Адолф Хитлер
Моята борба (9)

Глава VI
Военната пропаганда

Започнах да се задълбочавам все повече върху политическите въпроси и не можех да не спра погледа си върху проблемите на военната пропаганда. Като цяло пропагандата възприемах като инструмент, с който марксистко-социалистическите организации боравят майсторски. Отдавна се бях убедил, че е истинско изкуство правилното прилагане на това оръжие и че буржоазните партии почти не могат да боравят с него. Само християн-социалното движение, особено в епохата на Лютер, все още е могло с някаква виртуозност да използва средствата на пропагандата, с което си е осигурило някой от успехите си.

Но едва по време на Световната война стана напълно ясно какви огромни резултати може да даде правилно организираната пропаганда. За съжаление и тук се наложи да се изучат нещата по примера на дейността на противника, тъй като приносът на Германия в тази област беше съвсем скромен. У нас напълно липсваше каквато и да е просветителска дейност. На всеки войник това направо биеше на очи. За мен се явяваше само допълнителен повод още по-задълбочено да се замисля върху въпросите на пропагандата.

Имах повече от достатъчно свободно време за размишления. На всяка крачка противникът ни даваше практически уроци.

Тази наша слабост той използваше с нечувана ловкост и действително с гениална пресметливост. Безкрайно много научих от тези образци на военна пропаганда на противника. От една страна, началството ни се чувстваше прекалено умно, за да се учи на каквото и да е било от другите, а от друга страна, просто липсваше добра воля. Въобще, имаше ли у нас каквато и да е пропаганда?

За съжаление длъжен съм да отговоря на този въпрос отрицателно. Всичко, което се предприемаше в това направление, беше от самото начало толкова неправилно и негодно, че не можеше да донесе никаква полза, а често направо вредеше.

Нашата пропаганда беше по формата си непригодна, а в същността си противоречива с психологията на войника. Колкото повече се вглеждахме в организацията на пропагандата у нас, толкова повече се убеждавахме в това.

Какво е това пропаганда — цел или средство? Още по този пръв елементарен въпрос началството ни беше напълно некомпетентно.

На практика пропагандата е средство и затова трябва да се разглежда не по друг начин, а именно от гледна точка на целта. Ето защо формата на пропагандата трябваше да произтича от целта, да й служи, да се определя от нея. Също е ясно, че в зависимост от общите потребности целта може да се изменя и съответно трябва също да се променя и пропагандата. Целта пред нас в Световната война, за чието постигане водихме нечовешка борба, представляваше най-благородната цел, каквато някога е стояла пред хората. Ние водихме борба за свобода и независимост на нашия народ, за осигуряване на хляба ни, за бъдещето ни, за честта на нацията. Въпреки противните твърдения, честта на нацията е нещо реално съществуващо. Народите, които не желаят да отстояват честта си, рано или късно губят свободата и независимостта си, което, в края на краищата, е наистина справедливо, тъй като мизерните поколения, лишени от чест, не заслужават да се ползват от благата на свободата. Който желае да остане страхлив роб, той не може да притежава чувство за чест, понеже заради него неизбежно ще му се наложи да влезе в конфликт с едни или други враждебни сили.

Немският народ водеше борба за човешко съществуване и целта на военната ни пропаганда трябваше да се състои в поддържане на тази борба и съдействие за нашата победа.

Когато народите на нашата планета водят борба за съществуването си, когато в битките на народите се решават съдбите им, тогава всички съображения за хуманност, естетика и т.н., разбира се, отпадат. Нали всички тези понятия не са взети от въздуха, а произтичат от фантазията на човека и са свързани с представите му. Когато човек се разделя с този свят, изчезват и горепосочените понятия, тъй като те са породени не от самата природа, а само от човека. Носители на тези понятия са само няколко народа или, поточно казано, няколко раси. Такива понятия като хуманност и естетика ще изчезнат, ако изчезнат онези раси, които са техни творци и носители.

Ето защо, ако един или друг народ е принуден да започне открита борба за съществуване на този свят, всички понятия от този род изведнъж придобиват само подчинена роля. Ако понятията са в разрез с инстинкта за самосъхранение на народа, на който му се налага сега да води кървава борба, те не би трябвало да играят каквато и да е решаваща роля в определянето на формата на борбата.

