Дороти Гарлок
Любов завинаги (8)

Осма глава

Кейси изтегли колата от отбивката за бензиностанцията и се качи на магистралата. Хвърли един поглед в огледалото за обратно виждане към огромната синя кола, която я следваше. Мисълта, че Дан е там, зад нея, трябваше да я утешава; вместо това, тя се чувстваше като на влакче за забавления, от което не може да слезе. Той бе натоварил колата, бе затворил бунгалото и бе върнал ключа на собственика. Дори бе заръчал на човека на бензиностанцията да провери маслото и гумите на колата й и да измие предното стъкло. Когато тя се опита да плати за бензина и услугите, Дан пъхна кредитна карта в ръката на продавача и той я подмина.

Трябваше да се чувства благодарна и поласкана, че прави тези неща за нея. Но на дневна светлина всичко това й изглеждаше странно и неестествено. Той бе превзел живота й така изцяло, че когато разочарованието дойдеше, а това бе неизбежно, тя нямаше да може да го понесе. Най-много я плашеше откритието, че е така податлива на чувствени наслаждения. Когато кратките й любовни авантюри се бяха оказали така незадоволителни, тя бе започнала да подозира, че е фригидна. Това просто не — беше тя — да откликне на мъж по начина, по който откликна на Дан: без всякаква съпротива, без срам, без задръжки. Бе му разкрила онази част от себе си, която винаги оставаше скрита. Разкрила я беше доброволно, с радост. О, боже! Това ли беше то да обичаш някого? По този ли начин майка й обичаше Еди? Бог е свидетел, добре знаеше колко опасно е подобно физическо привличане. Кейси погледна към ръцете, които стискаха кормилото. Лабиринтът от белези бе очебиен въпреки ежедневния масаж с крем. Винаги се бе гордяла с ръцете и ноктите си — пръстите й бяха дълги и тънки, ноктите — великолепно оформени. Сега мисълта, че ще седне да вечеря на една маса с приятели или роднини на Дан, бе непоносима. Защо трябваше да мисли за едно толкова глупаво нещо?

В мига, когато лежеше до Дан като последна глупачка, се бе съгласила да отиде в Бенд и да се срещне със семейството му. Бе лудост от нейна страна. Не заради ръцете, или заради белязаното лице, а защото се бе хванала в примка, която се затягаше и затягаше и която щеше да разкъса сърцето й, когато се освободи от нея. Изведнъж се ядоса на себе си. Глупачка, не бе готова за нещо толкова сериозно!

В покрайнините на Портланд тя отби на паркинга до крайпътно ресторантче за бърза закуска. Дан паркира до нея. Кейси се пресегна и отключи предната дясна врата и Дан я отвори. Тя седеше, приковала поглед в него не каза нищо, защото едва дишаше.

— Какво има? Изтощи ли те шофирането?

Малко се изненада, като осъзна, че му казва истината, вместо дежурното: „Не, добре съм.“

— Изморена съм и съм… гладна, но не затова спрях. Не искам да идвам с теб в Бенд. — „Ще си счупя главата, ако се разплача! — помисли си тя. — Заклевам се, че ще го направя.“

— Помислих си, че може да размислиш. Всичко е наред, скъпа. Да отидем да хапнем по нещо, а това можем да го обсъдим по-късно. — Той бутна вратата.

Сърцето на Кейси се сви до болка, а в стомаха си почувства гадене. „Значи и той е размислил“. Нали точно това искаше? Тогава защо имаше чувството, че са я ритнали в стомаха?

Седна в едно сепаре, а Дан отиде до бара да поръча. Не след дълго той сложи на масата поднос с три хамбургера, две големи порции пържени картофи и две бири. Седна срещу нея.

— С това ще залъжем глада за известно време.

