Дороти Гарлок
Любов завинаги (2)

Втора глава

Кейси се измъчваше, като че някой бе забил месарски нож в гърдите й и бавно го въртеше. Изпитваше непреодолимото желание да избяга от образа, който я гледаше от огледалото, но краката й като че не бяха част от тялото. Тя се наведе напред и се взря в златистите очи, заобиколени от синкавозелени петна. После внимателно изучи набръчканата резка, която пресичаше челото й току под линията на косата й и изчезваше под превръзката отстрани на лицето. Затвори очи и се хвана за мивката, защото й се зави свят. Болките, които пронизаха ръцете й в този момент, и болките от задъхване в гърдите бяха нищо в сравнение с болката в сърцето.

— О, боже! — прошепна тя. — Наистина ли съм толкова глупава и суетна, че не изпитвам никаква благодарност от това, че съм жива?

— Госпожице Фароу! — Руменобузата сестра отвори с трясък вратата на банята. — Изплашихте ме до смърт! Не трябва да ставате от леглото.

Кейси стисна зъби.

— От пет дни съм в леглото. Не съм дете. Ще трябва да живея с това лице, така че имам право да го погледам. А сега изчезвайте оттук, иначе ще крещя.

— Говорих с вашия лекар — каза сестрата утешително — и той позволи да ви измием косата утре. Сигурна съм, че ще се почувствате по-добре, щом видите новата прическа… скриваща челото. Но, госпожице Фароу, господин Мърдок много ще се ядоса, като разбере, че съм ви разрешила да станете от леглото.

— Какво общо има той с всичко това, по дяволите? Той е просто човекът, блъснал колата ми. Не съм го виждала преди катастрофата. — Кейси бе потопена в собственото си нещастие и трябваше да си го изкара на някого.

— Не зная нищо за това — уверено отвърна сестрата. — Той ми плаща да се грижа за вас и тъкмо това ще правя. — Гласът й стана по-мек. — Зная как се чувствате, госпожице Фароу… — Състраданието на момичето бе толкова явно, че ако имаше достатъчно сили, Кейси би се почувствала потисната.

— Нямате представа как се чувствам — отвърна Кейси троснато. — Красотата е моята професия, трябва да бъда подвижна реклама на изделията, които продавам. Погледнете ръцете ми! Сякаш са минали през месомелачка. Погледнете лицето ми! Мога да скрия всяка друга част от тялото си, само не лицето й ръцете си! — По бузите й отново се търкулнаха сълзи. — Помогнете ми да се върна в леглото! — промълви тя отчаяно.

Кейси лежеше, втренчила поглед в тавана. Никога не си беше представяла, че на двадесет и седем ще се чувства, като че е живяла сто години, че всичко, което бе постигнала в живота си ще се сгромоляса изведнъж. Единственото нещо, което й оставаше да научи, беше дали изобщо ще има някаква работа за нея в компанията. Нийл се бе обадил от Лос Анджелис, където откриваше нов клон на фирмата. Беше й казал, че ще се върне в Портланд в края на седмицата и ще дойде да я види.

— Съжалявам, че пропусна редовната конференция — беше й казал по телефона. — Случват се вълнуващи неща. Нали си спомняш модела, който се опитвах да ангажирам? Дженифър Каруайлд? С черната коса и прекрасната кожа? Ами успях! От нея ще стане чудесен демонстратор. Погледнат ли я веднъж, всички момичета ще искат да изглеждат точно като нея. Кожата й е безупречна. Нито едно петънце!…

Дори и пласт от крем цял сантиметър не би могъл да скрие белезите по моята кожа; помисли си Кейси в нов прилив на самосъжаление. Тя лежеше безмълвно, сгушена в нещастието си като в зимно палто.

Следобед пристигна баща й с огромен букет цветя. През краткото време, докато го познаваше, Кейси бе свикнала с мисълта, че той не прави нищо в малки количества. Колкото повече, толкова по-добре — това бе житейската философия на Еди Фароу. Голяма кола, големи подаръци, голям апартамент, големи сметки, които плащаше с огромни усилия. Той важно пристъпи в стаята. На лицето му грееше широка усмивка, която се превърна в гримаса на състрадание веднага щом погледна дъщеря си.

