Ейми Трий
Остров Звезда (9)

Седма глава

— Ще ги подмамим сами да ни покажат кой от тях е намерил талисмана — каза Сезам.

— Така… — започна Мади.

Сезам обясни:

— Виж, нали знаем, че урчините събират разни неща от плажа — започна тя. — Помниш ли песента им? Е, аз мисля, че всеки от тях събира само по един точно определен тип неща. Физ щеше да ни каже, ако другите не го бяха накарали да замълчи. Може би Тайк предпочита камъчетата, Гъмба — мидите, Физ — стъклото, и така нататък… Разбра ли? Това означава, че един от тях събира нещица искрящи, метални…

— Страхотно! — досети се Мади. — Значи един от тях е прибрал талисмана. Не разбирам обаче как ще ги накараме да ни покажат кой точно е той.

— Ще видиш — каза Сезам. — Слушай сега. Ето какво ще направим…

Те се уговориха и направиха тайния знак на търсачките на талисмани.

Междувременно от скривалището си зад скалата Морбреция наблюдаваше момичетата. Отначало те, изглежда, търсеха талисмана наоколо. Морбреция се подсмихна наум. „С малко късмет досадните търсачки ще намерят талисмана — помисли тя. — А аз ще чакам и ще им го взема!“ След малко обаче Морбреция усети, че нещо не е както трябва. Тя се обърка.

„Какво ли са намислили тези търсачки?“

— Ооо, ето една прекрасна мида! — възкликна високо Сезам. В ръка държеше чудесна черупка, перленорозова на червени ивици.

— Виж, Сез — извика и Мади. — Намерих изхвърлено от морето дърво и едно чудесно камъче!

Те нарочно викаха с надеждата да привлекат вниманието на урчините. Това беше част от плана на Сезам.

Повъртяха се още малко наоколо, после Мади прошепна едва-едва:

— Ами ако не намерим никакви стъклени или метални парчета?

— Трябва да намерим — отвърна Сезам. — Иначе идеята ми няма да проработи.

Момичетата разбираха, че нямат никакво време. Държаха под око къщичката на Рамора в другия край на залива. Последния път, когато Мади погледна към комина, от него излязоха три облачета пушек.

Изведнъж Мади развълнувано изписка. Беше видяла една скъсана огърлица от стъклени мъниста, изхвърлена от морето. Тя я вдигна високо, защото искаше урчините да я разгледат добре.

След няколко минути Сезам видя нещо сребърно, което блестеше в пясъка. Стомахчето й се преобърна, защото за миг помисли, че е намерила талисмана, но за нейно разочарование нещото се оказа само една катарама от обувка.

— Всичко вече е наред — каза Мади. — Сега ще заложим капана.

Момичетата отидоха съвсем близо до пещерите и внимателно подхвърлиха на пясъка камъчето, мидата, изхвърленото дърво, скъсаната огърлица и катарамата.

Отдалечиха се бавно, сякаш разполагаха с всичкото време на света. Сезам избърса чело с театрален жест.

— Ох! Колко ми е горещо! — извика тя. — Какво ще кажеш да се изкъпем?

— Чудесна идея! — каза Мади. — Водата изглежда прекрасна.

Но вместо да отидат да плуват, двете се скриха зад скалите и загледаха какво ще се случи. Не се наложи да чакат дълго. Урчините ги бяха видели и не можеха да устоят на захвърлените „останки“. Те се измъкнаха от пещерите и всеки от тях сложи по нещо в торбата си…

Планът на Сезам проработи! Първи излезе Тайк, после Гъмба, след него Луг, последван от Физ… Най-накрая се появи и Лъмзи и вдигна от пясъка лъскавата метална катарама! Тъкмо щеше да я прибере в торбата си, когато Сезам и Мади изскочиха от скривалището си.

— Ти си намерил талисмана! — извика Сезам.

— Отвори торбата! — настоя Мади.

Изненадан, Лъмзи изпусна катарамата. Но скоро се окопити.

— И какво, ако съм го намерил? — презрително изсумтя той. — Какво ще ми направите?

Сезам обаче беше подготвена за този въпрос и се усмихна сладко.

— Искаш ли да направим размяна? — попита тя.

— Каква размяна? — попита Лъмзи.

Приятелите му се струпаха наоколо, любопитни да видят какво ще предложи Сезам.

— Ето това — каза тя и рязко извади от джоба си фенерчето. — Моето светещо в тъмното ново фенерче! Не пропуска вода и е устойчиво на удари. Гарантирам!

Тя включи и изключи фенерчето, за да усили ефекта.

Урчините зяпнаха от изумление. Фенерчето им се стори поразително.

— Светеща пръчка! — каза Тайк и пристъпи напред.

— Сигурно е вълшебна — предположи Гъмба.

— Ммм — обади се Мади, като потискаше смеха си.

— Можете да го използвате при извънредни случаи — добави Сезам.

Тя включи фенерчето на режим за предаване на съобщения и то запремигва.

— Съгласен съм! — извика Лъмзи.

Той грабна фенерчето и изтърси съдържанието на торбата си. На земята се изсипаха смачкани консервени кутии, ръждясала кофичка, огъната лъжица, счупен часовник, верижка, желязна халка и няколко монети. Сезам и Мади трескаво преровиха боклуците, но не намериха талисмана!

— Къде е? — извика Сезам, уплашена, че урчинът я е измамил.

— А-аз изобщо не съм го намирал — отвърна Лъмзи и си взе торбата обратно. — Но се хванахте, нали?

— Дай ми я! — каза Сезам и посегна към торбата. — Искам да проверя сама.

Но Лъмзи беше по-бърз и отстъпи назад.

— Първо трябва да ме хванеш — каза той.

— О, Лъмзи! — обади се изведнъж Физ. — Това не е честно!

Останалите урчини го заобиколиха, но този път Физ не се уплаши.

— Мисля, че трябва да помогнем на търсачките — каза той, като гласът му звучеше по-храбро, отколкото той самият се чувстваше. — Важно е да намерят всички вълшебни талисмани, защото така ще помогнат и на нас, а пък, Лъмзи, аз знам, че звездата е у теб, видях те, когато я намери!

Лъмзи се вбеси. Замахна да цапне Физ, но Тайк го спря. Беше размислил. Ами ако наистина талисманът бе вълшебен, както беше казала Сезам? Ако го задържат, може би ще им донесе още лош късмет? Тайк пое нещата в свои ръце.

— Отвори торбата — нареди той на Лъмзи.

— Ама… — започна ядосано приятелят му.

— Просто отвори торбата — настоя Тайк.

Лъмзи не посмя да спори повече. Намръщено отвори торбата, тръсна я още веднъж и… от нея изпадна малкият талисман-звезда! Беше прекрасен. Той проблесна и грейна със собствена светлина, като истинска звезда в небето.