Ухили се гальовно — тя така добре познаваше тази усмивка, че бе безсилна да направи каквото и да е, освен да стои и да го гледа. После се опита да прикрие объркването си, започвайки да яде, сякаш умираше от глад, докато накрая й приседна. Тя внимателно постави изядения наполовина сандвич в пластмасовата опаковка и взе бирата. Очите й блуждаеха из салона, така че да не трябва да гледа Дан, и срещнаха погледа на привлекателно момиче от друго сепаре. Очите на момичето се преместиха върху Дан и тя прошепна нещо на жената до нея. После двете започнаха да разглеждат Кейси и за първи път от години тя се огъна под женски поглед. Кейси погледна настрани, но очите й се върнаха на привлекателното момиче, което въпросително повдигна вежди, когато погледите им се срещнаха. С безочлива усърдност момичето изгледа Кейси от глава до пети, отбелязвайки шала, потреперването на белязаната ръка, стиснала бирата, и вдървеното й лице.

Вълна от яростно възмущение се надигна у Кейси.

Това бе един от екземплярите, който си представяше като придружителки на Дан. Тя му се усмихна насила и му подаде ръка. Той начаса я покри със своята, но не й се усмихна в отговор.

— Какво има, любима?

Тя почти изпадна в паника. „Мили боже! Той ме чете като отворена книга“. Реши да бъде откровена и му се усмихна безгрижно.

— Ей там има две жени, които са ти хвърлили око. Мисля, че те познават.

— Брюнетката с къдравата коса? — Той прокара ръка по нейната и сключи пръсти около китката й. Не сваляше поглед от лицето на Кейси и тя кимна. — Не ме познават, те са просто две кариеристки. Не им обръщай внимание.

— Откъде знаеш? Може да са запалянковци.

Той повдигна рамене.

— Съмнявам се. Но ако са ме виждали как играя, какво от това? — Той пъхна един пържен картоф в устата на Кейси, после — и в своята. — Яж, мила моя, че ще тръгваме.

— Вече се нахраних.

— Жалко, че не спряхме на някое от тези места, когато пресякохме прерията за пръв път. — Тъмните му очи немирно играеха.

— Как да не спряхме? Ядохме бишкоти и свинска пържола. — С изненада чу собствения си кикот.

— О, да, спомням си. Правихме любов отзад в каруцата и влакът тръгна без нас.

Кейси забрави за жените от другото сепаре, забрави, че е твърдо решена да остане независима, забрави за всичко, докато се взираше в топлите усмихнати тъмносиви очи. Но наново се сети, когато остана сама в колата и започна да излага доводи против ходенето в Бенд.

Дан паркира зад нея и влязоха заедно в сградата. Той измъкна ключ и отвори вратата на апартамента й, като че живееше там — което на практика бе факт, след като плащаше наема.

— Иди се изкъпи и си облечи нещо по-удобно — каза той, докато сваляше шала от главата й. — Трябва да звънна на няколко места. Извикай ме да ти изтрия гърба.

— По дяволите! Престани да се държиш с мен като с дете! — почти изкрещя тя, а златистите й очи святкаха. Бе удивена от многообразието на емоциите, които можеше да предизвика у нея.

Изхвърча по посока на банята. Кикотенето му не успя да угаси пламъка на негодуванието, който я изгаряше отвътре, понеже й беше до болка ясно, че бе достатъчно да я докосне, да я приласкае, и тя щеше да се разтопи като сладолед в горещ летен ден. Затръшна вратата и я заключи, решена повече от всякога да сложи край на тази връзка.

Докато бе под душа, из главата й препускаха обезумели мисли. Ще си върже косата отзад на конска опашка и ще си облече оная плажна рокля без ръкави и с огромно деколте, която уши миналото лято и… ще си сложи обеца на здравото ухо. Ще изложи белезите си на показ — и ако и с това не успееше да го отблъсне, никога нямаше да успее!

