Елизабет Лоуел
Нежни ветрове (9)

Девета глава

Карсън наблюдаваше тъмната й глава, докато седеше наведена над масата и преглеждаше поредната кутия. Подът беше заринат от снимки и документи, разделени по години. Когато купчината застрашително се наклони, той бързо я подпря с големите си ръце.

— Тези за 1910 година ли бяха? — попита той, опитвайки се да потисне прозявката си. Лара издаде звук, който приличаше на „да“, вдигна глава и той забеляза, че от синята дълбочина на очите й напират сълзи. Разтвори ръце и пирамидата книжа се срути на пода, но никой не й обърна внимание. — Какво има, скъпа? — протегна се той към нея. Тя безмълвно му подаде няколко цветни снимки.

— Бяха заровени между тези от 1910.

Той погледна към снимките и позна Лонг Пул с неговия каменен бряг и зелена вода. Върху бледия гранит се беше изтегнала млада жена и се препичаше като пеперуда на слънце. Беше стройна, идеално изваяна, а косата й блестеше на слънцето. Не гледаше към камерата, но Карсън знаеше, че очите й са с цвета на високопланинско езеро.

— Майка ти — каза той.

Лара кимна. За миг пръстите му гневно стиснаха снимките, искаше му се да ги изхвърли през прозореца. Гледаше образите, без да ги вижда и се упрекваше, че не е прегледал достатъчно внимателно архива. Можеше да спести на Лара болката от неочакваната среща с духа на майка й. Бавно прехвърли следващата снимка.

Звукът от щракането на фотоапарата вероятно беше събудило Беки, защото на следващата фотография тя беше застанала на лакти с лице към обектива, усмихната. Карсън веднага позна тази усмивка — по същия начин се озаряваше лицето на Лара, когато преди време той неочаквано влизаше в кафенето, в което работеше. Сега вече не се съмняваше кой е правил снимките, защото само един мъж можеше да накара Беки Чандлър толкова да се зарадва. Това беше баща му, чиято любовница е била четиринадесет години и на когото роди незаконно дете.

На следващата снимка отново беше Беки в близък план. Ъгълът на светлината показваше, че е правена в късния следобед. Тя гледаше право в обектива и в погледа й имаше много любов. Устните й бяха леко набъбнали, страните румени, а косите й — като сияние около главата. Цялото й излъчване беше на току-що любена жена. Карсън си помисли, че би желал и Лара да го гледа по този начин, след като правят любов.

Последната фотография ги изненада. На нея беше Лари Блакридж в близък план, но това не беше онзи Лари, когото познаваха. На снимката баща му се усмихваше топло и нежно, а в бледосините му очи се четеше истинска любов към жената, която го снима. Нямаше съмнение, че зад фотоапарата беше Беки Чандлър. Лари никога на никого не се беше усмихвал по този начин. Всъщност, ако не държеше снимката в ръце, Карсън можеше да се закълне, че Лари е неспособен на страст, нежност и привързаност. Дали наистина е обичал тази жена? Може би да, а може би не достатъчно, защото между нея и Рокинг Би, той избра фермата. Не е било възможно да притежава законно и двете, затова е трябвало да се откаже от любовта или от земята и Шарън добре е знаела това. Накрая Лари все пак има възможност на решаващата стъпка в тази дълга, горчива борба между земята и любовта и ако Лара разбере за неговата последна дума, Карсън със сигурност ще загуби и земята и любовта.

— Не знаех, че майка ми е била толкова хубава — прошепна Лара. — Виждала съм нейни снимки само като дете и след като ме е родила.

Карсън гледаше към сладките и едновременно с това горчиви спомени отминалото. Мразеше Лари, защото беше студен, упорит и понякога жесток в преследването на целите си. Сега разбираше, че освен това той е бил разкъсван между две страсти. За известно време е имал и двете — любовницата и ранчото. Когато бурята отне жената, жестокостта му се удвои. Карсън никога не се беше замислял върху това, дори когато стана достатъчно голям, за да може да открие у него нещо повече от мъжа, който отказва да му бъде баща. Когато Беки Чандлър умря, той вече беше на двадесет и една, но не успя да проумее тъгата на Лари, защото се интересуваше единствено от своята болка и от унижението на майка си. Никога не се беше замислял, че може би баща му е открил у Беки нещо, което законната му съпруга не е можела да му даде или че обстоятелствата са го принудили да се ожени не за тази, за която е искал — просто го мразеше, без да се опитва да го разбере. Тази омраза изля като отрова върху момичето, което го разсмиваше, което прогонваше умората в края на деня, събуждаше страстите му и го караше да се чувства истински жив.

