Дороти Гарлок
Любов завинаги (10)

Десета глава

Кейси беше в кухнята с леля Беа, когато чу кучето да лае и да се затръшва врата на автомобил. Скоро до ушите й долетя женски глас, който даваше заповеди като офицер.

— Джон, отнеси този кашон с пилета до кухнята. Джим, не минавай през къщата. Джули, хвани малката за ръка и се пазете от Сади. Не бързай, Джъстин. Имаме още неща за пренасяне.

Кейси се стовари върху един стол. Не можеше да стои права и секунда повече. Краката й трепереха. „Усмихни се, Кейси. Надени си една изкуствена усмивка. Не им позволявай да разберат какво всъщност става в главата ти. Бъди приветлива дори и да се взират в теб… По дяволите! Спри да се самосъжаляваш! Ти имаш право да си тук. Къде отиде самообладанието ти, Кейси? Изпари се! По дяволите! Изпари се!“

Не можеше да си представи колко нещастна изглеждаше, когато погледна леля Беа.

— Не си мисли, че ще ти се размине работата, Кейси. Ето ти нож, започвай да режеш пайовете. Малките на шест парчета, а големите — на осем. — Тя премести пайовете към нея. — Това са Мардж и нейните пет деца. Тя е безценна майка. Отлично възпитава децата си. Не мога да кажа същото и за Хелън. Прекалено заета е с голфа си.

Кейси сграбчи ножа, като че ли беше спасително въже, облекчена, че може да прави нещо. Постоянно извръщаше очи към вратата. Дан каза, че ще бъде до нея! О, по дяволите! — помисли си тя с презрение. — Защо съм като врабче? Не се е свършил светът!

Вратата на верандата се тресна и пет деца се опитаха да влязат едновременно през вратата на кухнята.

— Оставете храната на верандата, деца — викна им леля Беа и отново последва боричкане кой да излезе пръв през вратата.

— Благодаря ви, деца. — Офицерският глас беше омекнал. — Можете да излезете навън и да си играете. Не ходете до реката и наглеждайте Джейн. Когато започнете да играете бейзбол, доведете ми я, аз ще я пазя.

Кейси нямаше време да си представи какво тяло може да произвежда гласа, който говореше на децата, и въпреки това се учуди, когато една дребна жена с къса коса и мила усмивка влезе в кухнята. Беше облечена с дънки, карирана риза и маратонки. Погледът й се спря на Кейси и не помръдна оттам. Очите й бяха големи и засмени и на Кейси не й оставаше нищо друго, освен да им отвърне с усмивка.

— Ти си Кейси.

— Разбира се, че тя е Кейси — захили се леля Беа. — Още щом я погледнах, разбрах, че точно тя е подходящото момиче за Даниел. Почакай да ги видиш заедно, той тъмнокос, а тя цялата златиста… също като мед.

Мардж заобиколи плота, на лицето й беше изписана искрена радост.

— Аз съм Мардж, съпругата на Фред. Много съм щастлива най-после да се запозная с теб. Цял ден съм напрегната. — Тя прегърна Кейси, притисна леко бузата си до нейната и се отдръпна засмяна.

— Била си напрегната? — Кейси се засмя с облекчение. — Още малко и щях да експлодирам.

— Здравей, Мардж. — Дан влезе през верандата. — Както виждам, вече си се запознала с дамата на моето сърце. — Той обгърна раменете й с ръка, тя го хвана през кръста и го притисна към себе си.

— Да, запознах се. Ти как си, Дани?

— Добре съм, моя малка Марджи, а ти? — Той я целуна по челото. — Пусни жена ми, момче!

Мъжът беше влязъл през всекидневната. Беше по-нисък от Дан, но се познаваше, че са братя, по тъмните очи и коса и по набитото телосложение. Черната му коса беше започнала да посивява. Носеше мустаци.

— Мили! Не те очаквах толкова скоро. — Мардж се приближи до него и вдигна лице, за да я целуне. — Не си ходил до вкъщи да се преоблечеш — сгълча го тя. — Дай ми сакото си. Свали си вратовръзката и се отпусни.

— Исках да съм хубав при запознанството с Кейси — престорено прошепна той.

— Не ти трябва да си хубав за Кейси. Ти си мой — шепнейки, отвърна Мардж.

