Джейн Фийдър
Идеалната годеница (16)

16.

Автомобилът пристигна точно в шест. Прюдънс се настани на предната седалка и с благодарност прие непромокаемата завивка, която й подаде шофьорът. Отстрани беше спуснато кожено покривало. Щом пристигнаха на площад „Пел Мел“, шофьорът слезе пръв и разпъна чадър, за да я придружи до вратата. Там вече я очакваха.

— Както винаги се оказахте прав, Милтън — извика весело детски глас. — Пътували са точно три четвърти час.

— Обикновено не се лъжа в преценките си, мис Сара, макар че понякога се получават изненадващи забавяния — отзова се с усмивка икономът.

— Добър вечер, мис Дънкан — поздрави учтиво Сара Малвърн.

Прюдънс се усмихна и пое подадената й ръка.

— Добър вечер, Сара.

Днес имаше възможност да разгледа момичето по-добре, отколкото при първата им случайна среща. Лицето на Сара беше цялото в лунички, които не бе забелязала първия път. Беше доста слабичка. Днес носеше обичайната училищна униформа: сукман от син серж с бяла блуза. По ръкавите се виждаха мастилени петна. На гърба й висяха две дебели плитки, а челото беше преполовено от гъст бретон.

— Заповядайте, влезте — покани я Сара и отвори широко вратата. — Наредено ми е да ви забавлявам, докато татко приготвя яйца с трюфели. Тук можете да оставите палтото и шапката.

Сара тръгна напред и Прюдънс я последва. Влязоха в малка стая в левия коридор. Скрин, огледало, леген и кана с гореща вода, кърпа, четка и гребен — всичко необходимо за госта.

— Зад тази врата има тоалетна с течаща вода — поясни делово момичето и посочи вратата в другия край на помещението. — Намерих в градината няколко камелии — приседна на крайчеца на единственото легло и допълни: — Помислих, че ще ви харесат.

Прюдънс погледна малката ваза с последните камелии, по които още блестяха дъждовни капки.

— Прекрасни са — усмихна се тя. — Много ти благодаря.

— О, това беше удоволствие за мен — обяви момичето със слънчева усмивка. — Донесла съм и гореща вода, защото може би сте се напрашили. Ау, каква елегантна рокля!

Прюдънс дори не погледна в огледалото, тъй като знаеше, че Сара казва истината. Днес бе облякла една от роклите, които Констанс беше донесла на сестрите си от Париж. Рокля, която идеално подхождаше на тена и косата й и подчертаваше всички достойнства на фигурата й, най-вече пищната гръд. Беше решила да се облече като за официална вечеря, защото знаеше от опит, че Гидиън никога не разкрива намеренията си докрай.

Какво за бога, означава „яйца с трюфели“?

— Роклята е от Париж — поясни тя и свали шала си.

Тази вечер беше сплела косата си на плитка, вързана на тила с кадифена панделка. Прическата смекчаваше слабото й лице и подчертаваше наситения меденочервен цвят на косата.

— Ако сте готова, да идем в салона — предложи Сара. — Много се радвам, че не сте се намокрили по време на пътуването.

— Шофьорът беше много внимателен — отвърна Прюдънс и последва малката домакиня по черно-белия мраморен под. Влязоха в тесен и дълъг салон — приятно помещение, издържано в меки кремави и златни тонове, с удобни дивани и етажерки с книги, стигащи чак до тавана. За разлика от библиотеката — единственото друго помещение в къщата, което познаваше, — тук нямаше нищо мъжко. Дали салонът беше от времето, когато тук е живяла майката на Сара? Дали изразяваше нейния вкус? Или вкуса на друга жена? Дали Гидиън е имал сериозни връзки след развода си?

Прюдънс осъзна, че знае твърде малко за любовника си. Например как се е стигнало до развода… непременно трябваше да научи какви са причините.

На една касичка видя отворена тетрадка, до нея мастилница и перо.

— Не мога да реша една задача по алгебра — оплака се Сара. — Татко каза, че може би ще пожелаете да ми помогнете.

