Адолф Хитлер
Моята борба (19)

Глава IV
Държавата и ролята на личността

И така, нашата националсоциалистическа държава вижда главната си задача в това да възпита достойни носители на идеята за държавата. С тази цел тя прави всичко възможно, за да поддържа най-ценните в расово отношение елементи, да помогне на развитието им и да им осигури съответна роля в практическия живот. Но това не е достатъчно. Щом държавата си поставя такива цели, тя трябва и собствената си организация да приведе в съответствие с тези цели.

Щом като обявяваме непримирима война на марксическия принцип „човек е равен на човека“, щом като оценяваме човека преди всичко от гледна точка на принадлежността му към определена раса — то ние трябва да съумеем да направим от това всички логични изводи до самия край. Щом като изхождаме от това, че решаващо значение има расата, т.е. степента на чистотата на кръвта, трябва да съумеем да приложим този критерии и към всеки отделен човек. Както подразделяме цели народи в зависимост от това към каква раса те принадлежат, така трябва да подразделяме и отделните хора във всеки народ. Щом като казваме, че един народ съвсем не е равен на друг народ, тази аксиома трябва да се приложи и към отделните хора вътре във всеки народ. С други думи това значи, че не всеки човек е равен на друг човек, не всяка глава е равна на друга глава, тъй като и тук същата роля играе степента на чистотата на кръвта, макар че в отделни случаи имаме пред себе си хиляди най-фини варианти.

Първият извод, който произтича оттук, е необходимостта вътре във всеки народ да се отделят най-ценните в расов смисъл елементи, притежаващи най-голямо физическо здрави и следователно, най-приспособени да размножаване. Тази първа диференциация може да се нарече по-груба. Тя е по-груба, защото дадената задача се решава почти механично.

Вторият вид диференциация ще бъде по-трудна. Ние говорим за диференциация на интелектуалните способности. От цялата нация трябва да съумеем да отделим най-ценните глави на духовно най-развитите хора. На тях трябва да осигурим най-голямо влияние в държавата, не само защото справедливостта го изисква, но преди всичко защото го изисква ползата на нацията. Този отбор не може да бъде направен по чисто механичен път. За това трябва да се погрижи вече самата повседневна борба.

Онзи мироглед, който отхвърля демократическият принцип на масата и си поставя за задача да отдаде властта над целия свят в ръцете на най-добрата нация т.е. в ръцете на най-добрите хора, логично трябва да приложи същия аристократичен принцип вътре в самия народ. С други думи той трябва да осигури най-голямо влияние и истинско ръководство за най-добрите глави в даден народ. А това означава, че такъв мироглед всичко прави не на принципа на болшинството, а върху ролята на личността.

Трябва да нямаш никаква представа за истинската същност на националсоциалистическия мироглед, за да мислиш, че нашата държава ще се различава от всички други държави само механично; да речем — с по-добро устройство но своя стопански живот, с по-малко неравенство между богатството и нищетата, с по-правилна политика на заплатите, с отстраняване на твърде голямата разлика в заплащането на труда, с предоставяне на големи права на широки слоеве от населението в производствения процес и т.н. Не, всичко това би било твърде малко. Всичко това ни най-малко не осигурява още нито трайност, нито истинско величие на националсоциалистическата държава. Народ, който се ограничава само с тези външни реформи, ни най-малко не би бил гарантиран, че именно на него е осигурена окончателна победа в общото съревнование на народите. Всичко това са неща твърде справедливи и стремежът към равенство сам по себе си е добър стремеж. Но да се ограничи само с това нашето движение, ако то иска да бъде действително велико, не може, тъй като това би означавало в края на краищата да се ограничи само с външни неща. На нас ни е необходимо да поведем работата така, че за народа да се създаде, може да се каже, повелителна необходимост на всяка цена и веднъж завинаги да ликвидира тези слабости, от които страдаме сега.

