Дороти Гарлок
Любов завинаги (6)

Шеста глава

Когато Кейси се събуди, тя лежеше на една страна, главата й беше опряна на ръба на леглото, а ръката й висеше извън него. Първото нещо, което видя, бе дънковото яке на Дан, преметнато върху стола. Прииска й се да се обърне и да го погледа, докато спи. Не по-малко й се искаше да съумее да запази спокойствие и да използва здравия си разум, за да намери изход от положението, в което се намираше. През нощта се бе помъчила да проумее собствените си чувства, докато накрая се изтощи и потъна в блаженството на съня. Събуди, се без отговор на въпросите си…

Веднъж пробудила се, повече не можеше да стои неподвижна. Прилежно загърна гърдите си с нощницата и се надигна. Още при първото по-енергично движение усети как Дан се размърда.

Обърна се и откри, че я наблюдава. Усмихваше се, а от очите му бликаше необикновена топлота.

— Извинявай, не исках да те будя.

— Буден съм от известно време.

От допира му я полазиха тръпки. Завивките обгръщаха тънката му талия. Над нея беше изящното му тяло — широки рамене без прекалено изпъкнали мускули, с леко окосмяване върху загорелите ръце и мускулестите гърди. На лицето му се изписа чаровна усмивка и сърцето на Кейси замря. Тя съзнаваше, че той беше един невероятно силен и привлекателен мъж. За първи път й се случваше да изпитва такова първично влечение към някого. Почти изстена на глас: за първи път в живота си беше влюбена!

— Кейси, да не би да си от онези откачени хора, които скачат от леглото веднага щом се събудят? — Тя извърна глава към него и съзря задоволство в очите му.

— Да, точно така. Аз съм от онези отвратителни същества, които си лягат с кокошките и стават при изгрев-слънце.

— Добро момиче! — Той вдигна ръце над главата си и така се протегна, че ставите му изпукаха. След това кръстоса ръце зад главата си. Запротяга се отново, завъртайки се ту на едната, ту на другата страна, докато Кейси го наблюдаваше в захлас. Тя изпитваше непреодолимото желание да прокара ръка по тялото му, за да се увери, че наистина е толкова стегнато и мускулесто, колкото изглежда. Дълбоко в нея напрежението нарастваше, затова се надигна и седна на леглото.

— Подай ми една кърпа, мила, за да взема душ в съседното бунгало — извика той точно преди тя да затвори вратата на банята.

Тя му хвърли кърпа през наполовина открехнатата врата и я прихлопна с трясък. Чу го да се смее и си представи самодоволното му изражение. Той знаеше, че тя го харесва. Кейси се намръщи и отвърна лице от образа, който се взираше в нея от огледалото. Защо не искаше да приеме факта, че са коренно различни по произход, обкръжение и жизнен опит! Тя нямаше какво да му предложи. Изстена. Не бе и достатъчно опитна, за да бъде добър сексуален партньор. Той можеше да си намери безброй жени измежду онези, които непрестанно се навъртаха около известните спортисти. Защо бе избрал точно нея?… Беше се примирила със самотния живот, който водеше, и щеше да е глупаво от нейна страна да се впусне в тази случайна връзка тъкмо сега.

Съблече се и се погледна в цял ръст в огледалото, окачено на вратата. Въпреки белезите, които покриваха тялото й от коленете до раменете, тя все още бе силна и стегната. Ще се справям с последствията от тази връзка ден за ден, каза си тя уверено, влезе под душа и пусна водата до края.

Когато излизаше от банята, Дан беше вече на вратата. Той се спря, усмихна й се, после разхлаби колана си и втъкна старателно тениската в дънките си. Гърдите му изглеждаха още по-внушителни в трикотажната фланелка с алигатор на джоба. Косата му бе още мокра, бузите му — гладко избръснати. Всичко това бе успял да направи за времето, през което тя се изкъпа, облече, гримира и дълго се оглежда в огледалото.

Кейси нямаше представа колко поразително изглежда. Дънките подчертаваха високата й стройна фигура, а зелената карирана риза отлично подхождаше на златистите й коси и очи. Дан не можа да скрие възхищението си, а погледът му я накара осезаемо да почувства гърдите си под меката памучна риза. Пръстите й опипаха горното копче, за да се уверят, че е закопчано.

— Ти да не би да си от онези жени, които са на постоянна диета и сутрин сръбват само малко кафе? — Очите му я гледаха заядливо.

