Елизабет Лоуел
Нежни ветрове (4)

Четвърта глава

Сребристата лунна светлина й помогна бързо да се изкачи по тревистия хребет, който се издигаше между двете къщи. Пътят се виеше покрай възвишението, но вместо да мине по него тя реши да тръгне напряко през североизточното пасбище на Рокинг Би. Това беше най-краткият път, но Лара не бързаше за вкъщи. Предполагаше, че Карсън ще я последва и първо ще я търси по пътя. Въпреки сделката и предупрежденията му, тя все пак избяга.

Докато се катереше по хълма споменът за сарказма, с който говореше за леките жени, я заля като гореща вълна и я накара да забърза ход. Не можеше да го упреква, че я смята за такава, след като преди време сама недвусмислено му предложи тялото си. Отказът му онази нощ все още я караше да се срамува.

Върхът на възвишението беше заоблен и покрит с трева. Духаше слаб вятър и донасяше звуците от долината. Реката, която минаваше през центъра на Рокинг Би блестеше на лунната светлина. Биг Грин извираше от планините, заобикалящи фермата и поеше добитъка и земята. Малко по-близо, в полите на хълма светлините на къщите се разливаха като разтопено злато. Задната врата на една от бараките се затръшна и някой премина през двора. Въздухът беше кристален и изглеждаше сякаш човекът тръгна право към нея.

За миг дъхът й спря, но после Лара си помисли, че не може да е Карсън, защото току-що го бе чула да минава по пътя и след това да се връща обратно към къщата. Досети се, че вероятно това е Йоланта и въздъхна с облекчение.

Няколко минути беше толкова тихо, че можеше да чуе ударите на сърцето си. След това двама мъже излязоха от бараката и тръгнаха към плевнята. Звук от груби гласове достигна до нея в контраст с нежния шепот на тревата, галена от летния вятър. Беше далеч, за да различи лицата или да чуе думите им. Тръпки я побиха — това беше чувството, което Чейен някога определяше като „усещане, че някой стъпва по гроба ти“.

Лара извади от раницата си яке и го наметна, въпреки че нощта беше топла. Опря брадичка о коленете си, загледа се към Рокинг Би и се заслуша в гласовете, които се носеха в тайнствената тишина на Монтана.

Някога бе мечтала Лари да я признае за своя дъщеря и да бъде член на семейство Блакридж. Вярваше, че ако това стане, никога не би напуснала ранчото, което сега лежеше под нея изпъстрено със златни светлини. Лара иронично се усмихна на собствените си мисли. Тогава все още беше твърде малка, за да се може да се предпази от собствените си мечти, съвсем наивна, за да предположи, че е най-големият враг на госпожа Блакридж, живо доказателство за изневерите на мъжа й, а не просто дете, заслужаващо съчувствие. Дори след като го разбра, бляновете й продължиха да я измъчват чак докато се превърна в непохватна тийнейджърка. Тогава най-голямото й удоволствие стана да наблюдава Карсън отдалеч.

Винаги я беше привличал. От първия път, когато го видя разбра, че е различен от останалите. Още щом застанаха един срещу друг, у нея се надигна вълна от непознати чувства, които мигновено я свързаха с грубоватия на вид осиновен син на Лари Блакридж. Беше на тринадесет години, когато пое от ръката му коледния си подарък. Без някой да й е казал усещаше нежеланието, с което Карсън участваше в празненството. Враждебното му отношение за нея беше така осезаемо, както аромата на елхата, който изпълваше стаята. Лара инстинктивно долавяше всяко негово чувство и реагираше на всяко негово настроение както цветето на слънцето.

Никога не се беше опитвала да си обясни мигновеното привличане, което усети. Това беше просто неоспорим факт като цвета на небето. Той присъстваше през целия й съзнателен живот и затова никога не си беше задавала въпроси и не бе изпитвала колебания за отношението си към него. Просто го боготвореше с цялото си сърце и винаги от дистанция. Досещаше се обаче, че той едва ли би искал да има нещо общо с тъничкото синеоко копеле, чиято майка наскоро бе загинала в бурята. Така че Лара само го наблюдаваше с очи пълни с копнеж и желания, които все още самата тя не можеше да определи. Едно беше сигурно — той също я бе забелязал, защото по друг начин не можеше да си обясни факта, че винаги старателно я избягваше.