— Какво се е случило с теб миличка?

У баща й се криеше слабост, някаква уязвимост, която понякога късаше сърцето на Кейси. Еди Фароу не можеше да живее сам. Затова господ му бе дал дарбата да говори увлекателно, бе му дал красиво лице и красиво тяло, с които успяваше да прелъсти самотни жени, които имаха повече пари, отколкото ум. Майката на Кейси, осъзнала това след дълги страдания, го бе пуснала на свобода, но бе продължила да го обича до последния си ден.

— Здравей, Еди. Наистина ли изглеждам толкова зле?

— По-зле, отколкото очаквах — каза той откровено. — Този Мърдок каза, че нямало нищо критично в състоянието ти, затова не било необходимо да бързам чак толкова да те видя. Явно пропусна да спомене, че приличаш на участник във Втората световна война.

— Много ти благодаря — каза Кейси сухо.

Еди се обърна рязко, сякаш внезапно осъзна, че имаше още някой в стаята. Той се усмихна на сестрата, показвайки безупречните си зъби, за чието поддържане бе изхарчил цяло състояние.

— Имаш ли нещо против да натопиш тези цветя, мила? — Той й подаде букета, като същевременно успя да сложи ръка върху рамото й. Еди можеше да трогне всеки. Усмихваше се, докосваше нежно и в повечето случаи успяваше напълно да омагьоса жените. Младата сестра не беше изключение. Лицето й поруменя, когато той продължи да я гледа втренчено, сякаш не можеше да откъсне поглед от нея.

— Ще отида да намеря една хубава ваза, в която да ги натопя — каза тя срамежливо, завладяна от магията на Еди, и се усмихна нежно с поглед, прикован към неговия.

— Върни се бързо — каза той с дълбок глас.

Еди не помръдна, докато сестрата не излезе от стаята. Това бе друг негов трик, който караше жените да се чувстват незаменими. Когато вратата се затвори леко зад гърба й, той се отпусна на стола и оправи гънките на панталона си.

— Не пропускаш възможност да се упражняваш. Постоянно подобряваш техниката си — каза троснато Кейси. В друг момент тя би се усмихнала на флирта на баща си.

— Разбира се, упражненията водят до усъвършенстване. — Нейният сарказъм не го засегна ни най-малко. — Умението да привличаш другия пол е изкуство, Касандра. Най-важното е да умееш да контактуваш с поглед. Аз… — Той спря за момент, когато тя нетърпеливо махна с ръка, но после продължи непоколебимо: — Бих могъл да те науча как да спечелиш всеки мъж само ако следваш съветите ми. Преди много години…

— Еди, престани! Говорили сме за това хиляди пъти. Не съм в състояние да слушам лекции как да прикотквам богати съпрузи — каза тя кисело и си пое дълбоко дъх, което й причини остра болка в гърдите.

— Само се опитвам да ти помогна, Касандра — каза той, избирайки точно необходимия тон, така че да я накара да съжалява за острите си думи.

Той наистина е твърде хубав, помисли си тъжно Кейси. Лицето му бе загоряло от почивката на Хаваите с госпожа Еди-коя си, а черната му коса бе посивяла точно дотолкова, че да изглежда земен и улегнал.

Всичко, което беше наследила от него, бе ръстът му и цветът на очите. Слава богу, че скрупулите си бе взела от майка си, защото при него липсваха. Следващите му думи го потвърдиха.

— Ако изиграем картите си както трябва, можем да измъкнем дебела сумичка от този Мърдок. Доколкото разбрах, той те е блъснал. Бил е невнимателен, копелето му недно! След прегледа всяка комисия би заключила, че ще останеш белязана за цял живот. Ами кариерата ти? Можеше да се издигнеш до върха на компанията…

— Еди, млъкни! Няма да има никакво дело — ожесточено продума Кейси. — Вината беше точно толкова моя, колкото и негова. Предупредиха ме да не пътувам по магистралата, нямаше никаква видимост, но реших да рискувам. Бях уморена и исках да се прибера вкъщи. Човекът на бензиностанцията ме предупреди, че вече е станало едно тежко произшествие. Освен това… — Щеше да каже още нещо, но изведнъж реши да не разкрива другата причина, поради която вината може би беше изцяло нейна.