— Чувал съм, че влюбените жени стават много красиви — тихо каза той и я погледна. — След онази вечер, когато продължихме пикника в апартамента ти, никога не съм виждал по-красива от теб. — Забеляза, че лицето й помръкна и устните му се свиха горчиво. — Нима си спомняш онази вечер само с лошо? Само болка, унижение и нищо в отговор на твоята топлота, доверие, любов? — Спомените прелитаха през съзнанието му като есенни листа. — О, малка лисичке — прошепна той с разтреперан глас. — Понякога ми се иска направо да се обеся. — Той рязко стана, но преди да се обърне и да излезе от стаята, тя обгърна с ръце бедрата му.

— Не беше така! — твърдо каза Лара. — Ти ме накара да се почувствам като най-прекрасната жена на света. А когато ме целуваше и ме докосваше… — гласът й се задави. Тя опря буза у крака му, усещайки топлината на тялото под избелелите джинси. — Запали в мен огън, който направо ме изпепели. Никога не съм преживявала нещо по-красиво, никога. Точно затова толкова ме заболя, когато… Когато ти…

Той прокара пръсти през гъстите й, копринени коси.

— Съжалявам, ако знаех, че така ще те нараня, никога нямаше да вляза в онова кафе.

— Тогава се радвам, че страдах — заяви тя. — Ако това е цената да бъдем заедно, не съжалявам за нито един миг от миналото. Чуваш ли ме, всяка секунда от миналото си заслужава.

Карсън се вгледа в нейните дълбоки, ясни очи и усети, че го задушават чувства, които никога преди това не беше изпитвал.

— Толкова си великодушна към мен — възкликна той и прокара треперещи пръсти по бузата й. — Ще направя всичко възможно, за да изкупя вината си.

— Миналото не може да се върне назад, можеш единствено да го разбереш, да простиш и да градиш бъдещето си на чисто. — Тя притисна глава към бедрото му и още по-силно го прегърна. — Но докато проумееш спомените, си като заложник на миналото. Не позволявай това да ти се случи, Карсън!

— Откъде толкова мъдрост на тази възраст? — попита той.

— Уча се от теб.

— Да, аз ти показах само страданието — засмя се горчиво той. — Ти мен учиш да разбирам другите и да им прощавам.

Лара мълчаливо клатеше глава.

— Преди четири години аз не разбрах какво точно се случи, просто душата ми се скова. Сега вече разбирам и мога да продължа напред.

— И да простиш? — Карсън си помисли, че задава този въпрос само наум, но се оказа, че е прошепнал думите на глас, защото Лара му отговори.

— Да, да.

— Не! — отсече той, като вътрешно се упрекваше, че няма сили да й разкаже за останалата част от миналото, която също можеше да бъде разбрана, но никога простена и забравена. — Нямам право да искам от теб каквото и да е, особено прошка.

— Но аз не мога да не ти простя — каза тя и сляпо целуна топлото му тяло. — Не мога, защото те обичам. — При тези думи усети как пръстите му се вкопчиха почти болезнено в косите й и се усмихна тъжно. — Всичко е наред, Карсън, не искам да ми отговаряш със същото, знам, че не вярваш в любовта. Но аз вярвам и те обичам.

Карсън изведнъж замълча и застана напълно неподвижно. Тя отпусна ръце и погледна към лицето му — очите му бяха стиснати, а изражението измъчено. Една сълза блестеше върху гъстите му ресници.

— Карсън?

Той отвори очи и погледна към нея.

— Права си, не вярвам в любовта или поне не я разбирам по същия начин като теб. Освен това не заслужавам твоята обич, защото не мога да ти отговоря със същото, искам, но не мога. Господи, ако знаеш само как искам!

— Любовта ми е твоя — простичко каза тя — и винаги е била твоя.

Той я вдигна на крака, прегърна я, целуваше очите, бузите, косите й. Нежността му се изля върху нея като топъл, благодатен дъжд, който отмиваше горчивината от миналото. Тя държеше лицето му между ръцете си и връщаше ласките по същия нежен начин. Потръпна, когато усети вкуса на единствената сълза, успяла да пробие бронята му.

