Барбара Делински
Нещо по-различно (5)

Пета глава

Последното я събуди напълно. Внимателно се измъкна и седна. Ръката му тупна на пода, но Оливър спеше непробудно. Лесли се протегна да поразкърши схванатото си тяло. Полата и блузата й бяха смачкани. Опитваше да си спомни какво всъщност се беше случило. Загледа се в Оливър и в паметта й постепенно изплува всичко.

Тъжно се взираше в отпуснатото тяло. Съзнаваше, че е почти влюбена. И точно в него ли намери да се влюби? В мъж, за когото свободата означаваше всичко, в мъж, който не обичаше да се обвързва, но милиони жени в Америка бяха луди по него!

Качи се в спалнята си и се просна по очи на леглото. В какви ли други реклами се беше снимал? Облечен? Съблечен? Полу?

Знаеше, че тези реклами са се появявали не само в „Мъжка мода“ и „Ескуайър“, но и във „Вог“, „Космополитен“… Къде ли не! И толкова очи са се любували на лицето и тялото му! Това го поставяше в изключително благоприятна позиция, даваше му възможност да избира между куп почитателки — една от друга по-привлекателни. Тогава какво, за Бога, го беше довело тук? И защо й даваше напразни надежди?

Обърна се по гръб и втренчи поглед в тавана. Какво толкова беше намерил в нея? А и тялото й едва ли криеше особена прелест за мъж като него. Вярно, че не беше жиголо, както бе помислила първоначално, но все пак беше чаровният идол на много жени, поразително красивият фотомодел, идеалът им… Докато той беше поел по пътя на славата, Лесли вървеше по своята пътечка. И не би се отклонила от нея, също както и той не би го направил. Постепенно проумя, че само с мислене нещата няма да се оправят, измъкна се от леглото, взе душ, облече плажната рокля и слезе до бакалницата в Густавия.

Когато се върна, Оливър вече беше станал и се печеше на плажа. Дълго го наблюдава от терасата. Той лежеше съвсем неподвижно, човек би могъл да го помисли за великолепна бронзова статуя, ако не беше тъмната ивица на банския му. Ами какво щеше да бъде, ако… Той сам каза, че в голото тяло няма нищо срамно.

Тя тръсна глава, смутена от натрапчивата мисъл, и бързо влезе в кухнята. Направи си чай с лед, взе си книга и пак излезе на терасата, където се отпусна в един шезлонг.

Неусетно задряма, но изведнъж се стресна и отвори очи. Все още замаяна, се протегна, за да се събуди напълно, и се огледа. Неочаквано срещна вперения в нея, тревожен поглед на Оливър.

— Оливър! Как ме стресна!

Приседнал на ръба на шезлонга, до краката й, той се усмихна тъжно.

— Напоследък двамата с теб като че ли само това правим. Много ли се уплаши?

— Всичко е наред — механично погледна към китката си и леко се намръщи, като не видя часовника. — Имаш ли представа колко е часът?

— Може би към един… Сигурна ли си, че всичко е наред?

— Сигурна съм.

Той взе тъничката й ръка в своята и заговори:

— Лесли, снощи…

Ръката й се изплъзна от неговата и пръстите й нежно докоснаха устните му.

— Не казвай нищо! Не трябва. Наистина няма смисъл! Мисля, че и двамата се поувлякохме. Нищо не се е случило.

— Знам, но все пак, толкова ми се искаше…

— Моля те! — нетърпеливо го прекъсна тя. — Недей! Нищо не можеш да поправиш. Само ще го развалиш.

Той остро се засмя, сви устни и горчиво поклати глава.

— Значи за всичко е виновен този остров. Колко просто разрешение!

— Може би нещата не са толкова прости, но нека ги оставим такива, каквито са — тихо, но твърдо заяви Лесли. Думите бяха излишни. Нямаше нужда нито от оправдания, нито от уверения в привързаност. — Не се притеснявай, нищо не е станало против волята ми. Не съжалявам за нищо.

— За нищо ли? — очите му внезапно потъмняха.

— Е… За нищо непоправимо. Пък и вчера си беше за вчера. Днес вече сме сряда. Не възнамерявам да прекарам остатъка от почивката си, като си блъскам главата в стената. Времето лети и докато се усетя, ще бъда отново в Ню Йорк. Хайде да не анализираме. Съгласен ли си?