— Ако си била предупредена да не пътуваш по магистралата, значи са предупредили и него — упорстваше Еди.

— Така е — призна Кейси. — Но това не е достатъчна причина да съдим човека. Той също би могъл да заведе дело срещу мене. Не ти ли е хрумвало? Може да го спечели и тогава ще трябва да му плащам до края на живота си.

— Не разсъждаваш реално. Човек в неговото положение сигурно е бъкан със застраховки.

— Какво искаш да кажеш? Да не си го проучвал? Хиляди пъти съм ти казвала да не се бъркаш в живота ми! — Кейси цялата пламна от яд.

— Не прибързвай, скъпа! Не си в състояние да вземеш правилно решени — уверено каза Еди. — Дан Мърдок е от компанията за дървен материал „Мърдок“. Не зная точното му положение, но ще го науча.

— Еди! — Искаше да му изкрещи, но излезе едно заплашително ръмжене. — Напълно способна съм да се оправям със собствените си проблеми и без твоя помощ. Необходимо ли е да ти припомням, че съм го правила доста дълго време. И между другото — ще са ми нужни онези петстотин долара, които ти дадох назаем миналата година.

Еди се засмя.

— Изглеждаш съвсем като майка си, когато се ядосаш.

— Не се опитвай да ме разчувстваш, намесвайки майка ми. Тя беше прекалено добра за теб и ти го знаеш — отговори троснато Кейси. — Не се шегувам, парите наистина ми трябват. Може да остана без работа.

— Тъкмо затова…

— Не! Имам застраховка и известни спестявания, които ще ми помогнат. Дан Мърдок спаси живота ми. Не бих му се отплатила за това, като го мъкна по съдилищата.

— Струва ми се, че той проявява необичайно голям интерес, към теб, милинка. Навярно имаш някакви други планове за него? — попита той с надежда.

— Не ме ядосвай — тихо каза Кейси. — Върви си сега и ела някой друг път. Между другото какво правеше в Сиатъл?

— Работа и… удоволствие. Една приятелка има имот там и ме помоли да го огледам.

— Защо? Ти нямаш разрешение да продаваш недвижимо имущество във Вашингтон.

— Да съм споменавал нещо за продаване? — отговори Еди с широка усмивка, която подчертаваше трапчинките в двата края на идеално подстриганите му мустаци.

— Ти си непоправим! — възкликна Кейси, но в очите й се четеше привързаност.

— Казва ли се такова нещо на баща! — Той погледна надолу съкрушен, като че ли приемаше бащинството сериозно.

— Трябвало е да станеш актьор.

— Трябвало е? Та аз съм актьор. Животът е низ от едноактни пиеси и аз играя във всяка една от тях. — Той докосна бузата й с пръст. — Но също така много обичам единственото си отроче.

— Откъде знаеш?

— Откъде знам какво? Че те обичам?…

— Не — прекъсна го тя. — Откъде знаещ, че съм единственото ти отроче? Може би имам братя и сестри… там някъде… — Тя описа кръг с ръката си.

— Кой би могъл да каже? — драматично въздъхна той. — Кой знае какви семена посяваме, докато пътуваме по магистралите на живота? Мисля, че го е казал Джон Баримор.

— Сигурно — рече сухо Кейси. — Довиждане, Еди. Благодаря за цветята.

Сестрата се забави доста време след като Еди си тръгна и Кейси предположи, че той я бе задържал в коридора. Тя забрави за него и в съзнанието й отново се промъкна образът на Дан.

Не беше го виждала тия дни, но той й се обаждаше всяка вечер, откакто замина. Говореше свободно за себе си.

Семейството му имало интереси в дървообработващата промишленост край Бенд. Сега той беше там й преговаряше с някакъв чуждестранен купувач. Бизнесът беше позападнал заради рязкото намаляване на строителните работи, поради което били принудени да освободят част от работниците си. Новият договор означаваше нови работни места, беше й казал той, и за да ги осигурят, намалявали печалбата от новата оферта до краен предел.

