Ейми Трий
Остров Звезда (10)

Осма глава

Сезам и Мади така и не разбраха какво точно стана след това. Всичко се случи страшно бързо. Спомняха си само, че Морбреция изскочи изневиделица и грабна талисмана.

Това беше моментът, който принцесата чакаше. Скрита зад скалата, тя наблюдаваше и слухтеше и когато моментът настъпи, атакува точно навреме. Секунда след като талисманът-звезда изпадна от торбата на Лъмзи, тя изскочи от прикритието си и се втурна напред, а гарвановочерната й коса се вееше на вятъра.

— Мой е! — изпищя тя и посегна към талисмана.

Сезам инстинктивно също се хвърли напред. Мади хвана обувката на Морбреция — онази с падналата катарама, но тя се изхлузи и остана в ръката й.

Морбреция ритна към Мади, но не я достигна. В това време Сезам се бореше отчаяно да измъкне талисмана от стиснатия юмрук на принцесата.

— Пусни го! — извика момичето, но докато двете се бореха, огърлицата на Сезам се заплете в косата на Морбреция.

— Оу! — изписка принцесата, като се опита да отскубне огърлицата от къдриците си със свободната си ръка. Тя дръпна толкова силно, че верижката се скъса. Усетила шанса си, Морбреция грабна огърлицата от шията на Сезам и я вдигна тържествуващо във въздуха.

— О, не! — проплака Сезам.

— Не! — извика и Мади.

— Викси! — провикна се Морбреция. — Един талисман плюс огърлицата ти, Сезам Браун! Е, сега вече ще си имаш големи неприятности!

Сезам се хвърли към нея, но Морбреция беше твърде бърза. Тя побягна, макар че беше само с една обувка, а Сезам и Мади хукнаха подире й.

Урчините изобщо не обърнаха и най-малко внимание на схватката, която се разиграваше край тях. Разтревожи се единствено Физ, който стоеше настрани и наблюдаваше събитията с объркана физиономия. Той беше твърде мъничък, за да помогне на Сезам и Мади в борбата за талисмана. Нещата се влошиха, когато самите урчини се сбиха помежду си.

Лъмзи грабна фенерчето на Сезам, а Тайк, Гъмба и Луг се сбориха с него, за да му го вземат. Първо Тайк го измъкна от ръцете на Лъмзи, после Гъмба го грабна от Тайк, след това Луг скочи върху Гъмба. Докато приключат спора и решат някак си да си поделят фенерчето, Сезам и Мади бяха изчезнали. Само Физ бе видял накъде се бяха отправили…

* * *

Зорган едва сдържаше радостта си. Беше наблюдавал всяка стъпка на Морбреция в кристалното кълбо и бе видял как в ръцете й попаднаха както талисманът-звезда, така и огърлицата на Сезам.

— Спала! — възкликна той. — Скоро ще мога да омагьосам търсачката!

Освен това магьосникът беше наясно, че времето на момичетата изтичаше, а те трябваше да успеят да се върнат при портата. Той прекоси стаята и погледна през мощния си телескоп. Завъртя го и го насочи към къщичката на пясъчната вещица.

Между къщичката и пещерата се простираше скалист залив. Сезам не трябваше да се измъкне в никакъв случай. Някак си трябваше да й отреже пътя за бягство…

Зорган разтвори книгата „Изпитани и надеждни морски заклинания“ и запрелиства, докато попадна на подходяща магия. За да има максимален ефект, заклинанието изискваше от него да изпие определено количество солена вода, преди да произнесе магическите думи. Никс и Дина стояха наблизо. Зорган се обърна към феите и излая:

— Донесете ми вода, голям бокал и малко сол — заповяда той.

Феите мигновено отлетяха, за да изпълнят нарежданията. Никс се върна първа, носейки с усилие най-големия бокал, който бе успяла да намери. После дойде и Дина с кана вода и солница. Зорган наля водата в бокала, добави сол и разбърка. После си стисна носа, сръбна и… изплю обратно! Беше отвратително!

Сигурен беше, че заклинанието ще сработи и без солената вода, така че остави бокала настрани и пропя:

„Приливи, отливи, сини вълни,

вихри солени, гребен вдигнете!

Срещу Сезам обърни се, о, бурно море,

да стигне до портата й попречете!“

* * *

На плажа Сезам и Мади почти бяха настигнали Морбреция. Накуцваща заради изгубената обувка, тя не можеше да тича толкова бързо, колкото момичетата. Докато ругаеше Мади, тя нагази в едно скално езерце и не видя рака…

Ракът беше огромен — направо чудовище. Той размахваше двете си грамадни щипки и в засада чакаше плячката си. Босият крак на Морбреция стъпи точно пред него и…

Ракът защипа палеца й с щипката си.

— Оууу! — изпищя принцесата. И захвърли и талисмана, и огърлицата на Сезам във въздуха.

Търсачките на талисмани не можеха да повярват на късмета си. Огърлицата изхвърча и Мади, която тичаше малко пред Сезам, ловко я хвана. Морбреция я изгледа кръвнишки, но нищо не можеше да стори. Ракът стискаше здраво и тя не можеше да мръдне. Талисманът-звезда описа една спирала и падна право в другата щипка на рака!

— Не е честно! — извика Сезам ядосано.

За миг талисманът летеше свободно във въздуха, а в следващата секунда отново беше пленен.

Но онова, което се случи в следващия момент, изненада всички. Без предупреждение отливът се обърна и с оглушителен рев от морето се надигна водна стена. Морбреция и момичетата я загледаха с ужас. Това беше най-голямата вълна, която някога бяха виждали, и тя се носеше право към тях!