Адолф Хитлер
Моята борба (27)

Глава XII
Въпросът за профсъюзите

Бързото разрастване на движението ни накара през 1922 г. да заемем позиция по един въпрос, който не е разрешен напълно и досега. Ние системно мислехме над това по какви пътища нашето движение най-лесно би могло да завоюва сърцата на широките работнически маси. В тези свои размишления винаги се натъквахме на обстоятелството, че ни е трудно да завоюваме работниците, докато представителството на професионалните и икономическите им интереси се намира в ръцете на враждебни нам хора, и докато върху профсъюзите могат да влияят чужди на нас политически организации. Постоянно бяхме принудени да стигаме до този извод. И няма съмнение, че е действително така. Та нали, според общото убеждение, работникът, зает в някое предприятие, въобще не може да съществува, ако не е член на професионален съюз. Работата не е само там, че профсъюзите защитават неговите икономически интереси. Главната причина е в това, че изобщо няма дълго да го държат в предприятието, ако не е член на професионалния съюз. В наше време профсъюзите обхващат вече болшинството от работниците. Чрез дълга борба професионалните съюзи постигнаха сключването на тарифни договори, осигуряващи на всеки работник известно ниво на заплащане. От резултата от тази борба се ползва всеки работник. Един приличен човек от средата на работниците винаги ще изпитва угризения на съвестта, ако се ползва от по-висока работна заплата, завоювана от професионалните съюзи, и в същото време не участва в борбата, която водят профсъюзите.

Да се разговаря на тези теми с един среден буржоазен предприемач, значи напразно да се губи време. Предприемачите не разбират /или не искат да разберат/ нито материалната, нито моралната страна на въпроса. Те са убедени, че собствените им икономически интереси уж изискват работниците да не са организирани и поради това предприемачите са неспособни що-годе безпристрастно да съдят по тези въпроси. Ето защо тук се налага, както и в редица други случаи да се обръщаме към незаинтересувани хора, т.е. към такива, за които не мислим, че те заради дърветата не виждат гората. Незаинтересуваните кръгове при добра воля ще съумеят да разберат онова, от което тъй или иначе зависят най-важните страни на нашия сегашен и бъдещ живот.

В първата част на настоящата работа аз вече се изказах достатъчно подробно за значението и целите на профсъюзите, а също така за тяхната необходимост. Там стигнах до извода, че докато взаимоотношенията между работодателите и работниците коренно не се променят, на работниците нищо друго не им остава, освен сами да защитават своите интереси в икономическата област, изявявайки се като равноправни контрагенти. Там посочвах, че тези взаимоотношения могат да се променят или в резултат на държавни мероприятия /които най-често остават безплодни/, или в резултат на общото превъзпитание на цялото население. В първата част аз развивах идеята, че защитата на икономическите интереси на работниците е полезна за цялото общество, ако отстранява социалните несправедливости, способни да нанесат само огромна вреда на обществото като цяло. Там казвах, че профсъюзите са необходимост, щом като у нас сред предприемачите има хора, които не само не съзнават, че върху тях лежат определени обществени задължения, но и които изобщо не искат да подпомогнат дори най-примитивните човешки права. И аз стигнах до неизбежния извод, че щом като такава самозащита за работниците е необходима, то тя е възможна само във формата на обединение на работниците на професионална основа.

В това отношение моята гледна точка през 1922 г. не се промени. Но сега беше необходимо точно да се формулира нашето отношение по този проблем. Сега вече не можехме да се ограничим само с декларирането на нашите убеждения; сега трябваше да направим практически изводи от убежденията си.

Необходимо беше да отговорим на следните въпроси.

1. Необходими ли са профсъюзите изобщо?

2. Трябва ли германската националсоциалистическа работническа партия да създаде собствени професионални съюзи или тя трябва да даде на своите членове възможност в някаква друга форма да участват в профсъюзите?

3. Какъв характер трябва да имат националсоциалистическите профсъюзи? Какви трябва да бъдат нашите задачи и техните цели?

4. По какъв начин можем да създадем такива професионални съюзи?