О, така ли е казал? Прюдънс се усмихна с лека ирония.

— Откъде му е хрумнала тази мисъл? Я да видим…

Момичето й подаде тетрадката и посочи към масичката с напитките.

— Ще позволите ли да ви налея чашка шери?

— Да, благодаря — Прюдънс седна на дивана и само след няколко секунди намери решението. Пое чашата шери, която Сара предпазливо бе пренесла по обюсонския килим, и попита: — Искаш ли да ти помогна да намериш решението, или предпочиташ да реша задачата вместо теб?

— Това би означавало да излъжа — отвърна тихо Сара и си взе тетрадката.

— Да, права си — Прюдънс се усмихна скритом и отпи глътка шери. Момичето явно се бореше със съвестта си. — Но ако ти обясня как се получава и ти го разбереш, ще научиш нещо и следващия път ще решиш задачата сама. Значи това ще е по-скоро урок, отколкото измама.

Сара наклони глава, смръщи чело и се замисли сериозно. След малко се усмихна дяволито.

— Срещу това обяснение дори татко няма да може да възрази. А той винаги има възражения. Казва, че това е добро упражнение за ума.

— Ще ми кажеш ли какви са тези яйца с трюфели? — попита уж между другото Прюдънс и посегна към перото.

— Татко ги приготвя — отвърна делово Сара. — Един от неговите специалитети. Ще ядем пъдпъдъци с пълнеж от грозде. Приготвянето им е трудно, защото имат много кости и татко трябва да ги махне всичките още докато пъдпъдъците са сурови — тя седна до Прюдънс на дивана и дяволитостта в очите й се примеси с въпрос. — Знаете ли, не ги прави много често — промълви замислено тя. — Само за специални случаи.

Прюдънс се направи, че не е разбрала намека и не е забелязала блясъка в очите на момичето. Алгебрата беше много по-сигурен терен.

— Ето как се решава задачата — тя започна да обяснява.

Сара се бе навела към нея и слушаше внимателно.

— Хайде, опитай сама. — Прюдънс й връчи тетрадката и перото.

— О, вече е лесно — отговори с доверие Сара. — Две по три…

Тя смяташе бързо и точно и направи силно впечатление на Прюдънс. Задачата никак не беше лесна за дете на тази възраст. Е, все пак Сара беше дъщеря на сър Гидиън Малвърн, най-младия адвокат на короната, и посещаваше Северния лондонски колеж. Гидиън бе споменал, че има гувернантка на име Мери Уинстън. Къде беше тя? Защо не помагаше на детето да си напише домашните?

Освен това ученичките не пишеха домашните си вечер, при това в общия салон — за тази цел си имаше учебна стая.

В къщата цареше почти неестествено тишина. Освен иконома, който я беше посрещнал, не бе видяла никакъв персонал. Това беше загадка, която не можеше да разреши дори тя, и учудването й от тази нереална ситуация премина в гняв. Гидиън отново бе приложил изненадващ трик, за да я извади от равновесие. След малко чу отварянето на вратата и вдигна очи.

— Извинявай, че не можах да те поздравя веднага, Прюдънс — рече Гидиън на влизане. — Обаче при яйцата има един много специален момент, изискващ пълна концентрация. Надявам се, че Сара се е погрижила за теб.

Беше облечен в официален вечерен костюм… и беше препасал голяма, не особено чиста престилка. Прюдънс го погледна невярващо.

— Защо не си свалил престилката, татко? — укори го Сара.

— Колко съм невнимателен. Изобщо не забелязах. — Той отвърза престилката и я хвърли върху тапицираното с брокат кресло до вратата. После огледа гостенката си с одобрителна усмивка, която обаче не успя да изличи недоволството й.

— Комплименти — проговори тихо той. — Роклята ти несъмнено е от Париж.

По настояване на сестрите си Прюдънс носеше великолепната огърлица от три реда перли, принадлежала още на прабаба им. Слагаха си я само при много специални случаи, първоначално Прюдънс бе отказала да я носи, защото отиваше на работна вечеря, но като видя колко добре допълваше роклята, престана да се противи.

