Дороти Гарлок
Любов завинаги (7)

Седма глава

Дан се наклони към плота, дългите му крака бяха широко разтворени. Той я придърпа между тях и интимно я притисна към себе си. Устните му се плъзнаха по врата й, като дори и сега внимаваха да не наранят ухото й. Те се приближиха до белега на бузата й.

— Дан! Недей! — изпъшка тя, а ръцете й опряха в гърдите му, за да го отблъснат.

— Произнасяш тази дума ужасно често. — Той целуваше шията й току зад ухото й, не й позволяваше да се отдалечи. — Ммм, косата ти е пухкава и мека като перата на водна патица — промърмори той, отърквайки нос в нея. — И мирише на хубаво.

— Дан, моля те…

— Искам да се любя с теб. — Устните му се допряха до лицето й, а ръцете му до устните й. — Искам да се любим в това бунгало, както чувствам, че сме се любили преди, когато зад вратата ни виеха вълци, а индианците бяха зад съседния хребет. — Устните му пребродиха нейните, дъхът й се смеси с неговия.

Тялото на Кейси се отпусна, възбудено от галещите му ръце, тя едва забележимо се притисна към него. Уви ръце около врата му, вплитайки пръсти в рошавата му черна коса. Устните му съблазнително се триеха в нейните; желание завладя съзнанието й, пропъждайки разума. Кейси търсеше устата му жадно, сляпо, целувката й издаваше стихията, бушуваща дълбоко в нея, която много скоро нямаше да може да контролира. Каквото и да крие бъдещето, помисли си тя, тази нощ принадлежи само на нея и на Дан. Да искаш една нощ от цял живот не е чак толкова много. Каквито и да са последствията, тя щеше да ги понесе — но по-късно. Нямаше да се лиши от възторжената наслада, която й даряваха ласките на този огромен нежен мъж. Самият му допир предизвикваше у нея необуздана страст, която не те и сънувала, че е способна да изживее.

— Любима! — Той повдигна глава. В очите му се четеше напрегнато изражение. Тя видя жажда, страст, но и нещо повече, много повече — любовна загриженост за нея. Дъхът й спря. — О, любима… — Ръцете му се сключиха около нея. Устните им се срещнаха — горещи, настойчиво търсещи. Тя се вкопчи в него, копнеейки отчаяно да притежава и да бъде притежавана.

— Скъпи!… — Устата й едва забележимо се раздвижи. Думата дойде от недрата на съществото й.

— Аз ли, любима? Аз ли съм твоят скъпи? — Гласът му бе дрезгав. Очите му бяха съвсем близо, пламнали от топлина. В дълбините на тъмносивото се носеха малки зелени точици — подобно на атоми около черното ядро на зеницата му. Взираше се в кехлибарените й очи, а на устата му кръжеше полуусмивка.

Съзнанието на Кейси внезапно се разбуди. Наистина ли бе произнесла тази дума? Тя пое дълбоко дъх и зарови лице във врата му.

— Да, ти си моят скъпи — прошепна тя. — Моля те, загаси лампата.

— Ммм… имаш вкус на пресен сладолед от праскови. — Устните му нежно я хапеха по врата.

Кейси се извъртя в ръцете му и щеше да се отдалечи, но той я задържа, притисната до гърдите му.

— Загаси лампата! — отчаяно промълви тя. Огромните му ръце покриха корема й, който се сви под допира на пръстите му. Ръцете му се задвижиха в кръг. Кафтанът плавно се плъзна по кожата й.

— Толкова ли е важно? — прошепна той в ухото й. Пръстите му се спускаха надолу…

— Да, не ме карай да те моля… — приглушено изстена тя.

Той я освободи начаса, тя се обърна и отпусна глава на плота, без да види как Дан прекосява стаята до лампата на масата край леглото. Тя затвори очи и когато ги отвори, в стаята бе тъмно, а тихото шумолене й подсказваше, че Дан се съблича. Ръцете й се приближиха до копчетата на кафтана, но тя така трепереше, че й бе трудно да ги разкопчае. Тогава той я завъртя и тя почувства допира на топлата му кожа. Кейси бе обзета от трескаво вълнение.

— Толкова… време мина… — прошепна тя в извивката на врата му.

— Слава богу — промърмори той, а дъхът му пробягна по влажната й кожа. Устата му намери нейната, той я целуваше дълго и дълбоко, после помилва бузата й. Ръката му погали дрехата й. — Как да те измъкна от това? — попита той нетърпеливо.

Кейси се изтръгна от прегръдките му, съблече мигновено кафтана и го остави да падне на пода. Ръцете му моментално я сграбчиха за кръста и я придърпаха… Гъстите къдрици по гърдите му я погъделичкаха, преди плътно да се притисне към него.