Беше се държала като жена, зажадняла за плътски наслади, гневеше се на себе си тя. Дали изумителната му мъжественост не бе докоснала някаква тайна струна в характера й? Или причината се криеше в това, че от години жадуваше за любов и внимание, очакваше някой да я пожелае, стремеше се към едно най-после истинско изживяване? Дан й бе позволил да усети вкуса на нещо, от което бе лишавана така дълго, че го прие с разтворени обятия.

— О, боже! Аз съм нищо, едно врабче — изломоти тя на глас, докато сушеше косата си и я подреждаше около лицето си. — Признай си, Кейси, същество глупаво — по-скоро ще умреш, отколкото да му се покажеш, облечена в плажна рокля, с коса на конска опашка.

Когато накрая пристъпи в малкия хол, облечена в риза и велурени панталони, тя бе сигурна, че изглежда колкото е възможно по-привлекателна. Нуждаеше се от тази увереност. Дан бе направил кафе и бе донесъл кафеварката и две чаши край дивана. Почувства как сърцето й трепва, когато той вдигна поглед към нея и й се усмихна.

— Кафе?

— Да.

— Изглеждаш достатъчно добре, май можеш да похапнеш.

Кейси повдигна вежди.

— Никога не съм си падала по префърцунените. — Той се засмя на сарказма й, насочен към самата нея, приемайки го за извинение. Тя реши, че е най-добре да заеме нападателна позиция, да си сменят ролите, принуждавайки го да се защитава. Пое чашата, която й подаде, и отиде да седне на креслото, като постави краката си на табуретката. Струваше й се, че така е увеличила разстоянието между тях. — Няма да дойда в Бенд с теб. Ще ти дам чек със сумата, която си платил на хазяина ми. — Тя спокойно излагаше фактите и бе почти горда от овладяния си глас.

— От какво се страхуваш? — Той се пресегна, свали обувките си и изтегна крака пред себе си, като че беше най-безгрижният човек на света.

— Не ме е страх от нищо. Защо трябва да ме е страх? Харесвам живота си такъв, какъвто е. — Тя остави чашата си на масата, за да не види как ръцете й треперят.

— Разбира се, че те е страх. Страхуваш се от обвързване. Страхуваш се от брака. Страх те е, че няма да се справиш.

— Не ме е страх! — разпалено каза тя. — Просто не ми е присърце. Брачната преданост е невъзможна в нашата епоха на свободни нрави и не желая да влизам в брак, който има една втора шанс да оцелее.

— Не съм съгласен. Един мъж и една жена могат да бъдат завинаги щастливи в брака си, но трябва да искат да останат заедно — любезно отговори той, като че я предизвикваше да му се противопостави.

— Къде си бил през последните няколко години? Статистическите изследвания твърдят, че съпрузите и те все по-често се обръщат към нови партньори. Две трети от всички женени мъже имат извънбрачни връзки. Струва ми се глупава самата идея хората да се женят.

Той се ухили.

— Искаш ли да живееш с мен в грях?

— Изобщо не желая да живея с теб — озъби се тя. — Опитвам се да ти обясня защо не искам тази връзка да продължава.

— Мислиш си, че ще те изоставя, както Ед Фароу е изоставил майка ти. — Той вече не се усмихваше. — Знаеш ли Кейси, понякога невидимите белези са най-лоши.

Кейси замръзна.

— Искаш да кажеш, че това, което направи баща ми, е извратило начина ми на мислене?

— Не може да не е — тихо отвърна той.

— Ами може и да е, но със сигурност ме научи на едно нещо. Разчитай на себе си! Ако сама се провалиш, никой няма да има вина за това. — Нещо в Кейси се бунтуваше. Защо не може да се сети за нито един от остроумните доводи, които измисли, докато бе в колата?

— Мисля, че връзваш каруцата пред коня, мила ми Клемънтайн. Всъщност не съм ти предложил женитба… поне не още.