Попита я дали бе идвал баща й и дали са се обаждали от компанията. Бе му отговорила отрицателно и на двата въпроса. Снощи му каза, че няма нужда от лична медицинска сестра, но той настоя да я задържи още няколко дни.

Кейси гледаше през прозореца настъпващата вечер и се опитваше, да си представи лицето му. Трудно й беше да върне в съзнанието си чертите му, но ясно успя да възстанови широките рамене, изправеното му тяло, стегнатата талия и гъвкавите бедра, мъжките му гърди, подчертани от меката бяла риза, и дългите мускулести крака, които стъпваха уверено. Той бе в отлична физическа форма. Като представител на мъжкото съсловие беше изключителен екземпляр.

По време на телефонните им разговори тя се опитваше да проявява сдържана учтивост като към непознат, отговаряйки на въпросите му, без самата да пита каквото и да е. Еди беше прав, когато каза, че проявява необичайно голям интерес към нея. Но защо? Дали от чувство за вина? Тя хем се надяваше, че той никога повече няма да се обади, хем се ослушваше за иззвъняването на телефона.

Кейси бе преживяла достатъчно моменти на емоционална обвързаност през последните десет години. Бе загубила девствеността си през първата година след завършване на гимназията. Беше шокирана, щом осъзна, че следва бодливия път на майка си заедно с един красив женкар, който няма никакво намерение да й бъде верен. След този момент поне три пъти годишно някой съблазнител се опитваше да обсади тялото й, но Кейси оставаше недостъпна. Бе решила да си осигури материална независимост, за да не й се налага да върши черната работа като майка си.

Внезапно осъзна, че никога не бе срещала мъж, който дори малко да се доближаваше до Дан Мърдок. Отрязъци От разговорите им се връщаха отново в съзнанието й: идеите му за прераждането, увереността му, че тя е нещо съществено за него. Искаше й се умът й да бъде бистър тази вечер, за да може да го попита какво точно означават тези думи. Изведнъж й се прииска да мине много-много време, преди да го види отново. Нямаше нужда от неговото съжаление. Мисълта, че той я наблюдава като гъсеница, която се измъква от салатата му, я накара да затвори очи и да стисне зъби. Студена пот я обля, като си представи как изглежда — с тъмни кръгове около очите, с подпухнало лице под превръзката, с ръце, които приличаха на птичи крака. И това бе само онази част от нея, която той можеше да види. Лекарят й беше казал, че има повече от петдесет шева на дясната гърда. Тя нямаше намерение да ходи гола на плажа, затова тази част от нараняванията й оставаше на заден план мислите й, макар да осъзнаваше ясно, че, никога повече нямаше да може да носи лятна рокля без ръкави, вечерна рокля с голямо деколте или екстравагантен бански костюм.

Вратата се отвори и се прихлопна леко. Кейси остана с глава, обърната към прозореца; клепките й мигаха бързо заради сълзите в очите й. Госпожица Румени бузи ще си тръгне скоро. Повдигаше й се от това момиче, което кръжеше постоянно около нея. Тя отвори уста, за да я предупреди да не светва лампата, когато до носа й достигна мирис на мъж.

Обърна стресналия си поглед и в същото време мушна ръце под чаршафа. Погледът й пробягна по тялото на Дан, преди да отвърне глава от него. Движението й бе така рязко, че тя потрепери от болката, която изпита, притискайки ухото и бузата си до възглавницата. Той беше същият, какъвто си го спомняше — мъж, който се владее изцяло. Най-накрая се сети, че трябва да отвърне на поздрава му.

— Здравей.

Последва тишина.

— Мога ли да седна?

— Заповядай — каза тя неприветливо, без да се обръща към него.

— Благодаря.

Той премести стола от другата страна на леглото, така че когато седна, очите му бяха на половин метър от нейните.

Кейси не можеше да направи нищо друго, освен да го гледа. Беше облечен с кафява риза на бели пръски и прилепнали по тялото му три четвърти панталони от светлокафяво кадифе. Вниманието й бе привлечено не от непретенциозното му облекло, а от загорелите му страни. Без никакво затруднение си бе спомнила тъмния блясък на очите му, но бе забравила буйната му гъста черна коса. Наблюдаваше правилната строга линия на устните му, която се изви в усмивка и омекоти острите черти на лицето му.