Още Молтке е казал относно хуманността, че по време на война най-хуманно е колкото се може по-бързо да се разправиш с врага.

Колкото по-безпощадно воюваме, толкова по-бързо ще приключи войната. Колкото по-бързо се справим с противника, толкова по-малко ще бъдат мъченията му. Това е единствената форма на хуманност, достъпна по време на война.

Когато при подобна ситуация започнат да говорят за естетика и т.н., тогава се налага да отговоря само така: когато на преден план се поставя въпроса за самото съществуване на народа, то това ни освобождава от всякакви съображения за красота. Най-грозното, което може да има в човешкия живот, е хомотът на робството. Или нашите декаденти, може би, намират за много „естетична“ съдбата, сполетяла сега народа ни? С господата евреи, болшинството от които са изобретатели на тази измислица за естетиката, може въобще да не се спори.

Но ако тези съображения за хуманност и красота престанат да играят наистина роля в борбата на народите, то е ясно, че те не могат повече да служат и на мащабите на пропагандата.

По време на война пропагандата би трябвало да бъде средство към целта. Целта се заключаваше в борбата за съществуването на немския народ. Критерият на военната ни пропаганда можеше по този начин да се определя само от по-горе назованата цел. И най-жестоката форма на борба беше хуманна, ако тя осигуряваше побърза победа. Всяка форма на борба би трябвало да се признае за „красива“, ако само помагаше на нацията да спечели боя за свободата и достойнството си.

В такава борба на живот и смърт това беше единственият правилен критерий на военната пропаганда. Ако в така наречените решаващи инстанции цареше каквато и да е била яснота по тези въпроси, пропагандата ни нямаше никога да се олицетворява с неувереност по въпросите за формата. Понеже пропагандата е същото оръжие за борба, а в ръцете на специалистите — най-страшното от оръжията.

Друг въпрос от решаващо значение беше следният: към кого трябваше да бъде обърната пропагандата? Към образованата интелигенция или към огромната маса от малообразовани хора?

Беше ни ясно, че пропагандата трябваше винаги да се обръща само към масите.

За интелигенцията и за тези, които наричат сега интелигенти, е нужна не пропаганда, а научни знания. Както плакатът сам по себе си не се явява изкуство, така и пропагандата по своето съдържание не се явява наука. Цялото изкуство на плаката се свежда до умението на автора му с помощта на цветовете и формите да прикове вниманието на тълпата към него. На изложба на плакати е важно само това плакатът да бъде нагледен и да предизвиква внимание. Колкото повече плакатът постига тази цел, толкова е по-изкусно направен. Който иска да се занимава с въпросите на самото изкуство, той няма да се ограничи с изучаване само на плаката, на него няма да му е достатъчно просто да обиколи изложбата. От такъв човек трябва да се изисква да се заеме със сериозно изучаване на изкуството и да съумее да се потопи в отделни негови крупни произведения.

Същото може да се каже в известна степен по отношение на пропагандата. Задачата на пропагандата се съдържа не в това да даде научно образование на няколко отделни индивида, а да въздейства на масите, да направи достъпни за тяхното възприятие отделните важни, макар и не много на брой факти, събития, потребности, за които масите до този момент са нямали и понятие.

Цялото изкуство в случая трябва да се свежда до това да накараш масите да повярват, че еди-кой си факт действително съществува, еди-коя си необходимост е действително неизбежна, еди-кой си извод е наистина правилен и т.н. Ето това просто, но велико нещо трябва да се научи да се прави по най-добрия, най-съвършения начин. И ето, както в нашия пример с плаката, пропагандата трябва да въздейства повече на чувствата и само в малка степен на така наречения разум. Става въпрос да се прикове вниманието на масите към една или няколко крупни потребности и съвсем не да се даде научна обосновка на отделните индивиди, които и без това притежават някаква подготовка.

Всяка пропаганда трябва да е достъпна за масите; равнището й трябва да изхожда от степента на осъзнаване, типична за най-изостаналия индивид от тези, на които тя желае да въздейства. Колкото повече са хората, към които пропагандата се обръща, толкова по-елементарно трябва да бъде идейното й равнище. А когато става въпрос за пропаганда по време на война, в която е въвлечен целият народ, тогава е ясно, че тя трябва да бъде максимално опростена.

