Елизабет Лоуел
Нежни ветрове (11)

Единадесета глава

Лара се надигна от бюрото много предпазливо, защото само преди няколко минути беше открила, че когато става рязко, стаята се завърта около нея. Страхуваше се, че се е заразила от грипа, който напоследък върлуваше в Рокинг Би. Най-тежко го прекарваха по-възрастните работници. Мърхинсън и Уили лежаха цели две седмици, а след това им трябваха още две, за да се възстановят. Спър легна за три дена, след това отиде на работа, но се наложи отново да се върне вкъщи. Карсън имаше треска за една вечер, поспа няколко часа повече и на следващия ден отново беше върху седлото. През цялото време мъжете се шегуваха, че този грип е истинска благословия, защото от него си губеха апетита и не се налагаше да ядат манджите на Мус, които бяха по-лоши от всякога. Йоланта беше заминала за Билингс с племенницата си и щеше да остане там по-дълго време, спокойна, че вече има кой да се грижи за Карсън.

Лара благополучно избягваше грипа няколко седмици, готвеше за мъжете, които все още имаха апетит и следеше за наличието на достатъчно аспирин, антибиотик и студени плодови сокове за работниците. След като един след друг се разболяваха, оздравяваха и после отново лягаха, а на Лара нищо й нямаше, тя им каза, че ако спазват по-добра хигиена, ще са здрави като нея. Те бяха твърде изтощени, за да спорят и вяло се съгласиха.

Сърцето й се късаше като ги гледаше такива бледи и изтощени. Вместо да работи върху книгата си, тя постоянно обикаляше бараките, викаше доктора при по-сериозните случаи и ходеше до града за лекарства. Доктор Скот дори я наричаше медицинска сестра.

Но тя също започна да се чувства по-немощна от всякога и изгуби апетит. Молеше се тези симптоми да се дължат на ранната й бременност. От последния й период бяха минали седем седмици и пет дни, но все още не беше казала на Карсън. Можеше отново да се окаже фалшива тревога както последния път, когато й закъсня точно толкова време, а тя не искаше да му дава напразни надежди и после да го разочарова.

Стаята се завъртя около нея, почувства как я побиха ледени тръпки и горчиво се призна за победена от грипа. Не бременността, а болестта изсмукваше силите й.

— По дяволите! — от очите й неочаквано бликнаха горещи сълзи.

Тя ги избърса с ръка и поклати глава. Напоследък настроенията й постоянно се меняха, което увеличи надеждите й за бременност, но този внезапен пристъп на отчаяние беше нелеп. След като предишния път цикълът й закъсня, тя отиде на лекар. Доктор Скот я увери, че всичко е наред и че такива вълнения като сватбата могат да причинят закъснение. Успокои я, че няма за какво да се притеснява и й каза, че ако след шест — седем месеца опити все още не е бременна, заедно с Карсън трябва отново да го посетят. Дотогава двамата трябва да се отпуснат и да се наслаждават на новобрачния си живот. Устните й се поколебаха между усмивката и плача. Едва ли имаше друг лекарски съвет, който биха следвали с по-голямо удоволствие.

С времето страстта им ставаше все по-силна и по-дълбока. Само един негов поглед и усмивка бяха достатъчни, за да кипне кръвта й, само едно нейно докосване го караше да полудее. Тя отново потръпна. Точно сега имаше нужда от горещите му ласки.

Беше студено за септември. Отиде и погледна термометъра, но той показваше висока температура, напротив, беше топло. Тя също гореше от температура. Когато се обърна към стаята, изведнъж й притъмня. Облегна се на стената докато се съвземе. Със съжаление си помисли, че работниците не са се шегували, когато казваха, че тази болест е най-голямата напаст от Втората световна война насам. Единственото й успокоение беше, че грипът не е от онези, при които часове наред стоиш с глава над тоалетната и проклинаш целия свят. Просто те поваля за няколко дни или седмици, през което време напускаш света, който остава в мъгла някъде далеч от теб. След това се чувстваш толкова изтощен, че потъваш в пот само от няколко крачки. Вирусът връхлиташе светкавично и беше много силен. Спър едва успя да стигне до къщата и Лара дори заподозря, че не само болестта е причина за това. Сега вече добре го разбираше, тялото й изведнъж отслабна, за щастие само няколко крачки я деляха от дивана в библиотеката.

