Александър Богданов
Червената звезда (2)

II. Поканата

— Трябва да поговоря с вас по един много сериозен и малко странен въпрос — каза Мени.

Беше ми все едно. Седнах и се приготвих да слушам.

— Четох вашата брошура за електроните и материята — започна той. — Аз също изучавах този въпрос няколко години и намирам, че във вашата брошура има много верни мисли.

Аз мълчаливо кимнах. Той продължи:

— В този ваш труд има един твърде интересен за мене момент. Вие изказвате там предположението, че електрическата теория на материята, според която силата на притегляне е производна от електрическите сили на привличане и отблъскване, би трябвало да доведе до откриването на притегляне с друг знак, тоест до получаването на такъв тип материя, която би била отблъсквана, а не привличана от Земята, Слънцето и другите познати ни тела. Вие сочите за сравнение диамагнитното отблъскване на телата и отблъскването на паралелните токове с различни посоки. Всичко това е казано мимоходом, но аз мисля, че вие самият му придавате по-голямо значение, отколкото сте искали да покажете.

— Вие сте прав — отговорих аз, — мисля, че именно по този път човечеството ще реши проблема за напълно свободното въздушно придвижване, а след това и проблема за връзката между планетите. Но вярна или не, тази идея ще бъде съвършено безплодна, докато не се изгради точна теория за материята и притеглянето. Дори и да съществува друг тип материя, той очевидно не може да бъде намерен. Силата на отблъскване отдавна го е изхвърлила от слънчевата система, а още по-вероятно е той изобщо да не е влязъл в нейния състав, когато е започнало образуването й във вид на мъглявина. Значи, този тип материя трябва първо теоретически да се конструира, а после и практически да се възпроизведе. Сега няма условия за решаването на подобна задача и в същност то може само да се предусеща.

— И въпреки всичко тази задача вече е решена — каза Мени.

Погледнах го изумен. Лицето му беше все така неподвижно, но в тона му имаше нещо, което не ми позволяваше да го сметна за шарлатанин.

„Може би е душевно болен“ — мина ми през ума.

— Нямам причини да ви заблуждавам и добре зная какво говоря — отвърна той на мисълта ми. — Изслушайте ме търпеливо, а после, ако трябва, ще представя доказателства.

И той ми разказа следното:

— Великото откритие, за което става дума, не беше направено от една отделна личност. То принадлежи на цяло научно дружество, което съществува доста отдавна и дълго време работи по този проблем. Досега това дружество беше тайно и аз не съм упълномощен да ви запозная отблизо с произхода и историята му, докато не се разберем за най-важното.

Нашето дружество значително изпревари академичния свят по множество важни въпроси на науката. Радиевите елементи и тяхното разпределение ни бяха известни далеч преди Кюри и Рамсай и нашите другари успяха да направят много по-дълбок анализ на строежа на материята. Допуснахме, че е възможно съществуването на елементи, които се отблъскват от земните тела, а по-късно осъществихме и синтеза на тази „минус-материя“, както съкратено я наричаме. После вече не беше трудно да се разработи и осъществи техническото приложение на това откритие — отначало летателни апарати за придвижване в земната атмосфера, а след това и за връзка с други планети.

Въпреки спокойния, убедителен тон на Мени неговият разказ ми се стори твърде странен и неправдоподобен.

— И вие сте успели да извършите всичко това и да го запазите в тайна? — отбелязах аз, прекъсвайки речта му.

— Да, за нас това беше крайно важно. Ние смятаме, че би било много опасно да се публикуват нашите научни открития, докато в повечето страни са на власт реакционни правителства. И вие, руският революционер, повече от всеки друг трябва да се съгласите с нас. Погледнете как вашата азиатска държава използва европейските съобщителни връзки и средства за изтребление, за да потиска и изкоренява всичко живо и прогресивно у вас. А много по-добро ли е правителството на онази полуфеодална-полуконституционна страна, чийто трон е зает от един войнствен дърдорко и глупак, управляван от знатни мошеници? И нима струват нещо онези две еснафски републики в Европа? Ясно е, че ако нашите летателни машини станат известни, правителствата веднага ще се погрижат да ги превърнат в свой монопол и да ги използват за засилване на властта и могъществото на висшите класи. Ние решително не сме съгласни с това и монополът остава наш, докато не се появят подходящи условия.

