Елизабет Лоуел
Нежни ветрове (10)

Десета глава

Първите бледи лъчи на изгряващото слънце бавно пропълзяха по пода, погалиха лицето на Карсън и го събудиха. Той нежно целуна Лара и тихо отхвърли топлите, ароматни завивки. Протегна се и се усмихна. Сам не можеше да повярва на промяната от последните шест седмици. Преди това се чувстваше като прикован за миналото, като парализиран от отровата на времето и неспособен да направи крачка нито напред, нито назад. Тя му даде още един шанс и така излекува живота на двамата, а него дари със светлина, по-силна от слънчевата.

Златният пръстен на лявата й ръка блестеше топло като очите му. Той се наведе и благоговейно целуна първо венчалната й халка, после дланта й. Беше толкова красива докато спи, леко се усмихваше, сякаш усещаше ласките му в съня си.

— Добро утро госпожа Карсън Блакридж, моя малка хубава лисичке! — събуди я той и допря ръката й до бузата си. Затвори очи и леко стисна китката й, сякаш се страхуваше, че някой ще му я отнеме. В гърдите му бушуваха чувства, каквито досега не познаваше и затова не можеше да разбере. Лежеше неподвижно, гледаше я и се опитваше да определи емоциите, които го вълнуваха. Някои му бяха познати като например желанието, което беше напълно очевидно. Сексът с нея бе неповторимо преживяване и всеки път ставаше все по-горещ и по-хубав. Същото беше и с нея. Лара дойде при него без никакви навици в любовта и с години трупано желание, което го караше да се чувства мъж повече от всякога. Заедно се опияняваха от виното на страстта и споделяха екстаза.

Леденото присъствие на страха също му бе познато и Карсън не изпитваше никакво съмнение, че таи това чувство. Никога не можеше да е напълно спокоен за любовта си, защото имаше вероятност миналото всеки момент да излезе наяве. Мисълта, че може да я загуби беше като агония. Често кошмарите го събуждаха посред нощ и той часове наред лежеше с отворени очи. Но животът го беше научил, че има разлика между това да искаш и да можеш да постигнеш мечтите си и че понякога силното желание и упоритата работа не бяха достатъчни.

Непозната му беше само нежността, която изпитваше към нея, желанието да й подари слънцето, луната и цялата земя. Искаше да й влее същата сладка топлина, която тя му даваше с присъствието си, да я кара да се усмихва, да чува смеха й и да вижда как очите й светват, когато се обръща към него. Желаеше неща, които дори не можеше да назове, защото не намираше думи за тях, само ги усещаше, когато се навеждаше над нея, вдишвайки топлия аромат на тялото й.

Тя сънливо се размърда под завивките и още преди да е отворила очи се протегна към него. Този жест запали у него нежност и желание и очите му станаха по-меки от самия изгрев. Карсън постоянно преоткриваше чувствеността й, но това, което го пленяваше, беше нейната искреност. Никога не мереше ласките си, никога не ги възпираше, никога не се замисляше колко дава и колко получава. Просто се усмихваше и го докосваше, даряваше го с всичко, на което беше способна, защото знаеше, че неговото удоволствие е и нейно. Той й отговаряше със същото. Когато виждаше как се усмихва при появяването му, когато усещаше, че дъхът й спира докато я целува, когато тялото й се разтапяше в ръцете му, мрачната му, самотна натура се преобразяваше така, както слънцето сменяше нощта.

Карсън добре знаеше, че тя копнее да чуе думите „обичам те“, но нито веднъж не го попита за това, преди той сам да поиска да й го каже. Лара сама пестеше подобни думи, за да не го принуждава да й отговаря със същото. Рядко му казваше, че го обича и то единствено в моменти на екстаз, когато падаха всички бариери, думите сами се изплъзваха от устата й и палеха у него истински огън. Накъсаните й признания го караха да се чувства на седмото небе, той живееше само за да чува тези думи, само заради усмивките и заради зашеметяващото удоволствие, което откриваше дълбоко в тялото й.

Наведе се и я целуна. Тя се усмихна, обгърна врата му с ръце, а топлият й език пробяга по устните му. Мигновено го обзе желание, придърпа я в прегръдките си и продължи с бавни, дълбоки целувки. Тялото й се вкопчи в неговото.