Кейси лежеше неподвижно; кръвта във вените й пулсираше под проницателния му поглед. Знаеше, че никога не е изглеждала по-непривлекателна. Руменина обагри бузите й, докато очите му поглъщаха лицето й — синините под очите, неизмитата коса, превръзката, която покриваше бузата и ухото, но не и шевовете по челото.

Златистите й очи проблясваха предизвикателно, когато срещнаха погледа му. Беше мобилизирала всичките си защитни сили. Кейси не можеше напълно да разбере тази вътрешна необходимост да се защитава от него; тя просто съществуваше и Кейси се оставяше на инстинкта си. Линията на устните му пак се изви, но не достигна до усмивка. Погледите им се срещнаха отново.

— Защо си така сърдита тази вечер? Да не би денят ти да е бил лош?

Искаше й се да каже: „Да, по дяволите, наистина имах лош ден. Всеки ден отсега нататък ще бъде лош!“ Но това щеше да бъде демонстрация на недобро възпитание.

— Съжалявам, не исках да прозвучи грубо. — Чувстваше се, като че ли в гърлото й бе заседнала буца.

Той се наведе напред и тя си представи дъха му върху лицето си.

— Кейси, няма нужда от фалшива учтивост между нас. Ако денят ти е бил лош, просто кажи: „Да, по дяволите, имах отвратителен ден!“

Мили боже! Да не би да чете мислите ми?

— Да, по дяволите, имах отвратителен ден и очаквам да бъде още по-отвратителен утре — промърмори тя почти неразбираемо.

— Така е по-добре. Напълно естествено е да изпитваш яд от това, което ти се случи. Но не го таи вътре в себе си. По-лесно ще ти бъде, ако го споделяш с мен.

Отговорът й не закъсня:

— Ти нищо не разбираш… Та аз съм те виждала само два пъти през живота си.

— В този живот — да, но не и в другите. — Той каза това, за да я предизвикай очите му блеснаха, а кранчетата на устните му се повдигнаха.

— Мисля, че ти липсват няколко парченца от мозайката.

Дан отметна глава назад и се засмя.

— Не ти ли се е случвало понякога да имаш чувството, че нещо е ставало и преди, че преди си познавала някого, че преди си виждала нещо красиво? Това чувство трае само един кратък миг, но през този миг то е съвсем истинско. Точно такива са чувствата ми към теб. Може би сме пътували по Нил като Марк Антоний и Клеопатра или сме пирували в замъка Камелот като сър Ланселот и кралица Гуинивиър, или сме вървели по бреговете на река Дешут като индиански вожд и неговата любима, или сме прекосили широките прерии в дилижанс като съпруг и съпруга… Помисли малко, приличам ли ти на напълно непознат?

Въпросът му я свари неподготвена. Тя почувства неравния си пулс под настойчивия му поглед. Той приличаше на напълно непознат, но нямаше никога да си го признае.

— Ако съм те познавала в някой предишен живот, сигурно съм била заек, а ти — ястреб.

— Не, ако ти си била заек, то аз също съм бил заек. — Очите му блестяха закачливо. — Животът ни бе кратък, но ние дадохме нашия дял, за да продължим съществуването на вида си.

Стомахът на Кейси се сви от чувството, което тя оприличи на гняв. Гримасата на неодобрение, която отправи към него, подсили дяволитата усмивка, изписана върху лицето му.

Толкова привлекателен мъж сигурно си има някого вкъщи, дори и да не носи венчална халка, помисли си тя. По петите на тази мисъл следваше друга: Силата и нежността му подсказваха, че сигурно би бил нежен и изискващ любовник.

Искаше й се да каже нещо остроумно, с което да подчертае, че разговорът става прекалено личен и че не цени високо хумора му, но щом погледна тъмните му приятелски очи, изгуби контрол върху положението. Усмихна се — една колебаеща се, почти искрена усмивка.

— Ще я оставя, щом се изпуснах — каза тя колебливо.

— Имаш красива уста. Кейси Фароу — рече той нежно. — Ще се погрижа да се усмихваш по-често.

Отново я обзе гняв.