Кейси почти ахна от смущение. Усети как лицето й се налива с кръв. Погледна към него. Бе широко ухилен, а в очите му проблясваха сатанински пламъчета. Молеше се за достатъчно смелост да плисне чашата в лицето му. Изведнъж той се надигна…

— Щом държиш на статистиката, милинка, ето ти малко статистика. Повечето брачни двойки се разделят от… отегчение. Жената е отегчена от съпруга си или обратно. При нас няма опасност това да се случи. Винаги можем да яхнем параходчето и да се понесем по Нил.

Тя стисна устни и не отговори; тишината увисна във въздуха. Накрая го погледна и той й намигна. Тя не можа да потисне усмивката си.

— По дяволите, Дан. Това е сериозен разговор.

— Разбира се, любов моя. — Бе станал на крака и я измъкваше от креслото. — Толкова е сериозен, че ме изтощи и ми се ще да подремна. Спах малко миналата нощ и вината е изцяло твоя. — Той легна по гръб на дивана и притисна гърба й към гърдите си. — Така боли ли те ухото? Не? Спи тогава — нежно заповяда той и зари устните и носа си в косата й.

На Кейси дори не й хрумна да се противопостави на прегръдката му. Умът и съзнанието й бяха изтощени и в ръцете му й бе удобно. Ханшът й бе прилепен към дънките му, а коленете му опираха в сгъвките й. Усещаше спокойния ритъм на сърцето му до гърба си и се зачуди за стотен път каква съдба ги бе събрала в онази мъглива нощ.

* * *

Същата вечер Дан я попита дали иска да излязат да хапнат нещо, но тя енергично поклати глава.

— Запасила съм се с консервирана супа и разни други неща… ако смяташ, че можеш да преживееш на такава оскъдна диета.

— Не съм придирчив. Притопли я, докато разтоваря колата ти и я паркирам. На път за Бенд можеш да караш моята.

— Дан, ще си карам моята кола.

— Глупаво е. У дома имам още две коли. — Той разкопча чантата й и взе ключовете.

— Не те разбирам. Казах…

— Добре! — Той прекъсна тирадата й със светкавичния допир на устните си. — Щом не ме разбираш, значи няма да се отегчиш от мен й няма да свършим като онези от статистическите изследвания, за които ми разправяше.

Кейси беше сигурна, че той ще направи язвителна бележка, когато извади портативната си шевна машина голямата кутия с платове, кройки и разни други шивашки принадлежности. Но той само надникна в кутията, повдигна къс трикотажна материя на едро виненочервено и синьо райе и го постави пред себе си.

— От това ще стане ли риза?

— Не! — изсмя се Кейси, издърпа парчето от ръцете му го напъха обратно в кутията. — Ще приличаш на варел от онези, около които препускат на родеото.

— Вярно ли? — Той се смъкна на пода до нея. — Не може да нямаш нещичко, от което да става риза за мен!

— Майтапиш ли се? Ти ще носиш риза, ушита от мен?

— Вече ти казах, че ще нося. На нищо, което казвам, ли не вярваш? — Той се спусна върху нея и нежно я събори на килима. — Сигурно ще получа херния, докато натоваря в колата целия ти багаж, но съм готов да рискувам за една риза… и за една целувка. — Наведе се над нея, леко прихванал кръста й. Тя се опита да си измъкне ръката, за да увери, че косата й прикрива ухото, но той отказа да я освободи и тя извъртя главата си на една страна. — От часове не съм целувал моята Гуинивиър — рече той. — Не броя трохите, които ми подхвърляш. — Целува я дълго, устните му бяха превъзходно топли и страстни. — Всичко, свързано с теб, разпалва огън у мен. Късата ти горна устна. — Той я погали с език. — Малката гънка до устните ти. — Близна я. — Имаш прекрасни гъсти мигли. А след време в ъгълчетата на очите си ще имаш малки усмихнати бръчици. — Устните му докоснаха едното й око, после другото. — Ще ставаш все по-красива, като остаряваш.

