Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1929 (Пълни авторски права)
- Превод от румънски
- Спаска Кануркова, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и редакция
- ckitnik (2012)
Издание:
Михаил Садовяну. Избрани творби. Том III
Редактор: Веселина Георгиева, Спаска Кануркова
Художник: Мариана Генова
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор Стоян Панчев
Коректор: Наталия Кацарова
Дадена за набор: 29.II.1980 г.
Подписана за печат: май 1980 г.
Излязла от печат: юни 1980 г.
Формат 84×108/32
Печ. коли 29,00
Изд. коли 24,36
Усл. изд. коли 24,75
Издателство „Народна култура“, София, ул. „Г. Генов“ 4
ДП „Стоян Добрев — Странджата“, Варна, бул. „Хр. Ботев“ 3
История
- — Добавяне
XXV
Милостта на княз Дука.
Две седмици преди Рождество Христово Диванът бе отново свикан, за да разгледа свадата между Урсаки и Балабан. Стара вражда имаше между гордия болярин Григорие Урсаки и лвовския търговец Алекса Балабан. Още в минали години молдованецът бе дал под съд търговеца в съдилищата на полския крал, бе го съдил за едни дюкяни и полските съдници му бяха дали право. И не само това беше сторил, ами беше пратил в Истанбул жалба срещу княз Дука по време на второто му господство, че уж покровителствувал Алекса. Бе се жалвал и за други неща, но най-вече за това. А сега, по време на третото господство на Дука, Алекса Балабан се бе надигнал срещу Урсаки и се бе жалвал пред достопочтения Диван на Молдова. Съдът даде право на търговеца и реши боляринът да му плати четиристотин кесии суха пара обезщетение и лихва за страданията и злините, които му бе причинил. Боляринът обаче не плати парите и Балабан отново го бе изправил на съд. А съдът го предаде в ръцете на княз Дука. Урсаки бе заловен и хвърлен в тъмница с оковани крака, докато му дойде акълът и плати и на хазната, и на Балабан всичко, както си му е редно и както беше решил съдът.
Заранта след идването на безумния слепец князът отиде в малкия чертог, даде нарежданията си на армаша и разговаря с болярите, на някои даже се усмихна добродушно. После влезе един слуга и му прошепна нещо. Князът изслуша вестта с навъсени вежди, като гледаше настрани, и отвърна нехайно:
— Добре, въведете го в стаята за тайни разговори и нека ме чака там.
Слугата се оттегли с поклон. Князът веднага привърши заповедите си, нареди на болярите да дойдат в други часове и отиде в стаята си, където завари търговеца от Лвов.
Алекса Балабан беше хубав човек. Беше не само едър и пълен, но имаше и голяма като метла брада, която покриваше целите му гърди. Скъпата шуба с широка яка, която бе пристегнал през корема с колан със сребърни пафти, му придаваше още по-представителен вид. Той се поклони на княза с широка усмивка на червендалестото си пълно лице и му целуна ръка.
— Какви нови вести ми носиш, кир Алекса? — запита на гръцки князът, защото Балабан беше от неговия край, от Румелия.
— Господ пожела те да бъдат добри, ваше височество, с негова помощ по-късно ще бъдат още подобри.
— Върнаха ли се хората ти, които беше изпратил в Лвов?
— Върнаха се снощи и ми донесоха послание. Ето го. Моля ваше височество да има добрината да не чете съдържанието на писмото, защото то не казва нищо, разправя за разни търговски неща; нека ваше височество обърне внимание само на знаците, които се намират на три места.
Докато говореше, Алекса Балабан държеше писмото пред княза с лявата си ръка и с дългия нокът на дясното си кутре му сочеше някакви знаци.
— Как тълкуваш тези знаци, приятелю Алекса?
— Както се вижда, ваше височество — отговори Балабан, като поглаждаше брадата си с писмото, — три наши дела, по-точно на ваше височество, са завършили добре.
— Възможно е, приятелю Алекса, с удоволствие ще изслушаме известията, седнали на този диван. Приканваме и твоя милост да седне на този стол близо до мене, за да можем да си говорим с тихи гласове.
— Благодаря на ваше височество за оказаната ми чест — поклони се лвовският търговец и седна. — Първата вест — продължи той с глас, който бълбукаше в тлъстините на гушата му — е за ония негодници, които бяхме пратили на служба у французина. Те бяха мои хора и имаха заповед освен нашата работа да изпълняват и някои повели на немците. Понеже са поданици на императора, канцеларията от Виена намерила за нужно да търси сметка за тяхната гибел. Пратиха допитване до мен. Аз отговорих, че не зная нищо, като в същото време помолих препочтената канцелария да има вяра в мен, защото аз ще проуча въпроса и ще им доложа. Аз казах на ваше височество с какви жалби ни заплашват те пред Високата порта, жалби, които били готови и трябвало само да ги изпратят, в които сочат ваше височество като размирник на реда и мира между двете империи. Като дойдох в престолнината на Молдова по моите работи, немците знаеха, че съм дошъл да направя и това разследване за тях. Оттук им пратих обяснение, както ми подсказа ваше височество, че вината е на някой си Алеку Русет, син на сваления княз Антоние. Тук, в посланието, вестта по първия въпрос започва така: „Благословено да бъде името господне за добрите вести и другите работи.“ Това означава, че въпросът е разрешен добре.
