Дороти Гарлок
Любов завинаги (4)

Четвърта глава

— Сигурна ли си, че ще се оправиш?

Кейси се ухили на приятелката си Джуди.

— Не. Сега ще си разпоря всичките шевове и ще се наложи да викаш парамедици.

— Всезнайкото си е отново вкъщи. — Джуди въздъхна и подаде на Кейси запотена чаша, увита в салфетка. — Изпий това дайкири и ми разкажи как ти хрумна лудата идея да се прибереш у дома.

— Не можех да си представя, че бих могла да издържа на онова място дори минута повече. — Кейси се изтегна на удобния си фотьойл и огледа апартамента. — Благодаря, че си поливала цветята ми, изглеждат прекрасно.

— Няма защо. — Джуди се сви на края на кушетката. Имаше осемдневна почивка между полетите веднъж месечно и сега я ползваше. — Така. Искам да чуя последните новини, и между другото — изглеждаш чудесно, като се има предвид какво си преживяла.

Кейси й хвърли бърз подозрителен поглед. Бяха приятелки толкова отдавна, че нямаше нужда да се държат престорено помежду си.

— Откога смъртта, па макар и понапудрена, изглежда чудесно?

— Няма нужда да ти казвам, че си имала дяволски късмет. Знаеш го.

Джуди беше дребно русо момиче със заразителна усмивка и неизчерпаема енергия. Не беше красавица, но беше хубава. Кейси я бе научила как да постига най-доброто с онова, с което разполагаше — големите кафяви очи и безупречната кожа.

— Имах късмет, че останах жива, но всичко останало в живота ми се сгромоляса. — Тя примижа за момент, после погледна Джуди право в очите. — Когато нещо подобно се случи, разбираш колко струваш за другите. Все още не мога да повярвам, че Нийл ме уволни след толкова години работа за компанията му.

— Нийл Хамилтън е едно нещастно копеле! Ти вече бе работила в тази фирма няколко години, когато той се появи на сцената. Завиждаше на способностите ти и когато ти се противопостави на повишението му, чашата преля. Изчакваше подходяща възможност да се освободи от теб.

— Но най-страшното е, че е прав. Аз не мога да работя повече като демонстратор.

Джуди я погледна ужасено:

— Сега не, но по-нататък? Боже господи! Хиляди жени имат петна по лицата и ръцете си. Ако можеш да им покажеш как да изглеждат добре въпреки недостатъците си, те ще хукнат към щанда да си купуват Алюър.

— Звучи добре, но Нийл не може да го разбере.

— Алюър не е единствената фирма за козметика на света — разгорещено продължи Джуди. — Някаква японска фирма се опитва да пробие на пазара в Щатите. Срещнах се с техния представител и съм сигурна, че мога да ти уредя разговор с него.

Кейси неволно докосна бузата си, стомахът й се сви, като си представи разговорите, през който трябваше да премине, за да си намери работа. Щеше ли да има сили да издържи на любопитните погледи и многобройните въпроси? Дали някога щеше да си върне някогашната вяра в способностите си?

— Може би по-нататък, не сега. Само мисълта за разговор ме кара да потръпвам. Трябва да се стегна и да реша с какво ще се занимавам, за да се издържам. Застраховката ми ще покрие стойността на пластичните операции, а Дан е платил сметката в болницата. Имам малко спестявания, пък и Еди ми върна петстотинте долара, които ми дължеше. Но все пак трябва да се захвана с нещо.

— Мога да те разбера. С какво искащ да се захванеш? Освен демонстрациите, козметичната индустрия има и други страни.

— Не искам да се занимавам повече с козметика — каза Кейси равнодушно.

— Но… погледни от какво се отказваш! От всичко, което знаеш, от целия си опит!

— Не се отказвам от опита си. Просто ще го оставя настрани, може някой ден да го използвам отново, но не сега.

Джуди изпразни чашата си и пусна краката си на пода.

— Искаш ли още едно питие?

— Да, защо не? Мога да си седя така и да се напия.