Светът сякаш се завъртя край нея. Карсън седна на дивана и я взе в скута си, повтаряйки името й. Тя затвори очи, опиянена от звуците на собственото си име, изречено от мъжа, който обичаше. Все по-силно усещаше топлината на тялото му, силата на ръцете и сладкия вкус на треперещите му устни, които обсипваха с целувки цялото й лице. Разтърси я огнен спазъм и тя усети, че иска нещо повече от тези ласки. Но дали той искаше?

Започна чувствено да целува устните му така, както той я беше учил. Когато докосна с език ъгълчето на устата му, усети мигновената му реакция. Очакваше тя да продължи и остави нещата изцяло под нейния контрол. Твърде много държеше на нея, за да си позволи да рискува, защото сам не знаеше докъде се простират възможностите му да се контролира.

Когато езикът й докосна неговия, той издаде тих звук и започна да я целува с онзи бавен, дълбок, примитивен ритъм, който досега не си беше позволявал с нея. Тя потръпна и той осъзна, че по този начин нарушава обещанието си, защото неусетно бавно я прелъстяваше. С усилие престана да дразни тялото й.

— Още веднъж, моля те — прошепна Лара, зарови пръсти в косата му и притисна главата му към лицето си. — Тази целувка ми хареса.

— Така ли? — попита той, жадно загледан в копринените й устни.

— Почувствах я някъде дълбоко в себе си — отговори тя.

— Господи! — простена Карсън, погълнат от такъв див пристъп на страст, какъвто не беше усещал досега. Пръстите му задържаха лицето й неподвижно. — Знам къде го усещаш — промълви той, навеждайки се над устните й. — Усещаш го на онова нежно и топло място, което е направено за мен. Някой ден ще ми позволиш да го докосна и да стана част от теб. Но дотогава ме целувай и си представяй как телата ни се сливат така, както устните ни.

Думите му запалиха в тялото й огън и тя усети болезнено удоволствие, дъхът сякаш спря в гърлото й. Устните му идеално покриха нейните, езикът потъна в нея и той отново започна ритмично да го движи. Тя се вкопчи с цялото си тяло в него, представяйки си…

Когато устните им се разделиха и двамата трудно си поемаха дъх. Тя продължи да гали косата, врата, раменете му. Обичаше да усеща кожата му, затова пъхна ръка под ризата и усети топлината върху дланта си. Копнееше да целуне тялото му, да допре буза до него, но платът й пречеше.

— Карсън, мога ли да…

— Да — прекъсна я той.

— Дори не знаеше какво ще те попитам — усмихна се тя и очерта устните му с върха на пръста си.

— Няма значение — лаконично отговори той. Очите му бяха с цвета на мед. — Нищо не бих ти отказал.

Погледът й падна върху устните му и тя усети слабост. Искаше да усети гъдела на мустаците върху гърдите си, влажните му и топли устни върху зърната си. Това се бе случило преди години и със сигурност можеше да се повтори. Болезнено го желаеше, но се срамуваше да го каже на глас.

— Можеш ли да си свалиш ризата? — престраши се накрая тя.

— Да — отговори той.

Лара очакваше да се съблече, но той стоеше неподвижен пред нея.

— Карсън?

— Аз съм твой, лисичке, можеш да правиш с мен каквото поискаш.

Тя колебливо вдигна ръка. Копчетата, които трудно се отваряха, а тя седеше върху коленете му, с едната ръка го беше прегърнала и само другата беше свободна. Дръпна първото копче, но то не се отвори. Карсън се усмихна, въпреки че нетърпението му беше болезнено. Леко я повдигна, за да промени позата й и сега тя седеше с лице към него като краката й висяха отстрани на бедрата му. Мисълта да бъдат в тази поза, без да ги разделят дрехите, го накара да потръпне. Тялото му мигновено реагира и цялата кръв се събра в слабините му. Той се приближи към лицето й и жадно пи от устните й.

— Сега пробвай пак — дрезгаво каза той.

Ръцете й трепереха. Дръпна първото копче и то поддаде, разкривайки тъмната му, лъскава кожа. Прокара ръка по гърдите му. Първо едва го докосна, но после смело продължи. Следващите копчета се разкопчаха по-лесно. Разтвори ризата и допря буза до тялото му, галейки го едновременно с лице и с длани. Нежните й, любопитни ръце шареха навсякъде по кожата му и се спряха върху пъпа. Обиколи го с пръст, наслаждавайки се на своето откритие.

Той простена.