Колкото по-малка е така наречената научна баластра в пропагандата ни, колкото се обръща повече към емоциите на тълпата, толкова по-успешна ще бъде тя. А само успехът в дадения случай може да бъде мерило, доколко е правилно или неправилно даденото прилагане на пропагандата. И във всеки случай не в това, доколко са удовлетворени от прилагането на пропагандата отделни учени или отделни млади хора, получили „естетическо“ възпитание.

Изкуството на пропагандата се свежда до правилното разбиране на емоционалния свят на широките маси; само това дава възможност в психологически разбираема форма да се направи достъпна за масите една или друга идея. Само по този начин може да се намери пътят към сърцата на милионите хора. Че нашето твърде умно началство не разбра даже това, за пореден път говори за невероятния умствен застой на този слой.

Но ако правилно се разбере казаното, то оттук произтича следният урок. Не е правилно да се придава на пропагандата прекалено голяма многостранност (което е уместно, може би, когато става въпрос за научно преподаване на предмета).

Възприемчивостта на масите е много ограничена, кръгът на тяхното разбиране е тесен, заради това и способността да запомня е много малка. Само заради това всяка пропаганда, ако желае да бъде успешна, трябва да се ограничава само с няколко точки и да ги излага кратко, ясно, разбираемо, под формата на лесно запомнящи се лозунги, повтаряйки всичко това дотогава, докато вече няма съмнение, че и най-изостаналият от слушателите навярно е усвоил това, което искахме. Веднага щом се откажем от този принцип и се опитаме да направим пропагандата ни многостранна, влиянието й веднага ще започне да се разсейва, тъй като широките маси няма да бъдат в състояние нито да асимилират, нито да запомнят целия материал. С това резултатът ще намалее, а може би, и съвсем ще се загуби.

По такъв начин, колкото по-широка е онази аудитория, на която искаме да въздействаме, толкова по-старателно трябва да вземаме под внимание тези психологически мотиви.

Така например, беше съвсем неправилно, че германската и австрийската пропаганда през цялото време се опитваше да представя противника в смешен образ в хумористичните листовки. Това беше неправилно затова, защото при първата среща с реалния противник нашият войник получаваше съвършено друга представа за него от тази, която беше обрисувана в пресата. В резултат се нанасяше огромна вреда. Нашият войник се чувстваше излъган, престана да вярва и в останалия ни печат. Започна да му се струва, че печатът го мами за всичко. Разбира се, това по никакъв начин не можеше да укрепи волята за борба и да закали нашия войник. Напротив, войникът ни изпадаше в отчаяние.

Военната пропаганда на англичаните и американците, напротив, беше от психологическа гледна точка напълно правилна. Англичаните и американците обрисуваха немците като варвари и хуни; с това подготвяха войника си за всички ужаси на войната.

Благодарение на това английският войник никога не се чувстваше измамен от своята преса. При нас нещата стояха точно обратното. В края на краищата, нашият войник започна да смята, че цялата ни преса е „от край до край измама“. Ето какъв беше резултатът от това, че пропагандата беше предоставена в ръцете на магарета или просто на „малоспособни“, неосъзнавайки, че на такава длъжност би трябвало да се поставят най-гениалните познавачи на човешката психология.

Пълното неразбиране на войнишката психология доведе до там, че немската военна пропаганда се превърна в образец на това, което не трябва да се прави. А междувременно в това отношение на много неща можехме да се научим от противника. Нужно беше само без предразсъдъци и с отворени очи да се наблюдава как в продължение на четири години и половина, без да намалява усилията си нито за минута, противникът неуморно удряше в една и съща точка с огромен за себе си успех.

Но най-неправилно от всичко у нас беше разбрано това, което се явява първата предпоставка за всяка успешна пропагандна дейност, а именно, че всяка пропаганда принципно трябва да бъде боядисана в субективни цветове. В това отношение пропагандата ни — и при това по инициатива от върха — толкова много грешеше още от първите дни на войната, че наистина се налага да се запитаме: в края на краищата само с глупост ли се обясняват тези неща!?

