкопчи в нея. Вандийн и Кареане, всяка опряла брадичка на рамото на другата. Фалион и Марилин гледаха стъписано, но след няколко мига светлината на Силата ги обгърна. Елейн усети как щитът се затяга около нея, видя как се смъкна върху другите три. Не беше нужно да ги връзват. Всяка от тях щеше да падне без опора. Щеше да извика, стига да можеше. Стига Биргит и другите да можеха Да направят нещо повече, освен да загинат.

В стаята нахлуха четири жени, които Елейн позна. Асне Зера-мийн и Темайле Киндероуд. Чезмал Емри и Елдрит Джондар. Четири Черни сестри. Малко оставаше да заплаче. Сарейта тихо изхлипа.

— Защо се забавихте толкова? — обърна се настръхнала Асне към Фалион и Марилин. Тъмните дръпнати очи на салдейката излъчваха гняв. — Това го използвах, за да не ни усетят, че прегръщаме сайдар, но вие защо просто си стояхте така? — Размаха някаква малка извита черна, странно матова на вид палка, може би не повече от два пръста дебела, и я огледа с възхита. — „Дар“ от Могедиен. Оръжие от Легендарния век. С това мога да убия човек от сто разтега или само да го зашеметя, ако искам да го подложа на разпит.

— Аз пък мога да убия човек, стига да го виждам — подхвърли презрително Чезмал. Висока и хубава, беше самата ледена наглост.

— Но моята цел може да е обкръжена от сто Сестри и никой няма да разбере какво я е убило — изсумтя Асне.

— Е, върши работа — призна с неохота Чезмал. — Та защо все пак стояхте така?

— Заслониха ни — отвърна намусено Фалион.

Елдрит ахна и вдигна пълничката си длан до устните си.

— Това е невъзможно! Освен ако… — Тъмните й очи се присвиха. — Открили са начин да крият сиянието, да крият сплитовете си. Виж, това наистина ще е много полезно.

— Имате благодарностите ми, че се притекохте навреме — каза Шиейн и стана, — но има ли някаква причина да идвате тук сега? Моридин ли ви изпрати?

Асне преля поток Въздух и зашлеви Шиейн по бузата толкова силно, че я накара да залитне.

— Дръж си езика зад зъбите и може би ще ти позволим да дойдеш с нас. Или ще те оставим тук мъртва. — Бузата на Шийен почервеня, но ръцете й си останаха на кръста. Лицето й беше безизразно.

— Само Елейн ни трябва — каза Темайле. Беше хубава, колкото можеше да е хубава лисица с това тясно лице, крехка на външност почти като дете, въпреки лишеното от възраст лице, но в сините й очи се таеше мъртвешки блясък. Облиза бавно устни с върха на езика си. — Бих се позабавлявала и с другите, но само ще ни обременят.

— Ако ще ги убивате — каза Марилин, все едно че обсъжда цената на хляба на пазара, — пощадете Кареане. Тя е от нашите.

— Дар от Аделиз — промълви Вандийн и очите на Кареане се оцък-лиха. Устата й се отвори, но не излезе и звук. Коленете на двете жени се подкосиха и двете рухнаха на пода. Вандийн понечи да се изправи, но Кареане остана да лежи, зяпнала в тавана — дръжката на камата на Вандийн бе щръкнала под ключицата й.

Сиянието обкръжи Чезмал и тя докосна Вандийн със сплит от Огън, Земя и Вода. Белокосата рухна, все едно че костите й се стопиха. Същият сплит докосна Сарейта и тя повлече Елейн върху себе си, докато падаше. Очите й вече бяха изстинали.

— Стражите им скоро ще дойдат — рече Чезмал. — Още няколко убийства.

„Бягай, Биргит — викна Елейн наум. И съжали, че връзката не може да пренесе думите. — Бягай!“