— Нямаш представа колко съм щастлив, че е така. — Той прегърна жена си, приближи се и протегна ръка. — Аз съм Фред.

Кейси почти потрепери от силното му ръкостискане.

— Здравей, Фред. Радвам се да се запозная с теб.

— Щастлив съм, че това момче най-после си намери жена. От години се закача с моята — рече той и закачливо побутна с пръст Дан в гърдите. След се обърна към леля Беа. — Здравей, лельо Беа. Как си? Какво си ми сготвила? Вкъщи не ми сервират нищо хубаво за ядене.

— Чу ли го Мардж? Ако бях на твое място, не бих му готвила никога повече. Я вие, мъжете, по-добре излезте и се позанимавайте с малчуганите, докато ние, жените приготвим нещо за ядене. Хелън и децата ще пристигнат всеки момент.

Дан стоеше близо до Кейси.

— Добре ли си, любима?

— Ти върви, аз ще се оправя — прошепна тя и наистина си вярваше.

Хелън Мърдок беше висока жена с преждевременно побеляла коса, с едро, но запазено тяло и широк ханш. Беше мила при запознанството си с Кейси, но й липсваше топлотата на зълва й. Децата й бяха шумни и буйни и обожаваха чичо си Дан. Тя съобщи, че Ханк ще закъснее, затова може да започнат вечерята и без него. Сестра й, която мъкнеше със себе си, беше нейно по-младо копие — с руса коса и бледо лице, което се дължеше на неправилен подбор на грим и боя за коса, както от пръв поглед прецени Кейси. Жената подаде студената си и отпусната ръка и Кейси едва я докосна.

Кейси щеше да полети от щастие и се кореше, задето се бе усъмнила, че изобщо е възможно семейството на Дан да бъде негостоприемно. Разговорът вървеше спокойно, закачливо и никога сериозно. Не обсъждаха общочовешки въпроси или лични проблеми. За нейна най-голяма изненада, тя свободно разговаряше с жените. Дан изигра един бейзбол с децата и ги прибра за вечеря. При всяка възможност той я поглеждаше, а когато беше близо до нея, я докосваше, прегръщаше я и постоянно показваше на семейството си, че държи на нея. Това беше най-топлото, най-прекрасното чувство, което Кейси бе изпитвала някога.

Едно-единствено нещо й напомни за реалността. Когато сядаха около масата на верандата, дъщерята на Люси отказа да седне при другите деца. Тя беше слабичко дете на около шест години и постоянно хленчеше. Майка й се опита да я накара да се настанила пейката до Кейси, но детето се заинати и се задърпа.

— Не няма да седна до нея. От едната страна лицето й е акано! И ръцете й са акани! — Тя отстъпи и се втренчи враждебно в Кейси.

Настъпи гробна тишина.

Кейси преглътна тежко. Усещаше, че лицето й гори. Сърцето й болезнено туптеше в тишината, която последва думите на детето. Майката реши да се извини и още повече влоши нещата.

— Съжалявам, Мариан не е свикнала да вижда хора… които са… Нали разбирате, тя е много чувствителна към хората и…

— Толкова е чувствителна, че плаче за бой — провикна се леля Беа от другия край на масата.

— Лельо Беа! — Това беше Хелън. — Та тя е само дете.

Кейси се молеше земята да се отвори и да я погълне. Погледите на всички бяха приковани към лицето й. Постепенно гордостта й надделя. Да вървят по дяволите тази жена и невъзпитаното й дете! Тя се усмихна, макар че лицето й беше като гипсирано. Успя да се пребори с желанието си да закрие бузата си с ръка. Вместо това поклати глава и меката завеса от златистата й коса се спусна върху лицето й.

— Няма нищо — успя да процеди към майката на детето през схванатите си устни.

— Сигурна съм, че Мариан ще свикне с вас — каза неубедително жената и на Кейси й се прииска да я цапардоса. „Млъкни!“ — изкрещя й тя наум.

Ръката на Дан се провря в скута й, улови дланта й и я стисна здраво. Кейси не смееше да го погледне, защото щеше да избухне в сълзи на секундата и да злепостави и двамата.