— Не трябва ли… — погледна го изненадано.

— Напротив — окуражи я той. — Докосвай ме така, както обичаш и както си мечтала. Сега само ще приемам ласките ти, но няма да ти отговарям, преди да съм напълно сигурен, че го искаш. — Той се облегна назад и постави ръце върху облегалката на дивана. — Продължавай малка, любопитна лисичке, можеш да бъдеш спокойна, ще приема всичко, което правиш, обещавам ти.

Тя стана по-уверена. Ръката й се спря върху зърната му, вдигна поглед и видя как очите му се притварят, а устните му набъбнаха чувствено. Удоволствието, което изпитваше Карсън, удвои нейното желание. Целуваше и галеше гърдите му, усещайки как се бори със забраните, които сам си бе наложил.

Мисълта, че не би нарушил обещанието си, стимулираше страстта й не по-малко от топлата му кожа. Бавно откъсна устни от неговите и започна да го целува първо по лицето, после по врата, спусна се към гърдите и намери малките, остри зърна между космите. От гърлото му се изтръгна такъв вопъл! Тя потръпна — не беше предполагала какво удоволствие е да успееш да възбудиш толкова силно някого. Ризата все още беше на гърба му и пречеше на ръцете и устните й. Нетърпеливо отвори останалите копчета, но установи, че част от нея беше под колана му. Този път не поиска разрешение.

Карсън усмихнато я наблюдаваше как се опитва да измъкне ризата от панталона му, накрая послушно се наведе напред, за да й помогне. Устните й проследиха мускулите, които обточваха лявата му ръка. При всяко нейно движение той реагираше одобрително и мълчаливо я молеше да продължи. Тя леко се повдигна, за да види раменете, които се откриха под тъмната дреха. Стори й се по-красив, отколкото го бе запазила в спомените си. Прошепна името му и отново ненаситно впи устни в тялото му, измъчвана от неутолима жажда.

— Ако искам да съблека ризата ти, ще трябва да свалиш ръце от облегалката — напомни му тя. Кадифеният й, нисък глас издаде, че не по-малко от него се наслаждава на всеки миг от любовната игра. Леко се надигна и свлече ризата до кръста му, но Лара едва сега забеляза, че не бе разкопчала ръкавелите и щеше трудно да ги изрови измежду многото гънки на плата. Изведнъж се почувства глупаво — нямаше никакъв опит в прелъстяването на мъжете и това много личеше. Но когато погледна лицето му, видя единствено одобрение и желание.

— Много си търпелив — тихо каза тя, докато се бореше с ръкавелите. — А аз нямам никакъв опит.

— Ти си истински дявол! — възкликна той, наблюдавайки треперещите й ръце. — Това, че никога не си събличала друг мъж, че всяко докосване за теб е нещо ново, е прекрасно и е истинско чудо, че все още се контролирам.

Карсън беше напълно искрен с Лара и държеше всеки път, когато се чувстваше уязвим, да й го каже. Тя осъзна, че по този начин съзнателно разголва пред нея не само тялото си, но и душата си. Усмивката й направо проваляше добрите му намерения, както и бедрата й, които несъзнателно притискаше към неговите. Онзи бленуван миг на пълно сливане бе толкова близо и в същото време толкова далеч.

Накрая всички копчета бяха разкопчани. Тя издърпа първо единия, после другия ръкав и нетърпеливо захвърли ризата настрана. Усети как бедрата му леко потрепнаха, когато, без да иска го закачи с ръка. Погледна надолу, видя колко силно е възбуден и забеляза, че несъзнателно го дразни с позата си.

— Извинявай, не исках да…

— О, малка лисичке, само продължавай и ще ти простя всичко.

Тя погледна лицето му, за да разбере дали се шегува. Той постави ръце върху облегалото на дивана подчертавайки пълното си смирение.

— Прави всичко, което ти харесва — каза й с дрезгав глас.

Тя го изгледа дълго и изпитателно, в стаята се чуваше единствено учестеното му дишане. Ръката й колебливо се плъзна по джинсите му и той я подкани с едва забележима усмивка. Сърцето й се преобърна в гърдите, когато спря ръка между бедрата му. Карсън едва се контролираше и тежко въздъхна.

Лара почти загуби кураж, но при вида на пълните с наслада жълти очи почувства как отмалява и в тялото й се разгаря огън. Ръката й все по-силно притискаше горещата му, твърда плът.