Какво ще кажем, например, по повод на плаката, който трябва да рекламира един определен вид сапун, но който при това започва да навежда масите на мисълта, че и другите видове сапуни са достатъчно добри. В най-добрия случай бихме поклатили глава по повод на такава „обективност“. Но нали това се отнася и за политическата реклама. Задачата на пропагандата се свежда, например, не до това педантично да се претегля, доколко справедливи са позициите на всички участващи във войната страни, а до това — да докажеш собствената си изключителна правота. Задачата на пропагандата се свежда до това непрекъснато да доказваш собствената си правота и съвсем не в това да търсиш обективната истина и догматично да я излагаш на масите даже и в случаите, когато това е в изгода на противника.

Огромната принципна грешка беше да се поставя въпросът за виновниците за войната така, че е виновна не само Германия, но и също така и другите страни. Не, ние трябва неуморно да пропагандираме мисълта, че вината е изцяло и изключително само на противника. Това трябваше да се прави даже и в случай, когато това не съответстваше на реалността. А между другото Германия на практика не беше виновна, че войната започна.

Какво се получи в резултат на тази половинчатост. Нали милионите народи не се състоят от дипломати и от професионални юристи. Народът не се състои от хора, способни винаги трезво да разсъждават. Народните маси се състоят от хора, често колебливи, от деца на природата, лесно склонни да изпадат в съмнения, да преминават от една крайност в друга и т.н. Щом като допуснахме макар и сянка на съмнение в правотата си, с това се създаде вече цяло огнище на съмнения и колебания. Масите вече не са в състояние да решат, къде завършва погрешността на противника и къде започва собствената ни погрешност. Масите ни в случая стават недоверчиви, особено когато имаме нещо общо с противника, който по никакъв начин не повтаря тази глупава грешка, а редовно удря в една точка и без всякакви колебания стоварва цялата отговорност върху нас. Какво има тук странно, щом като, в края на краищата, собственият ни народ започва да вярва на вражеската пропаганда повече, отколкото на нашата собствена. Бедата става все по-тежка, когато става въпрос за народа, който и без това лесно се поддава на хипнозата на „обективността“. Нали ние, немците, и без това сме свикнали повече да мислим за това как да не причиним каквато и да е несправедливост на противника. Ние сме склонни да мислим по този начин даже и в случаите, когато опасността е огромна, когато става въпрос непосредствено за унищожаването на народа и държавата ни. Няма значение, че на върха го разбираха по друг начин.

Душата на народа се отличава в много отношения с женствени черти. Доводите на трезвия разсъдък й действат по-малко, отколкото доводите на чувствата. Народните чувства не са сложни, те са прости и еднообразни. Тук няма място за особено тънка диференциация. Народът казва „да“ или „не“; той обича или мрази. Приема нещо за истина или за лъжа! Казва за някого дали е прав или не е! Народът разсъждава праволинейно. При него няма половинчатости.

Английската пропаганда осъзна всичко това по най-гениалния начин, осъзна го и го отчете. У англичаните наистина нямаше половинчатост, пропагандата им не можеше да посее никакви съмнения. Английската пропаганда прекрасно беше разбрала примитивността на емоциите на широките маси. Като блестящо свидетелство за това служи английската пропаганда по повод на „немските ужаси“. Чрез това англичаните просто по гениален начин създаваха предпоставки за издръжливостта на войските им на фронтовете даже и в моменти на най-тежки поражения на англичаните. До такива превъзходни резултати достигаха англичаните с неуморимата си пропаганда с мисълта, че само немците са виновни за войната. За да повярват на тази нагла лъжа, беше необходимо да я пропагандират именно по най-едностранен, груб и настойчив начин. Само така можеше да се въздейства върху чувствата на широките народни маси и само така англичаните можеха да постигнат да се повярва в тази лъжа.

Колко действена се оказа тази пропаганда се вижда от това, че мнението се задържа цели четири години в лагера на противника, но проникна и сред народа ни.

Няма нищо чудно в това, че съдбата не обещаваше на пропагандата ни такъв успех. Самата вътрешна двойственост на пропагандата ни съдържаше в себе си зародиш на импотентност. Самото й съдържание още от началото правеше малко вероятна възможността тя да впечатли масите. Само бездушни манекени можеха да предполагат, че посредством такива пацифистки слова могат да се вдъхновят хората да тръгнат на смърт в името на делото ни. В резултат тази нещастна „пропаганда“ се оказа не само безполезна, но и направо вредна.