— Последен шанс — каза той, след като с усилие откъсна устни от нейните, усещайки как кръвта бясно пулсира във вените му.

— За какво? — попита тя и прокара ръка по гърба му, наслаждавайки се на твърдата му плът.

— Не питай за какво, скъпа — засмя се той. — Нали ти искаше да станеш преди изгрев.

— Така ли? — прозя се Лара. — О, да, сега си спомням, трябва за последен път да прегледам онези снимки, защото искам да ги занеса в града и да ги копирам, преди господин Донован да е отишъл в съда.

— Донован? — Топлият изгрев изведнъж му се стори като ледена нощ. — За какво ти е Донован? — попита той. — Защо искаш да се срещаш с него, има ли нещо, което криеш от мен?

Тя поклати отрицателно глава.

— От седмици се опитвам да говоря с него, но все не успявам — или имам някаква работа в ранчото, или той трябва да е в съда. — Лара отново се прозя и потърка буза в гърдите му. — Половината от фамилията Донован притежава съседната ферма, а другата половина са адвокати на нашите родители отпреди сто и двадесет години, така че си помислих, че ще може да ми каже нещо интересно. Чувала съм, че има невероятна памет, почти деветдесетгодишен е, а все още работи.

Карсън отвори уста, за да й каже, че не трябва да се среща с него, но замълча, защото нямаше причини да иска подобно нещо. Имаше и друг начин, много по-добър да я задържи и да отложи потенциалната опасност. Много по-приятен начин. Бавно плъзна ръка под чаршафите, проследи линията на бедрата й и стигна до гърдите.

— И аз имам невероятна памет, искаш ли да ме препиташ — предложи той с дълбок тембър. Пръстите му очертаха зърната й. — Спомням си колко твърдо и в същото време копринено е тялото ти, знам колко сладки и топли са устните ти.

Езикът му се хлъзна между зъбите й и той сякаш пиеше дъха й. Целуваха се, докато пулсът и на двамата се ускори и тялото й плътно се притисна към неговото.

— След това си спомних, колко невероятно нежна си — прошепна той и ръката му се плъзна по вътрешността на бедрата й и се спря между тях. Нададе тих вопъл, когато усети как плътта й реагира на докосването му и става по-топла и мека, готова да го приеме. — Господи, Лара, толкова си секси, че се съмнявам, скоро да стана от леглото.

— Такава съм заради теб, защото ме галиш по най-вълшебния начин. — Тя потръпна и бедрата й започнаха ритмично да се притискат към ръката му. — Само си помисли какво ще стане, когато ме накараш да… — Карсън жадно погълна стенанието, което прекъсна думите й и усети как омекна в ръцете му. Топлите й, нежни ръце се спуснаха по тялото му и той забрави да диша. — Ела, скъпи — прошепна тя и се усмихна обещаващо.

Карсън отхвърли настрани завивките и за няколко секунди се вгледа в жената, която можеше да изпепели тялото му само с едно движение, с един поглед и с една целувка. Кожата й блестеше гладка под утринните лъчи и руменееше от страст. Лежеше пред него гола, без никакви притеснения, готова да го приеме и да станат едно цяло. Когато погледна към гърдите, зърната й реагираха, сякаш ги беше докоснал. Тялото й се извиваше от желание.

— Карсън — протегна се към него тя, — ти бавно ме убиваш.

Той се усмихна, опитвайки се да запечата в съзнанието си всяка частица от красотата и страстта й.

— Но аз дори не те докосвам — отговори той.

— Да, забелязах, и точно това ме убива. — Лара прокара ръка по възбудената му плът. Пулсът му биеше бясно. — Знам едно лекарство срещу силно сърцебиене.

— Наистина ли? Трябва да си водя записки, защото може да са полезни за науката. — Шеговитият му тон се превърна в стон — тя, без той да усети, беше сменила позата си и сега го целуваше нежно и горещо. Разтърси го силен спазъм. — Господи — извика той, — в момента правиш точно обратното, ускоряваш пулса ми. — Протегна се към нея, но стигна само до краищата на косата й, които галеха като коприна бедрата му. Отпусна се назад безсилен и се предаде на удоволствието. Връхлетя го нова вълна страст и жажда. Пръстите му се спуснаха по извивката на талията и слязоха към краката. Усети как тялото й го очаква и желанието му нарасна.