За да бъдем по-ясни, може би няма да е безполезно още веднъж да хвърлим поглед върху това как в самото начало се е развивала общочовешката култура. Първата крачка, която с пълна нагледност е отличавала човека от животното, е била крачката към изобретателството. Това изобретателство отначало се е свеждало само до хитрости и уловки, облекчаващи за човека борбата с животните. Без тези хитрости той често не би могъл да запази своя живот. Значението на това абсолютно примитивно изобретателство не е достатъчно ясно за днешния наблюдател. Ние възприемаме сега тези похвати сумарно, като масово явление и затова не можем и да си представим какво роля и имал тук отделният човек, отделното лице. Така и хитростите, и уловките, използвани от животните човешкото око също възприема сумарно никой не би могъл да установи първоначалния произход на тези похвати и уловки. И ние се ограничаваме с това да обявим тези похвати за „инстинктивни“.

В нашия случай тази дума нищо на казва, понеже, който вярва, че всяко човешко същество постепенно се развива, той неизбежно трябва да признае, че това развитие отнякъде е трябвало да започне. А щом като е така, трябва да признаем, че някога е трябвало да се намери един субект, който пръв да започне да се развива, а след това този процес е започнал да се повтаря все по-често и по-често, докато е преминал в подсъзнателния живот на цял род или вид и всичко това по-късно са започнали да го наричат „инстинкт“.

Най-лесно е да разберем това у самия човек. Ако вземем първите разумни мероприятия в борбата с животните, безспорно ще трябва да признаем, че по своя първоначален произход тези действия са действия на особено надарени субекти. Тук вече безусловно се изразява ролята на личността. Постепенно тези умни мероприятия са започнали да се усвояват от всички хора, а по-късно са започнали да се смятат за нещо, което се разбира от само себе си. Нима не виждаме същото и в областта на военното дело. Има редица неща, които сега са станали нещо разбиращо се от само себе си и са залегнали в основата на всяка стратегия. Но нали е ясно, че първоначално за тези мероприятия е трябвало да се сети един човек. Мисълта за тези мероприятия отначало е възникнала в една определена глава. А после са минали хилядолетия и те се станали нещо разбиращо се от само себе си за всички.

След първите крачки на човека в областта на изобретателството идват и следващите: той се научава в своята борба за съществуване да използва редица неща и редица живи същества. Оттук води началото си и изобретателската дейност на човека, грандиозните плодове на която сега са пред очите на всички. Такива са всички материални изобретения, започвайки от използването на камъка като оръжие, продължавайки с укротяването на животните, после с изкуственото добиване на огън и т.н., достигайки до многообразните и абсолютно изумителни открития от наши дни. И какво? Във всички тези открития навсякъде се провижда ролята на личността. И колкото са по-величествени тези открития, колкото са по-близо до нашата съвременност, толкова по-ясно се долавя в тях ролята на личността.

И така: ние знаем сега, че за всички наши материални открития сме длъжници на творческата сила и способности на личността и именно тези открития в последна сметка и издигат човек над животинския свят, окончателно го поставят на по-високо равнище. Именно откритията преди всичко и служат на цялото дело на развитието на културата. Отначало това е била най-обикновена уловка на първобитния човек, който гони животни в първобитната гора. Сега това са най-изумителни изобретения, които в най-голяма степен облекчават борбата на човека за живот и му дават в ръцете изумителни средства за борба за по-добро бъдеще. Цялото човешко мислене, всички изобретения на човешкия мозък в последна сметка служат на човека в борбата му за живот на тази планета макар и отначало да не сме разбирали така наречената реална полза от дадено откритие или изобретение. Всичко това заедно взето постепенно издига човека все по-високо и по-високо над цялата среда от окръжаващи го други живи същества, всичко това укрепва неговите позиции във всички отношения и човек става господар на цялата земя.

По такъв начин всички изобретения са само продукти на творчеството на отделно лице. Независимо от желанията си по такъв начин изобретателите са в по-голяма или по-малка степен благодетели.

Дейността на тези лица дава в ръцете на милиони, а после и на милиарди хора необходимите оръдия, с помощта на които хората ще си облекчат цялата по-нататъшна борба за живот.