Първият въпрос, според мен е вече достатъчно осветен. При днешното положение на нещата професионалните съюзи, по мое мнение, са абсолютно необходими. Аз дори смятам, че те спадат към най-важните учреждения, засягащи стопанския живот на нацията. Те имат голямо значение не само за социалнополитическия живот на страната, но и за национално политическия живот на народа. Ако широките трудещи се маси благодарение на правилната организация на профсъюзите са получавали действително пълно удовлетворение на своите потребности и в същото време биха получавали чрез профсъюзите съответно възпитание, то това само би укрепило силите на народа и в необикновена степен би увеличавало неговата издръжливост в борбата за съществуване.

На профсъюзите преди всичко им предстои да изиграят много голяма роля при изграждането на нашия бъдещ икономически парламент и на нашите бъдещи съсловни камари.

На втория въпрос отговорът е също толкова лесен. Щом професионалното движение е от такава голяма важност, то е ясно, че националсоциализмът тук не може да се ограничи с чисто теоретични отговори, а трябва да заеме практическа позиция. Каква именно — на това е по-трудно да се отговори.

Националсоциалистическото движение поставя за цел на своята дейност националсоциалистическата държава. Затова не трябва да изпускаме от очи, че всички бъдещи учреждения на нашата държава трябва да израстват от самото наше движение. Би било много голяма грешка да се мисли, че е достатъчно само да получим в свои ръце властта и тогава ще можем с един удар от нищо да изградим нови учреждения, без да имаме за това предварително подготвени човешки кадри, възпитани специално зададените задачи и функции. Външната форма и тук не играе особено голяма роля, тя може да бъде създадена и механично. Главно значение има съдържанието, духът на всичко. Няма нищо по-лесно, например, отколкото чрез заповед диктаторски да наложим на държавните учреждения онзи принцип на ръководство, който господства в нашите партийни учреждения /изключителната роля на вождовете и т.н./. Но действително жизнено прокарване на тези принципи ще има само тогава, когато то не е декретирано отгоре, когато тези порядки се развиват постепенно, започвайки от най-малкото и когато суровият живот сам в продължение на много години прави необходимия личен отбор, благодарение на който единствено е възможно да изкристализира съответната група от вождове.

Ето защо не трябва да си представяме работата така, че ни е достатъчно да имаме в своя портфейл проекти за ново държавно устройство, и че получавайки в свои ръце държавната власт, ние ще можем веднага „да въведем в живота“ тези проекти. Можем, разбира се, да се опитаме да направим нещо подобно, но резултатът никога няма да бъде достатъчно благоприятен. В повечето случаи това ще е мъртвородено дете. Такива планове ми напомнят само обстановката при раждането на Ваймарската конституция. Хората сядат на масата и написват новата конституция, като същевременно подаряват на немския народ и нови емблеми. Но нито едното, нито другото изобщо не съответстват на преживяното от нашия народ за последното половин столетие.

Националсоциалистическата държава трябва да се пази да повтори подобни експерименти. Нашата държава трябва да израсне от недрата на отдавна вече съществуващи организации. Само в случай, че нашите съвременни организации бъдат проникнати от националсоциалистически дух, от тях своевременно ще може да се роди действително жизнена националсоциалистическа държава.

Ние вече казахме, че именно в днешните професионални органи, т.е. преди всичко в професионалните съюзи, виждаме зародишите на нашите бъдещи икономически камари. Но за да могат тези бъдещи съсловни представителства и бъдещият централен икономически парламент да бъдат действително националсоциалистически учреждения, е необходимо вече днешните зародиши на тези учреждения също да са пропити от националсоциалистически дух. Учрежденията, създадени от нашето движение, когато му дойде времето ще се превъплатят в държавни учреждения. Нашата държава също не може с един замах да изтърси от ръкава си съответните учреждения — освен ако не искаме това да са съвсем хилави органи.

Вече само от тези по-високи съображения произтича, че национал-социалистическото движение непременно само трябва да се заеме с профсъюзите.

С тази въпрос Националсоциалистическото движение трябва да се заеме още и защото действително да се превъзпитат работодателите и работниците и да се направят едните и другите носители на нашата държавна идея не е възможно само чрез теоретични поръчения, призиви към тяхната съвест и т.н. Това може да се постигне, само като се преправя в по вседневна борба цялата обстановка. Само в по вседневна борба нашето движение може да превъзпита двете страни и да сближи гледищата им по основните въпроси. Без такава предварителна работа би било чиста илюзия да се надяваме когато и да било да създадем действително единство на интересите на целия народ. Необходимо е великите идеали на нашия мироглед постепенно да проникнат във всички области на живота. Само тогава ще се създаде нов стил на живот и с времето ние ще се убедим, че новият строй има действително сериозна почва под краката, а не е нещо външно и случайно.