Улови погледа й и сякаш проникна в душата й. Направи го властно, неумолимо, откри най-тайните пътечки, надникна в най-съкровените кътчета, остави я с разтуптяно сърце…

— Оливър? Кажи, съгласен ли си?

— Съгласен съм, Лесли. Не се притеснявай! — той се надигна. — Отивам да си облека нещо. Мисля да отида с колелото до града.

— Защо не вземеш колата? Няма да ми трябва.

— Благодаря ти, но с колелото ми е по-приятно. Пък и в Ню Йорк не мога да си позволя това удоволствие. Страх ме е да не повредя… скъпоценната стока — изгледа я насмешливо. — Със синини и драскотини не ставам за пред камерата — тръгна, преди Лесли да си беше отговорила на кого се присмива той — на нея, на работата си или на самия себе си.

Това всъщност нямаше значение. Поне за нея. Защото наистина беше безсмислено да се анализира до безкрай — точно това каза и на него. Освен това, скоро щеше да си бъде в Ню Йорк. Вместо да я успокои, мисълта я потисна.

Оливър беше отишъл в града и цял следобед щеше да е сама на плажа, така че най-сетне се осмели да свали горнището на банския си. Докато се мажеше с плажното масло, със задоволство установи, че кожата й придобива златист тен. Дали той щеше да забележи? Представи си едно друго тяло, изтегнато до нея на пясъка и се изчерви.

 

 

За нейна радост, вечерта двамата се срещнаха. Оливър най-неочаквано застана на вратата.

— Здравей, Лес!

— Здравей! — вдигна глава и едва успя да прикрие огромното си облекчение.

— Какво правиш?

— Решавам кръстословица. Безнадеждна работа.

— Имаш ли нужда от помощ?

— Благодаря, но искам да се справя сама! — упорито възкликна тя. — Ако ще дни наред да не мръдна оттук!

— Значи обичаш главоблъсканици?

— Ами да! — някак предизвикателно заяви Лесли. Оливър изглеждаше все така неустоимо привлекателен. Тя се нуждаеше от нещо, което да насочи мислите й в друга посока.

— Добра ли си? — попита я той със светнали очи.

— Не съм си мерила силите, но мисля, че съм доста добра.

— Искаш ли да поиграем на думи?

— Ами… Защо не.

— Обичаш ли?

— А ти? — на лицето й бе изписано смайване.

— И още как!

Играха на думи чак до полунощ, за разнообразие направиха няколко игри на бесило, пиха кафе и пак се върнаха към разчертаните квадрати. Дали заради късния час, който създаваше някаква особена близост между двамата, или заради самото присъствие на Оливър, но Лесли се чувстваше все по-уверена, по-оживена и весела. Към два часа започнаха да се появяват все повече думи от една и съща област, думи прости и недвусмислени. Какво пък, та нали всичко беше само игра…

Нежен. Чувствен. Възбуда.

— Браво, Оливър!

Легло.

— Хайде, Лес. Можеш и повече.

— Опитвам се. Но няма никакви гласни.

Мъжествен.

— Я, колко било лесно!

Ласка.

— Не е лошо. Нали нямаше гласни?

— Намерих. Хайде, ти си!

Слънце. Топлина. Копнеж.

— Охо, тридесет точки, Оливър! Наистина те бива!

Курорт. Почивка. Мечта.

— Добре, Лесли! Наистина добре!

Секс.

— Оливър! Думата не струва!

— Така ли? Я виж — донесоха ми цели осем точки.

— Да, но дори не се удвояват! Проигра добрата възможност!

— Мога да преценя и сам — съсредоточено промърмори той. — Давай, ти си!

Възбуда. Стенание. Гърди. Мръсник.

— Хей, Оливър, не мислиш ли, че играта загрубява? Освен това „гърди“-те не стават. Липсват ти две квадратчета, мошенико!

— Хайде, Лес! Къде ти е чувството за хумор? „Гърди“ е страхотна дума!

— Не става. Опитай пак!

Става.

— Не е честно. Това го чу от мен!

— Да, Лес. Ти обаче нямаш букви за него. Пък и този блясък в очите ти… Нещо не ми харесва…

— Гледай си играта! Думата ти не беше нищо особено. А какво ще кажеш за това?

Трепет.

— Умножава се по три… Плюс двойното „т“, дванадесет. Двадесет и две… Охо, цели шейсет и две точки! Хайде, запази преднината!