Дори ако съдържанието на пропагандата ни беше съвсем гениално, тя пак не би могла да има успех, щом е забравена главната и централна предпоставка: всяка пропаганда задължително трябва да се ограничава само с няколко идеи, но да ги повтаря непрекъснато. Постоянството и настойчивостта в случая са главната предпоставка за успеха, както впрочем и за много други неща в света.

Точно в областта на пропагандата човек най-малко може да се вслуша в съветите на естетите или на преситените интелигенти. Първите не трябва да се слушат, защото в противен случай в кратък срок и съдържанието, и формата на пропагандата ще се окажат приспособени не към потребностите на масата, а към потребностите на тесни кръгове от кабинетни политици. Към гласа на вторите е опасно да се вслушваме, защото, лишени от здраво чувство, те постоянно търсят нови силни усещания. На тези господа много бързо всичко им омръзва. Те непрекъснато търсят разнообразие и са съвършено неспособни за миг да помислят как се чувстват обикновените елементарни хора. Тези господа са винаги първите критици. Те не харесват провежданата пропаганда нито по съдържание, нито по форма. Всичко им се струва прекалено остаряло, прекалено шаблонно. Те все търсят нещо ново, по-различно. Такава критика е истински бич, на всяка крачка тя наистина пречи на успешната пропаганда, която би могла да завоюва истинските маси. Щом като организацията на пропагандата, съдържанието и формата й започнат да се приспособяват към тези преситени интелигенти, цялата тя се разводнява и губи притегателната си сила.

Сериозната пропаганда съществува, не за да удовлетворява потребността на преситените интелигенти от разнообразие, а за да убеждава преди всичко широките народни маси. В своята изостаналост масите винаги се нуждаят от значителен времеви интервал преди да обърнат внимание на един или друг въпрос. С цел паметта на масите да усвои поне едно съвсем обикновено понятие, е нужно то да се повтаря хиляди пъти пред тях.

Подхождайки към масите от съвсем различни страни, в никакъв случай не трябва да променяме съдържанието на пропагандата си и всеки път трябва да я довеждаме до един и същи извод. Да пропагандираме лозунга ни можем и сме длъжни от най-различни страни. Да освещаваме правотата му също може по различен начин. Но изводът винаги трябва да е един и същ и лозунгът неизменно трябва да се повтаря в края на всяка реч, на всяка статия и т.н. Само в този случай пропагандата ни ще оказва наистина еднакво и съвместно действие.

Само в този случай, ако ние най-последователно с упоритост и настойчивост се придържаме към това, с времето ще видим, че успехът започва да нараства, и само тогава ще успеем да се убедим какви изумителни, какви направо грандиозни резултати дава такава пропаганда. Успехът на всяка реклама — и това еднакво се отнася за търговската и за политическата реклама — е заложен само в настойчивото й, равномерно и продължително прилагане.

И в това отношение пропагандата на противника беше образцова. Тя се провеждаше с изключителна настойчивост, с образцова неуморимост. Тя беше посветена само на няколко, немного, но важни идеи и беше предвидена изключително за широките народни маси. В продължение на цялата война противникът без прекъсване прокарваше сред масите едни и същи идеи в една и съща форма. Той нито един път макар и в малка степен не промени пропагандата си, тъй като се беше убедил, че действието й е превъзходно. В началото на войната изглеждаше, че тази пропаганда е направо безумна по своята наглост, след това започна да прави само малко неприятно впечатление, а накрая — всички й повярваха. След четири години и половина в Германия избухна революция. И какво от това? Тази революция беше взаимствала почти всички лозунги от арсенала на военната пропаганда на противниците ни.

Още едно нещо отлично разбраха в Англия: че успехът на пропагандата в голяма степен зависи още от масовото й прилагане; англичаните не жалеха никакви пари за пропаганда, осъзнавайки, че разноските стократно ще се покрият.

В Англия пропагандата се считаше за оръжие от първи ранг. Междувременно в Германия пропагандата се превърна в занятие за безработните политици и за всички рицари на печалния образ, които търсеха топли местенца в тила.

Ето с какво се обяснява фактът, че и резултатите на военната ни пропаганда бяха нулеви.