— Няма да е зле.

Кейси затвори очи, докато Джуди приготвяше питиетата. Внезапното решение да напусне болницата, спорът с доктор Мастърс, който й повтори многократно, че Дан Мърдок бе настоял тя да остане, докато той се върне, събирането на багажа, телефонният разговор с Джуди и пътуването до вкъщи я бяха изморили повече, отколкото очакваше.

Кейси отвори очи и видя Джуди изправена пред нея с чаша в ръка.

— Трябва да се освободя от влиянието на този мъж или не след дълго ще захапя въдицата — промърмори неясно тя.

— Предполагам, че говориш за Дан Мърдок. На твое място бих захапала въдицата по всяко време. — Джуди се сви отново на кушетката, без да отделя очи от приятелката си.

„Защо подхванах тази тема? — зачуди се Кейси. — Питието трябва да е виновно.“

— Че за кого друг? — каза на глас.

— Защо не го харесваш? Според мен той е като Том Селек и Бърт Рейнолдс, взети заедно.

— Не е моят тип. Не харесвам властни мъже.

— Това са глупости. Ако намеря мъж, който да ме увие в коприна, да ме пъхне в лимузината си и да ме отведе на далеч, може да бъде властен колкото си ще.

Кейси се засмя.

— Точно такива си ги имала много. Какво ще кажеш за онзи грък, който отложи полета си до Ню Йорк и спа на черджето пред вратата ти?

— Беше дебел. Би могъл да ме смаже под двойната си брадичка. — Джуди направи гримаса и Кейси отново се разсмя. — Този мъж е хлътнал по теб, Кейси — каза тя сериозно. — Зададе ми милион въпроси.

— И ти, предполагам, му издрънка всичко.

— Мида моя, дори да беше руски шпионин, бих му казала как се прави водородната бомба.

— Добра приятелка се оказа, няма що.

— Не обвинявай мен. Защо ли не мога да намеря човек като Дан по време на някой от полетите си? — В гласа й се четеше искрено съжаление. — Знам, че семейството му е в дърводобивната промишленост, но според мен не на това се дължи… грубоватият му вид. Можех, разбира се да предположа, че някое дърво е паднало върху него и му е изкривило носа, но когато видях снимката му в спортното списание, всичко ми стана ясно. — Светлите й очи стрелнаха Кейси. — Както й да е… фактите са си факти. Загадката е разрешена. Предполагам, че той ти е разказал всичко това. Защо не си ми казала нищо? — Джуди се опитваше да си придаде невинен вид.

— Би ли благоволила да ми разкажеш за какво става дума? — попита Кейси, преструвайки се на възмутена. Знаеше, че приятелката й увърта, за да я смае изведнъж с новината. Това беше едно от нещата, които Кейси харесваше в приятелството им — небрежността, с която обсъждаха важни неща.

— Добре де… знаех си, че ще споменеш нещичко, ако ти беше разкрил, макар да съм изненадана, че не ти е разказал нищо. Когато разгръщах списанието и видях снимката му до заглавието КАНАДА ПРИВЕТСТВА ЛЮБИМИЯ СИ РЪГБИСТ едва се сдържах да не скоча и да не се развикам в самолета: Хей, аз го познавам, той е невероятен!

— Ръгбист значи? — спокойно каза Кейси. — Мислех, че ще ми съобщиш, че е сенатор или нещо подобно.

— Сенатор? Кой ще ти вдига шум за някакъв смачкан стар сенатор?

— Губернатор, който иска да стане сенатор.

— Добре де, не си ли изненадана? — Джуди изглеждаше разочарована.

— Не много — каза бавно Кейси. — Да, сър Ланселот би се чувствал като у дома си на бойното поле — било то игрище за ръгби или рицарски турнир.

— Чудя се защо не ти е казал! Или пък на мен? Разговаряхме дълго и приятно, докато опаковахме нещата ти.

— Не се и съмнявам, че е било приятно — каза Кейси.

