Ейми Трий
Последният портал (6)

Четвърта глава

Зазоряваше се. Небето грееше в розово, синьо и златно, а Сезам и Сребърната фея се носеха сред слънчевите лъчи право към Щастливата планина. Леки като перце, кацнаха пред работилницата на феята.

— Влез — покани тя Сезам и отвори вратата със замах. — Имаме много да си приказваме.

Все още развълнувана и объркана, Сезам последва феята в работилницата. На всяка крачка погледът й срещаше странни орнаменти, релефи и статуйки; имаше карти на звездното небе, карти на лунната повърхност и рисунки на вълшебните талисмани; на тезгяха прилежно бяха подредени множество инструменти, а под прозореца имаше цяла редица свещи, но само една от тях гореше.

— Моля те, кажи ми коя си ти — обади се Сезам.

— Аз съм Сребърната фея — отвърна младата жена.

— Ти… пазачка на портите ли си? — продължи Сезам.

— В известен смисъл — усмихна се феята. — Аз съм последният портал. Трябваше да те доведа отново тук, за да намериш последния изгубен талисман.

— Ключът! — възкликна Сезам. — Виж, нося и гривната с всички останали талисмани!

Момичето разтвори дланта си и феята ахна.

— О! — възкликна тя. — Безценните талисмани! Колко се радвам да ги видя отново! Знаеш ли, изработих гривната на кралица Чаровна точно тук, в работилницата. Нямам търпение да съобщя радостната новина на Нейно Височество! Тя копнее отново да вземе в ръка гривната си още от деня, в който беше открадната. Днес в Каризма е празник, празнуваме средата на лятото. Ще бъде прекрасно да върнем гривната на кралицата в такъв специален ден! Чаровна няма търпение да се срещне с теб, впрочем!

— И аз много ще се радвам да се срещна с нея — каза Сезам. — След като намеря талисмана-ключ.

— Всички в Каризма зависим от теб — отвърна Сребърната фея. — Ела да ти покажа нещо.

Сезам я последва и двете се приближиха до прозореца.

— Това са вълшебни свещи — започна феята и обясни на Сезам какво показва всяка свещ.

Сезам забеляза, че последната горяща свещ носи знака на талисмана-ключ.

— Ще го намеря — обеща тя. — Сезам Браун ще открие всичките талисмани!

Сребърната фея обърна към нея поглед, изпълнен с топлота и обич. Беше направила добър избор. Търсачката щеше да довърши мисията си докрай.

— Виждам, че носиш огърлицата си — каза феята.

— Да — отговори Сезам. — Вътре има снимки на мама и татко. Виж, ще ти покажа.

Тя отвори медальона и Сребърната фея се наведе над рамото й, за да разгледа по-добре снимките на Ник и Попи.

— Сега разбирам защо медальонът е толкова важен за теб — каза феята нежно. — Толкова съжалявам за всички грижи, които ти създадоха Зорган и феите му.

— Ти знаеш за това…? — започна Сезам.

— Аз притежавам… специални сили — обясни Сребърната фея. — Поддържах връзка с теб чрез огърлицата. Разбрах точно в кой момент феите ти я откраднаха и усетих ужасен удар, когато проклятието на Зорган удари медальона.

— Какво всъщност стана тогава? — попита Сезам, смаяна, че Сребърната фея знае всичко за приключенията й.

— Проклятието отскочи обратно към Зорган — простичко обясни Феята. — Ти извади страхотен късмет, че се отърва без драскотина. Медальонът те спаси и унищожи магьосника^[1]. Разбираш ли, среброто многократно усилва мощта на всяка магия. Когато проклятието се удари в твоя сребърен медальон и се върна към Зорган, той нямаше и най-малък шанс да се спаси. Каризма се отърва от злия магьосник и за това щастие трябва да благодарим само на теб.

В този миг пред прозореца се разнесе странен звук.

Уп-уп-уп! Сезам беше чувала този звук и преди! Тя погледна навън: там стояха Хоб и Фиг!

— Сезам! — извикаха тунганорите и заподскачаха от радост!

Сезам и Сребърната фея изтичаха навън да им кажат „здрасти“. Хоб носеше една кутия, която Сезам веднага позна.

— Моята кутия за обяд! — възкликна тя. — Оставих я в джунглата. Как я намерихте?

— Дълга история — отвърна Хоб. — Търсехме храна край Пеперудения залив…

— … и там видяхме онзи грамаден, огромен… плод-опуси-пус! — развълнувано довърши Фиг.

Хоб, Сезам и Сребърната фея се разсмяха.

— Мисля, че сте видели плодопус — каза феята.

— Както и да е — продължи Хоб, — Фиг се натъкна на кутията. Свърши добра работа за пренасянето на бокала.

— Бокалът ли? — попита изненадано феята.

— Онзи, който грибълите са откраднали от Агапого — обясни Сезам и отвори капака на кутията. — Аз пък го взех от тях, а сега Хоб и Фиг са го донесли!

— Чудесно! — възкликна феята и вдигна прекрасния сребърен бокал към светлината. — Веднага ще го върна на Агапого. Сребърният вир не е далеч оттук.

Хоб и Фиг бяха доста уморени: идваха пеша чак от джунглата. Фиг си смучеше лапичките, а Сезам знаеше, че това е сигурен знак, че е гладен. Изведнъж в съзнанието й изникна образът на осиновеното орангутанче Кики. Тя се почувства отговорна за тунганорите; те бяха спазили обещанието си, бяха се грижили за бокала, а сега беше ред на Сезам да им помогне.

— Дали наоколо има от дърветата с листа на сини точки? — обърна се тя към Сребърната фея. — Фиг и Хоб са гладни.

Тунганорите загледаха жално феята с огромни молещи очи.

— Има няколко в моята градина — отвърна тя. — Елате. Справили сте се отлично. Добре дошли сте при мен и можете да останете колкото си искате! Тук сте на сигурно място, а и ще имате достатъчно храна.