Князът кимна одобрително и се усмихна.
— Разбирам. Остава само да ми дадеш някои обяснения и доказателства, което не е никак лесно.
— Бог ще осени ваше височество — въздъхна търговецът и премига с малките си остри очи.
— Наистина само на бог можем да се уповаваме за добро. Да видим по-нататък.
— Второто нещо е за французина. Когато ваше височество получи вест от капукехаята, че няма никакво съмнение по отношение на този калугер, който, още щом пристигнал, представил на великия везир Кара Мустафа писмо, аз веднага изпратих на немците известие. Те отговориха, че е добре и благодарят на ваше височество за вестта. Второто нещо в писмото се намира накрая, дето пише: „Благодарим на Молдовското княжество… и другите…“
— Едната ръка може да измие другата — промълви князът. — Ето едно доказателство…
— Добро е доказателството, ваше височество, и за турците. Сега да преминем на третото място, дето се казва: „Тука всичко е непроменено, приеми, честити господарю, поклон от твоя слуга.“ Тука, ваше височество, става дума за онези проклети писма, които се намират в ръцете на поляците. Немците, сърдити на ваше височество, намерили у поляците подкрепа и уверения, че държат ваше височество в ръцете си и пазят за подходящ час писма, писани и подписани от ваше височество, които писма, щом бъдели пратени на Високата порта в Истанбул, щели да струват главата на ваше височество. Писмата са си на мястото. Това искаше да знае ваше височество, че са си на мястото, че не са пратени.
— Това е най-добрата вест, скъпи приятелю — каза княз Дука, сложи пред себе си на масата писмото със знаците и го загледа замислено. — Онези лъжливи писма можеха да ни навредят, макар и ние да не сме лишени от подкрепата на Високата порта. Но като знаем за тази опасност, дошло е вече време да осветлим положението и да докажем не само че писмата са лъжливи, но и да изтъкнем кой ги е съчинил, за да си получи наказанието.
Балабан погледна внимателно княза.
— Милостиви княже, само онзи проклетник, синът на княз Антоние, е могъл да извърши такова деяние, защото е отровен от завист към ваше височество. Той е извършил това, той е извършил и другото, със слугите от Лвов, които дадохме на французкия калугер. Но аз смирено моля ваше височество да ми позволи да кажа, че трябват доказателства за някои недоверчиви хора, каквито са не само турците, но и нашите братя, християните.
— Тези доказателства ще пристигнат навреме, съвсем скоро, приятелю Алекса.
— Добри и тежки доказателства да бъдат, милостиви княже…
— Добри доказателства, приятелю, и тежки като златото. Такива, каквито твоя милост представи пред съда срещу нашия болярин Урсаки. Всичко ще бъде доказано с истински писма. Ако стане нужда, писмата ще бъдат подкрепени и с клетви. Голяма вяра имам в помощта на бога, защото нищо не предприемам, преди да коленича смирено пред него и да му искам благословията.
— Тогава, ваше височество, всичко е наред. Ваше височество може да отреже със сабята си главите на змея и да стъпи върху неговия труп, както победоносният покровител на ваше височество свети Георги. Ваше височество може смело да се представи в Истанбул, за да получи още едно уверение и по-голяма власт за прослава и укрепване на християнството.
— С божията помощ наистина се надявам, че нищо няма да ми попречи и ще получа хетманството на Украйна. Нощес пристигна добра вест от нашия капукехая в Истанбул. Само че не всичко може да бъде съвсем добро. И този трендафил има бодли. Ненаситната алчност на турците е като ламя, която изсушава всичко. Колкото и да сипвам, като поток да тече в гърлото й, тя все повече иска, все повече трябва да давам. А аз тука с такава мъка отделям по нещичко настрана, с кървава пот събирам капка по капка.
— Времената са тежки, ваше височество, а страната ни е обедняла и западнала.
— Времената наистина не са леки, но страната ни е повече коварна, отколкото бедна и е свикнала винаги да се противи на своя господар. Но аз ще ги науча всички на акъл, за да се подчиняват на моите закони. Ще издам заповед всички да си платят даждиетата на хазната до последната пара, до последното бобено зърно. Няма да се отърве никой, най-вече горделивците, които ние никак не можем да търпим. И ще патят като Урсаки, когото всеки ден карам да извеждат от тъмницата и да го бият по петите, за да си плати дълговете и към лвовския търговец, и към своя владетел.
— От дълговете, които има към мен, милостиви княже, аз мога да му простя една част, за да се позамогне хазната.
— Твоя милост ще стори, както намери за редно, приятелю. Аз няма нищо да му опростя, защото по всяко време на деня, когато вдигна очи към иконите, си спомням за моите врагове и за техните жалби срещу мен. Те ще ми простиха, няма да им простя и аз.
Алекса Балабан поклати глава в знак на съгласие, но не отговори, за да му даде време да се отърси от внезапно събудилия се в него гняв.