— Между другото ще ме закараш ли утре да потърся някоя запазена стара кола? Изплатиха ми застраховката за моята, но за нова не е достатъчна.

— Разбира се. Може да намерим кола, която някоя възрастна дама е използвала да ходи в неделя на църква.

Джуди допи питието си и остави чашата на масичката за кафе.

— Между другото утре вечер имам много специална среща — каза тя, а кафявите й очи грейнаха от възбуда. — Невероятно красив е. Висок, с черна коса, с мустаци и хубави сини очи. Прехвърлили са го тук от Джаксънвил и говори с най-сексапилния южняшки акцент, който съм чувала. Ще го доведа да пийнем по едно питие, преди да излезем.

— Надявам се, че си го проучила. Не е женен, нали?

— Да, мамо, проучих го. — Кафявите й очи премигнаха с престорена свенливост. — Не е женен. Запозна ни една колежка стюардеси, чийто приятел работи за същата компания. Освен това не носи халка — добави тя с комичен глас.

— О, това е сигурен знак — отвърна Кейси саркастично, преди да се умилостиви и да престане да се заяжда с Джуди. — Познаваш ли някой, който би искал да наеме апартамента ми за няколко месеца?

— Какво? Искаш да го преотстъпиш за известно време? Какво смяташ да правиш, за бога?

— Не знам, но каквото и да е, няма да го правя в Портланд. Мисля да отида до Салем или Корвалис. И едното, и другото място са достатъчно близо, за да мога да се връщам за прегледите при доктора. Не мога да си позволя да плащам наема на този и на още един апартамент. Въпреки това този ще ми потрябва по-нататък. Затова най-лесният изход е да го преотстъпя за шест месеца.

— Кога смяташ да заминеш?

— Колкото може по-скоро. В събота, ако успея да намеря кола.

— Едва ли ще си в състояние да заминеш за, където и да е в събота — възпротиви се Джуди. — Слаба си като новородено коте. Защо бързаш толкова да напуснеш града?

— Не искам да се виждам с никого. Нито с Линда, нито с когото и да е от хората от работата ми. Особено с онези, с които бях на море това лято. Не мисля, че ще понеса да ме наблюдават крадешком, нито пък снизхождението им. Просто искам да остана сама за малко.

Джуди като че изтрезня.

— Добре, добре. По дяволите, мисля, че знам как се чувстваш. Позволи ми обаче да те закарам до, където искаш да отидеш и да ти помогна да намериш стая или апартамент. След като се настаниш, мога да се върна с автобус или самолет. Не ти се налага да започнеш да си търсиш работа веднага, нали? Можеш да си починеш няколко седмици, докато дойдеш на себе си?

— Бих могла, ако не трябваше да се безпокоя за този апартамент.

— Остави това на мен. Може би ще успея да го дам под наем на Глен. — Тя потри ръце и облиза устни. — Няма ли да е уютно така?

— Глен, разбивачът на женски сърца от Джаксънвил? — Кейси знаеше, че приятелката й бе забелязала сълзите, бликнали в очите й, но не им бе обърнала внимание, осъзнавайки, че това, от което се нуждае, не е съчувствие.

— С положителност — дяволито отговори Джуди. — Планът ми е добър, а?

— Чудесен, ако успееш да го приведеш в действие.

— Ще вложа цялата си скаутска енергия. — Тя се изправи, повдигна фланелката си и затвори ципа на избелелите си дънки. Ухили се глупаво. — По-удобно е, като не го затварям. Тия дънки се свиват след всяко пране.

— Тъй ли? Дънките са ти най-малко от пет години. Хайде признай си, че нощните закуски ти се лепят.

— Пестя си парите за „фермата за дебелани“. Би било върхът на лукса — да си хапваш каквото си пожелаеш и да посетиш едно луксозно място, където те глезят и те масажират, докато свалиш излишните килограми.

— Колко ще трябва да свалиш? Три килограма? Да видим… Това прави хиляда долара на килограм. Доста скъпичко за една стюардеса.