— Уви, ще те разочаровам. Предпочитам да закуся добре.

— Добро момиче — похвали я за втори път тази сутрин. — Да тръгваме тогава. Зная едно местенце, където сервират фантастична закуска — шунка, бисквити и сос от печено.

— Сос от печено? За закуска?

— Хайде, ще ти хареса.

— Какво е времето навън?

— Добре е да си вземеш яке или пуловер. Тази сутрин духа силен вятър.

Кейси завърза шала около главата си и взе пуловера си.

Дан прибра ключовете си и излязоха от бунгалото. Колата, към която я поведе, напълно му подхождаше, както можа да прецени Кейси по-късно. Голяма кола за голям човек. Не би могла да си го представи свит на две в някоя ниска спортна кола. Седалките бяха широки, тапицирани с кремава кожа.

— Бил ли си тук и преди? — попита Кейси, когато той зави по магистралата и се отправи на юг.

— Много пъти. Преди време се гмурках за рапани тук наблизо. Аз и братята ми идвахме по няколко пъти през сезона. Гмуркала ли си се някога с акваланг?

— Не, но винаги съм си мислила, че ще ми е приятно да опитам. — Искаше да узнае подробности за братята му, но преди да успее да формулира въпроса си, той започна да й разказва.

— Братята ми са като бащи за мен, откакто баща ми почина, когато бях на четиринадесет години. Единият е дванайсет, а другият четиринайсет години по-възрастен. Предполагам, че родителите ми не са ме планували. — Обърна се към нея и се усмихна. — Бях малко разглезен, но те ми го върнаха тъпкано. Тримата работим заедно, но понеже само аз съм ерген, аз се занимавам с нещата, които са свързани с пътуване. Имам чувството, че скоро в това ще трябва да настъпи промяна.

Кейси внезапно осъзна значението на думите му и побърза да зададе въпрос, за да прикрие объркването си.

— Имат ли деца?

— Дали имат деца? Жената на Ханк е била бременна през повече от пет от общо шестнайсетте години от съвместния им живот. Имат седем деца. Фред има само пет.

— Обичаш ли децата? — попита Кейси със странна интонация в гласа си.

— Разбира се. Какво те кара да се съмняваш? Бих желал да имам цяла дузина. Вече имам къща, куче и фургон. — Закачливият му поглед я подканяше да му отговори.

— Ами… от начина, по който говореше, ми се стори, че не одобряваш много големите семейства на братята си — рече тя неубедително.

— Израснах съвсем сам. Не го пожелавам на никое друго дете. — Той зави и паркира колата пред една ниска дълга сграда, загаси мотора и се обърна към Кейси: — Ти също си единствено дете. Не би ли предпочела да имаш брат или сестра?

— Да — промълви тя тихо. — Когато си сам, носиш цялата отговорност за болната си майка или за бащата-нехранимайко. Би ми било по-леко, ако имах брат или сестра, с които да си поделяме отговорността.

Той потърси ръката й, но тя я беше увила в пуловера си.

— Май все още нямаш нужда от това. — Той го остави на задната седалка. — Накара ме да се засрамя, че се оплаквах от младежките си години. Аз поне имах братята, си и техните семейства.

Кейси издърпа ръката си и погледна през прозореца.

Съчувствието му я правеше слаба и нещастна.

— Идваш ли да ядеш или ще останеш тук? — Тя облиза сухите си устни — съжаляваше, че му бе разкрила толкова много за себе си. Приглади косата върху челото си и леко докосна шала, за да се увери, че прикрива ушите й.

След закуска отидоха до Нюпорт. Паркираха колата и пребродиха цялата търговска част — надничаха във витрините на магазините и разгледаха всички видове сувенири. Кейси се спря и погледна през вратата на един затворен магазин. Изтръгна ръката си от неговата и я постави над очите си, за да разгледа празното помещение. Стените бяха облицовани с грубо дърво, а подът бе застлан с широки лакирани дъски. Точно в такова помещение си представяше своя бъдеш магазин. Погледна табелата „Продава се“, която висеше на прозореца, но знаеше, че няма достатъчно пари, за да го купи.

— Да не си решила да откриваш магазин за стръв и рибарски принадлежности? — пошегува се Дан.