— Недей да упражняваш триковете си върху мен сър Ланселот. Не зная каква игра играеш и какво се надяваш да спечелиш, та подхвърляш цветя. Вече ти казах, че няма да заведа официално дело срещу теб.

Дан включи лампата до леглото и меката светлина прогони сумрака от стаята. Въпреки че все още седеше отпуснат на стола, от него се излъчваше напрежение. Кейси знаеше, че е успяла да го ядоса. Тя гледаше тъмните му очи и се питаше как се стигна до това положение. Къде бяха изчезнали нейната дисциплина и самоконтрол, които бе градила с толкова усилия?

— Кейси, бихме могли да започнем връзката си на чисто. — Лицето му излъчваше строгост, която я накара да потрепери.

— Между нас няма никаква връзка, господин Мърдок. — Чувстваше се малко замаяна и не й достигаше въздух, но бе решила да отговори язвително.

— Разбира се, че има! — Тонът му беше мек, но добре подбраните думи не оставяха място за съмнение относно значението им. — Много те харесвам. На тридесет и четири години съм и ти си първата жена, която желая по друг начин, освен физически, като това не означава, че не те желая и по този начин. Когато ме опознаеш по-добре, ще разбереш, че не раздавам лесно комплименти. Като ти казах, че имаш красива уста, аз имах предвид точно това. Също така мисля, че си твърде цинична.

— Това, което казваш, е абсурдно! Аз не съм… цинична. — Задавиха я сълзи и тя така рязко отметна глава, че потрепери. — Вие не знаете нищо за мен и… личният ми живот не е ваша работа.

— Разбира се, че знам. — Той спря и повдигна въпросително вежди, но Кейси бе твърде объркана, за да реагира. Дан протегна ръка, повдигна косата зад врата й и я прибра под главата. — И косата ти е хубава. Когато бях в апартамента ти, видях плакатите, на които демонстрираш козметика. Откраднах си един.

— Бил си… Бил си в апартамента ми? — простена Кейси, зяпнала от удивление.

— Разбира се. А как мислиш, че нещата ти се озоваха тук? — Той се усмихна на смаяното й изражение.

— Мислех, че Джуди ги е донесла преди някой от полетите си. Тя е стюардеса в една международна компания и живее в съседния… — Думите й несигурно се провличаха.

— Запознах се с Джуди — каза информативно Дан. — Тя ми помогна да подбера нещата, които ще са ти необходими. Каза ми също, че трябвало да платиш наема си. Платих го за следващия месец, така че няма за какво да се притесняваш.

— Страхотен си! Вече шест години живея там, нямаше да ме изхвърлят, ако закъснее веднъж с наема.

— Разбирам, че при сегашните обстоятелства хазяинът ти щеше да изчака за наема, но нямаше нужда. — Той я погледна настойчиво. — Защо си покрила ръцете си? Студено ли ти е?

— Не! Да! — Не можеше да си представи, че тоя може да седи така близо до нея и да я гледа, сякаш познава всяка линия на косата и тялото й. Тя съзнателно си напомняше, че този човек е непознат за нея. Всичко, което знаеше за него, беше това, което той й бе казал.

— Харесва ми да те докосвам — каза той нежно, като прекъсна внезапно мислите й. Ръката му се плъзна под чаршафа й пръстите му обгърнаха ръката й. — Така е по добре. — Той се усмихна, като че ли най-естественото нещо на света беше да я погали.

Кейси почувства топлината на дланта му. Обгърна я дълбоко нежно чувство, но един внезапен спомен я разтърси като светкавица: това се беше случвало и преди! Аз губя разума си, беше следващата й мисъл. Но завладяна изцяло от това, което, чувстваше, тя се отърси от напрежението, очите й потънаха в тъмните дълбини на погледа му и тялото й се изпълни с топлина и непознато за нея чувство на цялост. Не усещаше нищо друго, освен топлината на пръстите, здраво стиснали ръката й.

— Знаех, че ще се отпуснеш, ако те докосна. — Мекият му глас достигна съзнанието й през бученето в ушите й. Лежеше като вдървена. Ръката му бавно се движеше нагоре-надолу, галейки нейната. Тя изпита диво желание да обгърне тази ръка, да задържи допира му. — Трябва да те измъкна оттук, за да те отведа у дома.