Години по-късно, когато навърши осемнадесет, преди да замине в университета тя работи известно време в един ресторант в града. Тогава Карсън най-накрая показа, че се интересува от нея. Не само й обръщаше внимание, но дори започна постоянно да я преследва. Няколко пъти седмично идваше да пие кафе в заведението като през цялото време флиртуваше с нея. Накрая, когато й предложи да излязат заедно, сякаш мечтите й станаха реалност.

— Внимавай — предупреди я Карсън като си премести крака и хвана пепелника, преди да се е преобърнал.

— Извинявай — каза Лара и цялата се изчерви.

— Вината е моя — усмихна се той, — малко съм едър за място като това.

Без да иска тя погледна към каубойските му ботуши, после погледът й се плъзна по мускулестите крака, които опъваха избелелите му джинси. Винаги когато го виждаше, пулсът й се ускоряваше, като едновременно с това я обземаше странна слабост, която я правеше много непохватна. Щом го видя в ресторанта от притеснение за малко щеше да изсипе вечерята в скута му. Изглеждаше толкова спокоен и мъжествен, приличаше на пума, която се препича на лятното слънце. Очите му също бяха като на дива котка — с цвят на кехлибар с нюанси на тъмнозелено.

— Ти си точно толкова голям, колкото трябва да бъдеш, проблемът е, че ресторантът е тесен — отговори тя, без да се замисля, но когато осъзна какво е казала, отново се изчерви и се почувства като глупачка. Беше чувала от местните момичета, че много жени преследват Карсън, но рядко се добират до него, а ако някоя все пак успее, то е за кратко. — Кетчуп? — бързо попита тя като постави пред него голям сандвич и порция пържени картофи.

— Благодаря, но струва ми се, че този, който ми донесе преди малко ще ми стигне.

Лара успя да откъсне поглед от дългите, гъсти мигли на Карсън и видя, че на масата вече имаше всички видове сосове. Бързо се оттегли без повече да погледне към него.

Съвсем същото се получи следващите три пъти, когато я посещаваше в ресторанта. Изведнъж я обливаха топли вълни, чувстваше слабост, ставаше несръчна и преставаше да мисли какво говори. Толкова дълго беше копняла за него, че когато мечтите й станаха реалност, това се оказа непосилно за нея. Повтаряше си, че е пълна глупачка, че това не може да бъде, че той не я ухажва, нито някога ще го направи, защото мнението му за отношенията на баща му с Беки Чандлър не беше тайна. Още повече, Карсън имаше множество привлекателни и опитни почитателки, които посещаваха Рокинг Би с надеждата да предизвикат интереса на един от най-желаните ергени в Монтана. Каква причина можеше да го накара да обърне внимание на една смутена тийнейджърка?

За пети път Лара хвърляше поглед към масата му, за да се убеди, че той непрестанно я наблюдава. Очите му сякаш я изгаряха, а всеки път, когато минаваше покрай него, виждаше одобрителната му усмивка и сякаш чувстваше с тялото си мъжкото му излъчване.

— Здравей, малка лисичке! — той бутна настрана менюто, което му беше донесла и прокара пръсти по дясната й ръка. — Мина ли ти изгорялото?

Тя се усмихна на шеговитото обръщение и потръпна, когато пръстите му я докоснаха. Последния път, когато беше в ресторанта й беше казал, че прилича на малка лисица по здрач — тъмна, срамежлива, тайнствена и много, много нежна. Тя погледна към ръката си и едва сега си спомни, че преди няколко седмици се беше изгорила.

— Мина ми вече — отговори тя с прегракнал глас. Имаше чувството, че ръката й отново е в огъня, но този път от допира на Карсън. — Менюто както обикновено ли?

— Да и не.

