Стен Никълс
Воини на бурята (14)

13.

Малката армия от орки трополеше по улиците, събирайки по пътя си настръхналите граждани. Най-отпред яздеха Страк и офицерите му, останалите тичаха подире им.

Ала появата им често всяваше паника сред жителите, които още не бяха наясно с положението. От време на време се налагаше присъединилите се по-рано защитници да обясняват, че орките са на тяхна страна.

Когато стигнаха западната врата, я завариха широко отворена.

Тук битката бе в разгара си, а през отворената врата продължаваха да нахлуват блюстители. Сред пантеонистите имаше съвсем малко конници. Главнокомандващият Релстон бе един от тях. Виждаха как сабята му се издига и спуска над тълпата.

А врагът продължаваше да навлиза през портите. Стражниците, които се опитваха да затворят вратите, не можеха да се преборят с почти непреодолимата сила.

Ако нещата продължаха така още известно време, нападателите щяха да станат повече от защитниците.

— Какво ще правим, капитане? — попита Джъп.

— Ти ще вземеш половината от нашите и ще влезеш незабавно в бой. Аз ще поведа другата половина към портата. Конете остават при вас. Искам да се справите с кавалерията на унистите. Ясно ли е?

Джъп кимна. Останалите оръженосци вече се бяха метнали на конете.

— Койла! Хаскеер! — провикна се Джъп. — Ще дойдете с мен при вратите. Алфрей, при Джъп! Съберете войниците!

Блюстител на кон разгонваше с пиката си стражниците, които се опитваха да затворят една от портите. Откъм стената долетя стрела, уцели го в шията и го повали. Екнаха радостни възгласи.

Тъй като повечето от новодошлите орки все още не бяха привикнали с командването в дружината, се наложи да изгубят няколко безценни секунди, докато се организира атаката. Джъп отдели шейсетина оръженосци и ги разпредели в пет групи. Той поведе едната, втората постави под командването на Алфрей. Другите три бяха водени от най-опитните оръженосци.

Джуджето сподели със стария воин, че се безпокои, задето трябва да командва непознати войници.

— Но те са орки! Можеш да разчиташ на тях!

— Никога не съм се съмнявал в това. Но аз не ги познавам. Ами ако сред тях има такива, които мразят джуджетата?

Алфрей едва не се разсмя.

— Не се безпокой. Те са новаци. Търсят начин да се харесат. Ще скачат според тоягата ти.

Своите шейсет орки Страк подреди в клиновидна формация. През цялото време им повтаряше, че единствена им цел са вратите.

Когато всички бяха готови, Страк извика:

— Ще чакате да ви дам заповед! — После се върна при острието на клина и извади меч и кинжал. Хаскеер и Койла бяха от двете му страни.

Страк даде знак и първата фаза на операцията започна.

В началото Джъп и Алфрей трябваше да овладеят напъна на противника. Групите им препуснаха напред, като се вклиниха от няколко различни посоки в мелето. Необходимо им беше известно време и немалко усилия, докато си пробият път през тълпата от защитници-пантеонисти и се изправят срещу врага.

В началото групата на Алфрей не срещна почти никаква съпротива. Когато стигнаха предната линия, старият воин видя над гърбовете на противниците, че през отворената врата продължават да навлизат вражески пехотинци. Противникът бе опасно близо до изграждането на плацдарм. Алфрей веднага се зае да осуети плановете им.

Пред него се появи конник, който започна да го обсипва с удари. От позицията, в която се намираше, Алфрей можеше само да отбива ударите с щита. Докато изчакваше подходящ момент за контраатака, появи се и втори унист, който заблъска по размаханите зад гърба на Алфрей мечове на оръженосците.

И този път опитът и решимостта на Алфрей си казаха своето. Острието му разпори протегнатата ръка на блюстителя и това се оказа достатъчно. В това време един от оръженосците скочи напред и дръпна пиката на задния унист. Той се наклони на една страна, изгубил равновесие, и останалите оръженосци се нахвърлиха върху него и го повалиха.

Повече конници пред тях нямаше. Но пешаците бяха предостатъчно.

Алфрей още се озърташе за жертва сред богатия избор наоколо, когато той самият бе избран за такава. Един едър и плещест блюстител се хвърли срещу него със смразяващ кръвта вик, размахвайки меч и брадвичка.

Алфрей блокира първия удар на брадвичката. Отби и меча и премина в атака. През цялото време се озърташе, за да види дали оръженосците го следват. Над шумотевицата се чуваха молитвите на унистите и призивите към техния единствен бог.