— Така, велики господарю — каза той след малко, — както се вижда от известията, които имаме, аз мога да получа от светлейшата ти милост позволение да се върна на мястото си.
— Да, можеш да си заминеш, приятелю. А до два дни аз ще ти представя доказателствата, които са необходими, за да се уверят немците и поляците и да не ни бъдат повече противници. Веднага след това ще се увери и везирът, че трябва да отдръпне благоволението си от злосторниците, и тогава с помощта на пречистата Дева и на светите великомъченици ще мога да имам в ръцете си Алеку Русет, както имам Григорие Урсаки. Нито немците, нито поляците ще го приемат по причина на многобройните му съзаклятничества и коварства. А на закрилата на Високата порта няма да може да се надява без страх от примката на немите удушвачи.
— Велики господарю — развълнувано отговори Алекса Балабан, — господ сипва мъдростта в главите на владетелите, както се сипва чистият зехтин. Аз много се радвам на всички победи на ваше височество и за това моля за позволение, да положа в нозете ви, славни господарю, малкото и скромни дарове, които ми дойдоха от Лвов заедно с писмото. Моля ви от все сърце, славни княже, да приемете от мен няколко самурени кожи, които имам от московците, и няколко златни гривни, изработени във Венеция. Освен това и един кон за ваше височество заедно с целия такъм и други няколко дреболии, които се намират в една сребърна ракличка и са за светлата княгиня Анастасия. А за всичко, което ми дължи Григорие Урсаки, аз се надявам, че ваше височество ще ме обезщети според светата правда и решението на Дивана.
— Така ще бъде, приятелю Алекса, не бери грижа. Благодаря за даровете и може би ще имаме да си кажем и други добри вести в деня, когато си тръгваш.
— Няма да пропусна тогава възможността да падна на колене пред ваше височество — отговори Балабан, целуна ръка на княза и се оттегли.
Веднага след това влязоха слугите му, коленичиха с голямо смирение и поднесоха даровете, а един от тях се осмели да покани княза да погледне през прозореца, за да види пъргавия четиригодишен арабски жребец, който беше само огън и плам.
С опакото на ръката си князът направи знак да го оставят сам. Слугите се оттеглиха с гръб към вратата. Князът разгледа внимателно даровете, като ги претегляше на ръка и ги оценяваше. После се приближи до прозореца и с младежка радост загледа коня.
Постоя известно време замислен. В определения час дойде армашът Тоадер Фльондор. Чрез слугата той поиска позволение да влезе и князът го прие веднага.
— Велики армаше — каза князът, като го гледаше добродушно, — днешния ден съм определил за много опрощения. Като размислих и претеглих вината на нашия болярин Йон Милеску, смятам, че наказанието, което му наложих, е достатъчно за прегрешението му. Значи, ще го развържем и ще го пуснем от тъмницата. Благоволи да го доведеш при нас, за да ни целуне ръка и да го опростим.
— Милостиви княже, в стаята, която му бе отредена през последната седмица, боляринът Милеску можеше да се смята като у дома си, защото разполагаше с перо за писане и с книги за четене. Добре ще му бъде, че го освобождаваме, но ще съжалява, че се разделя с нас. Той от много време усеща върху себе си милостта на ваше височество.
— Добре, доведи го при, нас, велики армаше.
Стражниците доведоха Милеску. Беше нагизден, чистичък и е подстригана брада. Щом влезе, веднага коленичи, а князът му подаде десницата си да я целуне. Милеску стоя така с наведено чело, докато войниците излязоха и се оттегли и Фльондор.
— Дойде времето, Милеску — важно и сериозно заговори князът, — милостта на твоя господар отново да падне върху теб.
— Господарю — сподавено отговори Милеску, — до смъртния си час няма да забравя това.
— Върни се у дома си без грижа, поеми владенията на всичките си предишни имоти и ни служи вярно и предано от днес нататък и без да се колебаеш. Ето иконата на свети Николай е пред твоя милост. Вдигни очи, прекръсти се, направи си метани и се закълни в душата си, в душите на децата си и на жена си, в гроба на родителите си, които спят в издигнатата от тях църква „Свети Теодор“, че вече няма да грешиш и ще държиш устата си затворена с катинар за всичко, което не бива да казваш.
— Заклевам се, ваше височество, пред иконата на свети Николай, в душата си, в душите на децата си и на жена си, в гроба на родителите си. Амин. Ето писмата, от които има нужда ваше височество, за да докаже правдата си и да премахне душманите си. Както ми заповяда ваше височество, така ги изготвих. Подписът на Русет е същият като в разписката на Миндила, която е тук заедно с другите, и се надявам, че ще се радвам на благоволението на господаря си, както досега, така и отсега нататък.
Милеску извади изпод дрехите си писмата и разписката и ги подаде. Княз Дука ги пое, разтвори ги и ги разгледа внимателно.
— Може да нямам нужда от тях — промълви той с въздишка, — защото сърцето ми клони към прошка.
Милеску намери за нужно също да въздъхне. Князът го подкани да се изправи, подаде му пак ръка, да я целуне, и го пусна да си върви.