— Недей да…

— Замълчи. Знам, че не искаш да казвам, че си прекрасна, но аз ще го казвам, прекрасна моя Гуинивиър-Клеопатра-Клемънтайн. Обгърни ръце около своя повелител и господар. — Той повдигна ръцете й, така че да обхванат врата му.

— Повелител и господар? Вбесяваш ме, озадачаваш ме, ти си истински шовинист! Космите по гърдите ти ме гъделичкат, а бакенбардите ти ме драскат. — Пръстите й проникнаха под ризата му и го оскубаха; той изпищя и тя се опита да се изтърколи от ръцете му.

Той изръмжа свирепо; дългите му ръце се сключиха около нея и двамата се затъркаляха по пода. С невярващи уши Кейси чу звънтящия си смях. Подобно безгрижие не можеше да бъде истина. Това не беше… тя, но о, как прекрасно се чувстваше в прегръдките му: играеха си като деца. Дан я претърколи през себе си и вече бяха до дивана. Притисна я към пода с ръце и крака, смеейки се току до усмихнатите й очи.

— Ще трябва да те науча на уважение към твоя повелител. — Той смръщи вежди. — Искам да кажа, ако ми останат сили, след като се любим с дива страст. — Издаде дълбок гърлен звук като котарак и тя не можа да потисне смеха си.

— Ще трябва да те предупредя. Минала съм курс по джиу-джицу, а ти оставяш най-уязвимото си място незащитено. — Тя доволно се изкикоти, като забеляза явното му учудване.

— Искаш да кажеш, че ще…

— Аха. — Усмихнатите й очи се къпеха в разтопено злато.

— Ще поставиш точка на нашия… любовен живот?

— Аха.

За нейна изненада, тялото му от кръста нагоре се отдръпна на известно разстояние. Той погледна встрани от нея, приковавайки поглед към килима.

— Каква студена, жестока лейди! Тя е по-скоро Лукреция, отколкото Гуинивиър, повече Лизи Бордън, отколкото Клемънтайн. — Изнасяше лекция на въображаем събеседник. — Скубе космите по гърдите ми, нарича ме шовинист, казва ми, че я вбесявам.

Кейси се пресегна и притисна лицето му с длани.

— Аах, горкото бебче. — Никога не бе се чувствала толкова добре, така свободна и щастлива. — С една целувка ще го утеша. — Детската им игра бе надникнала в потайни кътчета на душата й, които обикновено държеше под ключ.

— И повече от една ще понеса — рече той намусено.

— Мисля, че имам в запас. — Тя обви ръце около врата му и притегли главата му надолу към своята. Нацупи устни и шумно го зацелува по устата. В гърлото й се надигна смях и я задави.

Той поклати глава, втренчил поглед в усмихнатите й очи. Бързи като светкавица, пръстите му напипаха ребрата й и запрепускаха по тях. Тя се опита да отблъсне ръцете му, но бе здраво притисната към пода. В стаята й отекваше звънкият й смях.

— Не! Недей! О, Дан, моля те. Не мога да понасям да ме гъделичкат. Спри!

Тя покри устата му с ръка и той я захапа за пръстите. После се търколи по гръб. В ръцете му бе като омагьосана. Не проговори, защото думите й се струваха недостатъчни, за да изрази чувствата си. Никога не се беше чувствала така волна, така безгрижна, така близо до друго човешко същество. Когато той се извърна и устните му я достигнаха, тя ги пое с радост. Кейси затвори очи и с наслада вкуси сладкия екстаз, който устните му донесоха, докато изследваха нейните с топлота. Той повдигна глава и тя прикова поглед в тъмните му очи, където тлееше жарава.

— Искам да ми бъдеш съпруга, любима… Гласът му хриптеше, дишаше тежко. Думите му бяха в съзвучие с мислите на Кейси до момента, когато ръката му пропълзя под ризата й… Тя го хвана за китката.