Известно време тя водеше. Накрая беше ред на Оливър.

Любов.

Не се удвояваше, не се утрояваше. Даже нямаше двойна буква… И въпреки това, думичката печелеше. И двамата го разбраха.

 

 

Четвъртъкът започна най-приятелски. По някакво негласно споразумение прекараха целия ден заедно. Лесли приготви закуската — омлет с гъби, после слязоха на плажа, а следобед и двамата се качиха на мотора и се отправиха към Густавия.

— Сигурна ли си, че не те е страх? — попита я Оливър, преди да тръгнат, докато й слагаше каската.

— Разбира се. Толкова пъти съм излизала с мотора!

— Пътят е тесен.

— Ще се държа здраво — тя се намести удобно зад него, обгърна го и потеглиха.

Опиянена от слънцето и вятъра, Лесли се притискаше до Оливър, усещаше силния му гръб и й се искаше този миг да не свършва…

— Как е? — той хвърли бърз поглед назад и докосна ръката й.

— Познай! — весело отвърна тя, сгуши глава на гърба му и притвори очи от щастие.

Това чувство не я напусна нито когато слязоха от мотора и тръгнаха по кея, нито по-късно, когато обикаляха по улиците. Скитаха без посока, разглеждаха магазините, не бързаха за никъде. Държаха се за ръка като деца, слепи за всички наоколо, преизпълнени от собственото си щастие.

От време на време сядаха в някое малко кафе, приказваха си, потопени в атмосферата на градчето, поглъщаха се с очи… Направиха няколко дребни покупки — шишенце парфюм, красива кутийка и рокля от розова, ръчно рисувана коприна, в която Лесли се влюби от пръв поглед. Тя знаеше, че тези три неща винаги ще крият особено очарование заради всичко, с което бяха свързани. Съжаляваше само за едно — на връщане торбата с покупките беше между нея и Оливър.

— Какво ще кажеш да поплуваме? — попита я той, когато пристигнаха.

— Не зная. Нещо ме мързи и май ще ида да поспя. Снощи стояхме до късно, а днес се мотахме. Пък и този свеж въздух…

— Защо поне не дойдеш с мен на плажа? И там ще можеш да поспиш.

И тя направи точно това. Последното, което видя, преди да потъне в сън, беше бронзовият гръб на Оливър сред вълните. По едно време се размърда в съня си, докосна нечие топло тяло и се сгуши в него. Събуди се в прегръдките на Оливър. Очите му бяха затворени, а лицето му излъчваше спокойствие и безкрайна нежност.

— Оливър? — тихичко прошепна тя.

— Ммм? — той не помръдна.

— Спиш ли още?

— Познай.

— Наспа ли се?

— Съвсем. Само още не мога да си отворя очите.

— Наистина ли? — закачливо го погледна тя.

— Наистина. Свикнал съм да седя до късно, така че… — размърда се, но все още не отваряше очи.

Лесли имаше рядката възможност да разгледа отблизо великолепното му тяло — гладката като коприна кожа, златистите косъмчета, изваяните мускули, гордата осанка… Поддаде се на изкушението и докосна с върха на пръстите си кадифено меката кожа на хълбока.

— Хей! — Оливър скочи като ужилен и улови ръката й. — Знаеш ли как ме погъделичка! — гледаше я само с едно, широко отворено кафяво око. — Скучно ли ти стана?

— А, не…

— Иска ти се да се пораздвижиш?

— Този път позна.

— А гладна ли си?

— Ммм…

В един миг сякаш между тях прелетя искра. В следващия Оливър притегли Лесли към себе си и силно я прегърна.

— За Бога, Лес! — нежно възкликна той и телата им усетиха познатия трепет. Изправиха се, все още замаяни, със сияещи лица. — Хайде да вечеряме в града! Имам нужда да хапна нещо горещо и… люто.

— Сериозно? Мислех, че предпочиташ нещо леко и изискано.

— За всичко си има време, Лес — прошепна Оливър.

Докато се приготвяше за вечерята, тези думи не излизаха от ума й. Изкъпа се, разреса грижливо косата си и си сложи мъничко грим. Извади от торбата новата розова рокля, разгърна я и се полюбува на нежните шарки. После застана пред огледалото и я облече, като кръстоса презрамките и умело ги завърза отзад. Погледна отражението си.

