Ейми Трий
Остров Звезда (12)

Десета глава

Сребърната фея плесна с ръце от радост. Сезам беше отнесла малкия талисман-звезда на сигурно място! Вълшебната свещ, наречена на него, беше угаснала. Само четири свещи още горяха, само четири талисмана още трябваше да бъдат намерени. Феята си ги спомни ясно: полумесецът, детелината, ключът и делфинът…

Тя знаеше на какъв риск се бяха изложили търсачките, за да спасят талисмана-звезда. Този път ситуацията бе станала толкова сериозна, че Феята не на шега се бе уплашила за Сезам. Беше усетила момента, в който Сезам се раздели с огърлицата си. Физическа болка бе пронизала Феята, когато верижката се скъса. За миг тя бе загубила връзка с търсачката и знаеше, че момичето се намира под реалната заплаха да бъде омагьосано от Зорган. „Но всичко е добре, когато завършва добре“, каза си Феята…

Вече знаеше, че бе постъпила мъдро, когато бе избрала Сезам за тази мисия. Търсачката се вълнуваше както от съдбата на собствения си свят, така и от съдбата на Каризма. Нямаше да се откаже, докато не намереше всички талисмани.

Но междувременно Каризма си оставаше в опасност, в която я бе въвлякла глупавата постъпка на Зорган, който бе разпръснал талисманите. Последиците от това се усещаха както на земята, така и във въздуха, и в морето. Дори в дълбините на океана равновесието бе нарушено и русалките и морските създания също страдаха…

Но това е друга история и трябва да бъде разказана друг път!