Лара се усмихна и се приготви да запише поръчката му. Той беше един от малкото клиенти, които имаха право на специални изисквания. Собственик на заведението беше братът на Йоланта и затова всички желания на Карсън се изпълняваха без въпроси. Блакридж бяха направили много за семейството на Йоланта — преди години изпратиха децата им в колеж и помогнаха за започването на различни бизнес начинания. — Искам пържола, пържени картофи и синьо сирене със сос — каза той. Тя знаеше, че това беше стандартната част от поръчката и се приготви да запише останалото. — За десерт искам теб на танците в събота — спокойно продължи той. Лара вече беше почнала да записва, когато изведнъж осъзна думите му, вдигна глава и го погледна с широко отворените си сини очи.

— Какво? — попита тя, защото не вярваше на ушите си.

— Обещавам, че краката ти въобще няма да докоснат пода, така че няма защо да се страхуваш от падане — погледна я той закачливо. Кетълмен, където я канеше, беше известен с това, че там винаги беше претъпкано, а стъпките на танците бяха доста бурни.

Лара едва не изтърси, че щом като той ще й е партньор трябва да я държат на връв като карнавален балон, защото през цялото време ще бъде над земята.

— Бих искала, но… — тя затвори очи, не искаше да му отказва.

— Но какво? — попита я меко. Нищо не убягваше от погледа му и веднага забеляза как у нея се бореха желанието и задръжките й.

— На работа съм — отговори тя със съжаление.

— В колко свършваш?

— В десет.

— Ще те взема в десет и тридесет от вас.

Лара го изгледа продължително, преди на лицето й да се появи усмивка и тя светна като порцеланова кукла, осветена отвътре.

— Благодаря, Карсън, ще те чакам.

Той се поколеба, преди да й върне усмивката.

— И аз теб.

Едва по-късно осъзна, че последните му думи прозвучаха странно, сякаш сам се изненада от поканата си. Това беше абсурд, ако не искаше да излиза с нея спокойно можеше да не я кани на танци.

Събота вечер Лара свърши работа и нетърпеливо тръгна към вкъщи. Изкъпа се, изми и подсуши косата си и дълго я разресва, докато не заприлича на лъскаво гарваново крило. След това пръсна над гърдите си гъстите, богати къдрици, които оградиха лицето й в рамка от черни пламъци. В контраст с тъмната коса, сините й очи блестяха като скъпоценни камъни и придобиваха особена дълбочина. Тя сложи грим, колкото да подчертае естествената си красота и парфюм, неуловим като лунна светлина. Завъртя се пред огледалото и си помисли как би искала да има подходяща рокля за случая. Накрая се спря на бялата копринена риза, която беше купила на една разпродажба преди няколко седмици и на широката си черна пола, дълга почти до пода. На кръста си върза ален шал, който освежи облеклото и много подхождаше на цвета на обеците и гривната.

Погледна се в огледалото — така й се искаше да е по-голяма, да има привлекателна фигура или руса коса, или поне ефектни дрехи, а най-добре всичко заедно. Тогава нямаше да се страхува от сравнението с блестящите жени, които винаги се появяваха отнякъде и създаваха проблеми на по-обикновените момичета.

Но Карсън не покани никоя от онези привлекателни жени, помисли си Лара, покани мен. Тази мисъл от време на време минаваше през главата й и я караше да потръпва от удоволствие. Още по-приятно й стана от думите му, когато му отвори вратата. Той я погледна изненадано, след това на лицето му се изписа откровено мъжко възхищение.

— Малка лисичке — възкликна той като я оглеждаше от лъскавата й коса до пръстите на краката, които се показваха от кожените сандали, — караш ме да съжалявам, че ще те покажа такава пред вълците, искам те само за мен.

— Благодаря — усмихна се тя успокоена от комплимента му. После добави, без да се замисля: — Пумата не бива да се страхува от вълците.

Карсън отново се изненада.

— Пума? На това ли ти приличам?

Един бърз поглед я убеди, че той прие думите й като шега.

— Да — отговори Лара докато ровеше в портмонето си. — Силен, безпощаден и грациозен, а за очите да не говорим. Сигурно ти е омръзнало момичетата да ти правят комплименти за очите — засмя се тя.