Оттук произтича, че нашето движение трябва да се отнесе положително не само към идеята за профсъюзите, а трябва да си постави за задача с цялата си практическа работа да превъзпита всички свои привърженици и членове на партията така, че те действително да подготвят бъдещата националсоциалистическа държава. От казаното произтича нашият отговор на третия въпрос. Националсоциалистическите профсъюзи съвсем не трябва да бъдат органи за класова борба, а само органи на професионално представителство. Националсоциалистическата държава не познава „класи“. Тя в политическо отношение познава само граждани, ползващи се от съвсем еднакви права и носещи еднакви задължения, а наред с тях — поданици на държавата, които не се ползват с никакви политически права.

Задача на профсъюзите от наша националсоциалистическа гледна точка съвсем не е сплотяването на определени групи от населението вътре в държавата и превръщането им в класи с цел после да поведат борба с други, също сплотени групи от други слоеве на населението вътре в държавата. Ние не можем да смятаме, че такава задача е присъща на професионалните съюзи като такива. Не, тази задача в профсъюзите бе изкуствено насадена от марксистите в момента, когато те съумяха да превърнат профсъюзите в оръдие за постигане на своите цели. „Духът на класовата борба“ е присъщ не на профсъюзите като такива, а е присъщ само на марксизма, който съумя да направи от профсъюзите оръдие на своята класова борба.

Марксизмът създаде това оръдие, а интернационалното еврейство употребява сега този инструмент за разрушаване на стопанската основа на свободните независими национални държави с цел да унищожи националната индустрия и националната търговия. По тази път над държавният интернационален еврейски капитал поробва свободните народи, поставяйки ги в робска зависимост от себе си.

В противовес на всичко това националсоциалистическите профсъюзи трябва организационно да обединяват определени групи участници от националния стопански процес с цел да укрепят националното стопанство, да увеличават неговите сили. Отстранявайки съществуващите злоупотреби, които в последна сметка нанасят само вреда на народния организъм като цяло, профсъюзите ще се борят против всичко онова, което вреди на нацията, а следователно и на държавата и в последна сметка и на самото стопанство.

Ако поради това националсоциалистическият съюз прибягва до стачка, то за него стачката не е средство за разрушаване или трус на националното производство, а средство за отстраняване на онези злоупотреби, които по силата на своя антисоциален характер само вредят на производството, а следователно и на обществото като цяло. Интересите на производството, на неговото нарастване, на неговата мощ нашите националсоциалистически профсъюзи ще приемат пристрастно. Производителността на всеки отделен труженик винаги се намира в причинна зависимост от общо правовото и социално положение, което той заема в стопанския процес. Само от това в последна сметка се определя степента на неговите грижи за производствения процес като цяло и разбирането, че собствената му съдба също зависи от процъфтяването на стопанството като цяло.

Тружениците националсоциалисти трябва да имат увереността, че процъфтяването на националното стопанство осигурява и тяхното собствено материално благосъстояние.

Работодателите националсоциалисти трябва да имат увереността, че щастието и доволството на техните работници са предпоставка за по-нататъшното процъфтяване на собствените им предприятия.

И работниците националсоциалисти, и работодателите националсоциалисти еднакво са само слуги на обществото и изпълняват неговите поръчения.

Нашият стой ще предостави и на едните, и на другите максимална лична свобода в изпълнените на техните задължения. Той ще направи това, защото както показва опитът, всеки изпълнява задълженията си толкова по-добре, колкото повече свобода му е предоставена, колкото по-малко се практикува принуждението отгоре. Нашият строй ще постъпи така, защото, както показва същият този опит, прекаленото принуждаване само пречи на отбора на най-силните, най-способните и най-трудолюбивите.

