Ейми Трий
Последният портал (4)

Втора глава

Една сутрин Сребърната фея се събуди рано и усети, че денят ще бъде много специален. Отхвърли одеялото, облече копринената си рокля и отиде до прозореца.

Зазоряваше се. Огненото слънце се издигаше над Щастливата планина, а птичките пееха.

Сребърната фея погледна календара и видя, че е тринайсетият ден от тринайсетия меде Кворус.

— Ама разбира се! — промърмори си тя. — Средата на лятото. Най-вълшебният ден от годината!

Мислите й полетяха към търсачката. Феята усещаше, че по някаква причина и за Сезам денят щеше да е много специален. Среса дългата си сребърна коса, дооблече се и побърза да слезе в работилницата, за да погледне тринайсетте вълшебни свещи.

Една по една, дванайсет от тях бяха угаснали: всяка беше наречена на един вълшебен талисман — сърцето, подковата, мидата, котката, пеперудата, снежинката, фенерът, монетата, звездата, делфинът, луната и четирилистната детелина, която носеше късмет.

Всички тези талисмани бяха на сигурно място при търсачката в Чуждия свят.

Беше останала да гори само още една свещ: ярък знак за последния изгубен талисман — сребърният ключ.

— Последен, но не по важност — каза феята. — Сезам трябва да намери тринайсетия талисман, за да завърши мисията си. Само тогава редът ще се върне в Каризма. Време е отново да посрещнем търсачката…

Сребърната фея запали клонче мистика, която скоро изпълни стаята с горчиво-сладък аромат.

После сложи пръсти на слепоочията си, започна да диша дълбоко и насочи мислите си към Сезам, към специалната кутия с бижута и към вълшебната гривна. Скоро изпадна в транс и призова магическите си сили, които да я пренесат далеч отвъд границите на Каризма, чак в Чуждия свят!