— Стръв и рибарски принадлежности? — Отново бе хванал ръката й. Тя се засмя на въпроса му и изведнъж реши, че каквото и да става отсега нататък, днес изцяло ще се отпусне. Не искаше да се лиши от удоволствието да прекара един ден с него в този старомоден курортен градец. Бъдещето само ще се нареди. — Искам да открия магазин за ръчно изработени дрехи. — Изведнъж се хвана, че му разказва за идеите си как ще изработва дрехите през зимата и ще има готов запас за пролетния сезон. Той внимателно я слушаше.

— Наистина ли можеш да шиеш толкова добре? А мъжки ризи изработваш ли?

— Никога не съм шила, но сигурно мога. Шия всичките си трикотажни тениски.

— Не мога да си намеря риза, която да е достатъчно широка в раменете и да не е прекалено отпусната в талията. Обикновено са толкова къси, че не мога да ги напъхам в плитките си дънки.

— Това няма да е трудно. Ще отнема оттук, ще прибавя на друго място — и готово. Ще те използвам като модел. Или по-добре като манекен. Ще ти ушия риза с рекламен надпис на гърба и ще те поставя пред магазина.

Той се засмя, в очите му проблеснаха дяволити пламъчета.

— Също като пластмасов манекен?

— Нещо такова.

— Ти ли си шила тази риза?

— Аха. И дънките също.

Той спря и я завъртя, за да я огледа.

— Шегуваш се! — Прокара ръка по бедрата й и мушна ръката си в задния й джоб. — Имаш дори собствен етикет — „КЕЙСИ“. Каква жена съм си намерил! — После добави, като че ли на себе си: — Не само красива, но също така независима, остроумна, талантлива и амбициозна.

Лицето на Кейси помръкна, усмивката изчезна от устните й. Дан веднага почувства, че е казал нещо нередно.

— Какво има? Какво казах, та накарах лицето ти да помръкне?

— Нищо, забрави за това. — Тя мушна ръцете си в дълбоките странични джобове и тръгна надолу по улицата; мислите й бяха съсредоточени върху белега на лицето, за който почти бе забравила тази сутрин.

Без да продума, той запали мотора и колата се вля в потока, отправил се към брега. Не след дълго той зави по някакъв песъчлив път и спря. Тихият океан се простираше пред тях.

— Искам да знам какво те нарани. — Той стисна кормилото. Властните му очи я гледаха през присвитите клепачи.

— Мразя неискрените ласкателства — каза тя с леден глас.

— Неискрени? Вярвам във всяка дума, който казах — отвърна той с подобен на нейния тон.

— Лъжец! — изсъска злобно тя. — Чувала съм как баща ми бълва подобни фрази.

— Никога повече не ме сравнявай с Едуард Фароу. Нито с който и да е друг мъж. — Кейси усети, че е вбесен и се почувства неспособна да помръдне, когато ръцете му се протегнаха и я сграбчиха за раменете. — Май разбирам какво се върти в главата ти. — Погледът му я приковаваше към седалката. Тя вкопчи ръцете си една в друга.

— Престани да направляваш живота ми. Нямаш право…

— Имам право и ти го знаеш, независимо дали го признаваш пред себе си или не. Най-лошото е, че си дяволски горда. Не ми се ще да те наричам суетна, но се приближаваш до това определение, Кейси.

— Не е вярно — отвърна злобно тя. — Престани да ме анализираш.

— Страхуваш се да не проникна зад красивата фасада — троснато продължи той. — Мозъкът ти е промит от феминистката пропаганда, която твърди, че една жена не трябва да свързва живота си с живота на мъж, да споделя неговите мечти, амбициите му, да се омъжва и да ражда деца. Всъщност това е най-естественото и почтено нещо за една жена — както и много други неща. — Той спря и просъска през зъби: — Срамуваш се да си признаеш, че ти беше приятно дето се грижех за теб в болницата. Мислиш си, че е проява на слабост да си зависима от мен. Особено сега, след катастрофата, защото си мислиш, че видът ти не е същият, както преди.

— Зная, че не е същият, но мога да живея с тази мисъл. Само че не бих живяла с някого, който говори глупости…

Твърдата уста на Дан властно захапа движещите й се устни и погълна думите й. Тя остана без дъх. Целувката му не беше нежна, той просто затвори устата й със своята. Кейси мяташе главата си, но не се отблъсна, за да се освободи. Остави топлината му да се влее в нея. Наслаждаваше се на силата му, която й даваше утеха и опора.