Сега свали очилата си — сигурен знак, че беше смутена. Парадоксално, но присъствието на Сара увеличи интимността на мига и това я затрудни да реагира естествено.

Гидиън се усмихна и трудно устоя на желанието да се наведе и да я целуне по върха на нослето. Меката газова светлина беше запалила огън в медноцветната коса и пръстите веднага го засърбяха да разплете плитката. Лицето му обаче не издаде нищо от вълнуващите го чувства.

— Виждам, че Сара ти е наляла шери — проговори той с най-приятния си тих тон. Отиде до бюфета и си наля чаша уиски. — Е, Сара, реши ли задачата по алгебра?

— Мис Дънкан ми показа как се прави и аз я реших сама — отговори гордо детето.

Гидиън кимна.

— Ще позволиш ли да видя? — взе тетрадката и прегледа решените задачи. — Добре си се справила — установи доволно той.

— Мери се върна преди пет минути. Очаква те да вечеряте.

— Мери беше на събрание на феминистките — обясни Сара. — Вие застъпвате ли се за правото на жените да гласуват, мис Дънкан?

— Разбира се — отговори убедено Прюдънс.

— А членувате ли в Обединението за социални и политически права на жените? Мери е първа активистка — тонът на Сара издаваше голям интерес.

— Аз не, но по-голямата ми сестра членува. Често говори на събранията.

Сара изглеждаше много зарадвана.

— И тя ли се казва мис Дънкан? Мери сигурно я познава.

— Сестра ми е вече омъжена и се казва мисис Енсър.

— Веднага ще питам Мери дали я познава — Сара стана и притисна тетрадката по математика до гърдите си. — Ние сигурно няма да ядем пъдпъдъци, нали, татко?

— Не. Съжалявам, Сара, но нямам сили да обезкостя четири пъдпъдъка — усмихна се Гидиън. — Но мисис Кейт ви е приготвила свинско печено и ябълков сос.

Сара въздъхна преувеличено.

— Е, ще трябва да се задоволим с нейното ядене.

— Увери ме, че месото е хрупкаво.

Момичето се засмя весело и сърдечно.

— Няма нищо, татко — подаде ръка на Прюдънс и каза учтиво: — Лека нощ, мис Дънкан. Благодаря ви за помощта.

— За мен беше удоволствие да си поговоря с теб, Сара. Лека нощ.

Докато Прюдънс отпиваше от шерито си, Гидиън целуна сърдечно дъщеря си, а Сара му отговори с нежна прегръдка. Връзката им беше силна, непринудена и сърдечна. Точно така се отнасяше мама към нас, спомни си Прюдънс. Лицето на Гидиън беше толкова меко… Това беше мъжът, чиито очи се смееха, мъжът, който й шепнеше мили думи и я любеше пламенно.

Когато Сара излезе с подскоци от салона, Прюдънс се облегна на дивана и рече:

— Дъщеря ти е очарователна.

— Гордият татко е убеден в това — засмя се Гидиън и пристъпи към нея с гарафата шери. Наведе се да й налее и тя долови уникалния, екзотичен и земен аромат на трюфели, смесен със слаб полъх, който след кратко колебание определи като миризма на лук. Гидиън беше рязал суров лук.

— Не мога да се отърва от впечатлението, че се изявяваш като готвач — отбеляза тихо тя.

— Впечатлението не лъже — отговори той със самодоволна усмивка.

— Пак ли една от твоите изненади? — тя отпи глътка шери и го погледна с високо вдигнати вежди.

— Хоби, което граничи със страст — обясни съвсем сериозно той. — Много се надявам резултатите да ти допаднат.

— Много необичайно хоби — промълви Прюдънс, защото не й хрумна по-добър отговор.

— Готвенето прояснява главата ми — отвърна той все така сериозно. — Човек има нужда да се откъсне от прашните юридически трудове и папките с вехти дела.