Двубоят с плещестия противник не се отличаваше с прекомерна изтънченост. Двамата си разменяха кънтящи удари и очевидно изходът на схватката щеше да се реши от силата и издръжливостта. Но Алфрей бе въоръжен с щит, което при тези обстоятелства му даваше известно предимство. Двамата мушкаха, замахваха и се опитваха да съборят противника си с натиска на яките си мишци.

Не за първи път Алфрей усещаше, че възрастта не е на негова страна при подобни схватки. Ала и сега веднага щом си го помисли, тялото му се изпълни с нова енергия. Започна да удря по-силно и с по-широк размах. Плещестият унист взе да отстъпва. Алфрей блокира един от ударите му с щита, замахна хоризонтално и попадна в целта. Раната не беше дълбока, но болката накара униста да изгуби за миг концентрация. Докато той се опитваше да събере сили, Алфрей избегна с лекота един-два контраудара, избра удачния миг и го блъсна в гърдите с щита, неутрализирайки брадвичката. Мечът му блесна миг по-късно и потъна в сърцето на блюстителя.

Битката наоколо кипеше с пълна сила. Алфрей тъкмо се изправяше да си поеме дъх, когато един оръженосец до него се строполи с разцепен череп. Не беше от Върколаците.

За страничен наблюдател сражението би изглеждало хаотично, но от птичи поглед личеше определена тенденция. Групите на Алфрей и Джъп навлизаха почти успоредно в мелето. Другите три отряда си проправяха по-бавно път, но всички те неумолимо се приближаваха към сърцето на боя.

Страк все още задържаше войниците си извън тълпата.

При Джъп също беше напечено. Всяка крачка му струваше скъпо, всяка победа се извоюваше с кръв и пот. Пред него също имаше кавалеристи, които трябваше да бъдат свалени и неутрализирани. Пръв Джъп смъкна един, като го дръпна за пиката, а оръженосецът до него го посече. Джъп понечи да улови юздите на коня, но изплашеното животно се сепна и побягна в тълпата, газейки унисти и пантеонисти. Миг след това то се изгуби от погледа му.

Джъп нямаше време да се радва на победата. Пред тях се бяха изправили спешени унисти. Двама от тях се приближаваха към джуджето, размахвайки мечове. Другарите му бяха заети с други противници и не му оставаше друго, освен да приеме предизвикателството сам. Без да чака да го притиснат, Джъп нададе боен вик и се хвърли насреща им. Избра по-близкия и размаха меч пред лицето му с енергичност, граничеща с лудост. Блюстителят веднага премина в отбрана. През цялото време спътникът му се прокрадваше отстрани, дебнейки удобен момент да нападне Джъп.

И почти го дочака, когато джуджето се завъртя след едно особено силно замахване, препъна се и едва не падна. Вторият блюстител се хвърли към него с намерението да го прободе с меча си. Джъп отби острието, прокара своето през шията на нападателя и остави дълбока рана.

Първият блюстител мигом се втурна да мъсти за поваления си другар. Замахна към краката на джуджето, надявайки се да го подкоси. Джъп отскочи настрани, разминавайки се на косъм с меча. Нахвърли се върху блюстителя, като въртеше меча си като криле на вятърна мелница. За негова изненада блюстителят удържа на атаката. След още няколко удара Джъп остави дълбока рана на лицето му. Мъжът вдигна ръце към лицето си и изрева, после потъна назад в тълпата. На изпроводяк Джъп го посече през врата.

Ала почти нямаше време да си поеме дъх, тъй като пред него изникна нов противник.

Страк реши, че е настъпил подходящият момент да осъществи вклиняването, и изкрещя заповедта. Орките вдигнаха щитове. Следван от Хаскеер и Койла, Страк навлезе в тълпата. Тримата разблъскваха отзад пантеонистите, а унистите посичаха на място. На клина се бе паднала най-тежката задача. Трябваше да си проправят път до сърцето на противниковата армия и да разчистят пространството около вратите. Страк вече се питаше дали шейсетина орки ще са достатъчни за подобна задача.

Той напираше към целта като кон с капаци, съсичайки всеки, който му се изпречваше на пътя. Рамо до рамо с него крачеха Хаскеер и Койла, които също сечаха, мушката и блъскаха. Подобно на бодлив, несъкрушим звяр, клинът се забиваше в подвижната бариера от тела, оставяйки след себе си само трупове и кръв. Страк не можеше да се закълне, че жертвите им са само от противниковата страна.

Намираха се някъде по средата на пътя и движението им постепенно се забавяше, когато забелязаха нещо важно.

Главнокомандващият Релстон все още бе на коня си, но бе заобиколен от плътна група унисти, които всеки миг щяха да го повалят.

