Ейми Трий
Последният портал (12)

Десета глава

— Сезам! — чу се вик от стълбището. Последваха забързани стъпки от тичащи крака. В таванската стая запъхтян нахълта офицер Дорк.

— Добре ли си, Сезам Браун? — попита той. — Принцесо Морбреция, арестувам ви за…

Сезам направи крачка и застана между Дорк и Морбреция. Зад офицера стоеше Сребърната фея.

— Всичко е наред — каза тя. — Морбреция и аз сме добри приятелки.

— Моля? — обърка се Дорк.

Сребърната фея въздъхна облекчено, щастлива да види, че търсачката е жива и здрава, а Морбреция вече не е под властта на злата магия. Феята беше видяла как Елмо падна от кулата. С нея беше изчезнало и проклятието, което тегнеше над принцесата. Тя вече беше свободна.

— Разбирам — каза феята.

— Аз не разбирам — обади се Дорк. — Момичета…!

— Ще ти разкажа всичко по-късно — прошепна му Сребърната фея.

Сезам погледна феята и видя истинската й същност. Никога вече нямаше да се съмнява в нея — тя беше толкова добра и мила! Нямаше нужда от извинения; усмихнатите очи на феята подсказаха на Сезам, че мислите й са благи и добри.

Момичето почувства, че ще се пръсне от щастие, премигна няколко пъти, за да преглътне сълзите си и бръкна в джоба си за вълшебната гривна. Феята, Дорк и Морбреция се приближиха, за да видят как тя закача на нея последния вълшебен талисман. За първи път след толкова меде, след ужасната вечер, в която Зорган ги бе пръснал из Каризма, тринайсетте талисмана бяха отново заедно!

— Струва ми се, че е време да празнуваме! — каза Сребърната фея. — Кралица Чаровна няма търпение да се срещне с теб, Сезам. А като види гривната, направо ще бъде на седмото небе от щастие!

— Аз също нямам търпение да се запознаем! — отвърна Сезам.

— Много искам да видя сестра си отново — каза принцеса Морбреция. — Толкова ми липсваше. — Тя подритна книгата „Проклятия: древни и съвременни“, която лежеше в краката й: — Повече нямам нужда от никакви магически книги!

Изведнъж през прозореца нахлу бриз и разлисти страниците на подвързаната с кожа книга. И тогава стана нещо много странно! Думите и буквите от нея се вдигнаха във въздуха и излетяха през прозореца като ято мухи. С останалите книги на Зорган се случи същото. Заклинания, магии и проклятия се смесиха накуп и се стопиха във въздуха.

Междувременно от голямата зала долу се чуха ликуващи възгласи и развълнуван говор на множество хора. Слугите на Морбреция се бяха събудили от сънното проклятие и се бяха втурнали да изпълняват задълженията си.

— Ъъъ, май трябва да се връщаме вече в двореца — обади се Дорк. — Гостите на Нейно Височество сигурно са започнали да пристигат за градинското увеселение.

— Вярно — съгласи се Сребърната фея, — време е да тръгваме.

— Ще се съберем всички в моята карета — каза Морбреция.

Но докато излизаха от таванската стая, Сезам се обърна и зърна кристалното кълбо. Никога преди не беше поглеждала в истинско вълшебно кристално кълбо и сега си помисли, че сигурно би било забавно да надникне в него… Морбреция сякаш прочете мислите й.

— Хайде, погледни! — каза тя.

— Кого искаш да видиш вътре? — попита Сребърната фея, макар че вече знаеше отговора.

— Приятелките ми! — възкликна Сезам. — Тази вечер те ще дойдат на гости на моето парти. Много ми се иска да бяха и те тук, за да видят вълшебната гривна! Те също много помогнаха при намирането на талисманите. Те всички са търсачки!

— Ще видя какво мога да направя… — отговори загадъчно Сребърната фея.