— Аах! — въздъхна той. — Ти си така… прекрасна. Сякаш цял живот съм чакал точно това.

Имаше поне сто причини да не го прави, но тя бе полудяла от страст; нищо нямаше значение в този момент, освен Дан. Нито един мъж не я бе целувал и галил като него. Нито един мъж не бе успял да събуди заспалата страст, която Дан пробуди у нея. Всичко това не трябваше да се случва, но се беше случило и тя бе обезумяла от щастие. Под прикритието на мрака тя обви ръце около врата му и го притисна към себе си…

— Ще ти причиня ли болка, ако те вдигна на ръце, скъпа? — прошепна той, а устата му бе тъй близо до нейната, че тя можеше да усети топлия му дъх върху влажните си устни. В пристъп на лудост тя си помисли, че дъхът му ухае на сладък ментов чай.

— Не — тихо отговори тя. — Никой не ме е вдигал на ръце от времето, когато бях малко момиче.

Дан леко се наведе и постави ръка под коленете й. И двете й ръце бяха около врата му; той я повдигна високо, притискайки я до гърдите си. Задържа я така, изправен, а тя плъзна ръцете си по гладките мускули на раменете и гърба му. Това бе един от най-вълнуващите мигове в живота й. Той я бе прегърнал нежно, сгушена в ръцете му като малко дете. Дан прекоси стаята и седна на ръба на леглото, после се извъртя и легна, все още стискайки я в прегръдките си. Главата й бе в извивката на ръката му и тя не можеше да я помръдне.

— Искам първият ни път да бъде дълъг и сладостен. — Гласът му бе тих и дълбок.

Започна да я гали, шепнейки любовни думи, чието значение тя не разбираше…

— Скъпа… Любима… — Дъхът му гъделичкаше ухото й. — Готова ли си за мен? Не… мога да чакам още дълго.

— Не е необходимо да чакаш, скъпи. — Ръката й галеше гладката му кожа, докато и двамата изчезнаха в приказната тъмнина…

Почти безжизнена, Кейси се върна в реалността и се намери, сключила ръце около шията на Дан; той лежеше неподвижно по очи, косата му бе на бузата й. Ръцете й милваха гърба му, устните й го докоснаха по бузата.

Лежаха лице до лице. Ръката му леко се понесе по цялото й… Тя започна да трепери, устните й пребродиха брадичката и устата му.

Целуваха се дълго, като че се целуваха за първи път и целувката бе единственото нещо на този свят, което познаваха. Езикът му се движеше нежно и бавно дълбоко в устата й.

— Устните му се преместиха от устата на очите й.

— Отворени ли са очите ти, любов моя? Ще ми се да можех да те виждам. Ти си невероятно мила с мен.

Кейси нежно уви ръце около него. Изпитваше странна мощ. Този огромен самоуверен мъж бе лежал разтреперан в прегръдките й, както и тя в неговите. Дишането му се успокои, той се обърна по гръб и легна до нея. Дълго лежаха притихнали.

— Мислиш ли, че индианците ще ни нападнат тази вечер? — прошепна Кейси, потискайки кикота си. Тя чу как в гърдите му отеква тих смях.

— Можеха да отнесат бунгалото, любима, а аз щях да съм безпомощен като новородено. — Устните му намериха челото й. — Мисля, че в другия си живот си била вещица.

— В такъв случай се качвам на метлата и отлитам.

— Никога! — твърдо каза той и я придърпа нагоре, за да покрие и двамата с чаршафа. — Спи, любов моя. Утре трябва да изора южната нивица.

— А аз трябва да изпреда малко вълна, че да ти ушия риза — забеляза тя.

Той подви завивките под телата им, сгуши топлото си тяло в нейното и почти веднага заспа.

Чувствайки се истински обичана и приятно отпусната Кейси затвори очи и реши, че ще изчака Дан да заспи дълбоко, преди да стане и да си облече нощницата и халата.

Но после и тя заспа.

* * *

Събуждайки се от дълбок сън, Кейси почувства галещите му пръсти по тялото си. В състояние на полусън тя осъзна, че е легнала по гръб, а Дан е отпуснал глава върху гърдите й… Само след няколко минути, изтощени и задъхани, те се отпуснаха в прегръдките си. Кейси никога не се бе чувствала така желана. Дан притисна глава в рамото й.

— Кейси, скъпа, обичам те — прошепна той.