Страк взе светкавично решение, каквото не би взел при други обстоятелства. Но той познаваше цената на един военачалник, дори и на такъв, който не бе изпитал симпатия към тях. Планът му изискваше лека промяна на посоката, към центъра на портата. Той издаде кратка заповед.

Мислено благодари на божествата, задето бе избрал в отряда си само проверени и опитни воини, разполагайки ги на ключови позиции в клина. Можеше да разчита, че ще последват заповедите му въпреки промяната в първоначалния план.

Подобно на огромен кораб, плаващ сред море от кръв и изтерзана плът, клинът пое бавно по новия си курс. Ала дори сега изглеждаше, че ще е твърде късно за Релстон. Главнокомандващият беше заобиколен от твърде много противници и само късметът му помагаше да остане на седлото.

Клинът се впи в тълпата, разбутвайки настрани свои и чужди. Най-сетне достигна главнокомандващия и удари в гръб обкръжилите го унисти. В този момент конят на Релстон падна и повлече ездача си. Главнокомандващият се изгуби в хаоса на сражението. Страк, Хаскеер и Койла си пробиваха път през плътната стена от врагове, следвани от останалите оръженосци.

Релстон бе приклекнал, прикривайки се отгоре с щита. Страк и Койла изблъскаха назад обградилите го блюстители и очистиха място за Хаскеер. Той се наведе, сграбчи главнокомандващия и го изправи на крака. После го повлече назад и го прибра го във вътрешността на клина. Окървавен и блед, Релстон едва намери сили да кимне за благодарност, преди клинът да възобнови движението си.

След шест мъчителни крачки се случи нова неприятност — този път с Койла. Тя едва успя да избегне едно свистящо към лицето й острие. Наведе се, дръпна се назад и в този миг се подхлъзна. Светът се завъртя пред очите й, а когато стана, клинът вече се бе отдалечил с неумолим ритъм. Движеше се бавно, но Койла не можеше да го настигне.

Между нея и последните орки стояха трима унисти. Първият се нахвърли върху нея.

Койла не се подвоуми. Отби меча му и го прободе светкавично в гърдите. Другите двама връхлетяха отгоре й. Тя парира с щит меча на единия и стовари своя меч върху щита на другия.

Последва отчаяна размяна на удари, която приключи, когато единият от унистите се строполи, храчейки кръв. Последният блюстител се опита да я нападне в гръб. Тя се извъртя към него и мечовете им се срещнаха със звънтене. При следващата размяна на удари на корема му цъфна яркочервена резка. Той се свлече на колене, притиснал раната си с ръце.

Койла се озърна. Краят на клина бе извън обсега й. Все още беше близо, но я деляха няколко редици хора. Нови унисти се приближаваха към нея. Бяха твърде много.

И тогава й хрумна една безумна идея. „Какво пък, по дяволите!“ — помисли си тя.

Койла се затича към последния повален унист и скочи, използвайки рамото му за трамплин. Той извика от болка, но беше късно. Койла излетя във въздуха и падна право в средата на клина, като избегна по чудо вдигнатите нагоре остриета и копията. Приятелски ръце я издърпаха вътре в клина и тя си проправи път към челото.

— Радвам се, че прескочи насам — подметна й насмешливо Страк.

Малко след това предната част на клина се срещна с отряда на Джъп. Смесиха се, преподредиха се и заедно атакуваха онази част от унистите, които напъваха да влязат през разтворените врати. Стрелците от близката кула им оказаха подкрепа, но иззад вратите също долитаха вражески стрели. Един от оръженосците падна, с пронизани гърди и останалите побързаха да се прикрият зад щитовете.

Страк отдели двайсет войници и ги раздели по десет за всяко от крилата. Щом се присъединиха към защитниците, които вече бяха там, вратите започнаха бавно да се затварят. С огромни усилия и последните нападатели бяха изтикани навън. Отворът между двете крила на вратата бързо се стесняваше, докато те най-сетне се срещнаха и затръшнаха с тътен. Масивното резе мигновено бе изтеглено през металните халки. Отвън продължаваха да блъскат с оръжия и юмруци.

Зад стените също имаше нашественици, но те бяха изолирани и изправени срещу превъзхождащ ги числено противник. Разправиха се с тях бързо. Когато свършиха, Джъп се подпря задъхано на вратата.

— На косъм бяхме! — изпъшка той.

 

 

Час по-късно Страк и Койла се изкатериха на платформата, която опасваше стената отвътре. Имаше и жители на Гривеста гледка, които бяха дошли да надзърнат между бойниците. Страк подаде глава, опитвайки се да прецени размера на струпаната отвън армия. Тя заемаше голямо пространство. Стотици човеци се бяха изкатерили на околните хълмове. Страк и Койла стигнаха до извода, че армията е петнайсет до двайсетхилядна — приблизително колкото населението на селището, ако не и малко повече.

