Ейми Трий
Остров Звезда (3)

Първа глава

Сребърната фея нави внимателно древния пергамент и го привърза със сребърната панделка.

— Какъв вълнуващ разказ — каза тя замислено, — а Силвеста^[1] е описала всичко толкова живо! Като се замисля, ако не бяха Сезам и приятелките й, тази важна част от нашата история можеше да остане тайна!

Феята постави пергамента в едно чекмедже и го заключи. Чувстваше се поласкана от това, че кралица Чаровна й бе поверила документа.

— Разказът на Силвеста разкрива произхода на Сребърния вир — беше казала кралицата. — Ти отговаряш за вълшебното сребро в земите на Каризма и затова смятам, че е редно ти да пазиш пергамента.

След рождения ден на Чаровна преди почти меде, Сребърната фея често препрочиташе записаното в документа, като всеки път осъзнаваше все по-ясно защо Сребърният вир е толкова важен. Той беше единствен по рода си в Каризма, а среброто, от което Феята беше изработила вълшебните талисмани, също бе взето от него. Дори самата Сребърна фея не осъзнаваше напълно силата на талисманите. По някакъв начин тяхната положителна енергия поддържаше живота в равновесие и събрани заедно, те контролираха природните стихии. Талисманите бяха добра сила, която защитаваше поверения им крехък свят от всякакви злини.

Такива мисли се въртяха из главата на Сребърната фея, а на устните й бяха познатите думи на известната песен:

„Тринайсет талисмана

на сребърна гривна

пазят земята ни плодородна и мирна…

Но, о, послушайте вие:

те заедно трябва да останат

на всяка цена!“

Сребърната фея ясно си спомни коронацията на Чаровна, когато бе подарила гривната на кралицата. Владетелката знаеше, че трябва да се грижи за поверените й талисмани за доброто на всички в Каризма. „Поверени. Такава мъничка дума — помисли Сребърната фея, — но каква огромна отговорност носи със себе си!“

Феята си спомни и как злият магьосник Зорган почти бе успял да разруши доверието, което Чаровна хранеше към Сезам.

Само при тази мисъл Феята поклати глава и дългата й сребърна коса се разлюля край раменете.

— Благодаря на звездите, че планът на магьосника не успя! — възкликна тя. — Чаровна вече знае, че един ден Сезам ще върне в Каризма всички загубени талисмани! Дотогава те са в безопасност при нея в Чуждия свят.

Но дали самата търсачка беше в безопасност? Зорган се беше съюзил с Морбреция, сестрата на кралицата. А планът му да открадне огърлицата на Сезам и чрез нея да омагьоса момичето така, че то да носи на него намерените талисмани, беше направо страшен! Само ако имаше начин да предупреди Сезам…

Сребърната фея хвърли поглед към тринайсетте вълшебни свещи. Пет от тях още горяха — малки пламъчета, носещи надеждата, че наречените на тях талисмани също ще бъдат открити. Феята се надяваше Сезам скоро да се завърне в Каризма.

Досега търсачките на талисмани всеки път надхитряха Зорган и Морбреция и в кутията за бижута на Сезам вече лежаха осем намерени талисмана.

Сребърната фея се обърна към прозореца и с изумление видя една падаща звезда, която пресече бледото утринно небе, оставяйки след себе си опашка от блестящи искри.

Тя въздъхна. Това беше добър знак…