Роклята сякаш беше създадена за нея — така плавно обгръщаше нежните очертания на тялото й, озаряваше лицето й с розовото си сияние…

Когато се срещнаха пред вилата в осем, той наистина остана поразен. Известно време само мълчаливо се взираше в нея, сякаш да запази в паметта си всяка частица от прелестния образ, и промълви:

— Прекрасна си, Лесли! Тази вечер си просто неотразима!

И тя наистина се чувстваше красива и изключителна. Въпреки всички различия помежду им, въпреки блестящите красавици, които сигурно изпълваха живота му, Оливър я накара да се чувства така, сякаш за него не е имало, няма и никога няма да има друга като нея. Че е единствената.

В ресторанта седнаха на уединена маса за двама и Оливър през цялото време не свали очи от нея, в резултат на което Лесли ядеше като насън, разговаряше като насън и сърцето й беше преизпълнено с обич и копнеж.

Седнала в малкото ресторантче, обгърната от топлия, сякаш зареден с любов въздух на Сейнт Бартс, Лесли изведнъж осъзна, че връщане назад няма. Повярва най-после, че означава за Оливър толкова, колкото и той за нея, че двамата са създадени един за друг, и пламналото между тях чувство е дълбоко, чисто и истинско.

— Искаш ли десерт? — като в просъница чу гласа му.

— Не — едва чуто прошепна тя. Ръката му погали нейната.

— Сигурна ли си? — не вярваше, че го е чула. Лесли кимна унесено. След малко седяха в колата на път за вилата. Когато слязоха и тръгнаха по каменистата пътека, Оливър я прегърна и уверено я поведе. Минаха зад вилата, покрай скалите и се спуснаха на плажа.

 

 

Струваше й се, че е очаквала този миг през цялата вечер, през цялата седмица, през целия си живот… Освободена от всякакви задръжки, понесена на крилете на любовта, тя се надигна на пръсти и обви ръце около врата му. Изведнъж усети, че краката й се отделят от земята и в същия миг Оливър я залюля нежно, а тя се притисна към него.

— О, Лесли, откога мечтая за това… — внимателно я пусна на земята, наведе се над нея и докосна с устни топлата кожа на врата й. Ръцете му я стискаха така здраво, сякаш се боеше да не я изгуби. — Толкова си красива!

— И ти — нежно разроши косата му.

Зениците му бяха разширени и в тях се отразяваше сребристата светлина на луната. Погали лицето, пламналите страни, нежната извивка на ухото й и прошепна дрезгаво:

— Искам да те целуна, Лес. Искам да те покрия с целувки…

Разпалена от любимия глас, от силните ръце, тя се притисна до него и повдигна глава. Заедно с устните им се сляха душите и сърцата им.

Усещаше как под ненаситните му устни се разтваря за любовта му цялата, как копнее за близостта му… Ръцете му се плъзнаха по тялото й.

Изгаряше я непознат огън, ръцете й нетърпеливо обгръщаха приведеното над нея тяло, изваяните рамене, силния гръб, плъзгаха се по мускулестите бедра… Все по-осезателно долавяше възбудата му и я обзе небивало щастие — най-сетне се увери, че нейното собствено тяло е сторило чудото! Но самата тя вече едва се владееше и тръпнеше от допира му.

Чу дълбокия му дрезгав глас:

— Нямаш нищо отдолу, нали? — вгледа се в изящните черти на лицето й, обляно от лунна светлина.

— Не — прошепна тя, а очите й бяха огромни и… невинни.

— Заради мен ли?

— Исках да се чувствам по… различно. И успях.

— А сега?

— Още повече — едва си пое дъх тя.

— Ами ако… свалим тази рокля?

Сърцето й се блъскаше в гърдите така отчаяно, че тя успя само да кимне. Та нали тъкмо това искаше, нали цялото й същество копнееше за това… Напълно изгуби власт над себе си. Вдигна ръце към възела на врата си и срещна две други ръце, които кротко, но твърдо я спряха.

— Нека аз… — прошепна Оливър и след дълга упоителна целувка се зае с възела. Докато сръчните му пръсти се справяха с него, очите му не се откъсваха от нейните.