За пореден път успя да учуди мъжа, който си мислеше, че отдавна е минало времето, когато е можел да открие нещо ново за жените. Хвана я за ръката, придърпа я близо и каза:

— Няма да ми повярваш, но никоя не е споменавала очите ми.

— Тогава може би трябва да си държа езика зад зъбите.

— Не се налага. — Той мина пред нея, отвори й вратата на колата и преди тя да влезе вътре успя да забележи червенината на лицето й. Усмихна се и прокара пръсти по страните й. — Малка лисичке, ти си истинска находка, не знаех, че все още има момичета, които знаят как да се изчервяват. — Лара възкликна и скри лице в шепи. Карсън отдръпна ръка от лицето й. — Не се крий — той я целуна по бузата и в ъгъла на устните.

— Сигурно ти изглеждам като глупачка — прошепна обезоръжена и потръпна, когато мустаците му докоснаха устните й.

— Ти си като планински поток в жегата — чист, блестящ и изкушаващ. — На нея й се искаше да я възприема по малко по-различен начин — като мистериозна и сексапилна жена, но замълча. Погледна го и се усмихна несигурно. Той й върна усмивка, която никога досега не беше виждала — нежна като на човек, който наблюдава коте, играещо с кълбо прежда. Когато се наведе и я целуна, тя спря да се контролира и от устните й се изтръгна тихо възклицание. — Да тръгваме, преди да съм решил да останем тук и да те целувам цяла нощ.

Лара откъса устни от неговите и пое дъх. Мисълта, че току-що я целуна беше едновременно вълнуваща и успокояваща. Той забеляза горещия й отклик, но преди да успее да реагира, тя се мушна в колата. С въздишка затвори вратата след нея, усещайки как в тялото му бушува огън.

Залата за танци не беше богато обзаведена, но това се компенсираше от топлата, весела атмосфера. Всички тук се познаваха, а оркестърът знаеше кои са любимите мелодии на публиката и ги свиреше една след друга. По времето, когато пристигнаха, по-възрастните двойки вече си бяха тръгнали и сега дансингът беше свободен за по-младите, енергични танцьори. Зазвуча рок, който от време на време се прекъсваше от бавни блус-балади.

Карсън намери свободна маса, на Лара донесе кола, а за себе си бира. Придърпа един стол и седна до нея.

— За изненадите! — вдигна чаша той. Тя се усмихна срамежливо и отпи глътка. За нейно облекчение не й беше донесъл алкохол. Мразеше вкуса му и освен това нямаше доверие на мъжете, които й носеха питие, без да са я попитали дали иска.

— Благодаря ти! — каза тя. — Тъмните му гъсти вежди се вдигнаха въпросително. — Благодаря, че не ми донесе някое питие, което би повалило бик. — Дълбокият му мъжки смях се изсипа над нея като целувки. Тя също се засмя.

— Не използвам тези методи откакто съм завършил училище — поклати глава той.

— Бих искала и с другите мъже да е така.

— Да не би да имаш нещо против алкохола? — попита Карсън с искрено любопитство в гласа.

— Не, но той има нещо против мен. Първо главата ми се изпразва, след това ми се завива свят и накрая се чувствам като куче, яло жилава трева. — Изведнъж тя млъкна осъзнавайки, че се изразява като шестгодишна. Той се опитваше да сдържи усмивката си, но накрая гръмко се разсмя и всички се обърнаха към тяхната маса. Смехът му зарази и нея. Лара установи, че й е много приятно, когато успява да го развесели, обичаше дълбокия му смях и се радваше, че може да прогони малките бръчици от лицето му. Чувстваше се като шут, който забавлява угрижения си крал.

Дългите му силни пръсти обгърнаха ръката й.

— Съвсем не си такава, каквато очаквах, че ще бъдеш — каза той. Ръката му излъчваше топлина и сила, която се разля в цялото й тяло.

Тя набра сили и попита:

— Каква очакваше да бъда?