— Усещам ударите на сърцето ти — каза тя.

У него се бореха нежност и бясно желание. Нежността победи. Карсън се опита да се успокои и да се отпусне върху дивана като й даде възможност да изпробва върху него всички милувки, които й дойдат на ум. Пръстите й се движеха като полъх на вятър. На фона на избелелите му джинси изпъкваше тънката й ръка, която беше толкова грациозна и женствена, че той трябваше да погледне встрани, за да не загуби самообладание.

— Какво трябва да правя? — попита тя.

— Опитоми ме, скъпа — гласът му беше толкова променен, че той сам се изненада от себе си, но нищо не можеше да направи срещу пулсиращата кръв в слабините си. — Господи, да можех да те накарам да се чувстваш така добре, както аз!

Изведнъж Лара усети непреодолимо желание да го притисне към себе си, без да ги разделят дрехите, копнееше да преживее всичко докрай, искаше го толкова силно, че ръцете й се разтрепереха.

— Карсън? — страстно прошепна тя.

Звукът на името му го погали като ласка, не по-малко сладка и нежна от милувките на ръцете й, в очите й гореше син огън. Без да каже дума, той премести ръце върху колана на панталона си и с едно движение разкопча металните копчета, после небрежно го захвърли под масата. С поглед вперен в нея, отново се облегна назад и се остави на очите и на ръцете й.

Това беше най-трудното нещо, което някога беше правил. Да бъде гол, докато тя е напълно облечена, абсолютно уязвим в страстта си. По-лесно би изтърпял смъртта, отколкото болезненото желание, което не можеше да удовлетвори. Помисли как ли би се почувствал, ако в този момент тя му каже, че не й харесва и си излезе, без дори да се обърне назад. Осъзнаването на това, което беше преживяла направо го смрази.

— Лара — започна той, но не довърши, защото ръцете й започнаха да обсипват с ласки гърдите, ръцете, корема му. Стигна до слабините, очерта тъмната сянка на окосменото място, после бързо дръпна ръка. Карсън имаше чувството, че го разпъват на кръст.

— Виждам пулса ти — прошепна тя. — Толкова е силен и бърз! О, Карсън, наистина ли ме желаеш толкова силно? — Преди да отговори ръката й отново се спря върху слабините му — сякаш го включиха в електрически ток и той усети как напълно загубва разума в ръцете й.

— О, скъпа, спри! — извика той.

Лара го погледна изненадано.

— Не ти ли е приятно? — попита тя с треперещ глас.

Карсън отговори с нещо подобно на смях, после започна ритмично да движи бедрата си и ръцете й поеха този бавен, дълбок ритъм.

— По-силно — каза той, предавайки се на страстта. Потръпна, когато тя се наведе над него и косите й се разпиляха върху тялото му. — Не, това не е неприятно, просто е твърде хубаво, за да мога да го понеса. След малко може да стане късно и да не мога да се спра.

— Това няма да ме изплаши.

При тези думи той усети върху кожата си горещия й дъх.

— Не мога повече — въздъхна Карсън. — Години съм копнял за теб, нощи наред съм се събуждал облян в пот, но никога не съм си представял, че всичко ще бъде толкова диво, горещо. Господи, ти бавно и сладко ме убиваш и аз… Не трябва! — отсече той и хвана китката й.

— Но аз искам да разбера какво означава да те накарам да изпиташ блаженство — настоя тя и допря бузата си у мускулестия му корем. — Тази мисъл почти щеше да го накара да отстъпи, той постави ръка върху нейната, направи няколко движения, после с усилие спря. Лара го огледа от главата до петите. — Карсън, знаеш ли колко си красив, нищо, което направиш, не би могло да ме отблъсне.

— Ела тук — прошепна той и я притисна към себе си. — Трябва да те целувам, да те усетя цялата, иначе ще полудея. Искам да те докосвам, искам да те накарам да стенеш и да се разтопиш като мед върху мен. Така ще разбереш как се чувствам. Трябва да знаеш какво е да желаеш някой до полуда и след това да го получиш целия. — Устните му се впиха в нейните. Той я обгърна с големите си ръце и я настани така, че формите на телата им идеално съвпаднаха. Лара усети как се движи под нея в ритъма на езика му между топлите й, ненаситни устни. Несъзнателно следваше движенията му, опитвайки се облекчи напрежението, което изгаряше тялото й.

— Моля те… — прошепна тя.