Когато усети, че розовият плат, обгърнал гърдите й, се свлича, тя изведнъж се поколеба. Знаеше, че тялото й не е божествено. И въпреки че Оливър беше видял по-голямата част от него, вече не беше същото. Но връщане назад нямаше. Прочете го в особения замъглен поглед на Оливър, усети го по странния трепет някъде дълбоко под сърцето си… Роклята бавно се плъзна надолу и след миг се свлече в краката й. Оливър обгърна раменете й.

— О, Лес! — задавено промълви той.

— Аз… Наистина ли…

Едва тогава видя безпокойството в погледа й.

— Това ли те тревожеше?

— Тялото ми… Не е нищо особено…

То беше пред погледа му, окъпано от златисто сияние, и той, като омагьосан, не можеше да откъсне поглед от него. Не каза нищо, но ласките на силните му горещи ръце бяха достатъчно красноречиви.

— Оливър…

— Това ли те тревожеше? — едва чуто повтори той, като не спираше да я милва. Лесли само простена, замаяна от ласките му. Оливър повдигна брадичката й. — Тялото ти е вълшебно, Лес. Всяка частица от него. Толкова е топло… — докосна челото й с устни. — И меко… — целуна страните й. — И крехко, и… — не довърши, ала я обсипа с толкова много целувки, че този път Лесли окончателно се предаде, повярва във вълшебството на мига и… в своето собствено вълшебство.

Изведнъж усети до голото си пламнало тяло хладния допир на ризата на Оливър. Почувства се палава и дръзка, зарови глава там, където под разтворената яка пулсираше топлата плът, но разбра, че това съвсем не й е достатъчно. Целуна топлото му рамо, а ръцете й трескаво се заеха с дългата редица копчета, измъкнаха от панталона ризата и я съблякоха с властен нетърпелив жест.

— Толкова отдавна копнея да ме докоснеш, Лес, да усетя красивите ти ръце…

— Ще направя всичко, което поискаш, Оливър — прошепна тя, а дланите й пробягаха по раменете, плещите и хълбоците и затърсиха гърдите му. Оливър затвори очи и простена.

— Още, Лес, не спирай… — едва успя да прошепне. Тя откри каква наслада й носи неговото удоволствие и започна да съживява и разпалва тялото му. Ставаше все по-смела, устните й смениха пръстите, езикът й докосваше нежната кожа на гърдите му, играеше със зърната им… Оливър притегли бедрата й към своите, очите му диво пламтяха и я предупреди задъхано:

— Лесли, мила, не зная колко още мога да издържа… Толкова много те желая! — трескаво разкопча панталона си и смъкна ципа, но когато се готвеше да свали всичко от себе си, Лесли протегна ръка и го спря.

— Почакай! Остави на мен! — сля устни с неговите, погали го с връхчетата на гърдите си и плъзна ръцете си надолу, към доказателството за неговата неимоверна възбуда…

Оливър отново простена. Отблъсна я почти грубо, свлече от себе си панталоните и гащетата, захвърли ги настрани и отново я прегърна. Допирът й подейства като електрически удар. Тя тихо извика.

— О, Лес!

— Оливър!

— Ела! — властно я притегли към себе си, повдигна я и горещите й, тръпнещи бедра го обгърнаха. Оливър коленичи и нежно положи на пясъка скъпоценния си товар.

— Моля те, Оливър, моля те… — повтаряше тя и усещаше нетърпеливата му ръка.

— Искаш ли го?

— Да! О, да!

— Сега, мила — опари я дъхът му.

— Не мога да издържам повече, наистина не мога!

— И аз!

Всеки от тях потъваше в очите на другия, долавяше с цялото си същество колко изключителен е мигът. Не само телата, но и душите им, устремени една към друга, щяха да се слеят. И нямаше да съжаляват за нищо, каквото и да им донесеше утрото. Важното бе, че сега, в този миг, са живи, истински и се желаеха.

Сърцето й биеше до пръсване. Цялата се разтвори, за да го приеме. Той проникна в нея бавно, като внимаваше да не й причини болка. Устните й се разтвориха в безмълвен вик от неизпитвана досега наслада.

— Само ако знаеше… — достигна до нея въздишката му.

— Зная! — прошепна тя, вплела крака в неговите, блажено затворила очи, цялата изпълнена от неговата топлина…

Тялото й откликваше на неговото безпогрешно, устните й се сливаха с неговите, ръцете й го обгръщаха, сякаш никога нямаше да го пуснат, телата им се движеха в един и същи ритъм…

— Оливър! — извика тя, обляна от гореща вълна.