— Да, това е разбираемо. Но си мислех, че днес ще работим. Донесла съм ти нещо вълнуващо — Прюдънс посегна към чантата си.

Гидиън хвана ръката й.

— Не сега, Прюдънс. По-късно.

— Нося доказателства за измамите на Баркли! — възрази възбудено тя.

— Много добре — отговори той и отнесе чантата по-далече от нея. — Ще обсъдим случая след вечеря.

Прюдънс не можеше да му позволи да се отнесе така с нея.

— Ще се наложи да потърсиш има ли регистрирана компания на име „Граф Баркли и съдружници“. Не е сигурно дали съществува… в юридически смисъл. Знаеш ли как да я търсиш? — това беше много важен въпрос.

— Да, знам — отговори спокойно той. — По-късно ще обсъдим всичко.

Прюдънс остана много разочарована.

— Противната страна е ангажирала детективи, които събират сведения за нас из целия град. Изпратили са писмо до вестника… трябва веднага да ти го покажа — тя скочи и се втурна към чантата си, но той й препречи пътя.

— След вечеря — отсече решително и сложи пръст на устните й. — Прекарах почти четири часа в кухнята и създадох нещо, което със сигурност ще ти хареса. Няма да ти позволя да ми развалиш удоволствието. За всичко си има място и време. Сега е време за яйца с трюфели.

Прюдънс кимна примирено.

— Какво значи яйца с трюфели?

Той поклати глава.

— Ще ти кажа, щом ги опиташ. Да вървим на масата — взе ръката й и я сложи върху своята. Е, добре, реши Прюдънс, щом не желае да говори за нашия случай, ще почна да го разпитвам.

— Сара постоянно ли живее при теб?

— Да — отговори той, докато я водеше през салона.

— Това е необичайно, нали? Момиченцата на тази възраст най-често живеят с майките си след развода — Прюдънс не се отказваше толкова лесно.

— В моята ситуация това щеше да е много трудно, защото аз нямам представа къде живее майката на Сара.

Двамата влязоха в квадратна трапезария.

— Как е възможно? — учуди се Прюдънс. Вече нямаше задръжки да покаже интереса си. Ще го разпитва, без да се притеснява от учтивата му сдържаност.

— Когато Сара навърши три години, Хариет избяга с един треньор на коне. — Гидиън й посочи стола вдясно от своя.

— И оттогава не си чувал нищо за нея? — Прюдънс не можа да скрие уплахата си от това небрежно обяснение, при това изречено с делови тон, едва ли не скучаещо. Тя спря, сложи ръце върху облегалката на стола и го погледна невярващо.

— След развода не съм я виждал. Всяка година се сеща за рождения ден на Сара, това ми е достатъчно… на Сара, както личи, също. Няма ли да седнеш?

Прюдънс изпълни подканата.

— Разводът сигурно е бил труден — нямаше да се откаже толкова лесно. Искаше да види емоционална реакция.

— Не беше й наполовина толкова труден, колкото прозрението, че не съм подозирал нищо, ама съвсем нищо за… страничните занимания на жена ми — гласеше сухият отговор.

Прюдънс затвори уста. Да, отговорът му беше сух, но някъде дълбоко се усети болка. Ако сдържаността му е средство за отбрана, би било непростимо да се рови в незарасналата рана.

Мека светлина на свещи изпълваше стаята, а на масата беше поставена кръгла купа със същите червени камелии, с които Сара бе украсила гостната стая. Прюдънс отново изпита топлота. На много места в къщата се усещаха следи от женска загриженост: салфетките бяха обточени с фина дантела, на бюфета беше поставена сребърна купа с красиво аранжирани цветя.

— Сара явно има талант да подрежда цветя — отбеляза тя. — Поне смятам, че това е нейно дело…

— Със значителната помощ на Мери — отговори Гидиън. — Въпреки че се застъпва за еманципацията на жените, Мери не се отказва от нежността и артистичността на своя пол. Сигурно скоро ще се запознаеш с нея. Ще ти хареса.