— Ще направя всичко, което желаеш — отговори той, стискайки юмруци, за да не изпревари думите й. — Само ми кажи.

— Аз искам… всичко. — Гласът й пресекна, когато срещна нажежените му златни очи. — Искам неща, които не знам как да назова. Съблечи ме, докосвай ме, помогни ми, Карсън, изгарям!

Ръцете му се плъзнаха по тялото и обхванаха гърдите й. Когато докосна зърната й, тя прехапа устни, за да не изкрещи от удоволствие. Нежно движеше дланите си, усещайки как плътта под тях гори. Когато отдръпна ръце, тя безпомощна пред силното си желание притисна тяло към него.

— Успокой се, скъпа — каза той, внимателно я постави да легне върху дивана и коленичи до нея.

— Нека да те съблека, ще видиш колко по-хубаво е без дрехи.

Искаше да разкопчава блузата й съвсем бавно, наслаждавайки се на всеки сантиметър плът, който се открива под дрехите й, но бясното й желание и неговото нетърпение го направи невъзможно.

— Следващия път ще го направя толкова бавно, че ще се превърнеш в пепел — обеща той. Съблече дрехите й и ги хвърли върху масата. Част от снимките паднаха на земята като никому ненужни отломки от миналото. — О, господи, колко си красива! — възкликна Карсън.

Лара усети хладния въздух върху тялото си и осъзна, че е гола. Почувства тревога, но се успокои, когато чу думите му, забеляза одобрението в очите и почувства как ръцете му благоговейно обгръщат тялото й. Той докосна с език връхчетата на гърдите й, тя конвулсивно потръпна и се притисна по-силно към устните му. Удоволствие се разля в цялото й тяло, тихо простена и задвижи бедрата си ритмично. Ръката му се спря между краката й и пръстите му нежно докоснаха мястото.

Карсън се опияняваше от тихите й стенания, а тя сякаш цялата се отвори за него. С дълбок, тих глас й повтаряше колко е прекрасна и каква огромна наслада му доставя. Лара усещаше как страстта я завладява на вълни, всяка следваща беше все по-силна. Те едновременно облекчаваха и засилваха напрежението на тялото й. Изведнъж сякаш през нея мина ток и тя се изненада от това ново усещане. Отвори очи и видя как той я наблюдава, докато я люби с ръце и с думи. Усети копринените му устни върху пъпа си, а след това неочаквано леко я захапа от вътрешната част на бедрото. Тъмната му коса контрастираше на бледата й кожа, може би в този момент трябваше да се срамува или да се страхува, но страстта помете всичко и у нея остана единствено бясната нужда от ласки. Когато ръката му отново се спусна между бедрата й, тя беше толкова възбудена, че имаше чувството, че ще избухне.

— Карсън! — извика с глас, в който прозвуча желание, граничещо с болка.

— Нека да го направим! Остави се в ръцете ми, всичко ще бъде наред — дрезгаво каза той и продължи да я гали толкова внимателно, че разпръсна всичките й страхове.

Тя му се остави цяла. Позволи на страстта да я грабне, да я разтърси, да я разтопи. Карсън я окуражаваше с чувствения си поглед като продължаваше майсторски да я подготвя с ръце и с устни. Усещаше, че желанието й е напълно узряло и чака да бъде освободено. С плавно движение застана между краката й, тя усети колко е възбуден и отвори очи, които бяха станали черни от страст.

— Карсън? — Лара повтори името му и не можа да познае гласа си, който сякаш тежеше върху устните й.

— Да, лисичке. Най-накрая ще бъдеш моя. Искаш ли го?

Тя му отговори с чувствено стенание и плътно го обгърна с бедра. Усети как първо само леко я докосваше, после бавно стана част от нея. Очакваше да почувства болка, срам, всичко друго, но не и огромното удоволствие, в което потъваше все по-дълбоко с всяко движение на тялото му.

— Боли ли? — попита той, но тя не можа да му отговори, защото първите тръпки на екстаза я завладяха. Направи инстинктивно движение с бедра, опитвайки се да го задържи по-дълбоко в себе си и да удължи този момент. Ако е имало някаква болка, то тя не я беше усетила, защото сетивата й бяха подвластни единствено на страстта. Лара шепнеше името му, той шепнеше нейното и двамата потънаха в блаженството на екстаза.

След това се прегърнаха, насладата се разливаше в телата им и ги свързваше толкова дълбоко, сякаш станаха едно цяло.