— Лара — дрезгаво каза той. — Искам те сега.

Тя долови нетърпението в гласа му, видя очите му, които бяха станали черни от желание, отвори бедра, застана над него и влезе в плавния му ритъм.

Не разбираше думите му, защото те плуваха в море от възклицания и стенания, но видя как лицето му се отпусна, когато тялото му се освободи от напрежението. След това самата тя извика, усещайки как натрупаното желание излита от тялото й. Легна върху широките му гърди, дишайки учестено. Карсън също едва си поемаше дъх.

Дълго време лежаха така, преди пулсът им да се успокои. Телата им бяха все още сплетени, разменяха си нежни целувки и ласки. Лара се усмихна, опря буза в гърдите му и започна да отброява ударите на сърцето му.

— Видя ли! — триумфиращо каза тя. — Моето лечение е сполучливо. — Дълбок, гъгнещ звук смени звука от пулса на сърцето му в ушите й.

— Със сигурност имаш големи успехи и всеки път ставаш все по-добра. Нямам търпение отново да…

— Не, нямах това предвид — прекъсна го засмяна. — Говоря за пулса ти, вече се забави, едва шейсет и шест в минута. Видя ли, успях да го сваля.

Карсън се усмихна и я прегърна. Чудеше се как е живял без нея през цялото това време, преди да се появи тихо като малка лисичка от здрача.

— Един път нищо не доказва — отбеляза той и лекичко я гризна по ухото.

— О, така ли?

— Да, да — отговори Карсън и очерта с пръсти вдлъбнатината на гърба й. — В училище не сте ли учили за научните методи? — Мислите й ставаха все по-мъгляви с всяко движение на ръцете му.

— Научни методи? Имаш предвид това, как търкането води до запалване и… — Тя потръпна, когато ръката му се спря между бедрата й.

— Имам предвид повторението, не си ли спомняш? — Той застана над нея като я гледаше шеговито и в същото време страстно. — Това е в основата на модерните научни експерименти, ако повториш един опит, само тогава можеш да правиш заключения от него.

— Никога не съм била много силна в науката — призна Лара.

— Нищо, заедно ще експериментираме.

— Много мило от твоя страна, малко са мъжете, които имат търпение да бъдат учители. — Думите й се накъсаха от тихите вопли на удоволствие. Тя усети как той я изпълва и с всеки удар на сърцето му влиза все по-дълбоко в нея. Карсън се наведе и покри устните й така плътно, както тялото й. У нея бушуваше огън в очакване на екстаза.

Когато дишането им се успокои, те заспаха изморени в сладка, топла прегръдка. Телата им сякаш излъчваха хилядите целувки и милувки, които си бяха разменили.

Дори часове по-късно, спомените й я връщаха към скорошните преживявания и отвличаха мислите й от задачата, която си беше поставила. Лара преглеждаше снимките от архива и избираше тези, които щеше да включи в книгата си. Всеки път, когато правеха любов, тя откриваше нови начини да му доставя удоволствие. Нежно или бясно, бавно или бързо, той я довеждаше до такъв екстаз, че понякога се питаше възможно ли е да умре от сладката мъка на удоволствието. Винаги, когато усетеше, че той изпитва същото, във вените й сякаш потичаше мед.

Лара въздъхна и си помисли с облекчение, че е по-добре задето не успя да се срещне с Донован, защото мислите й бяха твърде разхвърляни и не беше в състояние да разговаря с него точно сега. За седми път гледаше снимките в лявата и в дясната си ръка. И на двете имаше обрулени от вятъра мъже, яхнали мършави коне. Зад тях, в долината на Монтана, в която до този момент имаше само елени и бикове, беше пръснат добитъкът, докаран от Тексас. Мъжете, които бяха докарали животните, промениха историята на ранчото и това беше краят на една ера и началото на нова.

Лара не можа да избере една от двете снимки и ги остави настрана. Мислите й я пренесоха към късния следобед, когато Карсън щеше да се върне от работа и след вечеря щеше да й разказва за радостите и разочарованията от деня, докато тя масажира раменете му. Когато облекчи напрегнатите мускули щеше да я вземе в скута си, да се излегне назад в канапето и да започне да я разпитва докъде е стигнала с книгата.