Още докато изричаше въпроса съжали, защото добре знаеше какво би могъл да си мисли за незаконно родено момиче, което живее само, докато връстничките й все още са под опеката на родителите си. За съжаление, дядо й не можеше да си позволи да й купи кола, с която да се придвижва от ранчото до работата си в града. А без да работи, нямаше да има пари за таксата в университета и за учебниците. Апартаментът й беше съвсем малък, намираше се в сграда, частично собственост на един от приятелите на Чейен и затова наемът й беше минимален. Чувстваше се самотна да живее там, но се налагаше, ако искаше да завърши образованието си.

— Всъщност, това няма значение — тя отклони поглед от него и загледа някъде встрани. — Мога да предположа каква си очаквал да бъда, но аз съвсем не съм такава, каквато ме изкарват местните клюкарки. Ако се чувстваш неудобно с мен, можеш да ме закараш вкъщи.

— Какво ще кажеш това да стане сутринта? — Небрежно подхвърленото предложение направо я шокира. Тя рязко обърна глава към него, косите й блеснаха на светлината. Нарече го „пума“ и не беше сгрешила. В този момент изглеждаше точно като хищник със силно, спокойно тяло и присвити жълти очи, сякаш дебнеше жертвата си.

Обзе я горчиво разочарование, тя пребледня и на лицето й не остана и сянка от радостното оживление отпреди малко. Карсън не искаше да е с нея, просто я желаеше за леглото си. За малко да му каже, че не спи с мъже, че не е спала дори с този, който цял живот е обичала, но от устните й не излезе звук.

— Ти си девствена, нали? — попита я той, като лицето му изведнъж стана напрегнато.

— Да — едва успя да промълви тя. Измъкна ръката си от неговата и стана от масата. — Благодаря ти, че беше откровен с мен. Трябваше сама да предположа какви са намеренията ти. — Устните й затрепериха, с мъка преглътна, опита се да продължи, но не успя. — Довиждане, Карсън — едва чу собствения си глас тя. Обърна се и започна да си пробива път през тълпата. Групата засвири блус с бавен и еротичен ритъм. Двойките пристъпваха от крак на крак притиснати един към друг, опиянени от топлината на близостта. Лара се плъзгаше покрай танцьорите почти слепешката, като се опитваше да не пречи. Почти беше стигнала до вратата, когато Карсън я хвана през талията и я завъртя в обратната посока.

— Карсън, аз няма да…

— Замълчи, лисичке — прекъсна я той и я притегли в обятията си.

— Но аз няма да…

— Знам — той нежно я целуна по устните. Ръката му се плъзна по гърба под черния водопад на косите й. — Танцувай с мен.

Тя се поколеба разкъсвана между желанието да бъде с него и страхът, че може да поиска от нея повече, отколкото е склонна да допусне.

— Погледни ме! — каза той и я хвана за ръцете. В полумрака на залата очите й излъчваха тайнствен блясък. — Няма да те насилвам, няма да искам от теб нищо, което ти самата не искаш. Съгласна ли си?

— Но ти си свикнал да… — гласът й пресекна. Тя търсеше любезен начин да му каже, че познава навика му да обръща внимание на жените само когато почувства сексуална нужда. Изведнъж Карсън се усмихна и това сякаш я стопли от главата до петите.

— Това е мой проблем. Но ти си различна от останалите, позволи ми да ти се порадвам и не се притеснявай за нищо.

— Добре — въздъхна с облекчение тя. Карсън я притегли по-близо към себе си, без да я притиска прекалено силно. Прокара ръка през косите й, тя безмълвно положи глава на гърдите му и го обгърна с ръце. С всяко поемане на въздух я изпълваше неповторим аромат, смес от мириса на тялото, сапуна и цитрусовия му одеколон. Лесно и напълно несъзнателно влезе в ритъма на бавните му движения, а телата им си подхождаха сякаш бяха родени един за друг.

По-късно, когато я изпрати до дома, той само бегло я целуна и погали по бузата с върха на пръстите си. Така беше и на всички техни следващи срещи. Говореха, танцуваха, смееха се и седмиците летяха една след друга. Никога не се опита да направи нещо в колата, не настояваше да се качи в апартамента й, нито я заведе в къщата в Рокинг Би.