Така ние виждаме, че до люлката на цялата съвременна материална култура стои изобретателската дейност на отделни лица. Отделни изобретатели взаимна се допълват един друг и всеки стъпва на раменете на другия. Това се отнася и за самите процеси на производство, и към самите неща, изобретени от отделни хора. Тъй като всички производствени процеси по своя произход не са нищо друго, освен изобретения, доколкото зависят от мозъка на отделни личности. Същото трябва да се каже и за чисто творческата умствена работа. Тя не се поддава на никакви измерения, но в същото време е необходима предпоставка за всички по-нататъшни материални открития и следователно на свой ред е изключително продукт на дейността на отделни личности. Откритията ги прави не масата, организира и мисли не болшинството, а само изключително отделният човек — личността.

За правилно организирано трябва да признаем онова общество, което най-много подпомага тези творчески сили, облекчава им работата и им дава възможност де се трудят с полза за всички хора. Във всяко откритие, било то материално или чисто творческо, най-скъпоценният фактор преди всичко е самият изобретател като личност. Затова първа и най-висока задача на организацията на обществото е създаването на такива условия, които биха дали възможност на личността да носи най-голяма полза за обществото. Цялата организация трябва да бъде построена под зрителния ъгъл именно на тази задача. Само тогава организацията престава да бъде чисто механична и става жив организъм. Цялата организация на обществото трябва да представлява въплътен стремеж да се постави личността над масата, т.е. да се подчини масата наличността.

И така, организацията не само не трябва да пречи на личността да се отделя от масата, но напротив, личността трябва сама да съдейства и да облекчава този процес. При това организацията трябва да изхожда от принципа, че всички благодеяния за чиновничеството досега са произтичали не от масата, а от творческата сила на отделната личност. Действителни благодетели на човешкия род досега са било само отделни творчески глави. И това трябва да се каже открито на глас. Да осигури решаващо влияние на тези глави, да облекчи дейността на тези изтъкнати личности ще бъде в интересите на цялото общество. Във всеки случай ние няма да служим на обществото и няма да подпомогнем истинските му интереси, ако предоставим властта на сляпата маса, неспособна да мисли и неозарена от божия искра. Ако искаме да служим на обществото, трябва да отдадем ръководството в ръцете на онези, които природата действително е надарила с особени дарби.

Отборът на тези глави става, както вече казахме, в процеса на тежката житейска борба. Мнозина се пречупват и загиват, доказвайки с това, че не са били приспособени към живота, и само малцина в крайна сметка се удостояват с жребия на избраници. Този процес на отбор и сега протича във всички области на мисленето, художественото творчество и дори стопанството, макар в този последна област той много да се усложнява от привнесени обстоятелства. Тази идея господства също и над армията, и над цялата държава. Във всички тези области все още доминира идеята за личността, идеята за властта, вървяща отгоре надолу е за отговорността, вървяща отдолу нагоре. Само областта на чистата политика в нашия век почти 100% се отклони от този естествен принцип. Цялата човешка култура, както видяхме, е резултат от творческата дейност на личността. И ето, напук на това в ръководещите органи да държавата искат да прокарат не принципа на личността, а на „болшинството“. Тази отрова неизбежно започва да прониква във всички пори на нашия живот и това, естествено, не може да доведе до нищо друго, освен до пълно разрушаване на обществото. Ако се вгледате в разрушителната дейност на евреите в чуждите държави, вие ще трябва да се убедите, че цялата им „работа“ се свежда тъкмо до опити да се унищожи ролята на личността в тези държави и на нейно място да се постави ролята на масата. Но това значи, че организационните принципи на арийското човечество се изместват от разрушителните принципи на евреите. Тъкмо благодарение на това евреите се превръщат във „фермент на разлагане“ на цели народи и раси и постепенно разрушават цялата човешка култура.