— Какво? — Бе се върнала внезапно в реалността. — Какво? — повтори отново и устата й зейна.

Дан се засмя, очите му попиваха лицето й. Здравите му пръсти побутнаха брадичката й отдолу и затвориха устата й.

— Веднага след като те изпишат от болницата, искам да те заведа в моя дом близо до Бенд. Няма да бъдеш в състояние да живееш сама — нито физически, нито психически. Имаме голяма къща. Не е необходимо да се срещаш, с когото и да е, в случай че не желаеш. Градът е само на петнайсет минути път, ще ти хареса…

— Спри за момент! Не живеем в Средновековието, сър Ланселот. В двайсети век сме. Когато напусна тази болница, ще се прибера направо в апартамента си и ще се опитам да започна живота си отново. Трябва да изчакам шест месеца, за да мога да се подложа на… пластична операция. Освен това не зная дали застраховката ми ще покрие разходите по операцията и дали все още имам работа. — Тя спря. Не можеше да говори продължително, поемаше въздух често и по малко заради болките в счупените й ребра. Дан не се възползва от паузата. Той търпеливо изчакваше, поставил ръка върху пулсиращата вена на китката й. — Ти нямаш право да планираш живота ми — изломоти тя набързо. — Нито месец, нито седмица, нито ден! Не бих позволила подобно нещо!

Раздразнена от мисълта, че знае толкова много за нея, тя каза:

— Оставете ме сама, господин Мърдок. Аз съм достатъчно голяма, мога да се грижа за себе си! — И го погледна предизвикателно.

Тишината дълго кънтеше след разгневените й думи. Той се усмихна и кръвта замръзна във вените й. Погледна го панически, защото усмивката му издаваше едновременно заплаха, забавление, непоколебима увереност и възхищение. Осъзна, че гледаше на избухването й като на дете, което се инати. Това я изплаши. Чувството, че ще я следва, колкото и да бяга от него, не я напускаше.

— Възхищавам се на независимостта ти — каза той нежно. — Разбирам, че ти и майка ти сте имали тежък живот, след като баща ти ви е напуснал. Но не позволявай неговата постъпка да повлияе на мнението ти за мен. Няма да те разочаровам. Щастлив съм, че открих моята Гуинивиър, която е на двадесет и седем години, без особено голям опит, но бдителна към мъжете. В теб има някаква свежест, вътрешна красота, която много ме привлича. — Усмивката му издаваше собственическо чувство.

— Изобщо не ме привличаш — излъга Кейси, мъчейки се да му се противопостави, но се чувстваше, сякаш плува срещу силно течение.

— Ти не се възпротиви на целувката ми онази вечер. Бих желал да те целуна отново, ако ми обещаеш, че няма да ми зашлевиш шамар. — Огънчето в очите му я накара да почувства, че сърцето й ще изхвръкне от гърдите. Беше толкова стъписана, че вместо да отговори леко разтвори устни.

— Мисля, че ще рискувам — каза той и наклони устни към нейните.

Целувката бе нежна в началото; без да бърза, той проучваше дъха и устните й. Езикът му нежно я докосна, но не прониква навътре, като че ли чакаше покана преди първото нежно нашествие. Никой не бе я целувал така преди. Съзнанието й се изпълваше с новите усещания, които твърдите му, но нежни устни пораждаха у нея.

Зави й се свят.

След като тя не се противопостави, той задълбочи целувката си. У Кейси се надигна сладостно чувство й тя усети как с Дан се сливат в едно.

Устните му омекнаха. Те галеха със спокойна нежност, от която времето спираше. Дан повдигна глава; притворените му очи погледнаха нейните и тя примигна под втренчения му взор. Неудържимо вътрешно неспокойствие се надигаше в дълбините на стомаха й. „Нали виждаш? Не можем да контролираме съдбите си, моя Гуинивиър! — Устните му леко докоснаха носа й. — Не се противопоставяй, мила, пусни се по течението! — Той рязко се изправи. — Не казвай нищо.“ Устните му бързо преминаха по нейните и само след миг бе изчезнал.

Кейси се взираше в затворената врата. Да вървя по дяволите, ако не започвам да му вярвам! — мислеше си тя.