Беше невъзможно да стигне до спалнята. Тя се просна на дивана и си помисли, че трябва да се извини на Спър, задето го подиграваше. С въздишка се опита да събере сили и да се покрие с одеялото, което беше под нея, но затова трябваше да се обърне на една страна и да го издърпа изпод себе си. Потъна в сън, преди да реши дали си заслужава усилието да се бори за завивката.

 

 

— Погрижи се за Сокс, Уили! — каза Карсън и му подаде юздите. — Искам да проверя как е Лара, защото тази сутрин ми се стори бледа.

— Не е идвала в бараките от снощи — отговори Уили и пое юздите на едрия кон. — Разбира се, няма за какво да идва, само един от работниците е болен, а Джим-Боб вече е на крака.

Карсън тръгна с бърза крачка, усмихвайки се при мисълта как ще се озари лицето й, когато го види. Няколко седмици след като се бяха сдърпали за Донован, Карсън се притесняваше, че тя ще разрови дълбоко документите, които й даде, но досега единственото, което правеше, беше бегло да ги прелиства и да проверява верни ли са датите на събитията, които й разказваха работниците. Той й помагаше с каквото може, с надеждата по-скоро да свърши с тази проклета история и да може спокойно да си поеме дъх, без да се страхува, че прекрасния му, нов живот ще се разпадне всеки момент. Ужасът, че може да загуби всичко, лежеше като камък на сърцето му и хвърляше тъмна сянка над щастливите му дни.

Спря в хола и се ослуша — от кухнята, където обикновено се въртеше Лара, не се чуваше никакъв звук. Не се чуваше и тракането по клавиатурата на компютъра, който Карсън я научи да използва, за да пести времето си. Помисли си, че най-вероятно е отишла до къщата на Чандлър, за да работи върху документите му.

При мисълта за ранчото той се усмихна, спомняйки си радостта й, когато й връчи акта за собственост като сватбен подарък. Карсън държеше тя да има този лист хартия, за да бъде напълно сигурна, че завинаги има свое място във фермата на Блакридж. Искаше Лара да се чувства спокойна, че ще има своя собствена земя, независимо какво се случи. Освен това, ако станеше най-лошото, по този начин щеше да има повече надежда, че тя няма да си тръгне от Рокинг Би. Той изруга наум и се опита да прогони мрачната мисъл. Нямаше да позволи да се стигне до там, щеше да намери начин да го предотврати. От библиотеката се чу звук. С три широки стъпки пресече хола. Вратата беше открехната, той я бутна и връхлетя вътре, очаквайки да види радостното й лице. Това, което видя, накара сърцето му да се преобърне. Лара се опитваше да се изправи седнала на дивана, но не успяваше. Чуваше се единствено скърцането на дрехите й по кожената облегалка.

— Лара!

Тя се обърна към него.

— Карсън аз… — зъбите й тракаха. — Студено ми е.

— Няма страшно, лисичке, тук съм, ще се погрижа за теб. — Той я вдигна и я притисна близо до себе си, за да я стопли с тяло. Още щом я докосна разбра, че е по-болна от всички останали мъже. Тялото й буквално гореше, а все още я тресеше. Чудеше се колко ли време е лежала така, безсилна дори да се завие и от тази мисъл го заболя. Страдала е, а на него и през ум не му е минавало! Занесе я в спалнята и я положи под завивките. Само си събу обувките, легна до нея и я прегърна. Усещаше спазмите на треската под ръцете си и при всеки пристъп нежно я галеше и тихо я успокояваше, че всичко скоро ще свърши, че той е при нея и че след като поспи малко, ще се събуди здрава. Едва ли го чуваше, но той продължаваше да й говори като по този начин облекчаваше собствената си тревога. Винаги се беше страхувал да не я изгуби, но за първи път с ужас си мислеше, че животът й може да изтече между пръстите му така, както последните слънчеви лъчи се загубват в мрака. Веднага сам се укори за глупостта си — Лара беше млада, жизнена, пълна с енергия, просто беше хванала грип. След няколко дни или седмици, отново ще е на крака. Ще го гледа усмихната, ще го целува и ще го закача, ще правят любов, след което ще я взима в обятията си, докато тя шепне името му и говори за любовта си. Естествено, че ще оздравее, обратното е немислимо.