Суматохата около сервирането пред децата ангажира вниманието на другите и даде възможност на Кейси да овладее емоциите си. Тя стискаше здраво ръката, която беше в скута й, но си наложи да я пусне, за да може Дан да се храни. Вечерята мина поносимо благодарение на непрекъснатото бърборене на Мардж, съпруга й и Дан.

След като свършиха, децата се върнаха към игрите си, а Кейси стана да помогне на леля Беа да почисти масата.

— Сядай тук и прави компания на Мардж, докато нахрани Джейн — изкомандва леля Беа. — Хелън и Люси ще ми помогнат да приберем нещата.

— Искам да си играя с мама — заинати се Мариан. На малкото й личице бе изписана решителност. Очите й гледаха вторачено в Кейси.

— Ах, ти!… — Леля Беа стоеше с ръце на хълбоците.

— Ела, миличка. Седни на това столче, докато мама помогне на леля Беа — увещаваше я майка й.

Мардж се усмихна криво и потърси с поглед очите на Фред. Кейси усети взаимното разбиране, което преминал ваше като ток между тях. Фред се приведе и целуна жена си по устата.

— Зная — прошепна той. — Ти си жестока майка. На нашите деца не би им се разминало подобно нещо.

— Можеш да си сигурен в това.

За Кейси бе очевидно, че те се обичаха. Дан щеше да бъде същият съпруг и баща, ако се оженеше за жена, която наистина обичаше. Не можеше да отрече, че я желае физически. Но дали я обичаше? Беше ли възможно да обичаш някого така страстно, без да си го познавал по-дълго? Дали не бъркаше съжалението или чувството за вина с любовта?

След като Мардж се уговори да мине някой следобед, докато Дан отсъства, тя и Фред събраха семейството си и си тръгнаха. Хелън вече товареше децата си в един микробус, когато мъжът й пристигна. Едно по едно, с изключение на Мариан, децата се изредиха да им кажат довиждане. Кейси едва сдържа смеха си, когато детето надниква зад гърба на майка си и се оплези. Това някак си разсея напрежението, което бе забило нокти в стомаха й, и тя едва се сдържа да не изплези собствения си език.

Ханк й децата дълго се прегръщаха и целуваха, преди Хелън да потегли. Това затвърди първоначалните впечатления на Кейси, че мъжете от семейство Мърдок бяха влюбени в семействата си. Докато Ханк се приближаваше към тях, тя го изучаваше. Беше висок колкото Дан, но тялото му не беше така развито. Беше леко плешив носеше големи очила с тъмни рамки.

— Извинявайте, че закъснях толкова — каза той, като ги наближи. — В дъскорезницата имаше злополука и исках да изчакам, за да разбера дали е нещо сериозно. Малкият син на Франклин едва не загуби ръката си. — Той се здрависа с Кейси и се усмихна, но на нея й се стори, че усмивката не стигна до очите му. — Здравей, Кейси. Както виждам, оживяла си сред „буреносното стадо“, както им казва леля Беа.

— Да, разбира се. Не съм чак толкова беззащитна.

Дан небрежно преметна ръка около раменете й.

— Влизай, Ханк. Леля Беа ти е запазила вечеря.

Час по късно, когато Ханк си тръгна, Кейси бе убедена, че той не беше чак толкова ентусиазиран, че тя е в къщата на брат му. Той и Дан през цялото време говореха за работа. Имало някакъв проблем с международния договор и се налагало Дан да замине за Япония, за да уреди нещата. Кейси си побъбри с леля Беа и след като тя си тръгна през пролуката в оградата, започна да се шляе из всекидневната. По-късно не можеше да си спомни по-големият брат на Дан да е разменил с нея други реплики, освен поздравите, когато дойде, и „Лека нощ, Кейси“ — когато си тръгваше. Дан затвори вратата след брат си и се облегна на нея.

— Е? Как беше?

— Опустошително.

— Опустошително?