Марксизмът не е нищо друго, освен политика на евреите, която се състои в това да бъде систематично унищожавана ролята на личността във всички области на човешкия живот и тя да бъде заменена с ролята на „болшинството“. На това съответства в политическата област парламентарната форма на управление, чиито нещастни последици виждаме навсякъде, като се почне от малкия градски съвет и се свърши с ръководните органи на държавата; а в икономическата област на това съответства профсъюзното движение, което днес абсолютно не се грижи за интересите на работника, а служи само на разрушителните планове на интернационалното еврейство. В тази степен, в която в икономиката престава да съществува ролята на личността, в тази степен, в която тя започва все повече и повече да зависи от въздействието и влиянието на масата и са лишава от ценното сътрудничество на творческите умове, стопанството неизбежно ще изостава, всички съвременни фабрично-заводски комитети мислят сега не за интересите на заетите в тези предприятия работници и служащи и също така, не за самото производство, върху което те не се опитват да влияят, а служат само на разрушителни цели. Те вредят не само на производството като цяло, но и на всеки негов участник поотделно. Празните теоретични фрази не могат да удовлетворят участниците в стопанския процес. Удовлетворение би имало, само когато всеки участник в стопанския процес започне да получава все по-голяма количество повседневни материални блага. Само тогава всеки труженик би стигнал до убеждението, че стопанството работи в интересите на цялото и в интересите на всеки отделен участник.

Може ли марксизмът, опирайки се на своята теория за масата, да вземе в свои ръце съществуващото стопанство и дали би бил способен да поведе работата по-нататък — това не играе никаква роля. Въпросът не е там, може ли той сега или ще може ли в бъдеще да управлява вече съществуващото стопанство, а в това би ли могъл при неговата коренно неправилна постановка сам да създаде подобна култура. Дори да бъде доказано, че марксизмът би могъл да вземе в ръцете си днешното стопанство и да го развие по-нататък с известен успех, все едно, с това абсолютно не се доказва, че той сам със свои сили би могъл да създаде при запазване на своите принципи подобно стопанство, което сега получава в готов вид.

И марксизмът на практика даде вече не едно доказателство за правилността на това наше твърдение. Той не само никъде нито веднъж не успя със свои сили да създаде някаква действително творческа култура; той не само нито веднъж не беше в състояние да насочи съществуващата култура така, както изискват неговите принципи; напротив, на практика той беше принуден неизбежно да прави отстъпки на идеите на противниците си, принуден беше да признава принципа на личността дори в построяването на своята собствена организация.

Нашият мироглед принципно се отличава от марксическия мироглед по това, че той признава не само великото значение на расата, но и великото значение на личността, а затова тъкмо върху тях изгражда цялото си здание. Расата и личността — ето главните фактори на нашия мироглед.

Ако Националсоциалистическото движение не придаваше основно значение именно на тези два фактора, ако то беше се ограничило само с външни реформи или даже би започнало да отстъпва на теорията на масата, тогава ние бихме представлявали само обикновена партия, която води най-обикновена конкуренция с марксическата партия. Тогава ние не бихме имали право да казваме, че нашето движение представлява нов мироглед, ако цялата социална програма на нашето движение се състоеше в това да измести ролята на личността и на нейно място да постави ролята на масата, това би означавало, че отровата на марксизма би започнала да разяжда и самата националсоциалистическа партия, както тя отдавна разяжда съвременните буржоазни партии.

Не, нашата държава в интерес на всички свои граждани ще се погрижи най-напред за това, ролята на личността да бъде призната във всички области без изключение. Само така ще дадем възможност на всеки да направи колкото се може повече за обществото и да получи повече за самия себе си.

И обратното: нашата държава ще направи всичко възможно да пропъди принципа на болшинството, принципът за решаване чрез масата от всички области на нашия живот, следователно и от областта на политиката. Вместо това ние ще издигнем във всички области правото на личността.

Оттук произтича следният извод. Най-добрата форма на държавата, най-доброто държавно устройство ще бъде онова, което естествено и неизбежно ще издига на най-високите места най-изтъкнатите синове на народа и ще им осигурява безспорно ръководно влияние.

Вече казахме, че в областта на стопанския живот най-способните хора не се назначават отгоре, а сами трябва да си пробият път отдолу. Съревнование на по-способните с по-малко способни става навсякъде, като се почне от малкото предприятие и се свърши с най-грандиозното от тях. Но това се отнася също и за областта на политиката. Най-изтъкнатите хора и тук не могат да бъдат внезапно „открити“. Само абсолютно блестящите гении си разчистват пътя с един удар.