Когато треската отмина, тя въздъхна и остана неподвижна в ръцете му. Той изчака да заспи дълбоко, след което внимателно стана от леглото и я зави добре. Дори в просъница, тя продължаваше тихичко да стене и да го търси до себе си.

— Тук съм, лисичке, тук съм — успокояваше я той и галеше косите й. С другата си ръка придърпа телефона и нетърпеливо набра номера на доктор Скот.

— Пак ли някой работник? — попита лекарят.

— Този път е Лара, намерих я на дивана, не можеше дори да се изправи.

— Треска?

— Ужасна.

— Колко е температурата?

— Не знам, защото зъбите й така тракат, че не мога да сложа термометъра. Тялото й е като пещ.

— Други оплаквания?

— Единственото, което успя да ми каже беше „студено ми е“, после веднага щом премина треската, заспа.

— Как е дишането й, много често грипът преминава в пневмония.

При тези думи лицето на Карсън потъмня като облак, преди да отговори, той се наведе и се заслуша в дишането й.

— Струва ми се, че диша нормално, малко учестено, но все пак нормално.

— Ще дойда след два часа, дотогава трябва да е добре затоплена и да си почива и й дай нещо за пиене. Ако дишането се промени, изправи я в леглото и веднага ми се обади.

Карсън затвори слушалката, погледна часовника си, след това погледна към Лара, която лежеше, опакована в одеяла, а тъмните й коси падаха като водопад по възглавницата. Изглеждаше толкова малка, толкова бледа, а пръстите й бяха като стъклени и контрастираха на зелените чаршафи. Внимателно взе ръката й, целуна я и я пъхна под завивките. Тя промърмори нещо, той започна да гали косите й, тя се размърда под ръката му и след това отново притихна.

Пак вдигна телефона и този път се обади на Уили, за да му каже, че ще остане в Рокинг Би, докато Лара се оправи.

Времето бавно се точеше. Той лежеше до нея, галеше я, държеше я в прегръдките си и се заслушваше в дишането й. Тя беше в полусънно състояние, нито спеше дълбоко, нито беше изцяло будна, но усещаше присъствието му и реагираше на ласките му.

Накрая Карсън чу, че докторът пристигна, стана и отиде да го посрещне.

— Как е тя? — попита лекарят.

— Спи неспокойно, цялата гори, от време на време има пристъпи на треска, но вече по-рядко.

— Успя ли да й дадеш нещо за пиене?

— Не — поклати глава Карсън. — Не иска.

Докторът тръгна след него към спалнята. Хвърли поглед към бледото й лице, върху което беше избила трескава червенина и извади термометъра.

— Събудете се, госпожа Блакридж — разтърси рамото й той.

Лара каза нещо, клепачите й потрепнаха и бавно се отвориха, очите й бяха мътни.

— Сложи това под езика си — нареди доктор Скот.

Тя взе термометъра и отново затвори очи, докато мереше пулса й и я преслушваше. Въпреки че все още беше завита, чувстваше как зъзне, но не се оплака. След малко лекарят погледна термометъра, след това Карсън.

— Използвате ли контрацептиви — попита той.

— Не — отговори Блакридж, изненадан от въпроса.

— Така и предполагах. Това малко усложнява нещата.

— Какво означава това? — разтревожи се Карсън и усети как кръвта замръзна в жилите му.

— Няма нищо страшно — успокои го докторът. — Трябва да разбера, дали Лара е бременна, преди да започна да я лекувам. Ако се окаже, че е, трябва много да внимаваме с лекарствата, защото понякога могат да навредят на бременността.