— Опустошително, болезнено, потресаващо и безумно. Никога по-рано не ми се е случвало да съм в група, в която повече от трима човека да имат роднински връзки, и не бях докосвала дете, откакто ми се развали колата и трябваше да пътувам с градски транспорт. — Искаше да му каже, че се е насладила на всяка минута от вечерта, но не можеше. — Мисля, че ще се справя по-добре на четири очи… аз и леля Беа… аз и Мардж…

— Аз и… ти. Ела тук, Клемънтайн. — Дан разтвори ръце и тя се мушна между тях. Той притисна разтворените си устни към нейните. Ръцете му се шмугнаха под пуловера й, но бяха спрени от колана на талията й. — Ще трябва да те науча да се обличаш подходящо — промърмори той. Пръстите му разкопчаха токата и коланът тупна на пода. Галейки топлата кожа на гърба й, той я придърпа към себе си. — Ах… задната врата е залостена. Този път няма кой да ни прекъсне. Да седнем на кревата? Хареса ми това, което правеше тази вечер… преди да ни нападнат.

— Дан… не мисля, че…

Устата му грубо притисна нейната и заглуши думите й. Насъбралото се напрежение изведнъж я напусна. Той й прошепна нещо през целувката си, което слабо наподобяваше на „не мисли“. Допирът му я изваждаше от равновесие. Вдигна главата си и без да иска, се захили победоносно; тя настръхна.

— Много е рисковано. — Тя се изскубна от него и той я остави да се измъкне.

— Много е… рисковано? — Думите му бяха като ехо.

— Вече може да съм бременна — отчаяно промълви тя.

— Ти искаш да имаш семейство, нали, Кейси? — тихо попита той. — Или след като видя съпругите на братята ми се отказа?

Тя тръгна към всекидневната и той я последва. Знаеше, че когато я нарича Кейси, е в сериозно настроение. Беше постигнала желания ефект, но се страхуваше, че няма да може да го задържи.

— Разбира се, че искам да имам семейство някой ден, но не сега. Предстоят ми операции… — Почти изгуби глас, но успя да си го възвърне. — Освен това нямаме нищо конкретно, което да предложим на едно дете.

— Какво, по дяволите, значи това? Ние се обичаме. От нас ще излязат добри родители.

— О, Дан, слез от облаците! Не можем да сме сигурни. Ние всъщност почти не се познаваме.

Когато наближиха кревата, той я хвана и умело я свлече върху него. Блестящите тъмни очи я гледаха отблизо. Тя обърна към него невиждащи очи. Очакваше, втренчила кехлибарения си поглед в твърдите му чувствени устни.

— Това е лъжа и ти го знаеш! Страх те е да се обвържеш.

Преди време, ако чуеше подобни думи, би настръхнала. Но сега гърлото й пресъхна, краката й омекнаха — знаеше, че волята му е по-силна от нейната. Тя се облегна на възглавницата зад себе си и зачака, умът й беше замъглен. Неспособна да му устои, само след момент щеше да се озове в обятията му, слаба и тръпнеща, с ръце около врата му.

— Не мога да разбера защо не искаш бебе точно сега, любима. Преместването ти тук, при мен, и промяната на начина ти на живот сами по себе си изискват много време за приспособяване, затова по-добре направи всичко наведнъж. — Той я придърпа към себе си. Тя го погледна в очите и бе потресена от нежността, която излъчваха.

— Как бих искала да не си толкова добър с мен — прошепна тя. — Не мога да се боря с теб.

— Обичам те, моя Гуинивиър. — Той сложи ръка под брадичката й и повдигна лицето й към неговото. Започна да я целува нежно, любящо.

Кейси не каза нищо; не знаеше какво да каже. Всяка негова дума беше истина. Той искрено си вярваше, че я обича. Имаше нещо необикновено между тях от първия момент, когато се срещнаха. Дали не полудяваше? Дали просто не й се искаше да е истина? Тя потърси очите му и той й се усмихна нежно. Най-важното нещо за нея беше, че сега, в тази минута, тя беше тук, до него.

Той я взе в обятията си и притисна главата й към рамото си.

— Нали чу какво каза Ханк за проблемите с договора? Вдругиден ще замина за Япония. Докато ме няма, можеш да позвъниш в болницата и да кажеш на доктор Мастърс да се обади в местната аптека и да им даде рецептите ти. Не мога да стоя далеч от теб, любов моя, не ме моли за подобно нещо. Единственото, което можем да направим, е да вземем предпазни мерки.

— Колко дълго ще отсъстваш?