Сърцето й ускори ритъма си и тя разбра, че устните му са омекнали и че е в обятията му. Усещането, че потъва, импулсивно я подтикна да се освободи от прегръдката му. Той като че не забеляза жеста й и я притисна още по-близо до себе си. Топлината на устата му я накара да се откаже от борбата; устните й се разтвориха, тя плъзна ръцете си към врата му.

Капитулацията й възпламени у него неудържимо желание. Нещо топло и завладяващо запулсира у Кейси. Изплаши се, че загубва контрол над себе си и се опита да се овладее.

— Дай, моля те, недей! — умолително промълви тя, когато устните му освободиха нейните и се преместиха върху бузата й.

— Никога повече не ми казвай това, Кейси. — Гласът му беше плътен. Отдръпна лицето си и я погледна. Очите й бяха влажни и големи, устните — подпухнали и треперещи. — Ти имаш нещо повече от красиво лице. Това звучи банално, но е истина, що се отнася до теб. Харесвам начина, по който държиш главата си, харесвам нежната ти шия. Харесвам стегнатото ти и гъвкаво тяло, високия ти ръст, блясъка на косата ти. Но най-много харесвам очите ти, защото отразяват всяко твое чувство. И устата ти харесвам, никога не съм целувал по-сладки устни… — Той погълна сълзата, която се търкулна по бузата й. — Не харесвам враждебността и нечестността — твърдо отсече той и омекоти думите си с усмивка.

— Не мога да те разбера — прошепна тя. — Изобщо не те разбирам.

— Аз също не мога да се разбера. Просто знам, че съм нещастен, когато съм далеч от теб. Тревожа се, че ще ти потрябвам, а мен няма да ме има. Най-щастлив съм, когато съм с теб още първата нощ в болницата го усетих — рече той уверено.

— Не може да си го разбрал толкова бързо.

— Усетих го — усмихна се той. — Не можеш ли просто да го приемеш и да видим какво ще се случи?

Тя поклати глава, развълнувана от думите му. Това няма да продължи дълго, уверяваше се тя. Мозъкът й работеше трескаво. Тя търсеше тъмните му очи, които нежно й се усмихваха. Ако постоянно съзнаваше, че съществува опасност да я нарани, да я изостави след време, сега можеше да си позволи да се отдаде изцяло на тази приказно безмилостна връзка.

— Добре — прошепна тя. — Съжалявам, че те нарекох лъжец.

— Сигурна ли си? — оживено попита той и я обгърна с ръце. Тя с готовност се сгуши в прегръдката му и повдигна устните си. Целуваха се дълго и нежно. — Хайде да отидем на брега.

Дълго вървяха по каменистия бряг, събираха миди, хвърлени през нощта от вълните. Разговаряха или просто споделяха тишината; топли и златисти, слънчевите лъчи галеха кожата им. Дан усети, че тя започна да се уморява и откри едно местенце, защитено от северозападния вятър от гигантски камък. Дълго лежаха на мекия пясък и споделяха тайните си, мненията си, преживяванията си…

Аз подкрепям демократите. А ти? Не слушам кънтри музика, но харесвам Кени Роджърс. Не обичам мексиканска, освен ако не е приготвена по тексаски. Гледала съм „Лебедово езеро“. Също и аз. Разбра ли за какво става кума? Разбира се. Сигурно съм бил прекалено зает да не изпусна, ако някоя балерина се спъне. Ах, ти…

Дан постоянно я докосваше — ръката му, рамото му, бедрото му. Като че ли не можеше да не я докосва.

Една-единствена случка помрачи блаженството на деня. Кейси лежеше унесена, Дан допираше врата й с устни, подпрян на лакът. Тогава понечи да разкопчае копчето на ризата й.

Сигналът за тревога, подаден от мозъка й, успя да я накара да превъзмогне прелестното усещане от допира на пръстите му. Обзе я паника, ръката й сграбчи неговата.

— Не, Дан! Недей!

Пръстите му моментално спряха и той се претърколи по гръб, далеч от нея. Почувства се нещастна, постепенно я обзе всепоглъщащото усещане за загуба. Пое си дълбоко въздух при мисълта, че се бе отказала от насладата да бъде обладана от силните му ръце. Искаше да върне назад острите си думи и да ги замести с „Моля те не бих могла да издържа да видиш грозното ми тяло“. Не знаеше какво да прави: просто лежеше. Слънцето се скри зад един облак. Кейси потрепери от студ. Търсещите й пръсти достигнаха ръката му, жадни за топлината на тялото му. Той не я отблъсна, разтвори ръцете си и тя се търколи в тях, впивайки устни във врата му.