Беше открила, че Карсън много добре разбира човешката психология и света, който ги заобикаля. Той умееше да улавя универсалните неща, които оставаха непроменени през вековете. Имаше око за снимките и й помагаше в избора. Въпреки омразата си към миналото, той й разказваше за времето, хората и местата, уловени от камерата. Започна да цени неговата проницателност, така както ценеше хумора и силното му тяло. С всеки изминат ден го обичаше все повече.

Лара бързо и упорито подреждаше фотографиите. Една част от тях нямаше да използва, а останалите щеше да помести в книгата си. Третата купчина снимки смяташе да отдели и да запази, защото те показваха цялата история на Рокинг Би. Имаше и много сватбени церемонии, коя от коя по-пищна. Три поколения булки от фамилията Блакридж се бяха омъжили с един и същ воал, който Лара също носеше на сватбата си и който сега лежеше като ценна реликва в гардероба й.

Тя се усмихна спомняйки си сутринта, след като за първи път бяха правили любов. Карсън я събуди като сложи ръка върху корема й. Каза й, че иска да се оженят колкото е възможно по-скоро, защото миналата нощ е бил луд от желание, за да мисли за предпазни средства. Не би искал да я пази и в бъдеще, освен ако тя самата не настоява, защото мисълта за дете от нея му се струва прекрасна. Но само, ако тя иска…

Лара въздъхна и положи ръка върху слабините си. О, как искаше да има дете — плака, когато периодът й дойде след три седмици закъснение. Карсън нежно я прегърна и пресуши с целувки сълзите й като й каза, че така е по-добре, защото иначе не би могъл да понесе толкова щастие наведнъж. После добави, че е открил какъв егоист е, защото иска поне още за кратко да бъде само негова.

При този спомен едва забележима усмивка пробяга по устните й. Харесваше й да бъде негова жена, негова любовница и майка на децата му. Надяваше се някой ден той също да осъзнае, че я обича. Понякога, след като са правили любов, след като е масажирала раменете му или сутрин, когато се събуди и види, че я наблюдава с очи с цвета на злато усещаше, че иска да й каже нещо, но му е много трудно. Дали това беше „обичам те“? Дали това бяха думите, които търсеше и сякаш не можеше да намери? Ако беше така, искаше да го успокои, че за нея няма значение дали й говори за любов или не. Щом като му е толкова трудно и болезнено да говори, тя предпочиташе тази празнина в отношенията им да остане незапълнена. Смехът му, който все по-често чуваше, откакто бяха женени, усмивката му, която се появяваше на лицето му винаги, когато я видеше, лекото докосване на лицето й, когато минаваше покрай стола й, тези неща говореха достатъчно красноречиво за чувствата му. Не беше задължително да чува думи, особено, ако те щяха да му донесат болка, а не удоволствие на мъжа, който обичаше.

— Каква прекрасна усмивка. За какво мислиш, малка лисичке?

— Карсън! — Тя скочи на крака, радостна да го види по това време у дома. — Мислех, че няма да се върнеш преди вечеря. Прекарахте ли всички крави до новото пасбище?

Той я обгърна с ръце и я повдигна.

— Остава още съвсем малко работа. Мърхинсън и Спър ще останат да приберат заблудените животни, а аз се измъкнах — каза той и я целуна по ухото и врата.

— Радвам се. — Лара го млясна по бузата и прокара пръсти през косата му. Постояха така, наслаждавайки се на прегръдката. В очите й напираха сълзи — през последните седмици често се връщаше така неочаквано и винаги я изненадваше с нещо — цветя, полирано речно камъче. Един ден я заведе на върха над ранчото. Там й каза да затвори очи и да слуша. Духаше силен западен вятър, нежен, топъл и див. Звукът му бе странен — едновременно красив и толкова самотен, че сякаш разкъса сърцето й. Тя му описа как се чувства и тогава той й каза: „Затова те доведох тук. Заедно можем да споделяме красотата на живота и да прогоним самотата“. После я прегърна толкова плътно, че тя усети ударите на сърцето му като свои.

— Имаш ли няколко минути? — попита Карсън. — Искам да ти покажа нещо.

— Разбира се — отговори тя, оправяйки леко сплъстената му коса.

— Добре, да тръгваме преди те да са избягали.

— Те?

— Сега ще разбереш — каза той, спусна я на земята, хвана я за ръка и я поведе към вратата.