— О, замълчи! И за самата теб не е добре да си чак толкова практична. Ще си обирам парцалите, та да си починеш. Утре денят ни ще бъде дълъг. Ще сложа от любимата ти здравословна храна в хладилника, в случай че поискаш да закусиш. — Тя се обърна на вратата. — Липсваше ми.

— И ти ми липсваше. Благодаря за всичко. — Дрезгавият глас на Кейси издаваше, че се е разчувствала.

Джуди винаги избягваше да разкрива по-сериозни емоции — ако това изобщо беше по силите й.

— Ъъ… няма нищо. — Тя небрежно махна с ръка. — Спасявам девици в беда всеки божи ден. Чао, ще се видим утре сутрин.

Девици в беда! — помисли Кейси горчиво. Преди три седмици тези думи нямаше да значат нищо за нея. Сега в съзнанието й проблеснаха грубите черти на Дан Мърдок. Щеше ли отсега нататък всичко, свързано с рицари, крале и замъци, да й напомня за Дан?

След като Дан замина за Япония, на Кейси й трябваха два дни, за да въведе порядък в мислите си и да приеме факта, че всякаква връзка с него бе немислима. Тя не искаше да се привързва и мразеше тази странна малка пеперуда, която весело се рееше в нея, когато той я целуваше. Нямаше начин той да я харесва в сегашното й състояние и какъвто и театър да разиграваше, тя не искаше роля в него. Вероятно беше от онези, които обичаха да се правят на мъченици — бе убедил себе си, че е отговорен за злополуката и бе решен да изкупи греха си. Нищо не можеше да я накара да се грижи за къщата на майка му, макар това да бе цяр за болната му съвест.

В притихналия апартамент Кейси стисна очи и съзнателно извика в мислите си отражението си в огледалото от онази първа сутрин, когато съзря голото си тяло. Гръдта, която бе лошо порязана от натрошеното стъкло… Бродерия от набръчкани белези с цвят от керемиденочервено до тъмновиолетово покриваше корема, бедрата, раменете и горната част на ръцете й. Тогава тя хвана косата си отзад и попи с поглед в цялата й дълбочина грозната рана, пресичаща челото, бузата, ухото й и продължаваща надолу по тялото й.

За частица от секундата Кейси си въобрази, че вижда някакво чуждо тяло, после заплака тихо от мъка по стройната си безупречна фигура отпреди месец. Тя не беше й се възхищавала, бе вземала за нещо естествено гладката като сатен кожа на лицето, раменете и ръцете си. Гардеробът й беше пълен с рокли и блузи с изрязани деколтета и без ръкави, които никога повече нямаше да облече. При вида на голото си тяло тя с ужас осъзна, че не би могла да има физическа връзка с мъж. Мисълта, че ще разкрие голотата си пред очите на мъж я изпълваше с жлъч дори сега, дни след като това й бе хрумнали за първи път.

Звънът на телефона я изтръгна от болезнените размисли.

— Кейси, обажда се Линда. Звънях в болницата и ми казаха, че си у дома. Смятах да отскоча да те видя тази вечер и да ти разкажа последните новини от компанията. Също така искам да чуя за новия ти мъж. Мили боже! Къде го намери? Чух, че не само бил в талаша, извинявай за двусмислицата, но бил известен канадски ръгбист.

— Правилно си чула. Кажи ми премести ли се Боби в новото училище?

— Да, единственото ми отроче е вече кадет във военното училище и къщата ми е като гробница. Мислех си, че може да се отбия тази вечер, ако ти се иска да има някой наоколо.

— Благодаря, че си се сетила за мен, Линда, но… мисля, че баща ми ще е при мен, пък и се чувствам, като че валяк е минал върху ми. Да се видим някой друг път, а?

— Разбира се. Искам да знаеш обаче, че аз и останалите момичета чувстваме, че нашият високоценен шеф се е отнесъл с теб като неблагодарник. Много съжалявам, Кейси! Ако не беше толкова трудно да се намери работа, щях да му кажа на тоя надут мухльо!