Тя го държа в прегръдките си, докато по равномерното му дишане разбра, че е заспал дълбоко, после го освободи и внимателно се измъкна от леглото. В непрогледния мрак успя да се добере опипом до банята, вмъкна се в нея и затвори вратата, преди да запали лампата. Застана с гръб към вратата и изчака, докато очите й привикнат с ярката светлина. Обърна се и се погледна в огледалото. Ужаси се от това, което съзря. — Разчорлената й коса бе дръпната назад. Белегът и ухото с липсващата част като че бяха всичко в лицето, което я гледаше оттам. Тя съвсем съзнателно сниши погледа си към корема, бедрата и ранената си гърда. Сълзи бликнаха от очите й.

Обърна гръб на огледалото, изми се бързо и напъха тялото си в памучна нощница с висока яка и три четвърти ръкави. Джуди й я бе купила да я носи в болницата. Под прикритието на нощницата се почувства в безопасност. Огледа се още веднъж, взе четката и среса косата около лицето си. Сега вече, помисли си тя, повечето от грозотата е скрита.

Кейси изключи осветлението в банята и поспря за момент, преди да натисне тихо дръжката и да отвори вратата. Нощната лампа осветяваше стаята и тя колебливо се спря в преддверието; пристъпи към леглото едва когато Дан извърна поглед към нея.

Той лежеше по гръб, сключил пръсти под главата си. Грижливо напъханият под матрака чаршаф бе издърпан навън, а краката му висяха от леглото. Огромната му фигура заемаше повече от половината легло и тя по инерция се зачуди дали наистина бе лежала в тясната пролука, която оставаше свободна.

Кейси изведнъж се почувства нервна, странно напрегната. Схванатите й крака я отведоха до леглото, тя наведе глава към Дан. Изпи го с поглед — току-що поникналата по бузите му брада, кичурът коса на челото му, невероятната сила на ръцете и раменете му, широката уста и притихналите тъмносиви очи, които се взираха в нея. Носът й потрепери при миризмата на мъжко тяло с привкус на дезодорант и лосион за след бръснене, примесена със съблазнителния и чувствен мирис от правене на любов.

— Мислех, че си заспал.

— Събудих се на секундата, щом напусна прегръдките ми. — Той и се усмихна, очите му излъчваха топлота, бяха толкова любящи, че тя почувства как цялото й тяло се накланя към него. Той се пресегна и я пое нежно.

— Защо ме напусна, за да си облечеш това? — Огромните му пръсти подръпнаха ръкава на нощницата. — Да не би да си срамежлива, Гуинивиър?

— Мислех си, че живеем в Дивия запад, а аз съм твоята Клемънтайн. — Тя присви устни като доволно коте.

Той се засмя.

— Тази нощница изглежда като да е собственост на моята Клемънтайн. Ако толкова много държиш да носиш нощница, ще трябва да ти купя някоя, която по̀ подхожда на двайсети век. Но по̀ ми харесва, когато няма нищо между нас. — Той докосна върха на носа й с устни. Много ли време мина, скъпа? — прошепна той, а в гласа му се прокрадна уловка.

Тя реши да бъде да бъде откровена с него.

— Случи ми се за първи път, когато бях на осемнайсет, но скъсах с него, щом видях, че вървя по неравния път на майка си. Преди пет години имах една връзка за една нощ, но реших, че по-скоро бих се обрекла на безбрачие, отколкото да го преживея отново.

Дълго време никой не проговори и тя се почуди дали не е споделила твърде много. Ръката му се промъкна нагоре под дълбокия ръкав на нощницата й и погали рамото и гърба й. Сякаш двамата бяха сами на този свят. Накрая, като по задължение, Дан постави ръка под брадичката й и повдигна лицето й, за да може да я гледа в очите.

— Тази вечер отново ли ти се стори отблъскващо?

Дъхът на Кейси замря. Стомахът й приятно се затопли, като гледаше притихналото лице и тъмните очи, нетърпеливо очакващи отговор. Любов и нежност бликаха дълбоко в нея. Тя вдигна ръка и го докосна по бузата. Бе по-открит, по-честен с нея от всеки, когото бе срещала. Никакви игрички, никакви преструвки. Беше й казал, че иска да я опознае. Но как можеше да знае, че тя ще се влюби в него така отчаяно? Защо не се бяха срещнали преди катастрофата? Сега нямаше да понесе отвращението в очите му, когато съзре голото й тяло. Сега може би си мислеше, че я обича, но после…

— Дан. — Тя си каза, че не трябвала плаче. — Скъпи, това бе най-прекрасното изживяване в живота ми. — Топлите й и влажни устни проследиха очертанията на веждите му, деликатно затвориха клепачите му, проправиха си път надолу и го докоснаха по бузата и върха на носа; спряха се едва когато достигнаха устните му после се раздвижиха предизвикателно. В стомаха й се зароди едно приятно усещане, после се разстла по цялото й тяло — беше така приятно, че й се искаше да продължи вечно. Непознато й беше това усещане — да иска да му даде още и още, да го вземе в прегръдките си и да го милва. Никога не бе изпитвала това разтапящо чувство на освобождаване, което сега населяваше и най-съкровените кътчета на съществото й. Никога по-рано не бе допускала някого в интимния си свят, отвъд стената, която бе изградила, за да предпази душата си от рани.