— Пет-шест дни. Тук ще ти бъде добре. Леля Беа ще бъде наблизо, пък чух, че и Мардж каза, че ще намине.

— Мислиш ли, че трябва да остана тук? По-добре да си отида в моя апартамент — колебливо рече тя. — Мисля, че Ханк не е много щастлив, че съм тук. Стори ми се, че той и Хелън гласят нещо за теб и сестра й Люси.

— Хелън имаше нещо такова предвид, не отричам. — Кейси усети, че го напушва смях. — Твоето появяване на сцената сложи край на това и благодаря на Господа, че е така.

— А Ханк?

— Ханк е човек, който се придържа към максимата: „Ще поживеем, ще видим.“ Никога не взема бързи решения. Дъскорезницата и децата са целият му живот. Не искам да кажа, че бракът му с Хелън не е щастлив. Тя е добра съпруга, защото иска да има време единствено за срещите на клуба и за голф. Няма претенции относно неговото свободно време и така му оставя време за хобито му — работата. Той е работохолик. Ние с Фред възприемаме дъскорезницата като предизвикателство, като начин за препитание. Удовлетворява ни фактът, че можем да осигурим работа и на други хора, та да изкарат прехраната си, но дъскорезницата не е целият ни живот, както е с Ханк. — Не можеше да види лицето му, но знаеше, че е сериозно. — Мардж е животът на Фред. Обича я до полуда. Винаги я е обичал. Не зная дали би могъл да понесе нещо да й се случи.

Кейси предпазливо вдигна глава.

— Говориш така, като че ли може да й се случи нещо.

— Тя не беше… добре. С нейната идея да има пет деца… Тя е пословична майка.

— Изглежда здрава — каза Кейси, представяйки си тъмните й засмени очи и щастливата усмивка.

— Мисля, че сега е добре. Радвам се, че се харесахте, към нея изпитвам по-особени чувства. — Той я премести така, че да легне в скута му. — Стига сме говорили за това. Не е ли чудесно да сме сами тук, в нашата къща?

— Искаш да кажеш, че тук ти харесва повече, отколкото в каруцата или на платноходката, или в Камелот? — подразни го тя и прокара пръст по бузата му.

— Харесва ми повече, защото е сега — измърмори той и я целуна по носа. След това премести устните си върху нейните. От самото начало целувката му беше настойчива, в движението на устните му имаше изгарящо желание, трепетен копнеж, на който тя противопостави собствената си жажда. Ръцете му обхождаха тялото й. — Обичам да галя топлата ти голота — прошепна той. — Само тогава усещам, че ми се отдаваш истински. Хайде да си легнем, любима. — Когато устата му започна да се движи по лицето й и се притисна нежно към белега, тя усети как желанието й нараства неудържимо.

— Дан, любими, не бива…

— Нека да рискуваме, любима. — Сърцето му туптеше до нейното, а челото му беше оросено с малки капчици пот. — Освен ако не искаш да си…

Тя се изтърколи от скута му и стъпи на крака. Ръцете й обгърнаха талията му, щом той се изправи.

— Не! — прошепна тя в извивката на врата му. — Дай ми няколко минути.

Влезе в стаята си и се облегна на вратата.

— Има право, че иска да се оженим — рече тя на глас. — От него ще излезе чудесен съпруг и баща. Но се съмнявам в самата себе си. Дали ще съм нещастна, ако бракът ми не е идеален? — Тя извади от чекмеджето нощницата си, влезе в банята, затвори вратата и я заключи. Той заслужава много повече от една жена, която се съмнява в брака и която не му е казала цялата истина за катастрофата. „Дали ще осъзнае, че това, което изпитва към мен, е само съжаление, ако разбере, че не е отговорен за белезите по тялото ми? О, по дяволите! Толкова го обичам, че не бих могла да издържа да прочета отвращение в погледа му.“

Очите, които я гледаха от огледалото, бяха големи, тъмни и блестящи; момичето, чието отражение видя, й се стори непознато. Тази нова Кейси, с белезите по лицето и тъмните кръгове под очите, тя познаваше отскоро. Обърна се рязко и се застави да се успокои. Напъха се в нощницата, среса косата си, така че да прикрива белега, и напръска китките и слепоочията си с тоалетна вода. Когато се върна обратно в спалнята, очакваше Дан да е вече там, но стаята беше празна. След като загаси всички лампи, освен лампата на масичката до леглото, тя разгърна завивките и се пъхна между гладките чаршафи.