— Вероятно — отговори предпазливо Прюдънс. Той отива твърде далеч, каза си тя и потрепери. Явно очакваше ролята й в неговия живот да се задълбочи. Сякаш за нея беше съвсем естествено да се сприятели с гувернантката на Сара. Сякаш беше съвсем естествено да помага на момичето с домашните или да вечеря интимно с таткото в дома му. И то приготвена от самия него вечеря. Сякаш в неговите очи връзката им не беше само бегла афера — или, както я беше нарекла пред сестрите си, приятно приключение. Но ако беше повече от приключение, какво щеше да стане с избора на съпруга? Да не говорим за деловите им отношения.

Дори да беше забелязал нещо необичайно в поведението й, Гидиън не каза нищо. Позвъни с малкото звънче, оставено до приборите му, наля шампанско в две чаши, подаде й едната и обяви ведро:

— Аз съм на мнение, че на яйцата най-добре подхожда шампанско, но ако не ти хареса, ще потърся нещо друго. Някои хора…

— Не, не, няма нищо — побърза да го увери Прюдънс.

Вратата се отвори и на прага застана млада прислужница с табла.

— Оставихте ги точно три минути на водна баня, нали, Меги? — попита господин адвокатът на короната с видимо безпокойство.

— Да, сър, точно както наредихте — момичето постави малка чиния пред Прюдънс и втората пред Гидиън. — Печените филийки току-що са извадени от фурната. Направихме ги точно според желанията ви. Бавно изсушаване и леко запичане.

С тези думи тя постави между двамата покрита кошничка с филийки. Тонът й е успокоителен, помисли си изненадано Прюдънс. Сякаш е свикнала да отстранява кулинарните съмнения на господаря си.

— Това ли е всичко, сър?

— Благодаря, Меги — Гидиън посегна към малка сребърна лъжичка. — Oeufs en cocotte aux truffes — обяви тържествено той. — Тайната е в оптималната консистенция на яйцата.

Потопи върха на лъжичката в ястието и Прюдънс го изчака да опита.

— О, много добре — кимна доволно той. — Съвършени са.

Прюдънс схвана думите му като позволение да опита своето яйце. Гребна малко с лъжичката и предпазливо го сложи в устата си.

— О! — прошепна тя. — Виж ти! — Погледна го и промълви: — Невероятно. — Вкусът на трюфели и хайвер върху езика й беше прекрасен.

Усмивката му беше дяволски самодоволна.

— Добри са — подаде й кошничката и обясни: — Най-вкусни са с препечена филийка.

Прюдънс не можеше да си представи, че ястието може да стане още по-вкусно, но се подчини на волята на експерта. Отчупи парченце препечен хляб и го потопи в яйцето. О, да. Тези Oeufs en cocotte aux truffes буквално копнееха за препечена филийка.

Тя отпи глътка шампанско и продължи да се наслаждава на необичайния деликатес. Моментът не беше подходящ за какъвто и да било разговор — нито делови, нито личен. Това беше момент на възторг и наслада. И за съжаление свърши твърде бързо.

Тя погледна тъжно празната черупка и въздъхна със съжаление.

— Никога не съм вкусвала нещо подобно.

— Много добре — кимна Гидиън и й наля още шампанско. — Сега ще опиташ морски език.

Той й се усмихна и сложи ръка върху нейната. Прюдънс преплете пръсти с неговите. Поколеба се, но неспокойният й ум отново се бе обърнал към по-сериозни неща от кулинарната наслада. Непременно трябваше да научи цялата история на брака му.

— Как така не си забелязал, че жена ти има… странични занимания? — попита тя.

Гидиън отпи глътка шампанско и внимателно, но решително издърпа ръката си.

— Вероятно имаш право да ми зададеш този въпрос, но аз бих предпочел да не говорим за това сега.

— Прощавай — отговори тихо тя, — но за мен е важно да знам…

Той кимна.