Задачата на държавата се състои в това, започвайки от малкия градски съвет и свършвайки с висшите органи на страната, да създаде такава организация, която напълно осигурява тържеството на принципа на личността.

При нас няма да има никакви решения според болшинството на гласовете, а ще има само отговорни личности. Разбира се, всеки деятел трябва да има свой съветник, но е длъжен да решава сам.

Ние трябва да пренесем в сферата на държавния живот онзи основен принцип, върху който на времето беше построена цялата пруска армия и благодарение на който тази армия съумя да стане изумителен инструмент на целия немски народ: власт на всеки вожд отгоре надолу и отговорност пред вожда отдолу нагоре.

Това не значи, че тогава ще можем напълно да минем без онези корпорации, които днес се наричат парламенти. Но членовете на тези корпорации ще станат действително съветници. Нека те дават съвети, а отговорността да носи едно определено лице и същевременно само то да има власт и право да заповядва. Сами по себе си парламентите са необходими, тъй като тук преди всички хората постепенно ще израстват и така ще се създава кръг от деятели, на които по-късно могат да се възлагат особено отговорни задачи. По такъв начин нашата държава ще изглежда така.

Започвайки с общината и свършвайки с главните ръководни органи на държавата, никъде няма да има представителни органи, които да решават каквото и да било върху принципа на болшинството. Ще има само съвещателни органи, натоварени със задачата да помагат на даден избран вожд, който именно поставя хора на съответни постове. В съответната област всеки даден деятел носи отговорност абсолютно така, както отговаря за действията си един вожд от по-крупен мащаб или председателят на съответната корпорация. Нашата държава принципно няма да допусне по специални въпроси, да речем по въпросите на стопанството, да се изисква мнението на хора, които по рода на своята дейност и образование нищо не разбират от тази работа. Ето защо ние от самото начало ще разделим представителните си органи на: 1/политическа палата и 2/ професионални съсловни палати.

За да стане възможно плодотворното сътрудничество на двете учреждения, над тях ще бъде поставен специален сенат от избрани хора. Нито в палатите, нито в сената никого няма да има гласувания. Ние ще имаме само работещи учреждения, но не гласуващи машини. Всеки член на учреждението има само съвещателен глас, но не решаващ. Решава само съответният председател, който носи и отговорността.

Само при неотклонно прилагане в живота на съчетанието на абсолютната отговорност с абсолютната власт ние постепенно ще създадем такава отбрана корпорация от вождове, за каквато сега в епохата на безотговорния парламентаризъм не може и да се мечтае.

Тогава и държавното устройство на нацията ще дойде в съответствие със закона, на който човечеството дължи всичките си успехи в областта на културния и стопански живот.

Що се отнася до осъществимостта на тези мероприятия, моля преди всичко да не се изпуска от очи този факт, че съвременният парламентарен принцип за решаване според болшинството на гласовете далеч не винаги е съществувал в човешката история. Напротив, демократическият принцип е съществувал само през много кратки исторически периоди, и тези периоди винаги са били епохи на падение на народите и държавите.

Разбира се, не трябва да мислим, че такъв дълбок преврат може да се постигне с обикновена заповед отгоре надолу или само чрез теоретични разсъждения. Не. Нали мероприятията, които предлагаме, няма да се ограничат само с държавното устройство, а ще трябва да проникнат и в цялото останало законодателство, пък и във всички области на обществения живот. Да осъществи такъв велик преврат ще бъде по силата само на движение, което само ще е изградено в духа на тези идеи и така само ще служи за първообраз на бъдещата държава.

Ето защо е необходимо нашето националсоциалистическо движение още сега колкото се може по-дълбоко да усвои тези идеи и да заживее с тях. Ние ще съумеем да ги приложим в цялото практическо изграждане на нашата собствена организация; тогава ще ни бъде по-лесно не само да прокараме път за бъдещите нови държавни форми, но когато му дойде времето, ние ще можем да отдадем на разположение на целия народ и нашата собствена организация, която по своята завършеност сама ще представлява нещо като държава.