— Всичко е наред — прошепна той с дрезгав глас, а тя можеше да се разплаче всеки момент.

Бяха пропуснали обяда, затова решиха да вечерят рано. На път към бунгалото спряха в супермаркета. Кейси буташе количката, а Дан избираше продуктите.

— Недей да вземаш толкова много, освен ако не възнамеряваш да останеш по-дълго. — Тя му се усмихна. — Аз си тръгвам в понеделник.

— Тази храна едва ще ни стигне до понеделник. Имам вълчи апетит.

Пристигнаха до бунгалото и Дан занесе двете торби с продуктите в кухнята.

— Мога ли да ти помогна с нещо? — попита Кейси плахо, поуплашена от увереността, с която избираше пържолите и зеленчуците. Какви ли изненади й предстояха занапред?

— Не, това е моето представление. И не желая някакви си готвачи аматьори да ми се бъркат. — Той се усмихна и побутна носа й закачливо с пръст.

Кейси отвърна на усмивката му, предразположена от лекотата, с която общуваха. Лекота? Не можеше да се освободи от усещането за стройното му стегнато тяло и здравите като въжета ръце.

— Не съм глупачка — рече тя кисело! — Разбирам от намеци.

— По-добре вземи душ и облени нещо леко — изкомандва той. В очите му се четеше толкова нежност, че тя почувства унизителната необходимост да прикрие учестения си дъх. — Вечерята на милейди ще бъде сервирана след около… — той погледна златния часовник на китката си — … един час.

— А ти?

— Това включва и моя душ. Ще изтичам да си взема чисти дрехи. Не искам да ръся пясък в салатата си. — Той се усмихна по момчешки закачливо.

Докато беше под душа, Кейси си даде сметка, че отдавна бе преминала възрастта на мечтите за романтична любов. Въпреки това съвсем ясно осъзнаваше, че Дан бе единственият мъж в живота й, от когото пулсът й се ускоряваше. Независимо от огромния му ръст, в него имаше нещо уязвимо, което събуждаше у нея желание да го гушне като малко дете. О, боже! — изохка тя. Щеше ли да се престраши да легне с него? Щеше ли да има сили да се възползва от възможността да сподели най-интимното, преживяване с любимия си мъж? При тази мисъл тя побърза да се измъкне изпод душа. Това е лудост! — помисли си тя.

Гардеробът беше отделен със завеса в единия край на банята. Кейси претърси всичките си дрехи и отхвърли всичко докато не стигна до един синьо-зелен кафтан с индийски рисунки, висока яка и свободно падащи три четвърти ръкави. Беше го ушила преди няколко години и често го носеше. Той беше една от любимите й дрехи. Изсуши косата си и я реса, докато се наелектризира, после я фризира около лицето си, така че да прикрива белега. Положи си лек грим, прибави нежен розов блясък на устните и се напъха в кафтана. Не искаше да признае дори пред себе си защо трепереха ръцете й, докато закопчаваха копчетата на яката.

Тя отвори вратата и пристъпи в голямата стая, обзета от необичайно чувство на свян. Дан подсвирна от възхищение, потвърждавайки това, което огледалото вече й е казало. Той остави ножа при зеленчуците и се приближи до нея.

— О, прекрасна лейди, дарете ме с една бърза целувчица, за да окрилите пътя ми към банята. — Той я целуна леко по носа. — Ухаеш прекрасно. По-добре от кромид и чесън. — Пое дълбоко уханието на косата й.

— Надявам се, че е така! — засмя се тя. — Този парфюм струва цели петнадесет долара.

Той отстъпи назад и отново се усмихна.

— Опитваш се да ме съблазниш! — рече уж разтревожено той. — Не възнамеряваш ли да потанцуваш, за да спечелиш вечерята си?

— По-добре това, отколкото да мия чиниите — заяде се тя.

— Тогава не пипай нищо, докато се върна. Не мърдай от мястото си. — Сложи я да седне на един стол до кухненския плот, донесе й от хладилника едно ледено питие и го постави пред нея. Взе вързопа с чистите си дрехи, грижливо сгънатата кърпа, която му бе дала сутринта, и изчезна в банята.