— Слушай какво — рязко го прекъсна Карсън, — трябва да направиш всичко възможно, защото в противен случай ще си имаш големи неприятности. Тя е всичко за мен и я искам отново здрава. Заедно ще продължим да гледаме залезите, как луната потъва в езерото, дивите цветя… — гласът му се задави и той бързо погледна встрани. Видът на Лара, лежаща бледа като смъртник на леглото го разряза като нож. Беше свикнал да я вижда жизнена, усмихната, да реагира на всяка негова дума и докосване, а сега сякаш не беше на този свят.

— Разбрах те добре, Карсън — внимателно каза лекарят. — Кога беше последният й цикъл?

— Преди пет седмици, не, преди седем.

— Вероятно е още рано да го установим с тест — вдигна рамене Скот, след това отхвърли завивките и започна да преглежда корема й. Поколеба се, след което разкопча джинсите й. Тя се размърда и отново се опита да каже нещо.

— Карсън? — прошепна тя. Гласът й беше толкова немощен, че той се изплаши.

— Тук съм, лисичке — отговори той и хвана ръката й. — Докторът иска да те прегледа, преди да ти даде лекарства. — От помътнелите й очи не можа да разбере дали го е чула. Тя допря ръката му до бузата си и въздъхна — очевидно присъствието му я успокояваше.

— Изглежда сякаш от три месеца е бременна — каза накрая доктор Скот. — Трябва да й направя тест, въпреки че съм напълно сигурен, че до пролетта ще станеш татко.

— Но тя имаше цикъл, не е възможно.

— Понякога се случва така. Лара, чуваш ли ме? — По лицето й се спуснаха сълзи, които се събраха в трапчинката на усмивката й. — Последният ти цикъл нормален ли беше или по-слаб.

— По-слаб… много слаб — с усилие отговори тя.

— Оттогава някакво кървене?

Тя поклати глава.

— Повръщане?

Тя отново отговори отрицателно.

— Значи ти си една от щастливките. Карсън, езика ли си глътна?

Блакридж стоеше като поразен от гръм. Наведе се и започна да я целува по клепачите, по бузите и по ръцете. Тя вдигна горещата си, трепереща ръка към лицето му. Никога милувка не го беше трогвала повече.

— Само за снимка си — засмя се лекарят, изваждайки спринцовка от чантата си. — Ще ти оставя антибиотици, давай й ги, докато свършат. Трябва постоянно да пиеш вода, чуваш ли ме, Лара? — Тя кимна. После й взе кръвна проба, хвърли й последен поглед и си затвори чантата. Карсън го изпрати до вратата.

— Ще се оправи ли? — попита той.

— Всичко ще бъде наред. Грип и бременност едновременно е доста тежко, но тя е със силен организъм. Колкото до бебето, няма от какво да се притесняваме, природата си знае работата и в такива случаи предпазва плода.

— Въобще не мога да бъда спокоен — пресече го Карсън.

— Да, да, трябва да свикваш — засмя се Скот. — Няма от какво да се страхуваш, бременността и раждането са нещо естествено за жените.

— Ако бяха толкова естествени, нямаше да се налага жените да раждат в болница. Не ме заблуждавай, виждал съм как раждат кравите и знам, че често резултатът е фатален.

— Статистически тази вероятност е…

— Не ме интересуват статистиките, Лара за мен не е част от статистиката.

— Знам, че ти е трудно — въздъхна лекарят. — Първо се разболяха всичките ти работници, работата се натрупа, освен това имаш пресен брак, с който трябва да свикваш. Това е достатъчно, за да ти се опънат нервите.

Карсън видимо се опитваше да овладее емоциите си. Прокара ръка през косите си и пое дълбоко въздух.

— Искам да оздравее, имам нужда от нея — простичко каза той.

— Не държиш ли и на бебето?

— Разбира се, че държа на него — отговори Карсън, — но Лара за мен е най-важното.

— Няма причина да загубиш едното или другото. Напълно съм откровен — за майката и детето няма никаква опасност. Хайде, връщай се при нея, за да я успокоиш, че в света, който сега й изглежда напълно нереален, има и нещо сигурно — твоята подкрепа.

Карсън проследи доктора с поглед като си повтаряше, че всичко ще се оправи и Лара ще оздравее. Нямаше причина да се страхува, че ще изгуби надеждите и мечтите си.