Ето защо за нашите националсоциалистически профсъюзи стачката е средство, което може и трябва да се прилага само до онзи момент, когато ще възникне националсоциалистическа народническа държава. Нашата държава ще се заеме със защитата на всички права на всички граждани без разлика и с това ще направи излишна борбата между двете големи групи от населението, т.е. работодателите и работниците. Тогава и самата тази борба, която постоянно води до известно намаляване на производството, а следователно нанася вреда на цялото общество, ща стане излишна. На нашите икономически камари държавата ще възложи задължението да се грижат за нормалния ход на цялото национално производство и за своевременното отстраняване на всички недостатъци и грешки, които могат да нанесат вреда на производството. Онова, което сега не може да бъде отстранено по друг начин, освен чрез борбата на милиони, тогава ще се премахва в стените на Съсловните камари и централния стопански парламент. Тогава ще бъде прекратен този ред, в който предприемачите и работниците водят ожесточена борба заради нормите на заплатата, нанасяйки при това огромна вреда на цялото стопанство. Тогава всички тези проблеми ще се разрешават с общи усилия в по-високо учреждение, което ще поставя над всичко благото на обществото и държавата като цяло и за което няма да има никакъв друг критерий, освен този.

В тази област, както и във всички други у нас ще господства железният закон, че интересите на отечеството като цяло са над всички и едва после следват интересите на отделните професии, групи и т.н.

Задачата на националсоциалистическите профсъюзи е възпитанието на членовете именно в този дух и подготовката им за тази по-висока цел, която се изразява в следното: обща работа на всички и на всеки за осигуряването на живота на народа и държавата според природните способности и онова развитие, което е дало на тези способности и сили обществото.

На четвъртия въпрос: по какъв начин можем да стигнем до такива съюзи, на времето беше особено трудно да отговорим.

Да изградиш каквото и да било на празно място е по-лесно, отколкото да изграждаш, когато на това място съществува нещо старо. Ако на дадено място няма още предприятия от съответния отрасъл, то е сравнително лесно да се създаде. Значително по-трудно е да се създаде предприятие, ако аналогично предприятие вече съществува на даденото място. А още по-трудно е да се създава успоредно предприятие, когато действително може да процъфтява само едното от тях. Тъй като при това положение на нещата пред инициатора стои задачата не само да укрепи своето собствено ново предприятие, но и да направи всичко възможно, за да унищожи вече съществуващото в даденото място предприятие, без което инициаторът няма да може сам да укрепне.

Съществуването на паралелни националсоциалистически профсъюзи просто редом с други професионални съюзи би било безсмислица. Нашият нацоиналсоциалистически профсъюз би трябвало да се проникне от съзнанието за величието на своите задачи и оттук у него трябва безусловно да се зароди безусловна нетърпимост към каквито и да било успоредни, а още повече враждебни организации. Нашият профсъюз трябва да си поставя за цел каквото и да става, да държи докрай на своето аз, на своята изключителност. В тази област за нас също не може да има никакво съглашателство и никакви компромиси със сродни стремежи. Не, и тук е необходимо преди всичко изискването за пълна изключителност за нас самите.

И ето, за да се постигне това бяха възможни само два пътя:

1. Можеше веднага да започнем да изграждаме свои профсъюзи и след това постепенно да започнем борба против интернационалните марксически профсъюзи или можеше

2. Да започнем да влизаме в марксическите профсъюзи и да се опитаме да ги изпълним с нов дух с цел да направим от тях оръдие на новия мироглед.

Против първия от тези пътища говореха следните съображения: нашите финансови затруднения по онези времена бяха още много големи, тъй като ние притежавахме съвсем незначителни средства. Все по-усилващата се инфлация затрудняваше положението и с това, че в тези години беше трудно да се говори за някакви осезаеми изгоди, които профсъюзите да дават на своите членове. Изхождайки от това, отделният работник не виждаше тогава особени основания да внася членски вноски в профсъюза. Това се отнасяше и за вече съществуващите профсъюзи, а не само за онези, които ние бихме могли да изградим. Марксическите профсъюзи бяха на ръба на гибелта. Спаси ги от това само гениалната рурска акция на господин Куно, която внезапно донесе на профсъюзите подарък от милиони марки. Именно този „национален“ райхсканцлер справедливо трябва да бъде разглеждан като спасител на марксическите профсъюзи.