В центъра на града течеше някаква религиозна церемония. Тълпата се бе струпала около гейзера, който едва се виждаше в пространството между сградите и над покривите им. Мяркаха се свещенослужители с бели дрехи, уловени за ръце, а самият храм бе окъпан в причудливо сияние.

Страк поклати обезкуражено глава.

— Отбраната на тази врата бе истински провал — заключи той. — Изгубихме седемнадесет, а само боговете знаят колко са жертвите на пантеонистите. Без да броим ранените. Не биваше да се случва.

— Тези хора не са бойци — припомни му Койла. — Военният контингент на селището едва ли надхвърля десет процента от населението му. Ясно е, че не са като нас и войната за тях не е начин на живот. Не можеш да ги виниш.

— Не ги виня. Само казвам, че се нуждаем от други инструменти, за да свършим работа. Не можеш да режеш маслото с тояга.

— Те имат своята мечта — подметна Койла — и се придържат към нея. Изглежда това е по-важно от всичко друго.

— Време е да научат, че мечтите трябва да се защитават. — Той отново погледна към армията зад стените. — Ако не е твърде късно.

— А ние как ще се измъкнем от тази бъркотия?

— Бихме могли да опитаме с внезапна атака. Може и да успеем.

— Без звездата? И да оставим човеците да се бият сами?

— Това не е наш проблем.

— Страк, те ни предложиха гостоприемство.

Той въздъхна.

— Другата възможност е да останем тук и да им помогнем да организират отбраната.

— Бихме могли да разквартируваме орките в селището — заговори вдъхновено тя. — Да ги разделим на пет или шест отряда, всеки със собствено командване.

Той кимна.

— Но ще трябва да убедиш Релстон — припомни му Койла.

— Той може да е дебелоглав, но не е глупак. Ако разбира поне малко от военна стратегия, ще прозре необходимостта.

— Пък и нали му спасихте живота.

— Да, но не зная как гледа на този факт. Все пак е човек.

— Знаеш ли, Криста ми харесва — призна Койла. — Едва ли ще ме чуеш да кажа нещо такова за човек друг път. Срещали сме далеч по-лоши представители на нейната раса. Погледни само отвън.

— Да, каква бъркотия. Да попаднем в обсада — това не беше част от плана ми.

— Имали сме план? Това е нещо ново. Виж, щом се налага, най-добре да се съюзим с пантеонистите. И без това звездата е някъде тук.

— Откъде можем да знаем? Все още не сме я видели. — Той посегна неволно към кесията си.

— Аз вярвам на Катц. Пък и този храм не го вдигат току-така.

— Може да са преместили звездата някъде другаде.

— Няма да разберем, докато не се опитаме да я намерим.

— Как? Да влезем в храма и да попитаме?

— Ако ми разрешиш, ще ида да поогледам.

— Рисковано е.

— Зная. Но откога подобни неща започнаха да ни спират?

— Е, добре — въздъхна той уморено. — Но не сега, ще изчакаме подходящ момент.

— Добре — съгласи се тя. После понечи да добави нещо, но се отказа.

Двамата отново се заеха да оглеждат армията отвън.

 

 

Пред стените на Гривеста гледка, в най-широката част на долината, Кимбал Хоброу крачеше между редовете на своята армия, придружаван от дъщеря си Милост. Някои от войниците го подкрепяха с възторжени възгласи, други го молеха да ги благослови.

— Провалът на първия щурм е разочарование — призна той на дъщеря си, — но поне изтребихме малко от онези негодници. Всемогъщият Бог отново се показа милостив към нас. Доведе ни тук преди Блудницата.

— И Върколаците също са вътре. Той ни ги поднася на тепсия, тате.

— Да, Той е справедлив, дъще. Подкрепени от Неговата воля, скоро ще прочистим това гнездо на змии.

Тя плесна с ръце като дете, на което са обещали играчка.

— Ако се наложи, ще построим обсадни машини, за да влезем вътре — допълни Хоброу.

Стигнаха до тълпа блюстители, събрани около тарга за наказания. Мъжете се отдръпнаха пред тях. На таргата, проснат по очи, лежеше мъж с окървавен гръб.

— Какво е престъплението му? — попита Хоброу блюстителя с камшика.

— Уплаха пред лицето на врага, почитаеми господине. Избягал е по време на битката в селището.

— Нека сега си получи заслуженото. Нека всички видят какво ги очаква, ако обърнат гръб на нашите врагове! Продължете наказанието!

Мъжът с камшика отново замахна.

Милост искаше да остане още малко и да погледа. Баща й не обичаше да отказва на подобни желания.