— Това е, мила… — тя усети как нещо запулсира в нея. — Това е… О!

Когато вълните на екстаза я заляха и накараха тялото й да се гърчи от удоволствие, отново извика името му. Оливър притихна за миг, после простена от изпитаната върховна наслада и, останал без сили, се отпусна върху нея. След миг се надигна на лакти, за да освободи задъхалата се Лесли от тежестта си, и нежно се вгледа в лицето й.

— Хубаво ли ти беше, Лес? — тя само кимна, преизпълнена от щастие. — И на мен — тихо каза той. — Ти беше страхотна. Всичко беше прекрасно… А аз… Добре ли се справих? — въпросът му прозвуча шеговито, но Лесли почувства колко важен е отговорът за него.

Отметна тъмния влажен кичур коса от челото му и го погледна усмихнато. После заговори:

— Май за професионален разбивач на женски сърца се справяш твърде добре…

— Радвам се — в същия тон й отвърна той, — че миналото ме е научило на нещо и ме е направило достоен за теб.

— Думите ти ме правят безкрайно щастлива…

— Това не са само думи, Лес! — изведнъж стана сериозен. — Не може да не си разбрала, че никога преди не ми е било толкова хубаво. И… Че сега целият съм в пясък…

— И не само ти! — едва успя да го каже и Оливър скочи на крака и я задърпа. — Какво правиш? — извика тя и изведнъж започна отчаяно да се съпротивлява. — О, не, Оливър Еймс, забранявам ти! Не и сега! Луд ли си? Ще измръзнем!

— Напротив, водата сега е по-топла — грабна я на ръце и я понесе.

— Оливър! Досега трябваше да си заспал, изтощен от умора. На какво прилича това?

— Ей сега ще видиш!

— Но, Оливър! — чу плисъкът на вълните в краката му и се вкопчи по-здраво във врата му. — Хайде, не си играй!

— Хайде, Лесли, пусни ме! Да не искаш да ме удушиш? — с кадифен гласец я увещаваше той.

Тя го стисна още по-здраво. И тогава я… погъделичка. Тя разпери ръце и… цопна сред вълните. Оливър обгърна с ръце кръста й и я привлече към себе си.

— Мръсен номер! — избълбука тя и го погледна разгневено, но в този миг телата им се докоснаха и Лесли занемя.

— Хайде, прегърни ме…

— Как ли пък не! За да ме погъделичкаш пак, нали?

— Няма, обещавам ти!

Колебанието й не продължи дълго. Ръцете й щастливо се сключиха около врата му.

— Единственият проблем е, че още целият си в пясък…

— О! — изведнъж се хвърли в морето и я повлече със себе си.

Този път тя се изправи със смях, а лицето й, обърнато към Оливър, сияеше.

— Още един мръсен номер!

— Важното е, че и двамата сме вече чисти — прошепна той между две целувки. Краката й го обгърнаха. — Хладно ли ти е?

— Когато съм до теб? Изключено.

— Права си, както винаги.

— Не знам дали съм права, но поне съм искрена.

— И вероятно искрените хора ти допадат?

— Допадат ми само те.

— И друг път съм те чувал да го казваш все така разпалено. Кажи ми, Лесли, какво ти се е случило?

Рязко се отдръпна от него и го погледна в упор.

— Какво искаш да кажеш?

— Знам, че се е случило нещо, че някой те е наранил. Това, което не знам обаче…

— … няма нужда да го узнаеш — бързо довърши Лесли.

— Трябва. Искам да знам защо взимаш някои неща толкова навътре. Защо винаги се стремиш да се разграничиш от семейството си? Защо си така зле настроена към мъжете?

— Не зная. Това е минало… И то е доста неприятно за мен…

— Тогава — той я понесе към брега — побързай да ми го разкажеш, докато е още тъмно и не мога да видя как се изчервяваш… Разкажи ми го още сега! Или…

— Или какво?

— Ще видиш какво! Ще станеш моя пленничка, ще те разпъна под най-жаркото слънце и ще те държа така, докато се опечеш или… проговориш.

— Звучи интересно.

— Но е опасно.

— Опасностите винаги са ме привличали…

— Лесли, не се шегувай и не мисли, че ще се измъкнеш лесно! — внимателно я остави на пясъка. — Вземи си нещата и да се прибираме. Трябва да поговорим.

— Имам друга идея…