Отначало му беше благодарна, че се отнася толкова внимателно към нея и се старае да не я притеснява. Имаше голяма разлика между него и връстниците й, с които излизаше и които бяха напълно подвластни на хормоните си. Беше неопитна, но чувствителна и не се съмняваше, че Карсън я желае. Усещаше това, което ставаше с тялото му, когато я прегръщаше и целуваше на раздяла. При всяка тяхна среща Лара искаше все повече и повече.

Карсън издържа така три месеца, но веднъж загуби контрол. Бяха на разходка в планината, когато неочаквано заваля и трябваше да се приберат в нейния апартамент. Решиха да продължат пикника вкъщи, Лара сложи трапезата на земята и се заклеха да не използват мебели и електричество. Седнаха на пода, а когато започна да се стъмва, запалиха фенер сякаш все още са на поляната на Аваланч Крик.

Както обикновено разговаряха и се смееха, но с всяка дума, с всяка изминала минута тя усещаше, че става все по-подвластна на чара му. Гледаше го така, сякаш искаше да проникне в него с поглед. Всяко движение, всяко негово бегло докосване й помагаше да осъзнае желанията на собственото си тяло. Моментът, в който той щеше да си тръгне приближаваше. Ще я целуне, ще я прегърне и отново ще я остави сама. Днес не трябваше да се разделят така, искаше нещо повече, нуждаеше се от нещо повече. За Лара това беше ново, непознато желание и затова не можеше да му се противопостави и дори през ум не й минаваше, че трябва да го потиска.

Карсън също искаше нещо повече от целомъдрени целувки. Тя го познаваше по златистия оттенък в очите му, отразяващи светлината на фенера. Разбра го от начина, по който плъзгаше поглед по устните, по ръцете, по гърдите й. Когато дойде време да си тръгва той се изправи и както винаги я целуна, после още веднъж и още веднъж. Погледна към полуотворените й устни, които мълчаливо го молеха за още. Въздъхна, прегръдката му се стегна като стомана. На бледата светлина на фенера очите му бяха като самородно злато и сякаш самите те горяха по-силно от лампата.

— Карсън?

— Малка лисичке — прошепна той, — ще ти бъде ли неприятно, ако усетиш, че езикът ми докосва твоя?

Лара не обичаше, когато някое от момчетата се опитваше да я целува по този начин, но мисълта да бъде толкова интимна с Карсън направо я подлуди. Тя се повдигна на пръсти и обгърна врата му с ръце, усети, че краката й се отделиха от пода и той я повдигна на височината на лицето си. Устните му се впиха в нейните, при първото горещо докосване от гърлото й несъзнателно се откъсна звук. Тя го обхвана по-силно и устните й се сляха с неговите. Изведнъж той се отдръпна и я пусна на пода.

— Нещо лошо ли направих? — попита Лара. — Нали и аз трябва да си движа езика? — Мрачен и в същото време смеейки се, Карсън я прегърна и я притисна към себе си.

— Направи всичко съвсем добре — каза той като се опитваше да пази самообладание. — Но разбираш ли, че тялото ми гори от главата до петите!

— Това хубаво ли е? Приятно ли ти е да се чувстваш така? — Лара го гледаше изпитателно със сините си очи.

Той прекъсна думите й като отново започна да я целува. Зарови пръсти в косите й, а с другата си ръка притискаше тялото й към себе си, така че гърдите й плътно се опряха в неговите. После ръцете му се плъзнаха към бедрата, отново я повдигна и краката й се сключиха зад гърба му. Езикът и силното му тяло се движеха в един ритъм, който тя инстинктивно долавяше и повтаряше.

Когато устните им се разделиха беше замаяна, цялата трепереше, полудяла от тези непознати досега усещания. Ръцете му се движеха по тялото и спряха върху гърдите й. Той описа с пръсти кръговете на зърната й — нямаше смисъл да я пита дали й харесва, защото всичко в нея го показваше — от полуотворените й устните несъзнателно се изтръгваха възклицания, очите й бяха затворени, а двете полукълба напираха под блузата, жадни за ласки.