Дан лежеше безмълвно в прегръдките й. Той като че се нуждаеше от нейната опора, от нейното доверие. В буен прилив на покровителствена обич тя притисна главата му към гърдите си и приглади косата по слепоочието му. Би била щастлива да лежи там завинаги. Не говореха. Вече не се стесняваше да го гали; то й се струваше най-естественото нещо на земята.

— Всичко наред ли е? — прошепна той, а очите му търсеха нейните.

— Наред е.

В целувката му имаше болезнена жажда. Прегръдката му издаваше привързаност; той притисна главата й до рамото си.

— Мисля, че е най-добре утре да тръгнем за вкъщи — рече той тихо. — Трябва да се връщам в дъскорезницата.

Кейси като че не чу първата половина от изречението.

— В дъскорезницата? Ами отборът по ръгби?

— А, това ли? Сезонът свърши и сериозно се замислям дали да не бъде последният. Ще имам повече задължения отсега нататък и не ми се ще да отсъствам от къщи за толкова дълго време.

— Сигурна съм, че запалянковците ще съжаляват да го чуят.

— Ами ти? Съжаляваш ли да го чуеш?

— Какво общо има това с мен? Нито веднъж през живота си не съм гледала ръгби мач.

— Има много общо и ти го знаеш.

— Дан… Не мисля… — Тя се поколеба, понеже не — знаеше как точно да изрази онова, което искаше да каже.

Той бездруго не обърна внимание на думите й.

— Е? Не мислиш ли, че ваканцията ни бе твърде дълга? Ще отскочим до апартамента ти да съберем вещите, от които се нуждаеш.

— Не съм казала, че ще дойда в Бенд. Имам свои планове за идните шест месеца. Сега, след като Джуди е преотстъпила апартамента ми, мога да си позволя да си наема квартира.

— Не го е преотстъпила, любима. Платих наема за шест месеца. Можеш да ми се отплатиш, като поседиш в къщата ни в Бенд.

Тя се опита да се дръпне назад, за да може да вижда лицето му, но ръката му упорито притискаше главата й към рамото му.

— Защо ми каза, че го е преотстъпила? — В гласа й се прокрадваше ядна нотка.

— Припомни си добре, мила ми Клемънтайн. Казах ти, че всичко е уредено. Не съм ти казвал, че го е преотстъпила, но и така може да се каже, ако предпочиташ. — Тонът му бе властен, категоричен. — Добре зная как се чувствам и какво желая. Желая да ми станеш жена и да живея с теб до края на живота си, но не желая да те карам да вземаш прибързани решения. Искам да си съвсем сигурна, че ме желаеш завинаги, когато произнасяме брачната си клетва. Тъй че нека бъдем заедно известно време, за да свикнем един с друг. Всичко, за което те моля, е да дойдеш с мен в Бенд, да се срещнеш със семейството ми, да видиш как живея. После можеш да решиш дали да свържеш живота си с моя. Не мисля, че искам прекалено много от теб.

От очите на Кейси се стичаха сълзи.

— Защо си такъв? Защо си така добър и мил с мен, а аз съм толкова гадна? Неравностойно е, Дан. Не мога да ти предложа нищо, а у теб има всичко, от което се нуждае една жена. В семейното ми минало не е имало положително отношение към брака. Семействата, които познавам са… пълен фарс. Дори вече не съм привлекателна.

— Имаш себе си, Кейси. Горда, независима, високоинтелигентна и както откривам — състрадателна, любвеобилна, секси и… — хихикането отекваше в гърдите му — … дори започна да вярваш, че сме били заедно в никой от предишните ни животи. Тъй че защо да не мога да обичам моята Гуинивиър, моята Клеопатра, моята Клемънтайн?

— А твоята Лукреция Борджия?

Той я притисна до себе си.

— Дори и моята Лукреция Борджия, дукеса Ферара, която ми видя сметката с чаша отровно вино.

— О, Дан. Знаеш, че това не може да продължава.

— Продължило е хиляди години — засмя се той. — Ще продължи още четиридесет или петдесет.