— Недей, моля те. — Гласът й се бе превърнал в сподавен шепот.

— Любима… защо? Зная, че желаеш любовта ми. Разбирам го по ритъма на сърцето ти.

— Не тук — тревожно прошепна тя.

— Любовта не се прави само в леглото, на тъмно — настоя той. Тя извърна лице, но той забеляза, че в очите й проблясват сълзи. — Но щом така желае дамата на сърцето ми… Погледни ме, любима. Харесва ли ти да бъдеш дама на сърцето ми?

— Знаеш, че ми харесва — рече тихо тя и обви ръце около врата му. Целуна го по ухото, по бузата, прокара пръсти по меката му черна коса.

— Известно време ще те слушам, мила моя. Докато преодолееш свенливостта си с мен. — Той стана и я притегли към себе си. — Спи ли ти се?

— Не, но нямам търпение да си легнем.

— Ммммм… най-доброто предложение за днес. Оставил съм телефонния ти номер на брат си. Но мисля, че ще му звънна аз, понеже имам чувството, че не ми се ще да ме обезпокояват по-късно. — Той я целуна по носа и нежно я бутна към вратата на банята.

* * *

Когато стигнаха покрайнините на Портланд, от небето се лееше дъжд като из ведро. Сега Кейси се радваше, че не е зад волана. Огромните дъждовни капки, стичащи се по стъклото, й напомняха за онази мъглива нощ на магистралата.

Едната ръка на Дан пусна кормилото и се пресегна към нейната.

— Ела по-близо.

Тя охотно се приближи. Той бе отличен шофьор: не откъсваше очи от пътя.

— Харесва ми да си по-близо — каза той простичко.

Тя постави ръка върху бедрото му и ръката му веднага покри нейната. Да бъде с Дан бе като мечта. Навярно тъкмо това я безпокоеше. Мечтите рядко се сбъдват. Тя погледна профила му; беше смръщил чело съсредоточено. Вземаше шофирането на сериозно. Обичам те, Ланселот, казваше мълчанието й. Не искам да бъдеш мечта. Искам всичко това да бъде действителност. И може би, може би…

— Може би баща ти ще ни посети. — Гласът на Дан прекъсна мислите й.

— Съмнявам се. Той винаги иска да знае къде се намирам. Мисля, че страда от комплекс за вина… — След кратка пауза добави: — Оставих бележка на Джуди. Тя е тази, на която ще липсвам.

— Само на Джуди?

— Останалите ми приятели бяха свързани с работата ми и не мисля, че ще се виждаме особено често.

— Кому са нужни такива приятели? — От гласа му повя хлад.

Кейси опря буза на рамото му.

— Кажи ми за твоя Бенд. Майка ти у дома ли си е?

— Тя е в Ню Йорк с една от сестрите си. Майка ми е страстна почитателка на театрални постановки. Пристрастена е към тях, откак се помня. Тя и леля ми не пропускат постановка на Бродуей, че и отскачат до Лондон да гледат по някоя.

— Лондон? За една постановка?

— Е, не само за това. Има приятели там… Леля ми Беа пълната противоположност на майка ми и на другата й сестра. Живее оттатък нашата ограда и не можеш я измъкна от Орегон дори с керван мулета. — От развеселения му тон и топлотата в гласа му Кейси можеше да отгатне, че е привързан към леля си Беа.

— Ще я видя ли?

— Че как иначе? — Той откъсна очи от пътя, колкото да й се ухили. — Леля Беа е обаятелна жена. Тя е пчелар.

— Леля ти Беа гледа пчели?

— Не е ли весело? Леля ми Беа, пчеларят. Гледа пчели от трийсет години. Дворът й е ограден с кошери. Продава мед на всички пазари в местността и в някои магазини в Портланд. „Леля Беа е сладка като мед.“ Дори снимката е на етикета.

— Майтапиш се.