Лара за миг се замисли за купищата снимки и документи разпилени в библиотеката, но реши, че може да ги остави за по-късно. Малко изоставаше с книгата, но университетският наставник й беше казал, че сега като съпруга на Карсън, може да удължи срока, защото нямаше опасност да бъде изхвърлена от ранчото. Освен това, въпреки че с удоволствие се ровеше в историята, предпочиташе да излезе, защото навън времето бе прекрасно, а и толкова обичаше да държи топлата му ръка.

Той й помогна да се качи в пикапа и поеха по криволичещия, разровен път. Закара я до едно от най-отдалечените места на Рокинг Би. Това беше пасбище, където няколко крави стояха, потънали до корем в диви цветя и трева и ровеха за любимата си храна. Спря, отвори вратата и й подаде ръка, за да излезе. Отговаряше с усмивка на въпросите и на учудения й поглед. Тръгнаха по тясна пътека направена от добитъка към малко езеро, пълно с прозрачна, пролетна вода, заобиколено от дебел пояс плевели и папрат.

Той й направи знак да мълчи и я поведе нагоре по невисок хълм, от който се виждаше езерото. Тревата наскоро беше отъпкана, но отново се беше изправила. На върха на хълма седнаха в гнездо от зеленина. Карсън застана зад нея, придърпа я между краката си и тя се облегна на гърдите му. Той извади бинокъл.

— Тук сме откъм посоката на вятъра — тихо каза той, — така че трябва да пазим тишина. Всеки звук ще стигне до нея, а тя е толкова плашлива и това е съвсем естествено. — Насочи бинокъла си към езерото. — С толкова много малки… Ето я! Горката, не знае дали да се скрие под скалата или да плува. Погледни — подаде й той бинокъла. — Малко вляво. — Топлият му дъх, който усещаше върху врата си, я разсейваше.

— Какво трябва да видя — попита тя, фокусирайки лещите. — Карсън, видях я! Патица с ужасно много малки! — развълнувано извика тя.

— Когато я забелязах, нямах търпение да те доведа. Никога не съм виждал майка с толкова много патета.

— Прав си, горката не знае дали да се скрие от тях или гордо да плува по езерото. — Тя замълча, опитвайки се да преброи малките, които постоянно се криеха под крилата на патицата. — … дванадесет, тринадесет, четиринадесет — броеше тя на глас, като внимаваше да не изпусне някоя малка, подвижна точка. — Петнадесет! Господи, петнадесет малки, пухкави патета! Може и аз да имам малко от нейния късмет този месец — добави тя и се усмихна.

Изражението му се смени и стана напрегнато. Затвори очи и целуна косите й толкова леко, че тя дори не усети.

— Сигурна ли си, лисичке? — прошепна той и целуна шията й с такова благоговение, с каквото беше целунал сватбената й халка, докато тя спеше. — Искам да си щастлива.

Тя свали бинокъла и се обърна към него.

— Мечтая за твое дете — каза Лара и усети как думите й накараха тялото му да потръпне. Чу как дъхът му спря и когато допря буза до лицето му, усети влажната, топла следа от сълза. — Карсън! — промълви тя трогната.

— Преди да се появиш ти, никой не ме е желал искрено, повярвай ми. Нито една от жените, с които съм бил, нито онези, които искаха да се омъжат за голямата ферма, нито мъжът и жената, които са ме осиновили. — Той я притискаше в обятията си, гласът му трепереше. — Ти се върна и ме прие, въпреки че така дълбоко те нараних преди години, това означава, че наистина ме искаш…

Той се отказа да говори, просто я държеше в прегръдките си и се вслушваше в шепота на нежния, летен вятър, който галеше тревите край тях. Накрая отпусна ръце и я целуна сякаш беше най-скъпоценното нещо в живота му.

— По-добре да те закарам вкъщи — продължи той колебливо, — май отнемам много от времето ти за работа. Знам, че още миналата седмица искаше да копираш снимките, а и тази сутрин станахме доста късно.

Той се усмихна при спомена за събуждането им, но в същия момент отново се сети, че колкото по-дълбоко навлиза Лара в историята, толкова по-голяма става опасността да сглоби нещата. Все по-ясно осъзнаваше, че не може да избегне разкриването на истината. От петнадесетгодишен беше разбрал, че ако иска да има дом и собствено семейство, ще трябва да го постигне със собствени усилия, но колкото повече време минаваше, толкова по-невъзможно му се струваше да успее, докато накрая се отказа от мечтата си.