Карсън галеше гърдите й, нежно и обиграно. През тялото й минаваха тръпки като от електрически ток. Тя дори не забеляза кога беше откопчал ризата и сутиена й. Първото докосване до голата й плът беше толкова вълнуващо, че тя тихо извика. Той засмука зърната й и в цялото й тяло се разля топлина.

— Карсън — прошепна тя с дрезгав глас. Огънят у него още по-силно се разгоря и направо го погълна. Нетърпеливо разкопча ризата си и под нея се разкриха мускулести гърди, покрити с тъмни косми.

— Искам да те усетя близо до себе си. Искам тези красиви гърди да докоснат кожата ми. Плаша ли те?

Лара бавно поклати глава. Ръцете му я обгърнаха и той я притисна към себе си. Тя прокара пръсти по гърдите му, сякаш галеше котка и той затвори очи. Удоволствието я обземаше на вълни, ускоряваше пулса й и я замайваше.

— Карсън…

— Да — отговори с дълбок глас.

— Чувствам се странно — гласът й пресекна, когато той отново зацелува гърдите й, във вените й потече разтопено олово, почувства слабост, коленете й омекнаха. — Карсън… — Бавно се свлякоха на пода.

— Всичко е наред, лисичке — прошепна в ухото й, след което нежно го захапа. — Всичко е наред — свали сутиена и съблече ризата й. Пред него се разкри цялата красота на гърдите й. Гледаше я с възхищение, което още повече подклаждаше чувствата й. — Само кажи и ще спра лисичке, ще спра, обещавам.

Преди да успее да му отговори, той вече бавно и горещо целуваше гърдите й. Тя несъзнателно притисна главата му и простена. Бясната страст я изтощи, сетивата й се обтегнаха докрай, обзе я глад за ласки, който не познаваше. Когато Карсън вдигна глава и я погледна, тя отново го придърпа към себе си, жадна за удоволствието от устните му.

— Карсън!

— Още?

Но преди да му е отговорила той засмука зърното й, а пръстите му си играеха с върха на другата й гърда. Бедрата й се движеха в ритъма на целувките му, цялото й тяло тръпнеше от удоволствие, което прогони всички страхове и забрани. Дори не забеляза точно кога беше свалил останалите й дрехи, усещаше само как силната му ръка гали корема и бедрата й, после се спря между събраните й крака. Лара беше крайно възбудена, за да почувства колебание или срам и насърчи ръката му. Когато пръстите му докоснаха горещото място между бедрата й, тя простена. Отвори очи и го погледна с изненада. Лицето му беше напрегнато, погледът му издаваше непреодолима страст. Изведнъж изражението му се промени и на мястото на желанието се появи болка. Пръстите му бавно се отпуснаха.

— Карсън — нежно промълви тя и докосна с ръка устните му. — Всичко е наред, не ме е страх, не спирай, не трябва да спираш, обичам те, винаги съм те обичала.

Той затвори очи, през тялото му мина спазъм. С рязко движение се изправи на крака. Погледна надолу към нея и каза:

— Ти си дъщеря на майка си, но аз не съм син на баща си, затова не е в мой стил да използвам малките момичета. Ще намеря друг начин да се разплатя с него.

В гърлото й заседна буца. Никога не си беше спомняла тази нощ така живо — своята безпомощна голота и неговото презрение, жаждата си за ласки и неговото самообладание, своето признание в любов и грубото му напомняне на обстоятелствата около нейното раждане.

Можеше да изтърпи приказките зад гърба си за това, че е незаконна дъщеря на един от най-заможните фермери в района, но думите на Карсън направо я съсипаха. Все пак преодоля обидата, но за сметка на отзивчивостта си към мъжете. Дори мисълта отново да бъде докосвана по този начин я смразяваше.

Единствено в съня си отново ставаше жена и се виждаше в прегръдките на мъжа, който обичаше.