Ейми Трий
Остров Звезда (11)

Девета глава

Морбреция беше ужасена. Тя се развика на хората си в лодката: те бяха полегнали на палубата и подремваха.

— Не стойте така, магворти! Помогнете ми!

Мади също се паникьоса и й се прииска да побегне. И Сезам много се уплаши. Гледаше вълната, която с тътен летеше насреща им. Момичето разбра, че ще ги помете след няколко минути. С ъгълчето на окото си обаче тя видя петте зелени същества, които тичаха към тях, понесли торбите си с останки. Урчините също бяха видели вълната и се надяваха, че търсачките ще могат да им помогнат. Най-отпред тичаше Физ, размахал фенерчето на Сезам. То светеше с блестящ оранжев сигнал…

Мислите препускаха в главата на Сезам.

— Не можем да изоставим Морбреция — извика тя на Мади. — Тя ще се удави! А и талисманът…

Без да мисли повече, Сезам опита да разтвори грамадната щипка на рака, за да освободи крака на Морбреция.

Принцесата направо зяпна. Не можеше да повярва какво прави търсачката.

— Но защо… — започна тя, но след миг изписка от болка. — Ох! Боли! Внимавай, по-полека!

Без да й обръща внимание, Сезам напрегна всички сили, докато изведнъж щипката с щракване се отвори и принцесата беше свободна.

Като проклинаше рака и без дори да погледне назад, тя побягна, накуцвайки към лодката си.

Ракът загледа Сезам с малките си черни очички. Само за секунда между тях премина вълна на взаимно доверие. Ракът някак си разбра, че Сезам бе дошла, за да помогне на всички в Каризма, разбра, че тя трябва да се погрижи за талисмана. И с едно щрак! той пусна малката сребърна звезда.

— Най-после! — извика Сезам и стисна талисмана в дланта си. В следващия миг тя и Мади бяха пометени от скалите заедно с петимата урчини. Всички се понесоха из пенестото море.

Мади изпищя и стисна ръката на Сезам.

— К-к-какво става? — извика тя.

Носеха се по вълната подобно на сърфисти. Водата се движеше толкова бързо, че не можеха да си поемат дъх.

— Ехааа! — викаха Тайк, Гъмба, Лъмзи, Луг и Физ. Не можеха да направят нищо друго, освен да стискат здраво торбите си.

— Погледни! — извика Сезам и посочи напред. От комина на Рамора излизаше пушек. — Вълната ни носи право към портата!

Пясъчната вещица вече ги чакаше и вълната леко ги плъзна до самите й крака. Рамора плесна с ръце и прогони вълната обратно в морето.

— Отведи урчините обратно у дома! — прошепна вещицата на водата и се усмихна тайнствено. — Благодаря ти.

Урчините помахаха на търсачките и се провикнаха високо, за да им благодарят и да им кажат „довиждане“, а Сезам се обърна към Рамора.

— Взехме талисмана — каза тя и гордо показа мъничката сребърна звезда.

— Малко остана Морбреция да открадне огърлицата на Сезам! — задъхано съобщи Мади. Тя здраво стискаше скъсаната верижка.

— Знам — отвърна вещицата. — Видях всичко във водораслите. Надявам се Морбреция да оцени благородната ти постъпка, Сезам, макар че силно се съмнявам. А сега побързайте, търсачки! Портата вече се затваря. До правда! Върнете се скоро!

Сезам и Мади пропаднаха в сребристата мъгла, която се надигна от пясъка. Тя ги завъртя бързо, после още по-бързо и двете се понесоха из въздуха, прелетяха през розовите облаци на залеза и се спуснаха от тъмното, обсипано със звезди небе, на родна земя.

Плъзнаха се по един лунен лъч и се приземиха на моравата. Чипс и Пинс ги поздравиха с мъркане. Момичетата се чувстваха малко замаяни след страхотното приключение и им трябваха няколко минути, за да се съвземат. Всичко си беше така, както го бяха оставили, освен няколко песъчинки, които се изсипаха върху спалните им чували.

Скоро чуха Лоси да ги вика. Чуха и стъпките й по пътеката.

— Бързо в спалните чували! — прошепна Сезам, борейки се със своя чувал в тъмното. — Ще ми се фенерчето ми да беше тук!

— Чудя се дали е останало в урчините — каза Мади и разкопча своя спален чувал.

Когато Лоси повдигна платнището на палатката, лунната светлина огря усмихнатите лица на момичетата.

— Всичко наред ли е? — попита възрастната жена.

— Да, бабо! — отвърна Сезам весело.

— Да — обади се и Мади. — На къмпинг е много весело.

— Добре — отговори Лоси. — Не стойте до късно да си бъбрите. Нали ви знам какви сте!

— Надявам се татко да спечели наградата тази вечер — каза Сезам и целуна баба си за лека нощ.

— Имам чувството, че наистина ще я спечели — отвърна Лоси.

След това се прибра обратно у дома.

Сезам се беше сетила да вземе кутията за бижута в палатката. Сега я отвори на лунната светлина. Тя и Мади подържаха талисмана-звезда, обръщайки го във всички посоки, за да се порадват на блясъка му, а после Сезам внимателно го прибра при останалите талисмани в кутията. Когато видяха и деветте фигурки на едно място и си припомниха през какво бяха минали, за да ги съберат, двете момичета много се развълнуваха.

— Божичко — каза Мади. — Надявам се да намерим и останалите, преди Зорган и Морбреция да са го сторили.

После се прозя.

— Мислиш ли, че ще успеем, Сез?

— Трябва да успеем — отвърна Сезам и затвори здраво кутията. — На всяка цена…

После се загледа в скъсаната огърлица. По гърба й пропълзяха тръпки, когато си спомни с каква злоба Морбреция я бе дръпнала от шията й. Толкова малко оставаше да я изгуби! Верижката лесно щеше да се поправи. Трудното беше да опази огърлицата от Зорган.

Луната се скри зад облак, а Сезам дръпна ципа на входа на палатката. По-късно Лоси надникна още веднъж да види дали всичко е наред и завари момичетата дълбоко заспали.