 

 

Първите три дни треска за нея минаха неусетно, но за него се влачеха непоносимо бавно. На четвъртия ден температурата й се нормализира, на шестия вече се отегчаваше в леглото, но докторът й забрани да става още два дни. След като дълго умолява Карсън да й донесе материалите за работа, накрая успя да го придума с целувки. Той сложи пред нея няколко романа и работа само за час-два.

Лара въздъхна и се загледа през прозореца. Навън се виждаше част от двора, заобиколен с висока ограда от диви рози, която напълно изолираше къщата от останалия свят. Розите пръскаха аромат, а цветовете им контрастираха на зелената трева, която сякаш подканяше да се излегнеш на нея под слънцето. Тя копнееше да излезе навън, да почувства топлия ветрец и слънчевите лъчи върху кожата си и болестта й да се разтвори в кристалния въздух. Спираше я единствено обещанието, което даде на Карсън.

— Изглеждаш достатъчно добре, за да хапнеш — каза Карсън от прага на вратата, където стоеше с няколко списания в ръка.

— Карсън! — възкликна тя и лицето й светна от изненада и радост. — Ти се връщаш по-рано!

Той я погледна с нескрито възхищение. Розовата нощница, която й беше подарил предния ден, освежаваше тена й.

— Някой казвал ли ти е, че имаш най-хубавата усмивка на света? Сякаш цялата стая грейва.

Тя наблюдаваше силното му тяло и стегнатата походка докато прекосява стаята. Помисли си как е ли е успяла да го спечели, след като откакто беше навършил шестнадесет, много жени от Монтана му поставяха капани и му плетяха мрежи.

— Ето, имаш от всички по едно. — Той постави списанията върху масичката до леглото. Тя протегна ръце към него, сякаш не забеляза шарената купчина. Усети топлината на прегръдката му и познатия дъх на целувките му.

— М-м-м, малини със сметана, любимото ми — каза той и бавно разхлаби прегръдката си.

— А ти имаш вкус на вятър — сладък и див — каза тя и потърка буза в лицето му.

У него се надигна желание. Преди често му се беше случвало дълго да остава без жена, но никога не се беше измъчвал така както през последната седмица без Лара.

— Карсън? — Той зарови лице в косите й и издаде въпросителен звук. — Искам да изляза в двора и да полежа под слънцето. Няколко стъпки навън няма да ми навредят — бързо добави тя, страхувайки се, че ще я прекъсне с възражения. — Не е по-далеч от банята, до която стигам съвсем успешно последните три дни… — Той я прекъсна като я вдига на ръце. След няколко секунди тя се намери на слънчевата полянка отвън. Дори през постелката, върху която лежеше, усещаше как земята излъчва топлина.

— Нещо друго? — попита Карсън.

— Прегръдка?

Той се излегна до нея и я взе в обятията си. Дълго седяха така, наслаждавайки се на слънчевите лъчи и на тихото бръмчене на пчелите, които събираха нектар от цветята. Ръцете й плавно се плъзнаха под ризата, след това пръстите й бавно започнаха да разкопчават копчетата. Тя прокара длани по гърдите му и усети как желанието я обля като топла, сладка вълна.

— Карсън — прошепна тя, търсейки устните му. За няколко секунди той се увлече в целувката, но после колебливо спря ръцете й, целуна ги и ги положи върху раменете си.

— Все още не, скъпа, слабичка си като малко коте.

— Само в сравнение с теб — отговори тя, разтривайки раменете му. — Доктор Скот каза, че няма от какво да се притесняваме — успокои го тя и усети как през тялото му мина спазъм.

— Кога ти е казал това?

— Тази сутрин му се обадих — отговори тя. — Той твърди, че „можем да възобновим съпружеските си отношения“, когато пожелаем. Аз искам, Карсън.

При тези думи в очите му се появи страст, пулсът му се ускори и го заля гореща вълна. Напразно се опита да възпре желанията на тялото си, защото само една нейна дума, едно докосване беше достатъчно, за да го възпламени.

— Сигурна ли си? Беше толкова болна, когато те намерих в библиотеката. Доста ме изплаши. О, Лара, направо ме хвърли в ужас — възкликна той и зарови лице в косите й. — Не искам да направя нещо, което би могло да ти навреди.