В ония времена ние не можехме да разчитаме на такива финансови възможности. Е, а профсъюзи, които поради безпаричието си не са в състояние да окажат материална подкрепа на работниците, не биха могли да разчитат и на тяхната подкрепа. Най-после лично от моя гледна точка съществено значение имаше и това обстоятелство, че такава работа като създаване на нови профсъюзи не трябва да се възлага на обикновени посредствени работници.

Изобщо при разрешаването на този проблем въпросът за нужните за това хора изигра много голяма роля. Тогава нямах на разположение нито една глава, на която бих могъл да възложа разрешаването на тази гигантска задача. Който би съумял по това време действително да разбие марксическите профсъюзи и вместо тази машина за изтребителна класова борба да създаде националсоциалистически профсъюзи, той би могъл да бъде наречен един от най-великите хора в Германия. На такъв човек по-късно биха издигнали паметници и биха го причислили към Пантеона на най-великите деятели на историята.

За съжаление по това време аз не познавах нито един човек, който би претендирал за такъв паметник.

Би било съвсем неправилно да се утешавам с това, че и начело на интернационалните профсъюзи сега стоят съвсем посредствени хора. Това нищо не доказва; понеже когато на времето се създаваха тези профсъюзи, никакви други аналогични организации не съществуваха. Съвсем друго е положението сега, когато Националсоциалистическото движение би трябвало да води борба с една отдавна съществуваща гигантска организация, много разклонена и прекрасно изградена отгоре до долу. Този, който иска да завоюва чужда позиция, винаги трябва да превъзхожда онзи, който само защитава позицията, намираща се в ръцете му. Сега крепостите на марксическите профсъюзи лесно могат да отстояват и най-посредствените бонзи. Но за да щурмуваш успешно тези крепости и да ги вземеш в свои ръце е необходима дива енергия, нужни са гениални способности на хора, които във всички отношения биха имали превъзходство над сегашните ръководители на профсъюзите. Безцелно би било да спорим със съдбата, докато у нас не се намери такъв човек. А още по-безсмислено би било да се опитаме да завземем тези крепости, опирайки се само на сурогата на такъв човек.

Тук, повече откъдето и да било, следва да имаме пред вид, че в живота е много по-добре да се отложи едно или друго дело, отколкото да се заловим за него с неподходящи сили и да се получи засечка.

Още едно съображение ме ръководеше тогава. Нека го нарекат демагогско, но все пак то е вярно. Тогава имах и още имам твърдото убеждение, че е опасно една велика принципна политическа борба твърде рано да се усложнява с икономически проблеми. Това е особено вярно спрямо нашия немски народ. У нас икономическата борба веднага ще отвлече енергията от политическата борба. Щом немецът стигне до убеждението, че ако спестява, може да си купи малка къщичка, той веднага ще се посвети изцяло именно на тази задача, така че дори няма да му остане време за политическа борба. Това ще доведе дотам, че той ще остави на мира онези сили, които след известно време ще успеят, разбира се, да му отнемат и последния грош, икономисай чрез спестяване. Вместо действително докрай да се бори за своите политически цели и убеждения, немецът е склонен изцяло да се отдаде на грижите за своята къщичка и да сяда между всички столове.

Нашето национал социалистическо движение днес е изправено пред началото на своите най-големи боеве. То още трябва да съсредоточава вниманието си върху окончателното изработване на своите програмни идеали, то и трябва да концентрира цялата си енергия и да напрегне до краен предел мускулите си в борбата за изкристализиралите идеали, като успехът от тази борба е възможен само в случай, че съумеем напълно да се съсредоточим върху определените цели.

Отвличането на вниманието изключително към стопански проблеми, неизбежно парализира активността в политическата борба. Това най-добре доказва следният класически пример.