— Благодаря, може да е за добро. Ще направя усилие да се отърся и да опитам нещо ново. Имам чувството, че в последните няколко години съм била като кон с капаци — не съм виждала нищо друго, освен работата си.

— Ами че той и Дан каза, че и без това си щяла да напуснеш, като се ожените. Тъкмо ще имаш време да се подготвиш за голямото събитие. Между другото кога го планувате?

— Ъъъ… не сме решили. Благодаря, че се обади, Линда. Сигурно ще се видим скоро. Чао.

Раздразнението от това, че Дан продължава да разпространява слуха, че ще се женят, изтръгна Кейси от депресията.

* * *

— Кога реши, че искаш да отидеш в Нюпорт? — Джуди натисна газта и колата набра скорост, за да изпревари голям камион, превозващ трупи.

— Не зная. Нюпорт е чаровно старомоден. Мога да си позволя да бездействам две-три седмици, преди да започна да си търся работа. Струва ми се, че ще ми е приятно да се усамотя. Туристическият сезон е към края си и смятам, че ще намеря място на прилична цена.

Кейси се чувстваше по-добре сега, след като бе вече на път. Задната седалка на колата бе натоварена с дрехи, книги, малкия й телевизор и вързоп чаршафи, от които смяташе, че ще се нуждае, щом като наеме малък апартамент, със самостоятелно домакинство. Прозорците на колата бяха отворени и късата коса на Джуди се развяваше във всички посоки. Кейси носеше триъгълен шал, който придържаше косата й към челото и покриваше ушите й.

— Погледни какви огромни череши! — възкликна Джуди. — Ще си купя, преди да си тръгна, дори и да са докарани от Калифорния.

На табелата пишеше: „Череши, бензин, вила под наем“. Джуди отби в алеята и след половин час надписът „под наем“ бе свален. Бензиностанцията и плодовия пазар държаха двама пенсионери от Салем. Между дърветата бяха разположени четири бунгала, Кейси нае крайното. Беше едностайно, с баня, грубовато, но удобно и само на няколко пресечки от плажа.

— Би ми се искало да остана поне седмица — каза Джуди, след като разтовариха колата. — Само че може, докато се връщам в Портланд, да срещна в автобуса непознат красавец с широки рамене, тънка талия и мускулести бедра.

— Не се надявай.

— Няма, той видя първо теб.

— Казах ти, че не искам да чувам и думичка за Дан Мърдок!

Джуди остана до понеделник сутринта. Отидоха до Нюпорт, откъдето взе автобуса за Корвалис. След като напазарува в супермаркета, Кейси се върна в бунгалото и паркира колата под навеса. Умори се, докато разтовари покупките. Беше благодарна, че може да си лежи в леглото и ако поиска — да подремне, без някой да я безпокои.

Изнизаха се вторник и сряда. Кейси се излежаваше на слънце пред бунгалото, правеше кратки разходки по плажа и прочете три евтини романчета. От време на време отскачаше до будката за вестници или за пакет плодове и внимателно избягваше по-сериозни разговори от „Здравейте, как сте днес?“ с хазаите си и другите курортисти. Бе забелязала как касиерката погледна ръцете й, когато си плащаше покупките, и почти очакваше да промърмори: „О, бедното дете!“ или нещо от този род. Все още не беше достатъчно силна да го преглътне, затова трескаво се оттегли в бунгалото си.

Най-лошият й ден бе срядата. Колкото и да се мъчеше, не можеше да се освободи от мисълта, че на този ден Дан се връщаше от Япония. След като бе тръгнал, тя успя да си втълпи, че заминаването му е било приемлив начин да прекъсне посещенията си в болницата. Той вече бе подписал необходимите документи, с които поемаше болничните разноски. Трябваше да признае, че бе мило от негова страна да плати, без каквито и да е кавги между нейната и неговата застрахователна компания. Беше й казал, че случаят е приключен и че компанията му ще плати.