Дан влезе съвсем тихо. Вратата се отвори и той застана на прага. Всичко, което имаше върху себе си, бяха къси боксьорски гащета, които поразително контрастираха на загорялото му тяло. Облегна се небрежно на вратата и впери очи в лицето й. Тя наблюдаваше как той се приближава в цялото си естествено величие. Беше невероятно мъжествен — широки рамене, тесен ханш и дълги крака.

Седна на леглото до нея и я целуна.

— Ти си красив мъж. — В думите й имаше много нежност. Тя прокара ръка по бузата му. — Изкъпал си се и си се обръснал и миришеш на хубаво.

Той доволно й се усмихна, наведе се и я целуна, набързо:

— Искам, когато се любя с моята милейди, всичко да бъде както трябва.

Тя обви ръце около врата му.

— Какво чакаш тогава? Започвай, господарю мой.

Той взе ръцете й, притисна ги към гърдите си и я прегърна. Дълбоките му тъмни очи се усмихваха. Кейси преглътна голямата буца, която бе заседнала в гърлото й, започна да търси ключа на лампата и най-накрая успя да потопи стаята в тъмнина. Усети как Дан се поколеба за момент, но после започна да се придвижва към нея по ширината на леглото. Ръцете му се плъзнаха под нея и я придърпаха, така че се озова върху гърдите му. Ръката му започна да съблича нощницата…

— Защо го направи? — Той бе заровил лицето във врата под косата й. Върхът на езика му докосваше нежната кожа зад ухото й.

— Кое? — попита тя с треперещ глас.

— Да не би да се притесни при вида на голото ми тяло? — Гласът му едва се чуваше.

— Не. — Тя потърси устните му, за да не й се налага повече да говори.

Устните му спряха върху устата й и я целуваха дълго и нежно. Устата му обходи бузата й, стигна до ухото й и започна да го дразни с пъргавия си език и топлия си дъх. Ръцете му измъкнаха нощницата през главата й и почти ядосано я захвърлиха.

— Мразя това нещо! — Тя лежеше върху него, сгушена в косматата му гръд, плоският й корем беше прилепнал към неговия. — Искам да те виждам, когато се любим.

Страх премина като ток през тялото й. В гласа му имаше упрек.

— Не… Тази вечер. Моля те, мили.

Той я притисна още по-силно към себе си. Дълго стоя така, без да говори. Тя стисна очи, сърцето й щеше да изскочи от гърдите й. Дали ще светне лампата? Кейси все пак намери сили в обзелата я паника; вкопчи ръцете си една в друга на врата му, притисна нетърпеливо устните си към неговите и започна да го целува със страст, родена от желанието й да умре, ако той светне лампата и види белезите по тялото й.

— Знаеш, че не можем да продължаваме така — прошепна той, като притисна слепоочията й с пръсти. — Искам безусловно отдаване. Това значи да ме обичаш достатъчно, че да ми разрешиш пълен достъп до тялото и душата ти искам да сме едно истинско цяло моя Клемънтайн, без тайни помежду ни…

Кейси не отвърна, не можеше да продума. Сълзи се стичаха от очите й. Дан спря ручейчето по едната й буза с ръка, а с устата си пиеше сълзите, които се стичаха по другата.

— Любима? — загрижено прошепна той. — Не плачи. Не е наложително да разрешаваме проблема точно тази вечер. А той съвсем не е неразрешим. Постоянно си в отбранителна позиция, любов моя. Но сега това няма значение. Ще поговорим, като се върна.

Болката в гърдата на Кейси се усилваше застрашително.

— Дай ми само още малко време — продума с треперещ глас. Наум започна да вика: „О, боже, дали това ще е последният път, когато съм с него!“ Започна да го целува и милва като обезумяла.

Той успя да освободи устата си и тихичко се засмя.

— Не бързай толкова, моя Клеопатра, царице на Нил… — Устните му обгърнаха нейните, а езикът му галеше крайчетата на устата й. — Имаме на разположение цяла нощ и възнамерявам да я използвам, за да те любя нежно и дълго.