— Тогава нека да правим любов — предложи тя и прокара длан по лицето му. — Искам те до болка.

— Лара — дрезгаво прошепна той и пламенно я обгърна с ръце. — Моята сладка, топла, красива жена. — Поколеба се, след това стана и започна да се съблича. — Ще направя така, че да се чувстваш прекрасно, мила.

— Винаги успяваш да го постигнеш. — Лара тръпнеше в очакване, нетърпението й нарасна, когато под дрехите се разкри силното му, възбудено тяло.

Той коленичи до нея и пръстите й се плъзнаха по горещата му плът. Всяко нейно докосване му действаше като електрически ток. Карсън се овладя, улови треперещите й пръсти и ги отдалечи от жадното си тяло.

— Още е рано, мила — каза той с глас, в който прозвучаха страст и съжаление. — Толкова си слаба, че ръцете ти треперят.

Лара се засмя и го погледна — желанието беше направило очите й черни.

— Треперя, защото знам какво удоволствие ме очаква. Вземи ме, Карсън. — Този път неговите пръсти трепереха докато очертаваше извивката на устните й. Той се наведе, тя очакваше, че жадно ще впие устни в нейните, но целувката му беше лека като въздишка. Беглото, еротично докосване направо я подлуди, защото контрастираше с бесния пулс в слабините му. — Карсън, — прошепна тя, усещайки напрежението във всеки мускул на тялото му, — не е необходимо да се въздържаш, аз съм… — Думите й продължиха във вопъл.

Галейки бедрата й, ръката му мина по нежната кожа зад коляното и краката й леко се свиха в отговор на милувката. Пръстите му продължиха да се движат по цялото й тяло, нежните докосвания бяха като вятър, който разхлаждаше горещата й кожа. Тя мълвеше името му с тон, който го молеше за още. Ръката му се плъзна между гърдите й и разтвори ризата, под която се показа бледата, копринена кожа и твърдите зърна.

— Малини със сметана, толкова си сладка, лисичке, че мога да те изям цялата. Прекрасна си, когато ми се отдаваш, просто нямам думи да го опиша…

Езикът му описа ореола на зърната й, той жадно поглъщаше всеки неин стон. Бавно започна да целува първо устните, после шията, заоблените гърди, корема, бедрата — Лара имаше чувството, че я гали слънчевата светлина. Той усети как се топи под ръцете му и се усмихна. Дланта му спря между бедрата й и ритмично се задвижи. Тя се опита да му каже, че желанието я изгаря като огън, но от устните й се пророни само стон. Бавно започна да я обладава. Лара затвори очи, наслаждавайки се на приятното до болка усещане. Искаше го дълбоко в себе си, а той се бавеше и така я караше да изпитва сладка мъка.

— Карсън — прошепна тя с бесен копнеж и го погледна в очите, които сега бяха като две тъмни езера, пълни с желание и страст. Бавно влезе в нея и започна да се движи плавно и ритмично, като с всеки тласък й показваше, че насладата има много лица и че тя е тайна, която се открива от двама души.

Усети екстаза й и плътно се притисна в нея, следвайки всяко потрепване на тялото й със своето. След това освободи своята страст, простена и потъна в сладко блаженство.

Когато последните спазми на преплетените им тела утихнаха, Карсън целуна влажните й от сълзи ресници. Той се обърна на една страна и я прегърна. Вятърът повдигна единият край на завивката, върху която лежаха, той я хвана и загрижено я покри. Лара се усмихна и се сви до него.

В този момент усети колко силна е любовта й към него, но се страхуваше да я изрази, за да не се чувства длъжен да й отговори със същото. Накрая целуна топлата му, солена кожа и се отпусна върху рамото му. Тя потъна в сън, а той остана да я гледа — искаше му се душите им да се слеят, така както телата и това желание беше толкова силно, че го разтърси физически.

— Малка лисичке, — прошепна той, — какво ще правя, ако ме напуснеш? — Тя не отговори, само вятърът развя косите й и те ласкаво докоснаха лицето му.