— И вие наистина ли сте успели да стигнете до други планети? — попитах аз.

— Да, до двете най-близки планети — Венера и Марс, ако не смятаме, разбира се, мъртвата Луна. Тъкмо сега сме заети с тяхното подробно изследване. Имаме всички необходими средства, трябват ни силни и надеждни хора. От името на моите другари ви предлагам да дойдете в нашите редове — разбира се, с всички произтичащи от това права и задължения.

Той спря в очакване на отговор. Аз не знаех какво да мисля.

— Доказателствата! — казах аз. — Вие обещахте да представите доказателства.

Мени извади от джоба си стъклен флакон с някаква метална течност, която аз взех за живак. Странното беше, че тази течност, изпълваща не повече от една трета от флакона, се намираше не на дъното му, а в горната част, до отвора, и то при самата запушалка. Мени обърна флакона и течността изтече към дъното, тоест право нагоре. Мени пусна стъклото от ръката си и то увисна във въздуха. Това беше невероятно, но в същото време — несъмнено и очевидно.

— Този флакон е от обикновено стъкло — обясни Мени, — а в него е налята течност, която се отблъсква от телата на слънчевата система. Течността е точно толкова, колкото да уравновеси тежестта на флакона — така теглото изчезва. На този принцип са построени и всички летателни апарати — те са направени от обикновени материали, но имат резервоар с достатъчно количество „материя от отрицателен тип“. После на цялата тази безтегловна система се придава нужната скорост на движение. За земните летателни машини се използват обикновени електрически двигатели с въздушен винт; при междупланетните полети, разбира се, ние използваме съвършено друг начин, с който по-нататък бих могъл да ви запозная отблизо.

Не можех да се съмнявам повече.

— Какви ограничения налага вашето дружество на постъпилите в него освен, разбира се, задължителната тайна?

— Почти никакви. Не се ограничават нито личният живот, нито обществената дейност на другарите, стига да не вредят на дейността на дружеството като цяло, но всеки при постъпването си е длъжен да изпълни някакво важно и отговорно поръчение. По този начин, от една страна, укрепва връзката му с дружеството, а, от друга, се виждат на практика способностите и енергията му.

— Значи и на мене ще ми бъде възложено такова поръчение?

— Да.

— Какво по-точно?

— Трябва да вземете участие в експедицията към планетата Марс с големия етеронеф, който потегля утре.

— Колко ще продължи експедицията?

— Не се знае. Само пътят дотам и обратно е не по-малко от пет месеца. Може и изобщо да не се върнем.

— Това ми е ясно, не е там работата. Но какво ще стане с революционната ми дейност? Вие самият, както виждам, сте социалдемократ и ще разберете затруднението ми.

— Избирайте. Според нас трябва да прекъснете дейността си, за да завършите вашата подготовка. Поръчението не може да бъде отложено. Ако се откажете от него, значи се отказвате от всичко.

Замислих се. След като сега на сцената излизат широките маси, отсъствието на един или друг партиен работник е съвсем нищожен факт за делото като цяло. При това става дума за временно прекъсване. Връщайки се на работа, аз ще бъда много по-полезен с новите си връзки, знания и средства. Реших се.

— Кога трябва да тръгна?

— Сега, с мене.

— Ще ми отпуснете ли два часа, за да съобщя на другарите? Някой трябва да ме смени утре в района.

— Това почти е уредено. Бягайки от Юг, днес пристигна Андрей. Предупредих го, че вие може да заминете и той е готов да заеме вашето място. Докато ви чаках, за всеки случай му написах писмо с подробни указания. Можем да му оставим писмото пътьом.

Нямаше какво да се умува повече. Унищожих набързо излишните документи, написах бележка до хазайката и започнах да се обличам. Мени беше вече готов.

— И тъй, да вървим. От тази минута аз съм ваш пленник.

— Вие сте мой другар! — отговори Мени.