Съшия ден по някое време й хрумна, че ако съществува съвършен актьор, то това е Дан. Изглеждаше така искрен, толкова нежен. Лесно можеше да се влюби в него, ако беше изложена на чара му по-дълго време. Ха! Тя изсумтя, възмутена, че изобщо може да мисли за него. Доколкото го познаваше, бе вероятно той да бъде един Еди Фароу със съпруга и шест деца у дома.

Към края на седмицата Кейси можеше да се разхожда до града и обратно, без да се изтощава напълно. Откри магазин за здравословна храна и си купи смес от орехови ядки, стафиди и жито на зърна. Никой не обърна особено внимание на високото момиче с избелелите дънки и раздърпания пуловер, с шал, увит около косата, и килната над очите широка шапка. През деня времето все още бе топло. Първи септември бе минал, децата бяха тръгнали на училище, тъй че туристите идваха само за събота и неделя.

Кейси кроеше планове за бъдещия си живот с хладнокръвна прецизност. След няколко седмици ще отиде до Салем или Корвалис и ще прегледа обявите за работа. За нея нямаше особено значение каква ще бъде работата, просто й беше необходимо нещо, с което да се издържа, докато чакаше серията операции, които щяха да отстранят белега от лицето й и да възстановят липсващата част от ухото й.

Докато не работеше, реши тя, щеше да използува свободното си време да шие дрехи, които ще продава в магазина, дето смяташе да отвори в някой от малките плажни курорти. Шитите на ръка изделия се продаваха на високи цени, а тя бе отлична шивачка. В продължение на години си беше шила сама дори дънки със собствена емблема. Обичаше облеклата и знаеше, че й идеше отръки да добавя нещо свое, което ги правеше неповторими. Кейси с часове разглеждаше модни списания всеки ден, водеше си бележки и екипираше. Откакто си бе поставила цел, светът изглеждаше по-весел и тя бе сигурна, че след време нямаше дори да си спомня за онези тъмносиви очи…

Неделните туристи си тръгнаха, градът и плажът отново потънаха в тишина. Към средата на седмицата Кейси извървяваше няколко километра на ден. Самоуважението й нарасна, откакто упражненията и добрата храна вляха сила в тялото й. Щеше да преживее травмата, както двете с майка й преживяха, когато Еди ги напусна, и както преживя смъртта на майка си — а тогава бе само едно объркано момиче.

В петък отиде до града с колата, за да напазарува за почивните дни. Купи си нов роман от любимия си автор и няколко списания. Докато наблюдаваше как отварят магазините за неделните посетители, укрепваше увереността й, че едно магазинче за саморъчно направени дрехи би могло да й носи печалба.

Вечерта, след като си взе душ и постла леглото, тя мушна крехкото си тяло между чаршафите и отвори новия роман.

Беше толкова погълната от разказа, че внезапното почукване на вратата я стресна.

— Да. Кой е? — извика тя и се пресегна за халата в края на леглото.

— Търсят ви по телефона. — Гласът бе нисък и приглушен и тя дори не бе съвсем сигурна, че е чула думите.

Кейси пристегна халата си и се погледна в огледалото, за да прикрие челото си с къдрица.

— По телефона ли казахте?

— Да, госпожо.

Трябва да се е случило нещо ужасно, щом Джуди звъни по това време на нощта, помисли си тя уплашено и побърза да отключи вратата. Когато я отвори, тя едва прикри гримасата на удивление с опакото на ръката си.

Очите й се уголемиха. Полазиха я студени тръпки. На вратата стоеше Дан, широко разкрачен, дългите му мускулести крака бяха обути в избелели дънки, ръцете му бяха напъхани в джобовете на износено сафари. Тъмните му очи я гледаха вторачено, а изражението му бе такова, сякаш ей сега ще я сграбчи и ще я разтърси. Но когато заговори, гласът му беше равен, почти безразличен:

— Току-що се нанесох в съседното бунгало и бих искал да взема назаем захарницата ви.