Беше странно, че въпреки различния си произход и начин на живот, двамата се разбираха чудесно. Кейси замислено отпиваше от ледената напитка. Живееха почти като семейство. Но ако наистина бяха женени, щяха и да спят заедно. Не! О, Боже! Мисълта, че може да изложи голотата си до неговото красиво тяло и да остави погледът му да я съзерцава, беше непосилна за нея.

— Вземи се в ръце, Кейси! — каза тя на глас. Тъкмо с тази цел незабавно прехвърли вниманието си върху приготовленията на Дан за вечерята.

На плота имаше нарязани домати, спанак и прясно цветно зеле. Две дебели пържоли очакваха да бъдат напъхани в грила, а от съда върху печката се носеше деликатна миризма, която тя не можа да познае.

Кейси спусна масата от стената и сложи два комплекта прибори. Дан беше застанал на прага на банята и енергично бършеше мократа си коса. Наблюдаваше я подозрително.

— Не мога да се освободя от чувството, че ти и аз сме били в същата ситуация и преди. Май ще трябва да надникна през прозореца — да видя дали не идват индианците.

Кейси почти заекна при сериозността, с която той говореше.

— Ти говориш сериозно?

— Да, мила. — Той изчезна в банята, но се появи отново след секунди; беше сресал влажната си коса. — Имам чувството, че съм те познавал и преди.

— Добре де, може да съм била Лукреция Борджия, а ти да си бил една от моите… ъ… жертви — пошегува се тя, за да се опита да го изтръгне от сериозното му настроение! Успя. Той се засмя, а тъмните му очи се плъзнаха по тялото й.

— Доста необичаен начин за запознанство — похотливо се усмихна той.

Дан настоя тя да седне на стола си и да се отпусне, докато той приготви вечерята. Мушна пържолите в грила, наряза хляба. Намаза филийките с масло от чесън и ги нареди в една тава, за да препече и тях, след като извади пържолите.

— Къде си се научил да готвиш така? — поинтересува се Кейси.

— В лагерите за сечене на дърва, когато бях на шестнадесет. — Той замълча, повдигна капака и разбърка съдържанието на тенджерата. — Ще видиш, че оризът с подправки ще ти хареса. — Самодоволството му я накара да се засмее. — Нали ти казах, че моите братя ми изкарваха въздуха от работа. Повериха ме на готвача на лагера — един стар дървар на име Джо Кийнън. Беше най-добрият готвач в околията и още по-добър гмуркач. Той ме научи да готвя и да се гмуркам за рапани.

Докато вечеряха, Дан й разказа за младежките си години — как братята му се пазарели с него, че ако работи усилено, ще му разрешат да пътува, да си купи кола или кон. Естествено не получавал нищо. Работел на заплата като останалите работници.

— Но едно нещо научих от тези лагери — никога не си търси извинение, понасяй товара си и не се отказвай след поражение. — Той й се усмихна през масата. — Носът ми е чупен неведнъж.

— О, значи затова е леко крив… мислех, че е от ръгбито. — Кейси го погледна лукаво. Златистите й очи затанцуваха, а меките й устни се усмихваха дяволито.

Дан хвана носа си с два пръста.

— Не ти ли харесва носът ми? — Той горделиво повдигна вежди.

— Харесвам го. Но можеше да е малко… по насам. — Тя приближи ръката си до лицето му и направи няколко движения в едната посока.

Ръката му се промъкна и сграбчи нейната.

— Хей, жено! Търсиш си белята! — Изпрати й широка щастлива усмивка.

Почистиха заедно масата. Кейси остана изненадана колко подреден беше. Всички съдове, които беше ползвал, бяха измити, подсушени и прибрани на местата, откъдето ги беше взел. Кърпите бяха прострени на края на плота да съхнат.

— Какво ще правим сега, милейди? — попита той спокойно и продължи да изучава лицето й на ярката светлина на лампата. Изведнъж се протегна и я загаси. Погледът му потърси нейния на фона на романтичния блясък на настолната лампа.

— Ти какво предлагаш? — Внезапно се почувства нищожно малка пред агресивната му мъжественост. Не можеше да откъсне широко отворените си очи от него.

— Точно сега бих желал да те целуна — рече той с дрезгав глас и я придърпа към себе си.