Германската революция през ноември 1919 г. беше направена не от профсъюзите, а въпреки тях. Германската буржоазия не води никаква политическа борба за по-добро бъдеще, именно защото тя вижда достатъчна гаранция за по-добро бъдеще в стопанския растеж. Тези уроци не трябва да отиват напразно и за нас, тъй като с нас би се повторило същото. Колкото повече съсредоточаваме цялата сила на нашето движение върху политическата борба, толкова по-сигурен успех ще постигнем по цялата линия. А ако преждевременно обременим своето движение с профсъюзни въпроси, с въпроси за преселенческата политика и други аналогични проблеми, то от това нашето дело като цяло няма да има полза. Всички тези проблеми сами по себе си са много важни, но истински бихме могли да ги разрешим само тогава, когато за разрешаването им ще можем да пуснем в ход политическата власт. Дотогава тези проблеми могат само да парализират енергията на нашето движение. Колкото по-преждевременно ангажираме вниманието си с такива проблеми, толкова по-вредно ще бъде това за движението, тъй като толкова повече ще отслабва волята за борба за коренно преправяне на политическите порядки. При такова положение на нещата е напълно възможно профсъюзните моменти да започнат да отклоняват от правилния път политическото движение, вместо нашите принципни възгледи сами да определят пътищата на развитие на професионалното движение.

Самостоятелните националсоциалистически профсъюзи биха могли да са действително от полза за нашето движение и нашия народ само в случай, че дотолкова са се проникнали вече от нашите идеи, че при никакви обстоятелства не биха могли да попаднат в мрежите на марксизма. Та нали са ни необходими такива националсоциалистически профсъюзи, които не просто да нравят дребна конкуренция на марксическите профсъюзи. Вместо такива националсоциалистически профсъюзи, по-добре да няма никакви профсъюзи! Необходими са ни такива собствени профсъюзи, които биха съумели да поведат против марксическите профсъюзи не само организирана, но и идейна борба. Нашите профсъюзи трябва да съумеят да нанесат решаващ удар на марксическите профсъюзи като на организации за класова борба, като на представители на класовата идея. Нашите профсъюзи трябва да съумеят да изместят марксическите профсъюзи и сами да станат организации, представляващи професионалните интереси на немските граждани. Всички тези съображения говореха тогава и говорят и сега против образуването на наши собствени профсъюзи — освен ако внезапно се появи такъв ум, за който би могло да се каже, че явно е предназначен от съдбата да реши именно този проблем.

И така, оставаха още само две последни възможности: или да посъветваме другарите си да излязат от профсъюзите, или да ги посъветваме да останат в тях и да водят подривна работа против марксизма вътре в тях.

Като правило аз препоръчах втория път.

През 1922–1923 г. можеше смело да се препоръча този път. Нашето движение беше още младо, броят на нашите другари, влизащи в съществуващите профсъюзи беше още сравнително малък, а финансовата полза от членските вноски, които правеха нашите приятели в периода на инфлацията, не можеше да бъде що-годе осезаема за съществуващите профсъюзи. Вредата за тях пък беше много съществена, тъй като нашите приятели, членуващи в профсъюзите, водеха вътре в тези профсъюзи политика на най-рязка критика и разложение на редовете на противника.

Аз решително се изказах против експериментите да създадем свои малки самостоятелни профсъюзи, които от самото начало неизбежно щяха да бъдат обречени на неуспех. При това аз бих смятал за истинско престъпление да се лишава работникът дори от малка част от скромната му заплата във вид на членски вноски за такава организация, от която членовете не могат да очакват сериозна полза.

Ако на политическия хоризонт се появява една или друга нова политическа партия, за да изчезне след това бързо и безследно, то това не е беда, а често дори е от полза. Във всеки случай тук никой няма право да се оплаква: който плаща вноски в полза на една или друга политическа партия, той винаги си дава паричките сякаш „а йзпс! регсш“, но който плаща вноски в касата на профсъюза, той има право да изисква профсъюзът действително с нещо да му помогне, а ако даденият профсъюз няма никакви шансове да направи това, то на организаторите на такива профсъюзи се гледа като на лъжци или поне като на лекомислени хора.

Ето от всички тези съображения се ръководехме ние през 1922 г. и действахме съобразно с тях. Някои от моите противници смятаха, че те по-добре разбират положението от мен и пристъпиха към образуване на собствени профсъюзи. Това, че ние отстоявахме посоченото гледище, те обявяваха за доказателство за нашата ограниченост. И какво? Измина съвсем малко време и образуваните от тях нови профсъюзи абсолютно изчезнаха от лицето на земята. В крайна сметка и те като нас останаха без свои профсъюзи. Разликата беше само в това, че ние не лъгахме нито другите, нито самите себе си.