— Не го забелязах точно поради същата причина, поради която Хариет тръгна да си търси забавления другаде. Бях твърде зает. Мислех само за професията си — той поклати глава и обясни с лека горчивина: — Не се става лесно адвокат на короната, при това ако още не си навършил четиридесет години. Трябват жертви. Хариет не се примири с това и беше права. Тя беше — предполагам, че още е — много красива. Много желана… и единственият мъж, който не го признаваше, беше съпругът й.

— Но тя е имала дете!

— Да, но майчинството не беше в състояние да компенсира липсата на внимание от страна на съпруга — той я погледна и продължи подчертано бавно: — Не обвинявам Хариет. Тя се съгласи с развода, без да ми създава проблеми. Осигурих й някои удобства, които треньорът не беше в състояние да й даде. Контактът й със Сара се ограничава до картички за рождения ден и Коледа. Това е най-доброто разрешение. Задоволих ли любопитството ти?

Той стана и донесе от бюфета бутилка бяло вино.

— Много подхожда на морския език. За пъдпъдъците съм приготвил друго. Надявам се, че си съгласна?

Прюдънс го остави да напълни чашата й.

— Не исках да се ровя в стари рани — промълви тя, но точно тогава се появи Меги с първото блюдо, филетата от морски език изглеждаха великолепни. Меги им сервира и сложи до Прюдънс купа със сос.

— С шампанско е — поясни Гидиън. — Един от специалитетите на мисис Кейт. Както виждаш, не всичко е приготвено от мен.

Прюдънс сипа сос върху рибата.

— Мога да си представя, че си загубил доста време с яйцата и пъдпъдъците — той я бе помолил да приключат с темата и тя не искаше да бъде безчувствена и неучтива. — Впечатлена съм. Да приготвиш цели две ястия след напрегнат работен ден… — усмихна се и попита: — Беше ли днес в съда?

— О, да. Случаят беше много интересен. Спор за имот. Обикновено тези дела са скучни, но в днешното имаше доста необичайни аспекти.

Той описа случая подробно и по време на цялата вечеря двамата разговаряха спокойно и без да зачекват неприятни теми.

— Пъдпъдъкът беше невероятен. А десертът… — Прюдънс остави лъжичката с доволна въздишка. — Не мога да си представя как се готви толкова вкусно…

— Значи готвенето не е от силните ти страни? — подразни я той.

Прюдънс спокойно отрече.

— За съжаление аз съм различна от мис Уинстън. Липсват ми така наречените от теб мекота и артистичност на моя пол.

Той я погледна остро, сякаш беше чул критична нота в сравнението с Мери Уинстън. Прюдънс се усмихна и продължи с малко принудена лекота:

— Моите отбивания в кухнята обикновено имат за цел да обсъдя с мисис Хъдсън как да сготви нещо вкусно, но да не е много скъпо. За да задоволи татко и да не събужда подозрение, че трябва да пестим. Понякога това не е лесно…

— Разбирам — отговори той и остави салфетката си на масата. — Ще пием кафе в салона — стана от стола си и се изправи зад нея, за да й помогне.

— Сега вече можем ли да говорим по случая? — попита Прюдънс и веднага се насочи към чантата си.

Гидиън седна на дивана и потупа мястото до себе си.

— Хайде, покажи ми какво си донесла.

Кафето ги очакваше на табла върху ниската масичка пред дивана и той напълни две крехки порцеланови чашки.

— Първо добрата или първо лошата новина? — попита тя, седна до него и отвори чантата си.

— Опитай с добрата.

Тя му подаде документите, намерени в касетката, и отвори уста да обясни. Той обаче я спря с типичния си жест, който винаги я вбесяваше.

— Искам сам да си създам мнение, Прюдънс. Изпий си кафето. Налей си и коняк, ако искаш.

— Не, благодаря.

— Тогава бъди добричка и ми налей една чаша.

Той четеше внимателно и не вдигна поглед дори когато тя сложи чашата пред него. Прюдънс взе кафето си и застана пред един шкаф с книги. Почувства се отхвърлена като маловажна и макар да разбираше, че той не го прави нарочно, остана много обидена.