Тогава се появи Лара, която преобърна всичко и му показа, колко празно е било съществуването му и какъв смисъл може да има животът му. Той все още откриваше това ново съдържание и постоянно се удивяваше на богатството на душата й. Духът му се обнови, защото у него се родиха нови мисли, надежди и емоции. Карсън за първи път разбра, че може да плаче.

Тя го гледаше в очите — зеленината наоколо засилваше цвета им, напомняха за водите на Лонг Пул в късен следобед — бистри и дълбоки, със златни отблясъци от слънцето.

— Имаш най-красивите очи, красиви и винаги различни. — Той се усмихна и тя усети брадата му върху бузата си.

— Ако аз започна да описвам колко прекрасно е тялото ти и как невероятно се променя, когато го докосна, няма да се приберем вкъщи до първия сняг, да не говорим за вечеря.

— Това заплаха ли е или обещание — засмя се тя, обърна се и лекичко захапа долната му устна.

— Да проверим — предложи той.

Усети как за миг я изкуши, но после тя въздъхна и прокара пръсти по брадата му.

— Трябва да свърша с онези снимки и да хвана Донован, преди да е отишъл на почивка.

Карсън беше твърде близо до нея и тя усети внезапното сковаване на тялото му. Видя как бръчките на лицето му се задълбочиха и устните му се свиха в тясна линия. Осъзна, че всеки път, когато споменаваше името на адвоката, той променяше темата. Така ставаше и когато си уговаряше срещи с него, винаги нещо се случваше и тя не можеше да отиде.

— Не искаш да се срещам с него, нали?

— Не — отговори Карсън мрачно.

— Защо? Да не би все още да си му сърдит за онова писмо, което изпрати, след като научи, че сме се оженили. Сигурна съм, че с него не е искал да каже, че причината за бързата ни сватба е бременност. Той е джентълмен от старата школа, така че едва ли би могъл да е толкова груб. — Карсън стисна очи, опитвайки се да овладее гнева си при спомена за писмото на адвоката.

„Бързо действаш, момче. Лари добре те е познавал. Предполагам, че наследникът е вече на път, така че потомството на баща ти завинаги ще остане по тези земи. Амин.“

Въпреки че Лара нищо не разбра, Карсън усети във всеки ред на Донован възмущение и ярост. Искаше му се да убие стареца, дори само за намека. Завещанието на Блакридж не даваше мира на адвоката. Когато един ден Лари отиде при него и поиска услугите му, Донован го убеждаваше, че това е „неморално“, „лудост“, „глупост“, но той остана непреклонен и волята му беше узаконена, което всъщност имаше значение. Баща му добре е знаел какво прави и никой не е можел да му попречи да изпълни желанието си.

— Карсън? — прекъсна мислите му тя.

Той рязко се върна от жестокото, заплашително минало към Лара.

— Такери Донован е като Лари — заяви той. — Ако му позволим, ще отнеме радостта от живота ни. Той е част от миналото, а аз и ти вече не живеем в него. — Наведе се, целуна я и вдъхна топлия й дъх. — Сега си щастлива лисичке, аз също, ако стоиш настрана от адвоката, ще продължим да бъдем щастливи. Освен това, в библиотеката имаш разхвърлян материал за шест такива книги, защо ти трябва повече?

— Има празнини в правните документи на Рокинг Би — обясни тя със спокоен глас като го гледаше настойчиво и се опитваше да го накара да разбере. — Донован може да ми даде липсващата информация. Освен това миналото вече не може да ни нарани. Някои от нещата, които се случиха, наистина бяха горчиви, но имаше и хубави моменти, които балансират.

— Миналото ще ни раздели, повярвай ми! — равно каза той. Гласът му беше толкова твърд и настойчив, че тя се изплаши. Надяваше се, че след като семейният му живот се подреди, ненавистта към миналото ще намалее, но не стана така. — Виждаш ли — продължи той и прокара палец по бръчицата, която се образува край устата й. — Само допреди няколко минути бяхме весели, а сега… — Той изруга. — Кажи ми от какво имаш нужда и аз ще взема проклетите документи от Донован, само стой настрана от него!