Дан се засмя:

— Няма майтап. На етикета е нарисувана пчела, а на мястото на главата е снимката на леля Беа. Подхожда й, не смяташ ли?

— Няма съмнение. Омъжена ли е?

— Съпругът й почина преди около двадесет години. Няма свои деца, но има претенции към мен. Няма търпение да се срещне с теб и вероятно ще те подложи на кръстосан разпит.

— Защо ще го прави? И откъде знае за мен? — Кейси изведнъж се почувства нервна и думите й прозвучаха отривисто и отсечено.

— Няма търпение да се запознае с теб, защото ме обича и ще иска да те проучи, за да е сигурна, че си всичко онова, което й казах, че си.

— Дан! Нали не си казал на семейството си, че има нещо… интимно между нас? — Тя почти изстена.

— Разбира се, че съм им казал. Казах им, че искам да се оженя за теб. Защо да не им кажа? — Думите му прозвучаха гордо.

— Защото… не сме решили нищо със сигурност.

— Аз съм. Ако ме провалиш, ще ме накараш да се чувствам неловко и семейството ми ще изгуби доверие в мен.

— Никога не съм сигурна дали говориш сериозно. Сега се шегуваш, нали? — Изглеждаше ужасена. — Мислех, че идвам по работа, не да ме излагаш на показ, за да реши семейството ти дали ме бива. — Изопнатите й нерви придаваха допълнителна острота на гласа й.

— Шегувам се. Ще харесаш леля Бея и тя ще те хареса. Първото нещо, което ще направи, е да донесе готварска книга с рецепти, в които захарта е заместена с мед. След това ще ти изнесе лекция за здравословната храна. — Той се изкикоти. — Струва ми се, че имаш да й кажеш нещичко по въпроса.

— А ти къде живееш? — хрумна й да попита.

— До дъскорезницата има едно бунгало. Понякога живея там, понякога — в къщата. Кучето ми живее в къщата. — Той намали, за да може една кола да ги изпревари и да се промъкне пред тях. — Проклет глупак! Понякога си мисля, че преди да раздават книжки, трябва да правят тестове за интелигентност и такива, с които да установяват дали си с всичкия си.

— Кой се грижи за къщата сега? — тихо попита Кейси. Бе започнало да й проблясва, че работата в къщата на майка му бе само една уловка, за да я отведе в Бенд.

— Отчасти леля Беа, отчасти аз. Снахите ми също я посещават. Мама има един милион растения в къщата.

— Обичам стайни растения — неубедително промълви тя, после млъкна.

Магистралата преминаваше през националния парк Маунт Худ и пресичаше индианския резерват Уорм Спрингс. Завиха на юг край град с име Мадрас.

— Не остана много — рече Дан. — Наоколо има няколко диви местности. Някой ден ще отидем на пикник. — Изглежда, бе усетил безпокойството й и със спокоен тон разказваше за забележителностите. — Не сме много далеч от Бачелър Маунтийн. Един приятел има вила там, която ползва целогодишно. Това място е мечтата на скиорите. Снегът е сух, температурата — идеална. Ти караш ли ски?

— Малко. В никакъв случай не съм експерт.

— Имат писти и за напреднали, и за начинаещи. — Бе стиснал здраво ръката й, като че се опитваше да й даде сили да преодолее някаква трудност. Не разговаряха, докато не стигнаха Бенд. — Не е нищо особено в сравнение с Портланд. — Той се засмя безгрижно. В смеха му бе стаена гордост, но не и извинение. — Това е главната ни улица.

На Кейси градът й се стори очарователен. Приличаше на малка процъфтяваща колония. Повечето места за паркиране бяха пълни. Бързо го прекосиха и отново се качиха на магистралата.

— Живеем извън града, на река Дешут. Почти сме си у дома, любов моя!

Кейси нежно освободи ръката си от пръстите на Дан и пооправи шала около ушите си.